Меч на боговете (Българско издание)

Меч на боговете

от

Анна Ерешкигал

.

Сага Меч на боговете

Книга 1

.

Българско издание

.

Включва новелата:

Герои на миналото

Авторски права 2012, 2017

Всички права запазени

Резюме

В зората на времето двама древни противници се борили за контрол върху Земята. Един мъж се изправил, за да застане на страната на човечеството. Един войник, чието име се помни и днес...

Михаил Маннуки'или от Ангелските военновъздушни сили се събужда смъртно ранен в своя разбит кораб. Жената, която спасява живота му, притежава способности, които му изглеждат познати, но без спомени за миналото си той не може да си припомни защо!

Хората на Нинсианна имат пророчества за крилат шампион, Меч на боговете, който ще защитава хората й от Злото. Михаил настоява, че той не е полубог, но необичайната му способност да убива показва друго.

Злото шепти на един намусен принц. Умиращ вид се стреми да избегне изчезването си като вид. И двама Императори, окопани в своите древни идеологии, които не могат да забележат по-голямата заплаха.

Този научно-фантастичен преразказ e най-епичната история на човечеството за битката между Доброто и Злото, сблъсъкът на империите и идеологиите, и най-великият супер-герой, който някога е съществувал на Земята, Архангел Михаил.

.

Творческа алтернатива на историята за това, което ние наричаме Ангели. Нещо като... Стар Трек и митовете. – Отзив на читател

.

Специален бонус: съдържа историческата новела Герои на миналото.

.

Тази книга НЕ е религиозна измислица!

Авторско право

Меч на боговете (Включва Герои на миналото: Новела), Българско издание, авторски права 2012, 2017, 2019 г. от Анна Ерешкигал, Всички права запазени, преведени и извадени от "Sword of the Gods: The Chosen One"). Никоя част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана под каквато и да е форма или чрез каквито и да е електронни или механични средства, включително системи за съхранение и извличане на информация, без писмено разрешение от издателя, освен от рецензент, който може да цитира кратки пасажи в преглед.

Всички символи в тази книга са измислени. Всякакви прилики с всеки човек, жив или мъртъв, са само непреднамерени.

Публикувано от Серафим Прес, Кейп Код, Масачузетс, САЩ.

.

www.Seraphim-Press.com

.

Книга с меки корици:

ISBN-13: 978-1-949763-58-4

ISBN-10: 1-949763-58-7

.

Електронно издание:

eISBN-13: 978-1-949763-57-7

eISBN-10: 1-949763-57-9

.

Герои на миналото: Новела

Преведено от Катрин Троева

.

Меч на боговете

Преведено от Нора Габровска

.

Редактирано от Илияна Митова

.

Обложка „Меч на боговете" Copyright 2017 от Анна Ерешкигал, Всички права запазени. Създаден от самостоятелно рисувани произведения на изкуството и лицензирани елементи от фонда на DepositPhoto, както следва: фон 9393306 от ponytail1414; модел на корицата 31538599 от alessandroguerr, крила 13611373 от mountainpix.

Съдържание

Резюме

Съдържание

Посвещение

Забележка за времето...

Епизод 1x01: Герои на миналото

Пролог

Глава 1

Глава 2

Глава 3

Глава 4

Глава 5

Глава 6

Глава 7

Глава 8

Глава 9

Глава 10

КНИГА 1: Меч на боговете

Глава 11

Глава 12

Глава 13

Глава 14

Глава 15

Глава 16

Глава 17

Глава 18

Глава 19

Глава 20

Глава 21

Глава 22

Глава 23

Глава 24

Глава 25

Глава 26

Глава 27

Глава 28

Глава 29

Глава 30

Глава 31

Глава 32

Глава 33

Глава 34

Глава 35

Глава 36

Глава 37

Глава 38

Глава 39

Глава 40

Глава 41

Глава 42

Епилог

ОТКЪС: Книга 2 – Няма място за Падналите Ангели

ПРЕГЛЕД: Няма място за Падналите Ангели

Присъединете се към моята читателска група

За момент от Вашето време, ако обичате...

Преглед: Часовникът: Новела

Преглед: Готически Коледен Ангел

Шахматни фигури/Персонажи

Списък на видовете

За автора

Други книги на Анна

Авторско право

Посвещение

Посвещавам тази книга на всички смели мъже и жени, които служат във въоръжените сили. На Вас аз посвещавам най-големия, най-великия супер-герой, който някога е съществувал на Земята. Архангел Михаил. Един войник... като Вас.

Вие сте вятърът под нашите крила. Благодаря Ви!

Забележка за времето...

Всички времена в този роман възникват хронологично или едновременно, освен ако изрично не е посочено друго (т.е. преди три часа, или в момента). Поради това, че историята е разказана през гледната точка на различни герои, понякога може да има незначително припокриване на времето, за да бъде интересно за читателя, но иначе всички времена трябва да се разглеждат като последователни.

И Галактическият алианс и Сата'анската империя отброяват времето от деня, в който Вечният Император се е възкачил на трона на Алианса и е подписал настоящото галактическо споразумение, разделящо Млечния път между двете империи (т.е. 152,000+ години). А.Е. означава След Императори. Десетичната точка след годината е месецът, т.е. 02 = февруари. Всички галактически стандартни дати вървят едновременно с времето, тъй като то се случва на Земята, освен ако изрично не е посочено друго.

.

152,323.02 = 2 февруари 3390 г. пр. Хр.

Епизод 1x01:

Герои на миналото

Като започнаха хората да се умножават по лицето на земята

и им се раждаха дъщери,

Божиите синове, като гледаха,

че човешките дъщери бяха красиви,

вземаха си за жени от всички, които избираха. […]

В онези дни имаше великани на земята;

а и след това, след като Божиите синове

влизаха при човешките дъщери

и те им раждаха синове,

това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже.

.

Генезис 6: 1-6

Пролог

Възнесените царства

Император Шай'тан

ШАЙ'ТАН

Двамата стари богове се наведоха над искрящата сребърна Галактика, която се въртеше в пространството, планирайки следващите си ходове. Те правеха това от незапомнени времена, Богът и Дяволът, двама древни противници заключени завинаги в игра на шах.

По-големият от двете божества, огромен червен дракон, премести една черна пешка на пътя на един бял топ.

Нямаш повече пешки! – избоботи Шай'тан.

Офицерите са с по-голяма стойност от пешките! – лесно го настигна неговият противник с бяла роба. – Те могат да ги надхитрят.

Ааа... – Шай'тан издаде звук с хищническа усмивка. Ти нямаш достатъчно уважение към твоите пешки. Няма значение колко са силни офицерите ти. – той премести втора черна пешка, за да застигне топа. – Ти никога няма да имаш достатъчно от тях. Особено ако продължаваш да ги губиш заради тривиални ходове.

Той пусна загубения топ в растящата му купчина със завоевания, които лежаха пръснати около престола като счупени играчки. Вечният Император Хашем имаше възмутено изражение.

Аз използвам по-силните фигури, защото имам по-добра стратегия! – каза той. – Наистина, Шай'тан. Ти мислиш в твърде краткосрочен план, за да можеш да разбереш тънкостите!

Спечелването е около цифрите! – засмя се Шай'тан. – Този, който има най-много шахматни фигури, печели.

Гъстите вежди на Императора се събраха. Той гледаше внимателно черния топ, движейки се в орбита около планета, намираща се дълбоко в неизследваните територии.

Какво си намислил, ти стар дявол?

Шай'тан се престори с най-невинната си усмивка, дългата му червена опашка се мърдаше като опашка на котка, дебнеща мишка. Хашем вдигна бял кон и обмисляше следващия си ход. Усмивката на Шай'тан изчезна, когато разбра коя шахматна фигура смяташе да изиграе неговият противник. Кожестите му крила стърчаха, докато Хашем преместваше белия рицар към най-голямата му награда.

Белият рицар на сектор Зулу три...

О, не, не!

Шай'тан грабна черния си топ и го тръшна върху Галактиката, премахвайки белия кон от небето.

Стаята се разтресе.

Таванът изчезна в ослепителна бяла светлина.

Шай'тан! – изпищя жена. – Трябваше да изчакаш реда си!

Един неясен позлатен облик стана видим в небето, задаваше се над тях, сякаш те самите бяха шахматни фигури върху много по-голяма дъска. С извъртане на китката си, Тя-Която-Е ги лиши от възможността им да предвиждат и ги хвърли обратно в Галактиката, за да видят как манипулациите им сe разиграват в Галактическите империи, които управляват.

Глава 1

А и след това, след като Божиите синове

влизаха при човешките дъщери

и те им раждаха синове,

това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже.

.

Генезис 6: 1-6

.

Февруари - 3390 г. пр. Хр.

.

Болка.

Изгарящи искри. Метал прониза плътта му. Той гъргореше от болка, докато стоманената пръчка, набучена в гърдите му, го притискаше към палубата на кораба като пеперуда. В дробовете му се изливаше кръв, това го прогаряше и давеше. Медно зловоние изпълни въздуха, това бе ароматът на собствената му предстояща смърт.

Опита се да си спомни своето име; но нямаше спомени, само усещане за падане.

Значи, това е то? Краят...

Една единствена сълза се отрони, когато корабът се удари в атмосферата и започна да гори; внезапна пареща тежест, въпреки горещината и болката от другите му наранявания. Сам. Той винаги е знаел, че ще умре сам.

Корабът издаваше писъци за предупреждение.

Той затвори очи и се помоли да премине тихо в празнотата, да почувства как животът му си отива от тялото и болката свършва. Но дори и близо до смъртта, една част от него му прошепна:

Бий се!

Оцелей!

Живей друг ден...

Стисна юмрук около малка, тъмна фигурка, която винаги държеше до сърцето си. Щеше да завърши мисията. Щеше да порази ония, които са направили това; въпреки че не си спомняше за кого или какво се е бил.

Дълго след като трябваше да си е заминал от този свят, той продължаваше да се бори за всеки дъх.

Глава 2

Февруари - 3390 г. пр. Хр.

Земя: 12 часа по-рано

НИНСИАННА

Пустинята, която лежеше между двете реки, бе негостоприемно място, дори и по време на дъждовния сезон. Тук имаше малко покритие. Само дребен чакъл и от време на време изсъхнала купчина от храсти, скелетни останки на отдавна пресъхнали потоци, както и далечна планина, за която враговете им претендираха, че е свещената обител на техния бог.

Нинсианна, чието име означава Тя-която-служи-на-богинята, приклекна зад купчина камъни, а сърцето ѝ биеше, докато три облечени в килт войни се придвижваха в опасна близост до мястото, на което тя се криеше, събирайки сухи клони от храстите, за да запалят огън.

Защо ще дойде по този път? – попита Тирдард.

Тя искаше да се измъкне от него. – каза Дадбех.

Не му позволявайте да чуе това. – каза Фироуз. – Той си въобразява, че е влюбен в нея.

Трябва да се надяваме да е така! – каза Тирдард. – Би трябвало да се оженят по време на лятното слънцестоене.

Не и ако той не може да я хване. – каза Фироуз.

Ако питате мен – изсумтя Дадбех, – тя е избягала с друг мъж.

Нинсианна притисна своята ръка пред устата си, за да потуши вътрешния изблик да извика: Не можеш ли да разбереш, че просто не искам да се омъжа за него? Тя го бе изразявала гръмогласно много пъти, но никой не го бе грижа за желанията на една жена.

"Само си помисли какви хубави синове ще имаш! – татко се подиграваше с нейното колебание. – Тя-Която-Е гледа благоприятно на този съюз. Той е син на вожда. Помислете какъв престиж ще донесе сливането на нашите две семейства заедно?"

Да, но тя не иска да бъде ничия коза за създаване на потомство! Не и за селото. Не и дори за Тя-Която-Е!

Разговорът прекъсна, когато Ямин закрачи из къмпинга, носейки мъртва газела преметната през мускулестите му рамене. Той бе красив мъж, с мургав тен, хубав прав нос, и най-черните очи, които тя някога бе виждала. Всяка жена в селото припадаше по привлекателната му сила.

Всяка жена, освен тя...

Тя бе единствената плячка, която той никога не е бил в състояние да примами в леглото си!

Най-добрият му приятел, Сиамек, висок, интелигентен човек, остави копията с обсидианови върхове и наметалото на Ямин.

Виждате ли някакви следи от нея? – попита Фироуз.

Просто стъпки. – Ямин посочи на североизток. – Няколко хиляди аршина в тази посока.

Защо ще се отправя право към нашите врагове? – попита Фироуз. – Тя не осъзнава ли, че Халифианите ще поискат да им бъде под ръка, като робиня за секс?

"Защото е жена – Ямин се засмя. – Само боговете знаят какво пърха в хубавата ѝ глава."

Нинсианна взе камък, съпротивлявайки се на изкушението да го хвърли в арогантната глава на сина-на-вожда. Ако не бе заради нейните умствени способности, то той щеше да е мъртъв в момента!

Това получавате заради преследването на дъщерята на шамана. – каза Фироуз.

Ние всички ви предупредихме – каза Сиамек, – Нинсианна е капризна.

Дадбех се засмя.

О, Ямин! Искам те! Малкият човек говореше с висок, фалцетен глас. Той обърна глава, преструвайки се на другото си Аз. Не, не! Пак обърна главата си, но обратно. Да, аз те искам! Отново се обърна обратно. Не, аз не те искам!

Тирдард сложи ръката на устата си, опитвайки се да не се засмее.

През цялото време – Фироуз се присъедини, въртейки бедрата си с женска походка – прави магията на баща си.

Шазам! – Дадбех размърда пръстите си. – Ямин попада под нейната магия.

Попаднал? – Ямин изсумтя. – Едва ли. Баща ми предпочита играта. Той се втренчи в скалата, където Нинсианна се скри. Типична жена! Твърде глупава, за да познава дори собствения си ум.

Той коленичи до мъртвата газела, извади мяха си за вода и се напръска с няколко капки по главата.

Благодаря ти, братко – промърмори той – за дара на живота ти.

Вятърът вдигна и отговори с глас, само Нинсианна можеше да чуе.

Добре си дошъл, облагодетелстван сине...

Проряза корема ѝ с обсидиановото острие, отделяйки прецизно органите от вътрешностите, които щяха да останат за храна на хиените.

Сиамек приклекна до него и посочи белега в корема на Ямин.

Ти изглеждаше като тази газела, когато те носех обратно, връщайки се от лов на зубъри – той говореше ниско, така че другите мъже да не го чуят. – Ако не бе тя да те зашие, щеше да си мъртъв. Може би сбърка нейната загриженост с любов?

Зад скалата Нинсианна затаи дъх.

Моля те? Накарай го да слуша?

Ямин намушка ножа си в мъртвата газела.

Ето защо ние трябва да я върнем! – каза той. – Асур се нуждае от своя чирак лечител.

Той премести крак и подаде месото на Сиамек. Черните му очи се взираха в неговия заместник-командир.

Сиамек кимна. Той никога не противоречеше на Ямин пред другите мъже, но те бяха приятели достатъчно дълго, затова и често му говореше на ти. Сиамек се приближи и сложи месото в огъня.

Ямин се изправи и се обърна към далечната планина, изражението му, уязвимо на слънцето, се взираше в хоризонта.

Къде си? – промърмори той.

Постави увития си в кожа крак върху скалата, зад която Нинсианна се криеше, изучавайки хоризонта, и прикрепи наметалото си с помощта на сложно издълбана игла от кост.

Нинсианна, приклекнала като плячка, се криеше зад скалите. Вятърът се променяше. Към нея се приближаваше дим, носейки със себе си и пищен аромат на печено месо подправено с див чесън и малко пустинен кимион. Стомахът ѝ изкъркори, напомняйки й, че през последните три дни не бе яла нищо друго освен говеждо месо и разни сушени осолени меса.

Къде би живяла? Една жена без село?

Никое друго племе не би посмяло да я вземе.

Вятърът прошепна:

Наистина ли ще бъде толкова зле? Да бъдеш съпруга на бъдещия вожд?

Тя стисна ръцете си, разкъсана от нерешителност. Винаги ще се съпротивлява на прелъстяването и подаръците; а той винаги ще гледа на нея като на плячка дебната от лъв. Но след като бе ранен, в Ямин се бе появила изцяло нова и уязвима страна. Всеки ден, когато тя ходеше да му сменя превръзките, той разказваше своите истории за всички места, до които бе пътувал, народът, който бе срещал, и дивите и красиви неща, които бe виждал.

Той бе обещал, че ако тя му стане жена, ще пътува с него.

Най-накрая тя му бе казала да.

Но след това той се възстанови и се върна към старото си Аз!

Бе в ужасно настроение, когато тя развали годежа им. Може би ако бе обяснила, че е уплашена? Може би той си бе научил урока?

Всичко, което трябваше да направи бе да се изправи и да каже: Аз съм тук.

Хей, Ямин? – извика Фироуз. – Какво ще правиш с нея, след като я хванем?

Ще я сложа на коляното ми и ще я набия – каза Ямин, – каквото баща ѝ е трябвало да направи много отдавна.

Войните се засмяха.

Съмненията на Нинсианна замръзнаха в нейните гърди. Типичен мъж! Казва едно нещо, за да привлече една жена, и друго, за да впечатли приятелите си. Веднъж вече се бе хванала. Не би компроментирала решението си втори път!

Изчака, докато всички седнат да ядат, и след това много внимателно започна да пълзи назад. Едно мъничко камъче се плъзна и удари друго.

Шум!

Нинсианна замръзна.

Всички пет войни гледаха в нейната посока. Сърцето ѝ биеше. Тя притисна тялото си в земята.

Дано да не ме видят!

Ако те се изправеха, тя щеше да бъде разкрита.

Прошепна молитвата, която баща ѝ използваше всеки път, когато трябваше да запалят огън и дървото бе влажно (описвайки слънцестоенето, те запалваха огън два пъти годишно). В този миг огънят пламна в голям поривист облак и месото започна да цвърчи. Мъжете се надпреварваха да го заделят преди да се превърне във въглен.

Благодаря ти, мамо!

Тя изчака да седнат да ядат и след това пропълзя назад, докато достигна уади – сух пустинен поток, който имаше вода само след проливни дъждове. На дъното лежеше тъмна влажна дупка, където Дадбех бе копал за вода. Тук, в пустинята, водата се изпарява бързо. Не само че дупката бе пресъхнала, а и почвата изпускаше отвратителна неприятна миризма.

Това чувство на предвиждане тя бе наследила от баща си, който пък бе предупреден от зли духове. Всеки, който пиеше тази вода, щеше да усети коремна болка и внезапно да получи остра диария.

Нинсианна се изкикоти. Може би това ще възпре Ямин и хората му?

Тя побърза да тръгне на запад, далеч от територията Убаид, далеч от Асур, далеч от родителите си, които говореха за задължения и дълг. Тук, в пустинята, един-единствен пътник би могъл да мине незабелязано, но една група от войни определено ще предизвика вниманието на своите врагове.

Дори и Ямин не се осмели да рискува война с жестокото племе Халифиан!

Слънцето бе потопено зад планината, която Убаид наричаше Зъбите на хиената. Племето Халифиан считат планината за сакрална. Ако Ямин попаднеше там, те щяха да го оттеглят от битка със сигурност.

Уадито потъмня и земята се покри от мрак. От своя баща шаман, който бе осветил пътя ѝ, бе наследила своите силни усещания. Всяко живо същество излъчваше слаба аура, от най-малката тревичка до скорпионите, които пълзяха сред скалите. Баща ѝ твърдеше, че жените не би трябвало да виждат, но тя можеше да усети много повече, отколкото той вярваше.

Внезапно се спъна в една скала.

С вик се озова с лице на земята. С учестено дишане се изправи отново и изтупа мръсотия от роклята си. Трябваше да намери подслон. Но толкова навътре в пустинята имаше едва доловим нюанс на светлина.

O! Как мразеше тъмнината!

Изстиска глътка от своя кози мях. Бе изморена и накуцваше. Ако не намереше вода скоро, нямаше да има друг избор, освен да се върне до реката.

Тя затвори очи и вдигна длани към небето.

Велика майко? Жадна съм…

Само от лявата ѝ страна почвата