Създаване на църкви

Глава 1

Разрастване на Църквата

Напредък

Има моменти, в които се чудим дали Църквата наистина напредва или не. В нея се провеждат много дейности и програми, но дали Божието царство наистина върви напред или се върти в кръг?

Понякога виждаме да изникват нови църкви в някой голям град. Често те се превръщат в основна тема за разговор в града и изглежда сякаш Бог прави нещо ново. Всички се стичат в църквата и се радват на новото. Но един по-обстоен поглед често разкрива, че новите паства са съставени от хора, които просто са се преместили от близка църква.

Божието царство е пълно с плътски християни, които винаги търсят нещо ново и вълнуващо. Много пастори се вълнуват, защото смятат, че църквите им растат и има съживление. В действителност растежът на Божието царство е слаб. Хората просто обикалят от църква на църква. Божието царство трябва реално да расте.

Преди години европейците изпращаха мисионери в Африка и Азия. Чрез тяхната саможертва бяха християнизирани цели народи. Хора, които преди са били езичници, се обърнаха към Христос. Нека не се заблуждаваме: днес в света има много повече хора. Има и мнозина, които нямат ефективна църква или пастор. Днес има още по-голяма нужда от реално разрастване на Църквата в нехристиянски територии.

Когато преди 200 години европейците изпращаха мисионери, в света имаше само 1 милиард души население. Днес, през 2004 година, населението е 6,1 милиарда. Светът винаги се оплаква от съотношението между лекарите и броя на населението.

Някой оплаква ли се от съотношението между броя на пасторите и на населението? Колко са евангелизаторите в сравнение с милионите хора, които днес живеят по света?

Как да разширим Царството

Божието царство ще се разшири реално, когато започнем да следваме Христовите наставления. Последната заповед на Исус беше да отидем по света и да създаваме ученици! 

Тогава Исус се приближи към тях и им говори, като каза: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И ТАКА, ИДЕТЕ, ПРАВЕТЕ УЧЕНИЦИ ВСИЧКИТЕ НАРОДИ и ги кръщавайте в името на Отец и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. Амин. (Матей 28:18-20).

В тези стихове Исус ни казва да учим хората на Божието слово. Няма как да учите хората, ако не ги събирате редовно на едно място.

Какво е църквата в действителност

Редовното събиране на християни с цел поучение се нарича „църква". С други думи, Господ ни казва да отидем по света и да събираме хората редовно, за да ги учим на Словото. Бог се занимава със създаването на събрания от схватливи хора. Той чрез Духа Си издига последователи, които ще отидат по всички краища на света, за да събират редовно хора на едно място и да ги учат на Словото Му.

Колкото повече събирания и групи има, толкова повече се изпълнява Великото поръчение. Колкото повече групи биват обучени, толкова повече се изпълнява Великото поръчение. Тези групи са църквите, които се създават от покорни слуги на Бога.

Ние обичаме да впечатляваме хората

За жалост, тъй като повечето пастори са много загрижени какво си мислят хората, те не могат ефективно да изпълнят Великото поръчение. Искаме да направим едно впечатляващо събиране, за да го видят всички! Искаме хората да си мислят, че сме велики! Все пак колкото по-голямо е паството, толкова по-важен изглежда пасторът.

В МНОЖЕСТВОТО НА НАРОДА е славата на царя… (Притчи 14:28).

Нужно е да се започне събиране на хора навсякъде, където е възможно, за да се изпълни Великото поръчение. Обширността на света и разпределението на хората изисква пасторите и хората да преминат от една обща съборна църква към множество събрания (групи) на различни места. Ако сериозно искаме да се покоряваме на Бога, значи нямаме избор и трябва да се подчиним и на това.

Лидерите трябва да бъдат обучени. Пасторите трябва да бъдат обучени. „Звездният" манталитет на Църквата трябва да умре. Този манталитет изисква да имаме един велик пастор, когото всички признават и хвалят.

Често се заблуждаваме да мислим, че пасторът с най-голямо паство ще бъде най-велик в Небесата. Но това няма да е така. Най-великият пастор в Небесата ще е най-смиреният пастор, с детско сърце.

В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: КОЙ Е НАЙ-ГОЛЯМ В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО? А Исус повика едно детенце, постави го сред тях и каза: Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И така, който смири себе си като това детенце, ТОЙ Е НАЙ-ГОЛЯМ В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО (Матей 18:1-4).

Исус даде ясно да се разбере кой ще е най-велик в царството. Никой не може да познае дали пасторът е смирен по числеността на паството му. Всъщност е по-вероятно пасторите с малки църкви да са по-смирени (и следователно по-велики в Небесата) отколкото пасторите на големи паства.

Нужни са ни повече събрания, повече църкви и повече плод за Господаря ни. Нека създаваме църкви! „Църква до всеки дом и на всеки език" – това трябва да е целта на всеки истински Божи слуга. Група до всеки електрически стълб или под всяко дърво ще осигури разширяването на Царството. 

Нека спрем да се опитваме да впечатлим хората. Нека спрем да оценяваме служенията си според размера на паствата. Нека организираме групи и събирания. Скъпи църковни лидери, не търсете почит от хората, а почит (одобрение и признание) от Бога.

Как можете да повярвате вие, които приемате слава (одобрение и признание) един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог? (Йоан 5:44).

Дали евангелизаторството е изпълнение на Великото поръчение?

Евангелизациите и походите са нещо добро, тъй като са отправна точка на поучението. Евангелизаторите трябва да продължат работата си. Но наистина ли изпълняват Великото поръчение? Да и не! ДА, защото са поставили начало на процеса и НЕ, защото без поучение, което идва чрез установената църква, Великото поръчение няма да бъде изпълнено истински.

Просто казано, ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ Е ЕВАНГЕЛИЗАТОРСТВО, ПОСЛЕДВАНО ОТ СЪЗДАВАНЕ НА ЦЪРКВИ. Църквите са събрания от хора, които биват учени на Божието слово. 

Създавайте църкви в девствени територии

Църквите преди всичко трябва да бъдат създавани там, където ни насочи Бог. Те трябва да бъдат създавани в градове и села.

Виждам необходимостта от създаването на църкви в девствени територии. Повечето от нас се съсредоточават на места, където нещата вече са потръгнали. Но ви казвам, че има много недокоснати области, където Бог ни е призовал. Печеленето на души и създаването на църкви с плам и посвещение трябва да се върне в Църквата и трябва да пожертваме младежите си за това. 

Пасторите трябва да се притесняват, че ислямът завзема големи части от Африка и от света, а Църквата като че ли не се тревожи. Мюсюлманите са самопожертвователни и нямат нищо против да достигнат до най-отдалечените градове и села в много държави.

Междувременно християните, на които е заповядано да отидат и до най-далечните кътчета на планетата, си седят в най-близките и удобни градове!

Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята и ДО НАЙ-БЛИЗКИТЕ И УДОБНИ ГРАДОВЕ НА СВЕТА! (В коя Библия пише така?)

Глава 2

Как мислят основателите на църкви

Имайте в себе си същия стремеж на ума… (Филипяни 2:5).

Христос имаше определен начин на мислене, според който вършеше делата Си. „Този стих ни учи да мислим по същия начин като Христос. Думите „имайте в себе си същия стремеж на ума означават точно това. Само когато умът ви работи по определен начин можете да изпълните Божията воля.

Говоря за това как трябва да работи умът ви, ако искате да бъдете основател на църкви. Без тази основа никой няма да напредне в изпълнението на трудната задача да създава църкви.

Следващите глави са всъщност обучение върху важността на доктрината за създаването на църкви. Те ще ви помогнат и ще бъдат вдъхновение за служението ви да се включите в последното голямо апостолско движение за основаване на църкви.

1.   Трябва да разберете, че Бог наблюдава делата ви.

Скъпи приятели, работата ви на земята се наблюдава. Бог ще иска отговор за нещата, които е вложил във вас. Ще ви пита какво сте направили с дарбите Му. Ще изисква от вас нещата, които ви е дал. Ще има претенции към работата ви!

Интересно е, че  в седемте послания към църквите има една фраза, която се повтаря постоянно – зная твоите дела. За кои дела става дума? Които и да са, явно е важно всяка църква да ги върши както трябва. Обърнете внимание на следните стихове:

ЗНАЯ ТВОИТЕ ДЕЛА, твоя труд и твоето търпение, и че не можеш да търпиш злите хора; и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжливи (Откровение 2:2).

ЗНАЯ ТВОИТЕ ДЕЛА, скръб и бедност – но ти пак си богат – и как те хулят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, а са сатанинска синагога (Откровение 2:9).

ЗНАЯ ТВОИТЕ ДЕЛА и зная къде живееш – там, където е престолът на Сатана, и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от Моята вяра даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, където живее Сатана (Откровение 2:13).

ЗНАЯ ТВОИТЕ ДЕЛА и любовта, и вярата, и служението, и твоето търпение, и че последните ти дела са повече от първите (Откровение 2:19).

До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Онзи, който има седемте Божии духове и седемте звезди: ЗНАЯ ТВОИТЕ ДЕЛА, че на име си жив, а всъщност си мъртъв (Откровение 3:1).

ЗНАЯ ТВОИТЕ ДЕЛА. Ето, поставих пред теб отворена врата, която никой не може да затвори, защото ти имаш малко сила, и пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от Моето име (Откровение 3:8).

Бог не каза „Знам къщите и колите ти. Не каза „Знам твоя Мерцедес Бенц. Той каза „Знам твоите дела. Не каза „Знам за дипломите ти; не каза „Знам кои са баща ти и майка ти. Каза „Знам твоите дела!

2.   Създаването на църкви е начинът да направите максимума за Бога

Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради Благовестието, ще го спаси (Марк 8:35).

През 1985 година взех решение да стигна докрай заради Господа. Току-що бях минал много труден изпит по медицина и по мое мнение едва го бях издържал. Докато си мислех какви усилия бях вложил в изпита и допълнителната работа, усетих в сърцето си, че това изобщо не си струваше. Защо да страдам толкова много заради медицината? Защо трябва да отдам живота си за подобна кауза? 

Заклех се, че от този момент нататък приоритетът ми ще е Божието дело. Първоначално си мислех, че Бог е номер 1 в живота ми. Бях сериозен християнски лидер, но не осъзнавах, че Божията работа не беше най-големият ми приоритет. От този момент нататък реших, че имам една цел и това е да върша Божията работа! Всичко друго стана странично занимание. Това беше наистина повратен момент в живота ми.

Оттогава нататък цел номер едно беше Бог и служението. Медицинският университет беше заел полагащото му се място като номер 2 или 3 в сърцето ми. Може би това беше моментът, в който влязох в служение на пълно работно