d3±dOU3d

11ШЗ
n
 Денис Мак Смит

МУСОЛИН
И
с 13 илюстрации

Превод от английски
| Желяз
Янков]
Красимира
Христовска

Издателство
„Репортер"
София, 1995
година

© Denis Mack Smith
Mussolini
by Weidenfeld & Nicolson
London, 1993
Всички права на български език са закупени от „Ре-
портер" ООД. Всяко препечатване, включително и на
откъси, и други начини на възпроизвеждане не могат
да се правят без изричното съгласие на издателството.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор..............................................................................7
1. Младини
Юношество (1883-1901)............................................11
Заточение (1902-1904)...............................................16
2. Социалистът
Политически чирак (1905-1909)...............................23
Агитаторът (1910-1912).............................................31
Напред! (Г912-1914)...................................................39
3. Война и мир
Война (1914-1917)......................................................48
Победа (1918-1919)....................................................56
4. фашисткото движение
1919.............................62
1920.............................69 1922.............................81
1921.............................73
5. Завземането на властта
Походът към Рим...................................................88
Първи месеци на власт...........................................94
Контрол над опозицията......................................103
6. Кризата „Матеоти"
Подготовка за изборите (1923).............................114
Корпорация „Убийство"........................................122
Съвземане (юни-декември 1924)...........................130
7. фашисткото управление в действие
Укротяване на опозицията (1925).........................140
Ранна външна политика.......................................151
Организиране на държавата................................160
8. Мусолини като водач
Личността на Мусолини........................................168
Мусолини и икономиката....................................183
Вождът...................................................................194
Човекът на културата...........................................205
9. Укрепване и постижения
Доктрината на фашизма.......................................216
Тоталитаризъм......................................................224
Външна политика (1926-1930).............................236
Споразумение с църквата.....................................247
Апотеозът..............................................................254
10. В търсене на конфликти
Все по-войнствен (1929-1932)................................264
Стараче и фашистката партия.............................271
Отношения с Хитлер (1933-1934).........................281
11. Военна политика
Подготовка за война..............................................291
Война в Източна Африка (1935-1936)...................304
Война в Испания (1936-1937)................................313
12. Оста с Германия
Първата година на оста (1937).............................328
Аншлусът и расистките закони (1938).................335
Мюнхен (1938)........................................................343
13. Съюз с Германия
Победа в Испания и Албания................................351
Стоманеният пакт (1939).......................................356
Неучастие във войната...................................-......365
14. Втората световна война
Решението за война................................................377
Първи месеци на войната......................................384
Нападението срещу Гърция...................................393
15. Поражение (1940-1943)
Неуспехи в Либия и Гърция..................................400
Войната през 1941 г................................................407
Обратът (1942).......................................................416
Мусолини победен..................................................423
16. Падането от власт
Менгемето се стяга................................................436
Сваляне от власт и арест.......................................447
Завръщането...........................................................456
17. Републиката Сало
Анархия в Сало .464 .
.................................. 470 .
Залезът на 479
Мусолини.
.487
Краят
..................................
Азбучен указател.................

ПРЕДГ
ОВОР
Това е
политическа
биография на
Бе нито
Мусолини, а не
история на
фашистка
Италия, още
по-малко обща
история на
годините
между 1920 и
1945, когато
фашизмът
стана
доминираща
тема в
европейската
политика.
Ударението е
върху
обществения
живот на един
човек, като от
по-широкия
контекст и
общата среда е
взето само
толкова,
колкото да се
осмисли
неговата
кариера.
Мусолини
нито е роден
велик, нито му
е натрапвано
величие, а е
трябвало да си
пробива път
като неизвестна
личност чрез
собствената си
амбиция и
дарби. Той
успява толкова
добре, че
управлява
Италия като
диктатор над
20 години и се
радва на
повече
популярност от
когото и да
било в цялата
история на
страната.
Постигнал
максимален
успех, по-късно
той става лесна
жертва на
ласкателството
от старите си
приятели, към
което ги е
изкушил или
направо им е
наредил да го
правят, заблу-
ден да играе за
още по-
високите
залози за
световно гос-
подство. Но той
няма
необходимата
база за това -
било
материалните
ресурси на една
богата страна,
било под-
ходящите
лични качества
като
манталитет и
характер. След
смъртта си
през 1945 г.
той оставя на
своите
приемници
една Италия,
унищожена от
военни
поражения и
гражданска
война. По
собственото му
признание, той
е най-
мразеният
човек в
страната -
някога
превъзнасян,
сега вече го
обвиняват, че е
причинил
повече зло на
родината си от
всеки друг
дотогава.
Много хора
извън Италия
са пострадали
заради него, но
е вярно също н
че много
чужденци са го
харесвали и
8 МУСОЛИНИ
му са се възхищавали, докато е
контролирал своите амбиции.
Мусолини е бил не само
проницателен политик, но е
притежавал способността да
омайва и очарова винаги, когато
поиска, и е ръководел движение,
което би могло да мине за
приемливо, фашизъм е предизвика неизброими злини и
италианска дума за италианско
откритие, което като съвкупност
от идеи и практика достига
класическата си форма в Италия
може би както никъде другаде; но
то промени живота на много хора
в други страни, които или го
възприемаха с надежда като
обещание да разреши
проблемите на XX век, или бяха
толкова отвратени, че се биха
срещу него в световна война.
Мусолини е бил в правото си да
твърди, че никой, приятел или
враг, не може да разбере
съвременния свят, ако не вземе
предвид фашизма. Вярно е също,
че зараждането и развитието си
фашизмът дължи именно на
Мусолини - много повече,
отколкото на всеки друг.
Това само по себе си е
достатъчно да предизвика интерес
към изучване на неговата личност.
Мусолини оказва трайно влияние,
и то не само в Италия. Повечето
хора, но не всички, биха нарекли
наследството му катастрофално.
Макар че на фашисткия режим
може да се припишат някои
постижения, особено в началните
Предговор
години, неговата недодялана вяра
в политическото насилие и ав-
торитарното гонение има
отрицателни последици, про-
дължили дълго след 1945 г., а
превъзнасянето на войната като
нещо прелестно и полезно е
ужасна нелепост, която
в крайна сметка разби на пух и
прах всички постижения.
Италианският фашизъм е
нещо повече от самия Мусолини.
Но капризите в характера точно
на този човек са решаващ фактор
както за успехите, така и за про-
валите му. Всеки, който може да
се радва на такава изключителна
популярност, а после така бързо
да си навлече толкова
необикновена обществена
погнуса, очевидно е много
необичайна личност. Една от
трудностите да го разберем е, че
въпреки многобройните си
почитатели той е бил крайно
самотен човек и никога в живота
си не
е имал приятел, който да предаде
на потомството една балансирана
и убедителна преценка за неговата
личност, нито пък се е разкрил
напълно и ясно пред свой близък
другар. В отношенията си с
другите той винаги е бил, така да
се каже, на сцената, играейки
някаква роля, или по-точно -
изпълнявайки една непрекъсната
и смайваща поредица от роли,
които невинаги е лесно да се
разграничат и съгласуват.
Надарен актьор, той блести с уме-
нието си на пропагандатор, чиито
публични изяви и лични
коментари често целят колкото да
открият, толкова и да скрият
истината; и макар че отначало
това умение му служи достатъчно
добре, в крайна сметка то го
погубва.
'От 1945 г. досега много от
неяснотите в неговия живот се
изясниха, а споровете вече не
изобилстват с политически
страсти, но все още има място за
несъгласия по отделни епизоди и
различия в интерпретацията на
неговата личност, която сама си
противоречи толкова неп-
ринудено. В една обикновена
повествователна биография
невинаги има място за разискване
на подобни различия. Всеки,
който се интересува от по-пълна
хронология на живота на
Мусолини, ще я намери в 4-
томната биография от Джорджо
Пини и Дуилио Сусмел или в
анотира-ното 44-томно издание на
съчиненията на Дуче, редактирано
от Сусмел и неговия баща. По-
балансирана в преценката и по-
критична към Мусолини - макар
и невинаги достатъчно - е
съдържателната студия за
фашизма от Ренцо де феличе,
който направи повече от всеки
друг, за да насочи вниманието
върху темата и за проучване ва
архивите. Има и други по-кратки
биографии на английски от
Айвън Къркпатрик, Лора ферми,
Кристофър Хи-бърт и Ричард
Колиър.
Денис Мак Смит
На Катрин, Софи и Дмсасинта
1. МЛАДИНИ
ЮНОШЕСТВО (1883 - 1901)
'Мусолини обича да напомня, че се е
родил много скоро след смъртта на
Гарибалди, сякаш героят от нацио-
налното обединение на Италия е предал
факлата на приемник, комуто съдбата е
отредила да създаде една италианска
империя. Рождената дата е 29 юли 1883
г., мястото - къщичка извън селото
Предаиио. Този район на Романя* е шир
от голи склонове и черни пътища, далеч
от железопътни линии и други удобства
на цивилизацията. До най-близкия град -
форли, има 15 километра.
За Романя се говори, че е склонна
към бунтове област и Мусолини е
кръстен с малките имена на трима
известни революционери-от левицата -
Бенито Хуарес, Андреа Коста и
Амилкаре Чиприани. И баща му, и дядо
му са истински бунтари, лежали в затвора
заради убежденията си. Произлизат от
семейство на дребни собственици, които
изкарват с труд прехраната си и не са
съгласни с обществото, което според тях
е деспотично. Бенито Мусолини смята за
печеливша карта обстоятелството, че е от
работническо потекло, и се дразни, когато
по-късно ласкатели се мъчат да му
припишат аристократичен произход.
Майка му Роза е набожна католичка,
която кръщава децата си и ги води на
църква всяка неделя. Тя е местната
учителка и осигурява редовния доход на
семейството.
* Романя - историческа област па север в
Централна Италия, днес част от Емилия -
Романя. - Бел. прев.
12 МУСОЛИНИ Младини

Нейният съпруг Алесандро е синът му след него, една смесица

ковач, който не работи пос- от противоречиви понякога
тоянно. Той има силен характер, идеали, без да може винаги да
но е ленив, често зад-лъжнява, прави разлика между тях. Той
склонен е да изневерява на жена помага при основаването на едно
си, да пиянства и никога не от първите кооперативни
придружава семейството в движения в областта и на една
църквата. Макар че му липсва местна група на
редовно образование, той се Социалистическия интерна-
научава сам да чете най- ционал. Макар че - както си
важните революционни спомня синът му - е бил твърде
текстове. Убеден е в ползата от много републиканец и твърде
телесното наказание и един малко революционен социалист,
дебел кожен ремък играе роля понякога водел децата си на
във възпитанието на социалистически събрания
семейството. въпреки възраженията на майка
Бенито смята, че баща му е им. Те растат с представата, че
по-добър от самия него домът им е убежище за полити-
-притежава повече хуманност и чески бежанци и хора, които си
алтруизъм и е човек, от когото се имат неприятности с полицията.
страхуват, но и когото, общо Такова семейство не
взето, уважават заради осигурява лесен старт в живота,
честността, куража и идеализма колкото и стимулиращо може да
му. Никой друг не оказва повече е било за едно преждевременно
влияние върху характера и развито политическо съзнание.
убежденията на Мусолини. Бенито си припомня липсата на
Алесандро е един от първите нежност и обич и я изтъква сред
известни социалисти в Италия и причините да стане затворена
за кратко време е личност - озлобен и „почти
социалистически съветник в дивак" по неговите думи. Той се
общината на Предапио. Той чувства смазан и изоли-
съчетава един поначало
неицеологически социализъм с
инстинктивна вяра в анархизма.
Макар че знае нещо от Маркс и
има навика да чете на
семейството откъси от
„Капиталът", Алесандро
получава наставления от Мацини
и Макиавели и формира, както и
ран през първите 15 години от
живота си, които безспорно
смята за най-важните
развитието. Семейството живее в
двустайна къщурка, която се
полага на учителката. Една от
стаите е окадена кухня, в която
Бенито споделя леглото с по-
малкия си брат Арналдо, а в
къщата се влиза през трета стая,
в която е селското училище.
Безразличието на Алесандро към
парите струва на Роза доста
усилия в домакинството -
основната им храна е черен
хляб и супа, с месо в неделя.
Такива поне са по-късните
спомени на Бенито, но и той
като Хитлер, обръщайки поглед
назад, преувеличава лишенията в
своето юношество. В къщата
има много книги, а родителите
му могат да си позволят домашна
прислужница. Те имат собствено
лозе, от което правят вино, а
храната, макар и скромна, е в
изобилие. Момчетата са учили
до 18-годишна възраст - сигурно
съвсем изключителен факт в
такъв район.
Бенито трудно се научава да
говори. Месеци наред
родителите му се опасяват, че
може би е съвсем ням и само с
много търпение и внимание
успяват да го накарат да
в произнесе първите
членоразделни звуци. Той
накрая се оказва умно дете, но е
толкова буен, че го изпращат в
един интернат във фаенца,
държан от религиозен орден.
Бенито възприема това като
наказание и то подсилва
чувството му, че е нежелан: по
собствените му признания
неговият характер вече е
дефектен, а Салесианските отци*
го правят непоправим.
Той си спомня най-вече как е
трябвало да се храни на отделна
маса с децата, които не можели
да платят пълната училищна
такса. По време на ядене не
разрешавали никакви приказки, а
през седмицата преди Великден
налагали пълно мълчание, като
уроците се заменяли от молитви
и съзерцание. Къпели се с топла
вода само през зимата и той
окуцял от премръзване. Будели
ги в пет сутринта през лятото, в
шест през зимата, а всекидневна-
* Салесиански отци - ри^нокатолически
орден, основан в Торино през 1845 г.
'Занимава се предимно с образователна и
мисионерска дейност. - Иел. прев.
14
та литургия била задължителна.
Бенито смятал, че е специално
нарочен за бой заради
политическите убеждения на
баща си, а освен това понякога
дни наред го наказвали с
изолация. По-късно си спомня, че
преподобният директор бил
ужасен „жив скелет", а учителят
в класа му е човекът, който
„подло отрови най-хубавите
години от живота ми". Две
години в това училище го карат
да се чувства като „диво цвете в
подредена плантация" и подх-
ранват отвращението му от
обществото. Понякога му иде да
избяга. Но и през ваканцията
затвореният живот в Предапио го
прави не по-малко потиснат и
нещастен. Едно лято помага на
баща си с първата парна
вършачка в района, друг път
работи с меха в ковачницата. Но
училището изостря у него
пагубна недисциилинираност, ко-
ято го превръща в „отчаяние за
родителите и напаст за
съседите". Той е момче, което не
рони сълзи и рядко се смее,
което говори малко, обича да
бъде само и предпочита да чете,
вместо да играе с другите.
По-късно се носят различни
истории, според които младият
Мусолини имал лош нрав и нещо
брутално у себе си. Според една
може би недостоверна легенда
той скубел на живо пилета и
ослепявал хванати птички.
МУСОЛИНИ Младини
Помнят, че щипел хората в
църква, за да ги кара да викат.
Като водач на група обичал да
насилва останалите да участват в
лудориите му и негов близък
последовател твърди, че именно
той винаги започвал боя. Тъй
като имал подчертано чувство за
вендета*, не търпял никаква
обида, без да си я върне
тъпкано, но и „търсеше да се
скара с някого просто ей така и
защото трябва да се наложи; ако
спечелеше облог, искаше повече
от полагаемото му се, ако
загубеше, гледаше да не плати".
След години той обича да се
усмихва с удоволствие при
мисълта, че съучениците му все
още носят белези от раните, кои-
то им е нанесъл.
Връщайки се в интерната за
втората година през 1893-а, 10-
годишният Мусолини оглавява
бунт срещу ка-
* Вендета - отмъщение. - Бел. ред.
 чеството на храната. Веднъж
отказва да отиде на утринна
литургия и се налага да бъде
завлечен насила. Непо-насящо
дисциплината, наказвано често и
според него несправедливо, това
сприхаво дете избухва в
насилие. След като веднъж на
вечеря вади нож срещу друго
момче и го наранява, училището
решава, че това вече не се търпи.
Той е изключен и салесианците
трябва да съдят семейството, за
да си получат таксите, фактите
около това намушкване и
последвалото изключване са
омало-важени или изобщо се
прикриват по-късно от
фашистките историци.
Бенито прекарва няколко
месеца у дома, учи с помощта на
майка си, но тя очевидно не
може да се справи и накрая го
изпращат в едно училище във
форлимпопо-ли. Тя пише до
училището и иска стипендия, но
й отказват и семейството решава,
че може да си позволи раз-
носките. Новото училище не се
ръководи от свещеници и
ходенето на църква е по
желание. Според Мусолини това
е все едно да отидеш от ада в
рая - храната е по-добра,
дисциплината по-човечна и той
може да си ходи у дома в края на
седмицата. Но скоро се забърква
пак в познатите истории. Кавгите
и тормозът върху другите водят
до бой, след което от него отново
искат да напусне. Тая криза
минава, но при други два случая
го отстраняват временно и го
изпращат у дома за по десет
дни -: веднъж за нахалство и
втори път за намушкване на друг
ученик.
фактът, че му е разрешено да
се завърне и остава 6 години във
форлимпополи, говори добре и
за Мусолини, и за училището.
Той обича да разправя, че бил
отличник в класа, но директорът
го помни като посредствен уче-
ник, от когото не може да се
очаква нищо особено.
Мусолини на свой ред го описва
като посредствен педант, който
карал децата да учат всичко
наизуст. Казаното от други
ученици навежда на мисълта, че
момчето Мусолини вдъхвало
страх и не се ползвало с особени
симпатии. Но поне признават
някои негови дарби: той свири
на тромбон в училищния
оркестър и на 17-годиш-
16 МУСОЛИН
И ни
на възраст го викат да говори в местния театър по
случай годишнината на Верди.
Последните му години в училище минават в учене за
диплома за преподавател, която получава през 1901 г.
Харесва му в горните класове, но му е все по-скучно в
мрачната атмосфера на Предаиио през ваканцията. Из-
ключват го временно за четвърти път, защото отсъства
цяла нощ - по-късно обича да разправя как някои уче-
ници се спускали по завързани чаршафи през прозорци-
те, за да отидат на танци в града до зори.
Мусолини не крие любовните си приключения, с изк-
лючение на по-късните. Той се гордее, че е донжуан и из-
режда дълъг списък случайни срещи от 17-годишна въз-
раст, когато започва всяка неделя да посещава редовно
публичните домове на Форли. Харесва му да нарича го-
деници много момичета, понякога дори няколко еднов-
ременно. В автобиографията си описва по следния начин
едно свое завоевание:
„Хванах я на стълбите, хвърлих я в ъгъла зад една
врата и я обладах. Когато стана, плачеща и унизена, тя
ме обиди с думите, че съм я обезчестил - възможно е
да е казвала истината. Но аз ви питам, каква чест е
имала тя предвид?"
По-късно Мусолини често признава, че никога не е
имал приятели. Харесва му да възприема тази неохота
или неспособност да завързва приятелства като необхо-
дима, дори чудесна черта в характера си. Но винаги има
привърженици и често любовници или приятелки, макар
че малко от любовните му истории траят дълго. По вре-
мето, когато напуска форлимпополи, той минава за чо-
век, който рядко излиза от дома си, освен понякога по
мръкнало. Известен е като отшелник и човекомразец.
ЗАТОЧЕНИЕ (1902 - 1904)
Към 1901 г. Мусолини притежава вече доста от чер-
тите на интелектуалния бохем. Пише поеми и се мъчи да
ги публикува, макар и безуспешно. Наизустил е дълги
откъси от Данте, чете жадно романи и политически
Млади 17
брошури. Кандидатства веднъж за секретар на селския
съвет, но антиклерикализмът на семейството му си каз-
ва думата. Външният му вид също е неугледен - невчеса-
на коса, подчертано оригинални маниери и някаква
чудата занемареност, прикривана с романтична мантия.
Без работа, без пет пари в джоба (според собствените му
думи) той все пак успява да прекара част от лятото на
почивка край морето.
През 1902 г., 18-годишен, Мусолини става заместник-
учител в едно основно училище в Галтиери. Селото се
управлява от социалисти и там посрещат със снизхожде-
ние напредничавите му възгледи, но пристигането на
външен човек предизвиква известна възбуда. Склонност-
та му към алкохола и картите тревожи някои родители;
тревожи и връзката му с една жена, чийто съпруг отбива
военната си служба надалеч - страхотните сцени на рев-
ност и насилие скоро стават общо достояние. Мусолини
описва как „я приучих към моята особена и тиранична
любов; тя ми се подчиняваше сляпо и ме оставяше да
нравя с нея каквото поискам". За да плаши онези, които
не одобряват държането му, носи метален бокс, а вед-
нъж намушква приятелката си - той инстинктивно из-
ползва физическо насилие, за да получи онова, което ис-
ка.
Често наричат Мусолини анархист и макар че поня-
кога отхвърля това твърдение, в други случаи го
приема с гордост. Обича да казва, че във всеки анархист
се крие един провалил се диктатор - поговорка, която в
неговия случай положително би могла да бъде
обърната. Но Ерико Малатеста, един истински анархист
от неговите познати, отбелязва, че и той като баща си
обикновено се лута почти безразборно между едно и
друго убеждение, създавайки впечатлението, че е
инстинктивен революционер, който не е сигурен какъв
вид революция желае. Около 1902 г. Мусолини клони
към някакъв неясен международен социализъм. Дори
още в училище сам се нарича социалист, а в Галтиери
става секретар на социалистическа група и пише статии
за различни списания на 2. Мусолини
муиилини Младини

левицата. много
Упражнява неистини в
се да говори стремежа да
пред драматизир
публика и а ранните
прави години от
впечатлени живота си,
е, когато не можем
без да бъдем
подготовка напълно
импровизир сигурни
а 90- защо е
минутна заминал.
реч в чест Една от
на причините
Гарибалди, според него
който също е, че му
е съчетавал трябват
темперамен пари, но
та на макар че
анархиста с дейс-
вярата в твително
социализма взема на
. заем от 3-4
Когато души, едва
през юни ли е
1902 г. очаквал да
приключва спечели
временната много в
му работа Швейцария.
като По-
учител, вероятно
Мусолини бяга от ро-
избягва в дителите
Швейцария си, от
. Тъй като военната
казва служба, от
толкова нежелани
любовни си.
истории и Алесандро
дългове, лежи в
най-вече от затвора
наема си в шест
Галтиери. месеца, а
Изпитва през това
силно време Роза
желание да трябва да се
избяга, да грижи за
пътува и да семействот
научи по- о и да
вече за превежда
широкия пари на
свят. сина си, за
Уверява да не
родителите мизерства.
си, че вече И макар че
си е винаги
намерил твърди, че е
работа в много
Швейцария привързан
и затова към майка
неговата си,
майка му Мусолини
изпраща едва ли я е
пари за зачитал
билет, много.
който е В
колкото Швейцария,
месечната й малко преди
заплата. 19-ия си
Той тръгва рожден ден,
набързо, без той започва
да се отбие двете най-
у дома да се самотни и
сбогува, и отчаяни
дори когато години от
на живота си.
границата Става общ
научава, че работник на
баща му е строежа на
арестуван, една
не променя шоколадова
решението фабрика, но
бързо непоносим
напуска - и прекарва
почти поне една
веднага нощ в
става ясно, някакъв
че и той сандък
като Хитлер
години по-
късно във
Виена не
обича
тежкия труд
и му липсва
волята или
способностт
а да се
задържи на
постоянна
работа.
Разправят,
че го ударил
на просия и
се
снабдявал с
храна чрез
заплахи.
След някол-
ко дни вече
е без пари,
в джоба му
има само
един нике-
лов медал с
образа на
Карл
Маркс.
Започва да
живее в
приюти за
бездомни,
но
контактът с
други
скитници
му е
под при месар и
големия при
мост в търговец на
Лозана. вино
Няколко (където е
седмици обвинен, че
след като пие твърде
напуска много). Но
Италия, инстинктът
Мусолини е му го
арестуван тласка към
за политиката
скитничест и
во - агитацията.
полицията Месец след
съобщава, пристиганет
че е болен и о си той
не проявява пише за
никакво един
желание за социалисти
работа. чески
Бедностт вестник, а
а му в скоро след
Швейцария това става
обаче не е секретар на
толкова строителен
пълна, профсъюз.
както Сред
твърди по- тамошните
късно. предимно
Снимки и неграмотни
писма италиански
доказват, че изгнаници
е добре той се
облечен и възползва
съвсем не е добре от
изтощен от дарбата си
глад. В да говори
течение на пред
месеци публика.
работи Неговият
последовате особен
лно и за талант е ио-
кратко като скоро да
строител, увещава и
разобличава си
, а не да „авторитаре
тълкува, и н кому-
Мусолини нист". От
намира баща си е
много неща научил да не
за търпи
изобличени сантиментал
е в една ен ре-
среда, в формистки
която социализъм
местните или
социалисти демократич
са ни и
предимно парламента
умерени рни методи,
демократи вместо това
далеч от проповядва
мисълта за революция
революция. за експроп-
Негов рииране на
другар една
отбелязва, управляващ
че зад а класа,
грубата му която
външност никога няма
се таи да се откаже
очевиден доброволно
комплекс за от власт и
мало- собственост
ценност. . Парламен-
Една тът трябва
амбициозна да бъде
и властна забранен,
личност класовата
започва да борба да
се проявява замени
в човек, класовото
който все сътрудниче
още не е ство,
уверен в частната
себе си. собственост
Към изобщо да
1903 г. той изчезне.
нарича себе Социалисти
те никога не насилието
бива да на тълпата,
сътруднича за да
т на осъществят
буржоазнит една
е широка
правителств социална
а, да не революция.
прилагат Мусоли
стачките са- ни разправя
мо като по-късно, че
средство за срещнал
получаване Ленин в
на по-добри Швейцари
заплати, а я, който
да бъдат дори му се
готови да възхитил.
използват Но в други
терора и
20 МУСОЛИН
И и
случаи може да каже, че не си спомня нищо за подобна
среща. Единствената руска личност, която вижда доста
често, е друга революционна социалистка - Анджелика
Балабаноф. Тя е първата интелектуалка, която той поз-
нава добре и чрез нея се сближава с класиците на евро-
пейския социализъм. Ако човек може да съди по споме-
натото в неговите съчинения, Маркс му е оказал много
силно влияние, повече от френския синдикалист Жорж
Сорел или от Ницше. По-късно фашисти и комунисти се
надпреварват да отричат, че Мусолини изобщо някога е
бил марксист, но от 1904 до 1914 г. него го приемат като
такъв - макар да признава, че някои от догмите на
Маркс са отпаднали, той продължава да твърди, че пове-
чето от тях все още важат. Според Мусолини „Маркс е
най-великият от всички теоретици на социализма", чове-
кът, който набляга на ценностите на материализма, на
личния егоизъм и икономическия детерминизъм, авто-
рът, който пръв посочва заблудата на класовото сътруд-
ничество, който спасява социализма от християнските
филантропи и го нрави научен.
Насърчаваните от Мусолини смутове в индустрията
сред временните италиански работници и особено пропа-
гандираното от него насилие никак не се нравят на
швейцарските власти, които разчитат на работниците
емигранти за хотелиерската и туристическата промиш-
леност. Арестуват го като агитатор в Берн, а после и в
Лозана. През юли 1903 г. е изгонен от Швейцария и пре-
даден на италианската полиция - тя го освобождава, но
открива досие за този „импулсивен и буен" младеж.
Тъй като връстниците му подлежат на военна служба
през януари 1904 г., той навреме изчезва обратно в
Швейцария, за да избегне повиквателната. Междувре-
менно срокът на паспорта му изтича и Мусолини под-
правя датата в него на 1906 г. Той не бяга от страх, а за-
щото - пак като Хитлер - не е готов да се бие за патрио-
тична кауза, в която не вярва. Това е грижливо планира-
на стъпка и той открито насърчава войниците към де-
зертьорство - провинение, за което по-късно като дикта-
Младин 21
тор ще изпраща хора на разстрел. Във фашистки доку-
менти, например когато го вписват в италианския спра-
вочник „Кой кой е", е прикрит фактът, че се е опитвал
да избегне военната служба.
В началото на 1904 г. Мусолини прекарва няколко
месеца във Франция, където отново го арестуват. Той си
спомня, че вървял пеш чак до Париж и известно време
се прехранвал с гадателство. Бил е за кратко в Германия
и в Австрия. Връщайки се в Швейцария, той отново сме-
ня занаят след занаят, включително в една спиртоварна
и във фабрика за земеделски машини. Често без
работа и живеейки онова, което нарича vie de Boheme*,
Мусолини е подпомаган от свои другари социалисти,
които по-късно преследва жестоко: социалистическият
лидер Се-рати залага собствени вещи, за да му помага, и
му разрешава денем да спи в неговото легло.
От баща си Мусолини се научава да бъде безкомпро-
мисен антиклерикал. Обявява се за атеист и няколко пъ-
ти се опитва да шокира публиката, призовавайки Бог да
го умъртви. Той енергично порицава онези социалисти,
които смятат, че религията е въпрос на съвест за всеки
човек, или които кръщават децата си. Науката е доказа-
ла, че Бог не съществува и че Исус от историята е невеж
евреин, чието семейство го смята за луд и който е пиг-
мей в сравнение с Буда. Религията, твърди той, е душев-
на болест, епидемия, която трябва да бъде лекувана от
психиатри, а специално християнството е опорочено от
проповядването на безсмислените добродетели на при-
мирение и страхливост, докато новият социалистически
морал трябва да чества насилието и бунтарството.
Към 1904 г. Мусолини вече публично е обявен за об-
ществен враг. Един италиански съд го съди задочно и го
признава виновен в дезертьорство. В Швейцария го го-
нят от няколко кантона и се говори много, че се държи
необуздано и размирно. За известно време той смята да
емигрира още по-далеч - или в плантациите на Мадагас-
* Vie de Boheme (фf.) - бохемски живот. - Бел, ред.
22 МУСОЛИНИ

кар, или да се университета в

присъедини към Лозана през лятната
други социалисти сесия. Обича да
изгна-ници във разправя, че в
Върмонт, САЩ. Лозана слушал
Веднъж обмисля поредица лекции от
предложение за италианския
работа в Ню Йорк социолог Вилф-редо
за Парето и има
социалистическия потвърждение, че
седмичник „Ил действително е по-
пролетарио", за сетил поне една от
който понякога тях. Но главното
пише статии. Межд- преимущество е във
увременно възможността да
продължава да учи прекарва дълги
немски и френски и часове в
се упражнява в университетската
превод на книги и от библиотека - там
двата езика. чете доста
Мусолини се несвързано и
стреми да докаже, че напосоки, от което
не е пролетарий, а по-късно има все
интелектуалец, и за пак голяма полза.
да усъвършенства
образованието си, се
възползва от
чудесните градски
библиотеки, каквито
няма в родината му.
По-късно се мъчи да
убеди другите, че
като пътувал от град
на град в търсене на
работа, неизменно
носел със себе си
томче стихове или
философска книга.
Създават се легенди,
че посещавал
университета в
Цюрих, а в
официалната
биография от
Сарфати има една
митична глава за
него като студент в
Женева. Но успява
да прекара два
месеца в
 макар че
2. продължава да
придава голямо
СОЦ значение на
подкопаването на
ИАЛ войнишката
лоялност, външно
ИСТ поведението му е
образцово - той
ЪТ съзнава, че трябва да
бъде търпелив,
докато идеите на
ПОЛИТИЧЕСК революционния
И ЧИРАК (1905 - социализъм
достигнат до
1909) обикновените хора.
Несигурното му По-късно е
бъдеще в Швейцария публикувано негово
заедно с носталгията писмо до един
убеждават 21- офицер, за да
годишния Мусолини докаже вътрешния
да се възползва от му патриотичен
една обща амнистия плам, но Мусолини е
и да се завърне в готов да се обръща
Италия за 18- натам, откъдето
месечна военна духа вятърът, и
служба. Няколко несъмнено се мъчи
седмици той помага да се докара пред
на майка си в началниците с тези
училището, а през редове, които
януари 1905 г. пос- неговите
тъпва в един от най- съмишленици
добрите италиански социалисти няма да
полкове. Военното видят.
му досие го описва През февруари
като по-нисък от майка му умира и
среден ръст, с той прави опит да
мрачна се уволни по-рано,
физиономия, голям но му отказват и
нос, издадена трябва да остане под
брадичка и черни знамената до края
очи под ниско чело. на службата си.
Той е по-възрастен Загубата на майка
от другите войници, му - едва 46-
защото се е крил годишна, го
една година. опечалява много и
Офицерите го гледат може би пре-
с подозрение заради дизвиква известно
славата му на чувство за вина, че е
революционер, но бил толкова нев-
24 МУСОЛИНИ

нимателен син - това място в планинското

внушават село Толмецо, близо
противоречивите му до австрийската
изявления около граница. През
нейната смърт. деветте месеца там
Веднъж твърди, че местната полиция
пристигнал точно има нареждане да го
навреме и тя го държи под око.
познала, друг път - Неговите проповеди
че не можел да и невъздържан език
понесе да влезе в не го правят
къщата и часове се популярен сред
крил навън, докато селяните - местните
не разбрал, че е момичета и 40-те
мъртва. За деца, които той учи
англосаксонската на азбуката, му дават
публика съчинява прякора Тиранина.
подходяща история Той няма успех като
как дълбоките му учител и сам
религиозни признава, че не може
убеждения не да поддържа ред -
успели да облекчат обикновено залъгва с
скръбта му. бонбони децата, за да
На Алесандро пазят тишина. Той,
остава собствеността изглежда, води
на жена му, но и разгулен живот в
много дългове и е Толмецо, пие
принуден да прекалено и прави
освободи къщата за дългове и там
новата учителка. вероятно хваща
Бенито отива при венерическа болест
него едва след като от една омъжена же-
се уволнява от на, която „за щастие
армията през беше по-възрастна и
септември 1906 г. не толкова силна
Забърква се в като мен" и която,
поредната любовна както обикновено,
история, докато „лудееше по мен".
през ноември Говори се, че кроял
получава учителско вулгарни номера,
играел на духове в ще. По-късно се
развалините на опитва безуспешно
местния замък и да получи същия
устройвал нощни ценз и по немски.
сбирки в гробищата, Безрезултатен е и
където удивлявал апелът му да бъде
другарите си с анулирано
прочувствени речи полицейското му
към мъртвите. досие, като обещава,
В края на че се е отказал от
учебната година напредничавите си
назначението му не е възгледи и вече иска
продължено, защото просто да се
някои родители поправи. Решава да
протестират срещу се откаже от
поведението му и политиката и да се
държат децата си у посвети на по-
дома, за да не им нататъшното си
влияе лошо. Той се образование.
премества в новата През март
къща на баща си получава друг
близо до Предапио, учителски пост в
където няколко Онеля на Ривиерата
месеца взема уроци и възобновява
по латински и интереса си към
френски. През политиката след
ноември 1907 г. няколко години
полага успешно въздържане. Започва
изпит по френски, да пише отново и
което заедно с редактира едно
престижната титла социалистическо
„професор" му дава списание - по-късно
право да преподава в течението на „Ла
средно учили- лима" в местната
библиотека изчезва
мистериозно,
когато вече като
фашистки диктатор
той трябва да
отвлече вниманието
от своето
левичарско и
антиклерикално
минало. Краткия
период в Онеля той
си спомня като най- повредени са
спокойния в живота вършачките на
му и очевидно наемните работници;
започва да открива префектът извиква
истинския си занаят, войски и има
когато след четири ранени. Самият
месеца отново Бенито е арестуван
остава безработен. за заплаха с
Възможно е да не е физическо насилие
заради нещо и е отведен във
непочтено от негова форли от
страна, но е забе- кавалерийски
лежително, че три ескадрон. Както
училища, както и коментира той,
много други работо- „изведнъж осъмнах
датели в Швейцария известен". Осъден е
не подновяват на затвор, но след
назначаването му. обжалване е
Дни след като се освободен.
завръща в родината Макар че
след това пре- продължава да бъде
живяване, Мусолини предан на Маркс, в
получава неговия еклектичен
практически урок по социализъм почти
политическа няма определено
агитация. Селяните верую. Понякога се
в Предапио нарича синдикалист,
започват стачка но тайно се изказва
срещу неласкаво за
земевладелците и повечето други
изполичарите. Той социалисти. За
нача-са съзира някои свои познати
възможността за той е най-вече
експеримент с анархист.
действената сила на Анджелика Бала-
бунтарския баноф смята, че
социализъм. неговите възгледи са
Преобърнати и „повече отражение
26 WM

на ранното му никога да не
обкръжение и прибягват до
собствения му съдилищата на
бунтарски его- едно
изъм, отколкото буржоазно
продукт на общество, а да
разбиране и си го връщат
убеждение; тъпкано сами.
омразата му Пролетариатът
към и буржоазията
потисничествот нямат нищо
о не е онази общо - „един
безпристрастна от тях трябва
омраза към да изчезне", и
една система, това може да
която питаят бъде
всички револю- постигнато
ционери; тя no- само чрез
скоро извира от голямо бедст-
собственото му вие, което ще
чувство за доведе до
унижение и диктатура на
безсилие, от пролетариата.
една страст да Необходима е
утвърди кървава
личното си его социална
и от една революция.
решителност за Самата буржо-
лична мъст". азия е взела
Непроменен властта преди
а остава вярата сто години
му в яростното чрез насилие и
непокорство трябва да се
Шред закона. вземе пример
Той определено от нея. Точно
не вярва в както нахлува-
юридическите нията на
санкции и варварите са
съветва други инжектирали
социалисти някога нов
живот в интелектуалец,
Римската а no-скоро, че
империя, така и не цени много
сегашните идеите. Той
социалисти изглежда
трябва да се възприема
провъзгласят за дадени
„варвари" - те възгледи
може да се просто защото
нуждаят от съответстват
варварството на някоя нова
на една поза или ще
световна война, помогнат на
за да разрушат кариерата му.
сегашната Понякога дори
европейска променя
цивилизация и изведнъж
да създадат целия си фи-
нещо по- лософски
жизнено. светоглед, като
Част от го обяснява с
бруталните му вътрешната си
приказки са интуиция,
маниерничене която свиква да
на човек, който смята за
все още се безпогрешна.
мъчи да открие Всякакви
себе си, но през дискусии по
целия си живот въпроса кой
Мусолини крие най-много му е
своята повлиял
истинска трябва да имат
личност чрез предвид
поредица от факта, че до
пози, всички известна
или много от
които разк-
риват черти от
неговия
характер.
Честата смяна
на възгледи не
означава
непременно, че
е повърхностен
степен някакво
Мусолини е предубеждение
интелектуален или тактическа
позьор и необходимост;
културен и ги отхвърля
франт. По- със същата
късно той лекота, щом
понякога иска престанат да
да наблегне му вършат
върху работа.
оригиналността Едно от
на фашистките малкото му
си убеждения и трайни
тогава твърди, убеждения е, че
че няма насилието е
никакви политическо
предтечи. В оръжие. Макар
други случаи понякога да
предпочита да смята, че е
впечатли политически
публиката с полезно да
факта, че спомене, че е
фашизмът е научил това от
част от една Сорел,
дългогодишна прибягването
и почтена към насилие е
интелектуална основен
традиция - инстинкт, вече
тогава изтърсва добре развит в
всяко име, ума му. Сестра
което му му често казва,
хрумне. че е взел
Мусолини не повече от баща
създава им Алесандро,
впечатление, че отколкото от
притежава всички други, с
оригинална които понякога
интелигентност претендира да е
. Особено интелектуално
ловък е да близък.
взема идеи Възможно е
почти Мусолини да е
напосоки, ако възприел
съвпадат с антипарла-
ментаризма на от случая или
Парето и от публиката
теорията за той може да
елитите, но по- твърди, че
вероятно тези някой от тях му
идеи просто е повлиял, и
подсилват едно неизбежно
вече полуфор- понякога си
мулирано противоречи
предубеждение. или е
С времето съвършено
идват и други неправдоподоб
идеи от ен. На него му
футуризма на харесва
Маринети, американците
пацифизма на да мислят, че
Ерве, анархиз- благоговее
ма на пред Уилям
Малатеста, Джеймс* и
революционни Марк Твен
я синдикализъм така, както
на Сорел и може да каже,
подчертания че „Робинзон
национализъм Крузо" е една
на Ориани и от любимите
Коради-ни. му книги,
Всяка една от макар че най-
тях и всички вероятно
заедно в изобщо не я е
различни чел.
моменти са
подходяща * Уилям
Джеймс (1842-
храна за 1910) -
интелектуалнат американски
философ и
а му мелница. психолог, бршп на
В зависимост Хенри Джеймс. -
Бел. прев.
 1
Има обаче един автор освен Маркс, който особено
впечатлява Мусолини - това е Ницше, който го изпълва
с „духовен еротизъм" и който според него е направил по-
вече от всеки друг философ, за да тласне света в нова по-
сока. В Ницше той намира оправдание за кръстоносния
си поход срешу християнските добродетели - покорност,
смирение, милосърдие и доброта, и пак в Ницше той от-
крива някои от любимите си фрази, в това число „живей
опасно" и „волята за власт". Пак там е великолепната
представа за свръхчовека, върховния егоист, който се
противопоставя и на Бог, и на масите, който презира ра-
венството и демокрацията, който е убеден, че най-слабите
трябва да бъдат съсипани и че ако това не става дос-
татъчно бързо, трябва да се помогне.
Редактирането на едно списание в Онеля открива но-
ви хоризонти за Мусолини: той харесва работата и из-
вестността, която тя му носи там. Започва да мечтае да
редактира всекидневник и без много профсъюзна соли-
дарност съобщава, че е готов, ако му предложат, да го
върши и срещу ниска заплата. Когато това не става, от-
ново се връща при баща си във форли. Там Алесандро
вече държи кръчмата „Ил берсалиере" близо до гарата,
в която се събират местните луди глави. Бенито му по-
мага няколко месеца и понякога си говорят за политика,
докато се зазори или докато заспят на масата.
Някъде по това време Мусолини твърди, че е написал
история на философията, но след кавга една от неговите
любовници скъсала книгата; тази история е неправдопо-
добна. Твърди също, че е написал някакъв още по-дълъг
трактат върху историята на християнството. Възможно е
и двете книги да са били просто несбъднати блянове на
набеден интелектуалец. Във форли той няма много въз-
можности за самообразоване, макар че някакъв анар-
хист, който държи вестникарска будка, му разрешава да
чете безплатно вестници и списания. И там той минава
за несъмнено ексцентричен, разпуснат и човеконенавис-
тен тип. Обикновено ходи небръснат, вдигнал до ушите
яката на тежкото си палто и нахлупил ниско шапката си,
за да не го познаят и да не се наложи да говори с хората.
Ако си купи нови дрехи, ги намачква, за да не бъде еле-
гантен. Предпочита компанията на художници и обича
да шокира другите със своя непукизъм и вулгарен език.
В родната си провинция Романя Мусолини намира
малко сродни души, тъй като републиканците са повече
от социалистите и той няма покровител, който да подпо-
мага кариерата му в журналистиката. И така, в началото
на 1909 г. емигрира отново, този път в австрийската про-
винция Трентино, където става секретар на Трудовата
палата и редактор на седмичния социалистически вест-
ник „Л'Авенире дел лавораторе". Като редактор от него
се очаква да организира местните социалисти - задълже-
ние,' което очевидно изпълнява равнодушно, и всяка сед-
мица да обикаля и да държи речи в местните бирарии.
Това е тежка задача, тъй като почти никой не му помага
с вестника. Тренто не му харесва и Мусолини е склонен
да напусне след няколко дни, но трудно би намерил
друга работа. Австрийските библиотеки са много по-доб-
ри от италианските и той отново чете много френски и
немски книги, като по-късно се упражнява с преводи от
Шопенхауер и Кант. Чете и Едгар Алън По и се опитва
да напише повест в същия стил с надеждата, че ще бъде
още по-страшна и перверзна, но не успява да намери из-
дател за нея.
След шест месеца Мусолини сменя работата си и ста-
ва заместник-редактор на „Пополо", който е собственост
на известния италиански патриот и иредентист* Чезаре
Батисти. Вероятно връзката с Батисти слага началото на
процеса, който ще направи Мусолини патриот, но
слухът, че двамата стават близки приятели, е по-късна
измислица. Макар че той е там само за месец, работата
във всекидневника е чудесна квалификация за него.
Спомня си, че е научил много номера в занаята, включи-
телно как да съчини някоя новина и как да напише цяла
* Иредентист (um.) - привърженик на политическа доктрина, която
е против оставянето на територии, населени с една народност, под
властта на друга нация. - Бел. ред.
статия за незначително събитие, без да предизвика недо-
верие. Той едва ли е получил по-полезни уроци през жи-
вота си.
През седемте месеца, прекарани в Австрийската им-
перия, Мусолини влиза няколко пъти в затвора, а пет
пъти е осъждан за различни простъпки. Вестникът му е
конфискуван най-малко десет пъти поради неговия стил,
който се характеризира със свирепи клевети и доста не-
въздържан език. Той не се спира и пред физическо насилие
срещу политическите си противници. В Тренто главната
му цел е клерикалната партия, а един от конкурентните
редактори, към когото изпитва особена неприязън, е
католикът Алчиде де Гаспери, който през 1945 г. след
рухването на фашизма става министър-председател на
Италия. Тъй като дотогава е арестуван в Италия, Швей-
цария и франция, Мусолини може да твърди, че авст-
рийските затвори са най-хуманни, както и че австрийската
полиция и съдилища са най-честни и, общо взето, най-
уважавани. Това заключение е неприемливо за италиан-
ските патриоти, за които всичко австрийско е лошо, но
той още не се е научил да поставя патриотизма на едно от
първите места в своя списък от приоритети. Възможно е
толкова да е ненавиждал Тренто, че нарочно е търсел да си
навлече лошата слава да бъде изгонен от още една страна.
Когато пристига заповедта за експулсиране, дори
социалистите в Тренто не съжаляват, макар че помагат
при плащането на многобройните му глоби. Повечето не
споделят неговия марксистки интернационализъм, а се
придържат no-скоро към реформисткия социализъм и
патриотизъм на Батисти. По-късно Мусолини насърчава
мита, че е експулсиран от Австрия заради патриотичното
му твърдение, че Тренто по право принадлежи на Италия.
Годънс Мегаро, американският автор, който опровергава
това, открива, че документите за становищата на
Мусолини за Трентино са скрити или подправени, за да се
потули истината. Истинското му мнение по това време е,
че италианското анексиране на • Трентино ще бъде
абсурдно; във всички случаи светов-
ният пролетариат трябва да отхвърля патриотичната ло-
ялност от всякакъв вид като буржоазен култ.
АГИТАТОРЪТ (1910 - 1912)
На 26-годишна възраст Мусолини се завръща в Ита-
лия, за да помага отново в кръчмата на баща си. Но спо-
койното съществуване го отегчава и той за кратко време
отново мисли да стане журналист в Америка. Пак попа-
да за малко в затвора, защото не може да плати една
глоба. После социалистическите клубове във форли го
избират за свой политически организатор и му възлагат
да редактира едно седмично вестниче от четири страни-
ци. Името му, което вероятно е избрано от него, е „Ла
лота ди класе", или „Класовата борба", и то отразява
растящото му убеждение, че е време да се спре изучава-
нето на света и да започнат усилия за неговата промяна.
Това е едно от стоте социалистически седмични издания
в Италия и отначало тиражът му е само хиляда броя, но
за две години Мусолини удвоява продажбите и между-
временно доразвива своя стил на страстни заядливи на-
падки. Броеве от този вестник след 1922 г. изчезват от
местните библиотеки.
През двете му години като редактор става ясно, че
неговите дарби ще го накарат да направи кариера в
журналистиката и политическата агитация. Тази профе-
сия не носи никакви пари, но те никога не са означавали
много за него. Седмиците минават в почти непрекъсна-
ти речи и той чувства, че се превръща в „жив грамофон",
но честите сблъсъци с полицията и аплодисментите на
малките слушателски групи от социалисти му доставят
удоволствие. Главното негово послание е, че парламен-
тарната политика е загуба на време, тъй като демокра-
тичната система в Италия обслужва само хора, които
правят кариера - адвокати, за които престижът да бъдат
в парламента е средство да увеличат клиентелата си,
професори, които виждат в парламента начин да се из-
дигнат, журналисти, алчни за подаяния от правителство-
то, използвани за подкупване на печата.
Социалист 33
ът

Мусолини е далеч през школата на Маркс и

от мисълта да стане на Макиавели.
правоверен марксист и Друга трайна
вродената му съставка на неговото
склонност е да верую се проявява в
отхвърля всякакви язвителните нападки
системи. Въпреки това срещу църквата, които
той все още окачва той съпровожда с
портрета на Маркс в предизвикателни и
редакцията и се уповава богохулни бележки за
на основните доктрини нафо-рата и любовната
в „Комунистическия история между Исус
манифест". В първия Христос и Мария
брой на „Класовата Магдалена. Според него
борба" Маркс и Дарвин поповете са „черни
са окачествени като микроби", слуги на
най-великите капитализма, гонители
мислители от миналия на евреи и отровители
век; повече от всеки на младежките умове.
друг, твърди вестникът, Социалисти, които
Маркс има приемлив вярват в християнството
отговор на или приемат
съвременните религиозните бракове,
проблеми и по- трябва да бъдат
специално той учи про- изключвани от
летариата, че старият партията. Църквата е
режим може да бъде упреквана в
унищожен само чрез авторитарност и отказ
насилие. И това не е да разреши свобода на
просто временна мисълта - странни
преданост от страна на обвинения от човек,
Мусолини - той е казал който един ден сам ще
същото пет години по- проповядва
рано и дори през авторитарност и ще
фашисткия период си бъде хвален от папата
запазва убеждението, че като личност, изпратена
всеки, който изучава от провидението да
политическата ре- спаси Италия от
алност, трябва да мине либерализма и
религиозната заблуда.
Освен използват за покупки
антихристиянски, на бойни кораби
новият му вестник е и вместо за учители и
подчертано земеделски машини.
антимилитаристичен. Той смята, че е нелепо
Мусолини нарича да воюват, за да си
армията „престъпна върнат Тренто и
организация, Триест от
предназначена да австрийците, докато
защищава капитализма повечето от
и буржоазното италианците са
неграмотни.
общество", и нарушава Пролетариите нямат
закона, като подтиква родина и трябва да
войниците да не се отказват да воюват от
подчиняват на чисто патриотични
офицерите си, за което подбуди:
отново е изпратен в „националното знаме
затвора. Точно както за нас е парцал, който
ще постъпят по-късно трябва да бъде забит
антифашистите, той на бунището", а ако
обяснява бедността на избухне война,
Италия с факта, че обикновените хора във
данъците се всяка страна според
него трябва no-скоро
да се вдигнат на
граждански бунт
срещу собствените си
правителства.
Макар че ио-късно
Мусолини променя
мнението си по този
въпрос, той запазва
своето убеждение, че
парламентарната
система е внесена отвън
и не е пригодна за роди-
ната му. Той смята, че
италианският парламент
е по-корумпиран от
всички други
парламенти, донякъде
поради гибелното
влияние на Рим - град на
попове, проститутки и
бюрократи, „източник доближава деня на
на зараза, който трови революцията. То не
живота на цялата трябва да се препоръчва
нация". Той отбелязва с в нормални времена, но
отвращение, че някои може да бъде
депутати са избрани в единственото ефикасно
парламента с помощта оръжие срещу някой
на частни армии от тиран. Убийствата на
хулигани, които цар Александър през
нахлуват в тъмните 1881 г. и на италианския
стаички при изборите - крал Умберто през 1900
пример, който ио-късно г. са оправдани. Ако
самият той следва със правителствата потискат
завиден успех. Дори да свободата на словото и
се случи невъзможното пращат в затвора
и социалистите да борческите
получат мнозинство в революционери, е допус-;
парламента, Мусолини тимо дори хвърлянето на
е уверен, че това бомба в претъпкан
никога няма да доведе театър и добрите
до социализъм: той • социалисти трябва да
може да бъде постигнат закалят умовете си
само чрез преки срещу всякакво чувство
действия на нро-.: за състрадание, което
летариата в битки по може да са възприели i
улиците и градските от християнството. Една
площади. Дори бомба може да бъде по-
убийството може да ефикасна от сто речи.
бъде законно, ако
3. Мусолини
Социалист 35
ът

През 1910 г. свирепия му външен

Мусолини свива вид Мусолини, общо
гнездо с бъдещата си взето, се държи
съпруга Ракеле. Тъй внимателно с жена си,
като е дъщеря на макар че я ревнува
любовницата на баща винаги, когато излиза
му, неизбежно е от дома, а нейната
понякога клюките да напълно оправдана
я споменават като ревност (според
природена сестра на дъщеря им) е причина
Бенито. Тя е била за той да напусне дома и
кратко в неговия клас, да навлезе в
когато той учителства, политическия живот.
после става Ракеле не проявява
прислужница. никакъв интерес към
Сгодяват се малко неговата журналистика
преди Мусолини да или към политиката и
емигрира през 1909 г. няма никакви лични
През седемте месеца, занимания. Те създават
докато е в Тренто, той семейство в
не й изпраща дори едностайно жилище.
пощенска картичка, Често нямат доста-
но след като се тъчно храна, тъй като
връща, убеждава той нехае за
родителите и на материалните неща и
двамата да им дори се опитва,
разрешат да се оженят ръководейки се от
- мелодраматично социалистическите
вади пистолет и принципи, да откаже
заплашва със увеличение на
самоубийство. Тя заплатата си като
вероятно така и не редактор. Животът е
узнава, че той има толкова труден, че
дете от една връзка, когато получава
която е създал в предложение да
Тренто. редактира някакъв
Въпреки липсата вестник в Бразилия,
на деликатност от той много иска да
негова страна и замине и само
бременността на Раке- популярния вкус и
ле го разубеждава. знае как да го
За да помогне за задоволява. Накрая
издръжката на романът е преведен на
семейството и на вече няколко езика, но по
полупарализирания си понятни причини
баща, Мусолини излиза в Италия едва
написва един след смъртта му. Той
долнопробен роман, пише повест за
който излиза в трагедията на
подлистници във ерцхерцог Рудолф при
вестника на Батисти в Майерлинг, която не е
Тренто. „Клаудия издадена. Прави и
Партичела" е ярка едно социологическо
антиклерикална проучване за
книга и главният Трентино, което
злодей в нея е един заслужава повече
развратен кардинал - внимание.
може би Мусолини Дотук Мусолини
нарочно копира също проявява само
толкова безсъ незначителен талант и
държател н ия роман едва ли съзрява като
на Гари-балди привлекателна
„Клелия". Книгата му личност. Поначало
носи известна слава и единак, който обича
макар че самият той дългите самотни
я нарича боклук, разходки сред
очевидно разбира природата, той все
още не е разбран от
никого, ценят го
много малко хора и се
говори, че не е
привързан към ни-
кого. Необщителен е,
освен когато не
държи речи, и се учи
да създава маска, зад
която да прикрива
истинската си
личност. Той рядко се
усмихва или се смее
на шеги и всъщност
никога през живота си
не е проявил нещо по-
вече от едно
 ограничено и кисело човек от провинцията
чувство за хумор. На изглежда като
другите изглежда недодялан селянин
себелюбив, сред буржоазните
непохватен и крайно интелектуалци, които
неучтив. Той никога ръководят партията. В
не гледа хората в пламенна несвързана
очите, когато говори реч той говори срещу
с тях. Учениците му онези, които приемат
го смятат за тиранин, всеобщото
а той е свикнал да го избирателно право и
наричат „лудия", да социалната реформа
го обвиняват в като най-добри
неискреност, средства за ускоряване
правонарушения и на социализма, но
дори в параноя. аргументите му са
През октомври посрещнати със смях.
1910 г. Мусолини След като
отива в Милано за предложенията на
годишния конгрес на революционната
социалистите. Те все фракция са отхвърлени
още са малка партия и при гласуването с
не знаят дали голямо мнозинство,
принадлежат към той се мъчи да убеди
крайната левица или тази малка група, че
към левия център в ще бъдат по-добре
италианската извън партията, за-
политика. При тази щото са необходими не
първа поява на реформи, а въоръжено
националната сцена въстание. Средствата
небръснатият, вече за производство все
леко плешив млад още са в ръцете на мал-
36 МУСОЛИН Социалист 37
И ът

ка ограничена олигархия, срещу която няма никаква според него, ако и други социалистически групи са нап-
полза от приказки за профсъюзи, кооперативи и демок-
рация.
Предишната година Мусолини е заплашвал, че ще
напусне, ако партията не възприеме по-твърдо станови-
ще - той се опасява, че главното ядро на реформистите
клони към парламентарната система и към либералната
коалиция, председателствана от Джовани Джолити.
През април 1911 г. решава да изпълни заплахата и да
действа сам. Това е хладнокръвно преценена стъпка от
негова страна, която се основава на надеждата да се съз-
даде нова, по-революционна партия (донякъде по същия
начин, както болшевиките по-късно скъсват със социа-
листите в Русия). Неговото оттегляне намира местна
поддръжка във форли, но не се сбъдва надеждата му да
получи повсеместна подкрепа.
Мусолини избягва последствията от тази своя пос-
тъпка, когато през септември министър-председателят
Джолити решава да завладее Либия. Наред с мнозина
умерени и революционно настроени социалисти той
осъжда колониалната война срещу мохамеданите като
опит на Джолити да отвлече вниманието от належащите
вътрешни проблеми. Мусолини окачествява като чисти
лъжи реториката на националистите за икономическите
изгоди на колониализма; той твърди, че онова, което те
смятат за лесна война, ще стане дълга и скъпо струваща
авантюра и се оказва прав. Мусолини отново нарича иде-
ята за патриотична лоялност „лъжлива и остаряла фик-
ция" и се надява, че пролетариатът ще се възползва от
критичния момент, за да парализира обществото в отк-
рита класова война. Той добавя с надежда, че винаги
„войната е прелюдия към революция" и че е много веро-
ятно да е настъпил моментът за разчистване на сметките
с буржоазията. По-късно фашистката историография ще
отрече или ще подмине както неговия иацифизъм, така
и проповедите му за класова война. Няколко дни
Мусолини се мъчи да организира бунт срещу войната и
равили същото, може би са щели да успеят. Той е в сти-
хията си, когато говори пред тълпата. Разкъсани са
трамвайни и железопътни релси, за да се спре превозът
на войски, много магазини във форли са заковани с дъс-
ки, фабриките замират; но брожението е потушено лесно
с няколко жертви от двете страни. Той критикува граж-
даните на форли като страхливци, защото отказват да
продължат борбата - саботажът не е достатъчен, те би
трябвало да превърнат стачката в революция.
Мусолини е арестуван и в съда се мъчи да намали своя-
та отговорност и да стовари вината върху други. Отхвърля
обвинението, че е насъскал тълпата към вандализъм и че
има нещо общо с актовете на насилие. Обяснява на съда,
че хората във форли дори не го обичат и че малцина
купуват вестника му. Мъчи се да докаже, че съвсем не е
антииатриот и че аргументите му срещу войната са в осно-
вата си патриотични. Но съдът го признава за виновен и
той прекарва следващите пет месеца в затвора.
Чрез ареста и процеса Мусолини най-иосле става из-
вестен далеч зад пределите на Романя. Един истински
мъж, обича да казва той, трябва да прекара няколко годи
н в затвора като част от своето образование, особено ако
престоят му там може да бъде окачествен като мъ-
ченичество. Макар че лежи в килия с още седем-осем
души, принудителното безделие му дава време да чете и
именно в затвора, едва 28-годишен, той пише надуто
първата си автобиография. Публикува също полемична-
та брошура „Ян Хус, човекът на истината", която е нова
нападка срещу църквата и страстен призив за религиозна
свобода в пълно противоречие с една по-късна фашистка
догма. Пиетро Нени, социалистическият лидер, който
лежи с него в затвора, го помни като примерен
затворник, жизнерадостен, буен и снизходителен към
другите закоравели престъпници, чиито престъпления
винаги е готов да обясни от гледна точка на отнетите им
социални потребности.
По-късно Мусолини става известен като ревностен
империалист и през 20-те години е отговорен за големи-
1\1У

I Социалист
ът
39

те жестокости спрямо либийския не се подготви за следващия национа-

народ, но през 1911 г. категорично дос лен конгрес, който трябва да заседава
осъжда първата война в Либия като тат през юли 1912 г. в Реджо. Мусолини
престъпление срещу човечеството и ъч вече приема, че най-добрата тактика е
акт на международен бандитизъм. ни, да се потвърди отново единството на
Той заявява, че се прахосват един зат партията, а после реформистите да се
милиард лири с напълно погрешното ова опитат да завладеят властта. Той
очакване, че Северна Африка може то оповестява намерението си да убеди
да стане отечество за италианските й конгреса да изключи умерените и
емигранти. Вместо да увеличи убе всички социалисти, които са
богатството на родината, както твър- жд подкрепили колониалната война на
дят националистите, колониализмът ава Джолити или са се застъпвали за
според него ще стори тъкмо сво парламентарни, а не за
обратното и дава за доказателство ята революционни методи.
банкрутите и затворените фабрики. ме
Дори се хвали, че е на страната на ст-
либийците и направо заклеймява на
като зверство начина, по който со
според него арабите са избивани и ци
понякога рязани на парчета от ал
окупаторите. Либийската война от ист
1911/12 г. акцентира неговия ич
антипатриотизъм и той отново еск
твърди, че никой социалист не може а
да бъде патриот, защото „ние, гру
социалистите, не сме италианци, а ев- па
ропейци". Патриотизмът да
положително ще прерасне в вле
милитаризъм и ще доведе до зе
катастрофа чрез поробването на отн
обикновените хора в родината и в ово
чужбина. Пролетариатът трябва да в
разбере, че като воюва в Африка, Со
Италия увеличава вероятността от ци
голяма европейска война и за да се ал
предотврати подобна катастрофа, ист
няма друга алтернатива, освен да се и-
вдигне на бунт и да ускори залеза на чес
подстрекаващата към война кат
буржоазия. а
След като излежава присъдата си па
в затвора, Мусолини разбира, че е рт
станал знаменит във форли, но вече ия
си е белязал по-големи цели. и
Изолираните действия са се оказали да
 П пропаднал опит за убийство.
ре Независимо дали политическото
дл убийство е оправдано, или не, да
ож посети кралския дворец един
ен социалист - това вече надминава
иет всичко. То е доказателство, че някои
о социалисти все още са дотам
му заблудени, че се надяват на законна
пе победа при буржоазната система;
чел подобни умерени личности само
и могат да отслабят необходимия на
до социализма революционен импулс.
вер Малцина от делегатите на
ие конгреса в Реджо Емилия са чували
пр за Мусолини, а той самият никога не е
ез виждал Бисолати или другите
ма партийни лидери, които вече си е
рт, наумил да свали. Но този път
ког мършавият разчорлен млад мъж е
ато изслушан с ентусиазъм. Той има
Ле късмет, че в марксистката фракция в
он партията са малко добрите оратори.
ид Неговият убедителен скорострелен
а стил се харесва на хората, които се
Би чувстват объркани, като виждат, че
сол лидерите им стават все по-смирени и
ати умерени. Речта му е грижливо
, репетирана и създава впечатление за
ви искреност и решителност. След
де фиаското при първото му
н представяне на предишния конгрес
ре делегатите виждат нещо съвсем
фо различно - предложението му за из-
рм ключване на Бисолати и Бономи
ист (бъдещ министър-пред-седател) се
, приема с изненадващо голямо
де мнозинство, а Мусолини и Балабаноф
мо са сред революционерите, които
нст стават доминиращата фракция в
рат партийното ръководство. Той е само
ив на 28 години.
но
поз НАПРЕД! (1912 - 1914)
дра Четири месеца по-късно, когато в
вяв социалистическия вестник „Аванти"
а („Напред") се открива свободен редак-
кра торски пост, Мусолини е назначен
ля там от колегите си в ръководството
пр на партията - това е необичаен
и късмет за един млад журналист,
но който никога не е работил в голям
вия национален всекидневник. През тези
две години като редактор той се па тията и грижливо култивира
утвърждава като един от лидерите на р- специалните отношения с

Is -.
МУСОЛИН Социалист
И ът
една no-широка публика, каквато
му предоставя такъв вестник.
„Аванти" не е особено добър,
тиражът му е разочароващо малък
и персоналът е толкова зле
заплатен, че по-добрите
журналисти са на път да напуснат.
Въпреки това Мусолини
безмилостно освобождава някои от
ио-старите и по-известни автори,
като при необходимост къса
договорите, а на онези, които
остават, казва, че ще бъде
авторитарен началник и няма да
търпи никакви глупости за
индустриална демокрация.
Политиката му е пълен отказ от
компромисите на реформизма,
твърдо се поставя ударение върху
максимализма, с други думи
-програмата максимум за
неподправен социализъм. В детето да водят мизерно и накрая
стремежа си към по-широка
читателска публика сред
пролетариата той в крайна сметка
удвоява тиража.
Мусолини открива и едно ново
собствено списание, което излиза
два пъти месечно и което той
кръщава „Утопия". Заглавието е в
чест на сър Томас Мор, когото той
смята за един от първите
социалисти. „Утопия" е
предназначено за по-интелигентна
публика, но има само умерен успех.
Силата на Мусолини е в агитацията
и отрицанието, а не в доктрината и
41
логичната критика.
Заместник-редакторът, избран от
него за „Аванти", е Анджелика
Балабаноф, жена със силен
характер и голяма енергия и
изглежда, че той е все още
интелектуално зависим от нея.
Ласкае се, че другите я смятат за
негова любовница, но това
вероятно не е нищо повече от
сексуално самохвалство. Друга
жена в живота му през този период
е Ида Далсер, с която той живее от
време на време в продължение на
няколко години, след като се
задомява с Ракеле. Всъщност Ида
твърди, че й е обещал да се ожени за
нея и че живеел на неин гръб. От нея
е незаконното дете, което той
признава за свое, но през 1915 г.
Мусолини изоставя и майката, и
трагично съществуване. След
години, за да избегне скандала,
той нарежда да я въдворят в
приют за душевноболни, където тя
умира през 1937 г.
Трета жена, която според него
„лудее по мен", е Маргарита
Сарфати, богаташка от Милано и
художествен
критик в „Аванти". Синьора
Сарфати по-късно преминава с него
от социализъм към фашизъм и не
само пише първата му „официална"
биография, но става и редактор на
неговото списание „Йерархия".
Любовната им история трае чак до
30-те години и тя изглежда е била
единствената сериозна съперничка
на Ракеле, докато той не хлътва по
друго, много по-младо момиче -
Клара Пета-чи. Накрая Маргарита
става жертва на антиеврейското
законодателство на Мусолини.
Интересно е да се отбележи, че нито
една от тези жени не е особено
хубава, освен може би Клара
Петачи; даже ги наричат грозни и
несъмнено непривлекателни.
Неговият вкус в тази област по-
някрга озадачава другарите му.
Една много по-интересна
личност, която той преследва
безуспешно през 1913-1914 г., е Леда
Рафанели - анар-хистка, приела
исляма. Добре образована и
оригинална, тя изглежда също е
притежавала по-силен характер от
него. Ако може да й се вярва, тя не
изпитвала сексуално влечение към
Мусолини, а била запленена от
странния му характер, докато
открива, че твърденията му, че ня-
мал семейство или други връзки, са
досадни лъжи. Когато го уличава,
той й обяснява, че жена му е
свикнала с неговите изневери, и е
разстроен, че новината не
предизвиква ревност у нея. Той я
осведомява, че както други
редактори на вестници и той има
нужда от талантлива жена, която да
му помага като негова официална
любовница. Тя обаче започва да
мисли, че той изобщо не е
сериозен като личност или като
социалист, а може дори да е малко
неуравновесен. Кресливото му
дезертьорство от пацифизма и от
Социалистическата партия слага
край на отношенията им през 1914
г. Мусолини не е свикнал да
отблъскват мъжествеността му и
когато по-късно става диктатор,
той кара полицията да я тормози и
да конфискува писмата му до нея.
Спомените на Леда Рафанели за
Мусолини изглеждат по-
правдоиодобни от други съвременни
описания и определят точно
характерни негови черти,
потвърдени по-късно и от други. Тя
отбелязва комичния начин, по кой-
42 МУСОЛИН Социалист 43
И ът

то той се качва на трибуната зле облечен, мръсен и неб- строят „престижни жп линии" в Триполи вместо пътища
ръснат, както подобава на пролетарски водач, а после
бързо се пременя в нелепи, свръхмодерни лачени обувки
и сако с копринени ревери за частния си живот. На мо-
менти й изглежда като актьор от някой фарс; като че ли
му липсва ясно очертана индивидуалност - казва й, че не
разбира самия себе си. Тя намира становищата му за по-
върхностни, той изглежда почти няма други интереси ос-
вен политиката и му липсва житейски опит. Има непри-
ятния навик да променя мнението си в един и същи раз-
говор, за да се съгласи с казаното от нея. След години и
други потвърждават, че винаги е бил склонен да се съг-
ласи с човека, с когото е говорил последен. Мусолини
признава, че някога искал да стане известен писател или
музикант, докато разбрал, че му липсва умение, но все
още бил твърдо решен да бъде велик човек, за когото да
говорят всички. „Трябват ми слава и богатство и аз ви-
наги търся онова, което е възбуждащо и ново." Той каз-
ва на Леда, че ще бъде „съдбовна личност".
- Като Наполеон ли? - пита го тя закачливо. Отгово
рът е:
- Не, по-велик от Наполеон.
Преди всичко си е наумил да стане голям оратор, един
съвременен Демостен, и признава, че се чувства много по-
уверен на трибуната, отколкото в частен разговор.
В началото на 1913 г., няколко седмици след назнача-
ването му в „Аванти", Мусолини попада точно на проб-
лема, който му е необходим, за да стане известен. Тогава
в някои изостанали райони на страната стават сблъсъци
между полицията и хората, които демонстрират срещу
жалките условия на живот. В поредица от саркастични
уводни статии той посочва, че мнозина италианци жи-
веят в едно почти първобитно общество без достатъчно
училища и дори без водоснабдяване. В някои южни ра-
йони животът все още е не много по-добър, отколкото в
троглодитските общности в Северна Африка, а италиан-
ските капиталисти очевидно смятат, че е по-изгодно да
в Сардиния. В една четвърт от италианските села все
още няма пощи, а стотици от тях се свързват с външния
свят единствено чрез пътеки за катъри. Елементарно чо-
вешко право е демонстрантите да протестират срещу по-
добни примитивни условия, пише той, и ако правителст-
вото на Джолити се мъчи да ги спре с полиция, никой не
може да им отрече правото в отговор да използват наси-
лие. Мусолини твърди, че либийската война е отключи-
ла процес, който води към революция, а от нея пролета-
риатът няма какво да загуби, само може да спечели
-той има предвид онова, което нарича „логичната кърва-
ва баня", „физическото изтребление" на буржоазията,
чрез което пролетариатът ще спечели „тотална власт".
Мусолини използва годините 1912-1914 в „Аванти",
за да подготви хората за великия ден на социално осво-
бождение с надеждата, че избухването на европейска
война може да предизвика революция. По-късно ще
твърди, че през онези години вече е прегърнал национа-
лизма. Но тогава той пише гневно срещу национализма
от 90-те години на миналия век, свързан с името на
Франческо Криспи, и срещу Джолити, който захвърля
Италия в една въоръжена надпревара, каквато тя не мо-
же да си позволи. Мусолини е особено сърдит на умере-
ните социалисти в парламента, защото гласуват военни
бюджети, които могат да бъдат използвани във война
срещу работниците в Германия или франция. „Хайде да
не говорим повече за бойни кораби, казарми и оръдия,
когато хиляди села нямат училища, пътища, електричес-
тво или лекари, а все още живеят трагично извън преде-
лите на цивилизацията." Ако избухне европейска война,
армията трябва да се разбунтува, а обикновените граж-
дани да се вдигнат на бунт срещу правителството.
Въпреки тирадите му срещу парламента и настоява-
нето му, че един редактор на вестник никога не трябва
да бъде избиран за депутат, неговите възгледи са доста-
тъчно гъвкави, за да позволят името му да бъде предло-
жено в избирателната листа за общите избори през ок-
томври 1913 г. Макар че взема много малко участие в
44
кампанията, Мусолини явно е
осъзнал, че духът на социалистите
трябва да бъде укрепен чрез едно
по-широко представителство в
парламента. Той се проваля в
родния си избирателен окръг във
форли, където е избран за
кандидат на републиканците, но
няколко месеца по-късно успява да
стане градски съветник в Милано.
На общите избори през 1913 г.
социалистите печелят близо
милион гласа и 53 места в
парламента. Това е значителен
успех и навежда на мисълта, че с
безкомпромисната си пропаганда на
революцията „Аванти" сигурно е
спечелил гласоподаватели.
Вестникът вдъхновява Антонио
Грамши и по-младото поколение
социалистически активисти.
Говорейки сам пред все по-широка
публика, Мусолини засилва още по-
настоятелно утопичната си
пропаганда: „частната
собственост е кражба" и трябва да
бъде забранена, докато Италия
минава през фазата на
колективизацията напред към
крайната цел - комунизма. Маркс
показва, че цялата история е
история на класовата борба и
обяснява, че ще бъде необходима
масова експроприация на частното
богатство, преди пролетариатът да
може да заеме предопределената
си позиция като доминираща класа
в обществото.
В подобна програма няма нищо
V'U ЦП<и1П11 DI
особено демократично, а Мусолини
действително е научил от
синдикалистите да не храни
никакви илюзии за демокрацията -
съществува „безнадеждна антитеза
между демокрация и социализъм".
В политиката се има предвид сила,
не съгласие. Масите са пасивни,
само малцинствата могат да бъдат
динамични. Избрано малцинство
сред пролетариата е
предопределено да поеме
управлението от сегашния
буржоазен елит, а обикновените
хора, които той презира открито за
тяхното невежество и инерция към
развлечения, няма да имат друг
избор, освен да го последват и да
му се подчиняват. Мусолини
неведнъж повтаря - и това е важно
послание за бъдещата му кариера, -
че масите няма защо да разбират,
а да вярват: „Ако само можем да
им вдъхнем вяра, че планините
могат да бъдат преместени, те ще
приемат илюзията, че планините са
под-
 вижни, а така една илюзия може да
стане реалност."
След две години революционна
пропаганда той е изненадан, когато
по време на „революционната
седмица" през юни 1914 г. Италия е
близо до истинска революция и по
улиците излизат милион, че и
повече хора. Мусолини реагира
незабавно с надеждата, че ако
полицията убие само сто
демонстранти, това може би ще
означава, че е дошъл великият
момент на развръзката. Но бунто-
вете са дезорганизирани и безцелни
- доказателство, че неговите
приказки за всеобщ бунт са били
наивни, както той сам разбира
скоро. Затова, вместо да бъде в
центъра на събитията, както правят
Нени и Малатеста, той остава пред
бюрото си в редакцията и макар че
участва в една Демонстрация, не
дава на своите читатели недвусмис-
лен пример.
Мусолини отново избягва
последствията от половин-чатото си
провокационно поведение чрез
външно събитие - когато няколко
дни no-късно ерцхерцог Фердинанд
е убит в Сараево и скоро след това
започва Първата световна война.
Австрия и Германия са от едната
страна, от другата са франция,
Великобритания и Русия. Според
по-късна фашистка легенда
Мусолини начаса осъзнал
необходимостта Италия да обяви
война на Австрия и наистина самият
той по-късно благославя убийците
на Фердинанд като благодетели на
човечеството, защото иодиалват
такъв голям ножар. Но тогава като
виден представител на партия,
която е антимилитаристична и
интернационалистическа,
Мусолини настоява по принцип и
йод предлог за реалност в
политиката за неутралитет „на всяка
цена". Твърди, че една намеса ще
бъде „непростимо престъпление":
войната е чисто буржоазна грижа и
пролетариите трябва не само да
откажат да воюват, но и да се
вдигнат на бунт срещу нея.
Макар че няколко месеца
продължава да настоява Италия да
запази неутралитет, той бързо
съзира, че ан-тимилитаристичната
догма може да разцепи партията, а
дезертьорството на все по-голям
брой негови другари опровергава
външната му самоувереност.
Световният про-
социалист 47
ът

летариат не се вдига октомври той

на бунт срещу въпреки всичко под-
своите господари, държа публично
както се е надявал становище на пълна
той, а вместо това и „непримирима"
някои социалисти опозиция срещу
окачествяват участие в нещо,
пацифизма му като което е чисто капита-
малодушен и листическа война.
лицемерен, едва ли Дори заплашва с
не наивен и объркан. оставка, ако другите
Мусолини са на различно
продължава да пише, мнение, и несъмнено
че уж при сегашната се е опасявал, че
нестабилност на може да загуби
Италия влизането й в мястото си в
нова война може да „Аванти", ако
се окаже фатално, но прекали със
се отказва от съпротивата срещу
предишните си официалната
проповеди за социалистическа
дезертьорство и политика на
започва да признава, неутралитет. Но зад
че при известни привидната
обстоятелства увереност неговите
намесата във войната съмнения растат.
може да е допустима. След битката при
Във всеки случай той Марна германците
започва да приема, като че ли са на път
че ако Италия реши да загубят войната,
да воюва, при което
пролетариатът не неутралитетът става
бива да започва още по-безсмислен.
гражданска война, а И което е по-важно,
да остане пасивен и той очевидно не
просто да изрази помага за каузата на
неодобрение. До революционния
началото на социализъм.
Напротив, самата Европа, и се надява,
война може да се че може да убеди
окаже същата онази партията да се
„кървава баня", на съгласи с него. Това
която се е надявал - в е смело решение, но
крайна сметка „само промяната е твърде
кръвта върти внезапна, твърде
колелата на егоистична спрямо
историята". другите и подкопава
Фалшивата му доверието в неговата
позиция е очевидна преценка и добрите
за хората около него, му намерения. Той се
все по-несъвместими представя доста зле,
стават и неговите когато партийното
забележки пред ръководство се
публика и насаме. събира да проучи
Поканен публично да проблема, и, озовал
обясни явното се в пълна изолация,
противоречие, той решава да подаде
отначало отрича, че оставка като ре-
има някаква дактор.
несъвместимост,
после признава, че
действително се е
колебал и накрая, на
18 октомври, без да
се посъветва с
другите
социалистически
лидери и дори с
колегите си ре-
дактори, той
изведнъж заявява в
„Аванти", че е
сбъркал: вече му е
ясно, че
социалистите не
могат да си позволят
да останат просто
зрители на
трагедията, която
залива

3. ВОЙНА И МИР
ВОЙНА (1914 - 1917)
Няколко дни Мусолини може би се е надявал, че дос-
татъчно социалистически лидери ще приемат промяната
в политиката, за да не бъде атакувано личното му влия-
ние в партията, но с драматичното напускане на редак-
торския пост проиграва най-силната си карта. Естестве-
ната реакция е да се усъмнят както в искреността на со-
циалистическите му идеи, така и във възможностите му
за политически анализ.
Критиката по повод негс>вото „предателство" преминава
в гняв, когато той незабавно основава нов вестник, конку-
рент на „Аванти" - кръщава го „Пополо д'Италия". Основа-
ването на всекидневник само за две седмици говори за пред-
намереност, дори за липса на почтеност. Добре известно е,
че той иска да притежава всекидневник, и изглежда, че за да
осъществи амбицията си, се отказва от неутралитета, само
за да получи нари от французите. „Пополо д'Италия" се
субсидира в различни времена от други воюващи страни,
включително Великобритания, а може би и Русия и Съеди-
нените щати. Но не означава непременно, че той е подку-
пен, за да промени възгледите си, или че е готов да остави
финансовите покровители да му диктуват политиката. Въп-
реки това обвинението в рушветчийство си остава пречка за
него, както се вижда от възмутеното му и лъжливо опровер-
жение, че изобщо е приемал чужди пари за вестника.
Още по-неудобен е фактът, че макар да твърди, че ос-
новава социалистически вестник, той е частично финан-
сиран от богати италиански индустриалци, които имат
всички изгледи да спечелят от влизането на Италия във
войната. Това са „Фиат" и други производители на оръ-
жие, както и земевладелците - същите, които дотогава
нарича врагове. Други субсидии идват косвено от самото
италианско правителство. Нищо от това не означава, че
Мусолини с един замах влиза в политическата върхушка,
но близостта с едрия капитал действително бележи ради-
кална промяна в политическото му развитие. Това про-
меня много и частния му живот - той вече често посеща-
ва по-изисканите ресторанти в Милано. Макар че не е
човек, който сменя становищата си от алчност, той по-
ложително е уязвим за изкушенията на властта и често
покачва, че за да получи власт, е склонен да приспособя-
ва принципите си. Притежаването на „Поиоло д'Ита-
лия", дори и при ограничения му тираж, не само го прех-
ранва, но е и много полезна стартова площадка към на-
ционалната политика.
Вестникът започва да излиза на 15 ноември 1914 г.
Макар и непримирим спрямо Социалистическата пар-
тия, той все още претендира, че подкрепя социализма.
Новото в него е, че е за войната и Мусолини доказва, че
тя ще подготви почвата за социална революция. Но пар-
тията му не приема това и официално го изключва. Сам
той веднъж призовава за изключване на всички сектанти
и няма почти никакво основание да се оплаква, като се
има предвид как той самият се отнася към промилита-
ристичната група на Бисолати през 1912 г. Въпреки това
Мусолини окачествява изключването си като непрости-
мо. Надявал се е да убеди партията и тя да го разбере, но
още веднъж греши и не е кой знае какво удовлетворение
за него да каже на социалистите, че някой ден ще съжа-
ляват за напускането му.
По това време Мусолини е вече обигран журналист и
от опит се е научил да усеща общественото мнение. Той
инстинктивно се залавя да открие читателска публика,
върху която да се опре при следващата фаза в кариерата
си. В търсенето на читатели главните необходими усло-
4. Мусолини

вия не са последователност или съгласуваност в полити-
ката. За предпочитане е той самият да се обърне не само
към недоволните социалисти, но и к,ъм демократите
идеалисти, които са го изпреварили, приемайки войната.
Трябва да апелира и към патриотите, които искат „из-
бавлението" на Триест и Трентино от Австрия, а за да
привлече империалистите, започва да оправдава либийс-
ката война от 1911-1912 г., която е осъждал някога. Съ-
щевременно той отново повтаря, че исканата от него но-
ва война ще бъде за освобождаване на потиснатите, а не
за национализъм и империализъм. Италия не трябва да
мечтае за анексирането на Далмация, защото югославя-
ните са братя в една обща освободителна война. За него
тази война не цели анексирането на Риека или Триест
(който е склонен да види интернационализиран) и не ис-
ка за Италия граница на север чак до Алпите.
В началото на 1915 г. обаче Мусолини се доближава
до националистите с убеждението, че ако правителство-
то реши да влезе във войната, могат да се открият нови
желани простори за италианска експанзия. Няколко ме-
сеца по-късно той вече иска Триест, Риека, граница на
Алпите и завладяването на „огромна плячка" на Балка-
ните и в Близкия изток. Сега настоява Италия да покаже
пред света, че може да води една „действително голяма
война" - честта на нацията изисква тя да изличи леген-
дата, че италианците са само по развлеченията и не са
войнствени. Това вече е автентичният глас на фашиста
Мусолини.
По-късно той описва как през декември 1914 г. създа-
ва фашистите като група за натиск, която да предизвика
военна интервенция. Първият фашио (думата fascio озна-
чава „сноп") всъщност е формиран няколко месеца по-
рано от друга група интервенционисти от левицата, кои-
то преди него са напуснали ядрото на социализма. Ма-
кар по-късно да се твърди, че никой не го е изпреварил,
през декември Мусолини се присъединява именно към
тези фашисти и по-късно ги контролира. Той пише ма-
нифест за тях, който показва, че поне за момента е изос-
воина и мир
тавил марксистките си идеи за класова война. Новият му
герой не е Маркс, а Мацини*, който мечтае за патрио-
тична война, за да се осигурят „естествените граници" на
Италия в езиково и расово отношение.
Мнозинството в парламента е против участие във
войната. Депутатите предпочитат политиката, която от-
стояват заедно както новият консервативен министър-
председател Саландра, така и първият му опонент Джо-
лити - да се преговаря и с двете страни и да се постигне
колкото е възможно повече, дори без война. Извън пар-
ламента е почти сигурно, че едно голямо мнозинство от
италианците желаят да останат неутрални. Дори видни-
те привърженици на интервенцията, включително крал
ВиктЪр Емануил и самият Мусолини, са убедени, че щом
като само едно малцинство иска война, страната ще
трябва да бъде придумана или насилена да воюва.
Мусолини започва със заплахата от гражданска вой-
на и антимонархически преврат, ако правителството не
пожелае да се откаже от неутралитета. Същевременно
той се опитва да убеди читателите си, че войната ще бъ-
де кратка, вероятно не повече от седмици, защото итали-
анската армия е готова да нападне и веднага ще наклони
везните срещу Германия и Австрия, а икономиката няма
да има никакви затруднения да се справи при една голя-
ма европейска война. Събитията скоро показват, че тези
доводи са реторична глупост, но те въздействат на чита-
телите - защото Мусолини много добре знае, че някои
хора искат да чуят именно това. По-късно той твърди
доста преувеличено, че неговата пропаганда до голяма
степен е принудила Италия да влезе във войната. Мусо-
лини действително проявява голямо усърдие. Когато
парламентът отказва да действа, той иска разпускането
на „този опасен източник на зараза, който трови кръвта
на нацията", зове към гражданска война и приканва хо-
рата да бъдат готови да излязат на улиците. След голе-
мия метеж през май, когато политиците капитулират на-
* Мuif ш ш, Джузепе (1805-1872) - италиански революционер, сърат-
ник на Гарибалди. - Бел. прев.
Война и 53
мир

чело със Саландра, история". По-дално-

той разбира, че това видни наблюдатели
е начинът да смятат, че това е ио-
провали Джолити и скоро едно неб-
парламентарното лагоразумно и много
мнозинство. Без да вредно решение. Не
се посъветва с само заради
депутатите, кралят човешките жертви,
подписва декларация но и чрез
за война срещу накърнените
Австрия. В спомените политически
си Мусолини нарича институции в Италия,
тези бунтове начало отслабената й
на фашистката икономика и деста-
революция и дори билизацията на
смята, че може да обществото Първата
използва момента световна война ще
да вземе властта. Но създаде условия,
това е просто благоприятни за
фантазия, личният му появата на фашизма.
принос е по-малък, Повечето
отколкото си мисли, привърженици на
и той все още интервенцията
представлява само веднага се записват
едно ограничено доброволно в
малцинство. армията. Мусолини
Неопровержимият твърди по-късно, че
факт е, че Италия е и той прави същото,
принудена да влезе дори лъже, че е приет
във войната чрез доброволец. Но
неиарламентарни или армията не гори от
антииарламентарни нетърпение да прие-
средства. Мусолини ме такъв опасен
приветства като революционер, а тъй
славен и решителен като очаква много
този факт, нарича го кратка война, той
„кръщаването на вероятно е предпочел
Италия като велика да остане зад ре-
сила" и „кулминация дакторското си бюро,
в световната откъдето може да
оформя общест- писаното от него,
веното мнение. армията е зле
Каквато и да е въоръжена и, както
истината или е добре известно на
подбудата, Мусолини Джолити, съвсем
чака три месеца да неподготвена за вой-
бъде призован с на. Мусолини
другите новобранци приписва липсата на
от неговия клас, като подготовка на неком-
прави всичко петентността на
възможно да правителството и
подмине безмълвно никога не признава,
обвиненията в че носи някакъв дял
клинчене. от отговорността
Към септември заради годините на
1915 г., когато е своята пацифистка
призован в армията, пропаганда или за
той вече започва да реторичните си
разбира, че приказки за лесна
романтичната му победа.
идея за нова Враговете му
героична наричат войнишката
„гарибалдийска" му кариера не осо-
война и бърза победа бено впечатляваща.
е нереалистична. Той самият разправя,
Статичните бойни че смело участвал
действия в окопите са във фронтални атаки
нещо, което никога срещу австрийските
не си е представял. позиции, грабвал
Скоро става ясно, че вражески гранати и
и Мусолини, и ги запращал обратно,
другите преди да
привърженици за експлодират.
намеса са действали Вероятно е
от съвсем фалшиви изпълнявал повече от
подбуди, защото задоволително
въпреки скучните си
задължения. Той
трябва да е водил
жалък живот -
подгизнали от вода
окопи, без защита
срещу студа, въшки и
„всекидневен контакт
с необразовани време на учение,
войници", но запазва прегрява и
своята издръжливост експлодира, уби-
и бодрост. Като вайки много хора, а
Хитлер и той става Мусолини се
ефрейтор, но не отървава с 40 парчета
получава нещо в тялото си. Тъй като
подобно на никоя от раните му
Хитлеровия Железен не е тежка, той е в
кръст. Мусолини състояние да си
негодува от това припомня
произвеждане, експлозията като
защото смята, че е „най-красивия
по-скоро по момент в живота ми"
старшинство, а не по и този епизод влиза в
заслуга, и се сборника от жития
оплаква, че не е на фашистки светии.
получил по-висок В една официална
чин. Започва курс за биография се казва,
подготовка на че от момента,
офицери, но го когато се налага
отхвърлят, което Мусолини да напусне
несъмнено се дължи фронтовата линия,
донякъде на войната тръгва зле за
политическите му Италия. По-късно
възгледи. В крайна хиляди хора си
сметка стига само до приписват заслугата,
чин сержант. По- че са го отнесли до
младият му брат болницата. Той
получава офицерски обича да разказва как
чин. храбро отказал
През февруари упойка, докато му
1917 г. вадели парчетата, и
гранатометът, с как австрийците,
който той стреля по като чули къде е
големият им
54 МУСОЛИН
И мир
враг, се опитали да го убият, обстрелвайки болницата.
Нарцисизмът и склонността към драматизиране са важ-
ни черти в характера му.
Освободен от армията по инвалидност през юни 1917
г., той отново поема редактирането на „Пополо д'Ита-
лия". Без присъствието на собственика и в трудните
условия на военна икономика вестникът е западнал, но
малко преди това получава нова финансова подкрепа и
се отдалечава още повече от социалистическите си коре-
ни. Мусолини още веднъж демонстрира бойката си при-
рода. Критикува сурово застаряващите политици, които
не успяват да осъществят исканата от него нападателна
война и са достатъчно слепи да продължават да поддър-
жат системата на парламентарно правителство, която
той се е надявал, че е унищожена от метежите на „сияй-
ния май" през 1915 г. Мусолини твърди, че те нямат ни-
какъв усет за водачество и налагат нелепа цензура, за да
спрат критиката на очевидните им провали. Той винаги
е виждал опасността от цензура... освен когато не е нало-
жена от него.
В един труден момент, когато войната никак не вър-
ви, Мусолини сериозно замисля да насърчи още веднъж
тълпата да помете парламента и той да установи дикта-
тура. Обсъден е план за преврат с много други недовол-
ни политици, както и със самия главнокомандващ гене-
рал Кадорна. Но Кадорна се отдръпва, вероятно защото
не желае да види политическата власт в такива ръце.
Този експериментален кроеж за революция кара
властите да недоумяват дали Мусолини не възнамерява
да подражава на болшевиките. От самото начало той
разглежда войната като първа стъпка към революция и
по-специално приветства възможността от революция в
Русия. Но първите новини от Петроград го правят скеп-
тичен. Ленин, пише той, е „нерешителен човек", страх-
ливец, предател на истинската революция; „само татари
и монголци могат да си паднат по такава програма като
неговата"; и е също такъв автократ като царя, ако не и
по-лош; той просто зове към тероризъм и животински
Война и 55
инстинкти. Както учи Маркс, руснаците са примитивен
азиатски народ, който трябва да бъде принуден с щикове
да се върне зад Урал.
Част от тази гневна реакция се дължи на факта, че
дезертьорството на Русия от Съглашението позволява на
Австрия да прехвърли повече войски на алпийския
фронт, където италианците и без това са вече затрудне-
ни. Неговата пропаганда на тема всенароден военен
ентусиазъм е разобличена като лъжлива. Много итали-
ански войници далеч не са въодушевени и дори се проти-
вопоставят активно на войната, а броят на доброволците
съвсем не е достатъчен. В моменти на песимизъм Мусо-
лини размишлява, че правителството може би трябва да
въведе военно положение и да разстреля някои войници,
за да подтикне останалите към по-големи усилия; обик-
новените хора не са по-наясно с патриотизма, отколкото
със социализма, но трябва да бъдат заставени да се под-
чиняват. Надменното му и автократично презрение към
масите е подобно на отношението на генерал Кадорна
към собствените му войски, което допринася за рухването
на италианския фронт при Капорето.
Погромът при Капорето е огромен и неочакван шок.
С типичното за него преувеличение Мусолини пише, че
този ден - 24 октомври 1917 г. - вижда най-голямото по-
ражение в световната история и че нищо друго в живота
му не е предизвикало по-голямо унижение. На всичко
отгоре генерал Кадорна несправедливо приписва загуба-
та на страхливостта на хората си и хиляди са екзекутира-
ни. Мусолини смята, че подобно наказание е погрешно.
Според него вина имат no-скоро армейските командири,
които, както твърди вече той, почти изцяло са срещу
войната. Мусолини обвинява бившите си социалистичес-
ки другари и новия министър-председател Орландо в по-
раженство. На Италия е необходим диктатор, който ще
разпусне парламента и ще милитаризира страната. Всич-
ки независими вестници трябва да бъдат спрени, тъй като
страната сега се нуждае не от критика, а от дисциплина.
56 МУСОЛИН
И мир
ПОБЕДА (1918 - 1919)
Мусолини прави каквото може, за да повдигне духа в
този кризисен момент. Настоява за обединено команду-
ване и обединена съюзническа стратегия (нещо, в което
сам той претърпява пълен неуспех през Втората световна
война), и за изпращането на повече френски и британски
войници в помощ на италианския фронт. Твърде
неопределено той настоява и за нападателна стратегия,
вместо да се разчита на отбранителна окопна война, и за
терористични бомбардировки над германски градове.
Войната трябва да стане война на омраза, а италианците
трябва да разберат, че една победоносна Германия ще
превърне Италия в пустиня, населена с роби.
Преди Капорето Съединените щати обявяват война
на Германия и този факт го убеждава - още една прецен-
ка, която той не прави през Втората световна война, - че
победата в крайна сметка ще бъде гарантирана от ико-
номическия потенциал на Америка. В очакване на това
Мусолини започва да подготвя мирновременната си
стратегия.
Главният проблем за собственото му политическо
бъдеще е къде да намери point d'appui* - ако избере пра-
вилно лоста и опорната точка, обича да казва той, човек
може да премести планини. Потенциална опорна точка
вече има в лицето на онези фашисти от голям брой раз-
лични партии, които през май 1915 г. се съединяват, за да
формират движението на привържениците на интер-
венцията. Той вижда възможността да ги манипулира, за
да разстрои съществуващата партийна структура. През
1916 г. Мусолини вече говори за възможна trincerocrazia, т.
е. „управление чрез хората в окопите". Когато войниците
се завърнат в мирновременна Италия, ще имат поводи за
оплакване, от които той може да се възползва, за да
пресече сегашните приятелства и да създаде радикално
ново подреждане на силите; те могат да станат
* Point d'appui (фр.) - опорна точка. - Бел. ред.
Воина и 57
„утрешната аристокрация", ядрото на една нова управля-
ваща класа.
Никой друг в Италия не показва такава голяма дал-
новидност или подобно инстинктивно политическо
лукавство. За да се хареса на бившите военнослужещи,
той възприема една странна смесица от национализъм и
революционни идеи, наслоена с поиулистки призив как-
то за национално величие, така и за лично благоденст-
вие. Докато изчаква да види дали те ще бъдат предимно
вдясно или вляво в политиката, Мусолини се старае и в
двата случая пръв да си осигури тяхната подкрепа. Така
той иска ново споразумение за бедните, дял в печалбите
на компаниите за работниците в промишлеността, 8-ча-
сов работен ден за всички и парчета земя за безимотните
селяни. Мусолини предполага, че завръщащите се
войници ще бъдат озлобени срещу онези, които са заели
работните им места, и ще обърнат внимание на лидера,
който разобличава домошарите и антивоенната Социа-
листическа партия. Досеща се също, че хора като офице-
рите, привикнали на добро заплащане и командни посто-
ве, могат да не устоят на покварата, когато се изправят
пред суровите икономически реалности в мирно време.
Друга сила, която може да използва, е растящата
страст към национализъм и иредентизъм. Тук неговите
възгледи се изменят значително през 1918 г. Дотогава
той понякога продължава да допуска, че италианците во-
дят война за освобождение и от идеализъм, а не за тери-
ториални завоевания. Дори в началото на годината, като
отчита, че страната му ще се нуждае от помощта на
сърбите, за да победи Австрия, е съгласен, че италианци-
те трябва да подкрепят „потиснатите националности" в
Австрийската империя и да гледат на една силна Югос-
лавия като на най-добрата надежда да спечелят влияние
на Балканите. Но към лятото сръбската помощ вече не е
толкова належаща. Всъщност сърбите проявяват неохота
да действат като признателни и покорни протежета на
Италия. Нещо повече, австрийският пробив при Ка-
порето показва необходимостта от силна алпийска гра-
58
ница, без оглед на етнически и
езикови съображения. Макар че
отначало приветства известните
„четиринайсет точки" на президента
Уилсън, в които се настоява за
национално самоопределение като
най-добра основа за мирно уреждане
на проблемите, по-късно, когато те
изглежда поставят под съмнение
правото на Италия да анексира го-
леми райони с население от немски
или славянски произход в за мирни преговори, фикциите и
„естествените граници" на страната,
Мусолини ги отхвърля. След това той
настоява за анексирането не само на
Триест, но и на италианския Тирол
(Алто Адидже), Риека и по-голямата
част от Далмация. Югославия трябва
да бъде разглеждана не само като
съюзник, но и като враг, а
Адриатическо и Средиземно море
трябва да станат италиански. Той е
напълно наясно, че такава
иредентистка политика може да
съвпадне с обърканите чувства на
хората от окопите и те да бъдат
убедени, че без тази плячка може би
са воювали напразно.
Надеждите за бъдещето
преминават в ентусиазъм през
октомври, когато италианската
победа при Виторио Венето
довежда войната до победоносен
край. До последния момент
Мусолини очаква, че военните
действия ще продължат още една-
две години, но бързо оправя
мерника. Дори започва да твърди,
воина и мир
че Италия е причината за
съюзническата победа и описва
Виторио Венето като „най-
великата победа в световната
история". Това съмнително
твърдение, макар и добро за
повдигане на духа в момента, в
крайна сметка предизвиква горчиво
разочарование. Замислено като
основа за амбициозни
териториални претенции на масата
преувеличенията за италианската
победа пораждат неосъществими
надежди.
След като се завръща в
„Пополо д'Италия", Мусолини
увеличава тиража му според някои
твърдения до 60 хил. броя. От края
на 1917 г. той получава доста
реклами от някои големи
производители на оръжие и тези
постъпления се увеличават близо
осем пъти през първите три
месеца на 1918 г. Вероятно
притокът на пари от едрия капитал
не влияе по никакъв начин на
политиката
на вестника, но той действително
съвпада с ново отдалечаване от
остатъците на младежкия му
социализъм. Враговете на
Мусолини внушават, че той цени не
толкова искрените си убеждения,
колкото належащата потребност да
запази вестника за следващия етап
от кариерата си. Неизбежно
възниква въпросът защо тези
фирми ще поддържат такъв малък
вестник, освен като отплата за
оказани услуги.
„Пополо д'Италия" отначало е
основан като социалистически
вестник, но към 1918 г. идеята
претърпява значителна промяна.
Той вече осъжда марксизма като
„купчина руини" с отживели
доктрини като класова война,
икономически детерминизъм и
диктатура на пролетариата. През
март 1918 г. Мусолини се отказва от
цитата, отпечатван на първа
страница - „Революцията е идея,
която срещна щикове". През май
уводни статии обявяват, че
капитализмът не само не е
изместен, а е в ранните си етапи.
През юли определението под
главата е променено от
„социалистически вестник" във
„вестник на борците и царуването на
производителите". Редакторът
обяснява как няколко месеца преди
това изведнъж осъзнал, че вече не
вярва в социализма, а в
управлението чрез хората от
окопите. Той развива теорията, че
всеки интелигентен човек трябва да
променя възгледите си от време на
време, и добавя, че отказът от
преструвката, че е социалист, му е
позволил да почувства истинско
облекчение.
Мусолини полага усилия да
оправдае ролята, която е изиграл, за
да принуди апатичната Италия да
влезе във войната. Опитва се да
докаже, че войната е била огромен
успех и е донесла почти всички
националистически изгоди, на които
се е надявал. Гарантирала е
„естествени граници" на север и
североизток, постигнала е целта си
да бъде „война за прекратяване на
войните", въвела е нова ера на
свобода и справедливост.
Помогнала е за еманципацията на
работниците, които вече имат перс-
пектива за по-заможен живот и
„векове на божествено
блаженство" - в този смисъл тя
действително е била „война за
демокрация", сложила е край на
60 МУСОЛИН Война и 61
И мир

монархически династии и е дала граждански права на Той внимателно избягва съюз с всякаква
масите. съществуваща политическа група, защото не иска да
Почти веднага обаче Мусолини усеща, че ще е по-целе- помага на коя-
съобразно да изпадне в другата крайност и да поощрява не-
доволство от войната. На мястото на розовия мит за триум-
фална победа той започва да създава не по-малко лъжливата
легенда за „осакатения мир". В Обществото на народите
например, за което някога работи усърдно, той вижда вече
пречка за италианските амбиции и оръдие за англосаксонс-
ката хегемония. Повече от всяка друга страна Италия трябва
да настоява за правото си на „велика имперска съдба" и
териториалната експанзия трябва да бъде първостепенна
цел, независимо дали светът я одобрява, или не. Понякога
Мусолини се мъчи да отрече, че това може да бъде класи-
фицирано като империализъм - всеки империализъм е лош, но
на италианците отнемат измамнически полагаемата им се
„плячка" в Близкия изток и ги лишават от правото им да
бъдат главната сила в Средиземно море. Затова, без да чакат
международно съгласие, те трябва да анексират Риека и
Далмация, като същевременно помагат на патриотичните
сили в Индия, Египет и Ирландия да подкопаят Британската
империя, този стълб на статуквото.
Журналистическият стил на Мусолини го подтиква
да възприема крайни позиции при всяка възможност.
Екстремизмът винаги е драматичен и привлекателен.
Той се интересува много повече от тактиката, отколкото
от идеите, и ако се преценява от чисто логична гледна
точка, страстното му непостоянство не може да не изг-
лежда объркващо. Но той е открил, че читателите оби-
чат крайните възгледи, и рядко обръща голямо внима-
ние на непоследователността. И ако изглежда ту като за-
щитник на Обществото на народите, ту като национа-
лист, веднъж социалист, после консерватор, монархист,
после републиканец, това се дължи не толкова на обър-
каност, колкото на търсенето на ефектни заглавия и на
едно желание да бъде всичко за всички.
то и да е партия на власт, освен на собствената си, и за-
щото за самия него ще е по-добре да увековечи едно нес-
табилно равновесие на силите, от което може да се въз-
ползва. Един еклектичен курс, пресичащ партийните ба-
риери, ще му предостави най-добрата възможност да
навлезе в политиката при собствени условия. Други партии
са присвоили социализма, национализма, интерна-
ционализма и антиклерикализма, но той може би ще
съумее да създаде една смесица от идеи, заимствани от
всички останали. Ще трябва да се възползва от всички
удобни случаи и максимално - от следвоенната неста-
билност.
Инфлацията, демобилизацията, прекалените очаквания
от мира и един нов импулс от намиращата се в подем
буржоазия поощряват такава популистка политика, която
привлича недоволните и амбициозните, където и да са.
Мусолини нарича себе си човек за всички сезони,
„авантюрист за всякакви пътища". Както отбелязва той,
„сложих пръста си на пулса на масите и изведнъж разбрах,
че в общото настроение на объркване общественото
мнение ме очаква и аз просто трябва да направя така, че
то да ме разпознае чрез моя вестник".
В първите месеци на 1919 г. Мусолини е доста уверен,
че парламентарният режим в Италия върви към своя
край и „приемствеността е открита". Докато търси пътя
си към нова публика, той открито се подмазва на капи-
талистическата класа, но неофициално намеква пред со-
циалистите, че е възможно да бъде на тяхно разположе-
ние, ако са готови да подкрепят популистката му дикта-
тура. Главното затруднение е, че той се нуждае от анти-
капиталистически лозунги, за да спечели широка база
сред масите и демобилизираните войници; но му трябва
и репутацията на потенциален антисоциалист, за да
успокои богатите и да получи финансова подкрепа за
вестника си. Яхвайки едновременно тези два коня, той
извлича ценната поука, че за един опитен политик е въз-
можно да примирява очевидни противоположности.
фашисткото 63
движение

4. И
Ф Е
А
Ш 1919
На 23 март 1919 г.
И Мусолини основава
С движение, което две
години по-късно ще се
Т превърне
фашистка
във
партия.
К Думата „фашист" вече
е присвоена от други
О групи, но чрез своя
Т вестник
постепенно
той

О установява
изключителни права
върху нея. Срещата на
23 март става в
Д осигурена от милански
В бизнесмени зала на
площад „Сан
И Сеполкро" и накрая
присъстващите са
Ж наречени
Е сансеполкристи. Спо-
ред Мусолини там са
Н били само петдесетина
души; след години
обаче, когато всеки различни пътеки за
сансеполкрист друг възможен
автоматично получава развой на събитията
по-висока заплата, според
стотици други успяват целесъобразността на
да добавят имената си момента.
към списъка. Между март и юни
Мусолини се обаче се очертават
надява на много по- постепенно
внушително присъс- определени
твие, за да се основе политически
движение, чиято цел структури, които
ще е да измести показват, че
парламентарния футуристите около
режим, но Маринети са
националният печат преобладаващият еле-
почти не обръща мент в миланското
внимание на фашио.
събранието. Трудно е Предложените от тях
да се вземе на идеи нямат почти
сериозно подобна нищо общо с
сбирщина от политическата
футуристи, анархисти, философия на
комунисти, Мусолини десет
синдикалисти, години по-късно.
републиканци, ка- Тези ранни фашисти
толици, националисти са подчертано
и най-различни антиклерикални и
либерали. Малцина от искат конфискуване
присъстващите имат на църковното
някаква представа имущество; одобряват
какви трябва да бъдат премахването на мо-
целите на движението. нархията,
„Пополо д'Ита-лия" противопоставят се на
претендира, че е всякакъв вид
приета единодушно диктатура или
някаква програма, но произволна власт и
Мусолини, напротив, настояват за
твърди, че няма независимо право-
никаква програма. Той раздаване. „Ние сме
все още опипва пътя, преди всичко за
много иска да създаде свободната воля
едно комбинирано -пише Мусолини, -
движение и да остави предпочитаме свобода
отворени за всички, дори за
нашите врагове." Той за конфискация на
твърди, че ще направи прекомерните
всичко възможно да печалби от войната.
предотврати цензурата Освен това
и да запази свободата програмата изисква
на мисълта и на национализация на
словото, защото те са оръжейната
между „най- промишленост,
възвишените примери законно определена
на човешката минимална заплата,
цивилизация". премахване на Сената,
Мусолини изтъква избирателни права за
идеалите за свободна жените и широка
изява, за да децентрализация на
разграничи фашизма управлението. Почти
от социализма. И все всички предложения
пак тази ранна са тихомълком
фашистка програма е изоставени по-късно,
за една почти толкова когато Мусолини
радикална промяна в решава, че най-
обществото, каквато добрият му шанс да
проповядват и социа- спечели властта е в
листите. Тя настоява съвършено друга
за „земя за селяните" посока.
и за участие на Ако
работниците в формулирането на
ръководството на тази ранна фашистка
предприятията; за програма се дължи до
прогресивен данък голяма степен на
върху капитала и футуристите, първият
експроприация на успех на активистите
земята и фабриките; е дело предимно на
за по-големи данъци щурмоваците,
върху наследството и
64 МУСОЛИН
И движение
една неясна организация от бивши военнослужещи, съз-
дадена няколко месеца преди фашисткото движение.
Нейните разбойнически нападения са подобни на дейст-
вията на Свободния корпус в следвоенна Германия, а
подвизите й дават на Мусолини ценния урок, че отряди
въоръжени мъже могат да бъдат много полезни за
сплашване на опозицията.
На 15 април 1919 г. редакцията и печатницата на со-
циалистическия вестник „Аванти" са нападнати, унищо-
жени са линотипните машини и списъкът на абонатите.
Лидерът на футуристите Маринети и на щурмоваците
феручо Веки - и двамата са присъствали на учредител-
ната фашистка среща - организират погрома. Самият
Мусолини стои настрана, преценявайки, че няма силата
да рискува в улична битка, но бързо защитава случилото
се. Малко по-късно твърди, че бунтът в Милано е пър-
вият материален успех на фашистката революция. Той
не пропуска да забележи, че когато жертвите на улично
насилие са от крайната левица, полицията се меси малко,
ако изобщо си направи труда. Както и че при всичките им
приказки за революция, социалистите в основата си са
пацифисти, които лесно могат да бъдат победени от
малка група мъже, готови да стрелят и да бъдат заст-
реляни. Той веднага започва да вербува частна армия от
неколкостотин щурмоваци, а в редакцията на „Пополо
д'Италия" се мъкнат чували военно снаряжение, в
случай че други щурмоваци, присъединили се към социа-
листите, решат да контраатакуват.
Когато през юни 1919 г. франческо Саверио Нити
става министър-председател на Италия, фашистите се
обявяват против него с мотива, че не е искал войната от
1914-1918 г. и е представител на парламентарната систе-
ма, която те възнамеряват да премахнат. Парламентът
за тях е вулгарна измама, чието съществуване крепи на
власт една остаряла и негодна за нищо управляваща кла-
са. Тъй като в кабинетите няма нито една партия с нещо
наподобяващо на мнозинство от депутати, те често са
просто коалиции от фракции, всяка от които се стреми
фашисткото 65
да пречи на останалите. Мусолини твърди, че са необхо-
дими нови конституционни форми - например малки ек-
спертни съвети, които да се занимават с различни аспек-
ти от живота на страната. Той вече не е толкова нетър-
пелив за насилствена революция, но все още говори за
възможна „кървава баня" и през лятото името му се
свързва с нови слухове за подготвян преврат.
В областта на външната политика Мусолини прегръща
една популярна кауза, като отстоява правото на Италия
да господства в Адриатическо море. Той изоставя
предишното си становище и вече твърди, че цялото дал-
матинско крайбрежие трябва да стане италианско и че
подобно безспорно право няма защо да бъде обсъждано
на мирната конференция в Париж. Мусолини заклеймява
като нелепост новото югославско кралство; „т. нар.
югославяни" трябва да бъдат разделени в малки държа-
ви - Хърватско, Сърбия и Словения, - за да се улесни
проникването на Италия на Балканите. Той дава да се
разбере, че неговите фашисти са готови да предприемат ;
пиратска експедиция към Риека - завземането на това
-; пристанище ще е чудесен пример за бунт срещу
„англо-' саксонската тирания", налагана над Европа в
Париж. Това ще бъде благороден акт на национално
самоутвър-; ждаване и предизвикателство към Нити и
парламента. " През септември 1919 г. не Мусолини, а
поетът Габри-еле д'Анунцио ръководи едно нападение
срещу Риека, подкрепено от размирни елементи в
италианската армия. Макар че вече е говорил с
Д'Анунцио за подобна ртака, в началото посреща
новината с тревога, че е изместен от една по-живописна
и смела личност. Въпреки това, след станалото и след
като нито италианското, нито някое друго правителство
се намесват, за да спрат нападението, със сигурната си
политическа интуиция Мусолини обещава своята
подкрепа за онова, което изглежда нов епизод в
антипарламентарното движение, започнало с
обявяването на войната през май 1915 г. Налага му се
отново да балансира трудно между стремежа да си
припише известни заслуги в случай на успех и нежела-
5. Мусолини
66 МУСОЛИН
И движение
нието да рискува да бъде прекалено тясно обвързан с
евентуален провал. Д'Анунцио му пише и го нарича
страхливец, защото не е отишъл лично да се бие в Риека.
Но обидните думи са заличени, преди писмото да бъде
публикувано в „Пополо д'Италия" - за Мусолини е важ-
но да не остави читателите да си помислят, че Д'Анун-
цио е по-голям революционер и смелчак от самия него.
„Походът към Рим", чрез който фашистите идват на
власт през 1922 г., е разработен като идея в Риека през
1919 г. Д'Анунцио твърди, че именно той пръв се досеща
да използват Риека като база за похода. Предложението
е одобрено от футуристите, както и от някои национа-
листи, социалисти и анархисти. То получава и активната
подкрепа на недоволни фашисти, загубили търпение от
нерешителността на своя лидер.
За читателите Мусолини пише предпазливо на тази
деликатна тема. Макар че не иска да изглежда колеблив,
той не желае никой друг освен него да ръководи револю-
цията. И е уверен, вероятно с основание, че Д'Анунцио
ще оплеска работата. В неофициална бележка той нах-
върля план за завземането на различни италиански гра-
дове и провъзгласява Д'Анунцио за почетен президент
на бъдещата италианска република. Публично той говори
за възможността от въстание, преди да се тръгне към
Рим, което ще има подкрепата на въоръжените сили. Но
неофициално съветва Д'Анунцио да не рискува с подобен
опасен ход, а да възложи надеждите си на парламентар-
ните избори през ноември - те могат да донесат пораже-
ние за правителството и да дадат по-голям шанс за успех
на революцията. Междувременно част от парите, събра-
ни от „Пополо д'Италия" за авантюрата в Риека (пове-
чето идват от Съединените щати), са отклонени от
Мусолини, за да бъдат използвани в собствената му пре-
дизборна кампания.
Изборите през ноември 1919 г. се провеждат по нови
правила с пропорционално представителство и без едно-
мандатни избирателни райони. Мусолини казва, че тези
нови разпоредби са абсолютно необходими. Може би
фашисткото 67
предвижда, че ще затруднят ефикасното управление, ка-
то излъчат парламент, който ще бъде дори още по-голя-
ма смесица от малки партии, фашистите обаче отиват
към изборите доста неорганизирано. Всяка местна група
определя своя предизборна програма, някои рязко се об-
ръщат надясно. В Милано самият Мусолини представя
определено лява и антиклерикална програма, като нас-
тоява отново за данък върху капитала, по-големи данъци
върху наследствата и велико народно събрание, което да
премахне монархията. Предлага да се формират предиз-
борни съюзи със социалистите и с други партии от леви-
цата, но те не приемат, освен ако самият той не се оттег-
ли, тъй като го смятат за възможен пасив пред избирате-
лите. Правилността на анализа им проличава, когато
Мусолини, въпреки че е уверен в успеха си, се проваля
безславно срещу социалистите, които събират 40 пъти
повече гласове. В родното му село Предапио няма нито
един привърженик на фашизма. Впрочем, успех нямат и
другите фашистки кандидати - първият им депутат е из-
бран година по-късно, и то при много различни обстоя-
телства. Мусолини използва своите групи от платени
униформени бойци при срещите си и се хвали, че предпо-
чита употребата на бомби и пистолети вместо бюлетини
срещу опонентите си.
Заради незаконно притежаване на оръжия полицията
го арестува след изборите заедно с Веки, Маринети и
стотина други фашисти. На другия ден той е освободен
по нареждане на правителството. Това е зловещо знаме-
ние. То показва, че властите преднамерено си затварят
очите пред беззаконието, така, както са били пасивни и
спрямо Д'Анунцио. Удивителната им неохота да наказ-
ват незаконни фашистки действия през следващите две
години ще стане важен фактор, който довежда Мусоли-
ни до властта. Разочаровани от поражението, група фа-
шисти (включително дребният престъпник Албино Вол-
пи, който е особено близък с Мусолини и по-късно е из-
ползван да убие социалистическия лидер Матеоти) хвър-
лят бомба на един празничен парад на социалистите. Ня-
68 МУСОЛИН
И движение
колко пакета с малки бомби са изпратени на главния ар-
хиепископ на Милано и на социалистическия кмет. Брат
му Арналдо коментира след тези изстъпления, че у
Мусолини има нещо пагубно престъпно.
След подобен изборен провал много фашисти напус-
кат движението и според един член на централния коми-
тет към края на 1919 г. в цяла Италия остават по-малко
от 4000 заклети привърженици. С водача им изглежда е
свършено. Вестникът му върви на загуба, парите на се-
мейството не достигат и Мусолини възнамерява за кратко
време да емигирира. Разправя, че журналистиката му е
омръзнала и като алтернатива обмисля сюжетите на
няколко книги - те ще бъдат определено мръсни, в тях
ще се говори за убийства, венерически болести, кръвос-
мешение и лудост. След няколко дни обаче той си въз-
връща самоувереността и утешавайки се с малкото, което
му е останало, проявява изключителен талант и изд-
ръжливост. Щастие за него е, че новият парламент изоб-
що не се поддава на контрол. От 500-те депутати 300 са
избрани за пръв път и има толкова много малки групи,
че едва ли може да се състави каквото и да е действено
коалиционно правителство. Социалистите са най-много,
а това също се оказва полезно, тъй като тревожи консер-
ваторите в страната и подтиква някои от тях да си купят
подкрепата на фашистките отряди. Не успял да убеди
електората с доводи в свободни избори, Мусолини виж-
да, че вместо това може би ще успее с грубата сила, която
Д'Анунцио използва толкова успешно. Фашистите се
провалят като ляво движение, но може да им провърви
повече вдясно.
Единственият му важен актив е собствеността на
„Пополо д'Италия", доколкото той, както и „фьолкишер
Беобахтер" на Хитлер, може да бъде използван за моби-
лизиране на собствени последователи. След години
Мусолини се постарава другите да нямат подобно средс-
тво за контакт с масова аудитория. Той има и късмета
да намери нов източник на доходи от финансови кръго-
ве, които съзнават, че може би си струва да подкрепят
фашисткото 69
подобен вестник, ако регулира политиката си. По това
време няколко от главните му помощници подават ос-
тавка. На тях не им харесва, че Мусолини продължава да
използва главорези за сплашване, а още повече - че въз-
приема една по-консервативна политика за вестника, без
да се посъветва с останалите.
Като редактор Мусолини обича да се съсредоточава
върху уводните си статии, които пише за около двайсет
минути и които почти не се нуждаят от поправки. Другите
страници не го интересуват толкова и редовно държи в
неведение сътрудниците си по общата политика, докато
те не прочетат собствената му статия, често малко п
ред и .вестни кът да отиде за печат. Той понякога дори не
познава хора от персонала, които от месеци работят в
редакцията. Тъй като им плаща малко, те са, общо взе-
то, посредствени, но неговите собствени материали при-
дават на вестника полемична и агресивна позиция.
Мусолини е разработил един много действен стил, енер-
гичен и достатъчно рязък, за да прикрива слабостта на
доводите. Препоръчваната от него техника е статиите
винаги да бъдат „наелектризирани" и „избухливи". Той
се гордее, че може да пише на всякаква тема от противо-
положни позиции и че възприема проста, но винаги убе-
дителна линия на поведение - няма никакъв смисъл да
се изреждат всички доводи по даден въпрос, защото цел-
та е читателите да бъдат убедени напълно, а не да им се
предоставя материал за продължителни разисквания.
1920
Изборите показват, че преобладаващото настроение
в страната е ляво и Мусолини признава този факт, като
още през 1920 г. нарича себе си социалист, макар и диси-
дент. Той продължава да организира кампании за нацио-
нализация на земята, за участие на работниците в управ-
лението на фабриките и частична експроприация на ка-
питала; но не забравя да обърка проблема, като изтъква,
че в неговото движение има място за всякакви полити-
чески схващания или за никакви изобщо. В зависимост
70 МУСОЛИН
И движение
от обстоятелствата фашизмът може да бъде или „реак-
ционен", или „революционен", а при необходимост може
да се пригоди било към класова война, било към класово
сътрудничество. На някои наблюдатели това им напом-
ня магическо огледало, в което всеки - и войнстващият
реакционер, и крайният пацифист от левицата - може да
види онова, което е по вкуса му.
Да се ръководи подобна разнообразна колекция от
хора и идеи далеч не е лесно. В някои райони местната
група или фашио не знае почти нищо за Мусолини и е
склонна да върви след прекия си лидер. Тези местни ли-
дери били наричани ras - модна дума, взета от полунеза-
висимите главатари на Абисиния. Някои от тях са не са-
мо независими, но и силни, имат свои униформени те-
лохранители от squadristi - членове на фашистките отря-
ди, които те използват при изнудване, а понякога и при
спорове за териториите си. Някой главатар може да е от
политическата левица, съседът му - от десницата; един е
републиканец, друг - монархист; някои са антиклерика-
ли, други точно обратното; някои са чисти гангстери, но
има и идеалисти, които искрено желаят да обновят поли-
тическия живот в страната. Голямото умение на Мусо-
лини е да държи единна подобна разноцветна коалиция
и в крайна сметка да убеди всички нейни елементи, че
единствен той може да осигури опорна точка за фашизма
в националната политика. Той усеща, че центърът на
тежестта в движението постепенно се измества от леви-
цата и макар че е разумно то да остане колкото е въз-
можно по-дълго все така разнообразно, една левичарска
програма има малък шанс за успех в конкуренция с по-
бедилите неотдавна социалисти. Повече шансове да спе-
чели читатели и добра финансова подкрепа се крият в
десницата. Затова през 1920 г. той се отдръпва от пре-
дишния си антиклерикализъм и дори стига дотам да
признае, че може да има известна изгода да те наричат
реакционер и империалист.
Според по-късна легенда Мусолини спасява Италия
не само от германския милитаризъм през 1915 г., но и от
фашисткото 71
болшевишката революция през 1920-1922 г. И двете
твърдения са лъжливи. В статиите си от онова време той
се съгласява, че опасността от болшевизъм не е по-голя-
ма, отколкото в Англия или във франция - макар че
стачките и инфлацията са сериозен проблем и в Италия,
както навсякъде, през 1921-ва в сравнение с 1920 г. те ве-
че не са толкова сериозни. Той знае много добре, че сред
италианските социалисти няма никой, който да е в със-
тояние да осъществи някакъв техен вид революция.
Единственият водач, който би могъл да оглави една со-
циалистическа революция - според Ленин и Троцки - е
самият Мусолини и той вече открива, че най-добрият
шанс за нея се крие другаде.
Въпреки това Ленин е съвременният политик, от ко-
гото Мусолини се възхищава най-много и изучава вни-
мателно руската революция, за да види какви поуки
предлага тя. За него Ленин е „живото отрицание на со-
циализма", защото той не създава диктатура на пролета-
риата или на социалистическата партия, а само на не-
колцина интелектуалци, които са открили тайната как
се завзема властта. Мусолини в действителност е завист-
лив. Той критикува липсата на свобода на словото в
Русия, отказа да се разрешат стачките и да се толерират
опозиционните вестници; осъжда още повече варварст-
вата, които е видял там, и твърди, че е шокиран от оно-
ва, което нарича тирания, по-лоша и от царската. Но той
все още е готов да се поучи от успехите и провалите на
Ленин. Същевременно Мусолини грижливо насърчава
легендата за комунистическа опасност в Италия, срещу
която той ще бъде в предните редици на борбата.
Едно събитие подхранва тази легенда - през септем-
ври 1920 г. много фабрики в Северна Италия са окупира-
ни от работниците. По-късно Мусолини представя това
като символ и симптом за предстоящо подхлъзване на
Италия към комунистическото варварство, но тогава
приема окупацията с толерантност. Дори урежда тайна
среща с представители на работниците и им намеква, че
е човекът, който може да ги поведе към победа. Той не-
72 МУСОЛИНИ фашисткото движение

съмнено изчаква да види докъде ще се има предвид, че може да накара

успеят. Скоро обаче акцията се проваля - югославяните да мислят, че Италия е
ново доказателство, че италианските вече слаба и й липсва войнственост.
синдикалисти и социалисти не са от Онези, които са отговорни за това,
сорта на Ленин и никога няма да поемат трябва да бъдат разстреляни. Напротив,
управлението на държавата. Те са Италия се нуждае от „голяма тояга"
революционери само на думи и ще бъдат срещу „варварските" славяни и от път
беззащитни, ако въоръжените фашистки за експанзия към Близкия изток.
отряди предприемат действия срещу тях. Мусолини започва да си представя
Към есента на 1920 г. ограничената времето, когато Италия ще господства в
подкрепа на Мусолини за решителния удар цялото Средиземноморие и оста на
на Д'Анунцио в Риека му осигу-рява европейската мощ ще се измести от
полезни последователи сред онези, които Лондон и Париж към Рим -естествено
искат по-силно италианско присъствие на предмостие между Изтока и Запада.
Балканите. В Триест, граничен град, където Отказът на Джолити да използва
италианци и славяни са в неприятна не- „голямата тояга" в Албания и
посредствена близост, група фашисти Далмация е точно онзи проблем,
доказва, че отрядите им ще се радват на който ще
ентусиазирана местна подкрепа, ако бият
славяни но улиците. Мусолини
възторжено ги насърчава към нови
кръвопролития и вандализъм. При едно
кратко посещение в Триест той е
обкръжен от ентусиазирана тълпа,
аплодиран е от униформени войници и за
пръв път усеща бурното народно
одобрение.
По на юг в Адриатика Мусолини
намира нова патриотична кауза -
либерално настроеният пацифист Джо-
лити, който отново е министър-
председател, изтегля италианските
войски от Албания, където са от 1914 г. В
характерния си реторичен стил
Мусолини окачествява това като удар по
италианския престиж, по-тежък дори от
Капорето. Това е „отвратителна проява
на национално малодушие", особено ако
вдигне демобилизираните офицери,
останали без работа. Мусолини отново
обсъжда с Д'Анунцио възможността да се
тръгне към Рим и да се свали
безхарактерното правителство. Не е
изключено да получат подкрепа от кон-
серваторите и от Ватикана, както и сред
студентите, учениците и младите
безработни; може да успеят да насъскат
към бунт и поделения от въоръжените
сили в името на подобна патриотична
кауза. Мусолини се опасява, че Франция и
Великобритания ще се опитат да спрат
всяка революция, която заплашва
съществуващото равновесие в управление. За да го предотврати,
Средиземноморието. Но в такъв случай
ще потърси помощ от победените
неотдавна германци, които ще се радват
да възстановят равновесието на
европейските сили. Той предполага, че
тъй като старият режим в Италия е
грохнал, един добре подготвен удар може
изобщо да го елиминира. Освен Джолити,
който вече е твърде стар, никой друг
парламентарен лидер няма политическо
умение и силен характер да удържи на
едно решително въстание.
1921
През януари 1921 г. числеността на
Социалистическата партия намалява,
когато нейното по-крайно крило де-
зертира и основава комунистическа
партия. Това създава възможна заплаха
за фашизма, защото социалистите - все
още най-многобройни в парламента - са
предимно умерени и евентуално могат
да бъдат убедени да влязат в коалицията
на Джолити. Подобен съюз между
либерали и социалисти ще гарантира
парламентарно мнозинство, което би
дало възможност за ефикасно
Мусолини посочва на Джолити, че
фашистите ще бъдат алтернативен
политически съюз за него, и
предложението му е прието.
Правителството лесно би могло да смаже
неорганизираните фашистки отряди -
така, както през декември 1920 г. вече е
смазало бунта на Д'Анунцио в Риека, - но
Джолити преценява грешно
обстановката. Намерението му е да
укроти фашистите, като ги вкара в
своята коалиция и ги използва
74 МУ^ЛЛИУШ
И движение
при общите избори през май 1921 г., за да отслаби някои
от другите опозиционни партии. Но се оказва по-несръ-
чен от тях в играта на взаимна измама.
Мусолини раздразва мнозина от своите последовате-
ли със съгласието си да се присъедини към либералите и
националистите в обща предизборна кампания, защото
това определено е една консервативна групировка. И ко-
ето е по-лошо, неговият психологичен подтик да се пред-
стави за екстремист го кара да твърди, че представлява
крайнодясното крило на тази консервативна група. Аргу-
ментът му е, че само ако стане по-консервативен и поч-
тен, ще успее да се превърне в истинска сила в страната.
Но едновременно с това твърди, че за фашистите ще бъде
огромно тактическо предимство да участват в изборите
под закрилата на полицията и префектите. За да се хареса
на крайната десница, той отново иска англичаните да
бъдат пропъдени от Средиземноморието и смята, че
само италианците, славни представители на арийската
раса, имат право на господство в mare nostrum*, фа-
шистката външна политика, повтаря той, се резюмира с
думите „империализъм" и „национална експанзия".
Изборите се провеждат в условия на необичайно на-
силие - убити са може би сто души, а атмосферата на
официално разрешено заплашване влияе значително
върху резултатите. Някои райони на Италия фактически
са под фашистки контрол и социалистите дори не могат
да направят предизборните си срещи. Полицията поня-
кога предоставя палките си на фашистките отряди, поде-
ления от армията им дават оръжие, съдиите са склонни
да приключват всякакви дела в тяхна полза и така им
осигуряват безнаказаност. Джолити изразява съжаление
за размера на това безконтролно насилие, но прави само
апатични опити да го прекрати, а фашистките му съюз-
ници се чувстват достатъчно силни да заплашват, че ще
забранят всички партии, които дръзнат да окажат съпро-
тива. В резултат Мусолини, който през 1919 г. не вкарва
* Mare nostrum (лат.) - нашето море. - Бел. прев.
фашисткото 75
нито един депутат и не получава почти никакви гласове,
през 1921-ва спечелва 35 места в парламента - около 7
процента от общия брой. Той се е надявал дори на пове-
че и е много разочарован, че социалистите все още са
най-голямата група със 122-ма депутати, следвани от ка-
толическите popolari* със 107. Все пак, като помагат на
Мусолини да влезе в парламента, Джолити и либералите
му дават нов авторитет, нова порядъчност и ценна га-
ранция срещу арест. Срещу него има заведено дело „за
намерение да свали правителството чрез насилие", но вече
е избавен от това чрез депутатския си имунитет.
Либералите осъзнават грешката си твърде късно
-когато Мусолини изведнъж оповестява, че ще гласува с
опозицията, щом бъде свикан парламентът, макар името
му да е включено в списъка на поддържаните от прави-
телството кандидати. Той е получил всичко, което е ис-
кал от предизборния си съюз с либералите, и когато раз-
бира, че Джолити няма достатъчно подкрепа да формира
ново правителство, предпочита да се подготви за друг
развой на събитията.
Тъй като не храни почти никакъв ентусиазъм към
парламента като институция, Мусолини не възнамерява
да слуша докрай дългите несвързани разисквания, особе-
но ако се е опасявал, че ораторският му стил няма да да
бъде подходящ за една парламентарна публика. Като
преценява, че италианската политика вероятно ще отиде
още по-надясно, той пренебрегва парламентарната прак-
тика и сяда в най-десния край на амфитеатъра, където
малцина преди него биха искали да бъдат видени. Мусо-
лини рядко присъства на заседанията и отказва всякаква
близост с другите депутати. Главната изгода за него като
депутат в парламента ще бъде публичността на разиск-
ванията. В първата си реч, като се обръща преднамерено
към консерваторите, той заема, както сам се изразява,
„реакционно" становище срещу колективизацията и на-
ционализацията - дори настоява пощите и железниците
* Popolari (um.) -народняии. -Бел. прев.
76
да бъдат дадени на частни предприятия. Не крие и мне-
нието си, че скоро Италия може да реши да се откаже от
демократичната система и да се обърне към някой дик-
татор.
Новият парламент едва се е събрал, когато фашист-
ките депутати под личното ръководство на Мусолини
нападат комунистическия депутат Мисиано и го изхвър-
лят от сградата под предлог, че бил дезертьор през вой-
ната. Те размахват револвери в камарата и заплашват
други социалисти със същото. Колкото и учудващо да
изглежда, правителството не предприема никакви дейст-
вия срещу подобно държане. Различните либерални
фракции около Нити, Джолити, Саландра и Орландо все
още предпочитат повече да се дърпат помежду си, от-
колкото безпричинно да обиждат фашистите,
Мусолини обаче прекалява, когато се опитва да застави
другите фашистки депутати да бойкотират речта на
краля. Това странно действие предполага, че може би не
е искал да бъде отъждествявай прекалено с консервато-
рите. Изглежда е допускал, че другите фашисти ще взе-
мат без разисквания своята програма от него. Когато от-
казват, той заплашва и тях с физическа разправа. Но за
разлика от останалите, те не се оставят да ги сплашват и
надделяват при гласуването за бъдещата тактика. Това
поражение кара някои наблюдатели да смятат, че може
би му липсва ловкостта на други парламентарни лидери.
Мусолини бързо разбира, че опортюнистичната политика
изисква непочтеност. Една от ценните поуки, които е
усвоил като вестникар, е, че обществото се мами лесно и
че журналистът може да променя възгледите си, без
повечето читатели да се тревожат от това или дори да го
забелязват. Например няколко месеца по-рано осъжда
християнството като „противно" и призовава папата да
напусне завинаги Рим, но веднага се обръща, когато съз-
нава, че може да има изгода от един съюз с църквата.
Той започва да пледира, че правителството трябва да
субсидира църквите и религиозните училища, като се на-
дява, че в замяна Ватиканът - който вече е осъдил либе-
рализма и социализма - ще направи още една стъпка и
няма да одобри католическите народняци, твърде близки
до левицата. Това ще отслаби опонентите му и ще му по-
могне да подкопае по-лесно независимата дейност на
парламента.
За повечето наблюдатели е трудно да преценят дали
фашизмът има общоприета линия по този или по други
въпроси. Мусолини понякога все още отрича, че има ня-
каква програма, защото иска да се хареса едновременно
на „аристократи и демократи, на революционери и реак-
ционери, на пролетарии и антипролетарии, на пацифисти
и антипацифисти". Но едновременно с това се опасява,
че хората ще подценят фашизма, ако им изглежда, че
вярва в толкова малко неща и се двоуми така досадно.
През август 1921 г. Мусолини оповестява създаването
на едно училище за „фашистка култура" в Милано за
изучаване и демонстрация на фашистката доктрина и ве-
че дава да се разбере, че програмата на „крайната леви-
ца" от 1919 г. ще бъде изоставена. Това отразява и про-
мяната, настъпила в състава на движението. Само един
от влезлите през 1921 г. в парламента фашисти е бил
сансеполкрист през март 1919 г. Повечето от първона-
чалните привърженици на движението - включително
Маринети, Веки и диригентът Тосканини - са го напус-
нали или са загубили интерес под предлог, че фашизмът
става безпринципен, корумпиран, авторитарен и се отда-
лечава от първоначалния си ляв идеализъм.
През юли Мусолини, макар че все още седи най-вдяс-
но в камарата, прави нова радикална промяна в полити-
ката и неочаквано предлага коалиция между фашисти,
социалисти и народняци. Този забележителен кръгом из-
глежда е пресметнат и подмолен опит да се вземе власт-
та или може би той се е надявал, че консерваторите ще
се изплашат да го подкрепят. Възможно е и да е просто
тактика, за да се отвлече вниманието на хората от едно
събитие, станало няколко дни по-рано. В градчето Сар-
цана дузина полицаи стрелят по голяма тълпа размирни
фашисти и ги обръщат в бягство. Това показва колко
струва фашисткото насилие и е доказателство, че при
желание властите лесно могат да потушат ужасните екс-
цеси на отрядите им, които в края на всяка седмица се
вихрят в цяла Италия.
Самият Мусолини, представителят на „градския фа-
шизъм" в Милано, изобщо не харесва по-стихийния „аг-
рарен фашизъм" на главатарите, подкрепян от богатите
земевладелци в Емилия и долината на По. Той се опася-
ва от него като конкурент в борбата за ръководство на
фашисткото движение, а след бедата в Сарцана особено
се тревожи, че ако бруталното насилие на отрядите про-
дължи, може да доведе до по-тежки репресии от страна
на полицията. Затова в началото на август Мусолини
предизвиква директно потенциалните си конкуренти, ка-
то подписва със социалистите официален договор за
умиротворяване и се задължава да прекрати наказател-
ните набези. Главатарите - особено тримата видни про-
винциални вождове Дино Гранди, Итало Балбо и Робер-
то фариначи - отказват да приемат това съвършено нео-
чаквано споразумение с врага. Те основателно се опася-
ват, че краят на бабаитството ще означава край и на
местната им власт. Стремежът им към непокорство под-
тиква Мусолини да отвърне, че фашизмът е негово дете
- то трябва да му се подчинява или ще го унищожи. Аг-
рарният фашизъм, пише той, представлява „частните ин-
тереси на най-зловещите и презрени класи в Италия".
Оценката му не е съвсем погрешна, но той надценява
собствената си сила и няколко дни по-късно, изпаднал
отново в малцинство, се отказва от поста си на Duce*, т. е.
водач на фашизма, с твърдението, че това е титла, която
никога не е харесвал особено.
Отказът е признание, че пактът му със социалистите
е тактическа грешка. Мусолини бързо променя позиция-
та си, за да запази ръководната си роля. Както припомня
на хората насаме, фашизмът не е система от неизменни
убеждения, а път към политическа власт. Промяната
* Дуче (um.) - вожд, пълководец. Така са наричали Мусолини, - Бел.
прев.
става обществено достояние през ноември, на третия на-
ционален фашистки конгрес в Рим. В първите два дни на
конгреса „градските фашисти" като че ли са в малцинст-
во, повече от аплодисментите са за Гранди. По-късно
обаче Мусолини печели голяма победа като оратор - той
признава грешката си за пакта със социалистите и убеж-
дава членската маса, че е единственият, който може да
ги води към победа. Конгресът утвърждава програма,
която е изцяло антисоциалистическа и в подкрепа на
частната стопанска инициатива, и се съгласява с искането
на Мусолини движението да се превърне в една прилично
дисциплинирана партия. Избрано е ръководство, в което
доминира собствената му миланска фракция. Това е
личен успех, но за да се помири със земевладелците,
той трябва да потвърди привързаността си към полити-
ката на Гранди за насилствени действия чрез отрядите.
Хиляди въоръжени фашисти се вихрят в Рим, докато ра-
зискванията продължават, и не срещат ефикасен отпор
от властите. На Мусолини дори му внушават, че е настъ-
пил подходящият момент да използват тези въоръжени
отряди, за да завземат управлението чрез сила. Но той
преценява, че е твърде рисковано, и обяснява на акти-
вистите, че трябва да изчакат още една година.
Обръщайки поглед назад към 1921-ва, Мусолини
признава, че най-солидното и обещаващо постижение на
неговото движение е привидно военното организиране
на тези фашистки отряди. А най-добрата надежда за бъ-
дещето бил фактът, че полицията действа плахо срещу
тях, ако не е директно провокирана. Ако партията е ра-
зединена по въпросите на политиката и личностите, тя
поне е единна за тактиката на насилие, която се оказва
силно средство за набиране на членове. Терорът очевид-
но привлича младежта и особено студентите по медици-
на, които с удоволствие лекували жертвите си с литри
рициново масло.
През септември банда фашистки студенти убива со-
циалиста Ди Ваньо, депутат от Бари. През същия месец
в един „поход към Равена" отрядите на Балбо използват
ÖU
млади хора, облечени в черните ризи на военновремен-
ните щурмоваци като редовна военна униформа; от
Д'Ацунцио в Риека те са научили римския поздрав с
вдигната ръка и младежката песен на Салваторе Гота
„Джовинеца", популяризирана от щурмоваците.
През ноември Мусолини нарежда всички местни фа-
шистки групи да формират собствени отряди - той предпо-
лага, че ако всеки фашист е отрядник, правителството ня-
ма да посмее да репресира тези въоръжени части, без да
поеме отговорността да забрани цялата фашистка партия.
Заплашва открито, че ако се опитат да ги репресират, фа-
шистите могат да минат към другата крайност и да се
съюзят с комунистите за революционни действия.
Междувременно отрядите са организирани в нещо ка-
то Национална милиция, групирани в кохорти, които об-
разуват легиони, командвани от „консули"; те на свой
ред са командири на зони. Самият Мусолини обича да
пътува със своя охрана от отрядници и към края на 1921
г. твърди, несъмнено с голямо преувеличение, че разпо-
лага с 400 000 въоръжени и дисциплинирани мъже.
Още в ранните си дни като социалист той се застъпва за
формирането на въоръжени терористични групи, а през
1921 г. смята за очевидно, че насилието е необходимо
оръжие за постигане на политическа победа, фашиз- | мът
преуспява в обстановка на несигурност, така че е це-
лесъобразно да се разпалват безредици. Главната уговорка
е тероризмът да не стига дотам, че да предизвика обрат в
настроенията на страната или да изглежда просто като
самоцелно насилие. Ако се използва разумно, той е
крайно ефикасен.
фашизмът фактически успява не чрез идеология, а най-
вече защото наказателните експедиции сплашват со-
циалистическата опозиция и привличат богати покрови- |
тели. Мусолини трябва да признае, разбира се, че не
всички фашисти са съгласни с тази тактика - някои са |
ужасени, защото виждат, че отрядничеството и автори- |
тарната доктрина предоставят почти диктаторски пъл-
номощия на един безмилостен човек, който може да
погуби Италия. Но той знае, че като компенсация ще
спечели привърженици сред екстремистите, които оби-
чат насилието или виждат в него средство да придобият
власт и богатство в родните си градове.
Не по-малко ценни са новите членове от други пар-
тии, които съзират във фашизма начин за подмяна на
безвластната парламентарна система с по-дисциплини-
рано централизирано управление на държавата. Това са
някои консервативни либерали, които смятат, че Джоли-
ти е опасно небрежен и почти социалист. Към такива хо-
ра се обръща Мусолини, когато обявява, че капитализ-
мът ще процъфти най-добре, ако Италия се откаже от
демокрацията и приеме диктатурата като необходимост,
за да смаже социализма и да има ефикасно управление.
Той все no-рядко присъства в парламента и го смята за
все по-неуместен. Въпреки това още е склонен да изпол-
зва законни или парламентарни средства, за да спечели
властта, ако е възможно. Но не крие факта, че е готов да
поведе и легионите на частната си армия.
1922
През февруари 1922 г., след поредица от половин
дузина краткотрайни правителства след войната, Луи-
джи факта става министър-председател - последният
либерален премиер, преди Мусолини да поеме властта.
Незначителен политик, Факта е избран, защото остана-
лите либерални лидери се подозират твърде много един
друг, за да формират силна коалиция срещу антидемок-
ратичните сили от левицата и десницата. Назначението
му е много удобно за фашистите, защото показва за пос-
леден път, че парламентарният режим не може да даде
стабилно правителство или да защитава законността и
реда. Няколко дни по-късно те изпробват решителността
на правителството, като подбуждат нов бунт в Риека,
прогонват градските власти под заплахата на оръжие и
назначават нова администрация.
Когато експериментът успява, Мусолини нарежда да
се извършат нападения срещу други стратегически раз-
6. Мусолини
Vi/ашис i R.Uти 83
диижение

положени градове в на закона и му

Италия. Балбо, който предоставят много
като Гранди е влязъл пари за експлозиви и
във фашисткото картечници.
движение твърде Подобно
късно, се оказва най- мълчаливо
подходящият човек одобрение е признак,
за сплашване на че мнозина са
местните власти чрез очаровани да видят
терористична унищожено
тактика. Циничен, социалистическото
смел, амбициозен и движение. Общата
безмилостен обърканост обаче
наемник, Балбо отразява хитрата
предизвиква въз- политика на
хищението на Мусолини да се
Мусолини и други приспособява към
фашисти, които са най-разнообразни
по-педантични и с местни условия и да
по-малко кара другите
въображение при политически партии
жестокостите си. да вярват, че действа
Този 25-годишен тайно в техен
водач на банда интерес, фашизмът,
преминава с въоръ- напомня им той, е
жените си колони „свръхотносително
през провинциите движение" без
ферара и Равена и никакви определени
оставя зад себе си принципи, готово за
разрушения и смърт. почти всякакъв съюз.
Тъй като главните През юли 1922 г. той
негови цели са дори намеква отново
социалистическите за възможна близост
администрации и със социалистите и
профсъюзната народ-няците и като
собственост, някои гаранция незабавно
местни власти актив- нарежда на своите
но насърчават това последователи да
драстично нарушение прекратят откритата
бруталност. ръководството му. За
Но Мусолини да поощри
продължава да подкрепата на
предразполага към националистите, той
себе си най-вече се опитва да отрече,
консерваторите - че изобщо е нарекъл
светът, повтаря той, националното знаме
се отдръпва бързо от парцал, който трябва
либерализма, това се да бъде забит на
вижда дори в Анг- бунището. Напротив,
лия. Той фашистите са
лицемерничи с убедени, че войната и
монархистите, като империята са
тайно ги уверява, че полезни - разбира се,
не цели нищо те също са рево-
сериозно с люционни,
републиканските си революциите не
изказвания. Ухажва и идват само от
десните либерали, левицата.
внушавайки на В началото на
Саландра, че щом са август социалистите
на едно мнение по правят мекушав опит
външната политика, да насрочат обща
трябва да формират стачка в знак на
парламентарен съюз. протест срещу
Трескавото липсата на законност
търсене на съюзници и ред. Мусолини се
издава страха му от възползва от това.
изолация. Това става Фашистите веднага
особено вярно, съсредоточават
когато трима депу- усилията си да
тати от неговата провалят стачката,
малка група като с това се
дезертират при издигат много в
националистите, а очите на
Гранди и Балбо консерваторите и
далеч не са същевременно
ентусиазирани от предоставят на отря-
дите си нова
възможност да
действат заедно. Така
Мусолини може да се
представя вече не
като враг на закона, а
като негов защитник.
Нещо повече, той споразумее как да
използва въз- действа, за да го
можността да предотврати.
унищожи Социалистите също
печатниците на не са в състояние да
други социалис- вдигнат
тически вестници. И многобройните си
което е най-важно, привърженици, за да
като помага за парират опасността.
смазването на Деморализирани от
стачката, той провалената стачка,
подкопава духа на някои остават просто
социалистите точно пасивни зрители, а
когато други приветстват
правителството „реакционната
демонстрира своята палячовщина" на
некомпетентност. фашизма като
Без да споделя средство да се
много дори със унищожат останките
собствените си от
колеги, Мусолини социалдемокрацията
продължава тази и да се подготви
двойствена политика, почвата за
която намира за комунистическа
толкова успешна. революция. За
Той твърди, че се Мусолини е много
стреми към властта в благоприятно, че
рамките на опонентите му не го
парламентарната възприемат на
система, но намеква, сериозно и го смятат
че е готов и за или за обикновен
държавен преврат. журналист,
Луиджи факта знае, шарлатанин, когото
че Мусолини се могат да
готви за преврат, но пренебрегнат, или за
кабинетът така и не човек, от когото биха
може да се могли да се
възползват.
фашисткото 85
движение

През целия гато успехът

септември и част от надхвърля
октомври той разви- очакванията му, той
ва и двата аспекта на разбира, че
двойствената си кабинетът е така
политика. От една разединен, че може
страна, предлага да увеличи натиска
възможността без почти никакъв
фашистите, ако риск. Италианските
влязат в либерали са толкова
правителствена объркани и
коалиция, не само да предубедени, че
направят парламента дори сенаторът
действен, но да Луиджи Албертини,
пресекат един от най-
републиканските опитните им
настроения, да представители и
намалят данъците и редактор на главния
да балансират либерален вестник,
бюджета; освен това смята, че фа-
да анексират шистката окупация
Далмация и да на Тренто трябва да
направят Италия убеди Луиджи
велика сила в факта да включи
Средиземноморието. Мусолини в
От друга страна, кабинета.
Мусолини разрешава За мнозина в
на своите фашистки Италия това е време
отряди да на депресия, безна-
предприемат деждност и страх,
нападения срещу както в дните след
Болцано и Тренто, поражението при
този път не срещу Капорето. Много хора
социалистическите се стряскат от
градски съвети, а приказките на со-
като пряко циалистите и от
предизвикателство евентуална революция
към самото и са готови да гледат
правителство. Ко- на Мусолини като на
по-малкото зло - тема изглежда
някой, който ще бъде обречена от
по-добре от нищо, собственото си
макар и да не дава от- бездействие.
говор на онова, което Макар че много
ги интересува. неща помагат на
Буржоазията все още Мусолини, той
не е готова да приеме проявява
за партньори в забележително
управлението хора с политическо умение и
по-ниско обществено усет за синхрон - за
положение и смята, че разлика от Хитлер,
всяка отстъпка пред който няколко години
левицата ще бъде планира преврата,
стъпка към революция. пропаднал в 1923 г., и
Тя не може да допусне, завзема властта едва
че истинската опасност десет години по-
от революция идва от късно. Мусолини си
едно патриотично мълчи и почти не
дясно движение. говори пред другите
Ужа- ] сява се и от фашистки
липсата на обществен ръководители, отчасти
ред, за която самият < защото се опасява от
Мусолини говори като нелоялността на
за гражданска война. главатарите и не-
Железопътният дисциплинираността
транспорт и на техните отряди. За
пощенските служби се известно време той
разпадат, тревожно като че ли няма
расте броят на някакъв точен план,
кражбите и убийствата. освен да държи
На всичко отгоре открити много
никой парламентарен възможности както за
лидер не може да настъпление, така и за
предложи разрешение оттегляне. Вероятно
на тези въпроси и все още изчаква за-
самата парламентарна конна победа по
сис- парламентарен път,
макар че засилва и
подготовката за
завземането на
властта - един въоръ-
жен преврат
положително би му
харесал повече. фашистите. Надя-
Междувременно вайки се да стане
Мусолини разработва премиер още веднъж,
тактиката си срещу Нити вече приема, че
евентуални опоненти. съюзът с Мусолини
Необходимо му е да ще бъде най-доброто
сондира и по средство да заобиколи
възможност да противника си
неутрализира както Джолити. Дори някои
Ватикана, така и краля. министри от
Трябва му също правителството на
пасивната или Луиджи факта са във
активната помощ на връзка с фашистите и
Д'Анунцио, който като чрез тях Мусолини
по-престижен лидер има възможност да
може да се окаже разбере какво се
извънредно опасен говори за него в
враг. Големият му кабинета.
шанс е, че либералните Личността, която
парламентаристи, според Мусолини би
неспособни да се могла да предотврати
споразумеят помежду похода срещу Рим и
си, гледат да оправят която вече е показала
кариерите си, като го готовност да използва
вкарат в коалиция, и са армията при
толкова нетърпеливи потушаването на
да се топят един друг, бунта в Риека, е
колкото и да избегнат Джолити. Но този
фашистка революция. Гладстон в
Орландо и Амендола италианската
смятат, че най-добрият политика, чийто 80-и
отговор е коалиция, рожден ден е на 27
която включва октомври, не
МУСЛЛ11Ш1 фашисткото
И движение
иска да бие път на юг чак до Рим,
ако не е сигурен, че кралят ще му
възложи да формира правителство.
Луи-джи Факта неведнъж го кани
да отиде, но той изчаква, докато
става твърде късно - грешка, за
която по-късно ще съжалява.
Фашистите ласкаят и отчасти
неутрализират Джоли-ти, като
тайно го уведомяват, че искат
отново той да е шеф на
правителството. Те казват почти
същото на Ни-ти, Саландра и
факта, но Джолити не знае това.
Като тях той използва влиянието
си, за да вкара фашистите в
коалиция, насърчен от видни
индустриалци в Милано,
включително Пирели и Оливети -
две от най-известните фигури в
италианския икономически живот.
Джолити смята, че това е най-
добрият начин да се избегне прави-
телство с участието на социалисти
или народняци. Без да подозира,
той играе играта на Мусолини.
На 16 октомври на поверителна
среща фашисткото ръководство
одобрява план за бунт. Балбо,
който пише протокола, смята, че
други са подтикнали лидера им
към това решение. Мусолини обаче
твърди обратното, като уверява, че
е заплашил да продължи сам, ако
останалите се откажат. Вероятно се
опасява, че движението ще се
разпадне или най-малкото ще се
изплъзне от ръководството му, ако
не действа бързо.
87
На следващия ден пред
подбрани журналисти той заявява,
че на срещата е постигнато
съгласие да се отхвърли идеята за
коалиционно правителство, защото
така фашизмът ще остане в
малцинство и няма да е ефикасен.
В същото време обаче казва точно
обратното на всички политици, за
да ги кара да гадаят и да отслаби
евентуалното им противопоставяне.
Пред хората говори, че не желае
управленските отговорности;
неофициално повтаря точно
обратното - фашисткото движение
е създадено като средство за
получаване на властта и той е
готов да го унищожи, ако се
отклони от тази цел.
На 24 октомври на масов
фашистки митинг в Неапол планът
за бунт придобива определена
форма. Мусолини държи реч пред
гражданството и общинските
власти. От
сцената на театъра „Сан Карло", на да „пипнем за гърлото презряната
фона на декор от „Мадам политическа класа, която ни
Бътерфлай" той обяснява управлява". Няма нищо прикрито в
предимствата на фашистката тези твърдения и те са публикувани
политика - финансово ограничение и изцяло. Преди да напуснат града,
ефикасно прилагане на закона. фашистите опустошават редакциите
Друга реч произнася обаче пред на опозиционните вестници. Но
фашистките опълченци, събрали се дори тогава правителството не
в Неапол от цяла Южна Италия. обявява извънредно положение - ве-
Пред тях тонът му е различен: роятно някои от министрите не
„Или ще ни позволят да искат да се самоизклю-чат от една
управляваме, или ще заграбим нова коалиция с участието на
властта, като тръгнем към Рим", за фашистите.
Завземането на
89
властта

5. Т
З Т
А А
В ПОХОДЪТ КЪМ
З РИМ
Е Мусолини знае, че
няма никаква надежда,
М ако армията се изправи
срещу надигащия се
А бунт, затова полага
Н усилия
подкрепа
да намери
сред
Е действащи и бивши
офицери. Освен трима-
Т четирима генерали от
О запаса, консултирани
по тактиката на
метежа, сигурно е, че
много висши, а още
Н повече младши
А офицери симпатизи-рат
на неговото движение.
В Все пак е немислимо,
че огромното
Л мнозинство изобщо би
А подкрепило въоръжен
метеж срещу краля.
С Влиятелният Съюз на
бившите строеваци е
лоялен и се рокрация, по-
противопоставя стабилна валута и
активно на фашизма. намалена инфлация.
Генерал Бадолио, И, естествено, не
бивш началник щаб прави никакви
на армията, смята - намеци за
както и други евентуални неп-
осведомени висши риятности, които
офицери, -че може да поднесе
фашизмът ще рухне бъдещето.
Напротив, обещава,
при първия изстрел че неговата
след дузина арести. чернориза армия ще
След като се бъде разфор-
завръща от Неапол в мирована след
Милано, Мусолини победата.
се мъчи да се държи Междувременно
така, сякаш нищо други фашисти
особено не се е поддържат връзка с
случило. Докато отделни либерални
някои от колегите му лидери, като на
тихомълком мо- всеки от тях поот-
билизират отрядите делно и тайно
за последното обясняват, че
действие, той почти фашистите ще се
не ходи в редакцията. задоволят със
Денем обикновено скромно
пътува с кола извън представителство в
града, а вечер ходи на една коалиция
театър и посвещава начело с когото и да
много малко хора в е от тях. Дори бивши
намеренията си. министър-
Неофициално обаче председате-ли не
разговаря с видни виждат нищо
личности в Милано, неуместно във
които оформят воденето на подобни
общественото мнение, разговори, макар да
и убеждава поне знаят, че Мусолини
някои от тях, че изгражда голяма
икономиката ще частна милиция и я
спечели, ако в използва за
правителството има незаконни цели. Луи-
фашисти. Той джи факта все още
повтаря, че иска отказва да обяви
балансиран бюджет, извънредно поло-
по-малка бю- жение или да свика
 запасняците, а че кралят трябва да
вечерта на 27 бъде посъветван да
октомври, когато използва армията, а
гражданските Пулиезе отново ги
безредици приемат уверява, че
очевидно надвисналият метеж
застрашителен ще бъде смазан за
размер, отхвърля няколко часа. На
искането на министрите вероятно
командващия и през ум не им е
римската армия минало, че кралят ще
генерал Пулиезе да наруши
въведе военно конституционната
положение. Докато практика и ще
часовете се нижат, отхвърли техния
Мусолини става съвет.
все по-уверен, че Виктор Емануил
управляващите е плаха, загадъчна
класи са се личност и няма
примирили и ще никакво желание да
приемат почти играе ролята на
всичко, което той противоконституци-
поиска. онен монарх, но
През нощта на 27 трябва да признае,
срещу 28 октомври че либералните
фашистки отряди лидери нямат
започват да никакъв отговор на
окупират анархията и застоя в
телефонни парламента.
централи и държав- Темпераментът му е
ни учреждения и такъв, че го
малко след привлича всеки,
полунощ факта който би взел
най-после ' се уверени решения и
съгласява да който ще контроли-
предприеме някакви ра вълненията в
действия. Свикани-1 страната, особено
те набързо ако подкрепя
министри са експан-
единодушни с него,
90 МУСОЛШ Завземането на 91
И властта

зията на империята и отстоява италианските интереси роятно се ръководи от амбиции или най-малкото от
по-добре от Орландо в преговорите за Версайския дого-
вор. Заедно с все по-голям брой отговорни държавници
Виктор Емануил стига до извода, че ако Мусолини
иезе в кабинета с второстепенна роля, това може да се
окаже най-добрият начин за разрешаване йа
политическата безизходица. Той вижда като свое главно
задължение да предотврати въоръжена революция И
вече е заплаши да абдикира, ако избухне гражданска
война.
Рано на 28 октомври, около 2 часа сутринта, кралят е
уведомен, че в Милано и на други места са започнали
бунтове. Той веднага се съгласява с официалното мнение
на кабинета да обяви извънредно положение ида изюл-
зва армията за въвеждане на военно положение. Бърю е
подготвен необходимият декрет. До закуската миниаър-
председателят се завръща, за да вземе съгласно протоко-
ла кралския подпис, а военните преминават към дейст-
вия за смазване на бунта.
Фашистите оказват малко съпротива, завзетите през
нощта сгради са възвърнати, пътищата и жп линиите са
блокирани, така че не може да се осъществи нжакъшо-
ход към Рим. Не само дясната националистическа «ар-
тия, а дори някои от фашистката йерархия, включително
Чезаре де Веки, един от четиримата определени кокан-
дири на „похода", декларират, че нямат друг избор, освен
да се подчинят на краля - говори се даже за убийстюто
на Мусолини при необходимост.
Междувременно около 6 часа сутринта в Миланофа-
шисткият лидер пристига в своята редакция, барикади-
рана от персонала като за обсада. Армията вече поема
пълния контрол в града, без да чака обнародването на
официалния декрет, и е издадена заповед за арестуването
на Мусолини. Но в поверителни разговори с миланския
префект Алфредо Лусиньоли фашистите са му дал! да
разбере, че ще бъде възнаграден с място в кабинета,ако
не обърне внимание на заповедта. Отказът на Лусиньоли
да действа е решаващ фактор за успеха на бунта. Той ве-
страх да не загуби поста си, ако фашистите
спечелят, и несъмнено е бил насърчен от някои
милански богаташи.
Още по-важно е, че кралят променя решението си
-малко преди 9 часа сутринта той отказва да подпише
декрета, приет и всъщност поискан от него няколко
часа по-рано. Отказът да приеме препоръката на
кабинета, особено когато е направена единодушно, е
своеволно нарушаване на конституционно
възприетата практика, но Виктор Емануил няма
никакво доверие в способността на факта да
контролира събитията. Освен това приятелите на
Саландра тайно са го посъветвали да не подписва,
защото се надяват, че тогава факта ще подаде оставка-
и ще получат възможност да формират правителство.
Кралят е уведомен - също поверително, неточно и
почти сигурно с намерението да бъде заблуден, - че
армията е по-малобройна от фашистките опълченци и
не може да защити Рим от нападение.
Неговото решение превръща фашистите от
разбойници в крайно необходими членове на
следващото правителство. Когато факта подава оставка,
Саландра е пока-нен за министър-председател и предлага
на Мусолини да влезе в новия кабинет. Той обаче
отказва, като предполага, че вече сам може да определя
собствената си цена. Тогава и Саландра се отказва, а тъй
като се опасява, че изборът може да падне върху
Джолити, съветва краля да назначи Мусолини - този,
който ръководи въоръжен бунт срещу държавата и
чиято частна армия е отговорна за безброй зверства в
цяла Италия. На 29 октомври кра-
•лят приема съвета му и Мусолини, едва 39-годишен, ста-
* ва 27-ият министър-председател на Италия.
Но фашисткият лидер не е доволен от нещо толкова
безинтересно като кралско назначение - той трябва да
; развие мита за похода на 300 000 въоръжени фашисти
към Рим, които налагат „ултиматума", даден от него на
краля. В крайна сметка е съчинена легендата как Мусо-
лини на кон води легионите си през Рубикона. В дейст-
вителност готови за поход са по-малко от 30 000 фашистки
опълченци, мнозина от които нямат никакво оръжие
МУСОЛИН
Завземането на
И 93
властта

и едва ли биха били в състояние да ката версия на събитията. За известно

се опълчат на гарнизонните части в време обмисля варианта да остави
Рим с техните картечници и спалния си вагон една спирка преди
бронирани коли. Впрочем, 400 Рим и да влезе в града на кон с охрана
полицаи се оказват достатъчни да за- от черноризци, но има опасност да
държат фашистките кортежи много изглежда смешен, така че продължава
преди да стигнат до Рим. По-късно с влака и пристига сутринта на 30
в тесен кръг Мусолини признава октомври. Същата вечер кралят
всичко това през смях и със одобрява неговия списък от
задоволство. Фашистките му отря- министри, в който фашистите са
ди пристигат в Рим едва денонощие малцинство. Рядко един премиер
след като той е натоварен да състави показва подобна бързина и
правителство, и то само защото решителност или намира колеги,
генерал Пулиезе получава които толкова скоро изявяват
нареждания да ги пропусне. Но готовността си да влязат в кабинета.
фотографите чакат да заснемат Някъде по това време
тяхното пристигане и се пуска черноризците започват да пристигат
баснята, че фашизмът печели в Рим и се стига до някои от
властта чрез въоръжен бунт след познатите егшзо-ди на насилие.
гражданска война и загубата на Редакторът на поне един либерален
3000 души. Тези въображаеми 3000 вестник е принуден да пие
„фашистки мъченици" скоро „фашисткото лекарство" - рици-
намират място в спонсорираните от
правителството учебници по
история.
Мусолини не бърза да напусне
Милано. На него му трябват няколко
часа, за да организира шумно
изпращане на гарата и да даде време
на лъжливия си „поход" да започне.
За да създаде критична атмосфера,
той оповестява, че е готов да
управлява чрез сила - ако се наложи
и с картечници. А за да покаже, че
не се шегува, нарежда на своите
отрядници още веднъж да
унищожат печатниците на
опозиционните вестници. Важно е
да се попречи на широката публика
да узнае нещо друго освен фашист-
 ново масло; редакциите на
социалистически вестници и
книжарници са опустошени, а по
улиците горят купища книги.
Отрядниците ограбват магазини,
нахълтват в домовете на
политически опоненти, заставят
чужди посолства да окачат
италианското знаме. В бъркотията
са разчистени голям брой лични
сметки и са убити дузина хора.
Някои фашисти са
разочаровани, че жертвите не са
повече, и Мусолини по-късно
коментира, че в онези „сияйни
дни на октомври" той трябвало
да изправи повече хора до
стената и да ги разстреля.
Италия е твърде вцепенена от
поредицата безчинст-ва, за да се
разтревожи от този невъздържан
изблик на повишено настроение.
Макар че лирата пада драстично
на чуждите борси, италианската
фондова борса посреща със
задоволство назначаването на
Мусолини. Маркони* му изпраща
поздравителна телеграма;
Джолити и Са-ландра, двамата
висши членове на либералната
върхушка, изразяват одобрение.
Дори крайната левица не е
склонна да реагира енергично.
Мусолини се е опасявал от
обявяването на обща стачка, която
би му създала сериозни
затруднения, но социалистическите
лидери остават пасивни - години
наред те са очаквали с нетърпение
рухването на либералната
държава като необходима стъпка
към собствения си успех. Докато в
Германия една стачка спира пуча на
Кап, в Италия железничарите не
създават никакви затруднения за
влака на Мусолини към победата.
Липсата на съпротива показва,
че обществото няма доверие в
либералните лидери и е готово да
приеме новото правителство с
примирение, ако не с желание.
Страхът от комунизма сигурно е
бил само незначителен повод, тъй
като няма никаква комунистическа
заплаха. Много по-реалистичен е
страхът на онези богаташи, които
се тревожат да не би Джолити да
се завърне на власт с политиката на
високи данъци и социална рефор-
ма. Още повече се шири
впечатлението, че фашизмът е
* Маркони, Гулиелмо (1874-1937) -
изобретателят на радиото. -Бел. ред.
94 МУСОЛИН
И властта
алтернатива на анархията - с други думи, последното
средство, след като парламентът не може да защити за-
конността и реда. Малцина се тревожат от факта, че
анархията е преднамерено разпалвана от самия фаши-
зъм.
Народът дава израз на радостта си по демонстрации,
докато в Рим цари празнично настроение. Въодушевени
тълпи шестват по украсените със знамена улици и мани-
фестират пред двореца, приветствайки решението на
краля да не въвежда военно положение. Чужди журна-
листи съобщават, че цветарите свършили букетите, а
градът е обхванат от „трескав възторг" пред перспекти-
вата за близък край на години некомпетентно управле-
ние. Тези профашистки демонстрации, за разлика от
другите по-късно, сигурно са били спонтанни.
ПЪРВИ МЕСЕЦИ НА ВЛАСТ
Тъй като сега разполага само с 32 фашистки депутати и
трябва бързо да убеди всички да приемат обстановката,
неотложният проблем за Мусолини е да събере | удобен
брой гласове в парламента. Затова той съставя коалиционно
правителство, в което фашистите не преобладават и в което
влизат католическите народняци, националистическата
партия и представители на повечето либерални фракции.
Изглежда никой не е отказал поканата му за влизане в
кабинета, дори един социалист е бил на път да стане
министър, но новият премиер променя решението си.
Всички по-известни фашисти остават без постове, което ги
дразни много - повечето от тях са се надявали на чисто
фашистко правителство. Но Мусолини е достатъчно
проницателен, за да предвиди, че бившите му другари
могат да се окажат най-голямото препятствие за него. Той
самият заема двата най-важни поста - министър на
външните и на вътрешните работи.
За да изглежда, че възстановява нормалната обста-
новка, той нарежда незабавна демобилизация на своята
нередовна армия. Но първо онези от отрядите, които
още не са стигнали до Рим, са докарани в града с камио-
Завземането на 95
ни и влакове и на 31 октомври им е разрешено да мани-
фестират пред кралския дворец - необходимо му е да из-
фабрикува ново доказателство, че е взел властта със си-
ла. Мусолини не наблюдава лично парада. Говори се, че
прекарва повечето от деня с една приятелка. Но щом ма-
нифестацията завършва, черноризците са експедирани
по домовете им със специални влакове. Важно е всички,
особено депутатите в парламента, да видят, че може да
контролира отрядите си и че единствено той може да
върне на Италия предишното й спокойствие.
Тъй като му липсва всякакъв управленски опит,
Мусолини е удивително спокоен за задачата, която му
предстои. Но и това показва неговото умение и самоуве-
реност. Всичките му министри, с изключение на един,
останал от кабинета на факта, са също толкова неопит-
ни. На първото заседание на кабинета Мусолини форму-
лира общата си политика - умиротворяване, национална
дисциплина и икономии в бюджета. Много фашисти
очакват да се откаже от конституцията и да въведе воен-
но управление, но макар да твърди противното, той знае,
че е на власт не в резултат на революция, а след пореди-
ца компромиси с краля и представители на бившия либе-
рален режим.
Мусолини няма никакви предварително разработени
решения, които може да наложи, трябва да действа пос-
тепенно, със съгласието, а още по-добре - с помощта на
други. Той не само знае, че във фашистката партия няма
способни личности, но и че ако не привлече повече хора,
вродената независимост на главатарите може да се ока-
же опасна за него - по-опасна от либералите, на чиято
подкрепа трябва да разчита, докато не се закрепи на пос-
та си.
Мусолини се премества да живее в луксозен хотел,
където въоръжената му охрана от зле облечени черно-
ризци е съвсем неподходяща. Отделя щедро от времето
си за журналистите, като полага всички усилия да им по-
каже, че се държи с другите фашистки лидери снизходи-
телно, дори с презрение. Пред чужда журналистка той
МУСОЛИН Завземането на
И властта
обяснява тайната на политическия
успех: „Дръж сърцето си пусто",
защото верността и дружбата
трябва да отстъпят на единствената
важна цел - властта. Той признава,
че е обзет от манията да пречупва
хората с волята си; повтаря думата
„пречупва" няколко пъти с души".
подходящ жест. Добавя, че
възнамерява да подобри жизнения
стандарт на бедните, но че готви
някои неприятни изненади за
буржоазията и че на никого освен
него няма да бъде позволено да си
играе на политика. Въпросната
журналистка Клеър Шеридън
отбелязва, че в стаята му има само
негови снимки. Той се държи
нахакано пред нея, но тя
предполага, че вероятно е
слабохарактерен човек и се влияе от
хората около себе си - не й прави
такова дълбоко впечатление като
Ленин, Кемал* и други лидери,
които е познавала.
Между други случайни фрази - а
обикновено Мусолини е много
потаен по въпроса - той изтървава,
че фашизмът се кани да остане на
власт 20 години, защото старият
либерален ред е унищожен
завинаги. Той не проявява никакъв
интерес към такива глупави
представи като „свобода"; думата
„дисциплина" е по-добра и той
възнамерява да накара италианците
да се подчиняват -нещо, което
никога не са правили в миналото.
Ако е необходимо, той ще
97
провъзгласи себе си за „принц на
ре-акционерите" и вече има
планове да създаде специално
министерство на полицията.
Някога той е научил от баща си
как се кове желязото, сега има по-
трудната задача да „манипулира
На 16 ноември Мусолини се
изправя пред парламента, в който
някои от собствената му партия
вече идват облечени в униформите
на фашисткото опълчение, със
зловещи ботуши и шпори. Свалил
маската си, с преднамерени
подигравки той се обръща към
депутатите с „най-
антипарламентарната реч в
летописите на история-
* Кемал, Мустафа (1881-1938) -
основател и пръв президент на турската
република, ликвидирал султанската власт
(1922 г.). За големите си заслуги за
реформите в Турция през 1934 г. е наречен
Ата-тюрк, т. е. „баща на турците". - Бел.
ред.
та". Макар че поне за момента не
възнамерява да отмени
конституцията, той им се подиграва
с думите „лесно бих могъл да
превърна тази противна заседателна
зала в бивак за моите взводове".
Като се заканва, че все още може
да реши да управлява без тяхната
помощ, разчитайки на „фашистките
революционери", Мусолини иска да
му бъде дадена пълна власт, за да
осъществи всички необходими
промени в закона.
Удивително е, че либералите не
се засягат много от тази реч - иска
им се да мислят, че неговото
презрение е насочено към крайната
левица. Тя на свой ред смята об-
ратното. А социалистите, макар че
единствени гласуват срещу,наглото
му искане, често го аплодират,
виждайки разпадането на
либералните институции. Един-
двама депутати се осмеляват да
посочат, че не може да се вярва на
човек, който някога е защищавал
дезертьорството в армията и
убийството на краля, а през 1919 г. е
предлагал програма, която малко се
е отличавала от болшевизма. Но
Мусолини ги тероризира с порой от
възклицания - 85 пъти в един ден,
без да бъде призован към ред. Ко-
ментира се, че Кромуел, който
някога е говорел също толкова
надуто, поне е срещал силна
съпротива в парламента - Мусолини
среща мълчаливо одобрение и
примирение и чужденците си
вземат добра бележка от този
факт.
фашистите са незначително
малцинство в камарата, но
изведнъж местата до тях най-
вдясно, дотогава почти празни,
започват да се запълват. В резултат
- едно голямо мнозинство дава на
Мусолини вот на доверие, какъвто
никой не си спомня. Само
социалистите и комунистите му се
противопоставят. Единствен Нити
напуска разискванията, а Амендола
е сред седемте въздържали се
депутати.
Петима бивши премиери от
либералите гласуват с
мнозинството - Джолити,
Саландра, Орландо, Бономи и
Факта. Саландра защищава своя
вот с обяснението, че макар да го е
срам от униженията на депутатите,
те сами са си виновни за това.
Джолити, който не си е извадил
7. Мусолини
УО
никакви поуки от измамническото поведение на Мусо-
лини през 1919 г., одобрява изцяло речта му. Същото
правят Де Гаспери и християндемократите сред народня-
ците. Дори социалистическият лидер филипо Турати пи-
ше, че оставането на Мусолини на власт може би е един-
ствената надежда за страната.
Странични коментатори отбелязват, че с вота си на
доверие след една „безпрецедентна в летописа на съвре-
менните парламенти" реч нефашисткото мнозинство е
дискредитирало напълно либерализма и самия парла-
мент; това показва, че фашизмът може да бъде необхо-
димото, макар незаконно и опасно, средство за сваляне
на управляващата класа.
Сенатът, в който няма почти никакви фашисти, под-
крепя Мусолини с още по-убедително мнозинство дори от
камарата. Въпреки че открито изразява презрението | си
към подобни ренегати и признава пред тях, че дейст- |
вията му са незаконни, само 26 сенатори гласуват срещу
отстъпването на цялата власт, а малцината оратори от
опозицията са надвикани. Либералният икономист Луи-джи
Ейнауди е сред онези, които енергично го подкрепят; също
и Луиджи Албертини, редакторът на либерал- | но-
консервативния „Кориере дела сера", който изразява |
задоволството си, че фашизмът „е спасил Италия от;
опасността от социализъм"; други оратори молят Мусо-
лини да отиде по-далеч и да наложи диктатура. След ра-
зискванията сенаторите се втурват един през друг да поз-
дравят новия министър-председател и да му стиснат ръката.
Те му дават пълната власт да управлява и да вдига
данъците, без да се налага да търси одобрението на пар-
ламента.
Мусолини е наясно от самото начало, че външната
политика трябва да бъде първата му грижа. Ако говори
за вътрешна дисциплина, една от причините е, че така
ще има възможност за енергична външна политика, а
една силна международна позиция ще укрепи престижа
му в страната. Той благоразумно отхвърля всякакво на-
мерение за авантюра зад граница, макар вече да е изра-
Завземането на 99
властта
зил мнението, че мирът е „просто пауза между войните"
и че ще бъде необходимо значително превъоръжаване.
Той няма да води идеологическа външна политика -
„фашизмът не е за износ". Не възнамерява също да се
ръководи от принципите за абсолютна нравственост, нито
пък ще се стреми да бъде оригинален. Мусолини обаче
ограничава тези последни фрази със спонтанно, леко
зловещо възклицание, като предупреждава, че с течение
на времето ще се очертае действително фашистка външ-
на политика.
Едно от първите му действия е да премести външно-
то министерство от Двореца за съвещания в много по-
малкия „Палацо Киджи". Тъй като е до кралския палат,
пред Двореца за съвещания няма достатъчно място за
масовите митинги, които възнамерява да организира,
докато „Киджи" има балкон, който гледа към оживен
площад в центъра на Рим. Мусолини настоява премест-
ването да стане за седмица, което води до значителен
безпорядък в архива и затруднява намирането на доку-
ментите, необходими за правилна приемственост в поли-
тиката. Помага му обаче фактът, че малцина от висшите
служители подават оставка, а повечето тогавашни пос-
ланици изглежда приветстват един по-твърд стил на дип-
ломация.
Само седмица след като поема поста, Мусолини ре-
шава да присъства на един конгрес в Лозана за разискване
на турския мирен договор. Макар че няма какво да каже
на дискусиите, той се възползва от възможността да
направи впечатление и изведнъж усеща, че като създава
малки затруднения, може да убеди другите страни да
възприемат по-сериозно фашизма. Първо се опитва да
направи така, че конгресът да заседава в Капри, после в
Теритет, швейцарски град близо до италианската гра-
ница, но вече е твърде късно за такава промяна. След то-
ва пристигналите в Лозана френски и британски делегати
с изненада намират безапелационни инструкции, че той
ще ги очаква в Теритет за предварителни разговори.
Изненадата им е още по-голяма, когато го виждат об-
100 МУСОЛИН
И властта
кръжен от фаланга черноризци и оркестър, който свири
„Джовинеца", станала вече фашистки химн. Оказва се,
че единствената точка в тези предварителни разговори е
неговото настояване делегатите да обещаят публично, че
ще третират Италия на равна нога. Собствените му
служители намират това странно искане за крайно не-
пристойно, но вестниците в Италия го представят като
първата дипломатическа победа на Италия след 1860 г.
Макар че конгресът продължава няколко месеца,
Мусолини остава там само два дни, през които „никога
не помръдва без своята охрана от яки фашисти". Но за
тези два дни той прави най-малко 11 изявления за печата
и се държи с грижливо репетирана надменност към
чуждите журналисти - към всички, с изключение на ед-
на от тях, която трябва да бъде спасявана от неговото
ухажване. Репортерите се радват, че имат възможност да
пишат за тази малко известна личност; намират го за
егоцентричен, стеснителен човек, който се наслаждава
от оказваното му сериозно внимание. Един от кореспон-
дентите, Ърнест Хемингуей, отбелязва, че младият пре-
миер като че ли винаги мисли за заглавията в утрешните
вестници и затова проявява повече интерес към журна-
листите, отколкото към самия конгрес. На една прескон-
ференция Хемингуей забелязва как Мусолини „се прави
на диктатор" - мръщи се над някаква книга и все едно
не вижда, че слушателите му са готови. Хемингуей доб-
лижава тихичко и разбира, че книгата е френско-анг-
лийски речник, обърнат наопаки.
Друг журналист е очарован от Мусолини, когато не е
на сцената, но отбелязва, че ако има възможност интим-
ният разговор да се развие в публична изява, той извед-
нъж възприема твърдо и надменно поведение, което е
крайно противно. Общото мнение на колегията е, че
Мусолини се чувства неловко с чужденци и не прави осо-
бено впечатление освен със странностите в характера си,
които изглеждат преднамерени и театрални.
Към делегатите на конгреса той се държи почти как-
то с журналистите. Първо - и това притеснява италианс-
Завземането на 1UJ.
ките му колеги - кара всички да го чакат за встъпител-
ната церемония, а на заседанията се ограничава само с
фразата „съгласен съм". Според собствените му думи
постига блестящ успех, като убеждава англичаните да
приемат едно увеличаване на колониалната територия
на Италия, но британските делегати категорично отри-
чат, че е имало нещо повече от разговор по темата. В
действителност дипломатите не са никак впечатлени от
неговите познания, умения и сериозност и го описват
твърде пренебрежително като „абсурден човечец" и пос-
редствен киноактьор, който няма да се задържи дълго на
власт. Накрая самият той се убеждава, че конгресът не
му е^ донесъл абсолютен личен успех. Въпреки това за
компенсация, а и за да се докара пред вестниците, Мусо-
лини организира шумна демонстрация, когато тръгва от
Лозана с въоръжената си охрана.
Едва що завърнал се у дома, той решава да присъства
на друга международна среща в английската столица, коя-
то ще обсъжда въпроса за германските репарации. Лондон
вижда повторение на изпълненията му в Лозана. Като на-
чало Мусолини се опитва безуспешно да премести срещата
някъде по-близо до Италия. Следва ново изпитание на
нервите в хотел „Кларидж", когато разбира, че френската
делегация е настанена в по-луксозен апартамент и се опит-
ва да я извади оттам. Служители на италианското посолст-
во в Лондон изпълняват нарежданията да впечатлят анг-
личаните, като подготвят военен парад на черноризците,
за да го приветстват при посрещането му. Отново натрап-
чиво звучи химнът „Джовинеца". Но поне успяват да го
убедят да не носи своята manganello - тежката дървена
бухалка, станала вече символ на отрядпичествотп. Нак-
рая той се задоволява да сложи само фашистката си знач-
ка за официалното посещение на вежливост при крал
Джордж в Бъкингамския дворец.
Според един италиански репортер Мусолини успява
да обиди почти всички при тридневното си посещение в
Лондон. Този път дава само шест изявления пред печата
- на седмия път британските журналисти са изгонени,

като им е казано, че той вероятно си е легнал с момиче
и не може да бъде безпокоен. Още веднъж Мусолини
преувеличава личния си принос в политическите разго-
вори, присвоява си ролята на централна фигура в един
конгрес, който „решава бъдещето на Европа". Отново се
говори, че за първи път в съвременната история итали-
ански държавник играе първостепенна роля в световната
политика.
Неофициално обаче той е готов да признае, че него-
вите таланти не подхождат за бавния процес на прегово-
ри и компромиси. Другите италиански делегати с трево-
га разбират, че Мусолини не познава основните похвати
на дипломацията - в преговорите винаги търси театрал-
ния ефект, като или не отстъпва нищо, или твърде мно-
го. Те препоръчват поверително да бъде разубеден да се
изявява по всякакви конференции в чужбина. Според
един бъдещ посланик „това е човек, който реве като лъв
пред тълпата и става истинска овца в частен разговор,
особено с чужденци - той е готов да раздаде всички кар-
ти в ръката си, а после ще се опита да скрие това, предс-
тавяйки се за велик държавник, който не може да се тре-
вожи за дребни въпроси". Британските политици си със-
тавят лошо мнение за него след тази първа среща, а той
самият по-късно не желае да излиза от родната терито-
рия, където може да диктува коментари в печата и да
организира масовки. Англия не го впечатлява - „тя е съ-
що като в романите на Голсуърти, оттогава нищо не се е
променило".
Непосредственият конфликт с англичаните е по въп-
роса за военните репарации, които дължи Германия. Те
искат снизхождение, докато Мусолини е за неотстъпчи-
вост и през януари 1923 г. поощрява французите, когато
решават да изпратят войски край Рейн като гаранция за
германските плащания. Той говори разпалено за създа-
ването на „континентален блок" срещу Англия и отново
се надява, че като заплашва съществуването на Британс-
ката империя, може да открие нови възможности за раз-
ширяване на италианското влияние в света. Но когато
Завземането на властта
изтичат съобщения за антибританските му изказвания,
начаса ги опровергава. Отмята се и по въпроса за
Рурската област и твърди, че се е противопоставил на
френската политика за военна окупация. По това време
обаче той вече се е дискредитирал. Във франция започ-
ват да го наричат „карнавален Цезар", а англичаните
преценяват политиката му като „чист опортюнизъм...
свят еготизъм*, доведен до крайност". Те са готови да
признаят силата на характера му и искреното му жела-
ние да възроди Италия, но за тях той е „самохвалко и ак-
тьор", опасен „негодник" и вероятно малко побъркан.
КОНТРОЛ НАД ОПОЗИЦИЯТА
Като се завръща в Италия, Мусолини разбира, че го
очакват няколко сериозни проблема. Група фашисти
буквояди очевидно действат с някои от умерените социа-
листи, за да се отърват от него, докато на другия полюс в
партията престъпни елементи се вихрят в стремежа си да
смажат всякаква опозиция и да осигурят на фашизма мо-
нопол върху властта. Много от по-големите градове са
свидетели на ужасяващи примери за беззаконие, резултат
било на лично отмъщение или в защита на разни видове
корупция, при конфликти между конкурентни фашистки
банди или при сплашване на политическите опоненти. То-
рино е сцена на един от най-ужасните инциденти - там фа-
шистки екзекуционен отряд губи всякакво чувство за мяр-
ка. Полицията не прави никакъв опит да го спре, нито пък
след това предприема сериозни действия, за да разследва и
накаже виновниците за толкова много убийства. Тъй като
Мусолини отговаря пряко за полицията, ясно е, че няма
никакво намерение да действа с достатъчно сила срещу
престъпните фракции в собствената си партия. Той отбе-
лязва поверително, че каквото и да казва публично, би ис-
кал отрядите да са избили още повече хора.
Няколко дни по-късно е оповестена официална ам-
нистия за хиляди фашисти, обвинени или заподозрени в
* Еготизъм (фр.) - прекалено чувство за значението на собствената
личност, преувеличено мнение за себе си. -Бел. ред.
104
„политически" незаконни действия, а някои съдии обе-
щават такова тълкуване на закона, което да освободи
колкото е възможно повече хора. Закоравели престъпни-
ци като Албино Волпи и Америго Думини, които са
нужни на Мусолини за „втората вълна" на насилие, тряб-
ва да бъдат предпазени от всякакво бъдещо съдебно
преследване. Той разпорежда студентите, ранени за кау-
зата на фашизма, да вземат дипломите си без изпит, а
фашистките жертви на „гражданската война" да получат
държавни пенсии, все едно че са загинали за своята ро-
дина.
Мусолини продължава публично да твърди навсякъ-
де, че незаконните действия на фашистите трябва да бъ-
дат прекратени и че това ще стане, но на практика отря-
дите са му необходими като заплаха за опозицията и не
може да отрече личната си отговорност за техните дейс-
твия. През декември той им дава законен статут, като ги
трансформира в „национална милиция". Това носи до-
пълнителното предимство да са зачислени към държав-
ните фондове и минават под пряката му власт, което раз-
късва или поне отслабва зависимостта им от главатари-
те. Милицията официално е задължена да действа като
политическа полицейска сила и „да защищава револю-
цията от октомври 1922". Между другото, необходимост-
та да й осигури висши офицери, ефектно титулувани
„консули" и „центуриони", му дава голям брой извънред-
но добре заплатени длъжности, които да разпредели
между твърдите привърженици на революцията.
Макар че на теория отрядите са абсорбирани в редов-
ната милиция, все още съществува необходимост от не-
законните им действия и министър-председателят про-
дължава да поощрява заплахите и убийствата - според
някои той едва ли би се задържал и шест месеца без тях.
Докато твърди, че възстановява законността и реда,
Мусолини тайно субсидира Думини, Волпи и Бонакорси
да нарушават закона. Той успява да уреди нещата така,
че за многобройните бруталности през следващите две
години пред Темида са изправени много малко фашисти.
Завземането на 105
властта
В съда не се допускат никакви свидетелски показания,
намесващи Мусолини в тези действия, но иначе свидете-
ли потвърждават, че той е наредил побоищата и разстре-
лите. От неговата канцелария до местните власти и до
офицерите от милицията редовно се изпращат нарежда-
ния някое лице „да бъде бито безжалостно", „да му бъде
счупен гръбнакът" или направо „да се пречука".
Мусолини разбира инстинктивно, че един от начини-
те да укрепи властта си е да възцари терор, фашистите
убиват трима членове на парламента от опозицията и
малтретират петдесетина други, предимно публично и
посред бял ден, някои са убити в затвора. Рициново мас-
ло, понякога примесено с бензин, се предписва като ле-
карство в количества, които могат да се окажат фатал-
ни, а милиционерите могат да бият и да убиват, без да ги
е страх от намеса на полицията. Малцина от жертвите са
достатъчно смели или безразсъдни, за да се опитат да за-
ведат дело сами - малко свидетели ще ги подкрепят, а
нови амнистии винаги ще оневинят всяко насилие. През
първите 12 месеца фашизъм вестниците съобщават сред-
но за по пет акта на насилие всеки ден. Повечето от тях
са срещу политици от левицата или са лични отмъще-
ния, но най-жестоките наказателни акции са срещу фа-
шистки разколници, които разкриват тайни за фашист-
ката корупция и терор, бягат в чужбина и разказват какво
действително става в страната. Мусолини плаща на
специални наказателни отряди, за да нападат такива
опасни хора дори извън Италия.
Корупцията е тясно свързана с насилието. Веднага
след 28 октомври в партията се вливат масово нови по-
пълнения. Много от тях са ненадеждни елементи, които
искат да се доберат до изгодните постове в милицията и
бюрократичния апарат, предназначени само за верни съ-
мишленици. Повечето фашистки лидери пристигат в
Рим бедни. Малцина избягват укорите, че използват без-
наказаността си пред закона, за да се корумпират и забо-
гатеят. Външни хора дори смятат, че в партията се влиза
най-вече, за да се прави състояние. Мусолини полага не-
106 МУСОЛИН
И властта
решителни усилия да спре корупцията, но предпочита да
не предизвиква публичен скандал, като арестува някого.
Вместо това понякога се намесва да спре следствие или
да прекрати съдебно дирене, преди да станат публично
достояние.
„Революциите - обяснява той - не се извършват от
светци." Да се замълчи за корупцията е лесно, а за об-
щественото мнение ще е също толкова ефикасно, колко-
то и ако тя се пресече. Налага се да приеме, че мнозинс-
твото от фашисткия елит са хора с лошо име и сприхав
нрав, които ще станат още по-лоши под закрилата на но-
вопридобитата безнаказаност. Така той просто се въз-
ползва от факта, че те си вършат работата и сеят уплаха.
Обстоятелството, че знае за злоупотребите със служеб-
ното им положение, му дава добра възможност да ги
държи в ръцете си.
Още в началото Мусолини премерва сили с онези
партийни лидери, на които не се нрави огромният при-
ток от новодошли. Те се опасяват, че очевидната му
склонност към лична диктатура ще ограничи собствена-
та им свобода на действие. Известно време някои смя-
тат, че е бил принуден да капитулира изцяло пред корум-
пираните партийни елементи, но той е твърде лукав, за
да отстъпи пред когото и да било. Понякога го блазни
идеята да се отърве от някои съмишленици, които са му
помогнали да дойде на власт; дори му минава през ума
евентуално да разтури партията и да търси вместо това
по-широка подкрепа от нацията като цяло. Даже говори
гневно за фашисти, „въпреки които аз извърших рево-
люцията". Но вероятно се опасява, че партийният апарат
може да се окаже твърде силен за него или поне смята,
че обикновените граждани няма да са толкова надеждни
като съюзници. Затова благоразумно решава, че за собс-
твените му интереси ще бъде най-добре да използва пар-
тията, като при необходимост поощрява разцепленията в
нея и се стреми да я държи в своята сянка.
За Мусолини става привичка да насъсква отделни хо-
ра и клики едни срещу други, за да увеличи неимоверно
Завземането на 107
собствената си власт. В лицето на правителството той
разполага с една почти конкурентна институция, за да
ограничи влиянието на партийното ръководство, а през
декември 1922 г. създава друга организация, която пък
да неутрализира кабинета - Великия фашистки съвет.
Предназначението му е да разисква общата политика, но
тъй като Мусолини сам назначава неговите членове и
единствен решава дали и кога да го свиква и какво да об-
съжда, Великият съвет му помага да установи личното
си превъзходство, макар че той се постарава да му пре-
достави по-скоро съвещателни, отколкото изпълнителни
функции. Отначало това е полезно за него, но след време
той придава все по-малко значение на разискванията и
все по-често пренебрегва съветите на членовете му, а
фактически - и на всички останали.
Друг ход, чрез който Мусолини отслабва старата пар-
тийна гвардия, е нареденото от него сливане на фашистка-
та и националистическата партия в началото на 1923 г.
Той самият нарича това „брак по сметка и чисто тактичес-
ки ход с оглед на вътрешната политика". Националистите
го привличат, защото имат по-способни хора от неговите,
идеи и идеали и представляват солидни национални инте-
реси. Те споделят ненавистта му към либерализма,
настроени са консервативно, монархически, дори клери-
кал но, а това също е изгодно. Сливането на двете партии
означава за много от неговите колеги промяна в полити-
ката. Някои фашисти го предупреждават да не го прави,
защото националистите могат да се окажат по-хитри от
него. Но Мусолини вярва в своето умение да настройва ед-
ни срещу други различни елементи в голямата си коали-
ция. Той приветства националистите като хора, от които
фашизмът вече е заимствал много в своята политика и ко-
ито могат да бъдат използвани да придадат по-порядъчен
вид на неговата нова управляваща класа.
Друг не по-малко важен брак по сметка е сключен с
консервативното крило на католицизма. За Мусолини
това е съществен фактор, който ще удовлетвори и обезо-
ръжи Ватикана. Първо, защото огромното мнозинство
108 МУСОЛИН 11» па илаъ.1 i ivy
а
И

от италианците са католици, и, второ, защото с помощта доктрини и политически принципи.

на папата той може да елиминира или поне да разедини
католическите народняци, втората по големина партия в
парламента.
Като отрича или се прави че отрича атеизма от своя-
та младост и рязката антиклерикална програма на ран-
ния фашизъм, Мусолини се мъчи да убеди журналисти-
те, че е „дълбоко религиозен човек" и че фашизмът в ос-
новата си е религиозно явление. Опитва се да създаде и
впечатлението, че самият той е „католик по душа". Кар-
динал Гаспари, държавният секретар на папа Пий XI,
може да се е съмнявал в подобни изявления, но е смятал,
че за католиците ще бъде по-лесно да сътрудничат с фа-
шизма, отколкото с либерализма.
Мусолини поощрява това убеждение чрез щедра
субсидия за по-високи заплати на свещениците и еписко-
пите, което е в рязък контраст с намерението му от 1919
г. да конфискува църковната собственост. Той нарежда
да се въведе религиозно обучение в училищата и универ-
ситетите, забранява порнографските издания и обявява
за престъпление срещу държавата псуването на публич-
но място и раздаването на презервативи. Всичко това се
приема добре от Ватикана, а когато папата заповядва на
свещеника Дон Стурцо, виден католик в активната поли-
тика, да напусне Италия, ползата за фашизма е голяма.
Без този смел и непримирим враг на режима народняци-
те западат, а „клерикалфашистите" се сплотяват реши-
телно около фашизма.
Въпреки че временно спазва съществуващите консти-
туционни форми, Мусолини е твърдо решен да стане дик-
татор. На фашистите е казано, че те имат само един дълг
-да му се подчиняват изцяло. На обикновените граждани,
твърди той, свободата е омръзнала. Необходимо е властта
да се централизира в едни ръце, като гази „повече или по-
малко загниващото тяло на богинята Свобода". Тази фра-
за принадлежи на същия човек, който в опозиция поставя
свободата на мисълта по-високо от всички религиозни
 Ha въпроса какво определение би дал на държавата,
той вече отговаря: „Това е полицията." Смята, че има
право да арестува опозиционни лидери за вмененото им
престъпление да „очернят фашисткото правителство".
Той е съставил не просто нов кабинет, а режим с нов фа-
шистки календар, в който летоброенето вече не започва
с раждането на Христос, а от октомври 1922 г., възвесте-
на за anno primo*. Накрая фашисткият символ - сноп
пръчки и секира - става официална емблема не само на
партията, но и на държавата, а римският поздрав с изпъ-
ната напред ръка се превръща в почти задължителен
официален жест.
От първия си ден на власт Мусолини поема лично
ръководството на полицията. През следващите няколко
месеца той арестува няколко хиляди политически опо-
ненти и провежда широка подмяна на избраните местни
органи на управление с предложени от фашистите хора.
Намерението му към онези, които остават в опозиция, е
„да ги скубя като пиле, перо по перо". Той възнамерява
да ги отстрани изцяло от политическия живот, но - още
една негова метафора - само като им вади зъбите един
по един, та хората да не забележат мащабите на онова,
което става. Мусолини е твърдо решен да остане на
власт и всеки, който му оспорва това негово право, ще
бъде смазан.
От предишните министър-председатели, които все
още са в парламента, сенаторите Луцати и Возели не по-
казват ни най-малко желание да му се противопоставят.
Нити изобщо не се връща в камарата, докато Джолити,
Орландо, Саландра и факта, макар че сигурно не им е
харесвало особено онова, което става, продължават да го
приемат доста пасивно. Мусолини все още се нуждае от
помощта им, тъй като повечето либерални парламента-
ристи гледат към тях за напътствие. Той си взема добра
бележка от случилото се в Русия - там хаосът настъпва,
когато представителите на стария режим са запокитени
* Anno primo (um.) - година първа. - Бел. ред.
Ill) ia

en masse* през прозореца по време на социализмът е нещо, което заплашва да

революцията, фашизмът едва ли би промени структурата на обществото,
оцелял, ако полицията, съдебните докато народняците предполагат клери-
власти, военачалниците и държавните кално влияние, а оттам опасността от
служители бяха продължили да си религиозна война.
работят точно както преди, а съучаст- Все още уверен, че Мусолини едва ли
ничеството на тези по-възрастни би се задържал дълго, Джолити
политици не бе старателно търсено - то коментира иронично, че при фашизма
помага да се запази важната илюзия, че италианците имат правителството, което
нищо не се е променило. заслужават, и дори фактът, че Мусолини
Либералите обаче не успяват да се презира неговия либерализъм и нарича
възползват от предимството, че самия него „живи мощи", не кара този
Мусолини се нуждае от тяхното одобре- опитен ветеран да промени решението си.
ние. Повечето виждат нещо добро във Едно от първите дейс-
фашизма като средство за защита на
обществения ред и смятат, че италианците * En masse (фр.) - вкупом. - Бел. ред.
са твърде интелигентни и образовани, за
да допуснат установяването на пълна
диктатура. Повлиява им най-вече много
убедителният аргумент, че алтернативата
е завръщането към анархията и
парламентарния застой, които те помнят
при факта. Мусолини доказва
убедително, че е най-ефикасният политик
сред тях -единствено той би могъл да
поиска от парламента цялата власт и да
получи онова, което желае; единствено
той осигурява защита срещу и
алтернатива на социализма. Оптимизмът
им се поощрява от факта, че неговите фа-
шистки сътрудници са толкова
посредствени.
За щастие на Мусолини двамата най-
авторитетни политици Джолити и
Саландра не си говорят, откакто Са-
ландра решава да се намеси в Първата
световна война през 1915 г. Нещо повече,
те и двамата ненавиждат Нити и никой не
може да понася народняците. За тях
 твия на Мусолини е да подслушва
телефоните на изтъкнатите
парламентаристи - нещо, което те почти
сигурно ; са знаели. Въпреки това
Саландра прави каквото може и предлага
пълното си съдействие във всичко
необходимо „за увеличаване престижа и
величието на Италия". Тук той говори от
името на онези, които вече са наричани
„мълчаливото мнозинство", с други думи,
хората, които просто искат спокоен живот
и възможност да живеят прилично, без да
трябва да се тревожат за политиката.
Новият премиер е изключителен с
това, че си създава име като редактор на
вестник, а журналистиката си остава
едно от големите му увлечения.
Мусолини вероятно е най-популярният
журналист на своето време. Умението му
да опошлява въпросите, да игнорира при
необходимост последователността, а по
собствените му думи - да
свръхдраматизира или дори да измисля
факти, - тези ранни поуки допринасят
много той да действа ефикасно в онзи
вид популистка политика, към която има
несъзнателно влечение. Те правят от него
успешен политик, макар че е лош
държавник.
Мусолини решава да промени
правилата на журналистиката, за да не
може вече никой друг да успее като него.
Докато е в опозиция, той осъжда като
срамна и опасна цензурата на вестниците
и обещанието му да запази свободата на
печата получава единодушна подкрепа на
първия конгрес на фашистката партия.
Като диктатор обаче той се възползва от
факта, че всеки, който може да
манипулира печата, е в състояние да
промени за една нощ общественото
мнение, и дори преди похода към Рим
подготвя мерки за контрол над
вестниците. Това е главната новост в
революцията на Мусолини и една от
важните причини за успеха му. Неговият
вид фашизъм никога не би могъл да
възникне преди дните на популярната
журналистика. По всяка вероятност не би
могло да стане и по-късно, когато
обществото в Италия става по-начетено и
с по-голям житейски опит в политиката.
През октомври 1922 г. Мусолини
има късмет, че другите не са разбрали
тази истина или не осъзнават до-
на 113
нластта

къде е готов да бъдат след

да стигне в това
задушаването сплашвани
на критиката. поотделно.
Но В резултат
собствениците на финансови
на вестници затруднения
бързо усещат фашистите
до каква слагат ръка
степен са върху
уязвими. „Секоло";
Отначало той редакторът на
няма защо да „Джорнале
забранява д'Италия" е
вестниците, тероризирай и
тъй като цели принуден да
тиражи могат подаде
да бъдат оставка; други
изгорени от либерални
вилнеещите редактори са
отряди или хвърлени в
конфискувани затвора по
от префектите скалъпени
- и двата обвинения; а
метода вредят на „Ресто дел
много на Карлино" се
финансите на отпускат
изданията. субсидии, за
Ако това не да се купи
подейства, или подкрепата
редакторите са му. Огромни
лично суми,
заплашвани, несъмнено от
или на парите на
полицията се данъкоплатци
нарежда да те, се израз-
вземе спи- ходват за
съците на появата на
абонатите, за нови
фашистки отстъпен на
всекидневниц брата на
и, които на Мусолини,
практика Арналдо. Той
никой не чете, обаче не
но са удобен успява да
начин от- пригоди
рядниците да пошлия и
бъдат водени свиреп стил на
на ведомост вестника към
като мними вкуса на по-
журналисти. порядъчните
Дори читатели,
„Пополо които вече
д'Италия" не биха искали да
може да привлекат.
събере една Бенито
четвърт поддържа
(според някои тесни връзки с
една десета) брат си и
от редовно му
читателската изпраща
публика на коментари по
„Кориере дела различни
сера". Това теми.
навежда на Всички
мисълта, че всекидневниц
макар да и са строго
одобрява контролирани.
действията на На
Мусолини, редакторите е
мълчаливото наредено да
мнозинство изпращат
едва ли копие от
възприема всеки брой на
сериозно частния адрес
фашизма като на министьр-
съвкупност от председателя,
идеи и не а един отдел за
очаква той да документация
се задържи. събира всичко
През ноември писано за него
1922 г. в световния
„Пополо печат.
д'Италия" е Мусолини
често се хвали, ва да чете
че продължа- стотици
вестници на
ден - веднъж
споменава
цифрата 350.
Обича да
впечатлява
журналистите
с думите, че
следи
внимателно
работата на
всеки от тях и
е нащрек за
прегрешеният
а им. Убеден
е, че като
преглежда
вестниците
всеки ден,
може да следи
пулса на об-
щественото
мнение. Но
това е опасна
самозаблуда -
той забравя, че
собственото
му пресбюро
все по-често
фабрикува
новините и
коментарите
към тях.
8. Мусолини

1 драстична мярка гарантира ефикасно дълготрайността
6. КРИЗАТА „МАТЕОТИ"
ПОДГОТОВКА ЗА ИЗБОРИТЕ (1923)
Мусолини продължава да изразява антипатия към
парламентарното управление, но все още не се смята за
достатъчно силен да мисли за поправка на конституция-
та. Той има голямото предимство, че е получил много
по-голяма парламентарна подкрепа от либералните си
предшественици. А парламентът може да бъде използ-
ван, за да обуздава и неутрализира привържениците на
твърдата линия в собствената му партия.
Известна изненада предизвиква обстоятелството, че
Мусолини не свиква веднага нови избори, за да увеличи
броя на фашистките депутати - не само той смята, че би
могъл да спечели съкрушителна победа. Но решава, че е
необходима сериозна подготовка, преди да рискува един
народен вот. Ще бъде катастрофално, ако изборите му
дадат само незначително мнозинство, и почти толкова
лошо, ако фашизмът спечели така убедително, че да на-
мали пространството му за маневриране.
Мълчаливото съгласие и примирението на двете ка-
мари на парламента са признание за онова, което пре-
дизвиква този властен човек и което един парламента-
рист нарича колективна хипноза. Те с готовност му пре-
доставят цяла година на пълни извънредни пълномощия,
а през юли 1923 г. дори приемат предложението му за
промяна в избирателния закон. Оттам нататък всяка
партия, която получи една четвърт от гласовете, взема
автоматично две трети от местата в камарата. Тази
кризата „татеоти" 115
на фашистката власт.
За да спечели необходимите за законопроекта гласо-
ве - фашистите разполагат само с 47 души в долната ка-
мара след сливането им с националистите, - той използ-
ва не само коварство, но и недвусмислената заплаха, че в
противен случай парламентът може да бъде закрит.
Джолити, Орландо и Саландра съветват привърженици-
те си да приемат, а други либерални депутати благора-
зумно приспособяват становищата си в същата посока.
Те разбират, че най-добрият им шанс да ги преизберат
ще бъде утвърждаването на индивидуалните им канди-
датури от Мусолини. За да има двойна гаранция за дос-
татъчно гласове, въоръжени фашисти пазят вратите на
парламента по време на разискванията, а милиционери в
галериите демонстративно опипват своите ками и револ-
вери. Резултатът е, че един изключително нефашистки
парламент прокарва с голямо мнозинство закон, който
слага край на познатото дотогава парламентарно управ-
ление.
Освен че дресира депутатите, Мусолини се мъчи да
наложи властта си и над фашистките екстремисти в про-
винцията. Той все още се нуждае от тези главатари и
бандите им, за да сплашва всяка съпротива. А и по тем-
перамент остава по-близо до тях, отколкото до умерени-
те, които понякога се прави, че предпочита. Но се стра-
хува от крайните и се тревожи да не би да отблъснат неу-
тралните.
Сред главатарите най-видният и потенциално опасен
е Роберто фариначи. За него се говори, че във феодално-
то си владение Кремона е по-могъщ дори от самия
Мусолини. През следващите 20 години той ще досажда
на централното правителство, а понякога ще бъде и лека
заплаха за него. фариначи някога е бил революционен
социалист. Той е убеден привърженик на политическото
насилие въпреки посредственото си участие във войната,
за което пази пълно мълчание. Донякъде вироглав, фо-
риначи започва извънредно доходната си юридическа ка-
Кризата 117
„Матеоти"

риера с преписана Но веднъж използвал

дума по дума чужда тези ревизионисти,
докторска дисер- за да разполага с по-
тация, макар че уравновесено
според фашисткото партийно
законодателство това ръководство, той се
е престъпление, връща към
наказвано със затвор. непримиримите
Мусолини знае за фанатици и загърбва
простьпките му и при всякакви идеи за
необходимост ги компромиси и
използва, за да разисквания в
неутрализира партията. Разрешено
човека, от когото се е малтретирането на
страхува, презира, умерените и макар че
но и се нуждае от продължава да
него. говори за
Фариначи и нормализиране и
екстремистите са „помирение",
полезни жетони в Мусолини тайно
играта „разделяй и нарежда на
владей", в която помощниците си да
политическата засилят наказателни-
сръчност на те акции, фашизмът
Мусолини е съвсем може да се провали,
очевидна. Повечето ако престане да
време през 1923 г. разчита на
министър- заплахите и терора.
председателят Затова фашистите
предпочита да трябва да са готови да
насърчава умерените убиват и да бъдат
„ревизионисти" в убити, ако рево-
партията - люцията го изисква.
опортюнистите, Това е особено
които не вярват в вярно за периода
методите на преди общите избори
отрядничвството. през 1924 г., когато е
важно консервативния
опозиционният печат депутат Джовани
да бъде сплашен, а Амендола - при това с
при необходимост - мълчаливото
и заставен да мълчи. одобрение на
Срещу независимите полицията, след като
вестници се води „Попо-ло д'Италия"
системна кампания го набелязва като
на насилие, а човек, който трябва
редакторите им са да бъде
набелязани като „ликвидиран". В един
обекти за нападение. от случаите
Сред политиците, ако Амендола разбира, че
не се броят срещу него ще бъде
социалистите и заведено дело за
комунистите, Нити е малтретиране на
единственият от петима фашистки
парламентарните милиционери - след
лидери, който като е нападнат от тях
упорито отказва да на улицата, той
гласува за уронва репутацията
Мусолини. В им, като с чадъра си
резултат намира успява да отблъсне
дома си обран -знак, атаките им. Сред на-
че ще е по-безопасно падателите са Албино
да напусне Рим. По- Волпи и Америго
късно на полицията е Думини, някогашните
наредено да го водачи на фашисткия
хвърли в затвора до отряд, разгромен в
края на живота му, Сарца-на. И двамата
но след време са професионални
заповедта е отменена гангстери, дотогава
или някой непрекъснато
тихомълком не я използвани от
изпълнява. Мусолини за разправа
с антифашистки
Друг обект на изгнаници във
непрекъснати атаки франция. По-късно
от платени главорези при гласуването за
е социалистът избирателната
Матеоти. Така става реформа той ги
и с либерално- довежда в Рим, за да
държат в страх
депутатите. В
началото на 1924 г.
ги слага начело на не го интересува, за-
един специален „сека" щото фашизмът
- отряд, създаден с основава властта си
цел да сплашва. на легионите чер-
Цитират се думите норизци. Тези избори
му, че вече са му са последните, които
„необходими възнамерява да
незаконни средства, произведе. Твърди, че
за да сложа, няма да е особено
опозицията на място". недоволен от
Смесицата от евентуални
заплахи и рушвети е неблагоприятни
толкова ефикасна, че резултати, защото
Мусолини вече няма след тях може да
защо да иска от прибегне до
парламента да му хладнокръвното
подновява използване на сила.
специалните законни Както отбелязва
пълномощия. След Мусолини, „петдесет
като променя хиляди пушки са по-
конституцията, добри от подкрепата
приемайки неговия на пет милиона
законопроект за гласоподаватели".
изборите, Камарата Той няма никакво
на депутатите може намерение да подава
да бъде игнорирана - оставка, ако изборите
за 10 месеца тя са неуспешни за него.
заседава само веднъж. На практика няма
Той говори за какво да се
презрително за тревожи, тъй като е
следващите извършил грижлива
парламентарни подготовка.
избори като за Полицията
„празна игра", която конфискува
118 МУСОЛИН
И „Матеоти"
разни опозиционни списания под предлог, че са опасни
за обществения ред, а десетки хиляди броеве са унищо-
жени от действията на отрядите срещу вестникарски
будки и коли. Най-четеният „Кориере дела сера" е при-
нуден да вземе пораженческото решение да избягва вся-
какви политически коментари по време, когато те са
най-необходими. Междувременно почти половината от
законно избраните провинциални съвети и над 10 000
градски управи са разпуснати и подменени с назначени
чиновници, като по този начин фашистите контролират
надеждно изборите във всички съмнителни райони.
Мусолини отгатва правилно, че ако такива неща се из-
вършват постепенно, в течение на месеци, обществените
протести могат да бъдат сведени до минимум.
Същевременно той прави фашизма по-привлекателен
за бившия политически елит, като говори за „национал-
но величие" и за възстановяването на активната роля на
Италия в международната политика. Вече е формулирал
целта - една империалистическа Италия, чието право на
експанзия за сметка на други „западащи народи" е неос-
поримо. Още от 1919 г. той говори за „ревизионизъм" в
смисъл ревизия на Версайския договор, за да започне
процес на национална експанзия. Твърди се, че този вид
„ревизионизъм" става фашистка политика от момента,
когато Мусолини поема властта. Макар че отначало
приветства мирното споразумение, тъй като то дава на
страната му повече, отколкото на други държави побе-
дителки, той скоро се отмята и се оплаква, че на Италия
е трябвало да бъде разрешено да окупира Виена и Буда-
пеща. Тя била измамена и с колониите в Мала Азия и
Източното Средиземноморие. Почти веднага след като
става министър-председател, той помага на движенията
за автономия в Малта и в Корейка - дори възнамерява
да създаде чуждестранен легион от корсикански бежан-
ци, за да бъдат готови за деня, когато Франция ще се
търкаля в прахта.
Скоро се поражда подозрението, че Мусолини се
стреми към някакъв поразителен акт на международен
Кризата 119
бандитизъм, който ще засенчи спомените за нахлуването
на Д'Анунцио в Риека. След като не успява да направи
някакво впечатление както в Лозана, така и в Лондон,
той се терзае от обвинението, че фашистката външна по-
литика не се различава много от политиката на предиш-
ните либерални правителства. През юли 1923 г. той за-
почва подготовката за първата авантюра, в която светът
скоро ще види автентичния фашистки печат. Мусолини
разпорежда да бъдат подготвени планове за десант на
гръцкия остров Корфу и няколко седмици по-късно, след
като научава, че на острова няма никаква артилерия, от-
ряд бойни кораби е приведен в готовност, за да отговори
на гръцките „провокации", които той възнамерява да ор-
ганизира.
Седмица по-късно генерал Телини, италианец на ра-
бота в една международна комисия по границите, е убит
на гръцка територия. Никой не успява да открие убийци-
те - почти сигурно те са пристигнали от Албания и ня-
кои хора вярват, колкото и невероятно да изглежда, че
Мусолини е организирал убийството. При всички съби-
тия той действа с поразителна бързина и макар че гръц-
кото правителство в никакъв смисъл не може да бъде
държано отговорно, той заобикаля собственото си външ-
но министерство, като изпраща незабавен ултиматум,
последван от военна окупация на острова три дни по-
късно. Тази поразителна бързина е и една от причините
за провала на акцията. Ескадрата пристига пет часа по-
късно от определеното време и десантните операции
трябва да се ускорят и завършат, преди да се стъмни, ко-
ето не дава време на гръцките власти на острова да отго-
ворят на искането за капитулация. В разрез със запове-
дите командващият адмирал съвсем ненужно започва да
обстрелва градската цитадела, въпреки че знае, че там
са намерили подслон стотици арменски бежанци. Убити
са много деца и световното обществено мнение осъжда
енергично италианските действия.
Някои са изненадани, че Мусолини изглежда доволен
да бъде обект на почти всеобщо негодувание. Команди-
120 МУСОЛИН
И „Матеоти"
рите от военноморските сили са не по-малко учудени,
когато след международните протести срещу акцията
той им нарежда да се приготвят за евентуална война
против Великобритания. Мусолини се заканва, че ако
лондонският печат не стане по-благосклонен към фа-
шистка Италия, ще намери начин да ги накара да съжа-
ляват. Заявява, че като съчувстват на гърците, англича-
ните нарушават „всички принципи на международната
етика". След като премисля, той добавя, че ще унищожи
Обществото на народите, ако то се опита да се намеси
-на малките държави никога не трябва да се разрешава
да критикуват големите и в никакъв случай Италия.
Месец след десанта в Корфу Мусолини е принуден да
се изтегли. Той се мъчи да твърди, че експедицията е би-
ла голям успех и е повдигнала престижа на Италия. До-
ри се прави вече познатото изявление, че това е най-важ-
ната и успешна инициатива на Италия през последните
сто години, като се обещава, че тя ще бъде първият етап
в един триумфален поход на фашистките легиони по пътя
към национално величие. Гърците плащат на Италия 50
милиона лири частична компенсация за значителните й
разходи в тази необмислена експедиция, а Мусолини
дава щедро известна част от парите в помощ на бежан-
ците, чийто живот е бил съсипан.
Въпреки изявленията си той знае, че това е пораже-
ние и никога не прощава на гърците за него, нито на анг-
личаните за отказа им да го подкрепят. Той се е надявал
да анексира острова - вече са пуснати в продажба итали-
ански пощенски марки с щемпел „Корфу" и се налага
емисията да бъде внезапно изтеглена. Той не е успял да
разбере, че подобно действие не само няма да увеличи
престижа му, но и ще навреди на Италия, като му навле-
че негодуванието на малките страни и му спечели реноме
на тиран. За него започва да се говори, че е човек, който
не зачита договорите и нарушава споразумението на
Обществото на народите, щом е в негов интерес.
Чужденците вече изразяват опасение, че е „мегаломан",
който, ако бъде притиснат, може да се държи като „бяс-
Кризата 121
но куче" и дори да тласне Европа в голяма война.
Мусолини приема със задоволство такава репутация.
И макар че този акт на бабаитство кара отделни хора и
малцинствени групи в Италия да се съмняват в амбиции-
те му, огромното мнозинство го подкрепя енергично. Така
той извлича ценната поука, че една авантюристична
външна политика ще бъде посрещната възторжено дори
от много нефашисти и антифашисти и ще му помогне да
укрепи властта си. Саландра смята, че това негово дейст-
вие положително ще затвърди престижа на Италия. Така
мислят и бивши членове на националистическата
партия. Благоприятни са отзивите не само в по-консер-
вати-вните вестници, но и в „Ил мондо" на Амендола, а с
повече уговорки - и в социалистическия „Ил лаворо".
Чуждите наблюдатели не могат да не се впечатляват от
тази широка подкрепа и се налага да коригират своето
отношение.
Народната подкрепа за фашизма е потвърдена и на
изборите през пролетта на 1924 г. Три хиляди души кан-
дидатстват да бъдат включени във фашистката листа и
така да си осигурят място в парламента. Мусолини гледа с
отвращение този наплив от службогонци, които търсят
място в ненавижданата от него институция. Но стреме-
жът към депутатското кресло е много силен дори сред
фашистите, защото осигурява добра заплата, крайно из-
годна почетна титла, безплатно пътуване по железниците
и сигурен имунитет срещу арест. Макар да си дава вид,
че изобщо не го интересува кой ще бъде избран,
Мусолини всъщност проверява внимателно всяко име
поотделно, твърдо решен сам лично да определи повечето
депутати. Той полага доста усилия да включи в списъка
някои либерали и консервативни католици, за да се
хареса на по-голям брой хора. Накрая в него остават само
200 фашисти; 150 души са от други партии и дори някои от
по-хрисимите социалисти не са изключени изцяло от
обсъждане.
На фона на тази широка коалиция има 20 малки спи-
съци, представляващи една съвършено разединена опо-
122 муиилин
и „матеоти"
зиция. Саландра признава, че е горд да бъде в листата на
Мусолини. Орландо също влиза - капитулация, която
осигурява голям отлив към фашизма в родната му Сици-
лия. Джолити, макар останал в отделна листа, все пак
дава да се разбере, че не води кампания срещу Мусоли-
ни, а успоредно с него срещу социализма. Бенедето Гро-
че, най-влиятелният водач на италианския либерализъм,
несъмнено съветва хората да гласуват за фашистките
кандидати. Да се заблудят и объркат тези видни либера-
ли се изисква голямо умение - по-късно всички те съжа-
ляват за решението си.
КОРПОРАЦИЯ „УБИЙСТВО"
Към март 1924 г. предизборната кампания е в разгара
си. Мусолини инструктира префектите да възпрепятст-
ват срещите на опозицията и да предотвратяват или ог-
раничават всякакви критики срещу правителството.
Прилага се познатата практика да се обещават на мест-
ните власти щедри субсидии, за които, както винаги, по-
вече нищо не се чува. Той твърди, или най-малкото се
преструва, че не желае насилие, особено „излишно наси-
лие". Въпреки това броят на нападенията на обществени
места изведнъж се увеличава. Познатите личности
Думини и Волпи участват в някои от най-жестоките от
тях. В много райони на Италия изборите протичат в ат-
мосфера на терор, което показва увереността на фашис-
тите, че насилието е необходимо, за да спечелят желана-
та убедителна победа.
Външни наблюдатели заключават, че незаконните
действия са характерна черта на режима: „по своите ме-
тоди фашистите са варвари като болшевиките - поне за
момента чужденците не могат да смятат Италия за ци-
вилизована страна". Амендола е възпрепятстван да орга-
низира събрания, а социалистическият лидер Матеоти е
измъчван по начин, твърде вулгарен и шокиращ, за да
бъде описан в печата. Към комунистическите кандидати
жестокостта е по-малка, вероятно защото евентуален те-
хен успех ще засили още повече разединението сред опо-
кризата 123
зицията и ще подхрани полезната илюзия, че все още съ-
ществува болшевишка опасност. Един социалистически
кандидат е убит, много други се отказват от участие в
изборите. Стотици хора са убити и ранени, а в съмнител-
ните райони отделни главатари имат грижата в деня на
самите избори да цари системен терор.
Жестокостите са особено очевидни спрямо непокор-
ните фашисти, които оспорват партийната дисциплина и
дават израз на отвращението си от онова, което става. '
Като предупреждение към всички няколко такива раз-
колници едва не загиват след жесток побой от бандата
на Думини посред бял ден пред миланската гара. Мусо-
лини не крие задоволството си от подобни действия и
разпорежда Думини да получи специална премия. Той
уточнява, че „предателите трябва да се третират като
предатели" и че „няма вреда от един хубав пердах". На-
паденията срещу поне още двама видни кандидати - со-
циалиста Гонзалес и разколника фашист форни - из-
глежда са били поръчани лично от него.
Полицията не предприема почти никакви действия
срещу такива жестокости, а няколко чужди журналисти,
които пишат за тях, са бити или изгонени от страната.
Официалната версия е, че изобщо не са използвани за-
плахи, защото тайната на успеха се крие в привидното
впечатление за терор, докато всъщност се запазва рено-
мето на ненасилие. Мусолини често се изкарва невинен,
като твърди, че не би искал „да зацапам с кръв възвише-
ното в основата си движение, което доведох до победа".
Освен заплахите, тези избори са фалшифицирани по-
нагло от всички други дотогава, фашистите отнемат от
опонентите си удостоверенията за гласуване и след това
ги използват многократно, а тайната на вота се наруша-
ва по десетина начина. В избирателните списъци са
включени имената на неграмотни и на мъртвите, а офи-
циални циркуляри до местните фашистки организации
дават подробни инструкции как да унищожават бюлети-
ните на опозицията в урните и да манипулират резулта-
тите. Очевидно фашистите са имали възможност да взе-
Кризата 125
„Матеоти"

мат избирателните фактът, че се използват

урни преди сила и измама в такъв
преброяването и може мащаб, говори, че
би това обяснява защо далеч не е бил уверен в
в някои райони успеха. Сплашването е
излиза, че са гласу- така необходимо за
вали над 100 процента целта му, че след
от регистрираните изборите той отново
избиратели. Подобни пуска в действие
неща са ставали и по- наказателните отряди
рано, но изглежда там, където някой опо-
никога в такива нент се е представил
размери. добре. Редакцията на
Окончателните „Кориере дела сера" е
резултати дават на нападната, защото се
фашистите 65 смята, че неутралната
процента от гласовете позиция на вестника е
- много повече от причина за големия
необходимите 25 за процент гласове за
мнозинство в опозицията в Милано.
парламента - и те с Някои фашисти се
основание твърдят, че опитват да обуздаят
в предишни избори вихрещия се терор, но
никоя друга партия не Мусолини ги съветва
се е представила да не го правят, защото
толкова добре. хората уважават само
Различните лидери, от които се
опозиционни групи страхуват. За да се
си поделят само три засили атмосферата на
милиона гласа и страх, на Думини е
получават 180 места наредено да събере
срещу 374. Дали отново специалния
Мусолини би получил отряд в Рим малко пре-
мнозинство в едни ди новата сесия на
свободни избори едва парламента. За тази
ли ще стане известно банда престъпници са
някога. Според запазени стаи в хотел
опозицията - не, а близо до Камарата на
депутатите и им е казва, че главната им
наредено да се задача е да се
регистрират под разправят с Джако-
фалшиви имена. мо Матеоти - най-
Стаите са предплатени видния опозиционен
и всеки член на лидер в парламента.
бандата получава Думини се хвали, че
всеки ден пари от на съвестта му тежат
личното пресбюро на половин дузина
Мусолини. Задачата убийства, а по-късно
им е да прилагат потвърждава, че от
спрямо подбрани години работи за
депутати тактиката на Мусолини. Няколко
сплашване, оказала се седмици по-късно
толкова ефикасна отрядът убива
срещу избирателите. Матеоти, макар че на
Със заповед на някои им се иска да
шефа на полицията от мислят, че смъртта
затвора специално е му е нещастен
пуснат един тип, за да случай. Обстоятелст-
се присъедини към вата около това
бандата от хотела. престъпление
Думини го разпитва докарват режима по-
дали е убивал преди и бли-зо до провал,
му отколкото когато и да
било преди 1943 г.
Матеоти е убит,
защото се опитва да
обяви изборите за
невалидни. Прави го
в отговор на една
провокационна реч на
Мусолини, който на
30 май удивява
опозицията, като иска
парламентът да
одобри пакет от
няколко хиляди
закона. Той настоява
още многобройните
оплаквания за
нередности по време
на изборите - твърди
се за блюо милион
нарушения на закона
 - да се изключат от нападан няколко пъти
дневния ред, пак в от фашистки
пакет. главорези, а
В отговор вестникът на
Матеоти Мусолини
импровизира предупреждава, че ще
кратка, но смела последва нещо по-
реч, шумно лошо, ако не кротува.
прекъсвана около Социалистическият
стотина пъти в лидер обаче казва
съгласуван опит да пред английски
го заставят да приятели, че макар да
млъкне. Мусолини знае, че животът му е
не може да сдържи в опасност, негов
гнева си, докато дълг е да заяви пред
социалистическият света, че фашизмът
лидер обяснява продължава да
подробно как съществува само чрез
изборите са терор и финансова
спечелени само с корупция в огромен
измама и насилие и мащаб. Подобни
само малцина обвинения, отправени
избиратели са имали от отговорен
възможност да парламентарен лидер,
гласуват свободно. положително ще
Нещо повече, хвърлят съмнения
Мусолини е върху легитимността
предизвикан да на режима и ще
признае в отговор, че оспорят впе-
изобщо не би се чатлението за широка
съобразил с народна подкрепа,
гласуването, ако то е изфабрикувана от
срещу него. фашистите с толкова
Матеоти вече е усилия. Нещо още
по-опасно -
1ZO кризата „матеотиг

Матеоти е подготвил голямо досие за схванали от приказките му.

фашистките престъпления, което се В началото на юни, дни преди
основава на доказателства само от убийството, чернориз-ци отново
фашистки източници, и се знае, че в нападат няколко депутати пред
Белгия и Англия то вече се превежда. сградата на парламента като
Мусолини никога няма да позволи предупреждение, че критиката вече не
на един-единствен депутат да му пречи е разрешена. Разискванията вътре вече
и призовава бабаитите си да предп- са загубили всякаква претенция за
риемат по-осезаеми действия. Какво е сериозност и лично Мусолини се заема
имал предвид може да се подразбере да заплашва по своя си начин,
от поверителните бележки, които апострофирайки ораторите десетки
прави за видните си опоненти: „очисти пъти на ден със закани да използва
го", „дай му да разбере", „трябва да насилие срещу опозицията - неведнъж
изчезне тайно, но безвъзвратно" и „с той споменава, че при необходимост
противници като Матеоти човек трябва ще ги прострелва в гръб.
да посяга към револвера". Опитът от На 7 юни той се владее достатъчно,
миналото го е научил, че при такива за да произнесе умерена реч с
намеци неговите по-ревностни призиви за подкрепа, и може би
легионери ще скочат веднага да един-
изпълнят подходящото наказание.
Понякога се" говори, че като
заклеймява Матеоти, Мусолини не е
искал да го вземат толкова сериозно.
Но сигурно е съзнавал риска да говори
по такъв начин пред хора, които в
течение на години са приучвани да
сплашват социалистически лидери с
пистолети и сопи. Не може да не е
отчитал вероятността някой от
неговите слушатели да действа срещу
поименно посочения от него враг,
защото такива врагове неизбежно се
атакуват. Опасността да го държат
лично отговорен всъщност не е много
голяма, защото никой няма да посмее
да свидетелства срещу него. Дори и в
най-лошия случай може да каже, че
хората му са се престарали и той не е
имал предвид онова, кое-то са
единствен път в живота си говори
толкова тихо, че думите му почти не се
чуват - вероятно са предназначени са-
мо за протокола. Неофициално обаче
той споменава за „екзекуционни
отряди" и за обесването на трупове на
антифашистки лидери на площада пред
неговата канцелария. На 9 юни са го
чули да казва на Думини, че специ-
алният отряд трябва да побърза и да
направи нещо, за да оправдае
съществуването си.
На 10 юни Думини и Волпи убиват
Матеоти и откарват трупа извън града,
за да го заровят и прикрият всякакви
следи. Вероятно е да са възнамерявали
само да отвлекат жертвата си, но (пак
трябва да гадаем по малкото известни
факти) един труп може да бъде укрит,
докато отвлеченият все някой ден ще
се върне и ще разкаже всичко. От
миналото на Матеоти е пределно ясно,
че той едва ли би могъл да бъде
заставен да мълчи само чрез отвличане
или мъчение. Нападението е само малко парче. Това предполага, че
извършено по нареждане на филипо
Маринели, а възможно и на Чеза-ре
Роси, двете водещи фигури във
фашистката йерархия след Дуче, които
редовно се срещат с него всеки ден, за
да получат нарежданията му. Никой от
тях не би нападнал лидера на
парламентарната опозиция, ако не е
бил сигурен в имунитета си и в
желанието на Мусолини. Всички
замесени по-късно твърдят, че са били
уверени в това. фактът, че след
няколко месеца затвор Маринели за
разлика от всички други остава начело
на фашистката партия през следващите
20 години, е още едно доказателство,
че специалният отряд е направил в
случая онова, което се е очаквало от
него.
На 10 юни, няколко часа след
убийството, Думини отива в
канцеларията на Мусолини да докладва
за случилото се. Той не проявява
никаква загриженост или вълнение,
което говори, че очаква одобрение.
Носи със себе си окървавен къс от
тапицерията на колата, в която Ма-
теоти е бил убит с нож - не цялата, а
не е имал намерение да унищожава
улики, а да докаже на работодателите
си, че злодеянието е извършено.
128 МУСОЛИН
И „Матеоти"
На другия ден, 11 юни, Мусолини публично отрича,
Че е чул каквото и да е за някакво извършено престъпле-
ние и, естествено, не арестува онези, за които вече знае,
Че са виновни. Не казва почти нищо дори на най-близки-
те си помощници, но им нарежда цинично да разпрост-
ранят слуха, че Матеоти е избягал в чужбина. Пред хора-
та не се показва изненадан или угрижен, а демонстрира
веселие и се смее, нещо необичайно за него. Но тайно
нарежда да бъдат укрити всякакви подозрителни улики,
особено колата, използвана от Думини да превози трупа.
Той добавя, че неговите екзекуционни отряди биха мог-
ли да се разправят скоро по същия начин и с другите
опозиционни лидери - Албертини, Тревес и филипо
Турати. Междувременно на персонала му е наредено да
създаде „възможно най-голяма бъркотия" около случи-
лото се: „Ако ми се размине това, всички ще оцелеем,
иначе с всички ни е свършено."
На 12 юни Мусолини заявява в парламента, че започ-
ва да подозира някакво престъпление, но все още е в не-
ведение. В действителност той вече разполага с една дос-
та неприятна новина: някакъв бдителен пазач на жили-
ще дал на полицията номера на кола, пълна с подозри-
телни личности, която няколко дни се навъртала близо
До дома на Матеоти. Убийците бързо били открити чрез
автомобила с уличаващите ги петна от кръв. Мусолини е
потресен от тази новина - едно почти безукорно извър-
шено убийство е на път да бъде разкрито, а Думини е
опасно близо до самия него. Известно време правителст-
вото е парализирано от шока и Мусолини по-късно приз-
нава, че няколко решителни мъже лесно биха могли да
разбудят общественото мнение и да вдигнат бунт, който
би помел фашизма.
Нищо не се случва. Дори главните индустриални цен-
трове - Милано, Торино и Болоня, са тихи. Две години
no-рано подобно престъпление би довело до огромни на-
родни демонстрации, но отрядите са си свършили много
Добре работата и са изплашили хората. След няколко
Дни Мусолини се съвзема. Той прекратява сесията на
Кризата 129
парламента, за да спре всякакви разисквания, и мобили-
зира фашистката милиция - поне онези, които не са мно-
го изплашени, за да се подчинят. Нарежда Думини и
бандата му да бъдат арестувани, за да може да стовари
вината върху някого.
Началникът на полицията генерал Де Боно поема
лично следствието, макар че според италианските зако-
ни това е работа на съда, а не на полицията. Придружен
от двама генерали от фашистката милиция, Де Боно вед-
нага отива да разпита Думини. Това пак е съвсем неза-
конно и положително навежда на мисълта, че искат да
скалъпят с обвиняемия някаква правдоподобна история
за пред съда. Де Боно отказва в продължение на цяла
седмица да предаде случая на съответните власти, а през
това време на повечето от отряда и на съучастниците е
разрешено да избягат, а някои от доказателствата изоб-
що изчезват. Генералът едва ли би действал толкова
погрешно и би рискувал да бъде обвинен в незаконни
действия, ако не се страхува от разкриването на някои
неподходящи истини.
Думини влиза в затвора за убийство, но след две го-
дини е освободен и на излизане намеква пред други хора,
че Мусолини носи главната отговорност за престъплени-
ето. Заради това е затворен отново за много по-дълъг пе-
риод. Подобно неприятно обвинение трябва да бъде по-
тулено и през следващите 15 години полицията, фашист-
ката партия и самият Мусолини изплащат големи суми
на осъдения убиец - доходите на Думини от тези източ-
ници изглежда са били значително по-големи от запла-
тата на един министър от кабинета. Подобни плащания
могат да бъдат само подкуп, за да мълчи, и несъмнено е
имало опасения за евентуални разкрития от досието, ко-
ето, според думите на Думини, е поверено на адвокати в
Тексас. Уредено е името на Мусолини почти да не фигу-
рира в стоте тома свидетелски показания, събрани от съ-
дебните органи по случая „Матеоти", и изобщо не го ви-
кат да дава показания въпреки сериозните обвинения,
отправени срещу него от Чезаре Роси и други. Той приз-
9- Мусолини
130 МУСОЛИН
И „Матеоти"
нава веднъж, че най-ужасните дни в живота му са били
след убийството на Матеоти. В продължение на 20 годи-
ни той никога вече не споменава името на най-опасния
си опонент.
СЪВЗЕМАНЕ (юни -декември 1924)
Начинът, по който Мусолини възстановява позициите
си през следващите шест месеца, е ново доказателство
за политическото му умение. Той започва с едно об-
ществено мнение, очевидно настроено срещу него, и с
вероятност да не оцелее, ако опозицията изиграе картите
си добре, фашистките вестници са почти без читатели и
на 20 броя „Корйер^дела сера" се продава един от собст-
вения му вестник ;„Пополо д'Италия". Много фашисти
изявяват готовност-да напуснат този толкова подозрите-
лен човек, а както екстремистите, така и умерените
„конформисти" в партията имат основание да загубят
вяра в Мусолини.
Фашизмът вече може да се види почти лишен от та-
ланти, освен него самия, а той е свързан с дълга поредица
безчинства. Те не могат да бъдат друго освен преднамере-
ни - макар че фашистките историци сега ги наричат по-
скоро „грешки", а не злодеяния. Мусолини като министър
на вътрешните работи не е показал никакво желание да ги
предотврати или да привлече извършителите им под отго-
ворност. Половин дузина от неговите съмишленици са под
арест, уличени в политическо убийство. Първоначалните
му обещания да възстанови законността, реда и ефикасно-
то управление са разобличени като празни приказки. Все-
ки от неговите предшественици би се чувствал задължен
да подаде оставка. Но това е единственото нещо, което
Мусолини никога не е възнамерявал да прави, отчасти за-
щото тогава положително биха го арестували за съучастие
в престъпление. Вместо това той принуждава други фа-
шисти да подадат оставка с надеждата да уталожи шумни-
те протести. Де Боно трябва да си отиде като началник на
полицията и на милицията, а двамата му доверени помощ-
ници Маринели и Роси са арестувани и, странно, той се
Кризата 131
опитва да изкара, че никой от тях не му е бил близък.
Четирима министри от кабинета подават оставка с на-
деждата, че може да бъде съставено ново правителство
на националното помирение. Самият Мусолини е твърдо
решен да остане - той твърди, че има подкрепата на 300
хил. щика на фашистката милиция, частната армия, която
е отговорна единствено пред него.
Трудно е да се посочи друг политик, който би имал
умението и политическата власт да го замести. Няма и
никой с авторитета и безразсъдния кураж на Матеоти,
който да го разобличи пред Европа като съучастник в
убийство. Като пречи на Камарата на депутатите да за-
седава, Мусолини лишава опозицадзд^др, главния й
форум за протест. При това опонентйт^деу са напълно
разединени по въпроса какво трябва-да-се предприеме. Той
отбелязва с някаква приятна ирония, че на фашизма вече се
противопоставят 17 различни политически групи.
Социалистите и народняците избират този момент да
напуснат парламента в знак на протест, последвани от
групата либерал консерватори на Амендола. Но това
„Авентинско* отцепване" е осъдено от Джолити и прия-
телите му като безполезен бойкот на законодателното [
тяло. Вместо да се присъедини към такава опасна ком-I
пания, Джолити предпочита да даде на фашизма още [_
един шанс да се извини в парламента. Мусолини призна-[
ва веднъж, че ако възрастният либерален политически '
деец е участвал в „Авентинското отцепване", би дошъл
краят на фашизма. Това разединение сред либералите му i
помага да се убеди, че все още може да спечели. Ватика-нът
също се разграничава от католическите народняци, които
участват в „Авентин". Папата е готов да признае, че
Мусолини сигурно е бил отчасти отговорен за смъртта на
Матеоти, но църквата не иска връщане към без-дейните
либерални правителства от миналото и най-вече не желае да
види католиците, обединени в тесен съюз със
социалистите.
* Авентин - един от седемте хълма, върху които е построен Рим.
-Бел. прев.
132 МУСОЛИН
И „Матеоти"
Победата на Мусолини се решава от разискването в Сена-
та на 24 юни. Откакто фашизмът е на власт, в него са назна-
чени само 29 нови членове, но едва 21 гласа от общо 398 сена-
тори са срещу Мусолини. Не само чуждите страни, но и кра-
лят (чиято намеса в този момент почти сигурно би изиграла
решаваща роля в помощ на мълчаливото мнозинство) смя-
тат, че тази смазваща подкрепа доказва все още профашист-
ките настроения на по-порядъчните елементи в страната. Ли-
бералните сенатори се опасяват, че ако бламират правителст-
вото, Мусолини може да бъде сменен или от социшшстичес-
ки кабинет, или от по-крайна фашистка клика, която би уско-
рила една гражданска война, философът Бенедето Кроче
отива още ^с^йШ^г'в обяснението си защо е гласуват за
Мусолини. Torf Шйоява, че фашизмът е донесъл много доб-
ри неща. Той е поНречил на социалистите и трябва да остане
на власт, докато тая опасност не изчезне напълно. Тъй като
„Мусолини е вече наш пленник", той може да бъде захвърлен
в удобен момент, когато свърши работа.
С пълното одобрение на Кроче трима от либералите
на Саландра се съгласяват да влязат като министри в ед-
но преустроено правителство на Мусолини. Един от тях
твърди няколко дни преди това, че с фашизма е свърше-
но завинаги. Внезапната промяна на намеренията му по-
казва, че на мнозина в старата либерална върхушка лип-
сва или усет, или кураж.
Сплотяването около Мусолини става точно по време,
когато повечето от оцелелите идеалисти във фашистко-
то движение го напускат, а Д'Анунцио вече го описва ка-
то „зловонна руина". Някои не могат да разберат защо
за едно убийство, приписвано на престъпния нрав на
Мусолини, трябва да се вини партията като цяло или до-
ри няколко изкупителни жертви. Други напускат прави-
телството по чисто опортюнистични съображения и под-
хвърлят на Джолити, че са готови да преминат на негова
страна, ако им предложи министерство или пост на за-
местник-министър в нов кабинет.
По различни причини сега много фашисти дезерти-
рат повече или по-малко открито. Службогонци и ласка-
Кризата 133
тели не обсаждат чакалнята пред кабинета на Мусолини,
а много членове на милицията не отговарят на призива
му за мобилизация. Той получава необходимата за оце-
ляването му жизненоважна подкрепа no-скоро от либе-
ралните сенатори и други извън собствената му партия,
които не знаят с какъв човек си имат работа.
Мусолини има и силна поддръжка от екстремистите,
местните босове на фашизма, повечето от които трябва
да отговарят за престъпни насилия. Те искат да запазят
властта си по места и да се застраховат срещу съдебно
преследване. Главатарите съзнават, че веднъж укрепил
кабинета си със старомодни либерали, Мусолини може
да се обърне срещу техния екстремизъ^и^същия начин,
както зарязва Маринели и Роси. ГЛа^^ ('^усолини да
уверява външни лица, че се страхува от'главатарите и се
опасява, че не е в състояние да ги контролира, някои
смятат, че той се чувства най-добре само с бруталните
елементи във фашизма. Което и от двете да е вярно, той
вече е очарован, че има тяхната подкрепа и скоро започ-
ват нови нападения срещу редактори на либерални вест-
ници като предупреждение да не прекаляват с открове-
ната критика. Говори се дори за повсеместно избиване
на нефашисти. фариначи, видният представител на екст-
ремистите, иска да му поверят защитата на Думини в съ-
да по обвинението в убийство. Цитират се думите му, че
„като застреляме няколко хиляди души, можем да опра-
вим всичко".
Мусолини използва обичайната си двойствена поли-
тика. Докато се представя за либерал пред министрите
си, той трябва да изглежда антилиберал в очите на на-
силниците, които вече са най-стабилният елемент в не-
говата партия. И може да го прави, защото е разбрал, че
хората автоматично схващат от неговите речи и дейст-
вия онова, което им харесва, и подминават несъответст-
вията или им дават някакво задоволително обяснение.
Но от двете главни групи той вече се нуждае повече от
главатарите. В отговор на искането им фашистката ре-
волюция да бъде закриляна от отговорност пред съда,
 кризата
I „матеоти"
135

Мусолини заявява, че личните свободи. Ако на

неговият режим е над опозицията й хрумне да
закона и „може да бъде мине от думи към дела,
даден под съд само от той ще нареди на
историята". Чрез указ в черноризците да я смелят
градския съвет той на кайма. В реч, която не
въвежда закони за печата, разрешава да бъде
които му дават публикувана, той повтаря,
пълномощия да постави че е необходима
всички вестници под жестокост. Това трябва да
контрола на бъде хирургическа
правителствени жестокост и за нея да не се
представители. Тъй като споменава непрекъснато
парламентът не е в сесия, пред хората.
този указ е нарушение на Обикновените граждани
конституцията, но той приемат насилието само
обърква либералите с след като е факт,
лъжливото твърдение, че доколкото се говори за
целта е да се ограничи него. Амендола твърди, че
крайната левица. разполага със сигурни
Когато националният доказателства, че през
съвет на фашистката септември Мусолини
партия се събира през имал план да убие другите
август, Мусолини застава лидери на опозицията и го
твърдо на страната на изоставил едва когато се
насилниците. Те сметнало, че други, по-
получават най-много безопасни мерки биха
аплодисменти от дали същия резултат.
ораторите. „Живейте През ноември,
опасно" е зловещата продължавайки
парола, която той двойствената си политика,
дава.на.делегатите. И Мусолини произнася
добавя с усмивка, че хо- публична реч, в която
рата искат ,ощ; i него: не намеква, че вече ще
свобода, а силно отхвърли екстремизма и
правителство: свободата е. ще се разграничи от
».хубавея не що за главатарите. Обещава, че
пещерните хора, но цивили- занапред лидерите на фа-
зацията означава шистката партия ще бъдат
постепенно намаляване на избирани, а не
назначавани; партията ще едни по-тайни планове да
се опита да намали разпусне парламента и да
напрежението в общест- установи диктатура, за да
вото, като ограничи постави Италия „сред
предизвикателните си челните нации в света".
тържествени церемонии. Той скоро ще даде свобода
Нейните членове няма да на действие на отрядите
се явяват толкова често си и тогава опозицията
пред хората в черни ризи. ще изчезне „ей така -тук
Само няколко часа по- премиерът духва в дланта
късно той се изтървава си, сякаш издухва прах".
пред американски Докато говори, той
журналист за изглежда като лъв, който
се кани да скочи.
Когато това
необмислено интервю
става обществено
достояние, пресбюрото на
министър-председателя
отрича, че той би могъл да
използва подобни думи.
Въпреки всичко то помага
на Джолити най-после да
се убеди, че на Мусолини
повече не може да се
вярва. Той казва, че пак
ще гласува за Мусолини по
въпроси.на външната по-
литика, но че в страната
фашизмът лйшаша Италия
от свободата на словото;
ликвидира системата/за
изборност на местните
органи на властта,
залегнала в конституция-
та; унищожава престижа
на Италия в чужбина с
твърденията, че за разлика
от други народи
италианците не ги бива да
се самоуправляват,
фашизмът е управление
чрез тоягата и това става
още по-очевидно след
изборите.
 Само петима депутати за да се поправи това зло.
гласуват с Джолити срещу Саландра също твърди, че
масивния вот от 315 „да" фашизмът трябва да
за правителството след остане на власт, тъй като
този дебат. Мнозинството „още не е завършил
от опозицията все още работата си". Въпреки
бойкотира парламента. всичките му незаконни
Орландо се въздържа и действия, опитът да
заради него Мусолини постигне баланс в бю-
още веднъж се преструва, джета все още го нрави
че скоро ще бъде в със- популярен.
тояние да се върне към Главният проблем на
конституционния Мусолини не са наивните
„конформизъм". Орландо либерали, а no-скоро
продължава да вини размирните насилници, на
социализма за негодността които той трябва да
на парламента да разчита все повече,
управлява преди октомври защото умерените започ-
1922 г. и приема, че може ват да го изоставят.
би ще е необходим един Чуждестранните
нов период на диктатура, вестници пишат
136 МУСОЛИН
И „Матеоти"
как имената на 20 главатари постепенно стават известни
на всички заради абсолютно незаконните им действия, а
стотици по-дребни вождчета в собствените си недостъп-
ни райони могат също така да убиват личните си про-
тивници, без контрол от съд и полиция.
През ноември тези хора - повечето висши офицери от
фашистката милиция - стават все по-безразсъдни. Де
Боно е отстранен като комендант на милицията заради
забъркването му в убийството на Матеоти, а приемни-
кът му Итало Балбо вече е публично замесен в убийст-
вото на свещеника дон Минцони и в много други брутал-
ни престъпления във и около Ферара. Общественото не-
годувание е,^$ЩО#а силно, че Балбо подава оставка. Но
Мусолини, кр^т^ твърде вероятно се е страхувал от него
като главен потенциален конкурент, публично го обсип-
ва с хвалби.
В началото на декември Мусолини разпраща апел до
отрядите да се въздържат от обичайното си поведение
няколко дни, докато в Рим са чужди журналисти за засе-
данието на Съвета на Обществото на народите. Времето
за насилие ще дойде пак, но по-късно. Не за пръв път
той ги призовава към ред, когато в Рим има междуна-
родна среща. Това показва, че може да контролира теро-
ристите, ако му е необходимо. Тайно Мусолини вече об-
мисля нов преврат срещу останките от парламентарното
управление и оцелелите от старата либерална управлява-
ща класа, но публично предпочита да пипа с кадифена
ръкавица. Той информира Сената, че е отхвърлил всяка
мисъл за диктатура по простата причина, че италианци-
те никога няма да я търпят и винаги ще се бунтуват
срещу един диктатор. Заявява, че е готов да подаде ос-
тавка, ако кралят пожелае това, но ще предупреди всич-
ки критици, че с края на фашизма те може би подготвят
почвата за комунизма.
През декември съставеният предимно от нефашисти
Сенат пак гласува за него с ново внушително мнозинст-
во - 208 срещу 54 гласа. Но още на другия ден един член
на опозицията повдига публично обвинение срещу сена-
Кризата 137
тора Де Боно, че е замесен в убийството на Матеоти.
Междувременно Балбо и Дино Гранди са атакувани в
опозиционния печат за предполагаеми сериозни прос-
тъпки. Още по-тревожен е фактът, че на бял свят излиза
друг документ, писан от франческо Гуинта, заместник-
председател на Камарата на депутатите, който е наредил
на отрядите да действат срещу член на парламента под
предлог, че такова било личното желание на министър-
председателя.
Мусолини отначало се намесва да защити Гуинта, но
после променя решението си и го принуждава да подаде
оставка, за да се уталожи растящият смут в страната. И
двете му действия не се одобряват (гй°|Мното фашисти:
някои от неговите привърженици го смятат за твърде
мекушав, други за прекалено авторитарен; трети го об-
виняват, че променя решенията си от ден за ден. Прави-
телството изглежда пред разпадане и „Кориере дела се-
ра" предрича, че след тези нови разкрития премиерът ще
трябва да подаде оставка.
През последните две седмици на годината се стига до
съгласуван бунт на някои от главатарите и консулите на
милицията, които се опасяват, че Мусолини може да бъ-
де раздрусай до такава степен, че да ги изостави и да ги
предаде на истински съдебен процес. Те го наричат нека-
дърник, дори предател и ренегат, който се е провалил,
защото се е задоволявал да бие враговете си, вместо да
убие няколко хиляди. Някои започват да подозират, че
се е продал на света на големия бизнес.
Междувременно един паралелен бунт от „конфор-
мисткото" крило на партията настоява за връщане към
„по-конституционно" управление. Някои критици го обви-
няват, че е създал режим, който твърде много наподобява
болшевизма, за да бъде приет спокойно. Тайно 30-40 фа-
шистки депутати се събират и осъждат главатарите и тех-
ните отряди. Някои са за оставката на Мусолини, а повече-
то клонят да се поиска от депутатите от левицата на
„Авентин" да се върнат в парламента и да сътрудничат в
едно ново правителство на националното помирение.
138 МУСОЛИН
И „Матеоти"
Чак до края на декември нефашистката опозиция
продължава да предполага, че пред тези затруднения
Мусолини положително ще падне. Джолити коментира,
че в някои провинции, особено Пиемонт и Сицилия, фа-
шизмът вече не съществува, а на други места бързо губи
почва. Амендола смята, че едно дезертьорство на фашис-
тки депутати може да бъде достатъчно, за да се стигне
до гласуване срещу Мусолини в парламента, при което
дори отрядите на фашистката милиция могат да го напу-
снат. Това изглежда още по-вероятно след публикуване-
то на най-опасния документ - меморандума на Чезаре
Роси, в който някои от най-ужасните престъпления през
изтеклите диртодини се приписват директно на премие-
ра. Но фактически тъкмо публикуването на този доку-
мент в крайна сметка тласка Мусолини към създаване
на истинска диктатура, защото той няма друга алтерна-
тива, освен да оспорва в съда подобни обвинения. Много
вероятно това би сложило край на кариерата му.
За известно време той се лута, докато обмисля как да
се спаси. Някои от колегите му го съветват да подаде ос-
тавка и в началото Мусолини е почти готов да приеме
съвета им, вместо очевидната алтернатива да мобилизи-
ра милицията и да заплаши с гражданска война. Остана-
лите либерални министри решават да го изоставят в то-
зи момент и отначало са подкрепени от федерцони, бив-
шия националист в кабинета. Няколко часа по-късно
обаче той променя решението си - било защото преценя-
ва коя страна ще спечели, било защото вижда възмож-
ност да наследи премиерския пост.
В този критичен момент петдесетина или повече вис-
ши офицери от милицията бързат към Рим, нахълтват в
кабинета на Мусолини и му казват, че трябва да действа
твърдо или те ще го свалят. Според едно описание на та-
зи драматична сцена той се опитал да им припомни, че
са длъжни да спазват дисциплината, според друга версия
избухнал в сълзи. Същия ден следобед започва да се ши-
ри слухът, че Мусолини е подал оставка. В някои райони
на Италия всички излизат на улиците да отпразнуват
Кризата 139
края на фашизма и дори местните власти и много фа-
шисти участват в тази нощ на ликуване. Още цели 20 го-
дини нищо подобно няма да се случи пак.
На 2 януари 1925 г. Амендола заявява пред кореспон-
дента на лондонския „Таймс", че с Мусолини „е свърше-
но". Но Дуче фактически вече планира своята контраа-
така. Той трябва да действа бързо, защото ако се коле-
бае, милицията може да се обърне срещу него, а опози-
цията да направи нови разкрития за престъпна дейност.
Тогава оставането му на власт ще бъде невъзможно.
Кралят също може да се възползва от случая и да го ос-
вободи от длъжност поради нравствена и политическа
непригодност да управлява. Групата!<: консервативни ли-
берали на Саландра са на път да напуедазрнеговата коа-
лиция и това би имало драматичен ефект върху съда, а и
върху страната като цяло.
Първата му реакция е да свика парламента. Там той
ще има ясно мнозинство поради продължаващия бойкот
на опозиционните депутати от „Авентин". После, на З
януари, той съобщава пред депутатите, че е поел лична
отговорност за всичко, което се е случило. Мусолини от-
рича съществуването на някакъв специален отряд и зая-
вява, че деянията на приятелите на Думини са твърде
тъпи, за да бъдат приписвани на интелигентен човек ка-
то него. Нещо повече, той се е възхищавал от Матеоти,
чиято смелост и твърда решителност „понякога не от-
стъпваха на моите". Въпреки това той ще поеме отго-
ворността за всичко - включително убийството на Мате-
оти, подчертава той авторитетно. Ако фашизмът се е
оказал не велико идеалистическо движение за национал-
но възраждане, а no-скоро някакъв вулгарен метеж с то-
яги и рициново масло, виновен за това е единствено той;
и той единствен ще поеме отговорността да оправи стра-
ната - нещо, което може да стане само чрез лична дик-
татура.
фашисткото управление в 141
действие

?. опозиционните
вестници по
ФАШ ИСТКО нареждане от Рим.
Двамата останали в
ТО правителството
либерали подават
УПРАВЛЕНИ оставка - единият с
ЕВ неохота, тъй като все
още се опасява, че
ДЕЙСТВИЕ социалистите могат да
вземат властта, ако
,.,,-=, _)Д1 i)'l кабинетът падне.
УКРОТЯВАИКЙ Един фашистки
А ОПОЗИЦИЯТА министър също се
(1925) оттегля, друг - Де
" ж ">f *ш О1'": Стефани - е доста-
За Мусолини речта тъчно потресен да
му на 3 януари 1925 г. каже, че фашизмът
е едно от двете или трябва да даде заден
трите най-решителни ход и да се върне към
събития във конституцията.
фашистката ре- Но веднъж поел
волюция. Още преди лична отговорност за
да я произнесе, толкова много
отрядите в цяла Ита- незаконни действия,
лия вече са минали в Мусолини изобщо не
действие - разграбват може да допусне
собственост, бият възможността да
опоненти и пречат на загуби властта. Дуче
разпространението на инстинктивно
чувства, че щом
обществото разбере, всяка самоуважаваща
че той е твърдо на се страна" тя би
власт, равнодушните, принудила Мусолини
приспособленците, да подаде оставка.
службогонците и При това по-
мълчаливото крайните фашисти са
мнозинство отново удивени от неговата
ще се наредят зад умереност - те
него. правилно се опасяват,
Важен факт в че Мусолини все още
негова полза е иска да държи краля
подкрепата на и консерваторите на
федерцо-ни и своя страна като
бившите противовес срещу
националисти. Още самите тях. За да
по-важно е, че фа- лавира около средата,
шистката милиция е той конфискува
поставена в отделни броеве на
готовност, докато по- фашистките
лицията арестува по- вестници „Имперо" и
опасните членове на „Конкуиста дело
опозицията. стато", но пък на
Британски вестници комунистическия
описват последвалите „Унита" това му се
събития като случва 11 пъти за 13
кампания за дни. Либералният
сплашване с почти печат също е
невероятен мащаб. ефикасно приглушен
„Във в продължение на
няколко критични
седмици. Към всеки
вестник са
прикрепени
полицейски комисари
като гаранция, че до
читателите ще
достигат само факти,
подбрани от
Мусолини.
Изчирлевр^де в
началото на януари са
се продавали на ден
обЩо'около 300 000
броя от всички
фашистки вестници
срещу четири милио- те самите дотогава са
на, продавани от пасивни или активни
главните либерални привърженици на
издания. Само месец фашизма. При
по-късно чужденци липсата на ясно
отбелязват, че в Рим парламентарно реше-
почти не могат да се ние кралят не би
намерят либерални могъл да действа
вестници, макар че срещу фашизма, без
хората все още да наруши още
отказват да четат веднъж
фашисткия печат. конституцията, и
Ако кралят беше може да му бъде
поискал оставката на простено, ако е
правителството или смятал, че
беше абдикирал, либералите са
както няколко пъти гледали на него като
се заканва да го на маша, с която да
направи, фашизмът постигнат онова,
много трудно би което те самите не
оцелял. Почти смеят да направят. Но
сигурно е, че все пак той вече е
армията, показал по-голяма
аристокрацията и благосклонност към
висшите държавни фашистите, отколко-
служители биха се то към която и да е
подчинили на всяка друга партия. Кралят
заповед на монарха. казва на хората, че
Кроче и други „никога не е имал
либерали по-късно премиер, с когото да
критикуват Виктор е работил така
Емануил, че е задоволително,
останал пасивен, но и както със синьор
Мусолини". Той
мусилини
цени високо привидното
уважение на министър-
предсе-дателя към
монархията и му се
възхищава, че винаги
знае какво иска и изразява
възгледите си ясно и
кратко -без проповеди или
арогантност. Както
мнозина други, Виктор
Емануил тълкува
погрешно обстановката и
може би все още се
надява, че фашизмът
накрая ще се върне към
някакво конституционно
управление.
На 3 януари Мусолини
предизвиква опонентите си
да го дискредитират,
което е разрешено в
конституцията, но това е
само реторичен ефект.
Когато се внася предло-
жението за бламиране, той
веднага прекъсва
заседанието и така избягва
гласуването. Без вестници
и без парламент
опозицията4* (безпомощна.
Той знае, че даже някои от
по-виднигге:;фашисти го
критикуват заради
опасното му
антиконституционно
държане. Но, както е
предвидил, много от по-
нерешителните и надвикани са с насмешки,
приснособленчески наст-
роени либерали в този
фашисткото управление в действие
критичен момент напускат
строя, за да се върнат в
неговия лагер, защото
виждат, че вероятно ще
успее. Повечето членове
от групата на Саланд-ра,
които през декември се
съгласяват да излязат от
правителството, през
януари променят тона и
отказват да следват лидера
си в опозиция. Половин
дузина бивши министри
либерали, служили при
Джолити и Нити, правят
същото и се сплотяват
около правителството,
философът Джовани
Джентиле сипе
хвалебствия за речта от З
януари и обявява, че
Мусолини представлява
истинската либерална
традиция. На 16 януари
някои от по-смелите
либерали отново искат
бламиране на
правителството заради
онова, което наричат опит
Италия да бъде върната в
средновековието, но
успяват да сплотят само 37
депутати в своя подкрепа.
Между тях са възстарият
политик Джолити,
Саландра и Орландо. Но
те почти не се чуват -
че именно те с предишната
си благосклонност са
направили възможна фа- ва, че е нужен нов
шистката победа. Матеоти, достатъчно смел
Социалистите все още да рискува живота си с
отказват да присъстват в открито
парламента. Но това е предизвикателство към
вече безполезен бойкот, режима, вместо да се
който само ускорява въздържа. Малката група
прехода към диктатура. комунисти се връща в
Един критик отбеляз- камарата и обвинява
Мусолини, че държи
властта чрез терор.
Според тях Дуче не
разполага с друго
единодушие освен онова,
което получава чрез со-
пата и рициновото масло.
И добавят, че той сигурно
разбира това. Иначе не би
чувствал необходимостта
да потиска свободата на
словото. Когато един
комунист се опитва да
последва неговия пример и
да прочете в парламента
някои от уликите за
съучастието на премиера в
убийство, е нападнат и му
е попречено да говори.
В отговор на тези
критики
Мусоаики-.сефнитва да ос-
мее опонентите си, че са
опозиция само;фаздуми.
Той изтъква, че няма ни
най-малък признак за
открит бунт, което според
него означава, че
собственото му
правителство е
единственото възможно
при това равновесие на си-
лите. За да покаже
пренебрежението си към
законодателното тяло, той
внася в парламента нов
пакет от 2364 декрета и
очаква депутатите да ги
одобрят без разисквания.
През февруари следва
нов натиск с назначаването
на фариначи за секретар
на фашистката партия.
Той все още е най-
влиятелният сред местните
главатари. Този
амбициозен, отмъстителен
бивш социалист не
изоставя каузата на
фанатичен екстремизъм
дори в трудните дни след
убийството на Матеоти,
когато други фашисти се
разколебават. „Ние
спечелихме битката и сега
трябва да спечелим
войната" - така нарежда
Мусолини на човека,
който поема втория най-
важен пост в политиката.
Новият партиен
секретар тълкува
нареждането му като знак,
че са необходими
безкомпромисност, сляпа
дисциплина и нови
насилия, за да сплашат
колебливите и
малодушните. Всички
разколници в партията,
било то умерени или
екстремисти, трябва да
приемат дисциплината или
да бъдат изключени. Това
се отнася за консулите от
милицията, които през
декември са дръзнали да
заплашват с бунт срещу
Мусолини, както и за
бившите
фашисткото управление в 145
действие

либерали и венерическа болест и

националисти, които някои подозират, че
може би все още страда от
възнамеряват да нея. Той самият е
използват достатъчно
движението в защита разтревожен и
на консервативните изпраща кръвни
буржоазни интереси. проби за анализ в
Според фариначи Англия. Тестът
подобни „Васерман" t отрица-
„конформисти" е телен и се налага да
трябвало да бъдат го разубеждават от
застреляни през странната идея да
октомври 1922 г. провъзгласи този
Необходимо е да се факт в официално
въведе смъртното комюнике, за да
наказание като сложи край на
компенсация за този слуховете. Много по-
пропуск, тъй като е болезнени са сто-
важно „да се узакони машните спазми,
святото и които го мъчат още
здравословно от сиромашкото му
фашистко заточение в
беззаконие", което се Швейцария. Те се
оказва толкова появяват периодично,
успешно в миналото. особено около
Малко след убийството на
назначението на Матеоти. През
фариначи Мусолини февруари 1925 г.,
се разболява тежко и след страхотното
фактически е вън от напрежение по време
политиката за около на успешната си
месец. Той винаги контраатака срещу
прилежно култивира критиците, той
мита, че е в крепко рухва един ден
здраве, но истината е напълно в колата си.
друга. В Не за пръв път
продължение на 15 повръща кръв и
години редовно се рентгенът показва, че
лекува от мъчителна има тежка язва на
стомаха и на а после се опитват да
дванадесетопръстник пеят
а. „Интернационала"
Значителният като анти-фон.
смут в Разпространява се
обществеността и версията, че е
многото слухове са напълно излекуван.
поощрени от Един остър пристъп
решението да не се малко по-късно е
публикува официален премълчан. Но
бюлетин за оттогава Мусолини
едномесечното му си остава болнав.
отсъствие от работа. Подложен е на строга
Настъпва дори диета, а нежеланието
момент, когато му да се храни с
фариначи и екст- други става още по-
ремистите отново голямо, тъй като
мислят, че може би иска да прикрие до
ще успеят да го каква степен е
свалят и да вземат влошено здравето му.
управлението. Малко след
Опасността е толкова появата му започва
голяма, че много нова вълна от фашис-
нефашисти изпитват тко насилие и още
огромно облекчение, веднъж много от
когато той отново се набелязаните жертви
появява в са редактори на
парламента. Цялата вестници и
зала се изправя на парламентарни
крака да го лидери, които все
приветства и пее още не искат да се
„Джови-неца". Седем подчинят, фариначи
комунистически казва на фашистката
депутати остават милиция, че
седнали, Амендола,
социалистическият
лидер филипо
Турати, Албертини и
Де Гаспери трябва да
последват съдбата на
Матеоти и че не би
порицал никого, ако
реши да ги накаже по
подходящ начин.
В резултат през
юли стотици фашисти
начело с депутата приветства
Карло Скорца, който „хирургическото" и
по-късно става един предпочита „отрядни-
от приемниците на ка, който действа"
фариначи като пред слабия
секретар на интелектуалец, който
фашистката партия, само говори. Той
нападат страхливо добавя, че все още му
Амендола. Това е е необходима тоягата
едно от многото и студената стомана.
нападения срещу Тези фрази,
него, но най-лошото посрещнати с оби-
и последното чайните бурни
-Амендола умира от аплодисменти, не
нанесените му рани. оставят никакво
След убийството на съмнение в
Матеоти той е намеренията му.
главният опонент на Опозиционните
Мусолини в Италия, лидери са тормозени
но с нищо друго не го един по един.
е провокирал, освен с Семейство Росели
отказа си да му се претърпява три пъти
подчини. „наказателни акции",
Нападението срещу филипо Турати,
него е акт на чиста подобно на друг
вендета и цели да преследван со-
всее уплаха. циалист, професор
Мусолини току- Гаетано Салвемини, е
що е укорявал принуден да последва
фашистката партия с Нити и дон Стурцо в
думите, че не изгнание. Всеки ден
одобрява идват
„бруталното и
глупаво насилие", но 10. Мусолини
1ЧО
съобщения за нападения срещу второстепенни
личности в цяла Италия. Особено брутално е постъпено
с кроткия Пиеро Гобети - той е най-здравомислещият и
проницателният от всички италиански журналисти.
Мусолини нарежда да направят живота му непоносим и
след като е бит жестоко, той умира в изгнание едва 24-
годишен. Смъртта му е трагична загуба за страната.
Доколкото е възможно, личното съучастие на Мусо-
лини в тези престъпления се пази в тайна, а и той веро-
ятно невинаги е одобрявал извършеното. Някои фашист-
ки насилия, както му е добре известно, са резултат от
лични дрязги, прикриват дребни престъпни деяния или
целят да съсипят бизнеса на даден конкурент. Естестве-
но е да не одобрява безцеремонната хулиганщина, която
предизвиква ненужни скандали. Макар че използва из-
вестни престъпници за „хирургически" действия, Мусо-
лини е опечален, когато фашизмът придобива реноме на
престъпна организация или когато избухва насилие, до-
като той се представя за умерен и доброжелателен чо-
век. В такива случаи се налага да хвърля вината върху
непокорни подчинени или да твърди, че във фашистката
партия са проникнали комунисти, за да я очернят.
За негово щастие има и други също толкова ефикас-
ни методи като насилието. Лек натиск е достатъчен да
убеди богатите братя Кресни от Милано, собственици на
„Кориере дела сера", да освободят редактора Албертини.
Това е единственият италиански вестник, който се чете в
чужбина, и трябва да е под контрол, за да се скрият фа-
шистките жестокости от чужденците. По същия начин
сенаторът фрасати е принуден да подаде оставка като
редактор от „Ла стампа", Вероти - от „Ил джорнале
д'Италия", а Джордана - от „Ла трибуна". И в четирите
вестника после са назначени грижливо подбрани фашис-
тки редактори.
Мусолини е особено чувствителен към хумористич-
ните периодични издания - може би защото се чувства
по-уязвим за присмеха, отколкото за логичните доводи.
Затова Джанини, който издава много преуспяващото
фашисткото управление в 14/
действие
списание „Ил бечо джало", е пропъден в изгнание. Ня-
кои журналисти са преследвани дори след като напуснат
страната. Близките им са държани като заложници или
са малтретирани, собствеността им се конфискува, а ад-
вокати, които защищават техните интереси, са обект на
нападения. За да се подмаже на лидера, виден фашист
предлага да проследи тези изгнаници в чужбина и да ги
убие.
Мусолини някога категорично е осъждал цензурата и
все още има колеги, на които това не се харесва. Но с ид-
ването си на власт той възнамерява да контролира
журналистиката. Читателите на вестници са лековерни и
безсилни и няма какво да им се обръща внимание, но
твърди, че негов дълг е да ги предпазва от безотговорни
редактори, чиито лъжи дискредитират Италия в чужби-
на. Късно вечерта на 20 юни 1925 г. той неочаквано из-
ненадва парламента с нови закони за печата. Всичко
свършва за половин час без никакви разисквания и
само с пет гласа против, след което парламентът е
разпуснат до края на годината.
С чуждия печат са необходими други похвати. За да
намали шока, предизвикан от неговите нови закони за
цензурата, Мусолини пише писмо до лондонския
„Таймс", в което твърди, че не е ограничавал абсолютно
никакви права и че се ползва с ентусиазираната подкре-
па на почти всички италианци. Въпреки това много
чужди журналисти са изгонени от страната за тайно из-
насяне на нежелателни кореспонденции около убийство-
то на Амендола, корупцията и бездействието на режима.
Както дипломатите в Италия могат да бъдат обявени за
persona non grata*, ако поддържат контакти с опозиция-
та, така и новият заместник-министър Дино Гранди ръ-
ководи един „отдел за сплашване" на чужди журналисти,
които понякога са малтретирани от фашистки хулигани.
Редакторите на чуждестранни вестници, които искат да
имат кореспонденти в Италия, получават строги разпо-
* Persona поп grata (um.) - нежелателно лице. - Бел. прев.
фашисткото управление в 149
действие

редби и трябва да се Така заплахите и

съобразяват с тях. подкупите помагат на
Ако не го направят, Мусолини не само да
кореспонденциите крие от читателите в
пристигат с такава чужбина мащабите на
тенденциозна своята бруталност, но
преработка, че се и да убеди много от
обезсмислят, или пък тях, че е спасил
се задържат под Европа от
някакъв претекст, болшевизма и че фа-
докато темата им шизмът има социална
остарее. От друга философия, която
страна, чужди заслужава сериозно
кореспонденти, които внимание.
се подчиняват на Това е блестяща
неписаните правила, изява в отношенията
получават му с печата и много
привилегирована полезна за него,
информация и им се защото световната
разрешава да преса изнася съвсем
изпращат новините си малко непредубедени
безплатно по новини за Италия.
официалните Мусолини настоява
телеграфни служби. други страни да не се
Някои са подкупвани месят във вътрешните
с месечни чекове от работи на държавата
пресбюрото, а по- и заплашва чуждите
хрисимите са правителства с
освободени от ответни мерки, ако не
плащането на данъци. прекратят
По щекот-ливи пропагандата срещу
въпроси като фашистка Италия.
убийството на Той обаче е напълно
Матеоти им е строго готов да подхвърли на
забранено да чуждестранната преса
изпращат каквото и благоприятни новини,
да е освен които по-късно ще
официалните намерят място и в
съобщения за печата. италианския печат,
защото е важно да
създаде проблеми на Италия.
впечатлението, че фа- Няколко месеца по-
шизмът предизвиква късно той пристига в
всеобщо Сицилия на борда на
възхищение. Но ако линеен кораб,
чужди държави се ескортирай от
оплакват от самолети и
враждебни за тях подводници, и
коментари в обещава на
италианската преса, сицилианците, че през
получават отговора, идните десет години
че вестниците в тяхната нищета ще се
Италия не са под превърне в богатство.
контрола на Уверява ги, че знае
правителството. всичко за
Способен затрудненията им
журналист, Мусолини - за чифлиците, за
възприема повечето ужасните серни мини и
проблеми през несигурността в
призмата на провинцията; бил
отношенията си с особено потресен,
печата и с оглед на когато разбрал, че 15
това какъв личен години след голямото
престиж би му земетресение в Месина
донесло тяхното хиляди хора
разрешаване. Още все още живеят в
първия ден, когато импровизирани
встъпва в длъжност, колиби и градски
заявява, че скоро ще копто-
бъде решен въпросът ри. Това е факт,
с южните райони, „който позори
един от най- човешката раса". Той
трудните и зая
безизходни вява, че няма да го
хване сън, докато не
се залови с разре
шаването му, и
добавя, че не би дал
такова обещание, ако
не е сигурен, че ще
удържи думата си. Но
копторите си ос
тават там и при
смъртта му 20 години
по-късно, а „юж изяви на мафията
ният проблем", далеч по-ефикасно от
въпреки всяко либерално
нееднократните правителство в наше
твърдения, че ве време. Това се
че не съществува, си постига отчасти чрез
остава. съюз с известни
Тези жестоки престъпни елементи в
факти могат Сицилия. Но по-
донякъде козметично важен е факторът, че
да бъдат прикрити Мусолини отхвърля
чрез контрола върху изборите и съдебната
печата. На журна- система, защото
листите е наредено да мафията процъфтява
не говорят за бандити предимно чрез
в Сардиния заплаха на свидетели
- най-много могат да и съдии и
кажат „бягащи от манипулиране на
правосъдието", и избирателната
то само след като система. Две хиляди
полицията убие или души набързо са
залови някого. наблъскани в затвора
Маларията, която е - повечето само по
епидемична в подозрение, без
Сардиния, трябва да никакви съществени
бъде наричана доказателства. Това
„периодична треска", спира незабавно най-
а за сицилианската лошите изяви на
мафия и мафиотския
неаполитанската безпорядък и доказва,
Камора е най-добре че правителство,
да не се готово да пренебрегне
говори изобщо. конституционните
Кабинетът на гаранции, може да
Мусолини обаче се ограничи, ако не и да
справя с видимите ели-
150 МУСОЛИН
И действие
минира една напаст, която повече от всичко друго е от-
говорна за бедността и изостаналостта на Сицилия.
Мусолини подхожда към някои други проблеми по-
скоро с обещания, отколкото със заплахи. Например та-
къв е случаят с Габриеле д'Анунцио, който, общо взето,
се ползва с голяма подкрепа в страната, а тъй като под-
държа тесни връзки с някои от видните антифашисти, би
могъл да бъде опасен противник в критичните месеци
след смъртта на Матеоти. Д'Анунцио е далеч по-извес-
тен от Мусолини до 1922 г. и фашистите му завиждат ка-
то човек, чиято богата фантазия изобретява външната
хореография на масовите сцени, заимствана по-късно от
тях без никаква признателност.
На Мусолини никога не му е било приятно да приз-
нае колко много се е възползвал от примера на Д'Анун-
цио, нито пък да го моли да напусне опозицията и да по-
могне на фашизма. Не би му харесало да получи в отго-
вор оплакване, че фашизмът не е измислил нищо, а е
взел най-добрите си идеи от dannunzianesimo *. Никой
друг италианец не си е позволявал да говори на Мусоли-
ни по такъв начин. Но Дуче винаги е познавал и използ-
вал умело слабостите на хората - в случая алчността и
суетата на Д'Анунцио. Той го удостоява с титлата принц,
нещо непознато дотогава в съвременната италианска ис-
тория, фалшифициран е и законът, за да може банкрути-
ралият поет да изживее дните си в разкошен дворец край
езерото Гарда. В градината е монтиран носът на един
кръстосвач, откъдето периодично се изстрелват оръдей-
ни салюти по прищявка на този странен човек. С дър-
жавни средства е финансирано луксозно издание на
творбите му, от което той получава 30-процентов хоно-
рар. Неговите кредитори са „убедени" да се откажат от
възнаграждение, а от 1924 г. до смъртта му през 1938-ма
той получава годишно щедри суми от един милион лири.
Макар че самият Мусолини не е алчен, той знае как
да корумпира другите със съблазънта на парите. Д'Анун-
* Dannunzianesinio (um.) - данунционизъм. - Бел. ред.
фашисткото управление в 151
цио от своя страна умее да шантажира фашистите да
плащат за мълчаливото му покорство. В резултат тези
двама мъже, между които още в началото възникват
взаимно презрение и завист, поддържат един странен
съюз, основан на взаимно ласкателство, от което и два-
мата извличат изгода.
РАННА ВЪНШНА ПОЛИТИКА
Макар на думи да претендира, че фашизмът не е за
износ, Мусолини придава голямо значение на пропаган-
дата му в чужбина, като използва италианските посолст-
ва и неофициални канали. Създават се например мними
търговски компании, чиито печалби отиват за пропаган-
да. Скоро той открито започва да говори за мисията си
да разпространи фашизма „навсякъде", а агитаторите му
- за помитането на „протестантската цивилизация" в Се-
верна Европа. По някои преценки към април 1925 г. фа-
шистки партии съществуват в 40 страни, а партиди чер-
ни ризи са изпратени чак до Хайдерабад*. Вече се разис-
ква възможността за създаване на международно анти-
комунистическо движение.
И в чужбина, както у дома, Мусолини действа по-ско-
ро като хулиган, отколкото като човек, който преговаря.
Той е твърдо убеден, че в политиката е по-изгодно да се
страхуват от теб, отколкото да те харесват. Във външна-
та политика е заинтересован no-скоро да поощрява, а не
да намалява враждебността в международните отноше-
ния. Мусолини предизвиква една по една другите страни,
за да създаде впечатлението, че е труден човек, който
трябва да бъде купен с престижни победи. „Тича насам-
натам и хапе наред" - така го описва в края на 1923 г.
южноафриканският лидер Смътс**.
* Хайдерабад - град в Индия, административен център на щата Ан-
дхрапрадеш. - Бел. ред.
** Смътс, Ян (1870-1950) - фелдмаршал. През 1919-1924 и 1939-
1948 - министър-председател на Южноафриканския съюз (днес ЮАР).
- Бел. ред.
152 МУСОЛИН
И действие
Някои от преките му подчинени са сигурни, че него-
вите действия във външната политика се определят от
вътрешната обстановка. Той или се мъчи да отвлече
вниманието от проблемите в страната, или иска да впе-
чатли италианците с успехи в чужбина, дори ако те са
мимолетни или въображаеми и му печелят малко чужди
приятели. Той изглежда търси ефектния жест, било като
размахва меч пред фотоапаратите, било с привидните
доспехи на дипломацията като в Теритет и Корфу. Дока-
то уверява чужденците, че води политика на мир и сът-
рудничество, пред италианците твърди, че целта му е ве-
личието на нацията. Някога господствала над света,
Италия може отново да стане „най-великата и най-могъ-
щата нация" и до 5-10 години нейната международна по-
зиция ще бъде значително променена.
Обществото на народите не би могло да се харесва
много на човек, който си е наумил да разстрои световна-
та общност. Понякога Мусолини го заклеймява като
„свещен съюз на плутократичните нации" срещу по-мал-
ки и по-бедни страни като Италия. По-късно, когато
много от точно тези по-малки страни изразяват възму-
щението си от неговото нападение над Корфу, той си
служи с почти обратния аргумент - твърде голям брой
малки и „полуварварски нации" настояват за равен глас
в Обществото на народите, а би трябвало да си знаят
мястото и да не пречат на по-цивилизованите си съседи.
Междувременно продължава да уверява чужденците, че
ще прави всичко, което е по силите му, за да подкрепя
Обществото. Но неговият представител в Женева всъщ-
ност действено саботира работата на организацията.
Италия остава неин член само защото той съзнава, че
иначе международните конфликти ще бъдат решавани,
без да се чуе гласът на страната му.
Балканите са очевидният район за разширяване на
италианското влияние - там са най-слабите съседи и тях-
ното съперничество му предлага най-добрия шанс за
удивителен успех. Една от първите му външнополити-
чески акции е да подкрепи желанието на българите за
фашисткото управление в 153
пристанище на Егейско море. Освен че напада Гърция
през 1923 г., той се готви да се бие с Турция, за да създа-
де италианска колония в Мала Азия. Много по-успешно
е споразумението му с Югославия през януари 1924 г., по
силата на което Риека в крайна сметка е анексирана към
италианската държава. С това доказва, че може да из-
ползва традиционните методи на дипломация, когато
действително е необходимо, с голяма изгода за Италия.
Но се ядосва от критиката, че неговата политика спрямо
Югославия била същата, както и на предишните италиан-
ски правителства. Той твърди, че, напротив, фашизмът в
случая е съвсем оригинален, както и във всичко друго.
За да подчертае разликата с предшествениците си, той
извънредно много желае да завоюва господстваща позиция
в Албания през Адриатическо море. Опитва се да убеди ал-
банците, че не могат да устоят сами и ще запазят някаква
атрофирана независимост само като италиански протекто-
рат. Изненадан е, когато в края на 1924 г. на власт в Тирана
с югославска подкрепа идва Ахмед Зогу, но веднага го об-
сипва с пари и оръжие. Целта му е да го превърне в итали-
анска марионетка и се опитва да постави условие, че подоб-
на помощ не може да бъде приемана от други страни. Към
1925 г. вече се твърди, донякъде прибързано, че анексиране-
то на Албания вече е завършено, макар че на италианските
вестници им е наредено да не пишат нищо за икономическо
или политическо проникване на Италия в района.
Друг негов дипломатически успех е признаването на
Съветска Русия през 1924 г. Понякога му минава през
ума, че комунизмът е близо до фашизма в общата им
съпротива срещу либерализма. Други отбелязват, че два-
та режима действат доста задружно и дори че фашизмът
преднамерено копира някои аспекти на комунизма.
Мусолини някога членува в болшевишкото крило на
Италианската социалистическа партия и дори през 1924
г. все още се възхищава от Ленин. Цитират се и думите
на Троцки, че Дуче е бил най-добрият му ученик.
Руснаците са почти единствените, които не критику-
ват фашистката окупация на Корфу. Въпреки преследва-
фашисткото управление в 155
действие

нето на комунистите заговорническата

в Италия руският страна на политиката и
посланик в Рим не бързо придобива
чувства някакво навика да използва
неудобство като други специални пратеници
дипломатически зад гърба на
представители да собствените си
покани премиера на посланици, като
прием скоро след понякога води съвсем
убийството на различна политика от
Матеоти. Мусолини тяхната. През 1924 г.
много иска да твърди, той изпраща в
че неговото Германия армейски
правителство първо генерал с предложение
от западните е за помощ за един десен
признало официално преврат. Както изг-
Съветите. Когато лежда, през същата
англичаните го година той тайно
изпреварват с доставя оръжия в
няколко дни, той се Германия в нарушение
ядосва и изпраща на подписания
твърде неотдавна от Италия
недипломатични мирен договор и
протести както до предлага при
Лондон, така и до необходимост да из-
Москва по повод праща отровен газ, за
„подобен безсрамен да има работа за
удар по италианския неговите химически
престиж". Трудно е да заводи. Мусолини в
се обясни защо такъв началото поддържа
дребен въпрос за енергично съюза
предимство го между Германия и
тревожи толкова Австрия. После му
много освен с факта, хрумва, че
че за него териториалната
дипломацията често е експанзия на една
въпрос на престиж и войнствена Германия
външен ефект. може да е опасна и
Мусолини харесва изведнъж променя
становището си, като
заплашва с война за
предотвратяването на
този Anschluss*.
Подобен съюз според
него ще анулира най-
голямата италианска
придобивка от
мирното споразуме-
ние - създаването на
една слаба Австрия
от другата страна на
прохода Бренер.
Най-северната
провинция на Италия
е Южен Тирол,
където се говори
предимно немски - тя
я взема от Австрия
през 1919 г. и я
абсорбира в един
район, вече преи-
менуван на Алто
Адидже.
Асимилацията на
този район
* Anschluss (нем.) - съюз -
Бел. ред.
заедно със
славянски
говорещите области
на североизток
означава, че мирното
споразумение добавя
половин милион
чужденци към
Италия. Населението
там получава
нееднократни
уверения, между
другото и от самия
Мусолини, за
закрила и гаранции
за своя език, обичаи
и местна
административна
автономия.
Междувременно той
обмисля идеята да ги
изсели масово.
После решава вместо
това да
„гюиталианчи"
района. Затваря
училища, забранява
преподаването на
немски и словенски,
премахва местното
самоуправление,
конфискува при
необходимост частна
собственост и дори
принуждава хората
да сменят имената си
с по-близко звучащи
до италианските.
Тези методи са
безмилостни и
жертвите им ги на-
ричат варварски.
Когато австрийците
протестират и ги
 окачествяват като иска да има под
неспазване на личния си контрол
дадената дума, отношенията с печата.
Мусолини отговаря, Опитът му пропада и
че няма да търпи той създава
никакви външни впечатлението, че се
коментари но един мъчи да саботира
чисто италиански конференцията, защото
проблем. не му разрешават да
През октомври играе главната роля.
1925 г. делегати на Но Мусолини не може
главните европейски да си позволи да
сили заседават в остане изолиран от
Локарно, за да съвещанията на Евро-
гарантират френ-ско- па, а подписването на
германската граница договори за него е така
по Рейн. В началото или иначе . въпрос на
Мусолини иска реклама, която може
допълнителна да извлече от тях.
гаранция за Неговите сътрудници
италианската знаят, че е готов да
граница с Австрия, подпише даден до-
но размисля и се говор просто заради
отказва, за да не би ефекта върху
да се изтълкува като общественото мнение,
признак за слабост. без да го интересуват
Той прави отново много италианските
един от обичайните интереси или
си опити да премести подробностите в
конференцията от самите клаузи -
Локарно в Италия, договорите са късове
тъй като след хартия без никаква
станалото в Теритет стойност при промяна
на обстоятелствата.
130
Накрая Мусолини решава, че е по-добре да отиде в
Локарно и пристига там във възможно най-драматичен
стил - с катер и с обичайната си лична охрана от буйни
фашисти. Италианският печат твърди, че пристигането
му на конференцията е главният фактор за нейния успех.
Нито дума за факта, че той присъства само на едно засе-
дание за няколко минути, нито че сто журналисти бойко-
тират появата му в знак на протест срещу фашистката
бруталност - само няколко дни преди това един от него-
вите наказателни отряди се разбеснява във Флоренция и
убива много невинни хора. На пресконференцията Мусо-
лини се появява придружен от обичайната театрална
тълпа черноризци, но журналистите отказват да участ-
ват и остават извън залата, за да го посрещнат по-късно
с мълчаливо презрение в хотелското фоайе. Това не пре-
чи на „Пополо д'Италия" да опише колко дълбоко е впе-
чатлил с изказването си голямата аудитория. Но той вече
никога няма да си навлече подобен провал - оттогава
предпочита да си стои у дома.
Като млад Мусолини осъжда пилеенето на национал-
ни ресурси за колониални авантюри, а през 1918-1919 г.
е достатъчно далновиден да одобри първите стъпки към
деколонизация. Категорично обаче изоставя първона-
чалната си съпротива срещу всякаква форма на импери-
ализъм, когато вижда политически основания за промя-
на на курса. Той започва да настоява на Италия да се да-
де колониален мандат - ако се наложи, той ще използва
сила, за да го получи, и никоя друга страна няма право
да го спре. Когато негови служители му обясняват, че
Италия няма икономическите и финансовите възмож-
ности за колониална експанзия, той отхвърля подобни
аргументи като неуместни.
Междувременно разпорежданията му са да се пречи
по всякакъв възможен начин на Франция и Великобри-
тания, независимо каква е тяхната политика. Трябва да
се оспорва администрирането на техните мандати и ко-
лонии, но и да им се противостои, ако предприемат
стъпки към деколонизация и самоуправление. Той от-
фашисткото управление в 157
действие
правя публични нападки към англичаните и французите
за бруталното им и високомерно отношение към коло-
ниите, фашистката политика е формулирана като търсе-
не на „среден път между френско-английската брутал-
ност и прекалено щедрите отстъпки, направени от либе-
ралите в Италия" в дните преди фашизма.
Какви са намеренията му към съществуващите ита-
лиански колонии за пръв път става ясно, когато назнача-
ва губернатора на Сомалия. Изборът му пада върху ко-
мандващия милицията Чезаре де Веки, за когото е по-
добре да се намери някакъв пост извън Италия, след ка-
то е забъркан в някои особено жестоки престъпления. В
типинен фашистки маниер Де Веки изпраща нареждане
до тази осиромашала колония да бъдат подготвени раз-
кошни квартири за него и за придружаващите го мили-
ционери и да има тълпи, които да го приветстват при
пристигането му. Той се представя пред новите си пода-
ници като строг човек, който не търпи никаква критика.
Обявената му политика е да превърне Сомалия в база,
от която в бъдеще да се развие една италианска империя
в Източна Африка и да се ликвидира „бедността". За да
демонстрира неуважение към местните традиции, той
влиза в джамиите на кон. По стар навик като отрядник
разпорежда да се опожарят и ограбят размирните села, а
за повдигане на фашисткия престиж пленниците се разс-
трелват със стотици наведнъж.
Една от целите в Източна Африка е в Сомалия да се
вкарат много италиански заселници, след което посте-
пенно да се нахълтва на етиопска територия. Макар че
фашизмът публично обещава да зачита независимостта
на Етиопия, още през 1922-1923 година има план за
превръщането на тази огромна империя без излаз на мо-
ре в италиански протекторат.
Отначало Мусолини се опитва да съдейства за осъ-
ществяването на този план, като блокира членството на
Етиопия в Обществото на народите. Едва когато вижда,
че не може да попречи на това, той размисля и подкрепя
членството на Етиопия и се старае да убеди другите, че
158 МУСОЛИН
И действие
Рас Тафари* е просветен владетел, който успял да забра-
ни робството. Към 1925 г. той подготвя военни планове
за момента, когато събитията в Европа ще направят въз-
можно едно мащабно военно нахлуване - подчертал е
думата „военно" три пъти, за да избегне всякакво недо-
разумение. Генералите му препоръчват за деня на завла-
дяването да бъдат готови на място запаси от отровните
газове фосген и иприт - тяхното използване е забранено
от току-що подписания от него Женевски протокол.
Още с идването си на власт Мусолини нарежда спря-
мо Либия да се води „твърда" политика и денонсира ед-
ностранно договорите, с които либералното правителство
на Италия гарантира свобода на словото и парламенти за
арабското население на Триполи и Киренайка.
Губернаторът Джузепе Волпи, макар и не толкова суров
като Де Веки в Сомалия, наказва всички племенни вож-
дове, които дръзват да критикуват това флагрантно на-
рушение на договора. Един местен лидер, Ел Хади
Кубар, който се предава, подведен от обещанието за
снизхождение, е екзекутиран след съд по бързата про-
цедура. Говори се, че тази жестокост повдигнала итали-
анския престиж сред мюсюлманското население, но фак-
тически това е характерен пример за зле направена
сметка от фашистите. Всички плодородни земи, които
според Волпи могат да бъдат използвани от белите за-
селници, са експроприирани съгласно един нов закон,
оповестен гордо като типично фашистки.
През 1926 г. Мусолини разиграва голям театър при
посещението си в Либия, където пристига с два линейни
кораба и 15 военноморски единици, за да демонстрира
сила. Твърди се, че това посещение впечатлило арабско-
то население и гарантирало 50 години мирно прониква-
не. Всъщност този опит да се всее страх има съвсем раз-
личен ефект и фактически ускорява бъдещата продъл-
жителна и скъпа война с либийските „бунтовници". Как-
то понякога посочват служители във външното минис-
* Рас Тафари (1892-1975) -рожденото име на Хайле Селасие, импе-
ратор на Етиопия (1930-1974). - Бел. ред.
фашисткото управление в 159
терство, неговата мания да печели престиж за фашизма
от време на време дава обратни резултати.
фашистките администратори в Либия, Сомалия и
Еритрея са направили много добро. Те влагат далеч по-
вече пари в тези колонии, отколкото вземат оттам, ма-
кар че намеренията им в никакъв случай не са били та-
кива. Полагат големи усилия да контролират робството,
епидемиите и междуплеменните конфликти. Но това
трябва да се разглежда на фона на циничните зверства и
расистката политика, характерни за всички колонии и
наистина не по-лоши тук, отколкото другаде. Основната
цел е господство и завоевания, а не икономически рас-
теж и социални промени. Една второстепенна задача във
фашистката колониална политика е просто предизвиква-
нето на безредици - например изпращането на оръжия
на йеменците за борба с англичаните с надеждата Черве-
но море да бъде превърнато в „зона на чисто италианско
влияние". Когато това се проваля, Мусолини приветства
руската интервенция в Арабския полуостров под пре-
текст - съвсем различно от онова, което твърди навсякъ-
де, - че Италия ще спечели от дестабилизиращия ефект
на комунистическото проникване в арабския свят.
Желанието да предизвиква безредици е една от при-
чините за интервенцията му в Танжер. Там и в Мароко
неговата политика е „да държи този район в непрекъсна-
та нестабилност" и да раздухва всякакви „потенциални
конфликти", където е възможно. Така ще отслаби Испа-
ния и франция и ще открие пътя за по-силно италианско
присъствие. Известно време дори се пита дали някой ден
няма да може анексира Мароко. Говори се там да се съз-
даде италианска база за подводници и военновъздушна
база и за целта той се свързва с бунтовническия лидер
Абд-ел-Крим, макар че сигурно би побеснял, ако францу-
зите се опитат да преговарят за същото с бунтовника
Сенуси в Либия.
Друга част на света, където Мусолини демонстрира
типични аспекти на фашистката външна политика, е
Афганистан. Той смята, че тази страна е предопределена
10U МУСОЛИН
да играе преобладаваща роля в политиката на Централ-
на Азия и към 1925 г. вече доставя оръжия там. Дружба-
та бързо прераства във вражда, когато с типичното си
бабаитство изпраща ултиматум до Афганистан след ек-
зекуцията на един италианец за убийство. Той не оспор-
ва вината му, но настоява за компенсация от 6000 лири
стерлинги и публично извинение за нанесения според не-
го удар по престижа на Италия. След като размисля, на-
режда на печата да омаловажи неговото искане, тъй ка-
то то може да се стори твърде унизително на афганците.
Към 1925 г. Мусолини вече е формулирал основните
принципи на фашистката политика спрямо света. Целта е
„да се основе империя", да се спечели „слава и мощ", „да
се създаде в лабораторията едно ново поколение воини, го-
тови всеки момент да дадат живота си". Твърди се, че
същността на фашизма е „военният стил". „Престъпление
е да не бъдеш силен" и всички италианци трябва да се смя-
тат за мобилизирани дори в мирно време, а той възнаме-
рява да увеличи тяхната боеспособност „до възможния
предел". „Миротворчеството" е безумие. Иска да изгради
военновъздушни сили, които ще „господстват в небесата",
а италианците трябва да привикнат да се чувстват в „не-
прекъснато състояние на война", докато превърнат това
столетие във „век на италианската мощ".
Една възможност, която Мусолини реално си предс-
тавя, е цяла Европа да стане един мощен фашистки
блок. фашизмът е кредо, което неизбежно ще се раз-
пространи в света, и той вярва, че дори Англия и Фран-
ция изоставят либералните идеали, принудени да приз-
наят, че парламентарното управление вече не действа.
Противоречивите мнения от чужбина рядко му се док-
ладват или поместват в италианския печат. Напротив,
всеки ден се повтаря до втръсване, че навсякъде от фа-
шизма или се страхуват, или му се възхищават.
ОРГАНИЗИРАНЕ НА ДЪРЖАВАТА
Мусолини знае, че съществуващите политически инс-
титуции трябва или да бъдат премахнати, или драстично
101
изменени, ако иска да избегне вот на недоверие и да за-
губи властта. Знае също, че за да успее да промени конс-
титуцията, ще трябва да си запази подкрепата на две
много различни групи. И двете са вътрешно разединени,
но тъй като се страхуват една от друга, и двете се
нуждаят от неговата помощ.
Първата е фашистката партия, която вече се ръководи
от фариначи. Във втората са дейци от старата консерва-
тивна управляваща класа, прегърнали фашизма в послед-
ния час и представени в кабинета от федерцони. Мусоли-
ни демонстрира умението си да запази подкрепата и на
двете групи в продължение на 20 години, като понякога ги
настройва една срещу друга, дава противоречиви изявле-
ния, за да се харесва на всяка от тях, и никога не прави
толкова бързи промени, че да унищожи баланса помежду
им. Крайната му цел е да съсредоточи максимум власт в
ръцете си, но трябва да действа постепенно - „да скубе пи-
лето перо по перо" с помощта на други.
Например административният апарат не може да бъ-
де набързо подменен, нито пък да изчезнат старите му
навици. Той веднъж изразява съжаление, че през ноемв-
ри 1922 г. не е прочистил драстично държавните служби,
а в 1927 г. партията все още се оплаква, че едва около 15
на сто от държавните служители са истински фашисти.
Мусолини обаче приема този факт като нещо, което с
времето ще се промени. В началото той оповестява на-
мерението си да намали административния апарат. Има
известна подкрепа от консерваторите и получава пълно-
мощия да се отърве от „ненадеждни елементи", които
отказват да се приспособят. На практика обаче съзнава,
че всяка чистка трябва да бъде в ограничен мащаб. В
действителност той no-скоро се нуждае от повече работ-
ни места в администрацията, за да си осигури подкрепа
сред интелектуалците и дребната буржоазия. Накрая, ка-
то логична последица от увеличения държавен контрол,
броят на бюрократите нараства повече от два пъти.
Друг закон му позволява да уволнява вироглави съ-
дии. Мусолини продължава да твърди, че никога не се е
И. Мусолини
10Z фашисткото управление в действие

намесвал в съдопроизводството, но на практика Отсега нататък няма да има повече никакви

съдебната власт, както и законодателната трябва критики, никакви разделения или „течения" в
да се подчиняват на изпълнителната - т. е. на партията, а желязна дисциплина, налагана
него. фашизмът, твърди той, има пълното право отгоре - не просто формална, а дисциплина по
да назначава съдии, които са фашисти, и да същество, дори „религиозна".
наказва или уволнява онези магистрати, които не Общата тема и процедурата на този конгрес
решават делата така, както му се иска. Десетки са изненада за много фашисти. Някои делегати
съдии фактически са уволнени заради тяхната се надяват, че
„политическа несъвместимост". Скоро
премиерът започва да се меси лично в някои
дела - понякога за да нареди снизходителност,
по-често да уточни, че обвиняемият трябва да
бъде обявен за виновен след съд по бързата
процедура, а друг път, за да изисква
„максимални наказания".
В стремежа си към лична диктатура
Мусолини среща същите трудности със
собствената си партия, както със съдебните или
държавните органи. Във фашизма съществуват 4-
5 различни групи въпреки желанието му да ги
спои в един-единствен израз на личната си воля. За
да се справи с това разединение, през юни 1925 г.
Мусолини свиква партията на последния й
конгрес. Мотивът му е не да разисква
политиката, а да сложи край на вътрешните
спорове, защото по-нататъшното обсъждане на
целите ще бъде „загуба на време", след като той
вече е твърдо на власт.
Неговото послание към делегатите е „пълна
безком-промисност" и отказ от старомодната
„фразеология и манталитет" на либерална
Италия. Те трябва да се стремят към
„фашизирането" на всички институции до така-
ва степен, че думите „италианец" и „фашист" да
станат синоними. Партията научава, че
Мусолини възнамерява да „узакони фашисткото
беззаконие" и да не обръща внимание на
никакви протести от „така наречените ин-
телектуалци". Според партийния секретар
фариначи вярата е по-полезна от интелекта.
ще им бъде позволено да разискват точките в
дневния ред, но са надвикани и принудени да
млъкнат; други бързо схващат какво се очаква
от тях и оттеглят заявките си за изказване.
Вместо да продължи три дни, както е опо-
вестено, конгресът приключва за няколко часа
и може да бъде оценен ретроспективно като
решаващо събитие, при което всякакви спорове
са приглушени и всички са принудени да се
съобразяват. Ето защо Мусолини си спомня за
него като един от големите триумфи на режима.
Това положително е и личен триумф, защото
той ръководи неговия ход - няколкото хиляди
делегати се държат „като восък в ръцете му".
Онова, което засяга партията, трябва после
да бъде разширено и да обхване обществото
като цяло. Мусолини веднъж вече се е борил
срещу „преклонението пред държавата" и е
настоявал за намаляване на нейните пъл-
номощия (както прави и в края на кариерата
си). Но през по-голямата част от фашисткия
период той приема, че най-добре ще увеличи
личната си власт чрез централизирано
ръководство във всички области на живота. В
края на 1925 г. той смята, че фашизмът вече не
може да бъде отстранен със законни средства, а
само чрез сила. Следващата цел е военна
повинност за всички италианци в армията или
на строева служба, което на свой ред ще го
улесни да играе ролята на силния в световните
дела, а това е съкровеното му желание.
Мусолини е взел тези цели от бившите
националисти и именно на тях, особено на
федерцони и Алфредо Роко (министър на
правосъдието от 1925 до 1932 г., когото нарича
„законодател на фашистката революция"), той
разчита да ги осъществи. Както се изразява друг
бивш националист, фашизмът трябва да бъде
тоталитарен, при необходимост и деспотичен,
нещо като религиозен орден с монашеска
житейска нагласа. Италианският народ, твърди
Мусолини, трябва да се научи да се подчинява и
така да стане пълнолетен. После хората трябва
да се научат да вярват, за да бъдат готови да се
бият, щом той им разпореди.
J.U*»
Ето защо местното самоуправление е отменено. Вече
няма да бъдат избирани окръжни и градски съвети, а
централно назначени кметове ще заменят всички избра-
ни дотогава. Префектът ще продължи да действа като
главен представител на правителството във всяка про-
винция, но до него ще бъде и местният партиен секретар
или federate, който получава паралелна и независима
власт, тъй като Мусолини обича да разделя и владее. Ка-
то кара партийни представители и държавни служители
да се надзирават един друг, той създава система за конт-
рол и балансиране, която лишава другите от ефикасна
отговорност и му предоставя реалната власт.
Той оправдава това постепенно приближаване към
диктатура с аргументите, че съсредоточаването на всич-
ки сили на нацията в ръцете на един човек е във всеобщ
интерес. Преди време твърди точно обратното и в нача-
лото фашизмът отхвърля всяка идея за диктатура. Като
министър-председател Мусолини продължава да си дава
вид, че осъжда култа към личността, но на практика це-
ленасочено развива мита за мусолинизма като единстве-
ната важна догма на своя режим.
Дори нефашисти бързо се увличат от този култ към
човека, на когото единствено може да се разчита. Той е
благосклонният властелин, който може би е мамен от
подчинените си и е обкръжен от посредствени същества,
но който в крайна сметка ще оправи всичко, фариначи
го моли да се провъзгласи за диктатор, наричат го „поч-
ти божествен". Той е творец на чудеса и се говори, че
просто със силата на волята си спрял лавата от вулкана
Етна, преди да унищожи едно село. Той е мъжът на сто-
летието, човекът, в чиято епоха „имаме привилегията да
живеем".
Понякога Мусолини отхвърля или се прави, че от-
хвърля прекомерните ласкателства с думите, че не харес-
ва начина, по който някои хора се мъчат да го превърнат
в свръхестествено или свято същество. Въпреки това
един диктатор трябва да издигне бариера между себе си
и своите привърженици и неговият сигурен инстинкт му
подсказва, че най-добрият начин да привлече въображе-
нието на хората е да разпространява представата, че не
може да направи нищо лошо. Той все повече убеждава
сам себе си, че е ръководен от „мистична сила" и че ви-
наги ще намира правилните отговори, докато отказва да
бъде възпиран от критики или съвети.
Тази илюзия се подхранва не само от радикалните
фашисти около фариначи, които виждат в Дуче изпра-
тен свише спасител да подобри съдбините на Италия и
техните собствени съдби, но и от по-здравомислещия
федерцони. Всички фашистки лидери все повече осъзна-
ват, че личното им оцеляване е свързано с мита за вели-
кия диктатор. А и самият Мусолини не е достатъчно са-
мокритичен да прозре опитите за използване на името
му. С голяма тържественост той полага в Сицилия ос-
новния камък в строежа на един нов град - твърди се, че
това е първият от хиляди градове с по десет или повече
хиляди жители. Градът е кръстен Мусолиния, но повече
нищо не се чува нито за него, нито за останалите. Вест-
ниците поместват на цяла страница една реклама на
сладкарница „Перуджина", където се цитира личното
одобрение на самия Дуче: „Казвам ви и ви разрешавам
да ме цитирате, че вашият шоколад е наистина прелес-
тен." За него не е лесно да насърчи другите да му казват
дали и кога изпада в смешно положение.
В края на 1925 г. Мусолини си присвоява нова титла
-не само министър-председател, но и „глава на правител-
ството". В камарата е прокаран без никакви разисквания
закон, определящ прерогативите на този пост, а в Сената
се чува един-единствен глас против. Парламентът обявя-
ва, че „обидата на честта или престижа на главата на
правителството" е престъпление, което носи наказание
До 5 години затвор. Новият пост е сравняван с титлата
на Кромуел лорд-протектор и с канцлерския пост на
Бисмарк, макар че това дразни Мусолини, който твърди,
че идеята му е несравнима и оригинална.
Практическият резултат е, че Министерският съвет
деградира до чисто консултативен орган. На capo del
l ÖD
governo* е разрешено да законодателства без съгласието
на парламента, дори да определя собствената си заплата
с декрет. Парламентът не може да обсъжда абсолютно
никакъв въпрос, ако той не го покани да направи това,
което означава, че Мусолини вече не може да бъде от-
странен или дори бламирай. Пред чужд журналист той
заявява, че парламентарното управление се е оказало
„напълно непригодно за характера, образованието и
манталитета на италианския народ" и ако той го оставя
да съществува само на книга, то е единствено защото
забраната му може да накара чужденците да се усъмнят
в чистотата на неговите намерения. Оттук нататък той
очаква парламентът да прояви чувство за дисциплина
-неговата роля в режима е чрез единодушно гласуване да
впечатли общественото мнение в чужбина и да излезе
така, че всички в Италия подкрепят Мусолини.
Към края на 1925 г. парламентът, административ-
ният и съдебният апарат са вкарани в системата и в ре-
зултат вече не е толкова необходимо да се разчита на на-
силието и на самата фашистка партия, фариначи с ня-
кои от екстремистите прави още един опит да се утвърди
и да попречи на Дуче да се измъкне от влиянието на пар-
тията. Тъй като се има за втората фигура в режима, пар-
тийният секретар е дълбоко обиден, когато излиза, че
трябва да изпълнява нарежданията на префекта на Кре-
мона. Той опитва да подтикне местни фашистки групи
да се противопоставят, а при необходимост и да не се
подчиняват на префектите. Поставя в неудобно положе-
ние правителството и с намека за подновяване на анти-
клерикалната програма от 1919 г., след което съживява
отрядите за една нова вълна от спорадични терористич-
ни действия.
Мусолини прави каквото може да скрие факта, че то-
ва са прояви на предизвикателство и неподчинение, но
тайно порицава сурово подобно „престъпно" непокорст-
во и се заканва да използва армията, за да принуди пар-
* Capo del governo (um.) - глава на правителството. -Бел. прев.
фашисткото управление в 167
действие
тията да му се подчини. За нещастие, както се оплаква
той, след всяка революция остават революционери, а ня-
кои от тях, по негово признание, не са по-добри от обик-
новени престъпници, които използват фашизма, за да
прикриват престъпленията си. След победата над опози-
ционните партии той не може да позволи собствената му
партия да оспорва властта на лидера, ако режимът тряб-
ва да стане доминиращ фактор в историята на столетие-
то, както е планирал.
От друга страна, фариначи, който се бори за „автоно-
мия на партията" и за репутацията й на насилник, се на-
гърбва със защитата на Думини в един процес, който
събужда неприятни спомени за кризата „Матеоти".
Мусолини би искал Думини и съучастниците му да бъ-
дат оправдани в съда, но знае, че доказателствата за ви-
ната им са получили такава гласност, че би било по-бла-
горазумно да се задоволят с една лека присъда. Той по-
лага всички усилия да омаловажи процеса и изпраща на
Фариначи изрични нареждания да не го драматизира, а
да отстрани фоторепортерите и при възможност да не
допуска коментари във вестниците, фариначи обещава,
че ще се подчини, но нарушава обещанието си по всички
линии, защото иска важната му изява в съда да получи
максимум гласност. По собственото му признание, той
вече е най-мразеният човек в Италия, но има зад гърба
си голямата сила на партията и смята, че най-добрият
шанс да запази поста си е да остане в центъра на общес-
твеното внимание. Той греши - Мусолини го отстранява
и се заканва да го изключи от партията, ако продължи
да се прави на „антипапа". В Италия има място само за
един Дуче и на партията никога няма да й бъде позволе-
но да стане държава в държавата.
Мусолини като 169
водач

ръка, пъхната под

8. ревера на сакото
-друг Наполеонов
МУСОЛИН маниер. Впечатляват
големите му, из-
И КАТО пъкнали очи, които
той се учи да разтваря
ВОДАЧ широко и да върти по
начин, който през
декември 1922 г.
ЛИЧНОСТТА НА лондончани намират
МУСОЛИНИ за застрашителен, но
Към 40-ия рожден според правоверните
ден на Мусолини придават пламенност
лицето му е известно и властност на
в цяла Европа и е изражението му.
любима тема на Като министър-
фоторепортери и председател
карикатуристи. Много Мусолини бързо
по-нисък, отколкото усвоява изисканите
фотографите го маниери на светското
изкарват на снимките, общество и контроли-
той е широкоплещест ра пред хората
и мускулест, а невъздържания си
оплешивяващата коса език. Често обаче
над челото му го със- пропуска да се
тарява. Той обича да избръсне и това личи
позира изпъчен, много при тъмната му
отметнал назад го- брада. По-късно
лямата си глава - решава да бръсне
превзетост, която цялата си глава, за да
подчертава волевата прикрие процеса на
му брадичка. застаряване, и
Обикновено стои използва като
разкрачен, с ръце на бръснар полицай от
хълбоците и леко охраната. Обноските
намръщено лице, му на масата
което според някои е предизвикват
преднамерено известно притеснение
Наполеонова поза. и вероятно са една от
Понякога позира пред причините да не обича
фотоапаратите с да се храни с други
хора. Млад служител посвети в тънкостите
от външното на буржоазния тоалет
министерство е и основните
натоварен да го принципи на
общоприетия етикет.
Повечето време
през 20-те години
Мусолини продължава
да носи цивилни
дрехи. За първото си
официално посещение
при краля той заема
един неугледен
редингот и цилиндър
и те му харесват
толкова много, че за
известно време се
опитва да наложи
този нелеп стил на
своя антураж.
Понякога носи
официално вечерно
облекло, когато
вечеря сам в
ресторант, друг път -
фрак в комбинация
със светложълти
обувки, а на много
снимки от периода
1922-1924 г. личи
новото му
пристрастие към
гетите и папийонките.
След година-две се
отказва от тази
театрална превзетост,
изоставя и бомбето,
когато забелязва, че в
американските
комедийни филми
(към които е
пристрасте н и има у
дома си
прожекционен апарат)
никой освен неговите
любимци Лаурел и
Харди вече не го носи.
Той все по-често слага
униформи и в
началото те също са
подчертано
театрални.
Министрите са
поощрявани да носят
обшитите със златни
шнурове сини куртки, скромен ергенски
натруфени с богато апартамент на
украсени рицарски последния етаж на
ордени, триъгълни „Палацо Титони" и
шапки, а понякога и поръчва да му качват
церемониална сабя. яденето там. Един от
След 1930 г. почти малцината негови
всички снимки гости е впечатлен от
показват Мусолини в безвкусицата на
униформа, освен обзавеждането и от
когато позира сред огромната картина на
къпещи се в Ричоне Мусолини, заемаща
или гол до кръста сред по-голяма част от
селяните по време на всекидневната.
жътва - две След няколко
превземки, които Хит- години той се
лер, лишен от добро премества в далеч по-
телосложение, намира разкошната вила
за крайно „Торлония",
непристойни. предоставена му от
След като става някакъв любезен
министър- аристократ срещу
председател, в символичен наем, но
продължение на и там живее крайно
няколко месеца той скромно. Малко са
живее по хотели. По- дори собствените
късно си намира

Г
170 МУСОЛИН Мусолини като 171
И водач

му близки, получили покана да му гостуват, а и сам не фамилията, е древен замък, щедро реставриран за целта.
обича да го канят, защото „един диктатор никога не
трябва да позволява да смущават интимния му живот".
Той отделя за хранене не повече от три минути и обича
да казва, че човек не трябва да стои повече от десет ми-
нути дневно на масата - нещо, което едва ли е помогна-
ло на ужасното му храносмилане. Към 1923 г. вече
почти е отказал алкохола и пушенето.
Само на двама души от персонала обикновено се раз-
решава да нарушават уединението му. Едната е Чезира
Карочи, жизнена и донякъде агресивна дама, която е
готвачка и домакиня. Другият е Камило Ридолфи, него-
вият учител по фехтовка и коняр, с когото язди повечето
сутрини в обширния парк на вилата. Ридолфи изпълнява
ролята на иконом, когато Мусолини пътува, и получава
добра заплата като генерал във фашистката милиция.
Куинто Навара, отчасти портиер, отчасти личен секре-
тар, пристига всяка сутрин в осем часа (през зимата в де-
вет) да отведе Мусолини до канцеларията му и в продъл-
жение на повече от 20 години е човекът, който го вижда
по-често от всеки друг. Мусолини наследява Навара,
който не е фашист, от предишни министър-председате-
ли. Алесандро Чаволини, официалният му секретар, е
офицер в милицията и някогашен журналист в „Пополо
д'Италия". От него се изисква особена дискретност, тъй
като се грижи за деликатните въпроси на личните му
финанси. С Ерколе Борато, предан шофьор в продълже-
ние на 20 години, Мусолини твърди, че почти не е разме-
нил и дума.
Дуче притежава 70 акра плодородна земя в Романя,
която превръща в образцова ферма с възможно най-доб-
рия инвентар. През 1925 г. му хрумва грандиозната идея
да възобнови по-голямата част от съседното село, къде-
то е роден, и този личен паметник е изграден със значи-
телни разходи. Той получава много по-голяма вила неда-
леч оттам чрез общонародна подписка. „Рока деле Ка-
минате", който става главна ваканционна резиденция на
Семейството редовно ходи на море в Ричоне на Адриати-
ка, а Виктор Емануил разрешава на Мусолини да ползва
малка вила на морския бряг в едно от кралските имения
близо до Рим. До нея съпругата му Ракеле очевидно ни-
кога не е имала достъп.
Семейството води спокоен живот и ползва частна ях-
та само в редките случаи, когато е необходимо. Може би
е странно, че човек, който с такава вещина корумпира
другите с пари, почти не проявява интерес към богатст-
вото. Но всъщност Мусолини може да ползва неограни-
чено държавни средства за себе си и за децата, без ни-
какво задължение да ги отчита. Той има добри доходи и
като,член на парламента, и като земевладелец. Получава
заплата на министър-председател само до 1928 г. и отново
след 1943 г. Вестниците му невинаги са много доходни, а
в средата на 20-те години очевидно са и губещи, но като
техен собственик Дуче редовно получава дивидент.
„Пополо д'Италия" - където накрая работят над 700
души - представлява доста значителен производствен
фонд, който той в крайна сметка успява да реализира.
Мусолини получава и авторски хонорари. Статиите,
които пише за американски списания (или no-скоро пи-
сани вместо него тайно от един американски журналист
заедно с брат му и Маргарита Сарфати), по едно време
му носят по 1500 долара седмично само от Хърстовия
печат. Хонорари му изплащат и за речите, публикувани
като пропаганда на няколко езика. Втората му автобиог-
рафия, писана през 1927-1928 г., му носи над един ми-
лион лири през първите две години. Толкова получава и
за друга книга, която пише през 1944 г. За размера на те-
зи цифри можем да съдим, ако ги сравним с годишната
премиерска заплата от 32 000 лири. Много от парите, ко-
ито той получава, може дори да са били раздадени, а ре-
дица големи суми, подарени му неофициално от итали-
анци и чужденци, отиват предимно за скромни и често
нерегистрирани благотворителни акции.
Едва когато насърчаването на семейния начин на жи-
вот става догма във фашистката религия, Мусолини до-
172 МУСОЛИН
И водач
вежда жена си и децата да живеят в Рим. Това е пет го-
дини след като заема премиерското кресло. Дотогава
той пътува на север 3-4 пъти годишно за няколко дни,
но целта му понякога е no-скоро да види синьора Сарфа-
ти, отколкото жена си. Дори когато се разболява тежко
през 1925 г., Ракеле не отива да се грижи за него - тя не
харесва римското общество, все още не проявява ника-
къв интерес към политическия му живот и предпочита
да работи във фермата. Дори за годишнини те си разме-
нят поздравления чрез телеграми или по телефона. Тя
може да нарича съпруга си „Дуче" дори и в семеен кръг.
Между двамата има уважение и привързаност, но никога
много интимност, а според някои Мусолини малко се
страхува от нея. Той изглежда не харесва много живота в
семейството и когато е у дома, обикновено се уединява.
Дори предпочита да се храни сам. Но официалната кар-
тина е различна, особено след като фашизмът вменява в
дълг на всички италианци да имат повече деца. Тогава
той настоява за религиозен брак, за да даде достоен при-
мер, и широката публика е уведомена, че семейството на
диктатора е истински оазис на спокойствие и тиха отмо-
ра. Ракеле е представена като идеалната фашистка съп-
руга, трудолюбива и прилежна домошарка. Въпросни-
кът, представен й от един американски журналист, е по-
пълнен от Мусолини, който твърди, че любимите й зани-
мания са шиенето и гледането на филми. В повечето
случаи обаче името и снимката й не попадат във вестни-
ците.
Най-голямото им дете, Еда, родена през 1910 г., си
остава негова любимка и според някои е единствената,
която наистина е близка с него. За известно време тя
има английска гувернантка, но по-късно я изпращат в
аристократичен девически пансион, откъдето избягва.
Виторио е роден през 1916 г. и си спомня, че почти не е
виждал баща си на младини. Бруно се ражда през 1918-а,
Романо през 1927-ма, а Анна Мария през 1929 г. Мусоли-
ни признава, че не е бил много грижовен баща, а други
отбелязват, че говорел с децата си така, сякаш са на ми-
Мусолини като 173
тинг. Понякога ги описват като прекалено умни, но макар
че забелязва с известно неодобрение как техните учители
винаги гледат да им пишат отлични бележки, се мъчи да
се убеди, че блестящите им резултати на изпитите са зас-
лужени. В крайна сметка обаче те са едно разочарование
за баща си и изглежда не им е било лесно да живеят така,
че да са достойни за неговата важна особа.
По-близо до Мусолини от всички деца е Арналдо, по-
малкият му брат. Именно той съчинява втората „автоби-
ография" на Бенито и пише някои от неговите статии.
Арналдо е бил учител като брат си. Той е много по-спо-
коен човек и си спечелва име в обществото със своята
умереност и здрав разум, макар че понякога тайно го на-
сърчава към жестоки и агресивни действия. Като редак-
тор на „Пополо д'Италия" Арналдо допринася много за
прекомерния култ към Дуче, но, общо взето, е по-чове-
чен, не толкова свадлив и отмъстителен. Смъртта му
през 1931 г. бележи един етап във все по-намаляващия
самоконтрол на брат му. Арналдо е хвален възторжено
от фашисткия печат като блестящ писател и дълбоко
оригинален мислител, но това реноме е незаслужено.
Никой друг не е бил толкова близо до Мусолини както
брат му, но дори той не е бил достатъчно близо. Освен че
не се доверява почти на никого, диктаторът уважава мал-
цина от другите фашистки лидери. Дуче не е просто самот-
ник, а мизантроп с много лошо мнение за човешката при-
рода, който отхвърля алтруизма и идеализма. Той приема,
че всички са крайно себелюбиви, а почти всички - неком-
петентни и ненадеждни. В това намира нова допирна точ-
ка с Макиавели, който е най-големият политик и „може би
най-великият от всички италиански философи", макар че
според него и той не е отишъл достатъчно далеч в презре-
нието си към човешкия род.
Презрението на Мусолини се изразява в инстинктив-
ната му неприязън към светските събирания и общува-
нето с хора. Понякога се тревожи от изолацията си и
чувството за превъзходство над останалите, но по-често
оправдава тази отчужденост като потребност за личния
МУСОЛИН Мусолини ка ги i/j
И иидач

си стил на управление. Харесва му политиката с когото и да било.

да мисли за себе си като за човек, Това не е съвсем вярно, но фактът,
изключен от общуването с другите че го прави, хвърля светлина върху
сякаш от някакъв божествен закон, неговата личност.
сам на своя пиедестал, не- Харесва му хората да мислят,
достижим за никакво външно че той се различава по характер от
влияние. Това е една от причините другите, тъй като при него няма
да се гордее, че винаги контролира егоизъм или лична суета. Това
чувствата си и никога не позволява също не е вярно, напротив. Него-
върху лицето му да се изрази вата суетност и податливост пред
някаква силна емоция, освен двете ласкателите са безгранични.
стандартни пози - на свирепост и Мусолини признава веднъж, че
доброжелателство. „често бих искал да греша, но
Мусолини обича да говори за досега това не е ставало и
необходимостта от защитна стена, събитията винаги се оказват
която да го отделя от другите, и такива, каквито съм ги предвидил".
дори за „физическо отвращение" Трудно е обаче да се каже дали се
от контакт с хората. Когато самозаблуждава, или съзнателно
забранява ръкуването и го заменя с изгражда фалшив мит.
онова, което нарича „по- Мусолини не изпитва никакво
хигиеничния" римски поздрав, това влечение към светските разговори.
отчасти е резултат от почти От време на време опитва, но
болезненото му отвращение от безуспешно,
физически допир.
Както сам казва в интервю пред
френски журналист, „един лидер
не може да има равни на себе си,
никакви приятели и не трябва да се
доверява никому". Мусолини обича
да си припомня, че дори в
училище никога не е имал приятел,
защото преднамерено е решил да
живее в усамотение. Той дори не
приема това като загуба -дружбата
е чувство, което се е научил да
презира. Продължава да оправдава
самотата си с твърдението, че не
му трябват никакви съвети, и рядко
изпитва необходимост да обсъжда
и естественото му предпочитание
при общуването са подигравките,
остроумните забележки и които го виждат рядко. Въпреки
ругатните. Макар че минава лесно
към сарказъм, той почти няма
чувство за ирония или хумор и все
повече губи усет към нелепото. В
началото цени високо работата на
карикатуристите и сатириците, но
започва да вярва, че „фашизмът е
твърде свято нещо, за да бъде
осмиван". Обикновено Мусолини
смразява всеки, който се опитва да
се шегува, освен ако не е някой
чуждестранен посетител, когото
сам се мъчи да развесели. Ако
журналист напише за него, че се
смее, той може да настоява фразата
да отпадне. В продължение на
много години Дуче не допуска да
се публикуват никакви негови
снимки с усмивка, като вместо
това предпочита да е досадно
нацупен и обикновено си придава
свиреп и жесток вид.
Въпреки мизантропията и
липсата на чувство за хумор
Мусолини наистина има някои
привлекателни качества. Той умее
да очарова, когато поиска, а
критиците му признават, че може
да бъде интересен и понякога
впечатляващ събеседник.
Несъмнено личното му обаяние
действа най-добре върху онези,
това той винаги може да впечатли
някой посетител, а всички
фашистки лидери си спомнят как
понякога са били омагьосвани,
особено в началото, пре-ди
недостатъците му да станат по-
очевидни. Те са очаровани от
огромната му жизненост,
интелигентност и схватливост и
всички са съгласни, че
журналистическата практика му е
дала чудесна способност да помни
факти. Той самият най-много цени
точно тези свои качества -голяма
интелигентност, памет, желязна
воля и прекрасен усет за синхрон в
политиката.
Мусолини много иска хората да
знаят колко е огромна неговата
работоспособност, как работният
му ден може да продължи 18-19
часа (14 в неделя) и въпреки това
бюрото му е винаги разтребено, а
той е в състояние мислено да върти
всички сложни държавни дела.
Именно той внушава на
журналистите да разказват за
неговата прилежност. Ето как
читателите научават, че прекарва
i/0 МУСОЛИН
И водач
само пет часа в леглото, а при извънредни
обстоятелства може да работи нощ след нощ, без
изобщо да спи. Както много други неща, това също е
басня. Сътрудниците му понякога получават нареждане
да оставят нощем някоя лампа да свети в кабинета му,
за да се създаде впечатлението, че работи до късно. В
действителност Мусолини е сънливец, който обича да си
ляга рано и спи по девет часа, без да го тревожат дори
при извънредни обстоятелства. Не почива редовно
следобед, макар че понякога може да заспи на бюрото
си.
Мусолини не е безделник, но всички тези приказки за
изключителната му работоспособност и ефикасност са
просто преувеличени. Правят се изявления, че той рядко
ползва почивните дни, даже изобщо не почива. Мъчи се
да убеди хората, че всеки ден през годината има средно
по 25 срещи и че за 7 години се е справил с 1 887 112 раз-
лични дела. Тази цифра предизвиква съмнения с харак-
терната за него точност - излиза, че на час той върши
близо сто неща при 60-часова работна седмица. Освен
това твърди, че всеки ден намира време за спорт, а вечер
свири на някоя от скъпите цигулки от колекцията си. Да
не говорим за всекидневния подробен преглед на нацио-
налния и международния печат.
Казва се, че външната политика ангажира повечето
от времето му, макар че според един посланик той е
толкова „затрупан от многото си дела и задължения", че
едва ли би могъл изобщо да се грижи за нея. По друг
повод Мусолини твърди, че по-голямата част от деня
отделя за контрол над дейността на трите рода
въоръжени сили. На практика той изглежда претупва
всяко от многобройните си задължения и се интересува
главно от това да демонстрира просто свръхчовешки
усилия.
Тези несъответствия могат да бъдат обяснени най-
добре, ако гледаме на Мусолини като на актьор, симу-
лант, самохвалко, който сменя ролите си час по час в за-
висимост от случая. Разбира се, това се отрича от офици-
алната пропаганда, защото загатва за шарлатанство или
най-малкото за лицемерие. Въпреки всичко много от
Мусолини като 177
онези, които го познават, виждат тъкмо тук ключа към не-
говата личност. Преструвките, пише Де Амбрис, не са
просто втора природа за него, те са истинската му природа.
Както по-късно признава със съжаление друг негов
разочарован последовател, Дуче се оказва просто ми-
раж, а реалността е по-близо до Калиостро, онзи печен
мошеник от XVIII век, отколкото до Гарибалди. Дра-
матургът Пирандело, друг познавач на човешката при-
рода, смята, че Мусолини е в основата си актьор, който
се преструва, че е онова, което италианците искат да бъ-
де. Чезаре Роси, който известно време е най-близкият му
сътрудник, също смята, че Дуче притежава „чудесно
умение да играе една след друга най-разнообразни и про-
тиворечиви роли... Един ден той нарича дадено нещо
бяло, на другия ден твърди, че е черно" - и, естествено,
очаква да му вярват и в двата случая. Роси привежда за
пример начина, по който Мусолини бързо минава от ци-
низъм към идеализъм, от импулсивност към предпазли-
вост, от великодушие към жестокост, от решителност
към колебание, от умереност към безкомпромисност.
Сякаш никога не знае собственото си „Аз" и винаги се
стреми към някакво фалшиво превъплъщение.
Както признава самият Мусолини, той не придава
особено значение на последователността на идеи или
мнения. Това, естествено, не пречи на пропагандната ма-
шина да изтъква, че е неизменно последователен. Той е
разбрал колко ефикасно е да минаваш от закани към
примирение, да бъдеш, както сам казва, „реакционер
или революционер в зависимост от обстоятелствата".
Мусолини знае цената на силните ефекти и контрасти и
като истински фокусник се наслаждава как те объркват
различната публика, с която се среща всеки ден.
Актьорът Мусолини, както е известно, живее нервно
под постоянно физическо и умствено напрежение,
което само отчасти е прикрито зад привидна
невъзмутимост. Когато изглежда отпуснат и обаятелен,
това обикновено е маска. Той рядко си го позволява с
италианци, само с Д'Анунцио - единствения му
сънародник, освен краля,
 - М усолини
12
I към когото Дуче се отнася почти като с равен. Затова
пък чуждестранните гости са очаровани да видят как
пред тях той сякаш се отказва от публичните си превзем-
ки в изразите и походката, макар че също забелязват
колко рязко може да изчезне любезното му и добродуш-
но държане, ако в стаята влезе друг човек. Свирепата по-
за е също толкова неестествена, колкото и приветлива-
та, но той признава, че му е необходимо да внушава
страх и преднамерено си придава суров вид.
Доколко здравето му се е оправило след сериозното
заболяване през 1925 г., е трудно да се каже, защото в пе-
чата не е разрешено да се публикува дори намек за ня-
какво неразположение. Чуждите журналисти са гонени
от страната, ако споменат, че нещо не е наред. През 1929
г. Мусолини отново има вътрешен кръвоизлив и го леку-
ват с антиацид и противоспазмени средства, тъй като яз-
вата периодично го тормози. Години наред, докато симп-
томите упорстват, той е предимно на течна диета. Пие
редовно по три литра мляко и яде плодове шест или по-
вече пъти дневно. В началото на 30-те години той има от
време на време болки и не може да се съсредоточи.
Мусолини обаче продължава да се занимава с гим-
настика и да поддържа младежкия си вид. Правят се
опити да се попречи дори на чужди вестници да спомена-
ват възрастта му. Той успешно прикрива факта, че носи
очила, и започва да използва специална пишеща машина
с големи букви, за да може да чете бележките за речите
си. Друг странен начин да демонстрира младежка енер-
гия е да тича покрай строените войници, когато инспек-
тира военен парад, и продължава да го прави дори близо
60-годишен.
Говори се, че взема присърце всякакви видове спорт,
особено опасните. Става легендарен с ездата, както и със
скоростното шофиране. Харесва му обществеността да
знае точно колко часа е пилотирал самолет всяка година
и някои биографи приемат, че има общо 17 000 летател-
ни часа - почти колкото някой професионален пилот за
целия си живот. От време на време кани чужди журна-
Г
Мусолини като водач 1/У
листи да го гледат как фехтува, играе тенис или язди, и
казва, че се надява да отразят добрата му форма и вещи-
на. Понякога честността им като репортери е подложена
на тежки изпитания.
Той обича да си дава вид, че работи по точен план.
Харесва му да казва, че е пресметнал точно какво трябва
да прави през цялата година и дори по-нататък, а вед-
нъж заявява, че човек, който не гледа поне 50 години
напред, не трябва да управлява страната. Не е изключе-
но някои решения, които навремето са изглеждали
случайни, всъщност да са обмислени предварително. Но
едновременно с това се гордее, че действа по инстинкт и
интуиция за разлика от простосмъртните, които трябва
да обмислят внимателно всички „за" и „против". И тази
втора лъжа не пасва лесно с другата.
Мусолини иска да го смятат за непредвидим и зага-
дъчен човек, който винаги изненадва другите. Според
него това е признак за творчески характер, доказател-
ство, че ръководи събитията, вместо да бъде влачен от
тях. Например, ако се разчуе за нечие назначение преди
официалното съобщение, той инстинктивно търси друг
кандидат, за да демонстрира своята непредсказуемост.
Някои хора се възползват от този му навик и пускат
слухове, за да попречат на конкурента. Веднъж Мусоли-
ни признава, че е импровизатор, който „пренаглася по-
литиката си всеки ден". Много фашистки ръководители
са съгласни, че неговата импулсивност не подлежи на
контрол, че му липсват търпение и постоянство за ня-
каква дългосрочна стратегия и че в повечето случаи
действа, без да мисли.
Мусолини обича да отбелязва загадъчно, че е привле-
кателно да се действа ей така, „дори и когато се греши".
Той признава, че инстинктивно прибягва до действия в
моменти, когато не знае как да постъпи. Той трябва да
покаже, че води, а не го водят, трябва да върви против
течението, да създава впечатление, че винаги е в движе-
ние и никога не се колебае. Много му се иска да изглеж-
да като човек със силна воля и внезапни решения, който
IÖU МУСОЛИН
И водач
още от младини се е стремил да наложи своя „отпечатък
върху институции и хора със силата на волята" и да оста-
не в историята като изключителна личност, свръхчовек.
„Официалната" биография на Маргарита Сарфати за-
вършва с описание на Мусолини: как „очите му светят с
някакъв вътрешен огън", как до болка е погълнат от же-
ланието да сграбчи века с лъвски нокти и как „той изд-
раска с нокти от край до край облегалката на стола".
Синьора Сарфати и Анджелика Балабаноф твърдят,
че Мусолини първо ги е впечатлил като teppista - хули-
ган или скандалджия. И други смятат, че ученикът, кой-
то с такава лекота борави с ножа, запазва влечението си
към насилието и незаконните постъпки и като възрас-
тен. Мусолини твърди, че обича да гледа боксови
мачове и, може би фантазирайки, се хвали, че имал
инструктор по бокс, с когото обичал да се бие. Боксът,
казва той веднъж, „е прекрасно фашистко средство за
самоизява". фашистката сопа, или manganello, и през
1929 г. все още се смята за подходящо оръжие във
вътрешната политика. Когато един американец го пита
кое е по-силно - перото или сабята, той отговаря
незабавно - сабята, „защото тя сече. Сече. Слага край на
нещата. Край." Той набляга на последната дума,
превеждайки я на английски с особения си акцент.
Като младеж Мусолини се слави с участието си в дуе-
ли. Върти извънредно яростно сабята и с това пак се изя-
вява като самохвалко, който винаги търси драматични
ефекти и не го е грижа за общоприетите кавалерски пра-
вила в дуела. Както изглежда, той е смел човек. Но ин-
тересно, някои поставят това под съмнение. Други свър-
зват дуелите му с комплекс за малоценност. А онези, ко-
ито го познават най-добре, обясняват сприхавия му
говор и силното желание да се налага като начин да
преодолее своята вътрешна плахост. Той настоява пред
големия си почитател Пини да махне думата „плах" от
неговата биография, но толкова много други
използват същата дума, че изглежда плахостта трябва
да е била очевидна съставка от неговия характер.
Някои отиват дотам, че
Мусолини като 181
употребяват думата „женствен" и смятат, че Мусолини
далеч не е толкова мъжествен, колкото гласи легендата.
Според жена му той само „изглежда като лъв, но
всъщност е pover'uomo, жалък човек". Алфред Адлер,
специалист по психоанализа, е сигурен, че от ранното му
детство трябва да са останали ясно изразени чувства за
непълноценност. Истински смелите мъже, отбелязва Хе-
мингуей, няма защо да се дуелират, нито пък да позират
за снимки с питомна лъвица; няма и да карат кола с
опасна скорост по лоши пътища и да се хвалят с това.
Особено ако са слаби шофьори и могат да предизвикат
катастрофа.
Въпреки това, „живей опасно" е девизът, който Мусо-
лини дава на фашистката младеж и й напомня, че още
преди фашизма е проповядвал терапевтичните качества
на „една кървава баня". Както се гордее, че е използвал
насилие, за да заграби властта в Италия, така няма нищо
против печалната си слава в чужбина, че е „непредска-
зуема личност със сприхав нрав", „че може да му при-
чернее... да го обземе демонично своенравие, което да
свърши в пушек, лава, разрушение". Думи като „битка",
„конфликт" и „борба" все по-често се промъкват в него-
вите речи. Той предприема успешно онова, което нарича
битка за лирата, за пшеницата, за раждаемостта, битка
за проблема на юг и битки срещу врабците, мишките и
мухите.
В обществото Мусолини минава за човек, който не е
злопаметен, който е великодушен към нуждаещите се и
чиято буйност е повече на думи, отколкото на дела. Но
някои негови познати смятат, че в рядката му филантро-
пия преобладава личната гордост, а не добродушието, и
обикновено я проявява, когато цената за нея е по-малка
от потенциалната изгода. Макар че субсидира семейст-
вата на пострадалите от фашистките гонения - напри-
мер близките на Матеоти, - това става едва когато те се
подчиняват и молят за снизхождение; или като стимул,
за да бъдат принудени към подчинение и други. Мусоли-
ни не е толкова жесток, колкото някои, а може би пове-
1ÖZ
МУСОЛИН
И водач
чето диктатори. Но зад дребните му прояви на евтина
снизходителност, както той сам признава, се крие един
отмъстителен човек, който обича да мрази и да бъде
мразен.
В отношението му към Клара Петачи и многото други
любовници се забелязва подчертан елемент на садизъм.
Семейства на изгнаници са подложени на съвършено не-
нужна жестокост, а някои сред старите му познати, доста-
тъчно горди да признаят грешките си, са оставени безми-
лостно да гният в каторгите, дори когато вече не представ-
ляват опасност за него. Сред най-неприятните черти в ха-
рактера му е липсата на великодушие към бивши съмиш-
леници, макар че това може да е било една от причините
за успеха му в политиката. Както самият той признава по-
някога, през целия си живот е изпитвал злобна отмъсти-
телност към някои от враговете си, дори и спрямо онези,
които са се смятали за негови приятели. Доставя му удо-
волствие да смекчава нечии строги наказания, но може да
инструктира съдиите да постановят и смъртна присъда,
стига намесата му да не стане обществено достояние.
Смъртта е тема, от която просто му се повръща и е
трудно да допуснем, че би убил някого със собствените
си ръце или че изпитва наслада от гледката на екзекуции,
както е било при Хитлер. Но той действително
хладнокръвно разпорежда да бъдат вършени убийства.
Мусолини изрично отхвърля етиката на хуманността и с
течение на времето става все по-трудно да се открие ня- |
каква етичност или идеализъм в неговите действия.
Фактът, че не прави почти никаква разлика между добро
и лошо, справедливост и несправедливост, се оценява
дори от близките му колеги като голяма слабост. Отно-
шенията му с Думини и Албино Волпи показват ясно, че
за него не е под достойнството му да дружи с обикновени
престъпници и е готов да ги използва без никакви
угризения, стига името му да не се намесва. Собственият
му брат, който много му се възхищава, смята, че той е на
път да стане престъпник, а много други хора не хранят |
почти никакви съмнения, когато го наричат убиец.
183
Мусолини като
МУСОЛИНИ И ИКОНОМИКАТА
Дуче съчинява историята, че на младини е бил уче-
ник на „онзи цар на икономиката" Вилфредо Парето и
очевидно много иска да мине за човек, чиято икономи-
ческа политика е стабилна. Впрочем, на един от най-бо-
гатите хора в Италия той разправя, че икономическата
му интуиция „е почти безпогрешна". Мусолини знае, че
и тук, както във всичко друго, психологически правилно
е да създаде впечатление за сигурност и увереност. Исти-
ната е, че и той като Хитлер не разбира почти нищо от
тази тема и не проявява интерес към нея. Всички екс-
перти са наясно с това и незнанието му очевидно предс-
тавлява известна опасност за Италия.
Мусолини поема управлението с дългове към много
богаташи, които са помогнали на неговото движение и
чиято помощ все още му е потребна. Те са предпочели
фашизма пред либералните правителства през периода
1919-1922 г. и особено пред Джолити, който се заканва
не само да конфискува неразпределените печалби от
войната, но да попречи на избягването на данъци и да
разтури големите имения. Така че фашизмът се отказва
от предишното си искане за масова експроприация на
капитала и се харесва на богатите си покровители с това,
че затруднява стачките и изхвърля социалистите от орга-
ните за местна власт.
Мусолини привлича мнозина от заможните класи с
възхвали на свободната инициатива, с приказки за нама-
ляване на бюрократичния апарат и премахване помощи-
те за безработица и от време на време с признанията, че
неравенството в обществото не само не трябва да бъде
премахнато, а да се задълбочи още повече, фактът, че в
други случаи може да каже точно обратното, обикновено
се премълчава или не му се обръща внимание.
Естествено, Мусолини не иска да изглежда прекалено
прокапиталистически настроен, защото желае да се ха-
реса на всички класи. Затова се опитва да обясни, че не е
нито срещу работниците, нито възнамерява да дава при-
вилегии на богатите. Във всеки случай той знае, че във
184
МУСОЛИН
фашизма все още има левица, която се надява на завръ-
щане към радикалната програма от 1919 г. Понякога я
поощрява, за да твърди, че партията е по същество про-
летарско движение, чийто главен враг е буржоазията.
Макар че широката публика винаги може да бъде
заблудена за истинските му намерения, неизбежно е да
възникнат съмнения сред по-заможните му привържени-
ци - те виждат, че той е ненадежден и непредсказуем и
че обещанията му да помогне са въпрос на целесъобраз-
ност, а не на убеждение. Някои от тях скоро започват да
гласуват срещу него в парламента и да субсидират опо-
зиционния печат. Мнозинството обаче очевидно се дви-
жи от егоизъм и продължава да подкрепя фашизма дори
след убийството на Матеоти. В сравнение с онова, което
е било, годините 1922-1925 са „безусловен рай" за бога-
ташите - с малко стачки, много данъчни облекчения,
без контрол върху наемите и, общо взето, с големи пе-
чалби за бизнеса. Те не могат да не бъдат признателни,
когато отпада опасността да им се отнемат стотици ми-
лиони незаконни печалби от войната. Подкрепата на
банкери, индустриалци и земевладелци е неоценима и за-
това защото помага да се заблуди общественото мнение
в чужбина, че вулгарната бруталност на режима е
случайна и може да бъде подмината. Мусолини се
нуждае от тях, за да финансира партията си и да даде на
Италия икономическа подкрепа за една силна външна
политика. Решен да съживи икономиката и да подобри
платежния баланс, той е длъжен да покровителства про-
мишлените отрасли, които работят за износ. И знае, че
поне за известно време ще бъде разумно да поддържа
частната собственост и „да създаде изключително бла-
гоприятни условия за капиталистическата икономика".
Понякога се допуска, че Мусолини е бил просто ин-
струмент в ръцете на италианските капиталисти. Но
подкрепата му за тях никога не е била абсолютна, нито
тяхната за него. Необходимо му е формалното подчине-
ние на Конфедерацията на промишлеността, за да може
да разгласи чрез посолствата в чужбина, че всички ико-
fvni u IM» д«я 1OJ
ч
номически сили в страната са инкорпорирани във фа-
шистката система.
На практика обаче той не успява да наложи напълно
фашистката политика върху заможните класи и накрая
признава, че те декларират само „чисто формална приоб-
щеност към режима". Мусолини запазва инстинктивната
си неприязън към тях, която се корени в сиромашката му
революционна младост, и споделя, че тайното му желание
е „в крайна сметка никой италианец да не притежава голя-
мо имение или да живее в дворец". Богатите от своя стра-
на понякога не харесват или се страхуват от онова, което
той върши, но получават много осезателни компенсации и
във всеки случай разбират, че е „по-лесно да извикаш дя-
вола, отколкото да го прогониш".
Първият фашистки министър на финансите е бив-
шият отряден лидер професор Де Стефани. Възгледите
му като застъпник на свободната търговия и вярата му в
либерализирането на икономиката се нравят на някои
индустриалци, макар и не на всички. Мусолини подкрепя
тази политика на либерализация и продължава известно
време да твърди, че държавата не трябва да се меси в
икономическия живот на нацията; намесата на прави-
телството е „абсолютно пагубна за развитието на иконо-
миката". Други фашисти, напротив, проповядват намеса
на държавата в много голям мащаб. Отначало се пред-
приемат стъпки да се разреши на частни капиталисти да
имат акции в застрахователното дело и в телефонната
система, които дотогава са монопол на държавата. Но в
други сфери още от самото начало преобладава обратна-
та тенденция.
Де Стефани успява повече или по-малко да баланси-
ра бюджета след три години на сравнително либерален
икономически режим и политиката му дава тласък на
икономическото съживяване, започнало още преди идва-
нето на фашизма на власт. През 1923 г. е изградена пър-
вата в Европа автомагистрала от Милано до езерата.
Железопътната мрежа, която през Първата световна
война функционира лошо, е значително подобрена и за-
IÖO Мусолини нати видач

почва да се твърди, че цяла Европа Стефани е един от малцината

завижда на италианските влакове. Това министри през 23-годишното фашистко
е преувеличение, но Мусолини полага управление, който притежава над
всички усилия да превърне средната компетентност и е равностоен
железопътните съобщения в символ на на повечето от предшествениците си по
фашистката ефикасност. Той успява и интелигентност и честност. Това не са
да прикрие, че много ремонти на жп качества, които Мусолини цени високо,
трасетата, локомотивите и вагоните са и той скоро разрешава на конкуренти да
направени преди 1922 г. Пропагандата дискредитират тази способна личност и
му е успешна, макар че според някои да я превърнат в изкупителна жертва.
пътници прочутите влакове, които Един от най-безинтересните
неизменно се движат по разписание, до приноси на фашизма в историята на
известна степен са мит. икономиката е корпоративната
Мусолини има навика да отстранява система, създадена, за да подмени или
министри винаги когато станат твърде да покаже нещо по-добро от
непопулярни или обратното -твърде остарелите идеи на либерализма и
популярни. Икономическата кампания социализма. Кор-
на Де Стефани неизбежно предизвиква
непопулярност чрез сблъсъка с
корупцията и екстравагантността на
фашисткия режим. Въпреки
твърденията за съкращаване на
раздутия бюрократичен апарат трябва
да се направи точно обратното, за да се
възнаградят лични „клиенти" и
последователи.
Министърът е принуден да съживи
политиката на Джолити, чиято цел е да
ограничи укриването на данъци. Този
факт, отказът му да увеличи подаянията
за милицията и фашистките вестници,
опитът му да ограничи спекулациите на
стоковата борса предизвикват силно не-
годувание. При това неговата политика
на свободна търговия далеч не е в
помощ на тежката индустрия, свикнала
с държавни субсидии и защита чрез
високи митнически тарифи. Де
порациите, първоначално предвиждани
от националистите и от Д'Анунцио в
Риека, са профсъюзи, в които членуват
както работодатели, така и работници.
Очаква се всяка от тях не само да
регулира личния си бранш, но да сведе
до минимум конфликтите в „справедлива заплата", вместо да се
индустрията и да мобилизира
производствения потенциал в интерес на
цялото общество.
Мусолини има също смътната идея,
че корпоративните съвети, в които всеки
член представлява определен интерес,
могат да изземат от парламента
законодателството по икономическите
въпроси. Това е привлекателно
предложение, защото теоретично един
продължителен социален мир ще
позволи на Италия да увеличи до мак-
симум производството и да се конкурира
по-добре на международните пазари.
Мусолини проявява „почти момчешки
ентусиазъм" да докаже за собствено
удовлетворение, че тъй като във всяка
корпорация капиталът и наемният труд
ще бъдат представени от убедени
фашисти, те винаги ще постигнат
споразумение, без да се губи време в
стачки и локаути. По негово мнение
подобна хармония на интересите има
живот само при фашистката система,
където „индивидът може да съществува
само дотолкова, доколкото се
подчинява на нуждите на държавата", а
именно държавата ще определя една
разчита на законите за търсенето и
предлагането.
Тези принципи се разработват
постепенно. Отначало са разрешени
ограничен брой „фашистки стачки", за
да се притиснат капиталистите да
приемат държавния контрол. После,
през юли 1926 г., Мусолини създава
специално министерство на
корпорациите и обяснява, че един нов
корпоративен механизъм и
определянето на заплатите и условията
на труд в крайна сметка ще регулират
цялата икономика. Той смята за
възможно чрез корпорациите един ден
да се осъществи онова, което е равно-
силно на задължително привличане на
всички италиански граждани за
цивилна работа. През 1929 г. той
оповестява оптимистично, че с
антагонизма от миналото

между капитала и труда е свършено - и двете страни в
индустрията работят заедно с пълно равенство на права
и задължения, което го няма никъде по света.
По това време профсъюзите вече са вкарани във фа-
шистката система и сега лидерите им не се избират, а се
назначават отгоре, както предписва фашистката догма.
От друга страна, работодателите, макар благодарни за
принудителното покорство на работниците, остават дос-
татъчно силни, за да избегнат да бъдат централно орга-
низирани от назначени лица. Строго погледнато, всъщ-
ност няма никакви истински корпорации, макар че за
„корпоративната система" се говори като за свършен
факт. Тя е наречена „крайъгълен камък на фашистката
държава", ръководна сила за цялата икономика и най-
оригинално творение на режима, но на практика е нещо
като неосъществена идея. Тя е полезна в пропагандната
война срещу либерализма и социализма, но не е в състо-
яние да създаде обещания нов икономически ред.
Напротив, към 1930 г. този пълнокръвен корпорати-
вен бюрократичен апарат с по-високи от гражданските
заплати, който често дублира работата на други ведомст-
ва, вече се превръща в тежко бреме за националната
икономика. Мусолини знае това, но обяснява, че по по-
литически съображения трябва да намери работа за по-
тенциално опасния интелектуален пролетариат, особено
в Южна Италия. Така се акцентира върху една от по-се-
риозните слабости на фашизма и тя дори е източник на
гордост за създателя си.
Макар че няма никаква реална стойност, корпорати-
визмът става рай за стотици учени кариеристи, които ра-
зискват безкрайно неговата теория и практика. Те са
улеснени, когато Мусолини систематизира фашистката
икономическа теория в „Хартата на труда" от април
1927 г., която пропагандата приветства като Магна хар-
та* на фашистката революция и дори като „най-великия
* Магна харта - Велика харта на свободите, подписана през 1215 г.
от английския крал Джон Безземни, с която се ограничава властта
му, -Бел.ред.
ivaiu »има -i
документ в цялата история". Тази харта превръща рабо-
тата в „обществено задължение", а доброволното напус-
кане става наказуемо. Тя постановява, че частната ини-
циатива е необходима за ръководенето на големи сектори
от икономиката и че правителствата трябва да се намесват
само в случаи, когато става дума за висши интереси на на-
цията. Всички предприятия и заводи обаче са длъжни - на
теория - да наемат работна ръка от списъци, представени
им от правителството, като дават предимство на фашисти-
те, особено на онези, които имат най-дълъг стаж в партия-
та. Клаузите в хартата не са нищо друго освен излагане на
общи принципи, макар че Мусолини се опитва да твърди,
че влизат в законна сила от момента на обнародването. За-
явява се, че те са посрещнати с всеобщ ентусиазъм, и ма-
кар че това е далеч от истината, заявеното, както винаги, е
по-важно от реалността.
Друго постоянно повтаряно твърдение е, че Мусоли-
ни е направил повече за обикновените работници от
всички други управници в света. Той повтаря това толко-
ва често, сякаш иска да внуши, че въпросът е спорен. В
реч пред фабрични работници Дуче изброява постижени-
ята си в трудовото законодателство - осемчасов работен
ден, болнични, пенсии, платен отпуск по майчинство.
Тук спадат и организираните почивки чрез dopolavoro
-държавна организация, която се грижи за популярни раз-
влечения през свободното време. Но този път аудитория-
та, съвсем необичайно, посреща думите му с мълчаливо
недоверие и неодобрение. Дори ако съдим по официал-
ните данни, които често са абсолютно неверни, ще ви-
дим, че реалността не е толкова импозантна, колкото
твърденията. Законодателството може да изглежда доб-
ро на хартия, но е неефикасно на практика.
Понякога Мусолини заявява, че главното му задъл-
жение е да затвори пропастта между богати и бедни.
Друг път се хвали, че фашизмът е подобрил значително
основния жизнен стандарт. Онези, които имат време да
се запознаят с фактите, невинаги му вярват, а някои съ-
общават, че жизненият стандарт е един от най-ниските в

Европа. Мусолини обещава, че в течение на 10 години
ще направи Италия неузнаваемо богата, но едва ли си е
вярвал сериозно, а когато десетте години минават, за-
почва да твърди нещо съвсем различно - че жизненият
стандарт неизбежно ще падне. Веднъж той се изпуска и
признава, че познава градове в Южна Италия и Сарди-
ния, където населението се изхранва месеци наред само с
диви растения. Но за щастие, обяснява той, италианците
са скромни хора, които обръщат по-малко внимание на
лишенията от другите. И за щастие, той може да нареди
на печата да не споменава затрудненията или световната
икономическа криза. Вместо това вестниците набиват в
главите на своите читатели, че фашистка Италия може
да се мери с всяка друга страна в света.
Налага се да признае, че благоденствието не стои
много високо в неговия списък от приоритети, освен от
пропагандна гледна точка - националната мощ е далеч
по-важна. Той очаква война по всяко време след 1934 г.
и иска дотогава страната да може сама да се задоволява
с храна. Това е една от причините да се надява Италия
да остане предимно земеделска. Урбанизацията заплаш-
ва да усложни доставките на храна за едно бързо разрас-
тващо се общество. Другата опасност е, че когато отидат
в градовете, хората започват твърде много да мислят и
да говорят. Селяните, твърди той, са по-нужни на фа-
шизма от интелектуалците или градските занаятчии, ко-
ито, по собствените му признания, не гледат с ентусиа-
зъм на неговия режим. Дори са подчертано враждебни.
Минават няколко години, преди Мусолини да разбере
необходимостта от връщане към селото. Отначало той
поощрява разрастването на големите градове, после из-
веднъж дава заден ход и заявява, че „фашизмът е пре-
димно селско явление". Най-цветущи са страните с насе-
ление предимно от дребни собственици, които работят
„покорно и за предпочитане в мълчание".
От друга страна, градските условия подтикват не са-
мо към непокорство, но и към желание за по-високи
заплати и повече удобства, което на свой ред води до по-
мусилини кити водач
малки семейства и всички те са абсолютно нефашистки.
Мусолини знае, че за да се превърне Италия в селска
страна, ще са нужни огромни вложения и това може да
трае половин век, но трябва да бъде направено. Трябва
да се изразходват по-малко средства за подобряване на
градските условия, защото „градовете са гибелни и пара-
зитни". Дори в провинцията той смята за необходимо да
ограничи подобренията в жилищното строителство, за-
щото по-добрите условия могат да доведат до намалява-
не на раждаемостта.
Подобни убеждения се превръщат в идея-фикс за не-
го. Дуче нарежда на префектите да спрат всякакво от-
късване от земята и да използват сила при необходи-
мост. Рим не бива да се развива като индустриален град,
а да остане център на земеделски район. Много други
важни средища трябва да бъдат принудително ограниче-
ни по площ. Но той е избрал една безнадеждно неравна
борба и градовете продължават да се разрастват. В нача-
лото Мусолини фалшифицира резултатите от преброява-
нето, за да прикрие този неблагоприятен факт, но накрая
се отмята и решава да изразходва много средства, за да
превърне Рим в голям индустриален център.
По-успешна е „битката за пшеницата". Тя започва
през юни 1925 г., когато се налагат високи вносни мита с
дългосрочната цел Италия да може да се самозадоволя-
ва със зърно. Това се основава на предположението, че
страната може и трябва да произвежда необходимите й
зърнени храни и да остава нещо за износ. Редица иконо-
мисти, напротив, смятат, че вече е засята с пшеница
твърде много земя. Като се има предвид италианският
климат, далеч по-изгодно е да се отглеждат други дохо-
доносни култури, за да се получат кредити от чужбина, с
които на световния пазар могат да се купуват зърнени
храни на цена, по-малка от половината на тази, която се-
га плащат италианските потребители.
Но Мусолини е взел твърде присърце „битката за
пшеницата" - дори пише и публикува стихотворение на
тази тема. „Битката" успява да увеличи зърнопроизвод-

ството, но е заплатена с намалени доходи в земеделието,
тъй като високите вносни мита опазват скъпите произ-
водства и неефикасните методи. Тя създава големи зат-
руднения, като повишава вътрешните цени на зърнените
храни, а това води до загуба на пазари за износ на други,
много по-ценни земеделски култури, които вече не се от-
глеждат. Печеливши са притежателите на латифундии и
имотните класи изобщо. Мусолини се надява да увеличи
собствеността на селяните, но на практика политиката
му предоставя големи субсидии на латифундистите.
Така че успехът в тази битка е още една илюзорна про-
пагандна победа, спечелена за сметка на италианската
икономика като цяло и на потребителите в частност. На
пръв поглед изглежда, че Италия почти се самозадоволява
със зърнени храни в 1940 г., когато започва войната. Но
малко е направено да има достатъчно торове. Зърнопроиз-
водството рязко намалява, когато войната прекъсва дос-
тавките на естествени и изкуствени подобрители.
По-достоверна победа постига „битката за мелиора-
ция", фашисткото правителство отделя много средства
за пресушаване на блатата, за напояване и презалесява-
не, за строеж на ферми. Трудно е да се разбере точната
сума, макар че е по-малка, отколкото се твърди. Целите
са постигнати само отчасти. Въпреки това Италия поло-
жително печели от пресушаването на блатата и резулта-
тите са обявени, както може да се очаква, за успех на фа-
шизма.
Приемник на Де Стефани на поста министър на фи-
нансите е граф Джузепе Волпи, един от видните итали-
ански финансисти и индустриалец с много международ-
ни връзки. Главното му постижение е, че убеждава аме-
риканците и англичаните да опростят голяма част от во-
енните дългове на Италия. Волпи благоразумно припис-
ва този успех на Мусолини. Уреждането на дълговете от-
варя пътя за американските инвестиции в страната, кое-
то е от голяма полза за режима.
Несъмнено не толкова полезна е извършената от
Мусолини ревалоризация на валутата в 1926-1927 г. Ня-
Wiy \-VJinnn 1\< Я lU
колко дни след като встъпва в длъжност през 1922 г., той
се решава на скромна ревалоризация и възнамерява да
превърне това в символ на фашистката сила. През след-
ващите три години обаче лирата продължава да се обез-
ценява и от курс около 100 лири за един английски паунд
тя пада чак до 150, което, общо взето, е доста открито
предизвикателство към неговия авторитет и благона-
деждност. Той изисква настойчиво, независимо на каква
цена, да се възстанови или подобри предишният курс.
Обяснява, че обезценяването се дължи no-скоро на поли-
тически, отколкото на икономически причини - с други
думи, личният му престиж и престижът на фашизма
изискват строго дефлационна политика независимо от
икономическите последствия.
Стабилизирането на валутата и завръщането към
златния еталон действително дават някои добри резултати
и вестниците са насърчени да ги изтъкват. Повечето
специалисти обаче са съгласни с Де Стефани и Волпи, че
разменният курс от 90 лири към една английска лира е
доста прекален и този престижен успех се оказва далеч по-
тежко бреме за италианската икономика, отколкото е
предвиждал премиерът. Новият разменен курс действител-
но засяга много зле износителите. Цените на акциите па-
дат рязко, безработицата се увеличава, производствените
цени растат, поскъпва и животът. Но Мусолини държи на
своето, защото е заложено реномето му, и не може да
признае, че е сгрешил. Няколко години по-късно той дейс-
твително се съгласява неохотно на доста значителна де-
валвация, която коригира някои от вредните последици на
предишното му решение, но на вестниците е наредено да
омаловажат това и на никого не се разрешава да каже
публично, че „квота 90" е била прибързана.
фалшифицирането на икономически факти е важна
част от системата на Мусолини. Той спечелва голям
престиж с обещанието, че неговият годишен бюджет ще
бъде „кристално прост" и всеки гражданин ще знае за
какво се изразходват парите му. Практически цифрите
стават по-неясни откогато и да било. Към края на 20-те
13. Мусолини
1УЧ иидач

години дори специалистите са объркани, 1926 г., въвежда култа към лидера.
когато се опитват да разгадаят Друг, който помага този култ да стане
платежния баланс или да разберат колко интелектуално приемлив, е добре
средства са отишли за обществени нужди известният журналист и политик
или за милицията. Corte del conti*, чиято Джузепе Ботай, един от по-
работа е да контролира разходите, е интелигентните фашисти. Той изразява
ловко освободена от парламентарен убеждението си, че няма друга личност
контрол и поставена директно под в историята, която може да се сравни с
разпореждането на премиера. Същото този изключителен човек, без когото
става и със статистическия институт, фашизмът би бил безсмислен.
чийто директор получава инструкции да Но първожрецът на новата религия е
не публикува никакви цифри без Арналдо Мусолини - ден след ден в
одобрение от по-високо място. „Пополо д'Италия" той описва
Мусолини съзнава каква стойност има
обнародването на статистически данни * Corte del conti (um.) - Сметна палата. -Бел.
и смята, че не върши никакъв грях, ако прев.
„смекчи" в месечния статистически
бюлетин онези, срещу които има
възражения. В резултат чужденците
свикват да не обръщат почти никакво
внимание на официалните публикации.
ВОЖДЪТ
През годините след 1926-а все по-
широко се разпространява легендата за
всезнаещия, всемъдър Дуче и този култ
към вождизма е най-новата и ефикасна
отличителна черта на италианския
фашизъм. Мусолини я поощрява не
просто от суета, а като инструмент на
властта. Оръдия на вярата са другите
видни фашисти и всички те - дори
когато изпитват завист или се бунтуват
- съзнават, че собственото им бъдеще
зависи от неговото. Без Мусолини те са
нищо. Колкото по-велик е той, толкова
по-велики ще бъдат и те.
Аугусто Турати, който наследява
фариначи като партиен секретар през
брат си като полубог, който държи под
око всички и който знае всичко, което
става в Италия; който, освен че е воде-
щият държавник в Европа, е поставил в
служба на народа своята мъдрост,
героизъм и огромен интелект и чиято лич-
ност трябва да бъде смятана за свята и
неприкосновена.
Самият Дуче започва да вярва - или
се прави, че вярва, - че е почти
безпогрешен и че му трябват по-скоро
слуги, отколкото колеги. Дори като
сравнително малко известен редактор
на вестник той по природа е склонен да
се държи като диктатор, който дава
нареждания на персонала и не приема
никакви съвети. Вече като ми-нистър-
председател, ако иска сведения от
други, той обикновено създава
впечатлението, че отговорите само
потвърждават онова, което интуитивно
е знаел, фразата „Мусолини винаги е
прав" скоро става един от безсъдър-
жателните лозунги на режима и с усета
си за добро заглавие той преднамерено
го разпространява. Дуче признава пред
германския публицист Емил Лудвиг, че
понякога върши глупости, но това е
една от забележките, които са заличени
в италианския превод на интервюто.
Друг лозунг, с който са нашарени
стените навсякъде, уведомява
италианците, че техен дълг е да вярват,
да се бият и да се подчиняват. Мусолини
е уверен, че италианците жадуват за
дисциплина и че послушанието трябва
да бъде „пълно и религиозно". Трябва
да командва само един човек и дори по
незначителни въпроси не бива да се
оспорва неговото нареждане, фашизмът
трябва да се разглежда като негово
лично творение, като нещо, което ще
престане да съществува, ако не му се
подчиняват.
Към 1926/27 г. религията на
вождизма е в разгара си. На учителите е
наредено да възхваляват тази самотна
личност, да изтъкват нейната
безкористност, забележителния му
кураж и блестящ ум и да учат, че
покорството пред такъв човек е висша
добродетел. Неговият портрет - често в
някоя от наполеоновските му пози -
вече може да се види във всички
обществени сгради, а понякога го носят
на шествия по улиците като икона на
светец покровител.

Благочестиви фашисти могат да отпечатат снимката
му в горния край на хартията си за писма заедно с някое от
кратките му неоспорими мнения. Той е сравняван с Арис-
тотел, Кант и Аквиний*; той е най-великият гений в ита-
лианската история, по-велик от Данте или Микеланджело,
по-велик от Вашингтон, Линкълн или Наполеон. Той
всъщност е бог и другите фашистки лидери трябва да смя-
тат себе си за негови жреци и последователи.
Тази легендарна фигура става известна в по-човешки
вид чрез биографията, написана от синьора Сарфати и
публикувана първо на английски през 1925 г. На следваща-
та година, доста поизменена за една различна публика, тя
излиза и в Италия. Мусолини чете коректурите и пише
предговор към английското издание. Едва много по-късно,
когато Сарфати е изместена в неговия живот от други лю-
бовници, той признава, че книгата е абсурден боклук,
публикувана просто защото знае, че „измислицата е по-по-
лезна от истината". По това време тя вече е преведена на
много други езици, в това число на датски и латвийски, и
се ползва с полупророчески статут в Италия.
Той самият предпочита „официалната" си биография
от друг журналист, Джорджо Пини, която - като още по-
безкритична и ласкателна - подхожда повече за италианс-
ките читатели и не е превеждана на други езици до 1939 г.
През 1926 г. Пини вече е в състояние да информира итали-
анците, че „когато Дуче произнася реч, целият свят слуша
със страхопочитание и възхищение". Неговата книга, как-
то и книгата на Сарфати, е субсидирана за разпростране-
ние в училищата и бързо претърпява 15 издания.
Третата, още „по-официална" биография е всъщност
една компилация, съставена от брата на Мусолини с по-
мощта на Луиджи Барзини и на един бивш посланик на
Съединените щати в Рим. Тя е поръчана от лондонски
посредник, който плаща необичайно високия аванс от 10
хил. английски лири. В Англия, където излиза през 1928
г., от нея се продават 4000 бройки, а от едно евтино изда-
* Свети Тома Аквииски (1225-1274) - италиански доминикански
монах, философ и теолог. - Бел. прев.
UJ i и п ю ivа i и
ние през 1939 г. се купуват 50 000 бройки по шест пенса,
след като Мусолини става любимо страшилище. В пос-
ледния момент Дуче се мъчи да анулира договора, но
твърде късно. Все пак успява да предотврати появата на
едно италианско издание. Очевидно в него се съдържат
данни, които той или не иска хората да научат, или се
опасява, че може да не им повярват.
Макар да твърди, че не го интересува какво се говори
за него в чужбина, Мусолини преглежда най-старателно
вестникарските изрезки, за да се увери, че го представят
в подходяща светлина. Понякога Министерството на
външните работи е третирано като Министерство на
пропагандата. Преди той е осмивал „безнравственото са-
мохвалство" на демократични политици, които дават ин-
тервюта. Но издигнал се до „дуче", той става голям спе-
циалист в изкуството да накара чуждите журналисти да
пишат ласкави коментари за него. В замяна понякога им
предоставя привилегирована информация, неизвестна
дори на посланиците.
Мусолини винаги поддържа специални отношения с
журналистите не само защото самият той е журналист
по професия и интуиция, но и защото се нуждае от по-
мощта им. Докато от министрите се очаква да стоят
прави в негово присъствие, на чужди журналисти е раз-
решено да седнат, ако идват от някоя важна страна, коя-
то той се мъчи да впечатли. Понякога им се оказва из-
вънредно рядката привилегия да бъдат поканени в дома
му във вила „Торлония". Степента на непринуденост и
любезност се преценява грижливо съобразно госта. По-
някога Мусолини е толкова снизходителен, че ги посре-
ща на вратата на огромния си кабинет, вместо да ги под-
ложи на изпитанието да минават цели 18 метра до бюро-
то му или - още по-лошо - да ги кара да пресекат тичеш-
ком това разстояние, както са поощрявани да правят
собствените му министри и генерали в по-късни години.
Интервю, естествено, се дава само на приятели на фа-
шизма или на потенциални приятели, но дори и тогава
не всички се впечатляват от позьорството и превземките
иида 177
ч

му. Понякога В резултат

се налага да италианците
фалшифицир са зле
а съобщения осведомени
за интервюта за критиките
в чуждия от чужбина
печат, преди към фашизма
те да бъдат и неговия
публикувани лидер.
в Италия, тъй Мусолини
като е важно е толкова
да убеди старателен и
италианците, при
че навсякъде публичните
в чужбина му си изяви.
се Речите му
възхищават. обикновено
В са грижливо
собствената подготвени,
му макар
автобиограф понякога да
ия се твърди дава вид, че
безцеремонн не е така.
о, че всеки, Обича и да се
който се е преструва, че
срещал с не харесва да
него, го смята държи речи -
за „най- нещо
великата лич- необичайно за
ност в фашизма. Но
Европа". всъщност на
Всеки брой от практика това
чужд вестник, е едно от
който про- главните му
тиворечи на занимания.
тази легенда, Италия, често
рискува да казва той, е
бъде родината на
конфискуван. театъра и
нейните дума - с
лидери признателнос
трябва да т ще приеме
оркестрират неравенствот
публичните о и
си контакти. дисциплината
Част от вместо свобо-
тайната на да и
неговия равенство.
успех е, че Ако имат
гледа с хляб и
презрение на зрелища, те
масите, които могат да
лесно могат минат без
да бъдат други идеали
измамени и освен
управлявани. избраните за
Както в тях. „Тълпата
ранните си не трябва да
социалистиче знае, тя
ски дни той трябва да
смята, че те вярва, да
са като търпи да я
децата. моделират."
Трябва да им Тъй като
се помага, но масите
трябва и да чувстват, че
бъдат не могат да
мъмрени и преценяват
наказвани - сами, те не
„те са тъпи, искат
мръсни, не дискусии или
работят спорове, а
достатъчно предпочитат
усърдно и им да бъдат
дай само да командвани.
гледат И той
филми". признава, че
Същеврем по този
енно с радост въпрос
констатира, неговото
че „стадото" становище
-това е съвпада с това
предпочитан на Сталин.
ата от него Макар да
си дава вид, и за какво
че не го мислят
интересуват обикновените
общественото граждани".
мнение и Даже онези,
аплодисмент които смятат,
ите на че се държи
тълпата, непохватно
Мусолини на
грижливо заседанията,
възпитава в признават
себе си онова, умението му
което смята за да се справя с
своя най- тълпата.
голяма дарба Както
- „осезаем, обяснява той,
дори зрим „човек
усет какво винаги
искат трябва да
знае как да
разпали
въображение
то на хората -
това е
истинската
тайна в
изкуството
да
управляваш".
Изкуство в
политиката е
да избягваш
да отегчаваш
или
разочароваш
публиката и
винаги да
задържаш
вниманието й
- да
продължаваш
спектакъла,
„да държиш
хората по
прозорците
им година малко думи и
след година в без някаква
нетърпеливо очевидна
очакване на вещина.
някакво голя- Общият тон
мо обикновено е
апокалиптич агресивен и
но събитие". рязък.
Речите на Мусолини
Мусолини не често нарича
представлява балкона на
т интерес кабинета си
като четиво, своя „сцена"
но неговият - от нея той
ораторски приканва
стил е много тълпата да
успешен viva отговаря в
voce* с хор на
аудитория, реторичните
която той му въпроси,
разбира. за да я
Един предизвика
скептичен към активно
слушател участие. Той
казва, че това признава, че
е като това му
периодичнот доставя удо-
о втечняване волствието да
на кръвта на се чувства
Св. като ваятел,
Дженаро** в който се бори
Неапол - не с глината,
можеш да си „насилва" я,
обясниш как, придава й
но се някаква
получава. форма.
Понякога В тази
речите му важна област
звучат като на
поредица от политическат
вестникарски а си дейност
заглавия - и той като
прости, често Хитлер
повтарящи се признава, че
изявления, с е задължен
на Гюстав ако ораторът
льо Бон, знае как да
чиято книга предизвиква
за емоции. В
психологията това
на тълпата е Мусолини
чел безброй намира
пъти. потвържде-
Авторът
обяснява как * Viva voce
(um) -устно,
тълпите се гласно, гръмко,
разчувстват тук в смисъл
не с логика, а жив разговор. -
Бел. ред.
със заблуди - ** Се.
често съвсем Дженаро -
прости, с без- християнски
мъченик от III
разсъдни и век, чиято кръв,
механични съхранявана в
убеждения, две стъкленици в
Неаполската
които могат катедрала, два
да се раз- пъти годишно се
втечнява. - Бел.
пространят ред.
като зараза,
Мусолини като 201
водач

ние на схващането си, г. той вече е поел в

че словото е най- ръцете си шест от
важното нещо в общо тринайсет
изкуството да министерства, а към
управляваш. Добре 1929 г. - още две.
подбраните думи - би- Освен това той
ло в речи или в контролира
масовата фашистката партия,
журналистика, а Великия съвет и
особено когато Националния съвет на
никому не е корпорациите и
разрешено да отговаря председателства,
освен чрез хорово заседанията на
одобрение - кабинета.
позволяват на един Главнокомандващ е
политик да мине без на милицията, а по-
доводи и да подтиква късно и на всички
хората към актове на въоръжени сили. Сред
героизъм или другите важни органи,
лъжегероизъм, които чийто председател е,
при необходимост са Върховната
могат да граничат с комисия по
абсурда. отбраната,
Мусолини не е Държавният съвет,
толкова вещ в Военният съвет,
отношенията с колеги- Върховният
те си и обикновено се статистически съвет,
мъчи да подценява Постоянната комисия
тяхното сът- по производството на
рудничество. Той е зърнени храни и
човек, който Комисията по
инстинктивно или об- гражданска
мислено централизира мобилизация, както и
властта и всичките 22
непрекъснато поема корпорации, създадени
все повече след 1934 г. С течение
отговорности. Освен на времето списъкът
че е министър- се попълва и става
председател, към 1926 още по-дълъг. На
въпроса дали това не
е прекалено много, на няколкото
Мусолини отговаря: министерства, които
„Далеч по-просто е да не са официално не-
нареждам сам, вместо гови, или взема
да трябва да викам решения за други, без
съответния министър да си прави труд да се
и да го убеждавам консултира с
какво искам да се титулярните
направи." министри. Доставя му
Тъй като главната удоволствие да
работа, естествено, заобикаля кабинета и
пада върху внезапно да опо-
подчинените и вестява важна
заместник- промяна в политиката,
министрите, които тъй като много иска
рядко се чувстват италианците да
способни за мислят, че той лично е
самостоятелни отговорен за всичко.
действия и на които Разбира се, това
той отделя всеки ден означава, че неговите
само някакви си министри често нямат
минути, тази цент- чувство за никаква
рализация на властта е истинска отговорност
прекалена. Предишни и започват да се
министър- стесняват да действат
председатели смятат по своя инициатива.
за непоносимо бреме Това може би е било
да ръководят добре за самия
едновременно дори Мусолини, но ще се
две министерства, да окаже катастрофално
не говорим за осем. за страната.
Понякога Мусолини Ако за един лидер
поема временно може да се съди по
контрола и подчинените, които си
е избрал, Мусолини се
представя наистина
много зле. Той
презира колегите си и
често признава, че
„всички те са напълно
негодни". Един или
двама министри са със
средни възможности,
но повечето са
некомпетентни, а се говори, че има
някои във всяка друга категоричната дарба
страна биха били в да назначава хора на
затвора. Той признава, неподходящи постове
че при избора на и да пренебрегва
министри по-скоро би всички, които са
предпочел някой честни или му казват
идиот пред един ценен истината. Обича да
човек, а може да бъде обкръжен от
назначи дори придворни, които се
истински мошеник: с смеят при опитите му
негодника знаеш къде да остроумничи. Той
си и няма да те не харесва хора с
подведе с лицемерие. характер и култура,
Мусолини е които са достатъчно
толкова уверен в смели да му
собствените си противоречат, и
възможности, така малцина от тях се
нетърпелив да задържат дълго на
изглежда поста си.
изключителен, тол- Изглежда понякога
кова убеден в избира министрите си,
тъпотията и просто като
непочтеността на преглежда списъка на
другите, че депутатите, докато си
жизнерадостно припомни
назначава глупавите и физиономия или име -
посредствените и в още по-добре, ако
резултат се обкръжава въпросното лице е
с подлизурковци, по-ниско от него.
лицемери и Когато Де Веки, един
службогонци. За него от по-
202 МУСОЛИН
И водач
бруталните и глупави фашисти, става министър на обра-
зованието, с това изглежда Мусолини нарочно цели да
унизи учителската професия. Някои смятат, че Де Веки
е избран просто защото се смята, че носи късмет; говори
се същото и за други назначения в армията. Мусолини е
суеверен и суеверието му не намалява с годините - той
се страхува от всички със „злобни очи" и гледа да не ги
обижда.
Ако получи оплакване, че gerarchi*, както нарича той
първожреците на фашизма, са непочтени, той предпочи-
та при възможност да подмине обвинението, тъй като не
може да допусне обществеността да научи, че е направил
грешен избор. С лошото си мнение за човешката приро-
да Мусолини смята, че всички могат да'бъдат купени,
макар че публично разиграва добър театър с твърдение-
то, че фашизмът е посветен на чиста политика. От поли-
цейските разследвания знае, че много от йерарсите едва
ли са образец за честност, но рядко предприема действия
срещу тях. Той дори обича да се шегува, като казва, че
не може да уволни онези, които са забогатели от служба-
та си, защото ще отвори пътя за други, които тепърва
ще правят състояние. Негов познат, който дръзва да го
предупреди, че безчестието на режима се превръща в
публичен скандал, получава отговора, че всяка револю-
ция има право да позволи на своите водачи да правят
тайно пари. Това почти несъмнено е истинското му
убеждение.
Самият Мусолини накрая разбира, че избирането на
фашистката йерархия е слабото място на неговия режим.
Но прибягва до извинението, че не може да се доверява
на никого, най-малкото на онези, за които знае, че са
способни. Каквато и да е причината, никой с истински
талант не остава дълго на власт, нито има широко поле
за действие. Всички министри и висши служители,
добри и лоши, са държани на разстояние и по
възможност за кратко на отговорни постове.
* Gerarchi (um.) - йерарси - Бел. ред.
Мусолини като 203
Всички те бързо научават, че Мусолини се нуждае от
самота и не обича никаква близост; те знаят, че никой не
може да бъде допуснат достатъчно, за да прозре през
маската му. Честите смени на министри, които прави, се
обясняват понякога с желанието му да търси изкупител-
на жертва, когато нещата тръгнат зле, или с необходи-
мостта да попречи на потенциални съперници да се
ориентират и да си изградят независима база за власт.
До известна степен той просто насърчава раболепие-
то, като вдъхва на възможно повече хора надежда, че ще
бъдат предпочетени, фашистките служители не подават
оставка - поне такава е илюзията, която Мусолини под-
държа-много успешно. Не обича и да им казва в лицето,
че са уволнени. Те често научават това от вестниците
или по радиото, а той изпитва странно удоволствие от
причиненото по този начин притеснение.
Той изпитва и друго удоволствие, породено от харак-
терния му маниер да поощрява кавги между министри и
генерали, сякаш работата му е не да координира, а да ра-
зединява. Харесва му те да доносничат един срещу друг
и редовно предава всякакви злобни думи на засегнатата
страна, за да засили напрежението и завистта помежду
им. Огромно количество подобни клюки се пази в лич-
ния му архив заедно с най-разнообразни сведения, съби-
рани за него от шпиони или чрез телефонно подслушва-
не. Той рядко уволнява някого заради тях, но ги използ-
ва, за да подсили впечатлението, че му е известно какво
си говорят хората насаме. Така задоволява и желанието
си да се чувства над всички около себе си.
Властта е централизирана до такава степен, че почти
всичко зависи от него. Ако той е извън Рим, по-голяма
част от административния апарат просто замира. На ед-
но-единствено заседание кабинетът може да одобри най-
разнообразни закони. Понякога всички са предложени
лично от Мусолини в рамките на неговата компетенция
в различни министерства. Често в един и същи ден той
взема противоречиви решения в различните ведомства.
Той може да се почувства задължен лично да определи
204 МУСОЛИНИ Мусолини като водач

броя на копчетата в една униформа, да Разбира се, това твърдение е

реши в кой ден оркестърът да започне илюзия, независимо какво би могло да
да свири на о-в Лидо, трябва ли да се бъде ограниченото му въздействие като
подкастрят дърветата край пътя при театрален ефект. За разлика от
Пиаченца и дали да назначи помощник- Джолити, Мусолини фактически
сигналист в полицейската академия; и изобщо не знае как да контролира
настоява непрекъснато да му своите помощници и затова често не
съобщават имената на всички държавни успява да превърне желанията си в
служители, които не са зад бюрата си до практически действия. Въпреки
девет часа сутринта. Този удивителен претенциите той в много отношения е
разход на енергия за незначителни неща слабохарактерна личност, която
е нещо, което положително му доставя непрекъснато променя решенията си и
удоволствие като начин да заблуждава изглежда не е в състояние да
хората - а може би и себе си, - че държи контролира една действително трудна
под непрекъснато наблюдение целия ситуация - между висшите служители се
живот в страната. говори, че диктатурата му е „слаба
Така администрирането и работа".
законодателството са другата област, в
която Мусолини може да прояви голе-
мия си усет за постановъчно изкуство и
театър. Притиснат от огромните си
отговорности, той рядко има време да
се увери, че нарежданията му
действително се изпълняват. В известен
смисъл не е и чак толкова важно, за-
щото има повече драма в огласяването,
отколкото в приложението им. А
драмата в негови ръце може да бъде
извънредно действен инструмент на
властта. Той твърди пред английски
журналисти, че на едно-единствено засе-
дание на кабинета върши повече неща
за икономиката, отколкото британското
правителство за цяла година, защото
докато то се занимава с дълги
разисквания в един парламент от
аматьори, той е професионалист, който
ръководи целия живот в страната само с
една батарея от 80 бутона на бюрото си.
 Ефектните жестове прикриват
донякъде неговата некомпетентност и
непрактичност. Те скриват неспособ-
ността му да се справя с трудности или
да взема решения в критични моменти,
както и факта, че обикновено
предпочита събитията да му диктуват
политиката. Един сенатор, който не е
враждебно настроен, го описва като
„мукавен лъв", който се води лесно. И
ако Мусолини продължава да се ползва
със странната слава на човек, винаги
съгласен с последния си събеседник, то
е, защото смята за недостойно да бъде
победен в спора или да му бъде
повлияно и винаги се мъчи при
възможност да избегне разисквания.
Близки познати, както и собственото
му семейство разбират, че дори в
разговор насаме той предпочита да
говори, сякаш е пред голяма тълпа.
Готов е, особено в началото, да
изслушва специалистите, но ако
разреши откровена размяна на мнения
или обсъждане на алтернативи, би
могъл да накърни легендата, че е
всезнаещ и непогрешим; затова,
понякога може би неволно, той за-
душава критиката и, общо взето, гледа
на съветите като на нещо неприемливо.
Друг път си дава вид, че иска да чуе
истината, дори ако тя е неприятна, но
това се опровергава от типа личности,
които той назначава на различни
постове. Избраните от него подчинени,
както сигурно е знаел, са предимно
хора, които изчакват да видят в какво
му се иска да вярва, а после се
съгласяват с него и подкрепят собст-
веното му мнение.
ЧОВЕКЪТ НЛ КУЛТУРАТА
Когато го питат кое от изкуствата
му харесва най-много, Мусолини
понякога посочва театъра, понякога
музиката, филмите или архитектурата;
но винаги се старае да покаже, че
участва активно във всички области на
културата и обича да го хвалят, че
малцина притежават неговите познания
в широката сфера на интелектуални и
артистични интереси. Той смята, че би
могъл да направи кариера като
професор в университета, но премахва
от
ZUO
МУСОЛИН Мусолини като zu/
И водач

интервютата с Лудвиг едно споменаване за дидактични- (1861 г.). - Бел. прев.

те му маниери - наследство от времето, когато е препо-
давател в начално училище. Разказва се, че можел да
мине на бегъл прочит и най-трудните книги, без да про-
пусне нещо, но хора, които няма защо да го ласкаят, се
питат дали има нещо повече от повърхностни познания
по която и да е тема. Той оставя другите да си мислят,
че е прочел всичките 35 тома от новата „Италианска ен-
циклопедия" и има обичая да търси отделни статии в
нея, за да изглежда в интервютата като човек с изуми-
телна памет и широки познания по различни теми.
Някои известни писатели и преподаватели по лите-
ратура твърдят, че като автор Мусолини пише проза,
която ще го нареди между италианските класици, а най-
бързият начин да спечелиш сърцето му е да го наречеш
най-съвършения стилист на века. Десетки цитати от не-
гови произведения се използват в граматики и речници
като примери за подражание. Много от неологизмите,
които той обича да кове, се пускат почти
задължително в обращение. Една от превземките му е
да наложи на италианците да употребяват един-
единствен начин на обръщение. През по-голямата част
от живота си Дуче използва непринуденото ти и не му
харесва много официалното вие. После в началото на
1938 г. той неочаквано се обръща и цяла група
интелектуалци е мобилизирана да оправдае пълната
забрана на онова, което дотогава е било една от най-
широко употребяваните думи в езика.
Мусолини претендира за съавторство в три пиеси, ма-
кар че собственият му принос, ако не броим общите те-
ми, да е нулев. Избраните от него три теми са Наполеон,
Юлий Цезар и Кавур* и интересното е, че всички раз-
глеждат един и същи сюжет - велик човек, предаден от
приятелите си. И трите пиеси намират фантастичен
прием от критиците и са сравнени с най-хубавите драми
* Камила Бенсо ди Кавур (1810-1861) - италиански националисти-
чески лидер, премиер на Сардиния (1852/59), осъществил
обединението на Италия. Пръв италиански министьр-председател
на Шекспир и Вагнер, макар че неофициално ентусиаз-
мът е по-малък. Две от тях са заснети на филми, за кои-
то се вдига голям шум, без да имат особен касов успех.
Макар че обича да говори скептично за влиянието на
книгите и се хвали, че се учи само от „книгата на живо-
та", за Мусолини е важно да го смятат за културен и
много начетен човек. Твърди, че е чел всичко от Шекс-
пир и почти всичко от Молиер и Корней, че знае наизуст
дълги пасажи от Гьоте и чете всеки ден Данте. Често ос-
тавя отворени на бюрото си „Диалозите" на Платон, за
да могат да ги видят посетителите. Той заявява веднъж,
че в повечето случаи на белетристиката може да не се
обръща внимание, а според една от характерните за него
хапливи забележки добрите романисти са такава ряд-
кост, както и целомъдрените жени. Тайно обаче харесва
евтини романи, а понякога обича да учи писателите на
техния занаят. По собствената му преценка годишно че-
те около 70 книги.
Културните претенции на Мусолини са доста безо-
бидни и показват, че има добри намерения, но не могат
да се възприемат твърде сериозно. Интересни са главно
с това, че издават желанието му да бъде смятан за свръх-
човек, различен от останалите простосмъртни, и в този
смисъл от тях има политическа полза. Понякога го хва-
щат в лъжа, например когато претендира, че чете гръц-
ки автори в оригинал. Друг път снизходително прибягва
до насмешливо извинение, след като цитира някоя еру-
дирана забележка, но няма под ръка дворцов шут да му
покаже кога тя е очевидно погрешна. Почти няма пот-
върждение, че знае нещо повече за Шекспир и Молиер
от онова, което може да е научил от енциклопедията или
дори от самите заглавия на пиесите им. Не можем да
приемем и твърдението, че Дефо е един от любимите му
писатели или че е голям поклонник на Уитман, Лонгфе-
лоу, Емерсън, Уилям Джеймс и Марк Твен. Това за него
са просто имена за споменаване, а не автори за четене.
Последователите му отиват още гю-далеч в хвалебст-
вията. Някои от тях го наричат творчески мислител, чи-

ито трудове принуждават всички други италиански фи-
лософи да преосмислят идеите си. Говори се, че малцина
могат да се мерят с него по познания в римската архео-
логия. Макар да твърди небивалици, че изучавал Херо-
дот и Ливий, след негова лекция пред студенти по римс-
ка история в университета техният професор го засипва с
похвали. Други кратки студии за Макиавели и Гьоте съ-
що са превъзнасяни от пропагандистите, които може би
не знаят, че на него му помагат изследователи и хората,
които му пишат речите.
Накрая той настоява за промяна в училищната прог-
рама по история, за да се намери за фашизма подходящ
произход и контекст на неизбежност. Древният Рим,
„най-великата империя в цялата история", трябва да
дойде на първо място, а да се обръща по-малко внима-
ние на „вековете на италианския упадък" - с други думи,
средновековието, Ренесанса или по-късни периоди, през
които е имало военни поражения и чужда окупация. Об-
щоприетата история започва отново с италианското
Risorgimento* през XIX век, но този период на патриотич-
но възраждане трябва да бъде изчистен от лъжите,
вмъкнати от чужди писатели, и да бъде преписан изцяло
от фашистка гледна точка. За либералите вече се твър-
ди, че са взели малко или почти никакво участие в обе-
динението на Италия, което е дело на Гарибалди и Ма-
цини, а фашизмът е пряк техен потомък.
Мусолини действително обича музиката и предпочи-
таните от него композитори са от Палестрина и Вивалди
до Вагнер и Верди. Освен че сам свири на цигулка, той
обича да слуша грамофон и иианола. Любими са му
триумфалните маршове и мелодии от големите симфо-
нии. Неговите изпълнения на цигулка се ценят високо от
пробиващи си път музикални критици и не толкова от
други. Дълго след като е зарязал свиренето, той кара
* Risorgimento (um.) - Гизорджименто, период, обхващащ борбата на
италианския народ за национално освобождение и обединение
(1815170), завършила с образуване на единна италианска държава
(1870).-Бел.ред.
Мусолини каги иидач
чуждите журналисти да мислят, че то продължава да бъ-
де всекидневното развлечение на един преуморен поли-
тик. Около 50-ата му годишнина музикалният му вкус се
изменя в посока към големи оркестрови творби, които
внушават по-добре „колективна масова дисциплина".
Той харесва най-вече чистата опера, макар че предпочи-
та кратки версии, тъй като разбира, че не може да оста-
не буден, за да изслуша докрай цялата творба.
Любимият му диригент е Тосканини - „голям артист,
но долен човек". Тосканини е бил фашист през 1919 г.,
но бързо дезертира и още през декември 1922 г. прави
скандал в „Ла Скала", като отказва да дирижира „Джо-
винеца". През 1926 г. Мусолини вече е уредил да присъс-
тва в „Ла Скала" за премиерата на операта на Пучини
„Турандот", когато разбира, че Тосканини ще упорства с
отказа си. Плановете се променят веднага и в момента,
когато започва операта, Дуче държи импровизирана реч
пред набързо събрана огромна тълпа в проливния дъжд
точно пред театъра. Тосканини е един от онези творци,
които отказват категорично да правят компромиси, фа-
шистки хулигани му нанасят побой на обществено мяс-
то, след което той заминава да работи в по-подходяща
атмосфера в Съединените щати. Може би фактът, че му
е разрешено да замине, все пак говори нещо за фашизма.
През 1926 г. Мусолини решава да копира Наполеон и
създава италианска академия със задачата да „коорди-
нира и направлява" италианската култура и да разширява
нейното влияние в света. Първата партида академици -
всички подбрани лично от него - включва поета
футурист Маринети, композитора Маскани, драматурга
Пирандело и блестящия 28-годишен физик Енрико фер-
ми, макар че общото ниво е далеч под ранга на тези зна-
менитости. Молят Дуче да се съгласи да изберат и него,
но той протестира, че не е достоен, като добавя, че по-
късно може да обмисли предложението им. За огорчение
на лоялните привърженици, Мусолини държи особено
много да се избират хора, които не са фашисти или са
равнодушни към фашизма, защото възнамерява с това,
14. Мусолини
Мусолини като 211
водач

макар и привидно бъде подходящо

законосъобразно дисциплинирана. Тя
действие, да превър- трябва да бъде
не академията в направлявана, за да
примамка за отговаря на
интелектуалци и изискванията на
артисти. националната
Академиците политика.
получават много Говори се, че
големи заплати, за да свободните научни
не вършат нищо, но изследвания са били
трябва да положат типични за
клетва за вярност либерална Италия и
към фашизма и да не са дали резултат
откриват заседанията -пример за тях е
си с официален Айнщайн, когото
„салют към Дуче". Мусолини
Почти никой не заклеймява като
отказва поканата му еврейски мошеник,
да се присъедини комуто липсва
към тази група на оригиналност. По
„безсмъртните", дефиниция
както я нарича той. свободната наука
По някакво може да даде само
недоглеждане името противоречиви
на Гулиелмо Марко- разрешения, докато
ни се появява едва в под
третия списък на централизираното
избраните в акаде- ръководство на
мията, но той веднага фашизма ще се
става неин получат бързи
председател. резултати. Науката
Маркони влиза във не може повече да си
фашистката партия позволява да бъде
няколко години „политически
преди това и неутрална", нито пък
Мусолини много трябва да се
иска чрез него разрешава на
фашистката наука да италиански учени да
посещават конгреси в решно горене са
чужбина, ако не са италиански
лично избрани от изобретения. Един
Дуче. Италианските учен дори доказва, че
изобретатели, твърди Шекспир е
той, не са по-лоши от псевдоним на
другите и имат италиански поет и се
голямото предимство говори, че това
да работят „в откритие
нравствения климат, предизвиква голяма
създаден от тревога в Англия
фашизма". Този вид
Онова, което той национализъм в
изисква от тях и от културата се смята за
другите инте- важен и е характерен
лектуалци, е да както за фашизма,
покажат така и за сталинизма,
първенството на Във визуалните
Италия във всички изкуства задачата на
области на Мусолини не е
човешките толкова лесна. Той
постижения. Те обича да изтъква
съответно се голямото значение на
съобразяват и изобразигелното
полагат големи изкуство и
усилия да докажат, че неизбежно за самия
Пастьор, Харви, него се твърди, че
фарадей, Ампер, оказва плодотворно
Дагер, Кох и други влияние върху съвре-
големи имена в менните художници.
историята на науката В частни разговори
просто са разработи- обаче той е готов да
ли открития, признае, че не разбира
направени от картини и
първоначално в вътрешно негодува,
Италия. Телефонът, че на Италия й пречи
пишещата машина, да бъде политически
динамото и велика илюзорният и
двигателят с вът- покваряващ стремеж
към естетични
ценности.
4f^eHUHTe понякога
научават, че му
доставя удоволствие
да посещава картинни
галерии, но на други което е пленително,
казва, че никога не е красиво и женствено.
стъпвал в тях освен по Но футризмът,
принуда -например, възникнал преди
когато Хитлер го фашизма, е донякъде
довежда до отчаяние съмнигелен.
с настояването си да фашисткото изкуство
посетят двореца трябва да бъде ново и
„Уфици". Въпреки общшрието, а не
това, тъй като се сектантско, и някак
опасява, че фашизмът си хем традиционно,
може да не бъде въз- хем модерно, а освен
приет достагъчно това - агресивно и
сериозно, ако не успее войнствено. За
да създаде характерна »JBCCTHO време той
художествена форма, смята, че е намерил
Мусолини обещава, отговора при
че щом разреши авшгардистите,
политическите предпочитани от
проблеми на Италия, любовницата му
ще започне Сарфати, но няколко
артистична години по-късно
революция. нарича творбите им
Някои щеи за тази абсурдни и ужасни, а
революция са принос изглежда е имал
на футурис-тите, от инстинктивно
които той научава, че предпочитание към
фашисткото изкуство нещо, подобно на
не трябва да дглжи социалистическия
нищо на чужди реализш, който се
образци и трябва да среща в Русия.
отхвърли всичко,
LIL
Мусолини като
водач
Мусолини понякога говори, че при фашизма худож-
ниците са свободни да следват собствените си влечения.
Но е по-убедителен, когато казва, че изкуството трябва
да бъде контролирано и политически съзвучно. Със сво-
ята „тоталитарна концепция за културата" фашизмът
според него е направил повече за изкуството, отколкото
което и да е правителство дотогава. Той назначава коми-
сии да прекратят кавгите между конкурентни артистич-
ни клики, чието продължаващо съществуване според не-
го само ще обърка хората и ще внуши, че фашизмът не
знае какво да прави. Художници и интелектуалци трябва
да са доволни с второстепенна роля в държавата; вече
няма да има „неутрални интелектуални размишления".
Говори се, че Италия подпомага художниците повече от
всяка друга страна, но в замяна те трябва да виждат себе
си като инструмент на правителството и да изразяват в
творбите си онова, което той вече уверено нарича „века
на фашизма и на Мусолини".
Ботай, неговият министър, който отговаря за изкуст-
вата, по-късно излага в по-големи подробности фашист-
ката „художествена политика" - тя избягва сюрреализ-
ма, дадаизма*, абстракционизма и други „носталгии",
както и всичко, което е „политически безполезно". От
фашистките художници не се очаква да възприемат ка-
къвто и да е стил, а техните творби трябва да бъдат пря-
ми и „полезни".
Както твърде често става при фашизма, свирепите
думи не са последвани от ефикасни действия и много
прекрасни художници продължават да работят творчес-
ки. Някои от тях, при това невинаги неизвестни, се въз-
ползват от големите суми, отпускани за официално пок-
ровителство, особено през 30-те години. Предлагат се
щедри поощрения. Една от най-важните годишни награ-
ди е за картина, която да бъде жизнена, епична, римска,
* Дадаизъм - западноевропейско артистично и литературно движе-
ние (1916-1923), което има за цел да открива автентичната реал-
ност чрез забрана на традиционните културни и естетически Форми
и комично осмиване, при което ръководни принципи са безразсъдност-
та, шансът и интуицията. - Бел. прев.
213
имперска и на тема, избрана лично от Мусолини. През
следващите години препоръчаните от него теми са
„Слушане на реч на Дуче по радиото", „Предизвикани от
фашизма душевни състояния", „Битката за пшеница" и
„Новата Европа, появяваща се от кръвопролитието".
Той се тревожи, че утвърдени художници проявяват нео-
хота да се съревновават.
Когато се забавя появата на едно истинско фашистко
изкуство, ентусиазъмът на Мусолини чезне и той отново
започва да ругае любовта към картините, която през ве-
ковете „е превърнала италианците в страхливци". И каз-
ва, че ще изнесе някои от националните съкровища, за
да спечели повече чужда валута за превъоръжаване
-той „ще предпочете по-малко статуи и картини в итали-
анските музеи и повече знамена, пленени от врага".
Мусолини не е толкова разочарован от
архитектурата и смята, че самата монументалност на
големите сгради е по същество фашистка. Единственият
му засвидетелстван коментар, когато вижда Партенона,
гласи, че Капи-толият в Рим е далеч по-голям. Той
изразява възхищението си от небостъргачите - колкото
по-високи, толкова по-добре - и един ден неочаквано
нарежда да бъде построена огромна готическа
камбанария с височина 164 метра до Миланската
катедрала. Никой не иска да му каже, че това ще бъде
естетичен абсурд. Преди всичко той решава непременно
да изгради „онзи Рим на Мусолини", като промени
цялата физиономия на града по начин, който ще оспори
и надмине делата на императори и папи в последните две
хилядолетия. В крещящо противоречие с неговата
кампания срещу „урбанизацията", Рим трябва да се
превърне в огромна метрополия, както по времето на
император Август. Населението му ще нарасне повече
от два пъти и той ще се разшири с 20 километра чак до
морето. Мусолини разпорежда в рамките на пет
години всичко, изградено през „вековете на упадък" от
Август насам, да бъде съборено и подменено с нови
сгради, подобаващи за един велик имперски център. Той
ще бъде запомнен като най-големия строител, известен
214 МУСОЛИН Мусолини като 215
И водач

някога на Рим, и като „най-големия разрушител"; ще съ- ва, че форумът трябва да бъде по-величествен от катед-
бори всички онези „цинично живописни" домове от „ве- ралата „Свети Петър" и Колизеума и да съдържа „най-
ковете на упадък" (които в неговия тефтер включват големия монолит в света" - мраморен обелиск с височи-
сгради в стил барок и от периода на Контрареформация- на 36 метра и тегло 770 тона. Но това не е достатъчно и
та*), така че Колизеумът, Пантеонът, Капитолият и гро- се ражда идеята, че на върха на този Foro Mussolini тряб-
бът на Август да изпъкват с имперско величие. ва да доминира един бронзов колос, символизиращ фа-
Почти веднага Мусолини разбира, че бомбастичните шизма - полугола фигура на Херкулес с палка в едната
му идеи са прекалено амбициозни. Минават 20 години, ръка, другата вдигната за римски поздрав и лице с чер-
но в Рим са разчистени само няколко отделни района. тите на Мусолини. Той трябва да се извисява на 80
Несъмнено постижение обаче са акрите асфалт, излети метра и да гледа надолу към купола на „Свети Петър" на
над останките от големите римски форуми, за да се нап- отсрещния бряг на реката.
рави едно ново „Авеню на империята", което свързва Голям брой леярни се залавят да работят по проекта,
Колизеума и Капитолия. Мусолини гордо оповестява, че но след като изливат 100 тона метал, завършват само
са разрушени 11 улици за направата на този триумфален част от лицето и един крак, висок няколко човешки боя.
път, подходящ за гигантските военни паради, които си е Мусолини е възхитен, но парите и металът свършват и
наумил. Изчезват 15 древни църкви в различни райони това екстравагантно безумие тихомълком е изоставено.
на стария Рим, както и много неподходящо разположени
дворци, а хиляди хора трябва да бъдат настанени в други
жилища.
Между проектите му има и план върху мястото на
древните форуми да се извиси величествен дворец на фа-
шизма - една от най-големите сгради в света, на която е
отредено да надживее всички други римски паметници
като емблема на фашистката сила и мъжественост. Дуче
обещава, че ще бъде готова до 1939 г., но за щастие, как-
то и с готическата камбанария, архитектите не могат да
се разберат помежду си и строежът изобщо не започва.
Както винаги, важно е самото оповестяване, а изпълне-
нието не е толкова необходимо.
Италия има много добри архитекти и някои нови
сгради наистина предизвикват възхищение. Общо взето
обаче, „фашисткият стил" е помпозен и понякога груб.
През 30-те години Дуче нарежда да бъде изграден един
нов „форум Мусолини" между Монте Марио и река Ти-
бър на площ колкото целия Рим от XV век. Той уточня-
* Контрареформация - движение за реформи в Римокатолическата
църква през XVI и първата половина на XVII век в отговор на протес-
тантската Реформация. -Бел. прев.

9. УКРЕПВАНЕ И
ПОСТИЖЕНИЯ
ДОКТРИНАТА НА ФАШИЗМА
Италианският фашизъм се заражда не като доктрина,
а като метод, като технически похвати за спечелване на
властта и отначало неговите принципи са неясни дори за
собствените му членове. Някои смятат и продължават да
смятат, че той е в левия политически спектър, други - в
десния, трети - едновременно и в ляво, и в дясно. Може
би тази неяснота е необходима, за да се спои една доста-
тъчно широка коалиция за поемане на управлението, ко-
ято включва революционери и консерватори, монархис-
ти и републиканци, клерикали и антиклерикали, социа-
листи и реакционери, анархисти и националисти. В самата
личност на Мусолини съществуват съвместно повечето
от тези противоречиви елементи. Както пише веднъж
Дино Гранди, във фашизма има по нещо за всекиго и то-
ва е важен елемент за неговия успех. Той дава възмож-
ност на местните фашистки групи да адаптират полити-
ческия си цвят съобразно тактиката, която изисква ес-
теството на борбата за власт в техните райони. До извес-
тна степен вътрешните разногласия са смекчени от фак-
та, че откритите разисквания в партията стават толкова
трудни. Прикриват се отчасти и от задължителната вяра
в Дуче и неговия гений, но никога не изчезват напълно.
Самият Мусолини споделя объркването или поне не
прави почти нищо да го изясни. Веднъж през 1921 г. той
У Креииапсп iiuvi
вече е дал на интелектуалците в партията два месеца, за
да разрешат всички съмнения и да създадат задоволи-
телна „философия на фашизма". Когато не успяват, Дуче
прибягва към утешителното убеждение, че властта се
държи с дела, а не с думи - идеологиите, обича да повта-
ря той, са лукс, и то само за интелектуалци. Макар инс-
тинктивно да чувства, че фашизмът трябва да представ-
лява някаква велика универсална идея, той вижда пре-
димство и в това човек да не бъде прекалено точен и
прибързан. Неприятен факт е, че в неговите обемисти
писания няма нито едно убеждение или идея, с които да
не си противоречи пряко някъде другаде.
Затова Мусолини се мъчи да накара хората да повяр-
ват, че фашизмът не е нито в ляво, нито в дясно. Той е
не толкова догматична партия, колкото религия и едно
възвишено по същество движение, той е „синтез на от-
рицанието и потвърждението". За него трябва да се мис-
ли като за въплъщение на красотата и смелостта, с лю-
бов към риска, омраза към „миротворците" и преди
всичко с горещо желание за подчинение пред личната
власт на Мусолини. На всеки чужденец, който си позво-
лява да смята тази дефиниция за подозрителна или пос-
редствена, може да се каже, че фашизмът е твърде из-
тънчен, за да бъде лесно разбран от лаика. Като алтер-
натива се привежда по-приемливото оправдание, че фа-
шистите са прекалено заети със спечелването на власт-
та, за да се занимават с формулиране на политическите
си убеждения. „Изпитвам ужас от догми - обяснява
Мусолини, - а фашистка догма е нещо невъзможно." И
добавя, че онова, което днес изглежда необходимо, утре
положително няма да бъде толкова важно, затова е неу-
местно да се търси последователност на мисълта в него-
вите възгледи.
 С обичайната си способност обаче да гледа едновре- ществуват становища, които са „интелектуално точни" и
менно на две страни, той продължава да настоява, че фа- по-ясни от позициите на която и да е друга партия. Нещо
шизмът има доктрина, по всеки съвременен проблем съ-
Z19
повече, говори се, че собствените му мнения не са се изме-
нили още от дните, когато е бил революционен социалист.
Подобни изявления може да са удовлетворили някои хора,
но много от интелектуалците, на които той разчита да изло-
жат една доктрина, трябва да признаят, че им е дадена само
смътна идея за какво се застъпва движението. Външни лица
дори могат да видят в него „хаос от противоречия", свърза-
ни от необходимостта да се запази властта, фашизмът е си-
ла, с която трябва да се съобразяват в политиката, но не е
вяра, която да бъде възприемана сериозно.
Подобни съмнения се изказват и за това дали смяна-
та на либерализма с фашизъм може да бъде правилно
наречена революция. Някои от опонентите му твърдят,
че фашизмът печели властта с програмата да извърши
необходимото за обновяване на Италия, а после, за да за-
пази властта, се отмята и става революционно движение,
което блокира всякакви важни промени. Докато някои
фашисти са готови да признаят, че режимът е „в основа-
та си консервативен и реакционен", Мусолини, напро-
тив, поддържа, че anno primo на фашистката епоха беле-
жи началото на нещо съвършено ново в италианската
история и че в думата „революция" има вълшебство, от
което той не иска да се откаже. Същевременно обаче ис-
ка да го нарича „реставрация", връщане към реда, про-
дължение, а не нарушаване на италианските традиции от
миналото. Накрая, с известни съмнения тук и там, той
решава, че фашизмът е революция: „дълбока политичес-
ка, нравствена, социална революция, която по всяка ве-
роятност няма да остави нищо или почти нищо от мина-
лото, което още съществува".
Противоречието възниква съвсем логично, защото
отначало на него му е необходимо да изглежда както
консервативен, така и новатор. Но неговият консервати-
зъм в повечето случаи е тактически и временен. В себе
си той се надява, че фашизмът, както в Съветска Русия,
ще замени една политическа класа с друга и ще замести
съществуващите политически институции, а после ще се
изяви като интелектуална и политическа революция. Ко-
гато фактите се бавят да потвърдят очакванията му, той
отначало обяснява, че истинската революция тепърва
ще дойде, а после започва да говори за фашизма като за
„постоянна революция", която непрекъснато се променя,
без крайна цел или кратък отдих.
Тази „постоянна революция" е сполучлива фраза, ко-
ято прикрива една вътрешна неувереност, фраза, която
за голямо негово задоволство изглежда „упражнява мис-
тично влияние върху масите", но обърква някои фашис-
ти повече откогато и да било. За да впечатли още повече
всички, той започва да твърди, че фашистката револю-
ция от 1922 г. е несравнимо по-голяма, по-сложна и по-
кървава от руската през 1917 г. Всичко, което е направил
Ленин', той може да го направи по-добре.
Фашистката революция трябва да се разглежда като
далеч по-значителна и от френската през 1789 г., която
издига принципите за свободата на словото, на съвестта
и равенството пред закона. Тези „безсмъртни принципи"
са отстоявани от самия Мусолини няколко години по-ра-
но, но новото му движение трябва да бъде „чиста, кате-
горична, окончателна антитеза" на подобни старомодни
убеждения. Равенството и демокрацията са погрешни,
защото те ще „премахнат от живота цялата красота, ин-
терес и индивидуалност". Нито либерализмът, нито де-
мокрацията подхождат на италианския темперамент и
той вече обещава война до смърт и срещу двете.
След като размисля по-добре, Мусолини не иска да се
лиши от привлекателността на думата „демократичен".
Всъщност, твърди той, в известен смисъл фашистка
Италия е най-демократична от всички страни, тъй като
обикновеният италианец вече има „по-голямо влияние
върху воденето на всички онези дела, които го засягат,
отколкото има гражданинът на която и да е от т. нар. де-
мократични страни". Този парадокс не е правилно обяс-
нен, както и фактът, че на някои фашисти е разрешено
да продължат да претендират, че са единствените защит-
ници на истинската свобода и дори че либерализмът и
фашизмът са почти идентични.
Укрепване и 221
постижения

Либерализмът е би била попарена, ако

просто някаква идея и е бил подложен на
затова не е много дисциплината и
важен, но покорството, които
практическата той сега налага на
свобода е нещо, което другите. Дуче мисли
Мусолини не може да за момент и отговаря
допусне. Само просто, че „новата
интелектуалците, епоха изисква ново
твърди той, искат от поведение".
него свобода и на тях През 1925 г. е
може да не се обръща уговорено
внимание. фашистките
Обикновените хора не интелектуалци да
я искат - те са имали излязат с колективно
твърде много свобода мнение пред света, за
и копнеят no-скоро за да покажат, че няма
ред и дисциплина. никаква истина в
Свободата е „разлагащ „абсурдната
се труп" и той вече измислица за
описва цивилизацията несъвместимост
като антитеза на между фашизма и
личната свобода: интелигенцията".
„индивидът Напротив, „между тях
съществува само съществува близка и
дотолкова, доколкото необходима връзка".
е подчинен на Стига се до известни
интересите на затруднения при
държавата, а тъй като намирането на
цивилизацията става достатъчен брой
все по-сложна, подходящи
свободата на интелектуалци, но
индивида също трябва накрая двеста души се
все повече да бъде събират в Болоня. Те
ограничавана". Смел са уведомени
журналист веднъж предварително, че
пита Мусолини в няма да бъдат
интервю дали собс- позволени никакви
твената му кариера не сериозни
разисквания, преди да
вземат своето изблик на
решение, но някои са антифашистки
достатъчно смели, за ентусиазъм с
да предложат да се твърдение-, че тъй
състави комисия, като фашизмът не
която веднъж разрешава
завинаги да свободните
формулира кредото на разисквания,
фашизма. Това е задължителни за един
опасна почва и накрая енергичен културен
те са убедени да се жшот, той
съгласят, че само положително ще се
„единственият окаже стерилен и
теоретик на фашизма" просто нецоже да
Мусолини е бъде сравняван с
компетентен да реши Френската
въпроса. Задоволяват революция. Ко-rai»
се да приемат, че бурните
фашизмът е нещо аплодисменти
възвишено и след показват, че
време ще ликвидира конгресът е из-вь«
окончателно контрол, работата му
„традиционната веднага е прекратена.
култура на Италия", Мусолини е доста
каквото и да се объркан, тъй като в
подразбира под това. него има участници и
Не толкова от чужбина. Той
успешен е конгресът разпорежда двама от
на философите, със- видните Ф%софи на
тоял се след година, страната да бъдат
защото един от изгонени от
участниците предиз- университета, аащото
са допуснали подобен
срамен епизод, а в бъ-
Д£Ие такива сбирки да
се забранят или строго
да се кон-тР%ират.
Други фашистки
интелектуалци - някои
от тях не£1>мнено за да
освободят вакантни
места за себе си
-от»8ат още по-далеч
и настояват за
 уволнението на ВС1| го върне в се%йството
1ки професори и му на 16 години".
учители, които не са Образованието на
активни привърженици всяка въз[>астова

на новата религия. група трябва да бъде

Мусолини ги уверява, наситено с фашистки
че неговото движение и% и се печата нова

скоро ще създаде поредица

голяма философия, задължителни
гад«ма поезия и голямо учебници, за ^а се
изкуство, но те популяризира митът
междувременно Не5ива за Дуче, както и да се
да пришпорват про-По%два
събитията. национално величие и
U ранните години необходимостта от
на фашизма им-пеРска експанзия.
официалният философ Мусолини се прави,
на!>ежима е Джовани
че презира
Джентиле, който през интелектуалците
1922 г. става И3(15що, но някои от
Министър на приближените му
образованието и смятат, че изпит-Ва
чиято реформа през Подсъзнателно
19/3 г. получава много чувство за
похвали. Мусолини е малоценност пред
твърдо ре-Ше1 да всеки, Koiro е
промени завършил
образователната университет. Той
система и да създаде обича да казва, и
НО1а фашистка фашисти му
управляваща класа. подражават, че
Неговата идея е „да пр интелектуалците не
%е гражданина на 6- са
годишна възраст и да
444
укренване и постижения

толкова полезни, колкото селяните или оправдае бруталностите на

отрядниците. Твърде много от тях отрядничеството и да повтаря
изглежда не са склонни да приемат фашистките идеи за живителния ефект на
фашизма. Той нарежда на онези, които го войната и кървавата баня. Бруталността
одобряват, да станат пропагандатори на има място в характера на италианците и е
режима, да изнасят „фашистка култура" и неизбежна част от фашисткия процес на
да докажат, че по изобилие от избавление.
интелектуалци Италия не отстъпва на Мусолини е признателен за подобна
никоя друга страна. Това той нарича силна подкрепа, но в края на 20-те години
„духовен империализъм". Болно му е, че все още много иска да избегне едно по-
Бенедето Гро-че, най-известният в света точно формулиране на фашистката догма.
италиански интелектуалец, за когото Той отново сочи, че една от тайните за
отначало се твърди, че е предтеча и неговия успех е липсата на програма и че
привърженик на фашизма, отхвърля фашизмът е по-скоро метод, отколкото
напълно движението през 1925 г. теория. Всеки, който иска да намери
Мусолини го кани веднъж за министър на философи-
образованието, а по-късно му предлага
първия пост в италианската академия, но и
в двата случая получава отказ.
Джовани Джентиле обаче е
нетърпелив да подкрепи режима. Според
този виден професор по философия най-
големият недостатък на италианците е
стремежът им към интелектуализиране,
затова му е лесно да приеме декларацията
на Мусолини, че фашизмът е по-скоро
действие, отколкото теория и да настоява
учителите -особено по история и
философия - да бъдат убедени фашисти.
Той е готов да приеме цензурата, а при
необходимост и изгарянето на еретични
книги, да порицае свободата на мисълта и
правата на индивида като демодирана
глупост и вярва в еднопартийната
система. Но, което е по-важно, Джентиле
дава силна подкрепа на мита, че
Мусолини е велик философ и мислител,
гениален човек, чиито мнения не
подлежат на критика. Той е готов също,
макар и без особен ентусиазъм, да
ята на фашизма, трябва да я търси в
антиинтелектуал-ния свят на
отрядничеството. Официалните
апологети на режима с радост признават,
че тъй като няма двама фашисти, които да
са съгласни по основните принципи, те
нямат никаква доктрина, а просто се
ръководят от гения на Мусолини. Обратно,
от това чуждестранните критици могат да
интерпретират, че фашизмът е непоследо-
вателен, абсурден и противоречив, просто
средство да се наложи господството на
един човек върху италианското общество.
В самата Италия не е толкова лесно
да критикуваш или дори да се съмняваш.
Тъй като контролира всички обществени
средства за комуникации, Мусолини
може да убеди общественото мнение, че
светът се възхищава от фашизма като
„един нов вид цивилизация", която е по-
оригинална от болшевизма. Тази
оригиналност е нещо, което той изтъква
пред другите, макар насаме да признава,
че фашизмът изобщо не е оригинален.
Важното е да се убедят италианците, че
чужденците го разглеждат като
единствената действително революционна
доктрина на XX век. И всички могат да са
спокойни, че тази доктрина се разработва
подробно в сериозни изследователски
центрове като факултета по изучаване на
фашизма при университета в Перуджа,
школата по фашистки мистицизъм в
Милано и международния център за
изучаване на фашизма в Лозана.
Накрая, през 1932 г., когато наближава
да излезе 14-ият том на Италианската
енциклопедия и трябва да се напише
статия за фашистката „доктрина",
Мусолини не може да отлага повече
стъкмяването на основните принципи на
движението според неговото виждане.
Той подписва статията, макар че тя е
дело главно на Джентиле, с поправки от
други фашистки лидери. Това е единстве-
ната авторска статия в цялата
енциклопедия. Нищо чудно, че в момента
на писането някои точки от доктрината са
все още под съмнение и се налага томът
да бъде изтеглен от обращение почти
веднага след издаването му, за да може
статията да бъде поправена.
L L*
Тъй като фашизмът вече е „постоянна революция",
той трябва да продължи да се променя след 1932 r. B ста-
тията например не се споменава нищо за расизма, който
скоро след това става основна фашистка доктрина. По-
голяма част от привидно социалистическата програма,
формулирана от Мусолини през 1919 г., е оспорвана от
него през 1932 г., а по-късно възстановена като фашист-
ки ортодоксална, което предизвиква известно объркване
сред набедените теоретици. Но противоречията не инте-
ресуват много онзи, който е разбрал колко лесно се заб-
равят заглавията във вчерашните вестници. Впрочем
Мусолини продължава да споменава противоречията по-
скоро като сила, а не слабост, и в тесен кръг подхвърля
цинични забележки за онези фашисти, които все още се
тревожат за интелектуалната последователност.
ТОТАЛИТАРИЗЪМ
Опитите за убийства на бивши италиански министьр-
председатели се държат в тайна или се омаловажават, но
едно нападение срещу Мусолини през 1925 г. е разгласено
широко и използвано много успешно за привличане на съ-
чувствие и подкрепа. Има още няколко покушения срещу
него през следващата година и всички те получават широка
гласност. След 1926 г. почти нищо не се чува за подобни ин-
циденти. На вестниците е наредено да продължат да дават
минимална гласност на всякакви престъпления, за да може
хората да се убедят в нравствените ефекти на фашизма. Като
бивш привърженик на убийствата на тирани Мусолини знае,
че е в опасност. Понякога го обвиняват, че си служи с агент-
провокатори, за да извлече изгода от гласността и
съчувствието, предизвикани от покушенията. Положително
първата му мисъл, когато те започват, е да се възползва от
тях. Опитът на някаква обезумяла ирландка да го застреля
веднага е преувеличен като международен заговор срещу
фашизма и става ново оправдание за непрекъснатите напад-
ки към опозиционния печат.
Следващият опит да бъде застрелян - от социалисти-
ческия депутат Занибони - положително е работа на
Укрепване и 225
постижения
агент-провокатор и отново е използван за нападки срещу
въображаеми подстрекатели от чужбина. Като част от
кампанията срещу франкмасоните един почти сигурно
невинен човек, генерал Капело, е осъден за съучастие
при атентата. Това отново става претекст за гонения или
закриване на някои от големите независими вестници.
Трето покушение е извършено от анархист, който живее
във франция, и пак става повод за раздухване на кампа-
ния срещу Франция и многото италиански антифашисти,
които са намерили убежище в Париж.
Четвъртото покушение, в Болоня през октомври 1926
г., се превръща в окончателно оправдание за установява-
нето на тоталитарна диктатура. Предполагаемият стре-
лец, 16-годишно момче, е линчуван на място от фашист-
ката охрана, тялото му е разкъсано на парчета и те се
разнасят в една страховита церемония из града. Момче-
то почти сигурно е невинен зрител и няма убедителни
очевидци, освен самия Мусолини, който дава две проти-
воречиви описания на своя нападател и нито едно от тях
не отговаря на младежа. Съществува подозрение, че вид-
ни фашисти са възнамерявали да го убият и когато не го
уцелват, им е нужна изкупителна жертва, върху която да
стоварят вината. Макар че изглежда невероятно, налице
са някои неудобни съмнения, които трябва да бъдат раз-
пръснати. Държавни съображения карат Мусолини да
нареди на съдията да осъди като съучастници двама от
семейството на момчето на дългогодишен затвор, въпре-
ки че полицията изобщо не е убедена, че са замесени.
Инцидентът в Болоня става полезно оправдание за
раздухването на изкуствена паника и Мусолини реагира
незабавно, сякаш е бил напълно готов за това. Той бързо
нахвърля извънредните мерки, които трябва да се взе-
мат: окончателна забрана на всички партии, освен фа-
шистката; спиране на всички останали независими вест-
ници; създаване на нова „политическа" полицейска сила
и - друго крещящо конституционно нарушение - на спе-
циален революционен трибунал. В продължение на чети-
ри дни, през които той се постарава да се уедини във ви-
15. Мусолини
226 МУСОЛИН Укрепване и 227
И постижения

лата си, местни фашистки групи се развихрят и сякаш мърморене сред слушащите първожреци. Парламента-
организирано нападат чужди консулства и домове на ан-
тифашистки парламентаристи. По-късно Мусолини при-
писва този метеж на обикновени престъпници и нарежда
на съдилищата да им дадат максимални присъди.
След едно от най-кратките разисквания е обявено, че
124 парламентаристи - социалисти, комунисти и народня-
ци - губят местата си в парламента, а с това и своя имуни-
тет. Комунистическият депутат Антонио Грамши е аресту-
ван веднага. Само 12 депутати са достатъчно смели и неза-
висими да гласуват срещу пакета от извънредни мерки. В
Сената несъгласните са 49, но на чуждите правителства се
съобщава, че одобрението е единодушно.
Новият революционен трибунал, който ще се занимава
с „политически престъпления", е необходим, защото се
смята, че обикновените съдилища са твърде мудни и не-
достатъчно покорни. Мусолини някога е отхвърлял самата
идея за подобен трибунал като абсолютно непристойна и
поверително изразява презрението си към съдиите, които
са приели да служат в него. Въпреки това той иска съдебен
орган, който да действа по съкратена процедура, тайно и
сплашващо, да не приема свидетели и решенията му да не
се обжалват. Дуче лично ще избира съдиите, повечето от
тях офицери във фашистката милиция, и те ще действат по
законите на военното положение.
Смъртното наказание е друга фашистка новост, друга
мярка, която самият Мусолини малко преди това осъж-
да като нецивилизована, но за която настояват кресливо
и екстремистите, и умерените в неговата партия. Този
някогашен привърженик на политическите убийства ве-
че е от другата страна на барикадата и настоява за ек-
зекуцията на всеки, който се опитва да убие държавния
глава или просто му е хрумнала такава идея. Дуче казва
пред Великия съвет, че смъртното наказание му е необ-
ходимо, за да „направи италианците по-мъжествени, да
ги привикне към гледката на кръв и към идеята за
смърт". При тези енергични думи се чува одобрително
 ристите, които искат да гласуват против по съвест, са
бити или заплашвани с малтретиране.
В резултат на това извънредно законодателство не са
изпълнени много екзекуции, защото главното намерение
е просто да се всели страх. Други диктатури фактически
са много по-жестоки, въпреки това налице са редица
примери за ненужна бруталност. Има нещо особено про-
тивно в нетърпението, с което някои хора се състезават
да бъдат назначени за съдии в специалния трибунал. А и
в начина, по който адвокатите от защитата умоляват съ-
диите да наложат смъртно наказание на техния клиент...
преди да изпратят сметката за хонорара на семейството
на мъртвия.
В конституцията на Италия, както я заварва Мусоли-
ни, се предвиждат представителна система, свободен пе-
чат и равенство пред закона. Но тя де факто е суспенди-
рана към края на 1926 г., тъй като Виктор Емануил, кра-
лят, положил клетва да я спазва, подписва всичко, което
му поднасят и което накърнява този основен закон.
Срещу онези, които смятат, че е трябвало да се възпро-
тиви, монархът може да излезе с аргумента, че щом като
Сенатът, където много от хората не са фашисти, не е
направил нищо, той не би могъл да действа срещу едно
очевидно парламентарно мнозинство. Тъй като самият
Виктор Емануил дава „неконституционно" одобрение на
фашизма през 1922 г., на него му е ясно, че при евентуално
завръщане към конституционно управление има изгледи
да загуби трона си.
Отношенията на краля с неговия министър-председа-
тел остават добри, макар и невинаги много добри. За
Виктор Емануил е въпрос на дълг да не крие нищо от
своите министри и се предполага, че е уведомявал Мусо-
лини за всички тайни сондажи на опозицията пред дво-
реца. Кралят остава държавен глава и на теория има за-
конното право да разпусне правителството, ако сметне
за необходимо, но фактически приема фашистката рево-
люция и дава да се разбере, че няма никакво връщане
назад. Той говори за оцелелите либерали като за
228 МУСОЛИН Укрепване и 229
И постижения

revenants*, a през 1928 г. нито той, нито Мусолини си пра- * Revenants (фр.) - призраци, привидения. - Бел. прев.
вят труд да отидат на погребението на Джолити - ми-
нистър-председателят, който е служил толкова добре на
Италия и на двореца.
Важна фигура в режима е Артуро Бочини, шефът на
полицейската служба за охрана от 1926 до 1940 г. Макар
че името му почти не се появява по вестниците, той е
третият най-влиятелен човек в Италия, а понякога, кога-
то партийният секретар е нерешителен, Бочини става
вторият след самия Мусолини. Говори се, че при фашиз-
ма са съществували двайсетина полицейски организации
и никога не са работели в синхрон. Те никога не са били
извънредно ефикасни или особено жестоки. След 1926 г.
Дуче благоразумно се погрижва полицията да бъде неза-
висима от фашистката партия.
Макар че обръща голямо внимание на информация-
та, която му предоставят всеки ден префектите, караби-
нерите, тайната полиция и службите за сигурност към
милицията, Мусолини слуша с най-голямо внимание
именно циничния, безскрупулен, но сравнително добро-
душен Бочини. Неговата шпионска мрежа му докладва
всичко, което става във всички сфери на живота в стра-
ната и - не на последно място - за малките прегрешения
на фашистките йерарси. Освен с четене на вестници, по-
голямата част от времето на Мусолини изглежда е за-
пълнена най-вече с беглия прочит на тези често дребна-
ви и неверни сведения. Той, както и много други, не
схваща колко ненадежден е подобен източник на инфор-
мация, тъй като тези бездушни хора привикват да му
казват онова, което иска да чуе.
Точно този факт ни затруднява да преценим силата
на останалата опозиция. Несъмнено и на него му се е
случвало това. Чуждите наблюдатели са на различни
мнения. Някои смятат, че огромното мнозинство итали-
анци тайно се отвращават от фашизма, други вярват
почти в обратното. Според една догадка 80 процента от
италианците ще подкрепят Мусолини при едни свободни
избори. Дуче твърди, че никое друго правителство в ис-
торията не се е ползвало с толкова голяма подкрепа и
казва на един британски журналист, че опозицията наб-
роява около 2000 души, от които само 100 са лично про-
тив него. Журналистът обаче смята, че една малка пре-
торианска гвардия въоръжени мъже потиска страната,
която е предимно неутрална или враждебна към режи-
ма.
Мусолини не храни никакви илюзии за индустриал-
ния пролетариат, тъй като знае, че към 1927 г. той още
не е спечелен за фашизма. Ако работниците посрещат
враждебно някоя от неговите речи, в официалните съоб-
щения бодро се твърди точно обратното. Липсата на ен-
тусиазъм по митингите обикновено може успешно да бъде
прикрита от клакьори. По стените продължават да се
появяват лозунги против режима, макар че, естествено,
за тях никога не се споменава открито или във вестници-
те. През границата с Швейцария понякога изтича инфор-
мация за спорадични буйни демонстрации. При липсата
на свободен печат обаче е невъзможно да се прецени
степента на критика или враждебност.
Доста лесно е да се намерят отделни примери на не-
доволство. Бивши привърженици на фашистите - напри-
мер видният националист Корадини - в тесен кръг пори-
цават открито корупцията и мегаломанията, обхванали
режима. Понякога и в Сената се чува предпазлива кри-
тика за прахосването, прекалената разточителност, бю-
рократичността и „пълзящия социализъм", които изг-
лежда са правителствена политика. Много интелектуал-
ци, юристи и други от висшето общество, които имат
достъп до източници на информация извън фашисткия
контрол, очевидно са отвратени от прекалено явното
присвояване на обществени средства и некомпетентност-
та. Но несъмнена и практична алтернатива на фашизма
няма, така че повечето хора не виждат някакъв смисъл
да отказват да се подчинят. В редките случаи, когато се
представя някаква алтернатива - както през юни 1924 г.
230 МУСОЛИН
И постижения
след убийството на Матеоти и през юли 1943 г. или в ня-
кои отделни райони през декември 1924 г., - целият ме-
ханизъм на тоталитарно съгласие се разпада за миг. То-
ва предполага, че единодушието при фашизма сигурно е
било до голяма степен скептично и зависимо от трай-
ността на привидните успехи, а при необходимост - и от
съчиняването на успехи с помощта на пропагандата.
Същото заключение внушава и фактът, че Мусолини
никога не рискува да разреши свобода на словото или да
разпусне милицията. Обвиняват го, че харчи два пъти
повече от франция за обществената сигурност и повече
от четвърт милион лири за наблюдението на една-единс-
твена безвредна личност - Бенедето Гроче. В отговор
той се мъчи да накара хората да повярват, че Италия не
е полицейска държава в сравнение с други европейски
страни... и тайно нарежда да се прекрати наблюдението
на Гроче. Когато разбира, че 30 полицаи дежурят край
дома на друг безобиден италианец, доктор Гуидо Берга-
мо, той също разпорежда да ги намалят наполовина. Ох-
раната на историка на древния Рим, Гулиелмо фереро, е
сведена до един-единствен човек, докато цензурата не
прехваща някои от писмата му с критика срещу режима.
Целта на тези наблюдения е просто тормоз на дребно и
сплашване, но разходите сигурно са били големи. Нико-
га няма да се разбере точно какви суми са прахосани по
този начин.
За политическите затворници Мусолини създава ка-
торги на Липари и на други острови - процедура, за коя-
то изразява дълбоко съжаление и която някога е заклей-
мявал като съвсем недостойна за една цивилизована
страна. Но той вече я нарича необходим процес за „соци-
ална хигиена". Едно по-малко наказание е confino - зато-
чение в някое определено, обикновено затънтено село.
На вестниците е наредено тези политически наказания
да бъдат пазени по възможност в тайна. Някои юристи
приветстват факта, че всеки, който е изпратен на заточе-
ние, няма право на адвокат или свидетели и не може да
обжалва в обикновените съдилища. Дори онези, които
Укрепване и 231
не са намерени за виновни от специалния трибунал, мо-
гат да чезнат в заточение с години само защото Мусоли-
ни е пожелал това. Той обича да се шегува, че много же-
ни биха го молили да даде дори по-големи присъди на
съпрузите им.
Условията на островите са, общо взето, човечни, но
далеч не леки, а в някои случаи се прилагат изтезания.
Мусолини е разгневен, когато научава, че поради липса-
та на информираност и контрол от обикновените съдии
фашистките йерарси понякога успяват да пратят в зато-
чение личните си врагове. Но не иска да смени тази
практика, чрез която се разправя с опонентите без много
шум,или гласност. Той може би никога не разбира колко
дълбоко корумпираща е една система, породила въз-
можност за огромен брой анонимни доноси от лица, кои-
то имат да разчистват лични сметки.
Мусолини веднъж отбелязва язвително, че да управ-
ляваш италианците не е трудно, но е просто безсмисле-
но. „За да ги управляваш - твърди той, - са нужни само
две неща: полицаи и оркестри, които свирят по улиците."
Но едновременно с това обича да казва, че основава ре-
жима си на спонтанното съгласие и в никакъв смисъл не
разчита на действията на полицията. Първите му стъпки
в политиката са го научили, че човек най-често може да
успее с „обикновена публична врява за 97 цента и истин-
ска работа за 3 цента". Трудността е да се намери точната
смес от „обещания и заплахи" (интересно е, че по-късно
използва фразата за заглавие на книга). Мусолини
прекарва много повече време във фокуси с различни ме-
тоди за стимулиране и принуда, отколкото за обикнове-
но администриране и формулиране на политиката.
Където и да ходи, особено след покушенията, той е
обкръжен от полицаи. Не е записано колко е струвало
това на хазната. Макар да се хвали, че е първият итали-
ански министър-председател, който може да се движи
свободно сред хората, той фактически никога не ходи
пеш по улиците на Рим, както някои от неговите пред-
шественици и приемници. Селяните, с които той позира
232 МУСОЛИН
И постижения
за снимки, плувците около него в морето край Ричоне,
ръкопляскащите зрители, когато минава с колата по
улиците, са цивилни офицери. Навсякъде те образуват
около него (по думите на един полицейски началник)
„санитарен кордон", който го откъсва от обикновения
свят. По този повод Дуче се шегува и на един митинг ка-
ра истинските фермери да излязат напред, за да може да
ги види.
През 1927 г. Бочини създава таен отряд на полити-
ческата полиция и Мусолини съчинява за него името
ovra, нищо незначеща дума, с която той се надява да пре-
дизвика страх и любопитство. Тази ovra изглежда не е
била особено ефикасна. Говори се, че сред нейните чле-
нове, които са платени по-добре от обикновените поли-
цаи, е имало и някои нефашисти. Мусолини понякога я I
използва, за да контролира живота и дейността на фа-
шистките си колеги, фариначи е отвратен, когато разби-1
ра, че е шпионирай, и с тъга открива, че така (а и по
други начини) Мусолини възнамерява да подкопае и неу-
трализира партията и всички останали организации в
страната.
От 1926 до 1930 г. партиен секретар е Аугусто Турати
- журналист, който, както всички други видни фашисти,
си е завоювал известност като отряден ръководител. До
него с ранг административен секретар и контролиращ
финансите на партията е прошареното величие Марине-
ли - след като лежи в затвора за съучастие в убийството
на Матеоти, той е амнистиран и няколко месеца по-къс-
но се връща на висок пост. Турати разпорежда, че парти-
ята трябва да се състои от „най-честните и интелигент-
ни" хора в Италия. Но те също трябва да бъдат готови
да умрат за фашизма или, ако се наложи, да убиват. Те
вече трябва да полагат клетва да се подчиняват на Мусо-
лини безпрекословно във всичко и да бъдат готови да
пролеят кръвта си за него.
Предишният партиен секретар фариначи въпреки
своя авторитаризъм не е забранил изцяло разискванията
в партията и за известно време Мусолини все още прие-
Укрепване и 233
ма някои йерарси да бъдат избирани, а не назначавани
свише. Налага се това да се промени и вече се твърди, че
самата идея за избори няма нищо общо с фашизма.
Мусолини оповестява, че занапред единствено той ще
избира висшите йерарси. Тъй като той е човекът, под-
готвил и осъществил революцията, не може да допусне
разискване или оспорване на неговите действия, а що се
отнася до собствената му позиция като върховен лидер,
„свръхчовеците се избират сами". Да се разисква е из-
лишно и той се нуждае единствено от съпротивата вътре
в него. Интелектуалците в партията трябва да приемат
това решение, макар може би с неохота, и да пишат ста-
тии, в които да докажат колко разумно е то.
След забраната на всички други политически партии и
изгонването на опозиционните депутати от парламента
през ноември 1926 г. фашистката партия е поне привидно
единствена и всемогъща. Турати издава разпореждане, че
всички минувачи трябва да поздравяват шествията с пар-
тийни знамена, а през декември 1926 г. сноповете са вклю-
чени с декрет в държавния герб. Но партията, както и
всичко друго, фактически се лишава от независимост и
инициатива. Нейната работа е да се съобразява, да аплоди-
ра и да се подчинява. Ако някой говори с пренебрежение,
че Италия се е превърнала в „прусашка казарма", отгово-
рът е, че страната се нуждае именно от това. Мусолини из-
разява възхищението си, че вече няма защо да губи време
в безплодни разисквания със своите колеги.
Някои от по-независимите фашисти отдавна са из-
ключени от партията. Това са предимно онези, за които
е трудно да приемат, че вече е свършено със старите
бунтарски навици на отрядничеството. Или онези, кои-
то не съзнават, че Мусолини, веднъж успял да заграби
властта и да се разправи с всички опоненти, вече няма
нужда от главатарите и техните дребни престъпни нави-
ци. Щом неговата чистка дава резултати, той кара пар-
тията да се самодисциплинира. После „фашизира" наци-
ята от горе до долу, като постепенно заграбва всички
лостове за управление. Уволнява онези, които не са фа-
234 МУСОЛИН
И постижения
шисти, и прониква във всички културни, обществени и ико-
номически институции и в цялата образователна система.
От самото начало Дуче има идеята да създаде една съ-
вършено нова управляваща класа, фашисткият елит през
1922 г. наброява малко над 1000 предани последователи, но
той вярва, че с 40-50 хиляди души, заели всички командни
постове и обучени „да работят с абсолютната точност на ча-
совников механизъм", ще може да поведе страната към ве-
личие. Надявал се е тази нова класа вече да съществува към
1927 г., но скоро му става ясно, че за това ще са необходими
още 10-15 години. Той трябва да е разбрал по някое време,
че вместо да набира елит, от който другите ще се възхища-
ват, фашизмът продължава да издига нежелателните, без-
принципните, опортюнистите, мошениците и хулиганите.
Но е възможно да се е нуждаел и да е искал именно това.
Клетвата да се подчинява във всичко на Мусолини, която
практически почти цялата италианска младеж е длъжна да
даде на 18-годишна възраст, може да насърчи само глупавите
и неискрените. Скоро някои от по-идеалистичните му
привърженици разбират, че неговото вето върху разисква-
нията и настояването му назначенията да бъдат правени от
горе неизбежно ще попречат на откриването на нови твор-
чески таланти. Но официално всякакви подобни съмнения
се обезсърчават и приглушават.
Мусолини със задоволство признава, че вече е дикта-
тор. Неговият режим е тоталитарен на теория и ще стане
още по-тоталитарен на практика с прогресивното ог-
раничаване на личните свободи. „Индивидът съществува
само дотолкова, доколкото е част от държавата и е под-
чинен на нейните интереси", а правата на държавата са
нещо свято, което трябва да бъде ясно разграничено от
нечестивото - с други думи, от правата на личността.
Понякога на гостите от чужбина им се струва, че Италия
през 1927 г. е нещо като затвор или гробище - никой не
смее да говори за политика, а обикновените човешки
права са успешно отменени. Тоталитаризмът се превръ-
ща, съгласно дефиницията на конституционните юристи,
в абсолютна власт на един-единствен човек.
Укрепване и 235
Когато един смел и лоялен фашист намеква пред
Мусолини, че е непристойно и дори опасно италианците
да бъдат третирани като безпомощни деца, отговорът му
е, че по този пункт не допуска никакво възражение: „Аз
полагам свръхчовешки усилия да образовам този народ
и знам, че ще успея. Те трябва да разберат, че могат да
станат пълнолетни само като приемат да се подчиняват.
Веднъж научили да се подчиняват, те трябва да вярват и
ще вярват в онова, което им казвам, и тогава ще тръгнат
в плътни редици под моя команда." Той иска да доведе
нещата дотам, че да може да ги накара да маршируват
покрай окачена на прът фуражка и да й козируват.
Идеята да се промени характерът на италианците е
много съществена. Мусолини твърди, че за десет години
тази трансформация ще е завършила. Италианците ще
бъдат префасонирани по негов образ и подобие и изобщо
няма да приличат на онова, което са били преди. Той
обича да мисли за фашизма като за лаборатория, от коя-
то ще излезе една нова култура, един нов начин на мис-
лене и една нова порода хора, воини, „които са винаги
готови да жертват живота си и да подготвят страната за
нейната имперска съдба".
Италианците трябва да разберат, че дори тяхното об-
лекло, начинът на хранене, работата и спането трябва да
бъдат променени, за да се покаже, че фашизмът не е
просто нов метод на управление, а съществена и тотална
промяна на техния начин на живот. Точно както четири
столетия по-рано е имало типичен ренесансов италиа-
нец, така сега трябва да има типичен фашистки италиа-
нец. Предложена е награда за книга, в която да се опи-
шат необходимите за този „Мусолинов италианец" ха-
рактерни черти.
Постепенно се очертава формулата, че идеалният фа-
шист преди всичко трябва да бъде физически различен.
Понякога се дават точни описания на неговата физика,
които го правят да изглежда същински Мусолини. Скоро
на личните маниери на Дуче подражават навсякъде. Но-
вият италианец не трябва да бъде толкова индивидуален
236 МУСОЛИНИ

като предците си, не вече са извършени,

толкова докато новото му
дезорганизиран, общество се оформя.
оптимистичен и Всеки външен
критичен. Той ще наблюдател, настоява
бъде по-героичен, той, сега може да
по-сериозен, по- види, че италианците
трудолюбив и не така са неузнаваеми. Те
бъбрив, реторичен и говорят и
корумпиран; жестикулират по-
истинският фашист малко, не са толкова
ще личи по своята живописни, забавни и
безко-ристност, симпатични. И вече
кураж, се приучават да
неотстъпчивост и приемат философията
откровеност. Сред на свръхчовека и да
другите си качества изпитват радост от
новият италианец ще подчинението пред
отхвърля алт-руизма една-единствена воля.
и „удобството" - тази
ужасна дума, ВЪНШНА
измислена от ПОЛИТИКА
англичаните. Той ще (1926-1930)
спи по-малко и ще Съвсем типично
отделя по-малко за Мусолини е да
време за удоволствия продължи да действа
и развлечения. Ще във външната
презира цинизма и политика със същото
материализма, пренебрежение към
символи на правата на другите,
американския начин каквото демонстрира
на живот, който в родината си. В
заплашва да погълне чужбина не само
по-идеалистичния и трябва да уважават
интелигентен свят на италианците, но и да
Европа. се страхуват от тях.
Още към 1929 г. Той възнамерява да
Мусолини се мъчи да извоюва за
изкара, че, общо сънародниците си
взето, тези промени „безгранична власт",
така че Италия да и това се подсилва от
има признато официалните
първенство пред говорители на режи-
други нации. Такава ма. Веднъж само да
е съдбата, отредена признаят техния Дуче
им „от в чужбина за най-
непогрешимата ръка изтъкнатата личност
на Господа Бог". в света и лидер на
Когато в началото всеобщия отказ от
на 1926 г. един от либерализма и
висшите му демокрацията,
служители фашистка Италия ще
наблюдава как Дуче бъде вече доста
удря по масата и напред по пътя си към
върти очи при онова, което понякога
изгледите за величие наричат крайна цел -
в бъдещето, той световното господст-
започва да си мисли во. Те знаят вече
дали това не е какво очаква той от
евентуално душевно тях - да демонст-
разстройство и рират, че фашизмът
параноя в начален има всеобщо
стадий. Мусолини не приложение и
е луд, а просто се положително може да
опитва да впечатли бъде възприет в други
хората като властен страни, дори със
човек съвсем различни
исторически
традиции.
Тъй като
парламентарните
режими са в упадък
във всички
европейски държави,
всеобщото приемане
на фашизма в крайна
сметка ще означава
приемане на пър-
венството на Италия.
Предишната фраза на
Дуче, че фашизмът
„не е за износ", е
отхвърлена като
твърде глупаво нещо,
казано от него. Макар
че той все още я трябва да разберат,
повтаря от време на че, напротив, той е
време, за да разсее великият миротворец.
подозренията в Дуче дори смята за
чужбина, верните „недопустимо" да не
интелектуалци получи Нобеловата
полагат всички награда за мир за
усилия да покажат, че приноса си в
всъщност няма уреждането на
противоречие между проблема на
тези твърдения. конференцията в
Разбира се, Локар-но. Неговият
Мусолини посланик в Осло
продължава да се преживява трудни
нуждае от приятели в времена, когато това
чужбина и от чужд не може да бъде
капитал, така че от уредено.
другите държави се За европейските
очаква да не вземат държавници остава
много сериозно войн- проблемът как да
ствените му изблици. съвместят този
Обяснява се, че те са миротворец с човека,
предназначени само който говори, че
за вътрешна Италия е в
консумация. „постоянно
Случайните гръмки състояние на война"
заплахи всъщност и вече разполага с
означавали, че по-големи
„всички ние ще се зъ- въоръжени сили от
бим един на друг, но „която и да е друга
никой не възнамерява страна в света". Той
да се бие". обявява, че му трябва
Останалите страни една ар-
ivp tnixint п in »vi
НЛУСППЛ

мия от ха за
пет своята
милио сигур
на ност.
души По-
с гора добни
от забеле
щиков жки
е, карат
толко журна
ва го- листи
ляма те,
авиац чиято
ия, че работа
да е да
затъм гадаят
ни и
слънц обясн
ето яват
над интим
Итали ните
я, и му
такъв мисли
военн , да
оморс говор
ки ят за
флот, нова
който светов
други на
те война
стран не
и да само
въз- като
прием за
ат неизб
като ежна,
реалн но
а като
запла несъм
нено на
желан агреси
а и вност
със и
сигур пациф
ност изъм
побед вече
оносн идва
а за твърде
Ита- много
лия. за
Итали некол
анцит цина
е висши
трябв държа
а да вни
възпр служ
иемат ители,
войнс които
твен и без
ман- това
талите са
т и да напад
се ани за
науча недос
т да татъч
прези но фа-
рат шистк
съсед о
ните усърд
стран ие.
и за Посто
техни янния
я т
пациф секрет
изъм ар в
и Мини
декаде стерст
нтство вото
. на
Та външн
зи ите
двули работ
чна и
поза Салва
торе Макар
Конта че
рини самия
решав т той
а да се е
оттегл добър
и през нацио
март налис
1926 т,
г., Конт
неспо арини
собен се
да чувств
търпи а
бърк безпо
отията мощен
и пред
отврат прили
ен от ва на
финан несдъ
совата ржа-
коруп ност,
ция на прояв
режим явай в
а. между
После народ
дната ните
капка отнош
е една ения,
непре а
дпазл собст-
ива вената
реч на му
Мусол полит
ини, в ика да
която се
се опита
намек да
ва за помир
евенту и
ално франц
нахлу ия и
ване в Герма
Герм ния не
ания. е
попул вече е
ярна према
при хнал
човек, огран
който ичени
мечта ята,
е за споре
светов д
но които
госпо на
дство дипло
и гора мати-
от ческа
щиков служб
е. а се
М назнач
усоли ават
ни се само
възпо състоя
лзва телни
от хора.
тази След
възмо като
жност уточн
, за да ява,
уволн че
и и Мини
други стерст
служи вото
тели и на
да ги външ
замен ните
и с работ
убеде и
ни фа- трябв
шисти а да
. С стане
една най-
желан фаши
а и сткот
позак о от
ъснял всичк
а и,
рефор повеч
ма той е от
сто а
парти отпре
йни ди
юнача октом
ги ври
получ 1922
ават г.
дипло Това е
матич нареч
ески ено
посто-
ве, за
да се
гледа
с по-
голям
о
уваже
ние
на
Итали
я в
чужби
на.
При
постъ
пване
вече
не се
изиск
ват
офици
ални
изпит
и и се
предп
очита
т
онези,
чието
членс
тво в
пар-
тията
датир
една прав
от и-
най- телст
важн вото
ите вече
проме няма
ни, доста
преди тъчно
звика точна
ни от инфо
фаши рмаци
зма. В я от
резул чужди
тат те
качес столи
твото ци.
на Ве
итали ликоб
ански ритан
те ия е
предс стран
тавит а,
ели в която
чужб Мусо
ина лини
пада се
драст опитв
ично а да
и не
дискр обижд
едити а. Тук
ра той
значи има
телно късме
и т -
режи брита
ма, и нския
Итали т
я. външе
Друг н
резул мини
тат е, стър
че Ости
оттог н
ава Чемб
ърлей готов
н, за да им
разли услуж
ка от и.
стара Опитв
та а се
школа да ги
профе убеди
сиона , че
лни автор
дипло итари
мати, змът
смята, и
че с насил
него ието
се ра- при
боти фаши
по- зма са
лесно. прост
Англи о
чанит време
е нни
живо явлен
се ия.
интер Ед
есуват ва
от през
под- 1927
крепа г.
та на това
Итали благо
я за разпо
своят ложен
а ие
полит започ
ика в ва да
Близк отсла
ия бва -
изток за
и брита
Мусо нскит
лини е
е полит
повеч ици
е от започ
ва да нията,
става толко
все ва по-
по- голям
ясно, е
че страх
основ ът, а
ният оттам
принц - и
ип прест
във ижът.
фаши То
сткат ва
а става
външ особе
на но
полит очеви
ика е дно в
да се Източ
преди ното
звикв Среди
ат зем-
непри номор
ятнос ие,
ти и къдет
по о
този Мусо
начин лини
да се насър
запла чава
шва антид
свето емокр
вният атич-
мир. ните
Изгле сили
жда в
се Египе
пред- т и
полаг бунто
а, че вете
колко срещу
то по- Фран
голем ция в
и са Сири
търка я и
Ливан ако
. Кема
Освен л
това падне
той от
все власт.
още Межд
се уврем
надяв енно
а да продъ
създа лжава
де да
итали укреп
анска ва
колон остро
ия в вите
Мала Родос
Азия. и
Дуче Лерос
се край
възхи турск
щава ото
от крайб
турск режие
ия .
ръков Те
одите зи
л остро
Кема ви в
л Додек
паша анези
- те* са
чувст управ
во, ляван
което и от
не се турци
споде те до
ля. завою
Но е ванет
готов о им
да от
предя Итали
ви я през
прете 1912
нции, г. и
при анцит
тях е
гръцк обещ
огово ават
рещот да
о им зачит
насел ат
ение местн
се е ата
радва автон
ло на о-
зна-
чител *
Додека
на нези,
автон или
омия Южни
Спорад
и ски
почти остров
никак и -
ви архипе
лаг в
данъц южна
и. та
През част
на
1912 Егейско
г. море. -
итали Бел.
ред.
\_-\_f Л»14 1
KI

мия, но земя е
Мусолини не конфискувана
може да позволи от
колониите да се собствениците
радват на онези и е раздадена
човешки права, на италиански
които е заселници.
потъпкал у дома. Надеждата е,
Италианският е че като се
наложен като принуди
единствен език в местното
училищата, гръцко
гръцките население да
вестници са емигрира,
спрени, а островите ще
надписите на бъдат
гръцки са латинизирани
заличени дори от и ще станат
надгробните „италиански
камъни. Из- страж в
ползват се Леванта". Това
всички познати е пример какво
методи - ще означава на
рициново масло, практика
по-боища и фашистка
изтезания, за да колонизация.
се сплаши На Балканите,
населението. На които са един от
гръцката най-важните
православна пазари за Италия,
общност е политиката на
наложен Мусолини е да
католицизмът. измести влиянието
Въпреки на Великобритания
официалните в Албания и на
уверения франция в
известна част от Югославия.
най- Вместо това той
плодородната възнамерява да
създаде група Югославия и
сателитни държави, казва на своите
които да разчитат началник-
единствено на Рим. щабове, че не
Те ще служат като трябва да губят
предмостия, нито минута.
превръщайки целия После, също
Балкански така внезапно,
полуостров и той отстъпва.
басейна на Дунав в Югославия
поле за италианска трябва, ако е
политическа и възможно, да
икономическа бъде
експанзия. По- разделена,
литици от този затова
район са привиквани Мусолини
заповеднически в поддържа
Рим и понякога към редица
тях се отнасят отцепнически
неучтиво, с което движения и
навярно се цели да дава
бъдат сплашени. значителни
Когато гръцкият ми- суми на
.» нистър- няколко групи
председател хърватски
Венизелос е поканен бунтовници.
на официална Анте Па-
вечеря, Мусолини не
разменя нито дума с
него, но води
продължителен
разговор с
келнерите.
Разбира се,
твърди се, че
политиката му
на Балканите е
политика на
мир. Но през
октомври 1926 г.
Дуче разпорежда
20 дивизии да
бъдат готови за
внезапно на-
падение срещу
велич, видният субсидира
хърватски терорист, терористични
отива в Италия през групи, а когато
1927 г. и води тайни името му се
разговори във свързва публично и
външното с убийство, това не
министерство. Дават помага за реномето
му пари да основе му на разумен
едно движение във държавник. През
фашистки стил сред 1928 г. бързо са
югославските дадени нареждания
дисиденти, а близо да бъдат
до Пар-ма е унищожени някои
създадена школа, в компрометиращи
която да ги обучават документи в
на терористична италианското
тактика. посолство в
През 1927 г. Белград.
Мусолини влиза във В Албания
връзка и с групи ма- Мусолини
кедонски терористи, продължава да
като целта е същата - субсидира при-
да се предизвикват емливия, но
безредици срещу безскрупулен крал
съществуващите Зогу, както и да
правителства. поддържа други
Неговият заместник- конкуриращи се
министьр Гранди групи албанци от
получава нареждане антимонар-
да се срещне с хическата
техните водачи и да
ги снабдява тайно с опозиция.
пари и оръжие. Съществува
Гранди бързо надежда някой ден
открива, че някои от там да се заселят
тях са обикновени голям брой
убийци, а фактът, италианци. Освен
че се карат помежду това Дуче иска да
си и с хърватските изгради и една
сепаратисти, ги армия от албанци,
прави съвсем която в подходящ
безполезни за момент може да
Италия. Чужди бъде използвана
политици скоро във война срещу
научават, че Дуче Югославия.
 Естествено, криза, която да
раздухването на ускори края на
омраза в такъв организацията.
деликатен район Когато не успява,
предизвиква доста се опитва да
неприязън, особено в предизвика
Женева. Това е друга преместването на
причина Мусолини службите й от
да не изпитва сим- Швейцария в някой
патии към по-авторитарен
Обществото на район. В крайна
народите. През 1926 сметка се оставя да
г. той се надява да го убедят, че
предизвика Женева може да
международна бъде полезна ка-
16. Мусолини

то място, откъдето да се разпространява фашистка пропа-
ганда. Успява да назначи един от доверените си помощни-
ци за заместник генерален секретар на Обществото. По-
късно този служител редовно започва да получава тайни
заповеди от Рим и веднага се залавя да уреди и други ита-
лиански фашисти на работа в международния секретариат.
В Женева те трябва да действат така, както иска Мусоли-
ни, или ги чака затвор. По този начин той е в състояние да
се меси незабележимо във вземането на някои админи-
стративни решения. Дуче използва хората си да блокира от-
пускането на помощи за политическите бежанци и да спре
международната инициатива за посредничество между
Югославия и Албания. На един италианец, представител на
Обществото в Гданск, е наредено да бъде в готовност да
предизвика криза и да подкрепи-анексирането на града от
германците, когато Мусолини сметне за подходящо.
Макар че Обществото на народите е упълномощено
да контролира отношенията към националните малцинс-
тва в повечето европейски страни, в Италия то няма та-
кива права. Освен 100 000 гърци в Додеканезите, във
Вал д'Аоста* има почти толкова френскоговорещи, да не
говорим за далеч по-големите славянски и немски мал-
цинства на полуостров Истрия и в областта Алто Ади-
дже. Въпреки всички доказателства Мусолини продъл-
жава да претендира, че Италия е най-хомогенната дър-
жава в Европа и че нейните малцинства са незначителни
от статистическа гледна точка. Той не се колебае да про-
тестира срещу французите за опитите им да денациона-
лизират италианската общност в Тунис, срещу швейцар-
ците, които изглежда правят същото в кантона Тичино,
и срещу англичаните, които насърчават ползването на
малтийски вместо на италиански език в Малта. Но в са-
мата Италия всички „етнически останки" трябва да бъ-
дат отстранени - ако е необходимо и със сила.
Като пренебрегва Обществото на народите и в нару-
шение на клаузите за демилитаризация в договорите от
* Вал d'Aocma - област в Италия до швейцарската граница, - Бел.
прев.
У крсниаис м iiuvi
1919/20 г., Мусолини тайно продължава да превъоръжава
Германия, България и Австрия с надеждата да предизвика
по този начин разпри и да увеличи италианското влияние
в Европа. Изпращат се оръжия и на Унгария, а в пряко
нарушение на договорите той докарва за военно обучение
в Италия унгарски войници и летци. През януари 1928 г. на
австрийската граница е заловена, както изглежда, осмата
пратка оръжия. Някакви „земеделски машини" се оказват
всъщност картечници. Италианските представители в Же-
нева се опитват донякъде успешно да предотвратят голе-
мия международен скандал около оръжейната контрабан-
да, но скоро се подготвят нови пратки.
Мусолини очевидно смята, че получава нещо в замя-
на, макар че е трудно да се разбере какво точно. Някои
от оръжията са предназначени за пуча във Виена, под-
готвян от Heimwehren, дясна военизирана организация,
въпреки че крайните консерватори в Австрия съвсем не
гледат приятелски на Италия. Италианският данъкопла-
тец трябва да плаща сметката за нещо, което няма поч-
ти никакъв шанс да успее. В същото време се пращат па-
ри на нацистки групи в Австрия, които - както е добре
известно на неговото външно министерство - се проти-
вопоставят на Heimwehren. Очевидно Мусолини просто
се мъчи да създаде колкото може повече затруднения на
други правителства.
През 1928 г. Дуче подписва пакта Келог*, който заб-
ранява войната като инструмент на националната поли-
тика. Отначало той не гори от желание да приеме подоб-
но абсурдно предложение. После заявява, че ще се съгла-
си, но само ако делегатите дойдат в Италия за подписва-
нето и му дадат възможност да организира рекламата.
Накрая отстъпва и по двете точки. Насаме обаче твърди,
че не вярва в пакта и се надява да се провали, но не мо-
* Пактът Келог - известен още като пакта Келог-Криан. Подписан
в Париж на 27 август 1928 г. Инициатори са тогавашният външен
министър на франция Криан и държавният секретар на САЩ Келог.
-Бел. прев.
Укрепване и 245
постижения

же да си позволи да срещу мощта на

стои настрана. фашистка Италия.
Добавя шеговито, че С изключение на
за две години вече е периода 1929/32 г.
подписал 134 Мусолини винаги
международни отговаря лично за
конвенции и едва ли трите министерства
би се сепнал от една на въоръжените сили,
повече. Саркастични- въ-преки че му
те му забележки за липсват време и
пацифизма и пакта знания да се справи с
Келог предизвикват това допълнително
голямо веселие сред задължение. Говори
депутатите в се, че една от
парламента. Но първостепенните му
когато после заявява, цели е да подобри
че независимо от това военната мощ на
ще увеличи Италия. За да разсее
разходите за всякакви съмнения,
превъоръжаване, след пет години като
цялата зала става на министър той
крака и го аплодира. оповестява, че
Няколко пъти той извършената дълбока
споменава, че поло- революция вече е
жително през 1935 г. подготвила армията
или по-късно ще за всичко, което може
избухне война, за да се случи. И трите
която Италия трябва рода войски, твърди
да бъде подготвена. той, имат нов боен
И нещо, което е дух и са споени в
много сериозно - една-единствена
преднамерено координирана сила.
започва да насажда Това премахва
сред своите необходимостта от
привърженици създаването на общо
крайно опасното министерство на
убеждение, че няма отбраната. Всъщност
страна, която да е в не е направено почти
състояние да устои нищо, което да
подкрепи макар и Гранди вече е
малко неговото показал, че е
твърдение. Понякога привърженик на една
генералите се опитват енергична, ако не и
да претендират, че са войнствена външна
изпреварили света в политика. Сега пот-
способността си за върждава, че въпреки
мобилизация при приказките за
извънредни добросъседство и
обстоятелства, но те международен морал
го мамят точно както си е останал
той заблуждава отрядник, който пред-
другите в Италия. почита голямата
През 1929 г. тояга. Той иска
Мусолини решава, че Италия да стане по-
собствената му по- безскрупулна, по-
зиция е толкова изолирана и не така
сигурна, че може да англофилска, но тол-
си позволи да се от- кова силна във военно
каже от някои от отношение, че когато
многото си дойде великият ден
задължения. За поста на войната, да се
министър на наложи в Европа.
външните работи той Гранди е съгласен, че
избира бившия каквото и да се
замест-ник-министър говори публично,
Гранди, който има Италия трябва да
необходимите гледа с недоверие на
фашистки качества разоръжаването и на
като човек на Обществото на
насилието, но е и по- народите и да се
интелигентен и подготвя тихомълком
отракан от другите за момента, когато
отрядни Дуче реши, че е
ръководители. дошло време за
война.
Мусолини, разбира
се, все още ръководи
общата политика. Той
се съгласява, че
новият му външен
министър трябва да
присъства на
конференцията по
разоръжаване през но си струва да се
1930 г. и да отстоява опита. Италия може
там правото на Италия само да спечели, ако се
за военноморски съсредоточи върху
паритет с Франция в производството на по-
Средиземно море. евтини оръжия -
Всичко по-малко от например
това би намалило миниатюрните под-
влиянието на Италия в водници, които ще
света, така че Гранди е имат толкова голям
упълномощен да успех във Втората
саботира конферен- световна война, или
цията, ако паритетьт отровните газове,
не бъде потвърден. които в края на 20-те
Така Италия се години Мусолини
обвързва с една използва тайно срещу
изключително скъпа разбунтувалите се
програма за строеж на племена в Либия.
военноморски кораби. Темата за мира
За да смекчи никога не му е била
последиците, Гранди много близка и макар
се стреми да убеди че пред света
другите страни да се продължава да
забрани произ- говори за разоръжа-
водството на по-скъпи ване, в самата Италия
оръжия като танкове, той предпочита да
самолетоносачи и описва „прелестните"
тежка артилерия, си картечници и
защото в тази област бомбардировачите,
на Италия ще й е все които са по-красиви
по-трудно да ги и далеч по-ефикасни
конкурира. Това от думите.
несъмнено е Мусолини
безнадеждна работа,
246 МУСОЛИН
И постижения
изтъква, че има нещо „божествено" в неизбежния марш
на Италия към величие и че когато настъпи подходя-
щият момент, той ще бъде готов да мобилизира всички
италианци, дори децата: „Да ги сплотя в една маса, или
no-скоро да направя мълния, която мога да запратя
срещу всички навсякъде." Гранди го поздравява за войн-
ствените му слова и изразява надежда, че чужденците ще
бъдат както трябва уплашени от тази перспектива, ма-
кар че неофициално се извинява пред британския посла-
ник. Речта на Дуче е специално обмисляна отдавна, но
целта й е no-скоро да впечатли италианците, а не да раз-
тревожи другите страни. Архивите показват, че по-войн-
ствените пасажи в нея са приветствани от публиката с
„бурни аплодисменти".
Винаги е трудно да се прецени кога Мусолини е дей-
ствително сериозен, кога просто заема някаква поза или
пък е увлечен от емоции. Той обяснява, че неговата ли-
ния на поведение е съзнателно да обърка и деморализи-
ра опонентите си чрез внезапна промяна от напрежение
към разведряване, от свирепост към мило благоразумие.
Признава също, че понякога се опитва да възбуди слуша-
телите си просто за да разбере доколко може да разчита
на тях при извънредни обстоятелства. Но може би някои
от тези войнствени изблици са инстинктивни и непред-
видени. По-късно, през 1930 г., той повтаря, че Италия
скоро ще бъде милитаристична нация, единствената ис-
тински войнолюбива страна в Европа, с куража да риск-
ува в един голям въоръжен конфликт и да търси военна
слава. Италианците трябва да се научат да мразят, да бъ-
дат дисциплинирани и да мълчат.
Не е изненадващо, че дори сред близките му сътруд-
ници се говори, че не разбира от дипломация и даже от
националните интереси на Италия. Мусолини не понася
бавните преговори и търсенето на компромиси. Той из-
глежда готов да подпише всякакво международно спо-
разумение, без да се интересува твърде много от съдър-
жанието, стига то да му помогне да се изяви като волеви
човек, готов за решителни действия.
Укрепване и 247
Чуждите дипломати знаят и се възползват от факта, че
го интересува най-вече престижът, личен и национален, за-
ради който понякога може да бъде убеден да пожертва по-
практични неща. Въпреки това те сигурно се тревожат от
незаинтересоваността му да разбере и други гледни точки
освен своята. На един чужд посланик (а вероятно и на
други) му се налага, без да може да каже нито дума, да изс-
луша едночасова лекция за собствената си страна, като се
започне от нейната история в миналото и се стигне до съв-
ременната икономическа обстановка. Това едва ли е целяло
друго освен суетна изява на вехтошарска ерудиция. Един
британски посланик в Рим, който доста харесва
Мусолини, го смята за аматьор и опортюнист в междуна-
родните отношения, заинтересован най-вече от отзвука им
във вътрешната политика и „нетърпелив в желанието си
да постигне грандиозни дипломатически успехи" - затова
непрекъснатите му закани и ругатни не бива да се приемат
твърде сериозно. Друг американец смята, че той „цели
главно да се изявява като „досадник", така че понякога хо-
рата, които искат мир, ще молят да му се даде нещо някъ-
де, за да го накарат да млъкне. Накратко казано, Мусоли-
ни вероятно играе за престиж и човърка на Балканите и
навсякъде, където е възможно, надявайки се като мистър
Микобър*, че „все нещо ще се случи". Главната тревога е,
че той може да не е в състояние вечно да се заканва и ня-
кой ден ще се наложи да подплати заплахите със сила.
СПОРАЗУМЕНИЕ С ЦЪРКВАТА
Мусолини е заинтересован да минава за християнин,
но още от момче не е стъпвал в църква и ранният му ан-
тиклерикализъм не е погребан много надълбоко. Някои
от последователите му са самопровъзгласили се атеисти
или езичници, а той самият тайно презира обредите и
догмите на църквата. В приказките на фашизма за
„всичко в държавата и нищо извън нея" се съдържа ка-
тегорично предизвикателство към християнството. Въп-
* Уилкинс Микобър - герой от романа на Дикенс „Дейвид Копър-
фийлд", нарицателен образ за твърдоглав оптимизъм. -Бел. прев.
248 МУСОЛИН
И постижения
реки това Италия е католическа страна и историята го е
научила, че едва ли ще излезе невредим от един пряк
конфликт с папството. Напротив, църквата и фашизмът
могат да си помагат взаимно. Любезни слова от църква-
та ще убедят чужденците, че може да му се вярва. В са-
мата Италия духовенството би било много полезно за
фашизма, ако мобилизира народа в негова подкрепа.
Тези съображения са му достатъчни, за да съобщи
публично, че отново е прегърнал християнството и вече
е добър католик. Поместват се материали и снимки, за
да проличи, че е благочестив религиозен човек, а някои
фанатици отиват дотам да твърдят, че прилича много на
Св. Игнатий Лойола*. Като начало Мусолини кръщава
децата си през 1923 г., а после узаконява семейното си
положение чрез религиозен брак с Ракеле. Ранният му
памфлет „Няма бог" и еретичната му брошура за Ян Хус
са или изчерпани, или извадени от обращение, затова не
попадат в списъка на забранените от църквата книги.
Ватиканът е много доволен, когато Дуче забранява ма-
сонството, освобождава духовенството от данъци и из-
ползва обществени фондове, за да спаси от крах католи-
чески банки. Когато ограничава дейността на протестан-
тските мисии в Италия и забранява строежа на джамия в
Рим, той печели много срещу малка цена, освен че дава
принос в обявената от папата през 1925-а Света година.
Извън Италия интересите на фашизма и на църквата
понякога са много близки. Мусолини прави каквото мо-
же за католическата кауза срещу православния патриарх
в Палестина и срещу англичаните, които за голямо него-
во съжаление държат мандата там. В Албания той при-
нуждава православната църква да се откаже от верността
си към Цариградската патриаршия и да признае вър-
ховенството на Ватикана. Той прави същото в Родос, ка-
то използва сериозно насилие и нанася провокативно
обида на местното население. Незнайно защо смятат, че
това издига италианския престиж.
* Св. Игнатий Лойола (1491-1556) - испански воин и духовник, осно-
вател на Йезуитския орден (1534). - Бел. прев.
Укрепване и 249
В самата Италия епископите не само оказват значи-
телна подкрепа на фашизма в борбата му срещу либера-
лизма и социализма, но споделят енергично възгледите на
Мусолини за жените и семейството. В тях той несъмнено
отива твърде далеч, като нарича жените непоправимо
лекомислени, несъзидателни и без особен интелект, но е
прав за контрола на раждаемостта. По време на
безбожната си младост той е убеден привърженик на
идеята, че всяко семейство има категоричното задължение
да ползва изкуствени противозачатъчни средства, но през
1924 г. предвижда наказателни санкции срещу всеки,
който се застъпва за това, а в 1926 г. започва общона-
ционална кампания за увеличаване на раждаемостта.
Сам дава пример, като извиква семейството си да живее
при него и зачева още две деца, но уточнява, че идеалният
брой е 12. В момент на оптимизъм заявява в парламента,
че раждаемостта трябва да бъде удвоена, привеждайки
странния, но по негово мнение убедителен аргумент, че
само така италианците могат да устоят срещу 90
милиона германци и 200 милиона славяни. През 1927 г. е
уточнена целта населението да нарасне от 40 на 60
милиона през следващите 25 години. Мусолини прибър-
зано заявява, че тъй като на Италия трябват големи се-
мейства, за да има повече войници, това ще бъде истинс-
ката проверка за жизнеността на неговата фашистка ре-
волюция. Нито законодателството, нито пропагандата
успяват да постигнат подобна драстична промяна, което
.'.' предизвиква известно объркване в него, тъй като с тече-
ние на годините раждаемостта не само не се удвоява, а
продължава да пада, но целите му все пак имат предимс-
твото, че са близки до църковните.
До 1925 г. Мусолини подкрепя увеличаването на жен-
ските работни места, но скоро след това прави кръгом и
поощрява жените да си седят у дома и да раждат деца.
Той налага данък за „неоправдано безбрачие" и предлага
друг за бездетни бракове, а на частни фирми и държавни
предприятия е наредено да предпочитат семейните мъже
при наемане на работа. Междувременно се препоръчват
250 МУСОЛИН
И постижения
строги наказания за прелюбодеяние, по-сурови към же-
ните, отколкото към мъжете, и, общо взето, новите фа-
шистки правни кодекси увеличават властта на съпруга
като глава на семейството. Не може и дума да става за
разводи и са увеличени наказанията за аборти - през
1929 г. се смята, че те достигат до 30 на сто от всички
бременности. Заразата със сифилис, по лично желание
на Дуче, се превръща в престъпление.
Много фашисти са крайно разпуснати. Мусолини
знае и приема това, но публично дава израз на възхище-
нието си от пуританството на Кромуел и твърди, че ще
превърне Рим в най-моралния град в света. Освен че
обявява псуването за наказуемо, той се опитва да спре
хазарта, което доста противоречи на склонността на
мнозина фашистки лидери, за да има успех. Той се мъчи
да сложи ред и в забавите под предлог, че съвременните
танци са „безнравствени и непристойни, пагубни бацили,
които ще заразят с разврат моя народ". Нощните развле-
чения са строго ограничени и папата е особено благода-
рен за това, макар да се оплаква, че стриптийзите още
продължават в разрез със закона. Вестниците подемат
кампания и срещу алкохолизма. Говори се, че в първите
години на режима са затворени 25 000 магазини за вино.
Успехът на тези мерки е по-малък от очаквания, но
фашизмът продължава да си придава строг пуритански
вид пред света. Гости от чужбина забелязват, че итали-
анците не се усмихват вече така непринудено и дори де-
цата са свикнали да възприемат „свирепа гладиаторска
поза... сякаш са загубили всякакво чувство за хумор".
Мусолини преживява периоди, когато забранява публи-
куването на снимки, които го показват в по-весело нас-
троение. Както обяснява философът Джентиле, фашиз-
мът е нещо крайно сериозно, „дори религиозно" - „сме-
хът е от дявола и истинските верующи не се усмихват ос-
вен в горчив сарказъм".
Същата пуританска взискателност личи и в един
опит да се контролира женската мода и поведение.
Предписват се превзети правила за кройката на бански-
Укрепване и 251
те костюми и дължината на полите. Понякога се правят
свирепи забележки по адрес на козметиката и високите
токчета, а за феминизма се твърди, че няма решително
нищо общо с фашизма. Правят се опити да се убедят же-
ните да се откажат от „негърските танци", внесени от
Америка, а вместо това да се заемат с тичане или някой
друг по-благоприличен спорт. Тогава се намесва Ватика-
нът и възразява срещу публичното участие на жените в
спортни занимания: „Ако трябва да се вдигне женската
ръка, надяваме се и се молим тя да бъде вдигана само за
молитва или за актове на благодеяние." Мусолини е
склонен да се съгласи - той е дълбоко впечатлен от до-
казателствата, че „мъжки спортове" като язденето, кара-
нето на ски или на велосипеди причиняват безплодие у
жените и ще ги отклонят от „тяхната естествена и важна
мисия в живота". Смята се също, че тогавашната мода
да не се кърми прави жените по-мъжествени и ще развие
у тях други „егоистични, авторитарни и агресивни чер-
ти", присъщи на мъжете.
Макар че църквата и държавата от политическа глед-
на точка са на нож, откакто италиански войски завземат
Рим през 1870 г., и двете страни на теория приемат необ-
ходимостта от споразумение. Ватиканът критикува фа-
шисткото насилие и знае, че Мусолини отчасти е отгово-
рен за него, но все пак го предпочита пред всички други
възможни алтернативи. От своя страна Дуче отхвърля
апела на папата католическите организации да останат
извън контрола на тоталитарната държава, но е готов на
компромис, само за да може да каже, че неговото прави-
телство е първото в съвременната италианска история,
официално признато от Ватикана. Когато се постига
официално уреждане на разногласията, за по-целесъоб-
разно се премълчава, че няколко предишни правителства
вече са били на път да сключат споразумение с църквата
и са подготвили почвата фашизмът да си припише и
тази заслуга.
Преговорите продължават тайно няколко години,
подпомогнати от подслушване на телефоните във Вати-
252 МУСОЛИН
И постижения
кана, за да бъде Мусолини в течение докъде другата
страна е готова да стигне по всеки спорен проблем. Така
църквата иска 4 милиарда лири компенсации за конфис-
куваното през 1870 г., но когато споразумението е подпи-
сано през февруари 1929 г., тези претенции са намалени
на по-малко от половината, фашизмът също прави отс-
тъпки по някои важни въпроси, включително правото на
духовенството да е компетентно по проблемите на брака
и семейството. Години по-късно става ясно, че това е
чисто теоретическа отстъпка, която Мусолини може и
ще пренебрегне, когато поиска.
Някои смятат, че в споразумението и договора с Рим-
ската църква Дуче е отстъпил повече от необходимото.
По-голяма част от възраженията могат лесно да бъдат
приглушени, дори само като се заличат критиките от
официалните протоколи на парламента. Повечето хора
са във възторг от споразумението. По-късно самият
Мусолини гледа на помирението с църквата като на свой
шедьовър и то несъмнено е голям политически успех, с
който печели ентусиазираните овации на повечето като-
лици.
Но веднъж получил чрез него подкрепата на народа, той
незабавно продължава да се възползва от победата си
много повече, отколкото изобщо е смятал Пий XI. В една
обидна реч Дуче твърди, че в резултат на техния договор
църквата вече не е свободна, а е подчинена на държавата.
Той еретично говори за католицизма като за
незначителна по произход секта, която се е разпростра-
нила извън Палестина само защото е била присадена
върху организма на Римската империя. Напрежението в
отношенията с Ватикана никога не е било толкова голя-
мо, както в годините след споразумението. През следва-
щите три месеца той конфискува повече броеве на като-
лически вестници, отколкото в предните седем години.
Именно тогава, вероятно с личното му разрешение, не-
говият евтин роман „Любовницата на кардинала" започва
да излиза в различни преводи. Дуче е абсолютно не-
податлив към исканията на църквата да има думата по
Укрепване и 253
въпросите на образованието и, както сам признава, едва
не е отлъчен от нея. Но той продължава натиска и фак-
тически получава желания от него пълен контрол върху
младежта.
В отговор папата се задоволява с устен протест срещу
„езическия култ към държавата" и срещу наложената от
фашизма безпрецедентна клетва за подчинение, но пола-
га всички усилия да избегне пряк сблъсък. След като
обяснява в тесен кръг, че не се страхува от Мусолини,
той добавя, че за съжаление Дуче не е получил истинско
религиозно образование „или изобщо някакво образова-
ние". Папата изпраща да предупредят Мусолини да не се
прави на полубог между небето и земята - предупрежде-
ние, което очевидно е прието добронамерено.
Най-после двамата постигат някакво неловко прими-
рие, от което всеки печели значително и се опитва да го
интерпретира в своя полза. Когато през февруари 1932 г.
отива на аудиенция при папата, Мусолини тълкува бе-
лежките му в смисъл, че нищо във фашизма не противо-
речи на католическото учение. Папата остава със съвсем
различното впечатление, че гостът му е дошъл за раз-
каяние като акт на компенсация.
Мусолини се интересува най-вече от привидностите
-той иска да изглежда, че папата е много благосклонен
към него, но същевременногда се създаде впечатлението,
че самият той не е подчинен никому. Иска да убеди аме-
риканците, че вярва в пълната свобода на съвестта и че
помага на евреите и протестантите. Всъщност се харесва
на папата, като показва, че t готов да преследва валден-
сианци*, петдесетници и членове на Армията на спасе-
нието**, а малко по-късно и евреи. Дуче трябва да убеди
католиците, че фашизмът е католически, а самият той е
вярващ и всеки ден отделя време за молитви. Пред други
хора говори съвсем различно и се постарава вестниците
* Валденсиащи - християнска секта, възникнала в края на XII век в
Южна Франция. -Бел. прев.
** Армия на спасението - международна религиозно-благотворител-
на организация, основана през 1865 г. - Бел. прев.
254 МУСОЛИН
И постижения
да не публикуват снимки, на които е коленичил или
оказва уважение към папата.
АПОТЕОЗЪТ
Като говори за „изпратен от провидението човек",
който да освободи Италия от ересите на либерализма,
папа Пий оказва много повече помощ на фашизма, от-
колкото вероятно е възнамерявал. Така той удостоверява
мотива за „човека, изпратен от Бог в Италия", превърнал
се вече в клише за режима. Първожреците на фашизма
наричат Мусолини „божествен Цезар", нов Свети
Франциск*, нашия „духовен баща" и „сублимен спасител
в римските небеса". По нареждане на партията местои-
менията за него трябва да се изписват с главна буква.
Самият той скромно отхвърля подобни прекалени хва-
лебствия и твърди, че те не го трогват, но всички знаят,
че най-сигурният път към успешна кариера е да надми-
неш другите в раболепни ласкателства.
Оркестрирането на ласкателството във фашисткия
печат остава под диригентството на брата на Дуче до
смъртта му през 1931 г. Арналдо Мусолини открива, че
дори и след 1925 г. вестниците продължават да се прода-
ват почти обратнопропорционално на техния ангажи-
мент с фашизма. За да се промени това, решено е с
журналистика да се занимават само фашисти, да им се
дадат много по-големи заплати и парични и натурални
добавки към тях, отколкото където и да е другаде в Ев-
ропа. Тъй като печатът е най-доброто средство за офор-
мяне на общественото мнение, чистката на вестникари е
изключително важна. Занапред кой ще бъде уволнен ще
се решава от една комисия под председателството на Ар-
налдо, която ще заседава тайно, без присъствието на об-
винените. Арналдо съветва онези, които оцеляват, да се
занимават с информация, а не с критика, с репортажи, а
не с коментари, а у редакторите не остава никакво съм-
* Свети Франциск (1182-1226) - основател на ордена на францискан-
ците - монаси, които не живеят в манастири, а сред хората. - Бел.
ред.
Укрепване и 255
нение, че всяка политическа простъпка ще бъде наказвана,
фашисткият печат сверява тона си с личния вестник на
Мусолини „Пополо д'Италия", за който се твърде нелепо,
че е най-влиятелният в света. Въпреки тайните субсидии
и задължителната продажба на някои места заради
статуса му на официоз „Пополо д'Италия" понякога
приключва годината с големи загуби. Той продължава да
продава едва една четвърт от броевете, които пласира
вече профашисткият вестник „Кориере дела сера". Спа-
дът изглежда настъпва през периода 1927-1931 г., защото
несъмнено фашистката журналистика е твърде
скучна. Не може да се очаква голям интерес към вестни-
ци, които всеки ден задължително поместват безсъдър-
жателни уводни статии по повод всякакви случайни
изявления на министър-председателя.
Самият Дуче обича да прекарва голяма част от вре-
мето си в критичен преглед на пресата от предишния
ден и да планира представянето на новините в утрешни-
те броеве. Редовно телефонира на редактори и собстве-
ници на вестници, за да ги инструктира дори какво да
f бъде оформлението на първата страница. Истинското
манипулиране на общественото мнение, както му е доб-
ре известно, зависи от това дали всеки път се отрежда
челно място на всичко, което той може да е свършил
~ през деня. Шефът на личната му пресслужба, който го
вижда често, а понякога присъства и на заседания на ка-
бинета, ще разпрати съответните нареждания - при
необходимост няколко пъти дневно, случва се и повече.
Този основен пропаганден механизъм се държи по въз-
можност в тайна от широката публика. Мусолини отри-
ча, че се дават подобни нареждания и заличава от книга-
та на Лудвиг фразата, че печатът е „с намордник".
Тъй като обработката на новините е най-важната им
задача, много висши служители идват от журналисти-
ческата професия. Половината от министрите през 1930
г. и от състава на Великия съвет са журналисти, 20 други
вестникари стават висши дипломати, а 68 са в парламен-
та. Мусолини отбелязва, че те са сред най-добрите във
256 МУСОЛИНИ »r itpciiuanc и iiuci ИУКСНИИ

всяка сфера на обществения живот. В фашистката партия, фактът, че

ранните години той веднъж заявява пред партийният секретар занапред се
едно събрание на журналисти, че всеки от назначава с кралски указ, показва, че и
тях може би носи маршалски жезъл в този пост е превърнат в още един
раницата си. Фразата е подходяща, държавен орган без самостоятелно
защото те са най-близкото подобие на съществуване.
Наполеоновите маршали. Повечето видни Аугусто Турати, който е партиен
фашисти притежават собствен субсидиран секретар от 1926 до 1930 г., накрая започва
вестник или списание. Почти никой не ги да се безпокои и оказва известна лека
чете, но са удобен начин да ползват съпротива. При последния си опит да
държавни средства и всеки да си изгради запази изборната практика в партията той
свита или клиентела от платени прави грешката да се застъпва за това във
придворни и свои пропаган-дисти. вестникарски статии, лишени от оби-
Друг симптом за личното
възвеличаване на Мусолини е, че
фашистката партия губи все повече
независимостта си. Един от признаците
идва в края на 1928 г., когато Великият
партиен съвет официално е преобразуван
в държавна институция. Около това се
вдига голям шум, но всъщност е друга
козметична операция и целта й е да
намали значението на съвета. Мусолини
го свиква все no-рядко и по-рядко - само
веднъж за цялата 1934 г. На някои от
заседанията говори единствено той и на
практика съветът не прави почти нищо,
освен да одобрява неговите решения.
Някои видни фашисти са разочаровани и
дори разтревожени, но повечето са
доволни от привидната власт, известност и
имунитет срещу арест, гарантирани от
членството им във Великия съвет. Затова
те не предприемат нищо, за да ограничат
разрастването на една безотговорна
диктатура и не се опълчват срещу Дуче до
последната им драматична среща през
юли 1943 г. Мнозина по-късно ще
съжаляват. По подобен начин е иззета
инициативата и от други органи на
 чайната щипка тамян към Дуче. фактът,
че Турати е смятан за честен човек, е
достатъчен да му навлече враждебността
на много сановници, а това, че разобли-
чава спекулантството на други фашисти -
по-специално семейството на Костанцо
Чано, министър на съобщенията, -
вероятно предизвиква уволнението му.
Мусолини цени лоялната служба на
Турати, но го смята за твърде независим
и популярен. Накрая фарина-, чи и
Стараче свалят този конкурентен сановник,
като събират срещу него обвинения, които
варират от садомазо-хизъм,
кръвосмешение и педерастия до
наркомания и лудост. Когато се промъкват
съобщения за тези грехове, много хора
сигурно с изненада са научили, че един
толкова сбъркан човек е бил дясната ръка
на Мусолини цели пет години. А може би
са разбрали, че не трябва да вярват на
всичко, което четат. Така или иначе, най-
компетентният партиен секретар през
целия фашистки период е заточен на
остров Родос в немилост.
За някои чужди наблюдатели, които
могат да кажат откровено мнението си,
фашизмът става прословут с корупцията и
безнравствеността, които процъфтяват по-
ради липсата на обществена критика, и с
огромните държавни средства,
изразходвани без контрол. За корупцията
допринася и фактът, че местните фашистки
ръководители имат влияние върху
съдилищата и полицията във всеки район.
Ако това не помага, могат да използват
спокойно въоръжени гангстери, за да
защитят привилегированите си позиции.
Когато чува, че някои фашистки лидери
живеят като милионери (включително
фарина-чи, който е финансово затруднен
през 1922 г.), Мусолини се тревожи не
толкова от самата корупция, а да не би об-
ществеността да развали мнението си за
него, ако научи, че назначава мошеници
на високи постове. Затова продължава да
потулва скандалите, когато е възможно, и
да държи престъпници на влиятелни
служби. Всеки, който се опитва да му
посочи примери за непристойни действия,
рискува да бъде принуден да подаде
оставка или дори да бъде жестоко бит и
осакатен.
17. Мусолини

Особено сериозен е случаят за нечестните печалби,
реализирани чрез заеми и контракти в градската управа
на Милано. Главните герои са фашисти, издигнали се на
върха по обичайния начин - чрез скандално ласкателст-
во към Мусолини, а после използвали позицията си да
заобикалят законите. Тук обаче има и допълнителен
проблем - замесен е брат му Арналдо, сладкодумен про-
поведник на морала. Дуче се опитва както винаги да
потули нещата, а когато избухва скандалът, се мъчи да
държи подробностите по възможност в тайна.
През 1929 г. изтича мандатът на 27-ия италиански
парламент. Мусолини несъмнено би го премахнал, ако не
е желанието му да увековечи илюзията - особено в
чужбина, - че неговата диктатура е само частична. Но той
решава да промени процедурата на изборите за 28-ия
парламент: на страната ще бъде представен един-единст-
вен внимателно съставен списък с 400 имена и тя може да
ги приеме или отхвърли само изцяло. Според него
парламентът няма защо да обсъжда закон за тази важна
промяна, тъй като разискванията вече не са част от „фа- j
шисткия стил". През последните пет години от 5553 за- |
кона в парламента са обсъждани едва 45. Той е горд да
наложи на страната нещо, което ще бъде „съвършено
оригинална система на представителство... безпрецедентна
в историята на света". В последната си реч 86-годиш- | ният
Джолити се противопоставя на този закон, но думите му
са заглушени от врява. Изборите са насрочени за май 1929
г., макар че Мусолини отново дава предварително да се
разбере, че дори ако са неблагоприятни за него, няма
никакво намерение да предаде властта.
Изборите се провеждат малко след споразумението му
с църквата. Папата прави постъпки сред 400-те определени
кандидати да има контингент убедени католици и се
заканва, че в противен случай може да не разреши на
паството си да сътрудничи. Желанията му са удовлетво- 1
рени отчасти и затова католиците са посъветвани от пас- I
торите да гласуват за официалната листа. Мусолини обе-
щава, че върху избирателите няма да се оказва никакъв
ivpciiuanc n
натиск, но очевидци съобщават за много заплахи и физи-
ческо насилие. Насаме той признава, че при такива пле-
бисцити резултатите винаги се фалшифицират лесно.
Почти няма преструвки за тайно гласуване и може да се
допусне, че е имало фалшифициране, ако заплахите са се
оказали недостатъчни. В районите в Алто Адидже с
нем-
: скоговорещо население са регистрирани преобладаващо
благоприятни резултати, достатъчни да покажат, че пле-
бисцитът е очевидна измама.
Равносметката от изборите е 98,4 на сто в полза на
фашистката листа. Макар че един милион избиратели не
се подчиняват на нарежданията и отказват да се явят
пред урните, по официални данни „против" са гласували
само 135 773. На подобен плебисцит през 1932 г. са ре-
гистрирани едва 15 215 гласа „против", а в някои райони
дори изобщо няма. фактът, че според твърденията от 10
• милиона избиратели само 1219 души са пуснали недейст-
вителна бюлетина, е друг сигурен признак за частично
фалшифициране на резултатите.
Тези два плебисцита не ни говорят много за отноше-
нието на обществеността. Всички знаят, че съпротивата
е безсмислена. Парламентът продължава да съществува,
; като често гласува единодушно или с акламации; всички
депутати в камарата обикновено стават на крака да поз-
дравят Мусолини, когато той идва или си отива, а поня-
кога заседанията се придружават с пеене на революцион-
ни песни. Всеки път, когато той отвори уста, следват
бурни аплодисменти и всеки депутат се съревновава със
съседите си да аплодира все по-шумно и по-шумно.
Гостите в галериите забелязват, че Дуче обикновено
не обръща никакво внимание на другите оратори, а седи
или се върти с досада: „с квадратна челюст, смръщен,
скръстил ръце, свил устни начупено, гледа пред себе си и
размишлява в самота сред своите ласкатели". Затова
парламентарните разисквания не представляват особен
интерес освен като реклама за режима. Дори протоколи-
те за обсъжданията и резултатите от гласуванията поня-
кога се подправят според нейните изискванията.
ZÖU
Лишил от всякаква самостоятелност и партия, и пар-
ламент, Мусолини е на върха на личната власт. До лято-
то на 1929 г. той ръководи сам две трети от министерст-
вата, но през септември се чувства достатъчно силен и се
отказва от някои от тях. Другите министри са напълно
доволни да се смятат за войници, които трябва да изпъл-
няват заповеди, и затова не представляват никаква зап-
лаха за едноличната му власт. Той предпочита да прави
чести рокади сред тях, като обяснява, че да управляват
едно министерство повече от три години е непосилна ра-
бота. Той е единственото изключение. И, естествено, те-
зи чести „смени на караула", както ги нарича, пречат на
всеки, освен него, да съсредоточи много власт.
През септември 1929 г. Дуче отпразнува по-високото
си положение, като премества личния си щаб в по-семп-
лия дворец „Венеция". Той пак е в центъра на Рим, но
далеч от другите държавни учреждения. Там, гласи ле-
гендата, той ще работи редовно почти до полунощ, след
което ще се връща у дома да чете доклади и да избистря
решенията си в късните часове, „които той намира за
най-творчески". Денем, в допълнение към заниманията
с всякакъв вид спорт, той все пак намира време да чете
всичко: „няма книги, издадени в Италия или в чужбина,
които да убягнат от погледа му" и няма новина или вест-
никарска статия, която да не е прочел и преценил. Спо-
собностите му за преценка също се описват с всички
възможни суперлативи, а безпогрешната интуиция и не-
говият гений да прозира бъдещето са тайната, която вече
го е направила доминираща фигура в световната по-
литика.
На някои гости от чужбина им се струва, че в Италия
вече няма фашизъм, а само мусолинизъм. Друга удобна
измислица обяснява, че „всичко лошо е грешка на фа-
шистите, но всичко добро се дължи на Мусолини".
Снимката му може да се види в магазини, учреждения и
по улиците. Тя създава едно усещане за вездесъщност,
утешително или заплашително според начина на въз-
приемане.
зкрепиане и ZO1
iiociижении
В кината публиката може да стане на крака, ако ли-
цето му се появи на кинопрегледите. Дори когато заседа-
ва Великият партиен съвет, членовете му скачат прави в
подходящи моменти с викове „Да живее Дуче". За обик-
новения човек се твърди, че с радост изпълнява безпре-
кословно и най-малката му прищявка.
Различните фашистки лидери са разбрали, че ако ис-
кат да участват във властта и занапред, нямат друг из-
бор, освен да помагат за увековечаването на мита за то-
зи гений, чиито преценки са окончателни, който никога
не греши, за когото се говори, че може да мине и без ни-
какъв сън, и на когото всички трябва да се научат да
подражават. Собственият му вестник дава пример, като
изписва думата „Дуче" с главни букви. Ако не направи
това, може да последва гневно телефонно обаждане от
Рим. Неговото месечно списание „Йерархия" го описва
като човек, чиито идеи са абсолютно оригинални, „чия-
то творческа сила не знае граници във времето и прост-
ранството" и който - това е вече познато заклинание
-може да бъде сложен само наравно или над Сократ,
Платон, Макиавели и Наполеон.
Особено го тачат като голям юрист и главен вдъхно-
вител на новите фашистки правни кодекси, предназначе-
ни за възприемане и от други страни. Те ще бъдат за XX
век онова, което е бил Наполеоновият кодекс за XIX.
Наказателният кодекс влиза в сила през 1931 г. и предс-
тавлява рязко отклонение от правата на индивида към
правата на държавата, фашизмът иска да премахне сис-
темата на съдебни заседатели, стачките и локаутите да
бъдат обявени за незаконни, а простото уронване на
престижа на Дуче става престъпление. Мусолини почти
единствен от дългата поредица италиански министър-
председатели няма никакво юридическо образование. Не
е дори с висше. Въпреки това го хвалят, че е формулирал
общите принципи на този кодекс чрез „божествената си-
ла" на интуицията и че е внесъл важни промени по собс-
твена инициатива. За разлика от Наполеон той не пред-
седателства комисията по законопроекта, тъй като все

повече се противи да участва дори в каквото и да е подо-
бие на разисквания. Но в заключителния етап Дуче про-
чита за една нощ всичките 374 страници и нанася всички
промени, които смята за подходящи.
Той е очарован, когато подобни истории стават из-
вестни на широката публика. Неговият стил на управле-
ние разчита все повече и повече на подобни илюзии за
всемогъщество. От време на време той продължава да
намеква, че му е известна опасността от обкръжението
на ласкатели, но на практика все по-често се затваря в
двореца си, иска само аплодисменти и покорство, цени
само раболепието. И вече не харесва да се обръщат към
него с обичайното ти, защото не трябва да бъде трети-
ран наравно с другите.
До 1929 г. Мусолини доста често изявява готовност
да разговаря с журналисти и понякога се среща с тях без
формалности, ако са пристигнали без предварителна уго-
ворка. Постепенно този контакт с външния свят е измес-
тен от официални срещи, на които той просто позира.
Вместо да слуша казаното от тях, разчита много повече
на огромното количество информация, която се излива в
кабинета му от различните органи за наблюдение. Тя
обаче е твърде много, за да й отделя повече от бегъл
поглед, а в голямата си част е крайно неточна. Мусоли-
ни така и не проумява до каква степен по този начин се
откъсва от много неща, които е важно да разбира.
И за информацията от чужбина той продължава да
разчита на частни агенти. Например местните кореспон-
денти на „Пополо д'Италия" понякога имат нареждания
от него да действат в противоречие с официалната поли-
тика на италианския посланик. Всички - от префекти и
посланици до партийни дейци и индустриални магнати, а
понякога и външният му министър - могат да бъдат ос-
тавени сами да разгадават неговата политика. Те често
не се осмеляват да попитат и ако са благоразумни, изоб-
що не действат по своя инициатива.
Понякога го питат кого би харесал за свой приемник,
но Дуче избягва този въпрос. Той казва пред няколко
крсинанс п iiuci итеним
души, че вече е изорал някого и ще намерят името нак-
рая в завещанието му. Ако изобщо е имало някакво име,
вероятно това е бил Костанцо Чано, един от по-старите
фашисти, герой от Първата световна война, чийто син е
женен за Еда, дъщерята на Мусолини. Съгласно закона
Великият съвет би трябвало да има списък на евентуал-
ни приемници, от който кралят да може да избира. Вед-
нъж Мусолини затруднява съвета с искането си да обсъ-
дят въпроса и по-късно твърди, че са се спрели на някои
имена, но това е малко вероятно. Нежеланието му да
разгледа този важен проблем потвърждава подозрения-
та, че за него фашизмът не означава нещо повече от
средство за собствената му власт.
Насърчаван от придворните си, той неведнъж приз-
нава или намеква, че фашизмът ще умре с него. Пред
Лудвиг добавя, че италианците никога няма да изтърпят
втори Дуче. Това е сред фразите, които се срещат в нем-
ското и английското издание на книгата, но не и в ита-
лианското. Веднъж обяснява, че би предпочел да го за-
мести най-силният кандидат. И което е по-важното, че
изпитва твърде голямо презрение към йерарсите, за да
обмисля сериозно избора на някой от тях. За разлика от
Хитлер, Мусолини се опасява, че определянето на замес-
тник или вицедуче може да отслаби собствената му по-
зиция. Каквито и да са основанията му, отказът да об-
мисли какво може да стане при смъртта му е признак за
слабост, както и за това, че поставя собствените си инте-
реси над интересите на режима или на страната.
В търсене на 265
конфликти

1 К
0. Т
В И
Т
Ъ ВСЕ ПО-
ВОЙНСТВЕН
Р (1929-1932)
С Имперската
експанзия се налага
Е все повече като лю-
Н бима тема в речите на
Мусолини. Той
Е убеждава, че коло-
ниите са физическа
Н необходимост за
А Италия поради пре-
населеността й,
К затова в интерес на
останалите държави е
О да помагат за
Н осъществяването на
нейната експанзия.
Ф Но тъй като има
случаи - особено ако
Л настоява за увели-
И чаване на
раждаемостта, - защото сраженията
когато обича да казва, вървят толкова
че родината има мудно и съвсем не по
достатъчно място за план.
още 20 милиона „Бунтовническите"
души, истинските му сили в
аргументи трябва да
се търсят другаде.
Според него Италия
трябва да стане
господстваща сила в
Средиземноморието,
способна да
предизвиква Франция
или Великобритания.
Понякога се използва
фразата за получаване
на свободен достъп до
Атлантика и това оче-
видно означава
обширна програма за
колониална експанзия
към Нигерия, Камерун
и гвинейското
крайбрежие на Западна
Африка. Италия ще
може да диша леко
едва когато той успее
да придобие една
непрекъсната верига от
колонии от Индийския
до Атлантическия
океан и когато 10
милиона италианци
отидат да се заселят в
тях.
През целия период
на 20-те години
Италия е ангажирана
в колониална война,
за да „умиротвори"
огромната колония
Либия. Война, за
която правителството
пази пълно мълчание,
Либия рядко тълкуване и войната
надхвърлят 1000 избухва отново. Този
души, но срещу тях се път Бадолио се
налага да се разгърне заканва, че тъй като е
далеч по- оспорен престижът на
многочислена армия. фашизма, всеки
В по-голямата си част арабски лидер, който
тя е съставена от не се предаде, ще
т.нар. еритрейци, но бъде екзекутиран
това са предимно хора веднага при
от Етиопия, Аден и залавянето му и от се-
Британска Сомалия - мейството му ще се
всяка година там се търси сметка.
вербуват 10 000 Заплашва също, че на-
наемници. Дори тази селението на
малка операция Киренайка ще бъде
струва повече, принудено чрез глад
отколкото може да си към подчинение и
позволи или е очаквал дори изтребено, ако
Мусолини, но генера- някои продължават да
лите изтъкват, че са се бият.
необходими далеч В случая
повече усилия, ако търсенето на
трябва да се вземат на илюзорен престиж,
сериозно както предричат
лекомислените му някои наблюдатели,
приказки за имперска води до жестока
експанзия. репресивна война,
През 1929 г. която едва ли може да
маршал Бадолио предизвика друго ос-
изпълнява заповедта вен омраза и
на Мусолини да пести, разрушение.
като уговори Религиозният орден на
примирие с местния сенуси-тите* обсебва
патриотичен лидер половин милион акра
Омар ел Мухтар, в имот, конфискуван в
Италия обаче се мъчи полза на италианските
да изкара, че заселници. Почти
бунтовниците всички жители от
отстъпват пред по-го- района са преместени
лямата мощ на в специално построени
фашизма. Омар концентрационни
категорично лагери, оградени с
опровергава това бодлива тел. Срещу
някои от оцелелите политически орден,
създаден в Мека. Наречен е
бунтовници се на основателя на сектата
използват газови Мохамед ибн-Али-ас-
бомби, макар че този Сенуси (1791-1859),
призовавал към джихад -
факт се държи в свещена война с невер-
строга тайна. Омар е ниците. Орденът е играл
голяма роля в борбата на
пленен и либийците срещу
италианските
* Сенусити - колонизатори. - Бел. ред.
мюсюлмански религиозно-
266 МУСОЛИН
И конфликти
обесен публично по нареждане от Рим. На италианците
се казва, че този героичен и благороден човек е жесток,
страхлив и корумпиран варварин, чиято смърт е посрещ-
ната с радост от цялото арабско население. Твърди се, че
слуховете за фашистки жестокости са чиста измислица и
се говори високомерно как Мусолини запознава един
примитивен народ с облагите на цивилизацията.
фашизмът вече е съвсем готов за износ и се казва, че
бележи бързо успехи във Великобритания и САЩ, дори
че е главният износен артикул на Италия. Има доста до-
бър шанс Сталин да изостави комунизма и да се съюзи с
фашистка Италия. Икономически изгодно е да се строят
кораби и самолети за Русия, а в замяна тя да задоволява
1/3 от петролните потребности на Италия. Но по-инте-
ресната възможност е, че Сталин се очертава като ис-
тински наследник на царете и империалист, с когото фа-
шизмът може да се разбере. Мусолини се мъчи да се убе-
ди, че руският комунизъм не е толкова революционен,
колкото фашизма, докато някои негови привърженици
се питат дали двете движения не са вече така близки, че
е трудно да се различат. Той самият смята, че подобно
сближаване е поне една възможност.
От 1930 г. нататък официалната пропаганда все по-
често набляга на темата, че чужденците се страхуват от
Дуче, възхищават му се и гледат на него като „спасител
на Европа" и „създател на една нова цивилизация". Го-
вори се, че в Индия, Австралия, Конго, сред гангстерите
в Детройт, впрочем в целия свят го признават за потен-
циален световен лидер и човек, който гарантира първен-
ството на Италия сред другите нации. Народните маси
във Великобритания завиждат на диктаторските му ме-
тоди и „дори в Северна Америка бели и черни, фермери
и индустриални работници възклицават хорово: защо ня-
махме един Мусолини тук!". Това е чиста измислица.
Вярно е, че някои чужденци са очаровани от Мусолини,
а други му се възхищават, особено които продължават да
смятат, че фашизмът е по-малко опасен от комунизма.
Например Уинстън Чърчил, който тайно нарича Мусо-
В търсене на 267
лини „свиня" заради неговите жестокости, публично е
готов да го хвали щедро за постиженията му като защи-
тен вал срещу комунистическата революция. Мусолини,
напротив, хвали Чърчил неофициално, но съвсем не гори
от желание одобрението му да бъде разгласено. Итали-
анският печат е мобилизиран да разпространява убежде-
нието, че световното обществено мнение го подкрепя со-
лидно (това убеждение далеч надживява самия фаши-
зъм). На командировани в чужбина журналисти е наре-
дено да съчиняват материали, които демонстрират тази
подкрепа - може дори да им се каже да пишат от Далеч-
ния изток, че всички в Китай му се възхищават, макар
че тогава там едва ли някой е чувал изобщо за Дуче.
Към 1930 г. много фашисти настояват, че е необходимо
да се създаде международен раздор и да се всява страх, за
да може Италия да стане „оста на Европа". Някои чужди
дипломати започват да виждат в Мусолини „една от глав-
ните съществуващи опасности за европейския мир". Него-
вата тактика на терор на Балканите проличава още по-яс-
но през 1930 г. Тогава югославяните разкриват още една
шпионска група, действала от италианското посолство в
Белград, и Мусолини наистина се подготовя за евентуално
нахлуване както в Югославия, така и в Южна Франция.
Началник-щабът на армията, който посочва, че една войн-
ствена външна политика ще изисква производство на по-
вече оръжия, е заставен да подаде оставка заради нахалст-
вото си, а неговите приемници се научават да не бъдат
толкова откровени. Както Мусолини, така и Гранди вяр-
ват, че не е изключена скоро война с франция и се обсъж-
дат нови планове за евентуално анексиране на Тунис, Кор-
ейка и френска Сомалия.
От тях е очевидно, че Мусолини ще иска да насъска
германците срещу французите. Едно профашистко пра-
вителство в Берлин би му било най-удобно и затова тай-
но помага за превъоръжаването на Германия. Намекът
е, че тя може да иска да му помогне в провала на мирно-
то споразумение от 1919 г. Очите на Дуче обикновено
светят от възхищение и завист, когато мисли за дисцип-
268 МУСОЛИН
И конфликти
дината на германската армия, а това е дълго преди Хит-
лер да дойде на власт.
До 1933 г. Мусолини не поддържа особено близки
връзки с нацизма, освен краткотрайни контакти през
1922 г. преди похода към Рим. През ноември 1922 г. Хит-
лер търси съвета му за евентуална революция във фа-
шистки стил в Германия, а следващата година се опитва
да получи италианска помощ за един „поход към Бер-
лин". Вероятно тя не е оказана, но скоро от Италия за-
почват да изпращат пари за нацистите. Оповестената от
Хитлер политика включва присъединяването на Австрия
към една велика Германия и е странно, че Мусолини не
е много разтревожен - особено като знае, че ако немски-
те войски някога стигнат до Алпите, италианският град
Триест ще бъде сериозно застрашен. Но Дуче подценява
„германския Мусолини" и дори го смята за малко побър-
кан. Книгата на Хитлер „Mein Kampf"* - е пренебрегна-
та като „досаден том, който все не мога да прочета", а
идеите му като „малко повече от обикновени клишета".
Мусолини понякога си мисли да създаде ръководено
от него международно фашистко движение, в което гер-
манците да се съгласят да играят второстепенна роля.
Приятно му е да чуе, че Хитлер му се възхищава и че
още една от великите сили се обръща от демокрацията
към фашизма. Естествено, Хитлер има грижата Рим да
знае за гордостта му, че е съветван и насърчаван от та-
къв велик човек като Мусолини. Нацистите обещават,
че съюзът с Италия ще бъде в основата на външната им
политика, а в нацисткия щаб в Мюнхен е поставен на
видно място бронзов бюст на Мусолини. Ласкателството
винаги си струва при Дуче, но когато накрая решава, че
само в съюз с Германия може да бъде голяма сила в Ев-
ропа, съображенията му са други. Съюзен със западните
демокрации, никога няма да бъде нещо повече от по-
мощник. Освен сходствата в идеологиите, единствено с
* „Mein Kampf (нем.) - „Моята борба" - автобиографична книга на
Хитлер, излязла за пръв път през 1924 г. - Бел. ред.
В търсене на 269
Германия на своя страна би могъл да се противопостави
на господстващите сили в Средиземноморието и да избя-
га от „плен", както се изразява, в онова, което трябва да
стане mare nostrum - „наше море".
Още преди Хитлер да дойде на власт, Мусолини ос-
вен парите, които дава, за да помага на нацистите в из-
борите, им разрешава да изпращат военизирани групи за
обучение в Италия въпреки предупрежденията на собст-
веното си външно министерство, че това е крайно опас-
но. По-късно той позволява на германски пилоти да ми-
нат тайно бойно обучение в италианските BBC.
През 1931 г. Дуче припомня на генералите си, че
трябва да бъдат готови за война до 1935 г., макар че все
още не е направил почти нищо за превъоръжаването на
армията, но не им казва кои са вероятните противници и
какви - приоритетните стратегически планове. Той все
по-често започва да говори за войната като един от малко-
то действително облагородяващи и стимулиращи факти в
човешкия живот, а за империализма - като висша провер-
ка за жизнеността на нацията. На фашисткото младежко
движение дава лозунга „Вярвай, подчинявай се, бий се"; за
войниците девизът е „По-добре един ден като лъв, откол-
кото сто години като овца"; за партията - „Колкото пове-
че врагове, толкова по-голяма е честта". Непрекъснатото
повтаряне на тези зловещи или комични фрази е ядрото на
фашисткото политическо възпитание.
През 1932 г. Дуче си връща от Гранди външното ми-
нистерство, вероятно защото е разтревожен, че при всич-
ките му словесни фойерверки фашистка Италия не играе
по-голяма роля в света, а и защото иска да поддържа по-
войнствена и прогерманска позиция. Вероятно изпитва
завист, че един по-млад човек е твърде дълго в центъра
на международното внимание, и положително е притес-
нен, когато този млад министър трябва да прикрива ня-
кои от по-безотговорните му гафове. Дуче заявява, че
той е твърде благосклонен към Обществото на народи-
те, твърде миролюбив, твърде демократичен, но и твър-
де десен. Може би знае как Гранди уверява чуждите дип-
270 МУСОЛИН
И конфликти
ломати, че фашизмът положително ще еволюира в нещо
не толкова екстремистко и тоталитарно. Собствената му
представа за бъдещето е много различна.
Мусолини се досеща, че може да използва неизбеж-
ната война, за да наложи на Европа фашистките идеи.
Демокрациите са твърде покварени от индивидуализъм,
за да се бият, когато настъпи съдбоносният час. Тогава
Италия може да си възвърне естествената позиция на
„нация инициатор в авангарда на съвременната кул-
тура". На пропаганата е наредено да обяви, че Италия
няма какво да научи от когото и да било. Нима всички
чужденци не й завиждат?
Фашистките идеи, пишат подлизурковците, са воде-
щи във всяка област на човешките постижения. Всички
други нации в света, взети заедно, не са дали и нищожна
част от гениите, които е дала Италия, а при фашизма то-
ва ще стане още по-очевидно, защото геният процъфтява
най-добре при авторитарно управление.Италианските
влакове са по-бързи и по-точни от чуждите, нейните ко-
раби са по-бързи и по-големи. Мусолини ще бъде в със-
тояние да увенчае технологичните постижения на стра-
ната, като ги използва от позицията си на световен ръко-
водител в защита на западната цивилизация срещу цвет-
нокожите раси. Това е „всемирната мисия на Рим".
Африканците са нисши същества по фашистка дефи-
ниция, а етиопците са противникът, тайно избран от не-
го, срещу когото да се бие. Това е негова цел още от 1925
г. и въпреки подписания договор за приятелство с Етио-
пия през 1928 г. той продължава да трупа оръжия в
Еритрея и Сомалия. И то съвсем не за отбрана - негови
войски са вкарани дискретно на много места на етиопс-
ка територия, като се използва, че границата никога не е
била точно определена. Протестите на етиопския импе-
ратор Хайле Селасие са отхвърлени, отхвърлено е и ис-
кането границата да бъде уточнена по взаимно съгласие.
Намерението на Мусолини е да завземе колкото е въз-
можно повече от Огаден, а фактът, че това положително
ще доведе до война, се приема и приветства.
В търсене на 271
Решаващо е избирането на точния момент - подгот-
вяната африканска война трябва да завърши с победа,
преди Германия да стане достатъчно мощна, за да нару-
ши равновесието на силите в Европа. Специалистите
допускат, че Етиопия може да бъде бита без особени зат-
руднения, ако на фронта бъде струпана достатъчно голя-
ма армия. В началото на 1932 г. е уговорено генерал Де
Боно да планира офанзивата. По-късно планът е подпра-
вен, за да се създаде впечатление, че Италия ще води
просто отбранителна война срещу етиопска агресия. Ре-
довната армия не е доволна, че избраният командир е
фашистки офицер, особено ако е Де Боно, възрастен ге-
нерал, участвал в африканската кампания през 1887 г. И
на Министерството на финансите не се харесва да търси
пари за военна подготовка във време, когато на всички
министерства се нарежда да съкратят разходите.
Към края на 1932 г. Мусолини одобрява в общи ли-
нии плана и се съгласява, че войната вероятно трябва да
започне след дъждовния сезон през есента на 1935 г. Той
допуска, че ще може да накара Великобритания и Фран-
ция да приемат офанзивата, дори само защото и те са из-
градили колониалните си империи със същите съмни-
телни средства. Взема под внимание и факта, че Общес-
твото на народите не налага никакви санкции на японци-
те за агресията им в Манчжурия. Междувременно той
разпорежда подготовката да се пази във възможно най-
голяма тайна.
С ТА РА ЧЕи Ф АШ И С ТКА ТА
П АРТИ Я
Секретар на фашистката партия от септември 1930-а
до декември 1931 г. е Джовани Джуриати - човек, когото
Мусолини описва като един от малцината честни фашис-
тки лидери, непокварени от властта. Може би това е ед-
на от причините за краткото му пребиваване на този
пост. Другата му грешка е, че моли Мусолини да не мо-
нополизира толкова много държавни постове. Джуриати
неведнъж заплашва да подаде оставка, ако не му разре-
шат да прочисти партията и специално да махне най-го-
z/z МУСОЛИНИ B търсене на конфликти

лемите продажници - Маринели и го обаче едва когато разбира, че те нямат

Стараче. През декември 1931 г. обаче пълен успех. Навремето ги е харесвал
прочита във вестниците, че Стараче е като начин за възпламеняване на масите
назначен на неговото място. и те илюстрират собствената му вяра в
Независимостта на Джури-ати е нещо церемониите като средство да изтъква
рядко при фашизма и ще става още по- превъзходството си. Едно от първите
рядко. действия на Стараче - а той не би го
Акиле Стараче никога не допуска предприел, без да се посъветва най-
подобна грешка. На Мусолини му трябва напред с господаря си - е да въведе
точно такъв човек, дори ако се окаже претенциозния „поздрав към Дуче" в
катастрофа за Италия и за фашизма. началото на фашистките срещи.
Глупав, без чувство за хумор, изцяло Той нарежда дирижираните лозунги
покорен и мазен ласкател, той е някой, при публични изяви да се адресират
когото Мусолини може да презира, но и единствено към Дуче и към нико-
да разчита на него; човек, който никога
няма да възразява или да се стреми към
известност. Публично Стараче е въз-
хваляван като идеален фашист и морално
безукорен човек, макар Мусолини да
знае, че в полицейското му досие има
обвинения за съучастие в проституция,
търговия с наркотици, присвояване на
обществени средства, за изнасилване и
педерастия.
От друга страна, Стараче е смел мъж,
добър организатор и привърженик на
строгата дисциплина, експерт в
хореографията на масовите митинги,
каквито все повече се търсят. Когато
Мусолини говори с него по телефона, той
стои мирно и нарежда и на другите да
правят същото. Ако режимът иска да
създаде нов тип италианец, по всичко
изглежда, Стараче е моделът за
акуратния фашист. Именно затова остава
на поста си до 1939 г., по-дълго от всички
други партийни секретари.
Мусолини обича да казва, че никак не
е ентусиазиран от изобилието на
униформи, паради и многолюдни ми-
тинги, чийто инициатор е Стараче. Казва
го от другите сановници. Не бива да се
публикуват други имена и снимки освен
неговите: „Само един-единствен човек
трябва да фигурира в новините всеки ден,
а другите трябва да са горди, че му
служат мълчаливо." Известно време
добрите фашисти са поощрявани да
завършват личната си кореспонденция с
„Viva il Duce!"* по подобие на „Хайл
Хитлер!".
„Римският поздрав" с вдигната ръка
вече е строго препоръчван вместо не
толкова естетичното и хигиенично
ръкуване. Пристигащите в хотела
чужденци трябва да бъдат поздравявани
единствено с този „изключително
естетичен жест", „изящен фашистки
поздрав, предизвикващ, завист и копиран
в целия свят". На италианците се
препоръчва да го използват щедро,
когато пътуват в чужбина. Някои
фанатици дори вдигат ръка всеки път,
когато чуят името на Дуче. Неофициално
Мусолини продължава разсеяно да се
ръкува и от време на време отдава чест,
но фотографии, които показват това, са
забранени, и вестниците имат заповед да
ретушират снимките с подобни
нефашистки поздрави.
Друго нареждане до Стараче е да
облече италианците в униформи. Накрая
увлечението на Мусолини по униформите
се превръща почти в мания, а режимът
става привидно войнствен и
дисциплиниран. Той допуска, че
италианците ще презират англичаните
заради техните чадъри (и винаги отказва
да ги ползва), докато униформите с
военна кройка ще допаднат на „усета им
към живописното" и ще ги отличават
значително от пацифистите и
плутократите на Западна Европа. Дуче е
убеден, че възможността човек да
получи по-бляскава униформа при
повишение е действително ефикасно
средство за поощряване на покорството.
Един журналист отбелязва, че
понякога самият Мусолини е така
наконтен, че „прилича на циркаджия в
свободното си време". Министрите от
кабинета притежават най-малко
десетина униформи за различни кон-
* Viva U Duce (шп.) -„Да живее Дуче!"-Бел. ред.
18. Мусолини
МУСОЛИН В търсене на 275
И конфликти

кретни случаи, а могат да имат и Микеланджело, Галилей и

повече от двайсет. Децата носят Макиавели.
по една (малцина избягват През 1932 г. в Рим е
членството в balilla - младежката организирана голяма изложба в
организация), а неколкомесечни чест на фашистките победи и
бебета са снимани в черна риза. посещението й става почти
Понякога обикновени хора задължително. Пред залата
протестират, че симулираното непрекъснато дежури официален
милитаризиране на гражданите почетен караул, на който се
вече на нищо не прилича, но по- изреждат всички категории
сериозното възражение - за нелепо фашисти - йерарси, художници,
разточителство, минава писатели, съдии, професори,
незабелязано. Когато се оказва, че архитекти, учени, индустриалци,
промените във външния вид са сенатори и журналисти. Всеки
непопулярни, те са приписани на трябва да изиграе ролята си на
Стараче, макар че самият сцената. Мусолини я намира за
Мусолини носи главната внушителна, но за други тя е смеш-
отговорност. на или нелепа. Чужди сановници са
Величествените церемонии водени редовно да разглеждат
междувременно стават все по- изложбата, но повечето експонати
претенциозни, като се започва от - тоягите, бутилките с рициново
погребението на Арналдо масло, изпоцапаните с кръв дрехи
Мусолини през декември 1931 г. на Мусолини - говорят за липса на
Някои наблюдатели са шокирани, вкус и оставят у някои чужденци
че на този посредствен журналист впечатление, съвсем различно от
се оказва внимание, достойно за желаното.
държавен глава. Докато влакът с Мусолини обича да казва, че
ковчега пътува през Северна общественото мнение е блудница
Италия, тълпи коленичат покрай и че изобщо не се интересува
жп линията. Вестниците се какво мислят
надпреварват в раболепни
ласкателства към великия
писател, който е и „най-великият
мислител на революцията". При
друг случай трийсетина „фашистки
мъченици" са погребани
церемониално в националното
светилище „Санта Кро-че" във
Флоренция край гробовете на
другите за него. Въпреки това
полага усилия да организира
масови демонстрации, като може
би се надява, че ще изглеждат
спонтанни. Хвали се, че с едно
натискане на звънеца може да
събере аплодираща го тълпа. Деца
се извеждат от училищата,
работници от фабриките и понякога
може да се загубят няколко дни в
репетиции за важно събитие. Добре
организирана група клакьори го
следва навсякъде, където той
произнася речи. Понякога я
наричат „взвода за аплодисменти".
Система от звънци и суфльорски
карти осигурява нужната реакция в
подходящи моменти. Но чужди
дипломати, които наблюдават
подготовката, правят иронични
бележки. Ако знаеше,
простолюдието щеше да се чуди, че
са необходими подобни хитрости.
Стараче е натоварен да внесе
по-голямо еднообразие в живота на
нацията. Той твърди, че не е
направил нищо на своя глава и е
изпълнявал безпрекословно
нарежданията на Мусолини. Едно
от решенията е да се въведе закон,
според който членството в партията
е необходимо условие за работа в
държавната администрация.
Оказва се, че и той, както толкова
много други фашистки закони, не
може да се приложи. Вероятно
неговото спазване не е обмисляно
сериозно. Теоретически обаче само
един редовен член на фашистката
партия може да ползва пълните
права на италиански гражданин.
Скоро вече не е достатъчно да
бъдеш просто фашист -
предпочитат се онези, които са
влезли в партията преди октомври
1922 г., а още по-добре да си
сансеполкрист от март 1919 г.
Подправянето на членските карти
става доходоносна практика.
Накрая хората, които твърдят, че са
участвали в революцията през 1922
г., стават десет пъти повече. Някои
от тях тогава са били деца.
Мусолини урежда първото
официално удостоверение за
принадлежност към подбраната
група сансеполкристи да бъде
дадено на брат му Арналдо, който
няма никакво право на това. Други
отиват още по-далеч в стремежа си
към изгодите от старшинството и
твърдят, че са членове от 1918 г.,
още преди датата на официалното
основаване
МУСОЛИН В търсене на
И конфликти
на движението. Стремежът им
идва от факта, че старшинството
дава право както на колоритна
украса със значки и ширити, така и
предимство при постъпване на
работа и щедри добавки към
пенсиите и заплатите.
Понякога енергични министри
могат да се възпротивят на
принудата да раздуят щата на
учрежденията си с не особено
почтени фашисти. Но Мусолини
знае, че онези 80-90 хиляди стари
отрядници са ядрото на неговия
режим, най-надеждните хора, и
затова заслужават някакво парично
възнаграждение.
Всеки интелектуалец, който
иска да направи кариера във
фашисткото движение, се
подчинява на нарежданията и
възхвалява щедро Стараче, че е
създал такава великолепна
дисциплинирана партия. Мусолини
твърди, че с това Италия се
превръща в най-тоталитарната и
ефикасна държава от всички. Може
би е имал предвид благоприятното
сравнение с Русия, тъй като
Стараче е възхитен от политиката
на Сталин. Но някои фашисти
смятат, че през тези години
фашизмът окончателно отхвърля
всичко, останало от предишните
идеали, променя се в огромна,
тромава и деспотична бюрокрация,
която просто с тежестта си спира
развитието и превръща Италия в
корумпирана и репресивна
277
полицейска държава.
Назначените от Стараче
йерарси, с някои изключения, са
некомпетентни хора, често не само
корумпирани, но и „истинска
обида за здравия разум и
интелигентността на италианския
народ"; още повече че тяхната
служба им дава имунитет срещу
арест, освен ако Стараче не го
пренебрегне. Мусолини им
нарежда да дават пример за
сериозност, с което иска да каже
да избягват да посещават театри
или скъпи ресторанти, да предпочи-
тат да ходят пеш, вместо да карат
коли, и при всички случаи да не
следват лошия му пример и да
шофират опасно. Външните изяви
са по-важни от вътрешните
добродетели на характер и
интелект.
Мусолини продължава да
твърди, че главната му задача е да
създаде нова и по-добра
управляваща класа, но идеята му за
елит са отрядниците, с други думи;
хора, чи-
ито главни добродетели не са
интелигентността и въображението
или дори бюрократичната
ефикасност. Той често казва, че
начинът да се подмени старият
ред е да се избират по-млади
фашисти на всички възможни пос-
тове. И припомня, че един от най-
добрите министър-председатели в
историята на Англия е бил назначен
на 24-годишна възраст.
Според него италианците трябва
да се научат „да се срамуват от
старостта". Затова Дуче решава да
привлича за нови членове в
партията само млади хора, които
вече ще бъдат приемани масово,
фактически задължително. Той
основава тази политика на няколко
грешни предположения. Между тях
е убеждението, че младите благода-
рение на възпитанието си ще бъдат
100 процента фашисти; че са
достатъчно компетентни да поемат
отговорни постове и че първото
поколение фашисти е готово да
отстъпи без борба. Въпреки това
фактът, че толкова много партийни
членове се стремят да подправят със
задна дата членството си в партията,
е признак, че на практика
старшинството все още често взема
връх над толкова прокламирания
„път на младежта".
През октомври 1932 г. Дуче
оповестява, че е дошло време за
нов натиск „за по-нататъшно
фашизиране на онова, което бих
нарекъл глухите кътове в нашия
национален живот". Няма място за
нищо, което е извън контрола на
държавата. Мнозина италианци са
се надявали контролът да бъде
отслабен, щом фашизмът вече ко-
мандва всичко. Контрааргументът
им е, че само ако разреши повече
свобода за разисквания и критика,
режимът ще се укрепи още повече
и ще създаде управляваща класа с
интелигентност и чувство за лична
отговорност. Самият Мусолини
понякога приема теоретически, че
известни разисквания и
несъгласия могат да бъдат
полезни, но знае, че те са най-
големите заплахи за системата.
Това личи от сериозното
внимание, което отделя на
цензурата на пиеси и филми, за да
гарантира, че развлеченията са в
издържан фашистки дух. Всяка
година се преглеждат редовно по
1500 пиеси и ако възникне някак-
J L IK МУСОЛИН
И конфликти
во съмнение, се оставя лично той да го разреши. Дуче
може да настоява за промяна в пиесата, за да има тя
щастлива развръзка, или да премахне сцена, която пред-
ставя някой италианец като пияница или престъпник.
Въпреки привидното му възхищение от Макиавели, той
изобщо забранява да се играят „Сирано дьо Бержерак" и
„Ла Мандрагора" и спира пиеса от Пирандело, защото
публиката може да я възприеме като насочена срещу
властта. Най-малкият намек за сатира, която го засяга,
води до незабавна забрана. Така е спряна „Цезар и Клео-
патра" от Шоу, която показва един плешив диктатор, а
цензорите имат строги нареждания да внимават как се
изобразява Наполеон. Според тях причината е да не би
публиката да съзре някой косвен намек за него или пък
защото не обича велики мъже да бъдат показвани по ръ-
кави и с нередовен личен живот.
Някои от „глухите кътове" в националния живот не
са опасни и затова не създават никакви проблеми. Нап-
ример може да са много италианците, които имат само
смътна представа за Мусолини, като селянина, на когото
попада един чужд журналист на 50 км от Рим. Много по-
опасни са интелектуалците и представителите на различ-
ни професии, които дори членуват във фашистката пар-
тия. Понякога им липсва ентусиазъм или са даже тайно
враждебни. Затова една по една всяка професия е пре-
върната в организация с ограничен достъп и за да члену-
ват в нея, хората трябва да представят доказателства за
„добро морално и политическо поведение". Без тях ни-
кому не е разрешено да практикува. Такива организации
с ограничен достъп вече има за журналисти, лекари и
юристи и се подготвят нови, които да включат архитек-
ти, художници, изобретатели, химици, инженери и пове-
чето други професии.
Мусолини се хвали, че в никоя друга страна интелек-
туалците не са организирани толкова ефикасно и никое
друго правителство не е направило толкова много за об-
разованите класи. Две хиляди интелектуалци и предста-
вители на различни професии са свикани през октомври
В търсене на 279
1932 г., за да чуят това лично от него. Няма никакво мяс-
то за кули от слонова кост, им казва Дуче; нито за крити-
ка от хора, които се заблуждават, че знаят повече от него.
„Само един човек в Италия е безпогрешен" - и той няма
предвид папата. От италианските интелектуалци се очаква
да покажат на останалия свят жизнеността на фашизма
чрез активно участие в новите ценности на режима и тях-
ното разпространяване.
Учителите вече са принудени да полагат клетва за
вярност към режима, а през 1931 г. по съвета на филосо-
фа Джентиле тя се изисква и от професорите в универси-
тета. Иначе ги чака уволнение. Министърът на образо-
ванието тайно уверява някои скептици, че могат да я
възприемат като чиста формалност и няма да се прибег-
не към крайности срещу тях. Целта е просто в чужбина
да се създаде впечатление, че фашизмът има единодушна-
та подкрепа на университетите. По-малко от един процент
от професорите отказват да положат клетва.
Мусолини е изненадан, когато това политизиране на
университетите предизвиква възмущение извън Италия.
На посланиците в чужбина е наредено да оповестят, че
клетвата е дадена съвсем доброволно. Веднъж отстъпи-
ли за това, скоро и с по-малко шум от професорите се
иска да влязат в партията и като другите фашисти да по-
ложат втора клетва - да живеят и умрат за Дуче. Препо-
даването вече не може да бъде неутрално. То трябва да
бъде фашистко и да оправдава новата етика на насилие,
покорство и интелектуално еднообразие. Дуче е доволен
от гледката на редица изтъкнати и уважавани професори,
облечени в черните си ризи в деня на годишния акт или
поведени под строй към възпоменателната изложба за фа-
шизма, за да стоят на почетен караул наред с другите.
Ясно е, че много от оцелелите професори, хора като
Луиджи Ейнауди, Енрико ферми и федерико Кабод, не
може да са харесвали онова, което са видели от фашиз-
ма, и продължават оплакванията, че университетите си
остават „глухи кътове" донякъде извън режима. Но за
раболепието има компенсации - малко интелектуалци
280
МУСОЛИН
И
на авторитетни постове подават оставка, докато Италия
все повече и повече се милитаризира. В началото на 30-
те години антифашистката дейност навсякъде изглежда
незначителна и Мусолини се ласкае, че има „непринуде-
на и пълна" подкрепа от всички. По-късно той припом-
ня, че едва ли е бил истински диктатор, защото собстве-
ното му желание да командва „съвпадна идеално с жела-
нието на италианците да се подчиняват".
Мусолини продължава да се надява, че фашизмът в
крайна сметка ще успее да пречупи изцяло характера на
сънародниците му. Той иска те да бъдат по-дисциплини-
рани, повече „прусаци", повече пиемонтци* и не толкова
южняци. На учениците е казано да имат него и само не-
го за пример. За да ги събуди от онова, което нарича ве-
кове на апатия, той ще ги „държи строени в униформи
от сутрин до вечер и ще ги пердаши, пердаши, пердаши".
Те трябва да са научат да мразят повече и да се радват
да бъдат мразени. От тях трябва да се страхуват, не да ги
обичат, и трябва да станат „господарска раса, твърда,
неумолима, омразна". Нуждаят се от повече характер и
по-малко ум, а понякога даже обезумял твърди, че не им
трябва много образование, тъй като неграмотните имат
повече кураж от учените.
В годините след 1934-а Мусолини възвръща цялата
си стара ненавист към буржоазията и буржоазния манта-
литет, който според него е нерешителен, скептичен и
хуманитарен. Тази класа обича компромисите и спокой-
ния живот, нещо необичайно за фашистите. За да я побе-
ди, той ще привикне италианците към по-малко удобст-
ва, защото те са големият враг на милитаризма. Това е
една от причините да не се произвежда масово евтина
„народна" кола като „Фолксваген", защото ако хората
карат автомобили, това означава удоволствие, удобства,
а оттук и пацифизъм. Дуче се нуждае no-скоро от непре-
къснати войни, за да привикне хората към изпитания и
* Пиемонпщи - жители на Пиемонт, област в Северозападна Ита-
лия. Под тяхно водачество Италия се обединява в една държава
-Бел. прев.
о търсене на 281
конфликти
I да ги държи в готовност. Срещу този буржоазен враг той
1 възнамерява накрая да използва една „трета вълна" от
'I насилие и концентрационни лагери. I Гневните му
изблици срещу богатите зачестяват и на-•\ помнят за
ранните му социалистически статии. Чужден-I ци
потвърждават, че той се придвижва „методично наля-|
'во" и че това далеч не е желано от търговския и банко-|
вия елит. В пристъп на гняв Дуче веднъж заявява, че мо-I
же да се наложи 80 процента от буржоазията да бъде |
„физически унищожена". Ако преди 1920 г. ги е познавал
-така, както ги познава сега, той би „извършил безмилос-
тна революция, в сравнение с която Лениновата щеше да
изглежда като простодушна шега".
ОТНОШЕНИЯ С ХИТЛЕР (1933-1934)
След като през януари 1933 г. нацистите идват на
власт, Мусолини има идеологически и прагматични ос-
нования за по-тесни връзки с Германия. „Победата на
Хитлер е и наша победа" - коментира той незабавно. За
тази победа е помогнал с оръжие и пари. Тя разкрива
възможността за създаването на нова ос Рим-Берлин.
Хитлер му изпраща приветствия в знак на признател-
ност и възхищение, а други германци са готови да насър-
чат категорично Италия да замести франция като гос-
подстваща сила в Северна Африка и Средиземноморие-
то. Ако това насърчение е искрено, има основа за спо-
разумение. Правят се предварителни сондажи, за да се
разбере дали немците ще се съгласят да ограничат амби-
циите си до Полша и Балтика, като оставят Италия да
действа в Средиземноморието и на Балканите.
Идеята е свръхоптимистична, тъй като пречка за по-
добна ос са възгледите на Хитлер за расово неравенство.
Мусолини би допуснал възможността от еврейска запла-
ха и вече води расистка политика в трите си африкански
колонии, но смята за неразумно да се провокира между-
народното еврейство чрез пряк сблъсък. Той оспорва
научната обоснованост на една догма за расово превъз-
о гьрсене на 283
конфликти

ходство, която не недвусмислено

включва италианците обещание, че ако в
и отрежда първо място Австрия бъдат
на синеоките руси забранени както
северняци. нацистката, така и
Нацистката идея за социалистическата
стерилизиране на партия, той може да
неподходящите е разчита на военна
неприемлива за едно подкрепа от Италия
католическо срещу германска
общество, макар че в инвазия.
Северна Африка фа- За да покаже, че
шистите тихомълком не Женева или
я прилагат в Париж, а по-скоро
ограничен мащаб. Рим става център на
По-сериозна европейските дела,
пречка за съглашение след 1925 г. Мусолини
с Германия е ам- вече не пътува извън
бицията на нацистите страната и неизменно
да анексират Австрия, настоява чуждите
докато Мусолини е държавници да идват
обещал самонадеяно в Италия. Той
да защищава тази обикновено използва
страна от снимките от
„прусашкото посрещането им, за да
варварство". От внуши, че тяхното
Италия продължават пристигане е
да изпращат оръжия, доказателство за
за да поощрят уважението им към
австрийския канцлер фашизма. През юни
Енгелберт Долфус да 1933 г. представители
създаде диктаторско на четирите велики
правителство по европейски сили се
фашистки модел, но срещат в Рим и е
да не допуска подписан пакт. За него
германско влияние. се твърди, че е
През 1933 г. Долфус признание за ръ-
три пъти идва в ководната роля на
Италия и му дават Мусолини и гаранция
за мир през идните съюз. Както
десет години. Тъй отбелязва той при
като не е други случаи,
ратифициран, пактът обещанията в
изобщо не влиза в политиката никога не
сила, но това не се са обвързващи. За да
разгласява широко в се скрепи това
Италия. съглашение, през
Друг пакт, октомври 1933 г. в
подписан през 1933 Неапол гостува
г., е за приятелство съветска
със Съветска Русия, военноморска
Това е един от ескадра, а италианска
моментите, когато се военна делегация
очаква, че Сталин отива в Москва.
може би клони към През втората
корпоративна система половина на 1933 г.,
и „държавен докато се оформя
капитализъм" и е планът му за
възможно да се колониална война,
превърне в нещо Мусолини отново
подобно на фашист. взема контрола върху
Във всички случаи трите военни
Мусолини е готов да министерства. Той
пренебрегне урежда зет му Галеацо
различията по вътреш- Чано да поеме
ната политика и дава Министерството на
официално обещание, пропагандата и да му
че никога няма да придаде по-агресивен
участва във тон. фашисткият
враждебен на Русия тоталитаризъм,
международен твърди Дуче, е
изпреварил с десет
години всички други
страни по пътя, който
те ще бъдат
принудени да поемат.
Единствено той
разполага с об-
щоприемлива
политическа
доктрина. Сега,
когато вътрешните
проблеми на Италия
са на път да бъдат
 разрешени, Дуче е движения нямат почти
готов да приеме една нищо общо. Хитлер,
по-широка задача ка- намеква той отново, е
то арбитър между „идеолог, който повече
страните. Ако се говори, отколкото
наложи, това може да управлява" и вероятно
стане и чрез сила, е в плен на генералите
защото намерението от .армията. Той е
му е да осигури „просто един тъп
превъзходството на субект; мозъкът му е
Италия над всички натъпкан с философски
по суша, въздух и и политически
море. клишета, които са аб-
Нацистка солютно
Германия е страна, непоследователни".
която той смята, че При това
превъзхожда. автентичността на
Недоволен е, когато неговата революция е
разбира, че не Рим, а подкопана от факта, че
Берлин понякога е Хитлер идва •на власт
смятан за център на чрез парламента, а не
новата фашистка ци- чрез насилие като
вилизация. фашистите, както вече
Населението на се твърди.
Германия намалява ; Мусолини остава
дори повече от уверен, че може
френското, подиграва успешно да спре
се Дуче, така че тя е едно обединение
обречена. Вместо между Германия и
нацизмът да бъде син Австрия. Прехвър-
или брат на фашизма, лянето на войски в
оказва се, че двете областта Алто
Адидже през септем-
Di ьрсене на 285
конфликти

ври е замислено като отчасти би могло да се

предупреждение. Той е обясни с подновените
раздразнен, когато силни болки в стома-
през октомври ха, но по-вероятно е
Германия неочаквано резултат от все по-
излиза от Обществото голямото му от-
на народите. Години далечаване от хората,
наред самият той се които могат да му
заканва да направи дадат информация и
същото, а вече не съвети. Сред тези
може, без да загуби неправилни преценки
претенциите си за е прекалено
предимство и самоуверената
оригиналност. Като сигурност във
контра-ход той отново фашистката мощ и
предлага възхищението в
преустройство на чужбина. Липсата на
Обществото на реализъм се проявява
народите. Дейността на и в честата промяна на
организацията да бъде решенията. В даден
ограничена до Европа момент той говори
или в нея да членуват така, сякаш Полша
само великите сили; може да бие Германия,
изключването на по- ако се стигне до
малките страни би война; друг път
отговаряло на йерар- отхвърля
хичните и авторитарни предложението на
идеи на фашизма. Франция и
Предложението бързо Великобритания да се
е погребано, преди присъедини към тях,
италианците да за да се гарантира, че
разберат колко малко Австрия няма да бъде
внимание му обръщат нападната. После
навсякъде. обаче си променя
През 1933 г. вече мнението.
има признаци, че На среща с
Мусолини започва да Гьоринг, когото тайно
губи способностите си нарича онзи „бивш
за преценка. Това обитател на
лудницата", е загатната разец и потиска с
възможността от бъ- груба сила
дещи езикови съпротивата на
недоразумения. социалистите във
Гьоринг си тръгва Виена. Тук Мусолини
убеден, че фашистите отново допуска
са приели съюза с грешка, тъй като знае,
Австрия като нещо че Долфус няма
неизбежно, докато солидна подкрепа, а
Мусолини смята, че го кървавите сцени във
е убедил да се откаже Виена карат
от всякакви претенции австрийските
към нея. Италианците социалисти да се
фактически отново обърнат към
потвърждават нацистка Германия
ангажимента си да се като към по-малкото
бият за австрийската зло. За англичаните и
независимост и новите французите този акт
прехвърляния на изглежда ненужно
войски близо до ускоряване на
границата в началото аншлуса и ги навежда
на 1934 г. целят да на мисълта, че
създадат фашистка Италия е
впечатлението, че са ненадежден, дори
готови да действат. опасен партньор.
През февруари Точно тогава
1934 г. по настояване Мусолини декларира
на Италия Долфус публично, че фа-
създава еднопартийна шистките амбиции са
държава по фашистки насочени към
об- Африка и Азия. През
април той поставя
четири големи
мраморни карти
покрай
новопостроеното
грандиозно „Авеню на
империята" в Рим, за
да илюстрира докъде
са били границите й в
древността.
Четвъртата карта
показва Римската
империя по времето
на Траян*, от
Великобритания до войната за мъжете е
Мала Азия, Сирия и онова, което е майчин-
Египет. Там, пред тези ството за жените и
славни символи от нищо друго няма да
миналото и на изяви основните
евентуалното бъдеще, добродетели на
той кара фотографите италианската раса.
да го снимат на фона Когато наближава
на статуите на времето за
Цезарите, нахлупил планираното от него
нов модел стоманена нахлуване в Етиопия,
каска. Дуче трябва да заглади
По-късно през всички разногласия с
май един Германия, за да няма
радиопредавател в никакви неприятности
Бари, Южна Италия, в тила си, докато
започва предавания на италианската армия се
арабски. Съобщава се съсредоточава в
за нова, по-голяма Африка. Затова се
програма за съгласява да се сложи
въоръжаване, при- край на ограниченията
дружена от върху германското
предупреждението, че превъоръжаване,
това ще означава спад наложени съгласно
на жизнения стандарт договора от 1919 г.
в Италия, фашизмът, Той повтаря
както Мусо-,лини още обещанието си
веднъж напомня на
всички, е в основата * Траян -римски
си войнствен - император (98-117г.)
-Бел, прев.

да защитава австрийската независимост, но е готов да
приеме, че Австрия е по-скоро в немска, а не в италианс-
ка сфера на влияние. Хитлер е очарован: колкото повече
Италия търси експанзия в Африка и Азия, толкова по-
трудно ще й бъде да избягва един конфликт на интереси-
те с Франция и толкова повече Мусолини ще осъзнава,
че съюзът с Германия е най-добър за него.
През юни 1934 г. Хитлер решава да отиде във Венеция
на първата им среща с надеждата да намери допирни точ-
ки за една фашистка европейска политика и да създаде
общ фронт срещу цветнокожите и семитските раси. Той е
помолил за неофициална среща, но с пристигането си виж-
да, че Мусолини - твърдо решен да се отнася високомерно
към своя гост - е поканил представители на световния пе-
чат. Хитлер в своята мушама за дъжд, мека шапка и лаче-
ни обувки изглежда като търговски пътник до наконтения
в разкошна униформа Дуче. Но публичната постановка
минава крайно лошо. Военните паради са пълен хаос, а
официалният концерт се превръща във фарс, тъй като
музиката е придружавана от организирани викове „Дуче,
Дуче". Германците виждат, че организацията и дисципли-
ната не са неговата сила.
Разговорите между двамата лидери също нямат изк-
лючителен успех, главно защото говори само Хитлер.
Мусолини, който отказва услугите на преводач, изглеж-
да не смогва да следи разговора и схваща погрешно ня-
кои важни точки. Хитлер излага плановете си да започ-
не европейска война с внезапно нападение срещу Фран-
ция и да стигне до Париж, преди французите да имат
време за мобилизация. Той казва, че англичаните нямат
никакъв политик от неговия калибър и се подразбира, че
според него и други раси, очевидно включващи италиан-
ската - за която е намекнато, че може би има някакъв
примес от негърска кръв, - изобщо не могат да излязат
срещу една агресивна Германия. Хитлер повтаря, че ня-
ма да налага пълно присъединяване на Австрия и ще се
задоволи да отстрани Долфус и да постави пронацистко
правителство там. Според записаното в германските
• JUL
S VVI
протоколи Мусолини очевидно приема този компромис
и не изглежда много разтревожен. Може би предполага,
че италианската граница край прохода Бренер е доста-
тъчно силна и вероятно е създал погрешното впечатле-
ние, че вече не се интересува толкова много дали Авст-
рия ще оцелее като независима държава.
Хитлер съобщава на италианците, че срещата им е
протекла съвсем добре, може би защото никой не му е
противоречал. Той е особено впечатлен от народния енту-
сиазъм към Дуче и от гледката как всички му се кланят
като на някакъв религиозен вожд. Мусолини, напротив,
отбелязва, че това не е било никаква среща, а по-скоро
„сблъсък". Той пак окачествява презрително Хитлер като
някакъв клоун, вероятно леко побъркан, без никаква инте-
лигентност или динамизъм. „Той е грамофон само със се-
дем мелодии и след като ги изсвири, започва отначало."
Дни след завръщането си в Германия Хитлер избива
неколкостотин от най-близките си привърженици. Мусо-
лини е удивен и макар че привидно продължава да се
държи приятелски, спешно съветва Долфус да извърши
чистка на нацистите в Австрия. Долфус възнамерява да
го направи, но в края на юли самият той е убит от онези,
които се кани да прочисти. Тъй като жертвата е протеже
на Мусолини, това е пряка обида срещу него. Дуче гнев-
но говори за Хитлер като за „отвратителен сексуален де-
генерат". Следва ново обещание, че Австрия ще бъде за-
щитена от евентуално германско нападение, и италианс-
ки войски отново заемат заплашителни позиции близо
до северната граница. Яростната му реакция е изненада
за Хитлер, който вероятно е изтълкувал пасивността на
Дуче във Венеция като признак, че един пронацистки
преврат няма да срещне съпротива.
Известно време Мусолини продължава да уверява ав-
стрийците в трайната си подкрепа, но изглежда се е при-
мирил, че няма почти никаква надежда да предотврати
евентуалното присъединяване и просто се стреми да го
отлага колкото е възможно по-дълго. Той признава, че
може би е било неразумно да поощрява превъоръжава-
нето на Германия и отменя договор за продажба на бой-
ни самолети. Водят се тайни разговори с французите, ма- ^^ Щрр!И*^^ЧЯ|

кар че не е склонен да приеме споразумение с Великоб-

ритания и Франция за защита на Австрия. Главната му
грижа е да поддържа равновесието на силите в Централ-
на Европа, без да се съюзява с никого - това ще остави
ръцете му развързани за Африка.
За да прикрие пред обществото объркването си от
смъртта на Долфус, Мусолини се впуска в реторично са-
мохвалство и подклажда изкуствена ненавист срещу поч-
ти всички страни наред. В течение на няколко месеца пе-
чатът под ръководството на Галеацо Чано получава на-
реждания да отправя нападки срещу 30 различни държа-
ви и да ги предупреждава за ужасните последици, ако си
навлекат гнева му. Дуче отново настоява, че италианците
трябва да бъдат научени да мразят другите страни.
Италия трябва да стане военна, дори милитаристична
държава, повтаря той, в която целият национален живот
е насочен към войната, защото единствено тя е „апела-
тивният съд между страните" и само една милитарис-
тична Италия би била готова за „наказателни опера-
ции", които могат да се наложат извън нейните граници.
Незабавна стъпка в тази насока е законът, който пра-
ви военното обучение задължително за всички на въз-
раст от 8 до 32 години. Обикновените граждани са длъж-
ни „да работят и да се подчиняват", а не да се забавля-
ват, защото хората, които търсят развлечения, омекват.
Обяснява, че децата трябва да бъдат вкарани отрано в
системата, за да бъдат „изковани" техните мисли и
души. Затова съботните следобеди и някои недели тряб-
ва да се използват за обучение. Мусолини много цени
„военното възпитание на народа" и може би никога не
осъзнава факта, който неговите генерали бързо проумя-
ват: че това е нелепа и опасна самозаблуда. Той се само-
залъгва, като мисли, че разполага с 8-10 милиона, на-
пълно обучени да се бият, но всъщност така се отклоня-
ват средства и обществено внимание от много по-сериоз-
ни програми за превъоръжаване.
Мусолини като млад
социалист
 Мусолини нарича бокса „идеален израз
Мусолини е арестуван за осми път на фашистката идея". Тук зад него е Примо Кариера, който
заради милитаристична акция през 1933 г. побеждава Джек Старки и става световен
шампион сред професионалистите в тежка категория.

Дуче със семейството си: Мусолини особено гол до кръста.

отляво надясно съпругата му Ракеле, синът му обичал
Романо, сестра му Едвиге, дъщерята Еда, синовете снимките, които го
Бруно и Виторио
показват
 Любовницата му Клара
Петачи, екзекутирана
с него през 1945 г.
 OMNiy-'i
T!ÖN
Мусолини държи реч в Рим.
Поради ниския си ръст той се качвал на табуретка.
Това е една от малкото снимки, на които тя се вижда.
Мусолини като премиер зад бюрото си в Палацо Киджи
Отляво надясно:
английският министър-председател Невил Чембърлейн,
Дуче, лорд Халифакс и външният министър Галеацо Чано,
женен за дъщерята на Мусолини Еда. По-
късно Чано е екзекутиран от тъста си.

С крал Виктор Емануил III
С Ото Скорцени, чиито командоси го спасяват от плен
на 12 септември 1943 г.
Мусолини със свойствения си надут стил го нарича
„най-романтичното бягство в историята на човечеството".
В търсене на конфликти 289
Войнствените му приказки от края на 1934 г. включ-
ват някои от най-острите нападки срещу германското
варварство. Нацизмът се описва като продукт на езичес-
твото и ранното средновековие, като „расистка психиат-
рична болница". Той може да има някаква прилика с фа-
шизма, но Дуче предпочита да мисли, че собственото му
движение разрешава повече права на индивида, на рели-
гиозните чувства и на семейството и че в много отноше-
ния двете движения са на противоположни полюси.
Многозначително е отсъствието на германски предста-
вители, когато през декември 1934 г. Мусолини се опит-
ва да основе „фашистки интернационал" в стремежа си
да конкурира Коминтерна. На конгрес в Монтрьо се съ-
бират „представители" на 16 държави, които се съглася-
ват да го приемат за свой пътеводен гений. Съгласни са
и по това, че добрите фашисти не трябва да копират гер-
манската кампания на омраза срещу евреите. Новото
движение, което е безнадеждно дезорганизирано и
включва само незначителни малцинства, се проваля
почти веднага.
Мусолини все още очаква разцепването на Югосла-
вия и си представя неясно една хърватска държава под
италианско покровителство, която ще бъде преграда
срещу проникването на германско влияние на Балкани-
те. В началото на 30-те години в Италия има няколко
учебни лагера под контрола на външното министерство,
в които хърватски терористи минават тайна подготовка
за действия с оръжие и експлозиви срещу сръбското
мнозинство. Мусолини плаща за тези лагери, макар да
знае (или точно поради това), че терористите възнамеря-
ват да убият югославския крал Александър. Ръководите-
лят им Анте Павелич десет години по-късно ще избие
повече от половин милион сърби. През 1931 г. от Италия
(където бяга заради обвинение в предумишлено убийст-
во) Павелич организира атентат с адска машина в Заг-
реб. Следващата година се опитва да извърши револю-
ция в Югославия. Опитът пропада, но крал Александър
е убит през октомври 1934 г. и се оказва, че някои от на-
19. Мусолини
подателите имат пари и паспорти, получени в Италия. За
това убийство Павелич е осъден на смърт във Франция,
но Мусолини отказва да го екстрадира. Хърватският те-
рорист продължава да живее в Италия на държавни раз-
носки, фашистите решават да стоварят вината върху
други страни и „еврейския интернационал", но очевидно
в Рим са хранели смътна надежда, че убийството ще бъ-
де последвано от разпадането на Югославия.
Мусолини вероятно се е надявал, че е възможно по-
добно престъпление да бъде извършено, без да му бъде
приписана лична отговорност за него, точно както при
убийството на Матеоти и при контрабандата на оръжие
за половин дузина чужди терористични организации.
Възможно е да не е искал точно такова насилие, но по-
ложително е съучастник в укриването, ако не и в подго-
товката му и това е типичен пример за отрядничество,
пренесено във външната политика. Той продължава да
плаща на тези терористи от фондовете на тайната
служба и признава, че има планове да ги използва и в
бъдеще.
11. ВОЕННА ПОЛИТИКА
ПОДГОТОВКА ЗА ВОЙНА
Щабът на Мусолини отрича усърдно факта, че Дуче
грижливо фабрикува култ към личността си, но поняко-
га той сам признава това. Оправданието му е, че на един
диктатор са необходими фанатични привърженици, кои-
то да вярват в непогрешимостта му. Ако вестниците про-
дължават понякога да го наричат „нашия божествен
Дуче", а неговия режим „божие олицетворение", ако го
изкарват чудотворец, чието име може да бъде използва-
но в болниците вместо упойка преди операции, това не
би могло да стане без мълчаливото му съгласие.
През 1933 г. той решава да публикува нещо, което е
наречено „окончателно" издание на неговите статии и
речи, но се постарава да пропусне всичко писано, докато
е бил социалистически редактор на „Аванти". Отпадат
още най-малко 60 статии от 1919 г., както и пасажи, чия-
то вулгарност или антиклерикализъм са в разрез с новия
му образ. Повечето от истинския Мусолини трябва да ос-
тане скрито. Думата „окончателно" е погрешно употре-
бена.
По това време Дуче отново държи седем от 14-те пос-
та в кабинета и го виждат, че се дразни дори от ограни-
чената власт, която упражняват други министри. Той ги
предупреждава никога да не му противоречат, „защото
противоречията само предизвикват съмнения в ума ми и
ме отклоняват от онова, което зная, че е правилният
път, докато собствените ми животински инстинкти вина-
292 МУСОЛИНИ военна политика .

ги са верни". Мусолини понякога смята, че като Наполеон и той има

признава, че се влияе лесно от другите вродени качества на военен лидер и е
и по тази причина предпочита да взема напълно способен да ръководи бойна
всички важни решения без операция - те знаят, че Дуче
консултации. Дори на съвсем младши предпочита именно такава похвала.
служители е наредено да не издават Пред по-широка международна
административни разпореждания, без аудитория той продължава да твърди,
поне да си дават вид, че идват от него. че цялата му енергия е насочена към
Затова министри и длъжностни лица запазването на мира, но вътрешно
са все по-малко склонни да решават перспективата да поведе страната в
даже незначителни въпроси. една победоносна война го омайва все
Собственото му нежелание да се повече и се превръща почти в мания.
вслушва в съвети или да зачита други Мусолини повтаря предишни изяв-
мнения го оставя във вакуум, където ления, че 1935-а е годината, когато ще
неговата информация за външния свят бъде готов за война, а фашизмът
е частична и понякога катастрофално трябва да се възползва от шанса да
неточна. завладее нова колония като
По-късно някои фашисти доказателство, че под неговото
признават, че превръщането му в идол ръководство Италия е станала велика
е една от големите грешки на режима, а сила.
неговият опит да създаде „ориенталски
деспотизъм" неминуемо ще доведе до
неизлечима некомпетентност. Лично
той смята точно обратното. Дуче вече
се е поставил наравно с Наполеон и
Юлий Цезар, от които, според
твърденията му, се възхищава повече
от всички други в историята и за които
чете всичко, каквото му попадне. Той
смята, че вече е направил за Италия
онова, което Наполеон е направил за
Франция, и понякога отбелязва в кои
отношения го превъзхожда. Това се
превръща в обичайна тема за
фашистките пропагандисти, които
твърдят, че Дуче има повече
въображение и оригиналност, познава
хората по-добре, по-смел е и не е
толкова суетен.
Ласкателите го насърчават да
 Първа и необходима стъпка е да
увеличи властта си в икономиката. В
разговор с чужденци в началото на 30-
те години Мусолини казва, че е против
митническите бариери и за възможно
по-малка намеса на държавата в иконо-
миката. Скоро започва да говори съвсем
друго. Докато логиката на фашизма му
диктува все по-голям надзор и пок-
ровителство, той обича да обяснява, че е
отстъпил неохотно, едва когато други
страни са го принудили да действа в
самозащита. На практика обаче тъкмо
световната икономическа криза през
1929 г. и войнствената му позиция във
външните работи го принуждават да
промени политиката си и да се притече
на помощ на боледуващите стопански
сектори. Отначало е просто въпрос на
намеса, за да се спасят от временни
затруднения важни клонове на
промишлеността. После успехът на тази
операция му показва, че може да се
разгърне в по-голям мащаб и да
централизира повече контрола върху
икономиката. Към 1933 г. Мусолини все
по-често повтаря, че
капиталистическата организация на
производството вече не е приемлива.
Държавата, твърди той сега, трябва да
се намесва във всички сектори на
икономиката, а един независим
сенатор го обвинява, че се е превърнал
почти в комунист, защото 3/4 от
италианската промишленост е на път
да бъде под контрол, ако вече не е
собственост на държавата.
През 1934 г. Дуче най-после може
да обяви, че корпорациите
съществуват, и убеждава себе си, че
Англия и другите страни следват
примера му и въвеждат собствена
корпоративна система. Надеждата му
е, че корпорациите скоро ще
контролират цялата италианска иконо-
мика. Въпреки това се налага да
признае, че хората все още не са
наясно какво представляват те и с
какво се занимават, а някои
специалисти са крайно затруднени да
разберат дали корпорациите имат
изобщо някакво важно значение. Една
скъпа и тромава корпоративна бюрок-
рация „се превръща във влиятелен
запазен интерес, твърдо решен да
увековечи себе си", но не е ясно какви
са нейните функции, освен че струва
маса пари и понякога с действията си
пречи на промишлеността.
294 МУСОЛИНИ Военна политика

Разбира се, Мусолини не може да Войната, която си е наумил,

признае публично, че корпорациите трябва да бъде нов принос в усилията
са провал. Той просто ги подменя с за разрешаване на икономическите
алтернативни органи, които често си проблеми на Италия. Завладяването
пречат взаимно в общата на Етиопия ще свърже двете
административна бъркотия. Скоро съществуващи колонии Еритрея и
модната дума вече не е Сомалия и той си представя как
корпоративност, а no-скоро изпраща милиони италиански
самозадоволяване, тъй като Дуче заселници в една обединена Източна
отчита необходимостта да подготви Африка - веднъж е спомената
Италия за военновременни условия, цифрата десет милиона. Мусолини не
когато вносът ще бъде затруднен. може да си позволи да послуша
През февруари 1935 г. той поставя реалистите, които знаят, а и той ня-
целта страната да зависи колкото кога е знаел, че колониалните
може по-малко от външни доставки. начинания обикновено поглъщат
Обяснението му е, че след много повече средства, отколкото си
десетгодишна „битка за пшеница" струва. Той предпочита съветите на
Италия вече се самозадоволява с онези, които смятат или поне се
основните хранителни продукти и преструват, че за няколко години
сега може да изхрани почти два пъти италианските заселници могат да
повече население от нейното. превърнат Етиопия в богата
Малцина слушатели знаят, че това е икономическа придобивка,
абсолютно невярно. И добавя, че би фантазира, че там има големи златни
искал преди 10 години да е разбрал
необходимостта от същата
независимост от промишлените
продукти.
Той очевидно не проумява
напълно, че голямата програма за
оръжейно производство неизбежно
ще увеличи, а няма да намали
зависимостта на Италия от внос. За
него думата самозадоволяване -
както корпоратив-ността - се
превръща сякаш в магическо
заклинание, което само по себе си ще
разреши главните проблеми на
военновременната икономика.
Думата е привлекателна, но ще се
окаже просто една илюзия.
залежи, диаманти, мед, желязо,
въглища и петрол. За Дуче е не по-
малко привлекателна и тайна заповед за подготовка на
перспективата да свика един-два
милиона етиопци в армия, която ще
стане доминираща сила в целия
Африкански континент, щом новата
колония бъде индустриализирана.
След като през 1932 г. е подготвен
един предварителен план за операции
срещу Етиопия, през август 1934 г.
Мусолини вече смята, че войната не е
далеч. В края на лятото се пращат
големи военни доставки, а през
октомври от французите се иска да
разрешат на Италия свобода на
действия за „икономическо
проникване" в района. В началото на
декември при Вал Вал (където
италианците, са установили гарнизон
на около 130 километра навътре в
етиопска територия дори според
собствените им военни карти) става
една от многото престрелки. Мусо-
лини я използва като удобен претекст
за нови войнствени приготовления.
Той отказва да отнесе инцидента край
Вал Вал до арбитраж, а както в
Корфу през 1923 г. настоява за
парични компенсации и за
наказването на „виновниците" за тази
„агресия" срещу Италия.
В края на декември Дуче издава
„пълното завладяване на Етиопия".
Вече се усеща известна прибързаност
- не само защото превъоръжаването
на Германия скоро ще го принуди да
държи по-голямата част от армията
си в родината, но и защото Етиопия
се европеизира и той трябва да
действа, преди тя да получи
достатъчно модерни оръжия и воен-
на подготовка. Отначало Мусолини
смята, че една моторизирана и готова
да използва отровни газове армия от
160 000 души ще е достатъчна. Той
не иска да обявява война официално,
заради изненадата. Възнамерява да
обяви, че действа в самозащита -
така ще избегне възможността
въпросът да бъде внесен в
Обществото на народите. Дуче смята
първо да сключи сделка с франция, а
после да подкупи англичаните да
останат пасивни, като им се разреши
да вземат район от Етиопия.
През януари 1935 г. е подписан
официален договор с Франция.
Главната му цел е да се създаде
общ фронт
296 МУСОЛИН
И политика
срещу нацистка Германия, но се говори за тайно устно
уверение от премиера Пиер Лавал, че Франция ще си
затвори очите пред едно италианско нахлуване в Етио-
пия. Лавал винаги го е отричал и твърди, че бил уведо-
мен само за италианско икономическо проникване.
Мусолини по-късно признава, че не му е казал нищо за
евентуална война. Но той почти сигурно е намекнал
пред французите, че едно икономическо проникване
предполага известен политически контрол и двете стра-
ни се задоволяват да оставят въпроса неуточнен. Мусо-
лини обаче поема значителен риск да разчита на неясни
намеци, когато му е много необходима френска помощ
за войната, която твърдо е решил да води.
През февруари и март той продължава да уверява
другите страни, че няма никакви агресивни намерения.
По това време чуждите дипломати вече хранят дълбоки
подозрения, но им е трудно да повярват, че Мусолини
подценява до такава степен германската заплаха и об-
мисля голяма война в Африка. В самата Италия той на-
режда да се пази абсолютно мълчание за военната под-
готовка, но неофициално изтървава фразата, че Италия
може да е в добро здраве само ако води война на всеки
20-25 години. Подготвя се раздаване на газови маски и
репатриране на някои от десетте милиона италианци, за
които се смята, че живеят в чужбина.
Дуче, разбира се, знае, че англичаните няма да харе-
сат много намерението му за война с Етиопия, но разчи-
та, че те са толкова разтревожени от Хитлер, че ще си
направят оглушки. Във всеки случай собственото им ко-
лониално минало трябва да ги накара поне да приемат
свършения факт, ако им даде подходящ рушвет.
На 29 януари той уведомява Лондон, че би искал да
разговаря за сферите на влияние в Източна Африка, но
не проявява никаква прибързаност. Посланикът Гранди
дори казва на англичаните, че въпросът е сравнително
маловажен. Отново се дава обещанието, че Италия няма
абсолютно никакви агресивни намерения. Може би
Мусолини просто търси пак неясно споразумение както
Военна 297
с французите, което - без да му връзва ръцете - ще му
позволи да каже по-късно, че правителството в Лондон
няма никакви основания да бъде изненадано, когато вой-
ната избухне. В отговор англичаните приветстват анга-
жимента му да избягва война и неведнъж ясно му каз-
ват, че ще сгреши безнадеждно, ако прибегне към сила.
За нещастие и тогава, и по-късно Гранди е заинтере-
сован най-вече да поласкае Мусолини, че англичаните
му се възхищават много. И да го убеди, че са достатъчно
лицемерни да го подкрепят в една война. Ако се стигне
до най-лошото, те са декадентска раса, която никога ня-
ма да устои срещу мощта на фашистка Италия.
Освен с краля Мусолини няма защо да се съветва с
никого за решението си да воюва - нито с министрите си,
нито с Великия съвет. Той презира твърде много цивил-
ните си колеги и, както признава, се опасява, че могат да
възразят срещу онова, което вече е решено от неговия
инстинкт и „убеждение". Според него към консултации
прибягват само хора без воля. Той уведомява началника
на полицията, че предстои война някъде през следващи-
те няколко месеца, но не казва срещу кого. Едва през
февруари 1935 г. е по-откровен, когато уведомява каби-
нета, че се подготвя голяма военна операция. Въоръже-
ните сили са готови, основните хранителни продукти са
осигурени и дори доставките на въглища и петрол вече
не са проблем.
Дуче възнамерява да запази за себе си общото ръко-
водство на операцията. В един момент на полевия ко-
мандир Де Боно е наредено да няма никакви преки взе-
мания-давания с армейския щаб. Към март плановете са
преразгледани и се предвижда армията от 300 000 души
да включва равен брой фашистки милиционери и редов-
ни войници. Де Боно разбира, че милицията няма почти
никаква военна подготовка и не става за нищо. Когато е
притиснат, Мусолини изразява готовност да изпрати
много повече хора. Престижът на фашизма изисква вой-
ната да бъде спечелена бързо и убедително независимо
на каква цена.
298 МУСОЛИН
И политика
Накрая в Източна Африка са изпратени повече от по-
ловин милион войници и волнонаемни - огромна армия,
далеч по-голяма от всичко, използвано дотогава в една
колониална война. Няколко милиона тона материали и
техника трябва да бъдат превозени на 3000 или повече
километра. Според един висш офицер това е близо 10
пъти над необходимото, но Мусолини настоява, че изп-
ращането на един армейски корпус в повече би било
грешка в правилна посока. Особено като се има предвид,
че „по-късно може да ни потрябват, за да завладеем Еги-
пет и Судан". Де Боно е стъписай, когато разбира, че не-
говите определени изисквания са умножени по такъв
небрежен и произволен начин, а тъй като пристанищните
съоръжения в Масава могат да обработват само 3000
тона дневно, някои кораби ще трябва да чакат седмици
или месеци, преди да бъдат разтоварени.
Хитлер изчаква тази подготовка да стигне напреднал
стадий и после сепва света, като оповестява официално,
че германците ще се превъоръжат, пренебрегвайки огра-
ниченията на договора. Мусолини, който тайно съдейст-
ва за това, изведнъж осъзнава, че е много уязвим, тъй
като почти цялата му армия е ангажирана в Африка. Ед-
на статия в неговото месечно списание с обвиненията, че
Германия и Япония се опитват да господстват над света,
отразява тревогата му. Заедно с това се твърди, че гер-
манците са ужасени от Мусолини и знаят, че той е доста-
тъчно силен, за да попречи на експанзията им в Цент-
рална Европа. Той има наглостта да предупреди британ-
ското правителство, че Хитлер изпраща оръжие в Афри-
ка и може би възнамерява да насъска „негърската раса
срещу европейците". Вероятно британските политици
„не могат да разберат манталитета на германците", но
те няма да сгрешат, ако го послушат и изградят силни
военновъздушни сили колкото може по-бързо.
За да се посрещне това потенциално фашистко пре-
дизвикателство, през април са организирани разисква-
ния с френския и британския министър-председател. Из-
браното за тях място е Стреза, така че не е нужно Мусо-
Военна 299
лини да напуска Италия. Тъй като е домакин, ще трябва
да председателства срещата и да състави дневния ред.
Външното министерство му предлага да се възползва от
тази възможност и да повдигне въпроса за Етиопия. Той
обаче знае, че Великобритания гледа враждебно на аф-
риканските му амбиции и не иска да рискува било вето
върху тях, било загубата на престиж, ако под неговото
председателство конференцията не успее да свърши
главната си работа.
Основният му интерес е да постигне "съгласие за съз-
даването на онова, което става известно като „фронта
Стреза" срещу Германия, защото без сигурност по север-
ната, си граница не може да рискува една война в Афри-
ка. Затова моли британските делегати Етиопия да не се
обсъжда освен неофициално, извън залата на конферен-
цията. Те се съгласяват, макар че някои от съветниците
им, а и от неговите служители смятат, че това може да
бъде голяма грешка. Тяхното мълчание му дава по-къс-
но основание да твърди, че тъй като в Стреза не е регис-
триран никакъв официален протест, англичаните - както
и французите - ще го оставят да прави каквото си иска.
Мусолини изявява цялата си лукавост и безочливост.
Но постигнатото от него има външен ефект без съдър-
жание. Той вече знае, че Лондон се противопоставя кате-
горично на неговата война и това нееднократно е изтък-
вано недвусмислено зад кулисите в Стреза. Англичаните
посочват, че Етиопия е член на Обществото на народите
и всяко посегателство срещу териториалната й цялост
ще предизвика положително намесата на външния свят.
Те несъмнено се надяват, че италианците само се опит-
ват да сплашат Етиопия да направи отстъпки.
Мусолини не ги осветлява по въпроса. По-късно ска-
лъпва историята, че на последното заседание на конфе-
ренцията написал думите „в Европа" в окончателния
текст на споразумението, което задължава другите да
приемат, че извън нея той има пълна свобода на дейст-
вие. Но това не е вярно - под предлог, че въпросът е вто-
ростепенен, той самият много иска да убеди делегатите
300 МУСОЛИНИ иисппапили i niva

да не се занимават с Етиопия на интересува. Той вече е изразходвал

конференцията, а по-късно използва огромни средства за подготовка на
мълчанието им за оправдание на своята колониална война и
колониалната си война. „възнамерява да даде на Италия
Последвалата неяснота е скроена нещо в замяна на тази негова
преднамерено от него, защото инвестиция". По мнението на
Мусолини знае, че иначе ще трябва Гранди новата възможност да
да се вслуша в нееднократното предизвика Обществото на
предупреждение на англичаните да не народите доставя на Мусолини по-
води война. Този път те го правят голямо удоволствие от анексирането
открито още на другия ден след на Етиопия.
срещата в Стреза. Тъй като неговите Чак до май 1935 г. той не
военни приготовления стават все по- изоставя антигерманската си
очевидни, от Лондон изпращат нови позиция и продължава да говори, че
тайни съобщения. Те предупрежда- при необходимост ще „унищожи"
ват, че Етиопия е склонна да приеме Хитлер. Подписано е тайно военно
арбитраж, а ако Италия продължава споразумение с франция за
да малтретира една много по-слаба съвместна защита на австрийската
страна, ще отблъсне потенциалните независимост, а с френския
си приятели. Освен това военните генерален щаб е обсъдена
действия ще унищожат системата за стратегията за война с Германия. Но
колективна сигурност, от която фактически той е на път да тръгне в
Италия и други страни могат да обратна посока. Още в края
спечелят много.
Мусолини не е човек, който се
трогва от подобни аргументи. Той
дава да се разбере, че ако му
попречат, ще напусне завинаги
Обществото на народите. Дуче се
надява на казаното от Гранди и от
десния печат в Лондон - в крайна
сметка повечето хора в Англия, освен
„пацифистите и стариците", ще
приемат италианския империализъм,
макар да не го подкрепят активно.
Във всички случаи, добавя той,
неприязънта на световното общест-
вено мнение изобщо не го
на май, дори преди военния пакт с
франция, Дуче уведомява
германците, че е готов за основна
преориентация на политиката си
далеч от „фронта Стреза" - срещу за-
падните демокрации.
В продължение на няколко години
той прехваща съобщенията от
френското и британското посолство в
Рим и сигурно получава потвърждение,
че Лондон и Париж (въпреки че други
се мъчат да му внушат обратното) са
твърдо решени почти на всяка цена да
не рискуват война с Италия. Затова
когато през юни англичаните
предлагат въпросът за Етиопия да
бъде уреден чрез преговори, той не
смята, че трябва да го приеме
сериозно. Превъоръжаването на
англичаните току-що е започнало и той
сигурно знае, че в Лондон има таен
ангажимент да се даде предимство на
японската заплаха в Далечния изток.
Дуче вярва безпрекословно, че
Великобритания е залязваща сила,
загубила волята си да защищава
империята, а Гранди съветва от
Лондон, че щом англичаните не са се
възпротивили на Япония и ще отмъсти за поражението на
Германия, ще отстъпят и пред
Италия, ако тя остане твърда. Това
становище е подсилено и от
станалите наскоро разисквания в
дискусионния клуб на Оксфордския
университет, които отхвърлят идеята
за война за краля и отечеството,
фашистката пропаганда постепенно
раздува решението на една малка
студентска група и го представя като
единодушното мнение на студентите
от Оксфорд и Кеймбридж, а после и
като пацифистки вот на цялата
британска младеж. Мусолини
отказва да слуша хора, които
оспорват това.
Докато седмиците се изнизват
без нищо повече от устни протести
от други членове на Обществото на
народите, той чувства, че планът му
върви добре и става още по-
войнствен. Публично Дуче изброява
91 примера за етиопска „агресия" и
твърди, че просто упражнява правото
си на самозащита. Но неофициално
заявява, че дори ако може да получи
цялата тази огромна империя чрез
преговори, би предпочел войната -
защото единствено военната победа
Военна JVJ

политика

Италия от Етиопия на военновъздушните

през 1896 г. Той иска сили заявява смело,
„война заради самата че може да атакува и
война, тъй като потопи британския
фашизмът се нуждае флот в Александрия
от величието на една за няколко часа.
победа", въпреки че Вероятно, за разлика
отново е предложен от Генералния щаб,
за Нобеловата не знае, че едва
награда за мир. половин дузина
Известно време дори самолети имат
обмисля идеята да необходимия радиус
отиде в Източна на действие и не
Африка и лично да разполагат с
контролира хода на бронебойни бомби, за
военните действия. В да повредят вра-
непубликувани речи жеските кораби.
заявява, че иска да В подобни
накара целият свят да моменти на еуфория
се преклони пред Дуче изобщо не се ин-
волята му, а ако тересува и вслушва в
етиопците упорстват, логични аргументи.
ще подложи страната Ако е необходимо, той
им на „огън и е готов и за
грабеж". европейска война и
Към август твърди фантазьор-ски,
Мусолини вече че за един ден може
говори за война и да мобилизира десет
срещу милиона души или
Великобритания, ако дори повече. (За
тя му пречи. Неговите четири години през
генерали и адмирали Втората световна
са силно война той мобилизира
разтревожени и се едва една трета от
мъчат да го убедят, тази цифра.) Готов е
че няма никаква да види Европа „да
възможност да води избухва в пламъци".
подобна война. Той „Ако не успея -
самият като министър добавя той, - чака ме
бесилка." Но ако насочена към
спечели, ще вземе помирение с Италия.
Етиопия, после и При ограничените им
Судан, като свърже възможности и
така многобройни
източноафриканската ангажименти, особено
си империя с Либия. в Далечния изток,
На 19 септември няма никаква
са разпратени сериозна вероятност
заповеди да се плани- англичаните да се
ра евентуално намесят сами в
нападение срещу защита на етиопската
Судан, както и срещу независимост. Но
Кения и Британска когато в италианския
Сомалия. печат започват да се
Същевременно появяват статии за
неговите пропагандни евентуални нападения
централи обвиняват срещу Суец,
англичаните, че се Гибралтар и Малта, в
противопоставят на Лондон смятат за
Мусолини единствено благоразумно да
защото възнамеряват подсилят флота в
сами да завладеят Средиземно море.
Етиопия. Мусолини неофици-
Както му е ално казва на
известно от англичаните, че на
прехващаните тяхно място би постъ-
съобщения, пил точно така. Но
британската публично извърта
политика през нещата, сякаш това е
септември непоносима заплаха и
продължава да е хитро я използва, за
да разбу-ди
патриотични
настроения в
родината. Тръгват
приказки за
потопяването на
британския флот при
едно изненадващо
нападение, за някаква
команда от пилоти-са-
моубийци, водена
лично от
командващия BBC,
както и за англичаните никога
въображаем няма да дадат първия
бомбардировач, който изстрел срещу
може да лети от Италия, докато
Италия до Лондон на вярват, че главната
такава височина, че опасност идва от
изобщо няма да бъде Германия или
засечен. Япония. Военните и
Командващите всички останали в
различните родове Италия са възхитени,
войски са удивени от когато той се оказва
неговата увереност, прав.
защото знаят, че Има нещо
разказите му за впечатляващо в
относителната неговата
слабост на британския предизвикател-ност
флот са чиста фан- през тези последни
тазия. Италия седмици преди
получава над три началото на войната.
четвърти от своя Той има малко
внос по море и даже приятели в
трябва да изпраща с Обществото на
кораби питейна вода народите. Във
за войските си в Ватикана смятат, че
Източна Африка. може би леко се е
Това я прави крайно побъркал и папата,
уязвима. Адмиралите въпреки всеобщата
докладват, че ако се подкрепа за този
стигне до война, те не „католически
могат да опазят дори кръстоносен поход",
италианското размишлява дали да
крайбрежие от не порицае публично
обстрел. Но „една цивилизована
Мусолини преценява нация, която е тръгна-
правилно, че

ла да заграбва друга страна". Според американския пос-
ланик Мусолини не е луд, а действа „съзнателно, реши-
телно, неумолимо, безмилостно и почти злобно", а спо-
ред британския му колега той е „удивително спокоен,
без никакви угризения на съвестта", но създава „непре-
къснато впечатлението на човек, който е жертва, а не
господар на съдбата си".
Световното обществено мнение, общо взето, се въз-
правя срещу човека, който попарва илюзиите на едно ця-
ло поколение с предизвикателството си към Обществото
на народите и с погребването на идеята за колективна
сигурност. Без нея страните ще трябва да прибягнат към
скъпа надпревара във въоръжаването. Но Мусолини
повтаря, че общественото мнение не го интересува, тъй
като знае твърде добре от личен опит, че във всяка стра-
на то е просто манипулирано от собствениците на вест-
ници.
ВОЙНА В ИЗТОЧНА АФРИКА (1935-1936)
Стратегическите планове на Мусолини се основават
на предположението, че етиопците са зле въоръжени. Те
може би имат неколкостотин картечници и десет невъо-
ръжени самолета, но публично твърди, че са снабдени
добре с най-модерни оръжия. При неоспоримото превъз-
ходство във въздуха той знае, че неговата авиация може
да изпълни отдавна подготвената стратегия за терор над
гражданското население и да го принуди да капитулира.
Дуче възнамерява да унищожи главните етиопски градо-
ве чрез бомбардировки. Ако е необходимо, разчита и да
подкопае лоялността на вражеските командири с големи
подкупи, както по-късно ще прави и с други страни, които
смята да нападне.
На 2 октомври италианският народ е привикан на
градските площади чрез камбани и сирени, за да чуе по
високоговорителите неговото съобщение, че войната е
започнала. Стараче грижливо е репетирал процедурата
по привикването предишния месец и се говори, че 27 ми-
лиона души са участвали в тази най-голяма инсценирана
DUCHIiallUJini niva
церемония в историята на човечеството. Не е обявена
война, за да не се признае, че Етиопия е равностойна. До-
като ескадрила самолети излита да бомбардира град Адо-
ва, Мусолини уведомява Обществото на народите, че Ита-
лия е жертва на варварска и непредизвикана агресия. В са-
молетите са двамата му най-големи синове и зет му Галеа-
цо Чано. Малкият син Бруно е спрян от училище, за да не
изпусне този славен момент, и едва 17-годишен, след сък-
ратено обучение, получава разрешително за пилот.
Италианците посрещат началото на войната с изне-
надващо малък ентусиазъм. Самият Мусолини го приз-
нава. Твърдението му, че това е война за защита от вар-
варска агресия, не е убедително. Мнозина не отговарят
на призива му да се запишат доброволци. Онова, което в
крайна сметка разбунва народа, както може би е очак-
вал, е единодушното осъждане от 50 страни-членки на
Обществото на народите. То му е достатъчно, за да убе-
ди италианците, че родината им е в опасност. Начаса
всички добри патриоти се сплотяват зад каузата.
Съгласно клаузите на хартата на Обществото на на-
родите всяка страна членка, която нападне друга, се смя-
та във война с останалите и затова от тях се иска да
прекратят търговията с нея. Мусолини признава, че е на-
рушил хартата, но твърди, че едно порицание на Италия
ще бъде неоправдан опит за нейното унижение. Тя не бива
да се третира наравно с нецивилизована Етиопия. Въпреки
това той е осъден. Това публично порицание в Женева му
печели в родината подкрепа, която, по собствените му
признания, иначе нямаше да има. Неудобството е, че така
той е отрязан от западните демокрации.
Налагането на икономически санкции съгласно хар-
тата е задължително. Страните, които все още се надя-
ват на колективната система за сигурност, разчитат на
тях. Обаче санкциите се оказват практически безполез-
ни. Тъй като няма прецеденти, изработването на механи-
зъм за прилагането им от толкова много страни е бавна
работа. Санкциите са достатъчно ефикасни за популяри-
зиране на войната в Италия, но съвсем недостатъчни, за
20. Мусолини

да прекратят сраженията. Няма споразумение за затва-
ряне на Суецкия канал за военен трафик, нито за забра-
на на петролните доставки, да не говорим за военни
действия срещу Италия. Както много други, Мусолини
твърди, че липсата на петрол би прекратила войната за
една седмица. Но при друг случай заявява, че разполага с
предостатъчно запаси, а очевидно руснаците и американ-
ците са готови да компенсират недостига. Както обикно-
вено, подобни противоречиви забележки се правят, за да
впечатлят слушателите и съвсем не е задължително да
имат нещо общо с фактите.
Толкова много е казано за фашисткото военно уме-
ние и толкова важно е да се завладее възможно повече
територия, преди да се почувства влиянието на междуна-
родните реакции, че Мусолини пренебрегва съветите на
военните си командири и им нарежда официално да не
обръщат внимание на снабдителните пътища и да нап-
реднат веднага във вътрешността на Етиопия. Де Боно
роптае срещу некадърността на Мусолини като органи-
затор и стратег. Други обаче докладват в Рим, че истинс-
кият некадърник е самият Де Боно. Той залага на про-
дължителна война, а не на бърза и ефектна победа, как-
вато се изисква от политическата обстановка. Изборът
на такъв командващ очевидно е голяма грешка и някол-
ко часа след първото нападение Мусолини вече търси за-
местник.
Междувременно в Лондон и в Париж изпитват въз-
можно най-голяма тревога от този пробив във „фронта
Стреза", формиран от трите антигермански сили. Гран-
ди в Лондон е толкова зле информиран за политическите
решения на Рим, че понякога трябва да се осведомява от
британското правителство. Той неофициално се опитва
да убеди англичаните, че войнствените публични изявле-
ния на Мусолини са предназначени за ушите на италиан-
ците и в чужбина не бива да ги вземат сериозно.
Без да уведоми посланика си, Мусолини изпраща
свои пратеници в Лондон. Те само увеличават обърква-
нето. Един от тях прави предложения за компромисно
военна нилитика
уреждане на проблема. Когато етиопците изпращат в
Рим пратеник, за да разисква условията, Мусолини от-.
казва да се срещне с него под предлог, че може да е наемен
убиец. Вместо това Дуче сключва странно споразумение с
един очарователен мошеник на име Якир бей, който
обещава или да отвлече Хайле Селасие и да го изпрати в
Италия, или да го измами, като инсценира битка, която
италианците ще спечелят. След това етиопците ще
приемат компромисен мир чрез споразумение, което не
накърнява престижа им. В продължение на два месеца
фашисткото правителство продължава да разиграва тази
невероятна схема, след което Якир бей е подкупен щедро
да си мълчи по този донякъде, както се признава по-късно,
позорен епизод. От архивите изчезват някои от
документите за него.
През декември французите и англичаните правят но-
ви предложения за компромис, който ще даде на Италия
повечето от онова, което иска. Мусолини е готов да
приеме плана „Хоър-Лавал" като основа за разисквания
и като разколническо влияние върху другите членки на
Обществото на народите. Но един изблик на народното
негодувание във Великобритания срещу такова преда-
телство спрямо Етиопия принуждава Семюъл Хоър да
подаде оставка като министър на външните работи. То-
ва дава възможност на Мусолини да отхвърли цялата
идея, като твърди, че е принуден да се откаже против во-
лята си.
Декември е труден месец за Дуче. Неговите колеги
смятат, че той вероятно няма ясна политика и предоста-
вя всичко на съдбата. Някои се питат дали би могъл да
оцелее след почти единодушното осъждане от западния
свят. Много министри и фашистки сановници са изпра-
тени да се бият в Етиопия, за да покажат, че по душа си
остават добри отрядници и всички да видят, че Дуче мо-
же лесно да управлява и без тяхната помощ.
Балбо отбелязва, че техният лидер им е наложил вой-
ната без никакви предварителни разисквания или кон-
султации и че „рядко начинание от подобен мащаб е

предприемано толкова неумело или с такава наивност.
Подготовката в политическо, дипломатическо, финансо-
во, дори военно отношение беше напълно недостатъч-
на." Мусолини „живее в изолация между четири стени,
не вижда и не чува нищо от реалността... обкръжен
единствено от ласкатели, които му казват само онова,
което той иска да чуе. Ако някому повтарят сто пъти на
ден, че е гений, той накрая ще повярва в собствената си
непогрешимост."
Победата е оправдание и Мусолини я чака от мар-
шал Бадолио, заместника на Де Боно. Бадолио е упълно-
мощен да използва терористични методи по свое усмот-
рение, включително да разрушава села и да прилага ши-
роко отровен газ. Макар че самият Мусолини е приел
международен закон, който забранява употребата му,
той продължава да го смята за обикновено оръжие по
време на война, стига да може да се потули. Готов е при
необходимост да използва и бактерии за разпространява-
не на заразни болести. Тъй като Якир бей и други пос-
редници не успяват да завладеят Етиопия крадешком,
взема се решение да се хвърлят всички възможни военни
средства. Какъв е смисълът в продължение на десет го-
дини да се трупат стотици тонове газ в Източна Африка,
без да бъде използван за терор и деморализиране на про-
тивника.
Някои италианци протестират, когато разбират, че във
войната се прилагат подобни методи, но фактите са добре
потулени от широката публика. Всички слухове се опро-
вергават категорично или пък се измисля, че тъкмо ети-
опците хвърлят газови бомби срещу италианците. Дълго
след рухването на фашизма Бадолио, който дотогава отри-
ча, признава използването на газ, но само веднъж като ек-
сперимент. Министърът по африканските въпроси в край-
на сметка казва, че са хвърлени три малки газови бомби.
Тези признания идват след години, когато са публикувани
десетки документи, доказващи съвсем друго.
Може би самата употреба на газ заслужава по-малко
внимание, отколкото големите усилия, положени, за да
Военна политика
се прикрие неговото използване. За Мусолини е необходи-
мо светът да повярва, че Италия е цивилизована държава,
която се бие с варварска страна, така че документите трябва
да бъдат внимателно подправени. Той не иска хората да
мислят - а някои вече подозират, - че италианците са побе-
дили с тайни варварски методи. Преди всичко той знае кол-
ко много ще пострада фашисткият престиж, ако фактите
станат известни и отблъснат потенциалните симпатизанти.
Тайното оръжие на Мусолини е иприт* и той иска да го за-
пази в тайна, за да може да го използва отново.
В началото на 1936 г. огромната армия на Бадолио
започва настъпление от север, а армията на Грациани
-от Сомалия на юг. Мусолини разбира, че изобщо може
да бъде избегнат един компромисен мир. Възниква нова
опасност, когато англичаните най-после решават да
предложат забрана върху доставките на петрол. В отго-
вор той заплашва, че санкциите ще бъдат сигнал за него
да напусне Обществото на народите и евентуално да
атакува Судан. Но насърчава и умиротворителите, като
продължава да води отделни разисквания в Рим, Женева
и Джибути, създавайки впечатлението, че може би все
още е готов да приеме някакво предложение.
Гранди се опитва да си върне доверието на Мусоли-
ни. Той съобщава от Лондон малко невероятната нови-
на, че крал Едуард иска италианците да знаят, че тайно е
на тяхна страна и уж казал пред него, че британското
правителство се е заело с един „абсурден и престъпен"
опит да подкрепя Обществото на народите. Гранди полу-
чава нареждания да предизвика паника в Лондон, като
заплаши с война. В английски вестници ще бъдат прока-
рани статии, в които се твърди, че Италия разполага с 8-
милионна армия и с най-силната авиация в Европа така
че всяка съпротива срещу нейните справедливи искания
не само ще се провали, но може да доведе и до хегемо-
ния на Германия в Европа.
* Иприт - отровен газ, който причинява обрив на кожата и общо
отравяне. Употребен за първи път от германците при Ипър в 1917 г.
-Бел. ред.
 МУСОЛИНИ
В началото на май Бадолио окупира Адис Абеба и по
всичко изглежда, че войната завършва победоносно. От
италианската общественост се крие фактът, че по-голя-
мата част от Етиопия остава независима и че ожесточе-
ните сражения ще продължат през следващите три годи-
ни. Виктор Емануил е провъзгласен за император на
мястото на „синьор Тафари", а Мусолини съобщава, че
етиопските военнопленници вече ще бъдат екзекутирани
като „бунтовници". Генералите му са упълномощени да
продължат използването на отровен газ и да водят „сис-
темна кампания на терор и изтребление", стига тя да ос-
тане тайна. Специално им е наредено да ликвидират
малката група интелектуалци, които могат да оглавят
едно съпротивително движение, и това да стане чрез ек-
зекуцията на 10 етиопци за всеки убит италианец.
Със създаването на италианска империя Мусолини
постига целта, която си е поставил преди много години.
Обществеността в страната е възхитена да научи, че ети-
опците единодушно приветстват завоевателите, донесли
им цивилизацията, справедливостта и добродетелите на
западния свят. Европа също е успокоена, когато разбира,
че сега Италия е „удовлетворена сила" и няма други те-
риториални амбиции, фашизмът вече ще бъде консерва-
тивен, срещу насилието, срещу революционерите, „от
другата страна на барикадите". Дуче уверява по-нататък
англичаните, че няма нищо вярно в слуха за намерения-
та му да набере голяма армия от етиопци. Нищо от това
не е вярно, но той се надява, че ще му повярват.
Мусолини неофициално признава, че тази война мо-
же би е била неморална, но е убеден, че успехът е единс-
твеният приемлив морал. „Най-голямата колониална
война в цялата история" е планирана и спечелена лично
от него. Той се надява, че всички са разбрали това, и на-
режда успехите на полевите командири Де Боно, Бадо-
лио и Грациани да не засенчват славата, която му при-
надлежи лично. Победата се описва като „шедьовър",
който е удивил света, тъй като военните експерти в Ев-
ропа били убедени, че Етиопия е непобедима. На
Военна политика 311
чужденци се заплаща да пишат книги, цитирани по-къс-
но в Италия като доказателство за единодушното възхи-
щение в чужбина. Не се споменава, че според някои вън-
шни специалисти кампанията е могла да завърши два
пъти по-бързо.
Трудно е да се прецени какво струва тази война. Спо-
ред етиопски данни, вероятно преувеличени, те са загу-
били близо половин милион души, а Италия изчислява
собствените си загуби на около 5000, предимно цветно-
кожи колониални войници. Мусолини отбелязва нетак-
тично, че би искал да са убити повече италианци, за да
излезе, че войната е била по-сериозна. Той похарчва бли-
зо целогодишен национален доход. Смята се, че необхо-
димото попълване на изразходваните в Африка бойни
материали е равностойно на въоръжаването на 75 диви-
зии, или от финансова гледна точка това покрива целия
военен бюджет за следващите три години.
Но според Мусолини хората ще повярват, че армията
излиза от войната с повече оръжие и бойна техника от ко-
гато и да било. Той говори със същото преувеличение за
новата колония като „обетована земя", която ще разреши
икономическите проблеми на Италия, фактически тя из-
цежда огромно количество от ограничените й ресурси.
Пропагандата трябва непрекъснато да повтаря много
такива заблуди, но въпреки това за външните наблюда-
тели е лесно да разберат, че тези огромни усилия оста-
вят Италия далеч по-слаба отпреди. Дългият снабдите-
лен път до Червено море е скъп и крайно уязвим. Войнс-
твените закани подтикват Великобритания към по-бързо
превъоръжаване. Макар неефикасно прилагани, иконо-
мическите санкции все пак дават резултат. Като отблъс-
ква западните демокрации, Мусолини е тласнат към по-
тесен съюз с германците и започва да губи голямото
предимство за Италия да насъсква една срещу друга двете
големи групи държави. Възможностите му за избор във
външната политика бързо изчезват - той вече е белязан.
Съединените щати започват да мислят, че фашистите са
банда безскрупулни гангстери, а много хора от-
312 МУСОЛИН
И политика
ново допускат, че ако не е луд, той най-малкото е в със-
тояние да се изяви и другаде като „бясно куче".
Отрицателните страни на неговата африканска победа
се разбират напълно едва по-късно. Накратко, Дуче ff
успешно се противопоставя на 50 страни в Обществото
на народите, за малко е централна фигура в световната ®
политика и англичаните признават, че той ги предизвиква
и печели. В самата Италия много скептици са повярвали
в неговия гений. Мусолини достига може би върха на
своята популярност.
Макар да говори, че е удовлетворен и няма други ам-
биции, той се убеждава, че щом може да спечели най-го-
лямата война в историята на човечеството, той е в със-
тояние да постигне нещо още по-велико. „Загубен е онзи,
който спре" - казва Дуче на един стар познат и не би
признал, че това е опасен лозунг. Той ще съумее някак
си да създаде голяма металургична промишленост в
Етиопия, за да произвежда всички оръжия, необходими
за армията от един милион войници, която ще набере
там, и разгласява, че учи упорито амхарски*, както подо-
бава на един владетел на империя. През март 1936 г.
Мусолини вече говори за неизбежността от нова война и
за необходимостта цялата икономика на страната да се
насочи към тази единствена цел. Голяма част от про-
мишлеността трябва да спре да работи за потребителите
и да се съсредоточи върху производството на оръжия.
Някои от неговите министри накрая решават, че прека-
лената му самоувереност, резултат от твърде лесната по-
беда над зле въоръжените и дезорганизирани етиопски
части, е каприз на съдбата, която го примамва по пътя
към окончателния провал.
Месеците след етиопската война са нов връх в рели-
гията на дучизма. Само по-силна личност от Мусолини
би могла да устои на ласкателството, с което ip отруп-
ват. Селяни коленичат пред него по нивите, жени дър-
жат децата си да ги благослови, а министрите crcW пра-
* Амхарски -южен семитски език, официален в Етиопия. -Бел. прев.
Военна 313
ви с часове в негово присъствие. Точно по това време
Стараче формулира общото правило при срещите - всички
трябва да тичат до бюрото на Дуче, а после бегом да изли-
зат, като на вратата спират за кратък поздрав.
Някои хора сигурно разбират, че това е прекалено и
опасно. Но не и той самият. Рояк щедро заплатени
журналисти от официоза печелят благоразположението
му чрез вече познатите клишета - че той е малко божес-
тво, божи наместник в историята, владетел на раса, на
която е отредено да властва през вековете. Майка му
става фигура за преклонение и в нейна памет учениците
пеят „Felix Mater"*. Неговото родно място и гробът на
родителите му са превърнати в светини, пред които по-
сетителите коленичат в знак на благодарност. В едно но-
во издание на биографията му от Пини се твърди, че в
целия свят го смятат за свръхчовек, дори за най-великия
жив гений, а между онези, които мислят така, са Ганди,
Дъглас феърбанкс**, Киплинг, Де Валера***, Стравинс-
ки, Лехар, Пиърпонт Морган****, Франклин Рузвелт и
„безброй други" (пасажът благоразумно е заличен в анг-
лийския превод).
ВОЙНА В ИСПАНИЯ (1936-1937)
Мусолини веднъж критикува Наполеон за недостатъ-
ка в характера му, поради който бляновете за империя и
военни победи накрая го смазват и водят до неговото па-
дение. Към 1936 г. някои забелязват същото и у Дуче.
Той вече съвсем не понася мъдростта му да бъде оспор-
вана и даже не може да оцени хвалбите, ако не са прека-
лени. Ивон дьо Беняк, журналист, който го опознава
добре през този период, е поразен от неговата ужасна са-
мота и загубата на контакти с обикновените хора. Мусо-
* „Felix mater" -„Щастлива майка". -Бел. прев.
** Дъглас феърбанкс (1883-1939) - американски филмов актьор.
-Бел. прев.
*** Еймън де Валера (1882-1975) - бивш министър-председател и
президент на Ирландия. - Бел. прев.
**** Джон Пиърпонт Морган (1837-1913) - американски финансист,
магнат и филашпроп. - Бел. прев.
314 МУСОЛИНИ военна политика

лини дори не обича да получава забелязва, че Дуче доста е напълнял.

полезни предложения, за да не Очите му са като стъклени и гледа
прозвучат като косвена критика, че е разсеяно, като че ли не вижда
пропуснал да направи нещо. Той събеседниците си. Все по-често той и
предпочита да го обкръжават ап- насаме говори, сякаш поучава
лодиращи тълпи и възхитени голяма тълпа, сякаш се мъчи да
придворни, за да бъде съвсем покаже какво огромно разстояние го
сигурен, че властта му е неоспорима. дели от обикновените смъртни.
Отавио Динале, един от неговите Мусолини излъчва същото лично
стари и доверени колеги от „Пополо обаяние, което Канталупо помни от
д'Италия", има смелостта да го пре- миналото, и създава познатото
дупреди да не се занимава изобщо впечатление за огромна
повече с външна политика, след като контролирана сила. Но изглежда
е постигнал такъв успех. У дома да вече живее в някакъв отделен свят,
не се откъсва от другите и да не се където не иска или не му е
доверява единствено на вътрешните необходимо да го информират за
си убеждения. Отговорът е, че за онова, което става навън.
разлика от други диктатори той има
имунитет срещу опасностите от * Цезар Борджия (1475-1507) - италиански
кардинал, политически и '"* военен лидер. - Бел.
тщеславие и самоизмама. прев.
Избягвайки фалшивата скромност,
Мусолини се сравнява с Гарибалди и
Цезар Борджия*. Той е
„непобедимият Дуче" - прозвище,
което някога намира за досадно, но
сега му доставя почти сладострастно
удоволствие. Обяснява на Динале, че
„завладяването на Етиопия не е
самоцел, а стъпка към други цели,
които вече са ясно очертани в ума ми".
Междувременно той е „нащрек,
изучава историята, чака да избере
подходящия момент", ръководен не
от капризи, а от провидението и от
непреодолимо чувство за някаква
мисия.
Фашисткият дипломат Роберто
Канталупо, друг стар познат,
отсъствал от страната три години,
при завръщането си в 1936 г.
] Джузепе Ботай - друг голям
почитател на Дуче, бивш отрядник
и вторият човек при фашизма,
задържал се най-дълго на
министерски пост - отбелязва тази
промяна в дневника си, обезкуражен,
че е все по-трудно да се добереш до
такава затворена личност. Според
Ботай някогашният склонен към
спорове Мусолини се е превърнал в
човек, който просто властно прекъсва
всяко възражение. Може да се вслуша
в него, но вече не го приема, защото
не дава другите да помислят, че
изобщо се съмнява или променя
решенията си. Ботай има свои
съображения да насърчава чувството
му за непогрешимост, както мнозина
около него, които не могат да си
представят да се лишат от
доходоносните и властни постове. Но
много от тях долавят, че нещо не е
наред. Те знаят, че Мусолини е жертва
на собствения си мит, който започва
да го завладява.
Подобни неща разказва и Джузепе
Бастианини, един от преуспелите
фашистки посланици, който след
десетилетно отсъствие през 1936 г. се
озовава отново близо до Мусолини.
Бастианини вече смята, че той се
стреми да прикрие плахата си
личност, като съзнателно се мъчи да
изглежда страшен за другите, но в
резултат не може да разговаря
свободно с хората около себе си. Като
че ли някаква невидима преграда го
дели от останалите и всеки, дойто
идва твърде близо, е унизяван или
наказван.
|"1 Обградил се с нищожества, той все по-
малко вижда в политиката изкуство да
се постигне споразумение или да се
изгладят разногласия. Харесва му да
удря на ляво и на дясно, да пречи на
другите да проявяват инициатива, да
действа така, сякаш може сам „да
превземе света с щурм".
Всеки министър, дръзнал да
предположи, че Великобритания е все
още сила, с която трябва да се
съобразяват, може да бъде посъветван
гневно да си държи езика. Другите
фашисти, твърди Бастианини, са се
отказали да говорят честно и открито
пред човек, който иска толкова да
вярва, че винаги е прав. За щастие,
той променя толкова често решенията
си, че ако искат нещо, те прос-
316 МУСОЛИН
И политика
то могат да изчакат вятърът да се смени. И гледат през
пръсти на една несъвършена система, защото са разбра-
ли как да се възползват от нея.
Дуче се опитва да оправдае навика да говори неиск-
рено, както и бързата промяна в мненията, като твърди,
че това отразява сложността и проницателността на не-
говите мисли. Според Алфредо Роко, един напълно лоя-
лен министър, неговият ум обикновено действа „не по
права линия, а на зигзаг, като на различни хора с различ-
ни мнения дава идеята, че е съгласен с тях, докато всъщ-
ност просто се опитва да намери решение за самия себе
си". Барон Помпео Алоиси, друг малко по-критичен и не
толкова ангажиран министър, отбелязва странния факт,
че обичайният му метод във външната политика е да
възприема две различни и понякога противоположни ли-
нии на поведение „с надеждата, че усложненията, които
могат да възникнат, в крайна сметка ще го освободят от
всякакви противоречиви ангажименти".
Мусолини вече изглежда отегчен от вътрешните
проблеми. Той твърди, че времето му повече от когато
и да било е заето с външните работи, т. е. с измислянето
на начини да наложи на другите страни собствените си
становища. Дотогава външната политика на Италия,
както преди, така и при фашизма, се стреми да поддър-
жа равновесие на силите в Европа, което ще й позволи
да действа като балансьор и да дава илюзията за сила.
Сега Дуче е достатъчно самоуверен да мисли за наруша-
ване на това равновесие, за да се възползва от една по-
дестабилизирана европейска система. Като се противо-
поставя на Обществото на народите, той принуждава ос-
таналия свят да се подчини на волята му и не възнамеря-
ва да остави италианците да се радват на приятни разв-
лечения в мирно време. Те трябва някак си да придобият
„войнствен манталитет". През 1936 г. Мусолини вече
очаква с нетърпение по-голяма европейска война, която
да стане проверка на собственото му умение и на силата
на фашистка революция.
Военна 317
И други вече могат да доловят, както Контарини де-
сет години по-рано, че той не се интересува от прегово-
рите като начин за разрешаване на международните
разногласия, а от създаването на допълнително напреже-
ние, за да сплаши другите страни да приемат неговите
желания. Дуче знае, че франция и Великобритания не са
готови за война, склонни са да заплатят висока цена за
мира и може да използва този факт у дома, за да създаде
вълнуващото усещане, че в чужбина се страхуват от Ита-
лия. Той се надява англичаните да отстъпят пред някои
от исканията му, ако ги заплаши да се съюзи с Хитлер.
Отначало предложението му към германците през май
1935,г. за сближаване между двете страни не е посрещнато
с особен ентусиазъм от Хитлер. Макар че харесва Мусоли-
ни и има голяма нужда от приятел в Европа, той гледа с
известно пренебрежение на фашистка Италия и би предпо-
чел съюз с Англия. По-късно италиански представители
присъстват на нацисткия митинг в Нюрнберг, който им
прави голямо впечатление. През септември се водят раз-
говори между ръководителите на двете военни разузнава-
ния. Към края на 1935 г. Мусолини решава, че ако Герма-
ния си възвърне силата в Европа, това би помогнало на
Италия. Все още е уверен, че може да попречи
промяната в равновесието на силите да отиде твърде далеч.
След като избухва войната в Етиопия, той отново намеква
за по-тесен съюз с Германия и твърди, че фашистката
идеология създава обща връзка между двете страни.
Мусолини ласкае Хитлер, наричайки го гений, й му казва,
че между тях има връзка, „продиктувана от съдбата, и тя
положително ще става все по-силна и по-силна".
Хитлер все още не обръща внимание на намека - мо-
же би знае, че фашистите правят подобни предложения и
на французите. Макар че не иска италианците да бъдат
победени в Етиопия, не желае да постигнат и големи
успехи. Докато им помага с продажбата на оръжие и
въглища, той тайно снабдява и етиопците и се радва, че
проточването на войната му дава възможност да завла-
дее италианските пазари на Балканите.
318 военна политика

Хитлер се възползва от етиопската почитател и ласкател. Чано

криза и за да вкара германски войски принадлежи към онази фракция във
в демилитаризираната област Рейн- фашистката партия, която започва да
ланд-Пфалц. Макар че успехът на застъпва становището, че вместо да
това дръзко предизвикателство към се стреми да бъде балансьор в
демократична Европа изненадва и равновесието на силите или махало,
дори тревожи Мусолини, то засилва което се люшка между две групи
интереса му към съюз с немците. държави, Италия трябва да избере
Няколко дни по-късно, на 1 април откровен съюз с Германия. Тази
1936 г., той нарежда на италианския фракция е съгласна с Мусолини, че
печат да направи кръгом и да стане западните демокрации са в упадък и са
прогермански. По същото време корумпирани от евреите, докато
неговият началник на полицията германци, италианци и японци могат
Бокини подписва споразумение с Хим- да бъдат утрешните господстващи
лер да сътрудничи тясно с Гестапо. раси. Италианците положително са
Следват разговори между достатъчно умни да се възползват от
генералните щабове на двете армии. немската мощ, без да бъдат експлоа-
Въпреки това Мусолини тирани, и в съюз с Германия накрая
продължава да дава официални ще стигнат до позиция, откъдето
уверения на франция и могат да властват в Европа цял век.
Великобритания, че в действителност е
на тяхна страна, а не с Германия.
Когато немците разбират това и се
оплакват от двойствената му политика,
той ги моли да не се засягат много, ако
му се налага да разправя лъжи в
Лондон. Със същото притворство
понякога продължава да твърди,че
никога няма да позволи съюз между
Германия и Австрия. Но вече започва
да допуска, въпреки съветите на
собственото му външно министерство,
че австрийската независимост може би
трябва да бъде пожертвана заради
съюза с Германия.
През юни 1936 г. Дуче назначава
за външен министър 33-годишния
Галеацо Чано, чиято главна (някои
казват единствена) квалификация за
този пост е, че е зет на Дуче, негов
 Първата задача на Чано е да
уреди намесата на Италия в
Испанската гражданска война.
Мусолини няма много добро мнение
за испанците, понеже смята, че има
арабски примес в тяхната раса. Но
той е заинтересован да гарантира
влизането на страната във
фашистката орбита като „карта срещу
англичаните", без да й се позволи да
стане твърде силна. Той вече е
изпратил оръжия на движения от
десницата там и е разрешил военно
обучение на испански групи в
Италия, които искат да свалят
правителството в Мадрид. Дуче
подкрепя един неуспешен преврат, но
отначало не е склонен да подпомогне
метежа на генерал франко.
Съгласява се да изпрати няколко
транспортни самолета, след като си
внушава, че ще бъдат достатъчни за
бърза и пълна победа.
Сметката е съвсем погрешна.
Веднъж заложил престижа на
италианския фашизъм, той трябва да
оказва все по-голяма помощ, въпреки
официалните му изявления, че
съблюдава строг неутралитет и няма
изобщо никакво вземане-даване с
Франко. Военните ръководители в
Италия, които познават истинската
слабост на войските си, съвсем не са
очаровани от тази военна
интервенция, особено когато
бляновете за бърза победа се
изпаряват. Но Мусолини не им дава
да се месят в операцията и я поверява
на Чано.
Когато трябва да бъдат изпратени
войски в Испания, Дуче отново
разчита не толкова на редовната
армия, а на черноризата милиция.
Това пак се оказва грешка. Той
разпорежда да се подберат
„доброволци", достатъчно високи, за
да бъдат добра реклама на фашизма,
когато човек ги види редом с
испанските войници. Някои обаче са
призовани против волята си, а
мнозина пристигат там без най-
елементарно обучение с оръжията,
които се очаква да използват. Както
и в Етиопия, редовната армия е
принудена да ги замести. По едно
време се прави опит да се убедят
германците за координирана обща ин-
тервенция в Испания и боевете да
приключат бързо. Те обаче съвсем не
горят от подобно желание и съзнават
изгодите от обвързаността на Италия
с нова изтощител-
муиилин военна
и политика
на война, която ще настрои още по-
враждебно западните демокрации.
Един незабавен успех е Другите
италианската окупация на Ба-
леарските острови и Мусолини
има идеята да създаде там
постоянна военна база, за да я
използва в бъдеще срещу франция.
Арконовалдо Бонакорси, един от
по-бруталните лидери на
милицията, е изпратен за про-
консул в Майорка и няколкото
седмици фашистки терор,
включително безразборно избиване
на военнопленници, съживяват
спомените за най-лошите
крайности на отрядничеството.
Едновременно същото се върши в
Източна Африка, където маршал
Грациани, поздравен от Мусолини
за фашисткото му усърдие,
продължава всекидневните масови
екзекуции.
През септември 1936 г.
Мусолини е поканен в Германия.
Той приема, но иска да изчака,
докато се подготви планът за
срещата както трябва. Всяко
посещение трябва да бъде шумен
успех за Дуче от пропагандна
гледна точка. Едно предварително
искане, което той безрезултатно
предявява, е нацистите да не
акцентират своята „омраза към
католицизма". Той не е толкова
разтревожен от техния
антисемитизъм, но предвижда
правилно, че нацистката политика
към религията ще възпре ита-
321
лианската общественост да одобри
един тесен съюз.
политически
разногласия не са толкова важни,
особено когато Хитлер обещава да
предостави на Италия свобода на
действие в Средиземно море. Мусо-
лини се мъчи да убеди германците,
че Италия има пълно господство
във въздуха над mare nostrum и че
британският средиземноморски
флот е в ръцете му. Съгласява се
да подкрепи всяко германско
искане за колонии, но
предупреждава нацистите да не
сключват никакви споразумения
зад гърба му с Великобритания,
още по-малко с франция, тези две
западащи нации. Желанието му е
единствено Италия да сключи
съглашение с Германия.
През октомври Дуче изпраща
Чано в Берлин да потвърди
съществуването на италианско-
германска ос, както вече открито я
нарича. За да издигне по-
надеждна
преграда между Германия и
Англия, той вероломно изпраща
копия от заловени британски
документи, за да внуши, че
англичаните се подготвят за война
срещу двете фашистки държави.
За щастие - така разправя Чано на
хората, - Италия вече превъзхожда
по военна мощ Великобритания и
Франция, затова няма защо да се
страхуваме от някаква британска
реакция.
В отговор Хитлер отново
потвърждава, че Германия гледа
към Източна Европа и Балтика за
своята експанзия, така че Италия
може да разполага със Средиземно
море. Той добавя с добре
премерено ласкателство, че
„Мусолини е водещият държавник
в света, с когото изобщо никой
друг не може Ьа се сравнява".
Чано се връща от Берлин уверен, че
„дър"жи германците в джоба си", а
Хитлер е лекомислен,
повърхностен човек, който изобщо
няма дарбите на Мусолини и може
лесно да бъде манипулиран да
служи на италианските интереси.
Създаването на тази ос
предизвиква тръпнеща възбуда у
Мусолини и той отново говори за
нетърпението си да изяви своето
мъжество като пълководец. Към
октомври 1936 г. Дуче вече има
ясна идея как да извърши внезапно
нападение срещу британския флот
в Малта. Войната, преценява той,
ще свърши за седем седмици. Глав-
ните вестници на режима подемат
темата и повтарят как фашистите
са разработили нов стил на
нападение, основан върху
тактиката на отрядничеството.
Тази „светкавична атака" може да
победи всяка страна, а де-
мокрациите трябва вече да са
разбрали, че идеята им за
колективна сигурност е илюзия,
фашизмът предпочита да се обляга
на собствената си военна мощ, за да
получи по-справедлив дял от
богатствата на света.
Мусолини знае от чуждия печат
и от прехващаните съобщения, че
предизвиква все повече неприязън
и подигравки в Лондон.
Непривикнал на критика и
присмех, той понякога реагира с
несдържан гняв. Обидно е фа-
шизмът да бъде сравняван с
латиноамериканската диктатура,
особено когато сравнението се
прави от „низши раси" в Северна
Европа, подведени от
лъжеисторици ка-
21. Мусолини
IV! У Военна 323
CUJIJ1HJ1
политика

то Хюм* и Гибън** да гледат с материални възможности,

неуважение на Италия. Англия населението на Англия и франция
вероятно завижда на Италия за намалява, добавя той. Само този
новата й мощ при фашизма, а може факт означава, че Италия може да
би просто не е в състояние да раз- ги предизвика без никакъв риск.
бере, че Британската империя е Мусолини контролира лично
обречена и че една нова статистическия институт, който
Италианска империя е наследила следи внимателно спада на
задачата да защитава западната раждаемостта във всяка голяма
цивилизация и белите раси. страна. Според него това е важен
Презрението на Мусолини към проблем, „проблем на проблемите".
англичаните нараства, защото Прирастът на населението е много
според него през септември 1935 г. по-важен от увеличеното
те са се страхували да се бият, за да производство на оръжия за
прекратят етиопската война. прогнозите коя държава ще спечели
Всъщност той отива още по-далеч и следващата война. По тази твърде
твърди, че в нея и те като етиопците странна причина той твърди, че
са победени. Тяхното общество е Съединените щати скоро ще
западнало и изтощено и не се е
променило от времето на Ди-кенс. * Дейвид Хюм (1711-1776) - шотландски
философ и историк. - Бел. прев.
Статии в неговото месечно ** Едуард Гибън (1737-1794) - английски
списание изтъкват, че англичаните историк, автор на „Упадъкът и разгромът
нямат литература, изкуство, на Римската империя". - Бел. прев.
ерудиция, не знаят нищо за другите
страни и се занимават единствено с
непосредствените си материални
интереси. Средният англичанин е
тъп и на него му трябва една
седмица да проумее нещо, което
италианецът схваща веднага. Раз-
пространението на комунизма в
Англия, твърди Дуче, е много
реална опасност. Нейният флот
вече не е ефикасен, което означава,
че Лондон е незащитим. Нещо пове-
че, италианската авиация е толкова
силна, че няма нищо страшно от
една война с Великобритания.
Освен липсата на интелект и
 престанат да съществуват като
важна страна, а след 20 години
населението на Франция и
Великобритания ще се намали
почти наполовина и ще се състои
само от възрастни: „Никой над
40-те не обича да се бие" - смята
той. В Англия жените вече са с
четири милиона повече от мъжете
- сексуално незадоволени,
пацифистки по i природа, които
се плашат от родилните мъки и не
са /достойни за империя. Когато
говори на тази тема, Дуче г се
разпалва и вълнува до степен, която
понякога изглежда удивителна за
слушателите му.
Още по-странно е вкорененото
му убеждение, че със силата на
волята си може да спре
намаляването на раждаемостта в
Италия. Ако не успее, Италия
няма да има ! 'никакво бъдеще,
твърди той. Но е уверен, че ако
нареди ''на италианците да
почувстват своята мисия, те ще
уве-'личат семействата си и ще
имат между осем и двайсет деца. За
целта женската еманципация
трябва да се спре, а в юридическата
система да залегне по-твърдо
превъзходството на мъжа. Той
хвали онези, които наричат ин-
телектуалките уроди. За
предпочитане е висшето образо-
вание да бъде ограничено за жените
до предмети, където „женският
мозък" е подходящ - например
ръководство на домакинството.
Така те ще се върнат от трудовата
борса към своята естествена
функция да раждат деца.
Мусолини взема присърце тази
„битка за раждания". .•Всяка година
той почита 95-те най-плодовити
италиански майки на пищна
церемония в двореца „Венеция", ка-
то връчва на всяка от тях парична
награда и застрахователна полица.
През 1939 г. добавя специален
медал със сребърна лента за всяко
дете в семейството. За негово
огорчение нацистите изглежда
бележат повече успехи в
увеличаването на раждаемостта, но
той се мъчи да си внуши, че с по-
голямото си чувство за дисциплина
италианците в крайна сметка ще
надминат по-индивидуа-листичните
германци и скоро населението на
двете страни ще бъде почти
еднакво.
За нещастие обаче накрая се
налага да признае, че ; греши.
През 13-те години след 1924 г.
Италия „губи" 15

армейски дивизии поради ниска раждаемост. Това се
дължи на „буржоазния егоизъм" на онези, които предпо-
читат спокойствието и удобствата, вместо да създават
войници за отечеството. Нещо повече, броят на жените,
които работят, нараства необяснимо дори сред държав-
ната администрация въпреки многобройните закони. То-
ва е неморално и нечестно спрямо безработните. Когато
съставя списък на видните йерарси, за да види какво е
положението при тях, той с отвращение разбира, че ня-
кои всъщност не са женени, а останалите имат средно по
две деца - позорен пример за „неплодовитост от горе до
долу".
Може би това чувство на разочарование и продължа-
ването на Испанската гражданска война обуславят реше-
нието му да не скъсва твърде категорично връзките с
„намаляващото" население на Запад. През ноември 1936
г. Дуче иска от англичаните да сключат с него „джен-
тълменско споразумение", според което и двете страни
ще отхвърлят всякакви промени в териториалното ста-
тукво в Средиземноморието, в района, където той е
твърдо решен да извърши тайно промяна.
Споразумението е подписано през януари 1937 г., ма-
кар че британският външен министър Антъни Идън не
харесва споменаването на думата „джентълменско", за-
щото „Мусолини има манталитета на гангстер". Докато
Гранди продължава да отрича, че италиански войници се
бият в Испания, Дуче всъщност използва тези прегово-
ри, за да обърка англичаните или да отвлече вниманието
им от италианската интервенция. През целия януари той
продължава всекидневно да изпраща кораб с хора и
муниции към Испания и британската тайна служба нау-
чава за това незабавно и в подробности.
Някои италиански експерти, особено тогавашният
посланик в Испания Канталупо, схващат, че намесата в
гражданската война е скъпо струваща грешка, основана
на наивната заблуда, че франко може да спечели само за
няколко седмици. В началото на 1937 г. Канталупо съ-
ветва италианците да се изтеглят. Но Мусолини си
военна политика
внушава, че Мадрид е на път да падне. Той няма никаква
представа, че войната може да продължи още две години
и храни пресилената идея да убеди Франко да приеме за
Испания италиански крал. Най-добре би било там да се
постигне една чисто италианска военна победа. С надеж-
дата да спечели надпреварата към Мадрид Дуче, въпре-
ки желанията на франко, насърчава италианския експе-
диционен корпус да напредне твърде бързо. Резултатът е
военно поражение край Гуадалахара.
Толкова много е писано за фашистките военни уме-
ния и превъзходство на бойното поле, че този незначите-
лен обрат действа на духа потресаващо. Още по-угнетя-
ващо е, че победителите са антифашисти - много от тях
италиански. Те дори не са професионални войници, а
просто импровизирана многонационална армия от
аматьори.
В по-голямата си част италианското фашистко войн-
ство в Испания се държи толкова надменно, че испанс-
ките им колеги изпитват тайно доста голямо задоволст-
во от този неуспех, франко намеква, че няма да съжаля-
ва, ако италианците изобщо си отидат у дома. Но Мусо-
лини няма алтернатива, освен да чака, докато фашизмът
победи. До такава степен идеологическите съображения
надделяват над националните интереси.
Той е в Триполи, когато чува новината от Гуадалаха-
ра, но без да чака подробности, публикува декларация, в
която вини франко за поражението и обещава, че до две
седмици ще си отмъсти напълно за този обрат. Когато
нищо не става, той с веща ръка се заема да убеждава об-
щественото мнение, че Гуадалахара не е поражение, а
победа. Може би някои му вярват.
За да поддържа тази илюзия, Дуче забранява да се
разпространяват в Италия английски вестници, в които
има статии за слабостите в италианската армия или бе-
лежки за извършените в Етиопия зверства. Всяка кри-
тика е непростима и не трябва да попада в ръцете на
италианските читатели. Той току-що е наредил на ита-
лианския печат да прекрати антианглийската кампания,
JAM
военна 327
политика

но още на следващия ден разпорежда точно обратното.

Когато британското правителство отхвърля искането
му да цензурира враждебни статии, той нарежда на ита-
лианските журналисти в Лондон да отговорят със също-
то, като „наблягат на всеки злощастен инцидент, който
може да възникне" при коронацията на Джордж VI. Тях-
ната работа е да преиначават новините, така че италиан-
ците да се научат да презират и да мразят западните де-
мокрации. Мусолини твърди, че е „невъзмутимо спо-
коен" въпреки цялото това „истерично красноречие от
англиканските амвони". Чано отбелязва, че е по-разгне-
вен от укорите за военна непълноценност, отколкото
при налагането на санкциите през 1935 г. Това е зловещ
и опасен симптом.
По-сериозна отплата е убийството на Карло Росели,
военен лидер от противниковата страна в Испания, за
когото се смята, че е най-опасният от италианските ан-
тифашисти. След един неуспешен опит Росели и брат му
са убити във Франция през юни 1937 г. По-късно става
известно, че нападението е организирано от италианска-
та военна разузнавателна организация, подчинена на Ча-
но и на Мусолини като министър на войната. Няма ни-
какви документи, които да докажат, че Дуче е пряко за-
месен, и по-късно той смята, че убийството - както и
покушенията срещу Матеоти и Амендола - му е навреди-
ло много. Но това грижливо планирано престъпление,
както и другите две, не би могло да бъде извършено, ако
не е сметнато, че такова е неговото желание.
Няма никакво съмнение, че по лични негови запове-
ди през лятото на 1937 г. италиански подводници торпи-
лират кораби на неутрални страни, заподозрени в превоз
на доставки за испанските републиканци. Мусолини тай-
но се гордее с тези пиратски действия, макар че отрича
упорито всякаква отговорност на Италия за тях. В нито
един от случаите няма предупреждение, а и на подводни-
ците не е разрешено да изплават на повърхността и да
спасяват оцелелите. Това предизвиква огромно възму-
щение, макар че е разбираемо. Когато неговите военно-
» морск морална и практическа гледна точка, Мусолини им казва
и да удвоят броя на нападенията. Накрая в тях участват 40
коман подводници. Скоро Дуче разбира от германците, че
дири англичаните прехващат съобщенията им по радиото и
възраз знаят кой е отговорен. Това и френските и английските
яват от изявления, че ще потопяват всички съмнителни
подводници, изисква промяна в политиката.
Оста с 329
Германия

изпревари неговата,
12. ако изчаква твърде
дълго, преди да
ОСТА С предизвика
европейска война. В
ГЕРМА неофициална реч пред
висши армейски
НИЯ офицери през март
1937 г. той говори за
плана си да унищожи
ПЪРВАТА Англия и подхвърля
ГОДИНА ПА между другото, че се
ОСТА (1937) подготвя да воюва
Опитът от двете срещу англичаните в
войни в Етиопия и Северна Африка. Това
Испания по-ско-ро идва като нов шок за
стимулира, а не генералите, които не
намалява са обмисляли сериоз-
инстинктивното но възможността да
възхищение на се бият с
Мусолини от Великобритания и са
„наказателни концентрирали
действия". Той трябва вниманието си върху
да бърза, защото вече традиционната
знае, че хипотеза за сражения
„западналите", в Алпите. Но по
пацифист-ки мнението на Дуче
настроени англичани франция вече не се
работят по програма брои - той ще
за превъоръжаване, съсредоточи усилията
която лесно ще за една победа над
англичаните и за
целта сега набира във въоръжаването.
армия от местни хора Според него
в Африка. Той отново италианските
говори заплашително въоръжени сили вече
за намерението си да са съвършени, в
помете останките от състояние са да
демократични идеали надминат
в Европа. въоръжените сили на
Може да се Великобритания,
предположи, че особено когато
войнственото му подготовката за война
становище изобщо не сега е в центъра на
е целяло нещо живота на страната.
сериозно, но, Мусолини
истинска или изгражда
престорена, борбената военноморска база в
му реторика Пантеле-рия,
придобива нова сила. обграден от скали
Той пак твърди, че остров в Туниския
омразата на пролив, чието военно
чужденците към него значение, както
му доставя твърди той, е
удоволствие и рязко разбрано единствено
предупреждава онези, от него. По този
които допускат, че начин може да
Италия не може да си затвори Средиземно
позволи надпревара море за всички
вражески кораби,
когато пожелае. През
януари 1937 г.
собственият му
вестник получава
нареждане да
заличава всички
чужди флагове от
снимките на това
„Римско море". Дуче
потвърждава пред
кабинета, че неговата
черна армия накрая
ще контролира цяла
Африка.
Междувременно
изпраща нови войски
в Испания, за да даде
на повече италианци позволено да обсъжда
възможност за личен само технически или
военен опит. промишлени въпроси.
Години по-рано Никога стратегията,
Мусолини откровено нито какъв вид война
признава не- да подготвя, нито
компетентността си срещу кого. Крайният
по военните въпроси, резултат е, че когато
но като министър на прогнозираната
трите рода войски години наред от
сега настоява лично Мусолини война
да решава и най- действително избухва
дребните през 1940 г., Италия е
подробности. без необходимите
Приветствай от про- оръжия и дори без
пагандистите като някакъв ефикасен
военен гений, много оперативен план.
обигран по военните Тук неговият опит
въпроси, той си дава като редактор на
вид, че през по- вестник не му помага,
голямата част от защото той наближава
времето си не се границата на
занимава с нищо възможностите на
друго. На начал-ник- чистата пропаганда.
щабовете не им е Именно блестящото
разрешена почти му умение като
никаква инициатива и фразьор и майстор на
рядко се взема заглавията дава
мнението им. фалшива идея за
Върховната комисия мащаба на военната
по отбраната заседава подготовка. Един от
веднъж годишно и й е негови-
330 МУСОЛИН
И Германия
те лозунги е за „светкавичната война", която Италия ве-
че има готовност да води. Всеки специалист, който си
позволи само да намекне, че това е фантазия, е уволня-
ван. Изглежда оцеляват на постовете си онези военни
лидери, които укрепват убеждението му, че няма защо да
се планира продължителна война или дори по-голяма
степен на механизация.
В друга от журналистическите му фрази се говори за
„осемте милиона щика" на Италия. За пръв път тя се
чува през октомври 1936 г. и честото й използване под-
силва впечатлението, че само за часове може да се моби-
лизира армия от 8 милиона войници. Това погрешно
предположение се опровергава лесно от вещи лица в
чуждия печат, но не и в Италия. Като манипулира ста-
тистиката, Мусолини първо стига до една цифра, която
звучи впечатляващо, след което няма друг избор, освен
да я увеличава, докато накрая стига до авторитетното
изявление, че на разположение има 12 милиона войници
и всички те са чудесно въоръжени със съвременни оръ-
жия. Истинската цифра е по-малко от милион и въпреки
многото приказки за танкове италианската армия нито в
действителност, нито на чертожната дъска разполага с
нещо по-тежко от 3-тонен бронетранспортьор.
Това самохвалство за бърза победа и огромно числе-
но превъзходство несъмнено цели да спре враговете и да
смае народа. Повечето от чужденците не му вярват, но
мнозина италианци се подвеждат към нереалистични на-
дежди, което увеличава вероятността от война. Генерал
Париани, началник-щаб на сухопътните сили и замест-
ник-министър на войната, претендира, че до началото на
1939 г. армията ще бъде напълно съоръжена за неизбеж-
ния според него конфликт с Франция и Великобритания.
Той е уверен, че войната ще бъде спечелена и говори за
готови планове за изненадващи нападения срещу Египет,
Франция и Швейцария.
Както започват да подозират други страни, Мусолини
възнамерява да използва широко отровен газ. Вероятно
си е внушил, че така ще се отърве от необходимата сери-
Оста с 331
озна програма за превъоръжаване. По-приемливото
обяснение за прекалената му самоувереност е, че издига
фашисти на важни военни постове - хора като Париани,
които разбират, че за да запазят мястото си, трябва да
подсилват неговата самоизмама и да прикриват всички
следи на собствената си неспособност или продажност.
Мусолини веднъж обещава, че никога няма да набърква
политиката във въоръжените сили, но фактически прави
точно това. Париани не само е некомпетентен, нещо по-
лошо - той убеждава Дуче, че може да води и да спечели
една „светкавична война".
До есента на 1937 г. вече се знае доста за огромната
германска програма за превъоръжаване и Мусолини
почти е решил, въпреки известни колебания от време на
време, да превърне неофициалната ос в официален съюз
с Германия в подготовката за война. Той прави всичко
възможно да убеди Хитлер, че Италия ще бъде силен и
надежден съюзник. Започва размяна на посещения
между фашистки и нацистки лидери и се прави опит, ма-
кар несполучлив, за размяна на военна информация и
съгласуване на плановете. Германският военен минис-
тър генерал фон Бломберг присъства на италиански во-
енни маневри през август и се съобщава, че останал дъл-
боко впечатлен. Но истината е, че е сериозно обезпокоен
от изостаналостта в обучението и въоръжението на Ита-
лия и са необходими специални постъпки в Берлин, за да
направи той благоприятно публично изявление. Манев-
рите са доказали, научават италианците, че армията им
е най-добрата в света и държи бъдещето на Европа в ръ-
цете си. Не трябва да се позволява да проникват никакви
съмнения по въпроса сред широката публика.
В края на септември в Рим смятат, че двата режима
вече са достатъчно близки и Мусолини може да приеме
поканата да посети Германия. Посланието, което той но-
си сега в Берлин, е тържествено обещание за солидар-
ност с нацизма, за да се ускори процесът, чрез който Ев-
ропа ще стане фашистка. Двете страни могат да имат
различия по маловажни въпроси, но враговете им са ед-
332 МУСОЛИНИ иста с i ермания

ни и същи. Заедно Италия и Германия впечатление, че е готов да приеме анш-

могат да застанат срещу света със луса на Австрия в замяна на
солидната маса от 115 милиона души, укрепването на оста. Той им казва, че е
обединени в една-единствена започнал да следва техния пример с
непоколебима цел. Дуче прави все по-енергична антисемитска
необмисленото обещание, че „ние ще политика. Хитлер по-късно весели
марширува-ме заедно до самия край". другарите си, като имитира
Голямата му свита за това красноречието на Мусолини. Той се
посещение е специално на-контена с надява, че италианците са поразени от
ярки униформи, за да изглежда видяното и вече ще приемат
внушителна. Те са приветствани при ръководната роля на Германия.
пристигането от строени нацистки Дуче е много поласкан от оказания
ръководители и гостите с часове прием, а италианските вестници го
трябва да наблюдават парада на окачествяват като „апотеоз". Той не
дисциплинирани щурмоваци. За приема незабавно официален съюз, но
огорчение на Хитлер приветствията неговото външно министерство говори
от публиката не са много тем- така, сякаш липсват само формал-
пераментни. Водят Мусолини да ностите. Би било трудно да се
разглежда високи пещи, прокатни отметне след публичния си
цехове, военни заводи и гроба на ангажимент да маршируват заедно до
Фридрих Велики, както и как края. Той прие-
Гьоринг си играе с детска
електрическа железница.
Организираните в негова чест
армейски маневри са най-големите
дотогава в Германия, но той твърди,
че са му направили умерено
впечатление. Маршал Бадолио го
уверил, че Италия е далеч напред в
това отношение. Връхната точка е
речта, която той произнася на масов
митинг в Берлин пред специално
свикана за целта публика - на
открито, под проливен дъжд и гръмо-
тевична буря.
През четирите дни се намира
малко време за сериозни
политически разговори, но Дуче
оставя у немците недвусмисленото
 ма и приветства факта, че
дългосрочният резултат ще бъде
война и казва, че германците могат
да ръководят самите бойни
действия, стига да му оставят
политическите въпроси, тъй като
има повече опит в това отношение.
Дуче продължава да твърди, че няма
какво да научи ] от видяното в
Германия. За негова радост някои от
на-| цистките паради минават много
лошо. Но е изпълнен с i възхищение
и се завръща в родината с
убеждението, че | такива хора
сигурно наистина са непобедими.
Официал-j яо той отново
потвърждава своя ангажимент към
мира, i но в неподписани статии
повтаря, че фашистите са убе-3 Дени
в ползата от войната, а тъй като
демокрациите са !i настроени
пацифистки, фашистките държави
няма да имат никакви проблеми да я
започнат в най-подходящия
•за тях момент.
Чано се пита дали вече не е време
за началото на „голямата игра".
Мусолини му обяснява, че
италианците „трябва да изковат
характера си в битката" и да бъдат
държани нащрек с „ритници в
слабините". По-добре е обаче да се
изчака краят на испанския
конфликт, преди да се „измисли"
нова война. Това ще е най-
подходящото време да се свърши
веднъж завинаги с Англия.
Той продължава да набира армия
в Северна Африка, защото някой го е
убедил, че британските войски не мо-
гат да се бият в тропически
горещини, а се знае, че химическите
бомби се държат на склад близо до
египетската граница. Строят се и
складове за оръжия близо до
френската граница в случай на десен
бунт във франция, който да му даде
повод да се намеси.
Макар че испанската война е
непопулярна в Италия, Мусолини
продължава по някаква странна
логика да я смята за средство за
каляв;ане на италианците, което ще
ги направи по-войнствени. Точно
както и в Етиопия, той дава заповед
за терористични бомбардировки на
граж-
•дански обекти, за да сломи духа на
противника. Възхи
тен е, когато това увеличава
ненавистта към Италия.
Дуче описва подобни действия като
чисто фашистки ме
тод за воюване и тайно се гордее с
него. Въпреки това

нарежда на италианския печат да потули някои факти
заради публичните му уверения, че никога няма да допу-
сне нападения срещу цивилното население.
франко е възмутен от тези терористични бомбарди-
ровки, които се извършват без негово знание или одоб-
рение. Мусолини обаче е готов да отиде по-далеч и при
необходимост да прибегне до бактериологична война.
Отново се изявяват някои непривлекателни черти в ха-
рактера му, както през периода 1921/24 г. - т. е. винаги,
когато обичайната практика на цивилизовано поведение
изглежда не дава задоволителни резултати. Той заповяд-
ва италианските антифашисти, заловени като военно-
пленници в Испания, да бъдат разстрелвани, тъй като
„мъртвите не говорят".
През декември 1937 г. Мусолини свиква Великия съ-
вет на заседание, на което е решено да се излезе от Об-
ществото на народите. Заседанието продължава само две
минути, а пред двореца „Венеция" се събират тълпи да
приветстват решението. Очевидно съгласието на върхов-
ния ръководен орган на фашизма е нещо, което се разби-
ра от само себе си. Някои от членовете на съвета твър-
дят, че са уплашени и унижени от това ново доказателст-
во, че режимът се превръща все по-несъмнено в некон-
тролирана еднолична диктатура.
Съветът дори не е уведомен официално, когато Ита-
лия подписва тристранния пакт с Германия и Япония
срещу комунизма. Дотогава фашистите са категорично
срещу японците и подкрепят китайския лидер Чан Каи-
ши, който е във война с Япония. Но в края на 1937 г.
Мусолини неочаквано минава на другата страна, за да се
съобрази с германската политика. От Китай внезапно са
изтеглени военните и финансовите мисии. Насърчавайки
Япония по същия начин както арабския бунт в Палести-
на, той се надява да отслаби позициите на Великобрита-
ния в Средния и Далечния изток.
Чано отбелязва, че рядко е виждал Мусолини толко-
ва доволен, защото заедно с Германия и Япония той се
чувства в центъра на „най-страхотната политическа и
иста с i ермания
военна комбинация, която е съществувала някога". Да-
дена е заповед един товарен кораб с италианско оръжие
за Китай (за него вече е платено) да бъде потопен в Юж-
нокитайско море, за да не се обидят новите му японски
приятели. На вестниците е наредено да съобразят редак-
ционната си политика и предишните статии срещу „жъл-
тата опасност" трябва да отстъпят на хвалби към япон-
ците като господарска раса с несъмнени арийски черти.
АНШЛУСЪТ И РАСИСТКИТЕ ЗАКОНИ (1938)
През февруари 1938 г. Мусолини потвърждава пред
германците, че подготовката за война с Великобритания
; продължава. Според него самата Италия е достатъчно
г силна и не се нуждае от активна германска помощ. Съ-
*• щевременно се мъчи да разсее евентуални британски
Г опасения, като предлага нов „пакт за приятелство". Той
*> неофициално приема, че нацификацията на Австрия е
: неизбежна, но погрешно допуска, че Хитлер ще го преду
преди навреме, за да може италианското обществено
мнение да бъде подготвено за тази рязка промяна,
s Междувременно Дуче е твърдо решен да въведе нов
• „прусашки" елемент, за да направи италианците с по-
L твърд характер. На войниците е наредено да възприемат
германската „гъша стъпка"* като символ на новия им
агресивен дух. При първото си появяване пред публика Г
Мусолини изненадва всички, когато скача от подиума и !""*
повежда парада, за да покаже как се марширува по този
начин. На онези, които недоволстват от явното подражание,
отговаря възмутено, че с такава стъпка са марширу-вали
древните римски легиони. При това „гъската е римска
птица", която някога е спасила древния Рим от нападение,
като се разкрякала от Капитолия. Признак за слаба
проницателност е твърдението му, че тази нова парадна
стъпка е „изключително важна" за духа на нацията и
„сериозно предупреждение към враговете на Италия".
Фактически тя предизвиква много тайни подигравки, а,
* „Гъша стъпка" - маршируване без прегъване на коленете. - Бел.
прев.
336
както пише един фашист, присмехът е крайно опасен за
една диктатура.
През март 1938 г. Хитлер навлиза в Австрия, като
уведомява Рим в последния момент. Италия губи огром-
ното предимство да има една слаба буферна държава на
северната си граница. След честите обещания в минало-
I то, че ще се бие в защита на австрийската
независимост, в края на февруари Мусолини
неофициално повтаря уверенията си за помощ. През
март обаче протестира неубедително, че никога не е
казвал нещо толкова глупаво. Когато заявява на
парламента, че двата тоталитарни режима имат общи цели
и ще продължат да вървят в крак, думите му са
посрещнати с обичайните възторжени аплодисменти.
Наистина няколко дни депутатите не стават на крака да го
приветстват в дисциплиниран хор, както често се случва
по няколко пъти дневно. Тогава той при-вършва речта си,
пеейки „Джовинеца", и всички депутати и публиката в
галериите бързо му пригласят.
Хитлер внимава да не посвещава Мусолини в плано-
вете си да разшири „жизненото пространство" на Герма-
ния. Той преценява, че тъй като Италия има доста гри-
жи в Испания, може междувременно да превземе Авст-
рия и Чехословакия, без евентуално да предложи на пар-
тньора си нищо в замяна. Така постепенно измества
Италия в търговията с Югоизточна Европа и след анек-
сирането на Австрия италианското пристанище Триест
почти замира, лишено от предишните си търговски пъ-
тища.
Мусолини трябва да е осъзнал, въпреки организира-
ните аплодисменти в парламента, че се надига мъртво
вълнение в настроенията на обществото, което е убеде-
но, че е допуснал ужасна грешка. Едва ли може да нап-
рави нещо, но е сериозно обезпокоен. Понякога говори
за преминаване на другата страна в Европа и в този
случай той ще гарантира, че „Германия е смазана поне
за две столетия". Затова решава тайно да започне една
скъпа програма за изграждане на укрепления покрай но-
вата им обща граница.
иста с i ер мании
Подобно поведение е безотговорно и нереалистично и
едва ли подобава на бъдещ съюзник. Мусолини все още се
надява да язди няколко коня наведнъж - подмятайки на
германците за възможен съюз, да го използва същевре-
менно като заплаха, за да принуди към отстъпки западните
демокрации. Понякога продължава да си играе с идеята за
бърза война, преди западните демокрации да са готови за
нея. Друг път предпочита просто да употреби войнственото
си красноречие, за да плаши другите страни и да повишава
духа на италианците. Всъщност тайно е решил да чака
още 4-5 години, докато превъоръжаването на силите от
оста напредне достатъчно.
Парламентът е уведомен през март, че най-малко с
осем милиона войници, с най-големия подводен флот в
света и с една от най-големите авиации Дуче е готов за
всички критични обстоятелства. На италианците е даде-
на допълнителна гаранция - в случай на война той лично
ще командва въоръжените сили. Мусолини много завиж-
да на Хитлер, че е поел успешно командването на арми-
ята, и е решил да убеди краля - който съгласно италиан-
ската конституция е главнокомандващ - да му разреши и
той да направи същото.
Първата стъпка е да си даде военен чин. За целта е съз-
дадено новото звание „Първи маршал на империята", кое-
то може да бъде присвоено само на краля и на него. Мусо-
лини се преструва, че го приема с неохота, но всъщност е
много доволен. Някои от генералите са обидени, че един
цивилен, който има само повърхностни военни познания,
получава най-високия чин в италианската армия. Но кога-
то новината е съобщена в парламента, дисциплинираните
депутати още веднъж запяват „Джовинеца".
През април 1938 г. Дуче подписва нов пакт за прия-
телство с Великобритания, тъй като не желае, както се
изразява той, да изгори всички мостове към другата
страна. Но това споразумение е само за показ и няма ни-
какъв практически ефект. Англичаните поставят като
условие за ратифицирането му изтеглянето на италианс-
ките войски от Испания, а това е нещо, което Мусолини
22. Мусолини
JJO
няма намерение да позволи, докато не си отмъсти за по-
ражението край Гуадалахара.
През май Хитлер отива в Италия да върне визитата
от предишната година. Мусолини се заема лично с под-
готовката за посещението и проверява пътя педя по пе-
дя, за да се увери, че къщите са боядисани (или при необ-
ходимост съборени), че са засадени фалшиви дръвчета и
издигнати изкуствени фасади, за да се създаде илюзия за
богатство и мощ. Той самият е уверен, че показаното е
по-великолепно от онова, което е видял в Германия, а
италианските вестници пишат гордо за изложбата на но-
ви видове оръжия. Военните лидери са сред онези, които
съзнават, че това е просто още една фасада, а маршал
Грациани забелязва слисан, че оръдията на някои от
бронетранспортьорите са от дърво.
Хитлер се завръща у дома отрезвей. Той отива в Ита-
лия с надеждата да превърне оста в официален италианс-
ко-германски съюз, за да улесни следващия си агресивен
акт срещу Чехословакия. Италианците обаче не бързат и
правят всичко възможно да избегнат сериозните полити-
чески разговори - те дават общи уверения за подкрепа
срещу чехите, но предложението за съюз увисва във въз-
духа.
Мусолини е твърдо решен да използва всяко ново
германско настъпление като възможност да спечели не-
що за себе си. Това поставя деликатния въпрос за синх-
рон в действията. В публични речи той продължава да
казва, че е готов за война, за да утвърди господството на
Италия над други страни. Но понякога съзнава, че има
опасност да прекали, и нарежда на вестниците да не по-
местват по-войнствените му изявления. При все това е
разярен, когато разбира, че много италианци не желаят
толкова авантюристична външна политика и не ги рад-
ват забележките му за преобръщане на международния
ред срещу „така наречените демоплутокрации". Затова
увеличава напрежението, като обявява, че Италия е в
постоянно състояние на мобилизация за война и нареж-
да на манипулаторите на общественото мнение да започ-
иста с i ерманин
'» нат кампания на омраза срещу французите. Италианците
трябва да бъдат заставени да вярват, че демокрациите са
безнадеждно изостанали и изпитват такъв ужас само от
мисълта за война, че не представляват изобщо никаква
опасност за фашизма с неговата много по-голяма военна
мощ.
Мусолини заблуждава себе си и своя народ, защото
другите страни имат добри източници за военна инфор-
мация и знаят, както германците, че италианските оръ-
жия са остарели и няма никакви осем милиона войници.
И те като него знаят, че Италия е зависима от вноса по
море. През 1939 г. всеки ден в доковете има средно по 44
кораба, от които 35 са минали през Гибралтарския про-
лив. При липсата на чужда валута и незначителнте си
материални запаси Италия е крайно уязвима за френс-
кия и британския военноморски флот. Вероятно Дуче се
опитва да порази хората с обичайното самохвалство. Не
е изключено и да вярва на онези свои генерали, които
твърдят, че са далеч пред немците в техническите аспек-
ти на превъоръжаването. Всъщност маневрите на итали-
анската армия през август отново засилват убеждението
на германците, че подготовката му за война е безнадеж-
дно изостанала. Трудно е да се разбере до каква степен
той самият е запознат с всички слабости.
Точно в този момент Мусолини сепва всички със съ-
общението, че въвежда расови закони по немски образец
като още един начин за укрепване на новото споразуме-
ние. В миналото той и други видни фашисти при случай
категорично отричат да има еврейски проблем в Италия
и се подиграват с идеята за съществуването на чисти ра-
си. Сред колегите му във фашисткото движение има
много евреи, а известно време Дуче поощрява ционизма
с надеждата да се възползва от него за антибритански
цели. Чак до септември 1934 г. той все още говори за
своето „висше презрение" към расовите доктрини на на-
цизма. Но и тогава се залъгва понякога с представата, че
италианците принадлежат към арийската раса, която е
етнически хомогенна и стои no-горе от другите. Особено
Оста с 341
Германия

много иска да да изтъква

подчертае превъзходството на
превъзходството им италианците пред
над испанци, африканците в Либия
румънци, гърци и и Етиопия, той
левантинци*. Той е разработва
сериозно обезпокоен, официалната си
че Римската империя доктрина за расово
може да е внесла надмощие - доктрина,
заедно с робите и която го кара да
някои „левантински" окачестви расовия
качества в Италия и проблем и необ-
така чужденците ходимостта от
остават с погрешно налагане на респект
впечатление за сред местното насе-
характера на нацията. ление като
Мусолини първостепенни задачи
възнамерява да на фашистите.
поправи това Дори през
впечатление. Жалко септември 1937 г.
е, че такива елементи Дуче все още твърди,
сред населението не че живеещите в
могат да бъдат Италия 40 000-70 000
изтребени. Същата евреи не представля-
вродена ват никакъв проблем
чувствителност към в сравнение с
расовите различия италианските цвет-
обяснява предишните нокожи поданици в
случайни забележки Африка. За известно
по адрес на евреите и време преди това
„Еврейския обаче той клони към
интернационал". по-краен
Други фашисти антисемитизъм. В на-
изпадат в много по- чалото на 1936 г.
големи крайности с говори за започване
антисемитизма. При на антиеврейска
Мусолини не е така и кампания, а към края
едва когато се налага на годината вече
дискриминира
евреите, като спъва 1938 г., когато клони
все повече към съюз с
назначаването им на немците. По-късно
работа. Скоро след той се мъчи да се
това Дуче започва да оправдае, като
се нарича обвинява германците,
чистокръвен расист и че са го притиснали,
очаква с нетърпение за да го тласнат към
деня, когато двете расистка политика, но
господарски раси - е трудно да се открие
италианската и някаква принуда. По-
германската, които скоро Мусолини се
единствени ще бъдат ръководи от
свободни от собственото си
корумпиращото спонтанно решение да
влияние на евреите - демонстрира
ще получат всеобщо солидарност с нациз-
признание заради ма и да намери
изключителните им подходящ виновник, за
качества. да оправдае годините
Възможно е при на лишения, които
четиридневното си възнамерява да
посещение в Германия наложи в Италия.
през 1937 г. да е Мусолини обаче е
осъзнал откровено циничен
политическата изгода към този чисто
от антисемитизма. тактически ход. От
Становищата му се време на време
развиват бързо през продължава да твър-
ди, че в Италия не
* Левант - френско съществува еврейски
название на Близкия проблем. После, към
изток. - Бел. ред.
началото на 1938 г.,
печатът е поощрен да
информира
обществеността, че
евреите са си пробили
път до стратегически
позиции в
италианския живот.
Той вече обмисля
внимателно
принципите на
„Расовата харта",
която е публикувана е приета добре от
през юли 1938 г. Казва, обществото. Затова на
че е нахвърляна италианците е казано,
предимно от него. че трябва да свикнат
Дуче продължава да да се чувстват като
твърди, че именно господарска раса и да
притежаването на потискат всяко
една чувство на съжаление
източноафриканска към преследваните.
империя го е Всички вестници са
принудило да извади задължени да
наяве тези расови публикуват статии,
проблеми. Но от оправдаващи
хартата става гоненията, и им е
пределно ясно, че не забранено да отпе-
само арабите и чатат протеста, който
етиопците, а и пристига от папата.
евреите са низша Мусолини е
раса. Както с „гъшата особено възхитен от
стъпка", той отново реакциите на демок-
бърза да заяви, че не рациите. Те са
подражава на никого потресени. Когато
- напротив, през пристига новината за
последните 15 години някои изключително
той е последователен брутални
расист. преследвания в
Независимо от Германия, той просто
обичайния отбелязва, че на
единодушен вот на тяхно място би дейст-
одобрение в вал още по-брутално.
парламента новата Той ще научи
расистка политика не италианците да се
342 МУСОЛИН
И Германия
държат жестоко, докато в Европа не останат евреи. Това
прокуждане според него е важно и необходимо, за да се
запази чистотата на италианската раса. Макар че лично
той смята за глупост идеята за расова чистота, полити-
чески целесъобразно е другите да не знаят това.
Дуче обича да се хвали, и то с основание, че жесто-
костите на фашизма са малки в сравнение с онова, което
става по други места. Но той ликува при фашистките
кръвопролития и в края на 30-те години твърди, че си е
същият насилник, какъвто е бил и през 1921/22 година.
Заявява, че отново ще развърже ръцете на отрядите и че
няма нищо против да пукне някоя и друга глава, за да
покаже, че фашизмът изобщо не се е променил. Човек,
който нарежда екзекуцията на военнопленници и обгазя-
ването на цели села в Либия и Етиопия, който съжалява,
че толкова малко италианци са убити в Източна Африка
и който според Чано няма да се колебае да стреля по
тълпа гладни демонстранти, няма да спре внезапно, ако
смята, че Хитлер иска от него да изгони евреите от Ита-
лия.
Когато Ватиканът отправя енергични протести,
Мусолини предупреждава, че расизмът вече е основна
фашистка догма, в която няма място за компромиси.
Напук на папата, чиято смърт той, според собствените
му думи, очаква скоро, Дуче се опитва да си внуши, че
религията и дори вярата в Бога е в упадък. Ако италиан-
ците все още ходят на църква, „това е просто защото
знаят, че Дуче иска те да го правят". Антиклерикали по
душа, те са готови, ако той им нареди, да се отърват от
папата завинаги.
Така антиклерикализмът на Мусолини се изявява от-
ново. Той вече понякога признава, че е направо безбож-
ник. Веднъж заявява пред слисания кабинет, че може би
ислямът е по-ефикасна религия от християнството. Пап-
ството е злокачествен тумор в снагата на Италия и тряб-
ва „да бъде изтръгнат веднъж завинаги". В Рим няма
място и за папата, и за него. Когато някои по-млади фа-
шисти възприемат буквално това и предприемат яростна
Оста с 343
кампания срещу религията, той отстъпва и се разграни-
чава от тях, но неофициално продължава да говори в съ-
щия дух.
М Ю Н ХЕН (1938)
Чувството за расово превъзходство помага на Мусо-
лини да оформи отношението си към испанците. По съ-
щата причина той отписва чехите като низши славяни и
демодирани демократи по убеждение. Чехословакия
-подобно на Швейцария, Белгия и Австрия - е страна с
изкуствена нация, която трябва да бъде „заличена от
картата". През май 1938 г. германците са уведомени, че
ако се наложи, той ще ги подкрепи с оръжия в тази добра
кауза. Окуражен от подобна желана новина, Хитлер
продължава с плана си за нахлуване, за да „смаже" пос-
ледната пречка пред германската експанзия в Източна
Европа. През септември, малко преди началото на напа-
дението, Невил Чембърлейн спешно моли италианското
правителство да се намеси пред Хитлер. Мусолини ко-
ментира победоносно, че англичаните сигурно страдат
от климактериум и престижът им в Европа е към своя
край, щом идват да го молят за помощ. Той отново уве-
рява Хитлер, че Италия е готова да се бие и армейското
командване потвърждава готовността си да използва от-•
ровни газове в една „светкавична война".
Това безцеремонно подстрекателство към световна
война е още по-странно, тъй като идва от човек, който
не е обвързан от никакъв договор да се бие против Че-
хословакия и почти няма представа какви точно са цели-
те на германците. Вероятно уверенията му към Хитлер
не са били сериозни. Той не подкрепя тези опасни при-
казки с мобилизация. Когато изразява увереността си, че
франция и Англия вече могат да бъдат „ликвидирани за-
винаги", Дуче вероятно се основава на мнението си, че
демокрациите са твърде страхливи да воюват. Ако тази
сметка се окаже погрешна, той може да чака, докато
германците започнат да ги бият, преди да е необходима
неговата намеса.
344 МУСОЛИН
И ермания
В края на септември, когато разбира, че англичаните
може би са готови да приемат частично германско анек-
сиране на Чехословакия, Мусолини изведнъж решава, че
може да спечели повече с една промяна на посоката. Не-
говият апел към Хитлер предотвратява войната. Свикана
е набързо конференция в Мюнхен. Там той се намесва
драматично с едно разрешение, което всички приемат.
То дава на германците повечето неща, за които нас-_
тояват. Дуче нарича предложенията си дело на честен
посредник, макар че те са съставени в германското вън-
шно министерство и са му дадени малко преди началото
на конференцията. Той е притеснен, че трябва да изтърпи
публичните разисквания с двамата демократични ми-
нистър-председатели Едуард Даладие и Невил Чембър-
лейн, но печели огромна известност и го смятат за ми-
ротвореца на Европа.
Завръща се в родината си, където го посрещат като
герой. Хората коленичат покрай минаващия влак. Кра-
лят го очаква на гарата във Флоренция. „Спасих Евро-
па" - оповестява той. Чембърлейн „лизал ботушите му".
Мусолини заявява, че се чувства като инструмент Божи,
който да унищожи болшевизма и да отреди на Италия за
първи път доминираща роля в световната политика. Бри-
танският посланик в Рим го заварва „в крайно деликатно
състояние" и е информиран многозначително, че една бла-
гоприятна гласност в Лондон за личния му триумф в Мюн-
хен ще бъде високо оценена. Италианският печат ще може
да цитира това като доказателство за възхищението на ан-
гличаните. Мусолини по-късно си припомня този момент
като върха на своята популярност през последните двайсет
години. Тревожи се само от мисълта, че италианците го
аплодират не като победител във война, а в непривичната
му роля на миротворец. Всенародното посрещане несъмне-
но отразява едно чувство на облекчение в Италия, защото
войнствените му изказвания наред с расовите закони, не-
популярната испанска война и флиртът му с нацистките
езичници предизвикват широко разпространено унило не-
доволство.
оста с i 345
Независимо от причините, не може да се отрече успе-
хът му в Мюнхен и Дуче го използва по възможно най-
добрия начин. Дори онези, които по-късно смятат, че
при тази криза той се е държал крайно безотговорно, ка-
то е насъсквал Хитлер към война до последния момент
и е поставял на карта жизнените интереси на Италия в
изгода единствено на Германия, тогава се чувстват за-
дължени да приемат успеха му като шедьовър на мъд-
рост и политическо умение.
Като оставя Германия да превземе Австрия и да пре-
върне останките от Чехословакия фактически в немски
протекторат, Мусолини безпричинно улеснява германс-
ката кампания на Балканите и покрай Дунав - два райо-
на, които той някога е набелязал за себе си, - при това
без да получи нищо в замяна. Нацистите му предлагат
официален съюз през май, после през септември в Мюн-
хен, но, макар съгласен по принцип, той не бърза да се
обвърже окончателно. Харесва му изживяното в Мюн-
хен усещане да се чувства като арбитър на Европа, ува-
жаван от всички, и се надява, че все още си струва да се
възползва от това. Налице е добра възможност да прину-
ди просто със закани западните демокрации да отстъпят
някоя и друга колониална територия, без да се наложи
да се бие за нея.
При всички случаи ще му е необходимо време да
под-, готви италианците да приемат идеята за съюз с
Германия. Мусолини уверява Хитлер, че „динамизмът на
историята" до няколко години неизбежно ще доведе до
война срещу западните демокрации. Но иска поне да
изчака, докато инстинктът му подскаже, че е дошъл
моментът, макар да знае, че надпреварата във
въоръжаването вече се оказва твърде скъпа. Затова
говори така, сякаш някакво „съдбовно влечение" прави
ненужен всякакъв писмен пакт с нацистите, и е доволен,
когато те повтарят обещанието си да му помогнат да
превърне Средиземно море в италианско.
През октомври го аплодират във Великия съвет, ко-
гато заявява, че щом веднъж завърши испанската война,
сi 347
ермания

той има за тях се страхуват, че

други военни другите ще ги
авантюри, защото е нападнат, затова
твърдо решен имат голямото
„никога да не предимство да
оставя могат да избират
италианците в времето и мястото
мир". Възможно е за атака.
на хартия Французите
французите да вероятно не знаят
имат по-силна за опита му да
армия, но са насъска турците да
съсипани от започнат война
алкохолизъм и срещу тях в
сифилис и нямат Източното Сре-
желание да воюват, диземноморие. Но
така че те са наясно, че на
италианската Мусолини са необ-
победа ще бъде га- ходими внезапни
рантирана. промени, за да
„Всичко в Италия държи света в
трябва да бъде състояние на
милитаризирано" - непрекъснати
заявява той, размирици, и че
аплодиран винаги се нуждае
продължително от от външен враг
йерарсите. заради вътрешните
Уведомява ги, че си проблеми. Така
атласите вече не се или иначе, многото
издават негодувания срещу
подвързани, франция вече
защото всички съзряват в криза.
знаят, че предстоят Дуче негодува, че
нови завоевания. френските
Той възнамерява вестници не му
да „промени оказват достатъчно
картата на света". признание за
Тоталитарните споразумението от
страни изобщо не Мюнхен и е
особено разгневен, Корейка и Ница и
когато чете в да се съгласи със
прехва-нати създаването на
телеграми на италианско-
френското френски кон-
посолство в Рим, че
италианското
обществено
мнение е
определено срещу
идеята за война.
През ноември
1938 г. той решава
да създаде „непрео-
долима пропаст"
между Италия и
франция. Рафаеле
Гуариля, новият му
посланик в Париж,
моли за инструктаж
по фашистката
външна политика,
но не му е казано
абсолютно нищо.
Когато французите
искат от него да
обясни какво става,
той не може да
отговори. В
продължение на
четири критични
месеца в Париж
Гуариля получава
само една
телеграма от Рим,
засягаща
политическата
обстановка.
Тайната
надежда на
Мусолини е, че
франция може да
бъде сплашена да
се откаже от
доминиум* в френският
Тунис и френска посланик в Рим е
Сомалия. Той има поканен да
планове да присъства, за да
анексира и може да чуе важна
Албания, реч на Чано. Зара-
евентуално и ди него е
швейцарския организиран
кантон Тичино. театър.
Англичаните са Дисциплинираните
уведомени тайно депутати 11 пъти
за тези цели, стават на крака за
вероятно със аплодисменти и по
странното даден знак
предположение, скандират хорово
че това ще ги за анексирането на
сплаши и ще Ница, Корейка и
изпаднат в Тунис. Мусолини
капитулантско си дава вид, че
настроение. тази демонстрация
Междувременно е спонтанна, но
на армията е чуждите
наредено да се посланици и
готви за нападение журналисти в Рим
срещу Джибути, а знаят
журналистите предварително
прилежно пишат какво точно ще се
статии за твърдото случи. По същото
неутолимо време на улиците
желание на всички са изкарани за
в Корейка да демонстрации
станат италианци. ученици и
Същите чиновници, но са
журналисти не- предупредени да
официално не викат за Малта.
признават, че едва Тази претенция е
ли и десетина отложена за
корсиканци следващата година.
изпитват подобно Мусолини е
желание. възхитен. „Както
На 30 ноември винаги, когато
парламентът е започва битка" -
свикан след твърди Чано,
шестмесечна докато не чува от
ваканция и Гуариля, че никой
във франция не нъж изчезва
взема сериозно този извоюваното му в
странен епизод. Мюнхен реноме на
Той е залагал на благоразумен и
това, че французите умерен политик.
изпитват смъртен Както коментират
страх от него и ще няколко италиански
отстъпят, а се дипломати, това е
получава точно елементарна
обратен ефект - не- грешка, от която
говите действия Италия не печели
карат абсолютно нищо -
привържениците на тя ползва
фашистите и ан- единствено Хитлер,
тифашистите във като унищожава
франция да се окончателно
обединят „фронта Стреза".
решително в обща
кауза за * Кондолшниум (лот.)
- съвместно управление
превъоръжаване. на територия от ня-
Също така колко държави. -Бел.
ред.
неочаквано извед-
J1O
На фашисткия печат е наредено да продължава ня-
колко месеца обидната кампания срещу всичко френско.
Мусолини е много чувствителен да не би италианците да
забележат и да се възмутят от факта, че единствено Гер-
мания е спечелила някакви материални облаги от оста.
Франция е подходяща изкупителна жертва за този про-
вал. Той ще се опита да подражава на Хитлер, който вече
е показал, че само със заплахи може да се постигне
много. И се надява чрез раздухването на нова паника от
война да демонстрира готовността и решителността на
италианците да воюват. Един нов закон постановява при
започване на сраженията всички депутати от парламен-
та, дори възрастните, слепите и инвалидите, да бъдат не-
забавно мобилизирани и изпратени на фронтовата ли-
ния. Законът е приет с тайно гласуване без нито един
глас против и всички депутати още веднъж запяват
„Джовинеца". Както много други, той изобщо не се при-
лага и едва ли е целял нещо сериозно, освен да всели
ужас в душите на противника.
През януари 1939 г. Невил Чембърлейн отива в Рим
за последен безуспешен опит да откъсне Италия от оста.
Посещението е поискано специално от Мусолини, който
на свой ред се надява да придума англичаните да използ-
ват влиянието си и да накарат французите да отстъпят
поне пред някои от неговите искания. Но настоява офи-
циалното искане за срещата да дойде от Лондон, за да
изглежда като „израз на уважение към основателя на
империята", и изтъква, че това е 11-то посещение на
британски министър във фашистки Рим, докато той са-
мият не е ходил в Лондон от 1922 г.
Въпреки заповедите да не се оказва прекалено енту-
сиазирано всенародно посрещане на британския минис-
тър-председател, той наистина е аплодиран много сър-
дечно по улиците. Това е особено забележително, тъй ка-
то за разлика от аплодисментите към Хитлер посреща-
нето не е организирано официално. За първи път от го-
дини на сановниците е наредено да дойдат с цивилни
дрехи на официалния прием като знак на уважение и
иста с 349
Германия
снизходителност към гостите, а Мусолини за последно
носи фрак. Чембърлейн присъства на много церемониал-
ни маршове и паради на деца с миниатюрни пушки. От-
кроява се личната гвардия на Мусолини от черноризи
мускетари с извадени ками. Гостите намират много от
видяното за отблъскващо и нелепо.
Първият отрицателен резултат е, че при завръщането
си в родината Чембърлейн приема необходимостта от
секретни щабни разговори с французите. Вторият е на-
расналото презрение на Мусолини към англичаните ка-
то евентуален противник. За Чембърлейн се смята, че му
липсва войнственост, а чадърът му е ново доказателство
за буржоазен упадък: „хора, които носят чадър, никога
не могат да основат империя" и „никога не могат да раз-
берат моралното значение на войната, защото не са в
състояние да харесат това върховно неумолимо насилие,
което е главната движеща сила в световната история". У
Дуче укрепва убеждението, че може да не обръща вни-
мание на Великобритания и да се готви сам за война
срещу франция.
След известен размисъл той признава, че сцената в
парламента на 30 ноември може би е била неблагоразум-
на, защото с нея той не печели приятели, а само повече
врагове. Единствената полза е - поне така смята той, - че .
тя го сближава с Германия и прави още по-дълбока жела-
аната от него бездна между Италия и франция. След
публично обявените претенции на Италия за анексирането
на Корейка, Сомалия и Тунис Мусолини не може да се от-
каже от тях, без да загуби престиж. Вече е обвързан с евен-
туална война срещу Франция, а „французите уважават само
онези, които са ги победили" - отбелязва той.
Към началото на 1939 г. Мусолини се държи все по-
безразсъдно и неистово. Отправя отново категорични и
публични закани за използване на сила. После обяснява,
че макар да е готов да воюва, може би е по-добре да из-
чака още три години. Но когато френските вестници за-
почват да поместват истории за нередовния му личен
живот и най-вече когато твърдят, че губи разсъдък, „то-
ва са обиди, на които може да се отговори единствено с
оръдеен изстрел". Той твърди, че притежава тайно оръ-
жие, което може да се окаже решаващо в подобна война,
макар че не желае да каже на Чано какво е то. Но доба-
вя, че след като завладее французите, страната им ще
бъде подложена на физическо опустошение, от което ни-
кога няма да се съвземе.
13. СЪЮЗ С ГЕРМАНИЯ
ПОБЕДА В ИСПАНИЯ И АЛБАНИЯ
v В гкрая на декември 1938 г., докато конфликтът с
Франция наближава, Мусолини е на път да приеме офи-
* циален договор с нацистите, защото му минава през ума,
• че иначе Германия може да предпочете Франция за свой
партньор вместо Италия. Макар че иска това да изглеж-
: да просто като отбранителен съюз, всъщност възнамеря-
ва да бъде нещо далеч по-могъщо. Не му и хрумва, както
се изразява един от неговите колеги, че тази цел го прев-
ръща в риба, закачена на въдица, от която няма откачва-
не. Дори не се усъмнява в предоставените му крайно
преувеличени цифри за числения състав на германската
армия. Дуче предпочита да не уточнява никакви военни
цели в договора, защото иска да пази в тайна плановете
си от германците и не се замисля, че така се обвързва с
едно неясно споразумение, което може да се окаже неиз-
годно.
Не му е известно обаче, че бъдещият му съюзник, без
да се допита до него, вече планира да анексира от Чехос-
ловакия повече от уговореното в Мюнхен. Въз основа на
обещаното от Хитлер Мусолини уверява министрите си,
че няма да има подобен анекс, а когато пристига новина-
та за нашествието в Чехословакия, оправдано се трево-
жи от мисълта, че ще му се подиграват за лековерието.
Изправен пред свършен факт, той трябва да се прест-
рува, че изцяло одобрява действията на Хитлер, докато
насаме си дава сметка, че това е удар по личния му прес-
Съюз с 353
Германия

тиж и нова промяна в Германия като

равновесието на „продиктуван на
силите в самата ос. В Италия от историята"
продължение на и изразява мнение, че
няколко дни Дуче ще бъде приет
изоставя всякаква хрисимо от
идея за договор и британската об-
порицава Хитлер като щественост. Мусолини
„нелоялен и прибързано повтаря
ненадежден". Минава убеждението си, че е в
му дори през ума - не състояние да бие
за пръв или последен французите без
път, - че вероятно е германска помощ и че
по-благоразумно да възнамерява да
мине на другата започне войната много
страна, за да може да скоро, защото след две
се противопостави на години англичаните
всеки нов германски може да са достатъчно
удар на Балканите. силни да се
Особено болезнено за съпротивляват. Той
него е да чуе, че го смята, че фашистките
наричат гаулайтер на отрядници жадуват да
Италия. се бият, за да дадат на
Но той губи Италия нейното
самообладание само за „жизнено
кратко. Няколко дни пространство" в
по-късно Мусолини Средиземномо-рието.
заявява пред Великия В преследването на
съвет, че няма тази цел „за волята ми
алтернатива на съюза няма препятствия" -
с Германия и казва той.
изявлението му, Демокрациите скоро
естествено, е ще се присвият под
приветствано с камшика му. Дуче е
единодушие. Гранди, твърдо решен да вою-
който понякога се ва, дори ако това
опитва да мине за означава гибел и
англофил, вече под- „унищожаването на
ражава на господаря всичко, което минава
си и определя съюза с за цивилизован свят".
 Една утеха за много малко свобода
загубения престиж на действие във
заради Чехословакия е външната политика. С
победата на Франко в извършените
Мадрид в края на жестокости, с
март, за която арогантното перчене и
италианската военна некомпетентност, със
помощ играе загубата на оскъдните
значителна роля. ресурси испанската
Обръщайки поглед война поражда по-
назад, Мусолини се критично отношение
мъчи да се убеди, че към режима сред
войната в Испания си привържениците на
е струвала човешките фашизма както в Ита-
загуби. Но Чано лия, така и в чужбина.
понякога допуска като Мусолини наивно
Хитлер, че може би е очаква, че Испания в
била глупава грешка. знак на
Освен големите и признателност за
ненужни рискове, помощта ще се съюзи
които я съпровождат, с него в една по-
тя прави разрива със широка европейска
западните демокрации война, но Франко дава
толкова голям, че да се разбере пределно
Италия вече има ясно, че испанските
национални интереси
са над идеологията и
изискват дълъг период
на мир за
възстановяване.
Един от по-
компетентните
членове на
италианския кабинет,
финансистът феличе
Гуарнери, смята, че
испанската война не
само не увеличава
фашисткия престиж, а
го намалява, като
показва на света, че
няма защо да се
страхува от
италианската армия.
Така блъфовете на
Дуче могат да бъдат
подминавани по-лесно. тях не може да се
Гуарнери смята, че разчита, вероятно
Мусолини е бил 'поради неизвестния
подбуден да се намеси брой дезертьори, фи-
в гражданската война нансовите разходи,
без внимателна главно в неизплатени
преценка за „заеми", надхвърлят
евентуални облаги - половината от
просто от чистото годишните данъчни
желание за авантюра и постъпления, а
неясната идея, че огромни количества
дестабилизирането на военно оборудване
Европа ще бъде в не- трябва да бъде
гова полза. Франко оставено в Испания по
залага на главната време, когато е
слабост на Дуче -чрез необходимо за
ласкателство той италианската
получава нещо даром, програма за
а Италия губи превъоръжаване.
половината от не Германците могат да
много големите си се похвалят с много
валутни резерви и повече заради
печели единствено намесата си, и то на
непопулярност и цена, по-малка от
недоверие. една четвърт от тези
Войната струва на разходи. Разходите на
Италия между три и Италия за испанската
шест хиляди загинали война е най-добре да
и безследно изчезнали бъдат пазени в тайна.
войници. Мусолини е принуден
Публикуваните цифри заради про-
са противоречиви и на
23 Мусолини
354
пагандни цели да я окачестви като огромен успех, но то-
ва има непредвидения ефект да го тласне към още една
военна авантюра. Наред с желанието му да си върне на
Хитлер за германската окупация на Прага то води до
завладяването на Албания през април 1939 г.
Мусолини обмисля този агресивен план цялата пре-
дишна година. Той е твърдо решен да го изпълни, дори
ако с това ускори една голяма европейска война. Но
странният факт е, че Албания - която, както твърди той
публично, е напълно независима - фактически вече е
италианска провинция, нейната икономика и армия до
голяма степен са под италиански контрол. По тази при-
чина войната е съвсем ненужна. Тук изиграват роля и
погрешните сметки на евентуални спекуланти от антура-
жа на Чано, и журналисти, които твърдят, че Албания е
потенциално богата страна, в която има място за някол-
ко милиона италиански заселници. Освен това се пред-
полага, че ако албанските ръководители бъдат подкупе-
ни, италианското нашествие няма да срещне сериозна
съпротива. Правят се планове за убийството на крал
Зогу, като за целта е подкупен един от близките му по-
мощници. Изпросена е помощ и от югославяните с обе-
щанието, че по-късно Италия ще ги подкрепи да завла-
деят излаз на Егейско море при Солун.
Една от причините, с която Мусолини обяснява словес-
ните си нападки срещу франция, е желанието му да „раз-
мъти юдите" като октопод и да отвлече вниманието от
по-непосредствената си цел -Албания. До февруари 1939 г.
са изхарчени много пари за подкупи. После, след германс-
кото нашествие в Чехословакия, Хитлер повтаря уверения-
та си, че Мусолини може свободно да търси териториални
компенсации. Но другите министри не трябва да знаят, до-
като не приключи нахлуването, а военното командване е
предупредено само седмица преди него.
Мусолини се радва от перспективата за нова война,
особено срещу такъв нищожен противник. Той преживя-
ва тревожен момент, когато албанското правителство
показва признаци, че ще се предаде без бой, защото в
Съюз с 355
Германия
ума му преобладава мисълта, че трябва да копира Хит-
лер с успешни военни действия. Когато други страни из-j
разяват загриженост от агресивните му намерения срещу
още един член на Обществото на народите, той твърди,
че войските му отиват там просто да „възстановят реда
и законността" и няма никакво намерение да накърнява 1
албанската независимост.
}' Подготовката накрая е толкова претупана, че
: -командващият операцията не е инструктиран
достатъч-| ло и планът на Мусолини да смаже малката
албанска ар-' мия протича много лошо. Отговорността
пада върху него самия и върху зет му, но той отказва да
поеме вината и не успява да извлече важната поука, че
агресивната ' война е сложна операция, за която трябва
много внимателна подготовка.
Разбира се, в официалните отчети се твърди, че цяла-
та операция е била безупречна и е повдигнала много
престижа на Италия в света. Но вече е нанесена голяма
вреда с отчуждаването на другите страни, които сега
имат ново доказателство, че Дуче изобщо не зачита
международните договори или независимостта на по-
слаби държави. Мусолини, съвсем в неговия стил, казва,
че определено се радва да бъде отново обект на страх и
антипатия. Италианците вече са доказали, че съдбата им
е отредила да властват над другите, така че той веднага
започва да крои планове да използва новата си албанска
база за бъдещо нападение срещу Гърция и Югославия.
Анексирането на Албания се оказва разочарование за
всички, освен за Чано и спекулантите, защото струва
много пари, а икономическият потенциал на страната е
незначителен. Германците също не са много очаровани,
макар че изпращат официални поздравления. Те са до-
волни да го видят отново да руши мостовете към демок-
рациите, но се опасяват, че Мусолини се опитва да възс-
танови вътрешното равновесие в оста чрез бързи военни
успехи, за които не е достатъчно силен. Освен това
знаят, че планира колониална кампания срещу францу-
зите, която може да предизвика голяма европейска вой-
356 МУСОЛИН
И Германия
на, преди те самите да са готови за нея. Немците също
планират тайно следващия си удар срещу Полша и не
желаят никой друг да попречи на синхрона, така че го
молят да отложи всяка друга агресия за една-две години.
Войнственото му държане е донякъде нова поза. В
началото на 1939 г. Дуче пак се хвали пред германците,
че е достатъчно силен, за да воюва сам срещу французи-
те, но пред други казва, че няма никакво намерение да се
бие с когото и да било. Той едва ли може да пренебрегне
изцяло мнението на онези генерали, които твърдят, че
Италия няма сили да се впусне в нова голяма война. Тъй
като не е в състояние сам да сплаши Франция да отстъ-
пи, най-доброто, което му остава, е да впечатли герман-
ците така, че те да гарантират териториалните амбиции
на Италия. Когато западните страни реагират на албанс-
ката му авантюра с гаранции за военна подкрепа на Гър-
ция и Турция, това укрепва решението му да приеме гер-
манското предложение за официален съюз.
СТОМАНЕНИЯТ ПАКТ (1939)
През май 1939 г. пактът най-после е подписан. Мусо-
лини, големият фразьор, който изковава думата „ос", го
нарича „стоманен", след като благоразумно отхвърля
първия вариант „кървав пакт". Окончателното му реше-
ние да го подпише е взето в момент на раздразнение, ко-
гато чужди журналисти публикуват съобщения за силни
настроения срещу Германия сред италианския народ.
Той ги окачествява като лъжи и може би е заблуден от
изкуствените демонстрации в подкрепа на Германия, ко-
ито самият той е организирал.
По негово настояване съюзът не е отбранителен. Тъй
като войната срещу демокрациите е неизбежна, за пред-
почитане е той да бъде нападателен, така че да може
грижливо да се изберат най-удобният момент и повод.
Каквото и да твърди по-късно, Мусолини подписва, след
като знае много добре, че следващият ход на германците
е нашествие в Полша. Въпреки това той е доволен да ги
остави сами да скицират договора. Нещо повече, не виж-
Съюз с 357
да никаква причина да се консултира със собствените си
министри и военни съветници. Макар че германците го
лъжат неведнъж, той ги оставя да редактират текста на
едно споразумение за съюз, което автоматично обвързва
Италия с подкрепа. За него е важно просто самото съ-
ществуване на съюза, а не неговите условия, което личи
от факта, че той го оповестява преди уточняването на
каузите. Няколко часа след подписването на пакта
Хит-!,лер тайно нарежда на генералите си да се
подготвят за i нападение срещу Полша, а друга заповед
уточнява, че ; това намерение трябва да се държи в пълна
тайна от но-i вия съюзник на Германия.
Мусолини едва ли изобщо се съмнява (а и Чано е уве-
1рен), че опитната италианска дипломация напълно е
' надхитрила Хитлер. Той допуска, че германците може и
да превземат Полша, но в замяна ще му дадат свобода за "
действия на Балканите. Италианците могат да нападнат ,
Гърция, Турция, Швейцария или дори Румъния, и то с
пълната подкрепа на Германия. Мусолини се хвали пред
Хитлер - но това е само празна хвалба, - че още през
първите часове на войната намерението му е да окупира
Балканите и басейна на Дунав, за да има достъп до пре-
достатъчно суровини за своята програма за въоръжаване.
Междувременно той възнамерява да провокира анти-
семитизъм и революция във френските и британските
колонии и да подкрепя движенията за автономия в Ел-
зас, Бретан, Корейка и Ирландия. Той твърди, че според
него няма никаква опасност една намеса на Съединените
щати да спаси Великобритания или Франция, а за Съвет-
ския съюз би било безполезно да се намесва. Напротив,
ако руснаците се наредят на страната на демокрациите,
може дори да е от полза, тъй като ще съдейства за де-
зинтеграцията, предизвикана от разпространяването на
комунизма навсякъде на Запад.
Подобни размисли доставят огромно удоволствие на
Мусолини и той преиначава публичните си изявления, за
да покаже на света, че има сериозни намерения. Но нео-
фициално говори така, сякаш до войната може да има
358 МУСиЛИН
И Германия
още три години, а обстоятелството, че дотогава далеч
по-богатите западни страни ще са изпреварили Италия в
превъоръжаването, изглежда не го тревожи. Вероятно
това е факт, който е по-добре да се забрави, а възможно
е и да не го вярва.
В края на май Дуче изпраща една закъсняла телеграма
до Хитлер, че предпочита да отложат войната до 1943 г.
После съвсем неточно твърди пред своите министри, че
това отлагане е конкретизирано в тайна клауза на Стома-
нения пакт. Хитлер не дава писмено потвърждение за
евентуална отсрочка и тайно има други намерения.
Каквито и да са били истинските му желания за точ-
ния момент за войната, Мусолини не прави почти нищо
да обуздае своя партньор. Трябва да се предположи, че
главният му интерес е бил да се възползва от следващия
агресивен акт на Хитлер. Без съмнение, той се надява,
че Полша ще отстъпи без борба, но дава на германците
да разберат ясно, че ако полският въпрос доведе до все-
обща война, той ще бъде с тях, точно както и преди им е
обещал помощ за смазването на Чехословакия.
Войната, повтаря Дуче, е естествен инстинкт за ис-
тинските мъже. Ако се стигне до нея, един италианец
струва колкото трима французи, а въоръжените сили
-те са под неговото лично ръководство - вече
разполагат с най-съвременни оръжия и са готови за
всичко. Той още веднъж обмисля да завземе Тунис или
Алжир и на на-чалник-щабовете е наредено да имат
готови планове за нападение срещу Югославия и Гърция.
Това едва ли са действия на човек, посветил се на каузата
на мира, както по-късно ще твърди, а и нямат почти
нищо общо с реалността.
В тези критични дни Мусолини лесно би могъл да се
опита да предотврати предстоящата военна трагедия, но
не предприема нищо. Както обикновено, посланиците му
в чужбина са почти в неведение за неговите желания, а
понякога изобщо нямат никаква представа дали иска от
тях да се държат помирително или агресивно. Нито пък
той би могъл да признае, че се нуждае от съветите им,
Съюз с 359
затова техните доклади обикновено остават непрочете-
äi ,ни, а на писмата им не се отговаря. Дори италианските
l посланици в Москва и в Берлин често са в пълно неведе-
Л ние. Посланикът на САЩ прекарва пет години в Рим,
) преди на някой служител от външно министерство да
,.' бъде разрешено да води откровен разговор с него.
Пред-i ложението на Рузвелт за лична среща с Дуче е
отхвърле-' но като неуместно. По мнението на Мусолини
дипломацията служи предимно за прикритие, а
същността на външната политика е по-добре да не се
поверява на професионалисти.
В началото на юни 1939 г. от Берлин пристига спеш-
на молба за среща с Хитлер, за да се обсъдят общите це-
ли в светлината на Стоманения пакт. Дуче не се съглася-
ва и през следващите седмици оставя без отговор още
няколко молби, дори когато е предупреден, че войната
предстои. Вероятно този фатален пропуск се дължи на
нежеланието му да разкрива собствените си планове
пред германците или пък иска да остане встрани и да не
се обвързва с какъвто и да е ангажимент. А може би то-
ва е един от все по-честите моменти, когато е обхванат
от нерешителност или липса на воля. Ясно е, че той вре-
менно е загубил инстинкта си да се ориентира в новини-
те и в продължение на два месеца прекратява дотогава
почти всекидневните телефонни обаждания до редактора
на „Пополо д'Италия".
Тъй като се страхува да се срещне с германците сам,
Мусолини иска от Хитлер да свика международна кон-
ференция. Той си спомня срещата в Мюнхен, където не-
говото влияние изглежда решаващо, и се надява демок-
рациите да отстъпят още веднъж след една нова война
на нерви. Но не може да го каже открито. Напротив,
трябва да се преструва, че стои неизменно зад Германия
и е напълно готов за война, ако се наложи. Естествено,
Хитлер иска да чуе точно това. В тайно съобщение до
него, прехванато от англичаните, Мусолини отива дори
още по-далеч: той му казва „ясно и определено", че ма-
кар да предпочита да отложи войната, предвидена в пак-
36U МУСОЛИН
И Германия
та, „ако фюрерът действително смята, че днес е подходя-
щият момент, Италия е сто процента готова". И добавя,
че ще подкрепи начинанието му с всички средства на не-
гово разположение.
Едва ли би могло да се намери нещо по-добре прес-
метнато от това забележително съобщение, което да на-
сърчи Хитлер да предизвика световна война. Все пак
Мусолини вероятно не е искал да остави подобно впе-
чатление и осъзнава грешката си няколко дни по-късно,
когато разбира, че няма да спечели лесно нова престиж-
на победа. Предстои германско нападение срещу Полша,
което на свой ред ще принуди франция и Великобрита-
ния да се намесят, а така могат да въвлекат и Италия в
една война, за която тя не е готова.
Дуче спешно изпраща Чано в Германия да обясни, че
подобна война ще бъде пълно безумие - по-добре да из-
чакат най-малко четири години, ако не и седем-осем.
Той изглежда е уверен, че тъй като е по-старият и по-
опитен от двамата диктатори, ще победи по този важен
въпрос и съставя предварително комюнике за печата, в
което заявява, че съюзникът му е съгласен с него.
Мусолини греши, защото нацистите вече нямат ни-
какво намерение да му позволят да ги спре да подпалят
бурето с барут. Слисаният Чано отначало се опитва да
обясни на германците, че Италия не разполага с необхо-
димите оръжия, но накрая отстъпва, хипнотизирай от са-
моувереността на Хитлер и Рибентроп. Те го уверяват,
че англичаните и руснаците няма да се намесят, така че
силите на оста ще бъдат в състояние „да ликвидират
псевдонеутралните страни една по една". Италия може
да има Гърция и Югославия като свой дял от сделката и
няма да е необходима активна италианска помощ в глав-
ните сражения.
При тази чудесна новина съмненията на Чано изчез-
ват и той решава, че германският анализ на обстановка-
та сигурно е правилен. Затова не повдига въпроса, че с
отказа си да се посъветва с Рим или да го уведоми Хит-
лер нарушава условията на техния съюз. Това ще се ока-
Съюз с 361
же лош пропуск. Миролюбивото комюнике на
Мусолини е отхвърлено и вместо него германците - без
да предупредят Чано - публикуват друго, съвсем
различно, в което се казва, че италианците приемат
напълно нацистката политика. Чано не би могъл да се
дистанцира публично. Макар нетактично и почти обидно
арогантно, съобщението е доста близо до истината.
Някои от по-благоразумните и по-добре информира-
ни фашистки сановници вече имат ново доказателство,
че политиката е съвършено погрешна, защото Хитлер
успява да измами Италия да стане негов съучастник в
една крайно опасна авантюра. Някои започват да мис-
лят, че единствената им надежда е да денонсират пакта,
но малцината, които намират смелост само да загатнат
Ша Мусолини за това, са смълчани от нецензурни крясъ-
1ци или уволнени от постовете им.
| Все пак Дуче неведнъж признава, че може и да са
ррави. Той е раздразнен, когато разбира, че не само не е
първият диктатор, а е толкова незначителен, че в Бер-
лин пренебрегват мненията му и отхвърлят неговите из-
рични желания. Но той не смее да възрази на Хитлер и
докато дните се изнизват без официален протест, мълча-
нието му може би само е насърчило германците да про-
дължат с увереността, че Италия ще спази обещанието
си да воюва.
През следващите десет дни се редуват противоречиви
емоции, а Мусолини непрекъснато променя решенията
си, понякога повече от веднъж дневно. Ако Германия
спечели войната, той иска своя дял от плячката. Започва
да се опасява от германско нашествие в Италия, ако се
опита да отстъпи. От друга страна, се страхува и да вою-
ва поради риска, че ще лъснат многобройните му блъфо-
ве за готовността на италианските въоръжени сили.
Както винаги, той е обзет от манията, че войната е нещо
великолепно. Особено се опасява, че ще го обвинят в
страхливост и все пак отчаяно се надява или демокраци-
ите да отстъпят без бой, или германските успехи да му
донесат славата на победата, без да се налага да участва
362 МУСОЛИН
И Германия
в големи битки. Междувременно отново нарежда на ар-
мията да бъде готова за ограничена война срещу Гърция
и Югославия, за да спечели лесно някои териториални
придобивки, докато вниманието в Европа е насочено
към други места.
На 21 август Дуче решава да каже на Хитлер, че
предпочита да оттегли предложението си за 100-про-
центна военна подкрепа. Но навреме чува, че германци-
те са подписали споразумение с Русия и то променя це-
лия му мироглед. Строго погледнато, това е ново нару-
шение на Стоманения пакт и обезсмисля антиболше-
вишката политика, в името на която Мусолини изпраща
на смърт толкова много италианци в Испания. Но той
инстинктивно съзнава, че една комбинация от Германия,
Русия и Италия ще бъде непобедима и затова приветства
споразумението като отличен ход, който напълно проме-
ня картината.
На 22 август Хитлер информира немските генерали,
че през следващите няколко седмици възнамерява да
„унищожи" Полша, като при необходимост използва
„изключителна бруталност". Той се аргументира с това,
че най-после може да разчита на подкрепата както на
Мусолини, така и на Сталин. Германия и Русия първо
ще разпокъсат Полша, а после ще се споразумеят за „ед-
но ново преразпределение на света". Изрично е подчер-
тано, че подкрепата на Мусолини, макар не толкова важ-
на, колкото Сталиновата, е един от аргументите да рис-
куват нова световна война.
Хитлер не е съвсем прав. Мусолини, върнал се отно-
во за няколко часа към подчертан военен ентусиазъм,
бързо се обръща към другата крайност - тревогата. Не
за пръв и последен път критични обстоятелства го за-
варват неспособен да вземе твърдо и рационално реше-
ние, но той пак не желае да сподели отговорността с ка-
бинета или Великия съвет, докато съществува някаква
възможност за голям пропаганден успех. Дуче не дейст-
ва дори когато пристигат тайни послания от няколко
близки сътрудници на Хитлер, които го молят да откаже
Съюз с 363
да воюва или no-скоро да използва влиянието си, за да
предотврати надвисналия вече голям европейски пожар.
Междувременно италианските военни се мъчат да вър-
вят в крак с променливите му настроения - веднъж пре-
ценяват, че французите превъзхождат Италия в съотно-
шение 5 към 1, а друг път твърдят, че италианската ар-
мия е напълно способна да спечели всяка война, която
той пожелае да води.
На 25 август англичаните подновяват гаранцията си,
че ще подкрепят Полша в случай на война. Хитлер осъз-
нава, че може би една от сметките му - да води локална
война в Източна Европа - е погрешна и обвинява итали-
анците, че тайно са насърчили Англия да се държи твър-
до. Няколко дни преди това англичаните действително
са уведомени от своя агентка (приятелка на Чано, тя си-
гурно редовно ги е осведомявала за неговите станови-
ща), че състоянието на италианската армия напълно из-
ключва всяка нейна намеса, фактът, че тази информа-
ция е приета в Лондон като напълно достоверна и свръх-
секретна, предполага, че може би Чано я е изпратил на-
рочно в отчаян опит да предотврати войната. А един
друг факт - няколко дни по-късно Мусолини се съглася-
ва да увери отново англичаните, че няма да воюва - не
изключва вероятността самият той да е разрешил тази
недискретност.
На 26 август Хитлер се опитва да настоява, че така
или иначе италианците трябва да вземат някакво реше-
ние и Мусолини се преструва, че е готов да воюва на
страната на Германия, но само при условие, че му бъдат
изпратени 17 000 вагона с материална част, за да помог-
нат за превъоръжаването. Това е невъзможно искане,
както добре знае, но такава е и целта му. Количеството е
пресметнато само за няколко минути и цифрите за ня-
кои от материалите са удвоени или утроени, за да е не-
възможно да бъдат удовлетворени. Искането е само пре-
текст да не воюва и това е толкова очевидно, че Хитлер
може да го укори в страхливост и нечестност. След тол-
кова много обещания през предишните две години да се
364 МУСОЛИН
И Германия
бие на страната на Германия „веднага", „до края" и със
„100-процентова подкрепа" той се отдръпва още при
първия признак, че войната е нещо повече от блъф.
Хитлер се опасява, че „някоя свиня", с други думи
Мусолини, може да му отнеме войната в последния мо-
мент, като се предложи за посредник. Дуче се опитва да
прави именно това, преценявайки го като най-добрия и
може би единствен шанс за политически успех. Мусоли-
ни е много разстроен, когато и германци, и англичани
му отнемат възможността да председателства нова мир-
на конференция. Когато Хитлер го моли поне да пази
неутралитета си в тайна, за да държат в неведение опо-
нентите си, той прави точно обратното и отново уведо-
мява Лондон, че при никакви обстоятелства няма да за-
почне война срещу франция или Великобритания. Дока-
то не разбере по-ясно кой може да е вероятният победи-
тел, благоразумно е да се докарва и пред двете страни.
На 1 септември Мусолини казва пред кабинета, че е
решил да не воюва и че „коварството" на Хитлер осво-
бождава Италия от всякакви задължения по договора.
Тъй като думата „неутрален" е нефашистка, той вещо
съчинява термина „неучастващ", за да скрие голата ис-
тина. Кабинетът одобрява единодушно и го приветства с
обичайния гръм от аплодисменти, което изглежда го
разстройва. Той би предпочел да изразят съжаление по
мъжки. На вестниците е наредено да не пишат за „неут-
ралност", а когато хората, които язвително нарича „оби-
чайните привърженици на мира", се опитват да органи-
зират пред двореца „Венеция" всенародна радостна де-
монстрация, той им казва да престанат. Повечето итали-
анци трябва да са осъзнали с облекчение, че е взел пра-
вилното решение, макар да не знаят с какво нежелание,
колко неуверено и неволно стига Дуче до него. Много от
тях сигурно са се питали дали Хитлер би нахлул в Полша
на 1 септември без нееднократните му обещания за под-
крепа.
Съюз с .565
НЕУЧАСТИЕ ВЪВ ВОЙНАТА
Мусолини е огорчен, че трябва да се представи в та-
кава непристойна светлина след толкова много пропове-
ди за красотата на войната и готовността на Италия да
се бие. След като твърди, че разполага с над 150 диви-
зии, някои дори „бронетанкови", с най-модерни оръжия
и резерв от 12 милиона войници, прозаичната истина по-
казва, че налице са само десет боеспособни дивизии, и
то с непълен числен състав, с остаряло и недостатъчно
въоръжение и нито една от тях не е бронетанкова в
общоприетия смисъл на думата. Военновъздушните
сили, за които прави такива прекалени твърдения, са
„непоправимо, старомодни", а самият той, макар и
министър на авиацията, изглежда няма представа с
колко малко самолети разполага.
За да омаловажи възможни слабости, Дуче продъл-
жава да говори така, сякаш до войната, която възнаме-
рява да води, има още години, а в най-лошия случай тя
ще бъде спечелена без сериозни сражения, защото гер-
манците ще свършат главната работа и демокрациите
ще отстъпят без бой. Подобно не героично оправдание
сигурно не му харесва. Може би се опасява, че то е и не-
вярно.
Мусолини прави опит да обвини други, че не са му ка-
зали истината за военния потенциал на Италия. Това е
сериозно признание за собствената му некомпетентност,
защото неведнъж се хвали, че цялата военна машина до
последния детайл е организирана под неговото лично
ръководство. Повече от десет години Дуче отговаря не-
посредствено и за трите рода войски, председателства
всички комисии, които отговарят за превъоръжаването,
а самият той има по-висок чин от всички офицери на
действителна служба. Лично подбира командирите и
предпочита онези, които ще му създават минимум не-
приятности. Те са хора, на които най-много липсва ини-
циатива. Малкото офицери, които имат смелостта да
възразяват на взетите тактически решения, рискуват да
бъдат унизени и накарани да млъкнат. На парламента
J66 МУСОЛИНИ
никога не е разрешено да разисква сериозно външната
политика или военния бюджет. Всички публични споме-
f Съюз с Германия
навания за възможни слабости се потушават веднага, а
началникът на полицията, който е главната му връзка с
общественото мнение, се научава да крие от него нови-
ните, които са особено неприятни.
Всичко това е част от модела на фашисткия автори-
таризъм. Разбира се, далеч не може да се вини единстве-
но Мусолини, но крайната отговорност е негова. Той на-
сърчава свръхцентрализацията до такава степен, че не се
вземат важни решения, защото никой не смее да действа
на своя глава. Собствената му нерешителност засилва
този недостатък, а фактът, че може да променя мненията
си всеки ден, понякога оставя целия държавен апарат в
състояние на застой, фашистката централизация преди е
смятана за признак на сила и се твърди, че конкурира
успешно практиката на Хитлер да делегира отговорнос-
ти. За разлика от Хитлер той претендира, че контролира
в подробности управлението, но в резултат всички конт-
ролни органи стават несъвършени, а понякога изобщо
липсват. Според близки негови помощници може би ня-
каква психологическа приумица го кара да изпитва едва
ли не потребност да не му се подчиняват.
Поразява фактът, че един човек, който според всички
професионалисти е опасно невеж по военните въпроси,
успява да блъфира толкова често и толкова дълго време.
Въпреки многото твърдения за готовността му да воюва
Дуче не може да не знае поне основните факти за липса-
та на боеспособност. Някои чужди наблюдатели очевид-
но знаят повече от него. Той трябва да е съзнавал опас-
ността, че войнствените му приказки ще накарат итали-
анците да се смятат за непобедими и в резултат собстве-
ният му народ ще очаква все повече и повече от него, до-
като чужденците няма да са поразени.
Почти сигурно е обаче, че докато мами другите, той
донякъде заблуждава и себе си, защото наложителните
нужди на пропагандата - например необходимостта да се
потули случилото се в Албания - му пречат да позволи
анализ на различните слабости или да признае, дори
367
пред висши колеги, че и според него нещо куца. Когато
казва на германците, че е достатъчно силен да воюва
сам с Великобритания или франция, той сигурно е очак-
вал да му повярват. Иначе не би рискувал да изглежда
глупав с подобни приказки. Сигурно е очаквал да му по-
вярват и когато твърди, че за един ден може да мобили-
зира десет милиона души или да събере армия от два ми-
лиона цветнокожи войници, за да господства в Африка.
Или когато говори, че Италия има бронетанкови диви-
зии и сама задоволява нуждите си от авиационно гориво.
Всички тези твърдения са нереалистични, но Дуче не би
посмял да ги направи, ако не ги е смятал за достатъчно
правдоподобни, за да им повярват. Може би изглежда
невероятно сам да им е вярвал, но той е лековерен чо-
век, строго охраняван от критика, а подбраните от него
колеги са посредствени и знаят, че ще запазят постовете
си само ако подсилват собствените му предразсъдъци.
Чано отбелязва в дневника си, че на тъста му „не трябва
да се противоречи, защото това само влошава нещата" и
че той толкова се бои от истината, че предпочита да не я
знае.
Едва през септември 1939 г., когато една частична
мобилизация показва, че за голям брой италианци прос-
то няма достатъчно униформи, снаряжение и казарми,
съмненията сигурно стават широко достояние. Мусоли-
ни знае, че много хора в Италия не са доволни от расови-
те закони, церемониалните маршове, задължителното
„вие" и все по-голямата оскъдица по магазините. Извес-
тно му е, че единодушието зад фашизма е често съвсем
безсъдържателно и зависи от принудата, за да може да
покаже непрекъсната поредица от видими политически
успехи. Дори преди септември 1939 г. има зловещи приз-
наци за появата на нелегални вестници, а в печатницата
на самия „Пополо д'Италия" се печата тайно някаква
комунистическа литература. Стараче продължава да
претендира, че войната ще бъде много популярна, но
Мусолини знае от префектите, че това изобщо не е вярно
МУСОЛИНИ иъюз с германия

и едва ли не е от тях твърди,

чувал за че режимът вече
непочтителния се представлява
смях и най-много от 30
освиркване, 000 души и те
които понякога добре се
съпровождат в възползват от
тъмнината него, но всички
прожекцията на останали страдат
кинопрегледи в от липсата на
кината. пари и пре-
Обявеното даността им
неучастие във отслабва.
войната Един
предизвиква бизнесмен,
незабавно който в
чувство на шок. миналото
То несъмнено обслужва
идва като фашизма, смята,
голямо че движението
облекчение, но никога не е
води и до падало толкова
осъзнаването, че ниско в очите на
не може да се обикновените
вярва на хора. Почти
фашистките всички, от-
вестници и на белязва
самия водач, британски
фашистки дипломат в Рим,
интелектуалец вече разбират
пише, че сякаш какво се крие
изживява отново зад
последиците от „спонтанните
убийството на паради" и
Матеоти, „камионите с
защото дори виещи
видни фашисти хулигани",
говорят за които се
опълчване изсипват по
срещу улиците винаги,
системата. Един когато
правителството на Генералния
пожелае това. А щаб Бадолио,
продажбата на който е оставен
вестника на на този пост от
Ватикана 1925 г. само
„Обсерваторе защото е готов
Романо" се винаги да
увеличава гарантира
стремглаво. фашистката по-
Мусолини се литика, макар
опитва да да знае, че е
прикрие блъф.
собствената си Мусолини се
отговорност, освобождава от
като уволнява няколко
висши щабни министри и от
офицери. Стараче,
Новият секретаря на
началник-щаб фашистката
на армията партия, чиято
маршал лишена от
Грациани чува въображение
за своето дейност за
назначение по милитаризиран
радиото и ето на
когато поема
поста, разбира,
че войнствените
изявления на
Мусолини са
празна шега,
защото по-
голямата част от
наличните
оръжия са почти
праисторически.
Въпреки това
Грациани
изпълнява
заповедта да
поддържа
илюзията, че
Италия е готова
за война.
Същото прави
и началникът
страната от реалността, а
1931 г. при това всичко
допринася излиза по-
много за евтино.
недоволството В началото
сред хората. на септември
Стараче е още 1939 г.
една удобна Мусолини се
изкупителна опитва да убеди
жертва за все германците, че
по-очевидните неговото
провали на неучастие във
режима. Напос- войната не е
ледък той неутралитет, а
решава цели да
окончателно да помогне на
облече в Германия, тъй
униформи като
всички представлява
държавни дупка в
служители и британската
учители и не се блокада. Покру-
намира никой, сен от мисълта,
който да каже, че Хитлер може
че в резултат да го обвини в
въоръжените нарушаване на
сили няма да предишни
имат ангажименти,
достатъчно
униформи, а той обещава не
това ще само да
ограничи заплашва
сериозно броя Франция и да
на хората, които задържа
могат да бъдат френската
мобилизирани в армия на
случай на италианската
война. Още граница в
веднъж - Алпите, но и да
типично за фа- изпраща на Бер-
шистката лин цялата
политика - разузнавателна
външните информация,
признаци за която може да
милитаризиране получи от
са по-ценни от западни
източници. помощ.
Съществува Мусолини е по-
възможността предпазлив, но
германците да понякога
победят бързо признава, че
в Полша и в завижда на
такъв случай успехите на
той още no- Хитлер и съвсем
скоро ще поеме не е ентусиаст
отново за евентуална
водещата роля германска
на посредник. победа.
Само Извършените в
понякога Дуче Полша
намеква варварства го
неофициално, тревожат и
че ако Германия потвърждават
започне да губи, мнението му, че
той може да е много опасно
мине на другата човек да има за
страна и да се врагове
намеси срещу нацистите.
Хитлер. Когато Отношениет
за известно о на Хитлер към
време изглежда, Италия е по-
че западните комплицирано.
сили печелят, Той няма
Чано тайно високо мнение
уведомява за италианците
французите, че или дори
могат да
разчитат на 24 Мусолини
италианска
J /U
муиилш Съюз с 371
ш Германия

за фашизма и вече знае, че никога не трябва да им дове- дежда за завръщането на мира.

рява военните си планове. Недискретността на Мусоли-
ни е почти като на Чано. фюрерът се шегува понякога с
комичното актьорство на Дуче, но макар че му се подиг-
рава в тесен кръг, за него той е единственият човек, с ко-
гото би могъл да говори почти като с равен, а по тази
причина - вероятно един от малцината, които искрено
харесва.
Хитлер също е доста уверен, че Италия ще се присъе-
дини към него, щом се види, че демокрациите губят.
През ноември той отбелязва, че „докато Дуче е жив, мо-
же да се прецени, че Италия ще се възползва от всяка
възможност да постигне империалистическите си цели".
Дори да не направи нищо друго, тя може да помогне на
Германия, като окупира Корейка и Балеарските острови,
отвлече вниманието на британските военновъздушни и
военноморски сили и нападне в Северна Африка. Това е
негова преценка още от 1938 г., а сега предстои да убеди
съюзника си, че победата е близо. Хитлер добавя като
стимул, че ако не влезе във войната, Италия ще загуби
единствения си шанс за имперска експанзия в Средизем-
номорието. Югославия и Гърция са нейни, стига тя да
реши да воюва.
Чувствата на Мусолини стават все по-объркани, дока-
то военните действия продължават. Една чиста и бърза
победа за която и да е от страните може да го остави с
празни ръце, така че това трябва да се предотврати, ако
е възможно. За предпочитане е воюващите противници
да се омаломощават повече, така че неговите надежди за
изгодно посредничество да бъдат по-големи. Затова пра-
ви малкото, което може, за да налее масло в огъня. Дуче
продължава да твърди пред германците, че се надява да
им окаже по-активна помощ след няколко месеца, но ня-
ма никакво намерение да води истинска война срещу
Франция, както те се надяват, а само отделна офанзива,
за да постигне лесни завоевания на Балканите. Между-
временно светът е информиран, че той е най-добрата на-
 Един признак за вътрешна неувереност е, че на 7 де-
кември Мусолини свиква Великия съвет. Той не е засе-
давал дълго време - макар че все още се нарича контро-
лен орган на режима - и се оказва, че неговите членове
подкрепят енергично запазването на неутралитета. Не-
съмнено той ги свиква именно по тази причина - всяко
решение за воденето на победоносна война би трябвало
да изглежда единствено негово, но всяко решение за мир
трябва да бъде взето с колегиална отговорност. Дуче
очевидно копнее за война и иска колегите му да смятат,
че все още е в германския лагер, но понякога тайно же-
лае немците да бъдат победени и дори разрешава на
своите плановици да се готвят за евентуална война
срещу Германия. Прави впечатление, че когато поздра-
вява Хитлер за оцеляването му след един атентат, той
оставя усещане за неискреност. Тя става още по-очевид-
на, когато насърчава съюзника си да нападне неутрална
Белгия, а същевременно тайно предупреждава белгийци-
те, за да могат да окажат по-голяма съпротива. Хитлер
почти веднага научава за това необичайно действие и
има още една причина никога да не се доверява напълно
на Мусолини.
Не по-малко подозрително е решението му да продъл-
жи да укрепява северната граница на Италия с Германия.
Изглежда някаква случайна вестникарска статия го убеж-
дава, че е възможно алпийските проходи да се направят
недостъпни за нашествие. Изградените там сложни укреп-
ления в крайна сметка се оказват абсолютно непригодни
за целта, но са хвалени като едно от най-големите пости-
жения на инженерната мисъл в историята. Те вероятно са
една от най-скъпите операции, предприемани от
фашизма и - дали от разсеяност, или от предвидливост -
строежът им продължава две години, след като Италия
влиза във войната на страната на Германия.
Друг източник на конфликт е плебисцитът в итали-
анския Южен Тирол, за да се разбере има ли желаещи
сред немскоговорещото население, които искат да се из-
селят в Германия. Мусолини храни илюзията, че негова-
муиилин Съюз с 373
и Германия

та политика на принудително намерят богата плячка и

„поиталианчване" е предизвикала у необходимите им суровини в Източна
хората нова лоялност към Италия и Европа. Хитлер не си прави труд да
е удивен, когато много от тях отговори.
предпочитат да я напуснат. Тъй В края на 1939 г. на някои им се
като той безгрижно се е съгласил да струва, че Мусолини преживява един
изкупи собствеността на всички, от своите периоди на депресия или
които заминават, това стоварва обърканост, когато не е в състояние
непосилно икономическо бреме да вземе решение за каквото и да е.
върху Италия. Но много по-лошо е Симптоматичен е фактът, че в
публичното потвърждение на продължение на шест месеца почти
пълния провал в една важна област зарязва редовните си телефонни
на политиката. Осемдесет процента нареждания до редактора на своя
от гласовете срещу фашизма е нещо вестник в Милано как да се
нечувано и неочаквано и преиначават новините всеки ден. Той
обезсмисля общоприетия мит за изглежда по-малко от всякога склонен
единодушна народна подкрепа. да разисква или да допуска да му се
Още една потенциална точка на противоречи. Шефът на военното
разногласия с Хитлер е разузнаване забелязва, че Дуче е
постигнатото от него през август неспособен да се справя с каквато и
1939 г. съглашение със Съветска
Русия. Макар че реакцията на * Lebensraum (нем.) - жизнено пространство.
- Бел. прев.
Мусолини е да го приветства, а
фашистите отново започват да
говорят за сходството между
собствения му режим и „славянския
фашизъм" на Сталин, той променя
мнението си, когато руснаците се
възползват от възможността да
навлязат в Полша и към Балканите,
защото възнамерява Югоизточна
Европа да бъде италианският
Lebensraum*. B началото на януари
1940 г. той пише на Хитлер със
странното искане Германия да се
помири със Запада и те заедно да се
бият срещу Русия, като изтъква, че
нацистите и фашистите могат да
 } да е действително трудна
ситуация. Непоследователност-•|
та му стига дотам, че Чано и
шефът на полицията об-; мислят
да го убедят отново да се подложи
на лечение от онова, което смятат за
резултат от старата му венерическа
болест. И други потвърждават, че
Мусолини е почти неузнаваем и
едва ли изглежда нормален.
Променя ре-' шенията си всеки
ден, възползва се от всякакъв повод
да ! избягва наистина важни
въпроси, опасявайки се, че Гер-. <
мания може да загуби или пък да
спечели твърде лесно. | Тази
непостоянност продължава през
целия януари на 1940 г. Понякога е
готов да оповести, че страната ще
бъде достатъчно силна да се намеси
решително след няколко месеца;
друг път си спомня поражението
край • Гуадалахара и казва, че е
изключено тя да воюва години
наред. От време на време е готов да
признае, че може да участва във
войната само срещу демокрациите,
но германците знаят, че вече не
могат да му вярват. Научили са, че
той не само е предупредил
белгийците, но че продава оръжия
на Франция и на Русия. И са
уверени, че той ще предпочете да
не воюва изобщо, ако може да
получи по друг начин онова, което
иска. А и никога няма да влезе във
войната освен след някой голям
германски военен успех.
В края на януари Мусолини вече е
по-убеден, че Германия ще спечели и в
такъв случай ще.бъде принуден „от
сь-« ображения за чест и морал" да
действа с тях. Италианците може да не
харесат това, защото според него са
овча раса -трябва да ги принудиш с
бой да се размърдат и за тяхно добро е
да бъдат в униформи от сутрин до
вечер. Но той все още не възнамерява
да воюва заедно с германците.
Мислите му no-скоро са насочени към
една не толкова опасна „паралелна
война" за чисто италиански цели - той
няма да нападне франция или
Великобритания, а ще завземе
Югославия и евентуално Гърция, за
да ги използва като жетони в бъдещи
мирни преговори със Запада.
През февруари Дуче разиграва
един великолепен акт на
самоувереност пред комисията по
отбраната, като твърди, че лично е
подготвил Италия за война и
обеща-
374 МУСОЛИН
И Германия
ва, че нищо няма да го свари неподготвен. Той приема,
че военните възможности са ограничени, но смята, че
французите могат да бъдат сплашени да отстъпят. Освен
една голяма италианска армия, която скоро ще бъде го-
това, Мусолини се надява да събере друга наемна войска
в Албания и вече има достатъчно оръжия за войната, ко-
ято си е наумил. Разбира се, суровини липсват и той сега
вини своите служители, защото не са разбрали, че тъй
като война рано или късно ще има, те е трябвало да на-
трупат достатъчно запаси. Може би забравя, че не им е
казал нищо за войнствените си планове или пък е про-
пуснал да прочете подробните доклади за резервите и не-
достига, които те редовно оставят на бюрото му. Той
знае, че Италия все още трябва да внася повечето от не-
обходимите й въглища, но се мъчи да убеди себе си и
другите, че при извънредни обстоятелства могат да по-
ложат „колосални усилия" и да попълнят недостига от
собствените мини.
Всъщност доставките на въглища са важен въпрос,
който Дуче не преценява правилно. Тъй като държи
всички в неведение за евентуалните потребности, никой
друг не прави отделна преценка. Той разчита на погреш-
ното предположение, че италианските залежи от лошо-
качествен лигнит могат да се разработят бързо, да се
осигури икономичен транспорт и да се пригодят лесно за
промишлени нужди. На практика обаче потребностите
на Италия от вносни въглища започват още повече да
растат. Скоро оръжейната промишленост почти се пара-
лизира от липсата на гориво и работи с по-малко от по-
ловината си капацитет.
Това едва ли е нещо изненадващо. Почти всичките 10
милиона тона въглища, внасяни всяка година, се превоз-
ват по море, а при война срещу Запада трябва да бъдат
докарани по суша. Но само две от деветте жп линии през
Алпите са двойни и се преценява, че капацитетът им е
равен на малко повече от една четвърт от мирновремен-
ните нужди на Италия. Нещо повече, едва през 1940 г. се
разбира, че щом започне войната, ще са необходими вед-
Съюз с 375
i нага 10 000 нови камиона, което се оказва сериозно не-
доглеждане. Тъй като един от общоприетите митове на
фашизма са влаковете, които се движат по разписание, и
тъй като Мусолини никога не е възлагал на някого зада-
чата да се планират комуникациите в случай на война,
въпросът е предрешен.
Към друг труден проблем - резервите от чужда валу-
та, се подхожда по-сериозно. Макар че не разисква с фи-
нансовите си специалисти възможността от война, Дуче
неведнъж е предупреждаван от тях за надвиснал
банкрут. Но той не е човек, който ще позволи липсата на
злато и чужда валута да му попречи да участва в една
война, в която се прекроява картата на Европа. За да се
снабди с повече твърда валута, той насърчава износа на
оръжие. По време, когато от него може би се е очаквало
да съсредоточи вниманието си върху превъоръжаването
на страната, експортната търговия с оръжие продължава
да нараства значително чак до 1940 г., като по-голямата
част от нея е със страни, срещу които той скоро ще вою-
ва. Веднъж Дуче нарежда на един от своите академици
да проучи изобретението на някакъв индийски шарлата-
нин за превръщането на обикновени метали в злато. На
по-сериозно ниво се допуска, че златните резерви лесно
могат да бъдат попълнени, щом веднъж сложи ръце
върху депозитите във френската банка.
Междувременно той е доволен от твърдението на
своята пропаганда, че промишлеността в Италия може
да се мобилизира по-бързо, отколкото в Русия и Герма-
ния. Сигурно се знае, че това не е вярно, но разчита на
една толкова „светкавична война", че всички промишле-
ни работници ще бъдат изпратени веднага на фронтова-
та линия и няма да е необходимо заводите да премина-
ват към широкомащабно производство на оръжия. Иде-
ята за масово производство, както я вижда той в други
страни, е типична за едно декадентско буржоазно или
съветско общество, фашистка Италия се съобразява по-
скоро с качеството - например да произвежда уникални
състезателни двигатели, а не аеродвигатели, които обик-
376 МУСОЛИНИ

новено се използват военновременно

при бойните промишлено
самолети. Както производство. Тази
много други неща във преценка би била пра-
фашистка Италия, вилна само ако се
заводите понякога са увеличи вносът на
само част от декора и въглища и старо
могат да бъдат желязо - две други
построени, без стоки, които по време
изобщо да на война ще бъдат
произвеждат нищо. дефицитни,
Мусолини фактически още
оглавява лично преди началото на
кампанията за войната
самозадоволяване, за производството на
да направи Италия стомана спада тъкмо
независима от вноса. по тази причина.
Постигнато е много, Има и други
но вносът на редица погрешни сметки по
необходими стоки запасите от храни.
продължава да расте. Мусолини все още
Например новото мисли, че основни
„родно влакно" икономически факти
ланитал е могат да бъдат
предназначено да променени със силата
намали вноса на на волята. Например
текстил, но може да през 1939 г. той
се произвежда само разпорежда
от големи количества западналите латифун-
вносно мляко. Два дии на Сицилия да
внушителни бъдат превърнати в
стоманолеярни „един от най-пло-
комплекса са пред дородните райони на
завършване през земята".
1939 г. и е Пропагандаторите
оповестено, че скоро уверяват хората, че
Италия ще стане основните запаси от
почти готова за зърнени храни са га-
рантирани от мъдрата
политика на Дуче, но
не смеят да добавят,
че това ще зависи от
продължаващия внос
на торове по море.
Още преди войната е
ясно, че тази цел е
безнадеждно
нереалистична.
1
Твърди се също, че 4.
производството
месо е достатъчно,
на
В
което е много далеч
от истината.
Т
Потреблението му О
спада рязко през 30-те
години, отчасти в
Р
резултат
използването
от
на
А
земята за про- Т
изводство на зърно.
Мусолини, който сам А
е склонен
вегетарианство,
към С
изразява В
задоволството си, че
20 милиона Е
италианци вече ще
трябва да последват
Т
примера му. О
В
Н
А
В
О
Й
Н
 А претенции
Рибентроп
на

затвърждават
очакванията на Дуче,
РЕШЕНИЕТО ЗА че войната скоро ще
ВОЙНА свърши. Като се
Още преди хвали на свой ред,
Хитлер да започне Мусолини отново
офанзивата си в Нор- информира
вегия, растящата германския
увереност на министър, че
Мусолини в италианският
германската победа военноморски флот
засилва основното му превъзхожда британс-
убеждение, че само кия и ще го принуди
войната ще бъде да напусне
отговор на Средиземно море,
италианските щом Италия влезе във
проблеми. Англича- войната.
ните са неговият Италианските
естествен противник. военновъздушни
Липсва им боен дух, сили, добавя той, са
а фактът, че влиза в по-ефикасни откогато
борба с тях, ще бъде и да било и той може
сигнал за тяхното да гарантира това,
поражение. Той тъй като те са пряко
започва да се опасява, под личния му
че немците искат контрол, от общото до
цялата плячка за себе най-дребни
си и като нищо ще я технически въпроси.
получат, ако не вземе Няколко дни по-
окончателно късно Хитлер урежда
решение. нова лична среща,
На 10 - 11 март при която забелязва,
германският външен че, сблъскал се с
министър отива в германските факти и
Рим за разговори и цифри, Мусолини
съзнателно изглежда като
преувеличените ученик, кой-
378 МУСОЛИНИ ьтората световна воина

то не е написал домашното си. Както навреме, за да иска своя дял от плячката.

винаги, Дуче е омагьосан и очарован от Но тъй като предпочита да избегне една
самоувереността на Хитлер, но се всеобща война, той все още възнамерява да
чувствува и виновен за „неучастието" на направи сондажи и да разбере докъде ще
Италия във войната. Хитлер не иска отстъпят англичаните в едни преговори за
директно от италианците да се намесят, мир. Междувременно ще протака всяка
но повтаря прикритата си закана, че те активна намеса колкото е възможно по-
трябва съвсем скоро да решат желаят или дълго. Мусолини подчертава последните
не господство в Сре-диземноморието. думи в едни инструкции с дата 31 март. Той
В отговор Мусолини отново заявява ще се помъчи да поддържа и илюзията, че
твърдото си намерение да воюва, щом се промишлеността е напълно мобилизирана
увери, че войната ще бъде кратка. За
нещастие той пак решава да говори на
немски без преводач и не успява да изясни
някои въпроси, които според него има
право да постави в качеството си на
„доайен на всички диктатори". Той би
искал да разубеди съюзника си от голяма
фронтална атака срещу франция, защото
смята, че германците вече са постигнали
главната си цел и затова може да е по-
добре и за двамата, ако действат за
компромисен мир. Дуче се пита по-късно
дали е успял да изложи това становище
достатъчно убедително. Опасява се също
дали не е отишъл твърде далеч и съвсем
безвъзвратно, като се е обвързал с
войната. Но не по-малко го е страх и да не
бъде пренебрегнат, ако немците спечелят
лесно. Една пълна германска победа без
участието на Италия никак не му допада.
Това е фино становище, което трябва да се
отстоява с всички точни нюанси в един
чужд език, особено с човек, който говори
така бързо и толкова продължително.
За някои от затрудненията му може
да се съди от онова, което Дуче казва на
своя антураж. Той обяснява, че първото
изискване е да маневрира така, че винаги
да може да се присъедини към Хитлер
\ за война и че армията е достатъчно
силна за решаващия принос. Затова
отново се потвърждава, че могат да бъ-
дат мобилизирани почти веднага осем
или даже десет
' милиона войници, макар че той би
трябвало да знае, че има достатъчно
оръжия и униформи едва за 1/10 от този
състав. Някои от мобилизираните вече
трябва да минат с една-единствена риза
и чифт цивилни панталони.
Външно Дуче е самоуверен и не е
склонен да остави и други да изпитат
величието на победата. Все още не се
: съветва подробно с щабовете на
армията или ВМС за
; стратегията. Понякога дори изобщо
пропуска да ги уведоми за намеренията
си. Едва в началото на април, два
месеца преди да се включи във войната,
той им казва най-общо, че рано или
късно възнамерява да воюва. Ар-
мейските командири са изненадани, че
той очаква да останат в отбрана. Не е
ясно защо изобщо иска да воюва.
Военноморският флот пък разбира, че
от него се очаква да атакува незабавно
навсякъде в Средиземно море „и извън
него". Адмиралите отбелязват, че това е
неосъществима, дори безсмислена
заповед. Дуче изобщо не си прави труда
да я разясни, нито пък разпорежда да
бъдат съставени подробни планове за
нашествие в Малта, Корейка, Бизерта или
Египет.
Макар да знае от години, че иска да
воюва в Африка, той не се е погрижил да
подготви стратегическите пла-,, нове,
които са необходими. В Либия са
съсредоточени много войски, но без
достатъчно камиони, за да бъдат маневрени,
без планове за снабдяването им с вода при
настъпление и без да е проучен въпросът
доколко танковете са подходящи в пустинни
условия. Дуче не приема и препоръката за
модернизиране на пристанищата в Триполи
и Бенгази, макар че то е очевидно важна
предпоставка. Ако беше създал подходящ
щаб за планиране или бе споделял повече с
висшите си офицери, той би могъл да знае
за тези пропуски и положително би разбрал,
че едно внезапно нападение срещу Малта
може да бъде последвано от нашествие в
Египет с добри възможности за успех.
380 МУСОЛИН
И война
Според германците Малта и Египет са очевидните цели
на Италия и затова Хитлер предлага 250 тежки танка
за операция в Северна Африка. Но Мусолини отказва
под предлог, че е непристойно да приема помощ от
Германия и че това ще наруши плановете му за паралелна
война. Когато Хитлер го кани да изпрати 20 италиански
дивизии в Германия за общо нападение срещу Франция,
той не смее да откаже направо и фюрерът подготвя
плановете си. Минават обаче шест седмици без никакви
действия и накрая германската армия разбира с досада,
че е по-добре да изостави всяка мисъл за активно
италианско съдействие. Неуспехът да се разработи в общи
линии една съвместна стратегия на оста едва ли е
грешка на Хитлер. Дуче просто смята, че повече ще спе-
чели от една паралелна война и поради това погрешно
предположение остава накрая без почти никакви облаги.
Макар и разочарован, че Хитлер изобщо не го преду-
преждава, Мусолини се радва на новината за нашествието
в Норвегия в началото на април. След поражението на
англичаните в Скандинавия оповестява, че не може да
търпи повече да гледа пасивно или да бави своята
„среща с историята". Той отново повтаря убеждението
си, че ако не воюва, германците могат да нахлуят в Ита-
лия, за да го принудят - сякаш това е най-важната им ра-
бота.
На по-сериозен език той е подтикнат към действие от
опасенията, че оцеляването на фашизма може вече да е
обвързано с приноса за германската победа. Дуче се
опитва да прикрие пасивността си с твърдението, че спо-
ред него Италия вече е във войната, макар че все още се
надява да отлага истинското участие в сраженията чак
до есента. И казва, че се вижда като котка, която следи
жертвата си и избира най-подходящия момент за скок,
изчаквайки, докато има „почти математическа увере-
ност в успеха".
Тъй като липсва видим ентусиазъм за война сред ита-
лианското общество, през целия април Мусолини отново
критикува сънародниците си за тъпоглавия им отказ да
Втората световна 381
се държат войнствено. Човек трябва да ги рита в задни-
ка, за да ги накара да разберат, че единствено войната
определя йерархията на нациите. Всеки ден Министерст-
вото на пропагандата внушава, че войната е нещо слав-
но, героично и доходно. На хората се казва, че фашизмът
е усъвършенствал изкуството на „тотална война" и че
Дуче е изпреварил с години Германия и други страни в
определянето на оръжията и тактиката, необходими в
съвременния бой. Нещо повече, англичаните са твърде
страхливи да воюват сериозно, така че е гарантирана
лесна победа.
Докато германската армия напредва в Белгия и
Франция, все повече се шири мнението, че в крайна
сметка Мусолини може би е прав. Някои от фашистките
лидери по-късно твърдят, че са полагали всички усилия
да му попречат да воюва, но по онова време и те са об-
хванати от възбуда. Щом като разбират какво иска от
тях Дуче, Гранди и федерцони покорно се присъединя-
ват към другите във врявата за война.
Най-съкровената амбиция на Мусолини е на път да се
реализира. Той ще бъде победоносен главнокомандващ.
Според него тайната на германския успех е, че Хитлер, а
не генералите, диктува стратегията. Така че той се нас-
лаждава на драматичния сблъсък, когато уведомява коле-
гите си, че с обявяването на войната той ще „яхне коня си
и ще поеме командата". Балбо и Де Боно, двамата фа-
шистки ръководители с най-дългогодишна служба, не са
сами в недоумението си дали не е полудял, щом може да
държи такъв език. Но някои от цивилните му колеги про-
дължават да го ласкаят, че е военен гений. Самият той е
уверен, че покрай многото си други задължения може лич-
но да изпълнява ролята на главнокомандващ с един-единс-
твен помощник. В резултат Италия не само остава без
компетентна командна структура, но и не осъзнава, че тя
може да й потрябва. Повечето от допуснатите през следва-
щите месеци грешки се дължат тъкмо на това.
Според Дуче няма никакъв смисъл да предупреждава
или да се съветва с цивилните министри и фашистките
»хората световна 383
воина

йерарси. Когато някой думата в мирното

предлага Великият уреждане. Те говорят
съвет да се събере за също за 3-4 възможни
обсъждане на отстъпки в Африка. Но
политиката, да приеме такава
Мусолини отговаря, голяма и евтина
че не възнамерява да награда не е много
го свиква, докато не героично. Дори ако
спечели войната. има изгледи да спечели
Сигурно не му е два пъти повече без
минало през ума, че бой, той е твърдо
тази решителност да решен да откаже,
запази цялата слава за защото го задоволява
себе си може да е само военна победа.
рецепта за нещастие, Казал е същото и преди
тъй като ще стовари началото на войните в
върху него пълната Етиопия и Албания
отговорност в случай -военният успех е
на поражение. далеч по-примамлив от
Кабинетът се събира териториалните
на едно последно придобивки с мирни
заседание седмица средства. Да отстъпи
преди датата, избрана сега ще означава „да
от него за обявяване изпадне във втората
на войната, но за дивизия на страните".
подобна възможност и В края на май, след
дума не става - пиеса, падането на Кале,
която сигурно му е когато Белгия се
харесала. предава и започва
Дуче внимава евакуацията на
особено много да не Дюнкерк, Мусолини
разкрие пред другите, най-после информира
че франция и военните лидери, че е
Великобритания по решил да обяви война
това време вече другата седмица.
намекват за готовност Обяснява им, че не
да преговарят и да може да чака повече,
гарантират, че дори тъй като до две
без война той ще има седмици франция
вероятно ще е < крайно глупаво от
победена, а фашизмът негова страна да
„не приема да се удря влиза във войната
човек, когато е по-рано, а не в
паднал". Важно е на последния момент.
хората да се внуши, че Мусолини се надява,
французите далеч не са ,s че германците все
били пред поражение, още могат да получат
когато той обявява няколко тежки удара
войната. Неофициално преди крайната
обаче той се гордее, че победа и не забравя,
е избрал съвършено че те вероятно са
точно момента и е бъдещ противник. Но
изчакал, докато няма най-много се надява -
никакво съмнение в и направо го заявява
победата на пред много хора - да
германците. На бъдат убити хиляда
практика Дуче започва или две хиляди
да се готви за мирната италианци, така че
конференция. да може да поиска
Моментът е избран своя дял от онова,
приблизително точно което продължава да
и въпреки гневните нарича плячка. Удава
упреци на Рузвелт за му се прекрасна
„нож в гърба" би възможност и смята,
било че никога няма да му
простят, ако я
пропусне. С малко
късмет той няма да
главоболи твърде
много италианския
народ, няма защо да
прави пълна
мобилизация и ще се
опита да сведе до
минимум
нарушаването на
нормалния живот на
обществото.
Немските
генерали са очаквали
с нетърпение итали-
анската намеса през
септември 1939 г., но
сега проявяват далеч
 по-малък интерес и никаква намеса на
смятат, че Италия Балканите,
вероятно ще им е Мусолини отново се
по-полезна като съгласява и
неутрална, отбелязва, че едно
отколкото като вою- нашествие там ще
ваща. Съмненията бъде напразен труд,
им се потвърждават тъй като Италия ще
от обърканите получи на мирната
стратегически цели конференция този
на Мусолини. В края район като подарък.
на април наме- Дадена е нова
рението му е „да заповед - неговите
постави Югославия „танкове" да бъдат
на колене", но ко- прехвърлени в
гато германците се Либия.
опитват да го На границата в
отклонят от този Алпите, макар че ще
ценен обяви война на
_ източник на Франция, Дуче
суровини, разпорежда да няма
вниманието му настъпателни опера-
изведнъж се насочва ции, дори бойни
към нашествие в полети. Той
Гърция. Това възнамерява да
затруднява значи- запази войските си
_ телно щабните непокътнати и да не
офицери, защото им рискува позорен
дава само няколко провал.
дни да съставят Действителните му
необходимите думи са, че ще обяви
планове. В края на война, но няма да
май, когато Хитлер воюва. Въпреки
съветва да не се това, тъй като t
предприема изобщо уверен в близ-
Jot
кия й край, той най-после предлага да изпрати някои от
войниците си в Германия, за да може да твърди, че е
допринесъл за крайната победа. Няколко дни по-късно
това прозвучава по-добре, защото предлага вече цял ар-
мейски корпус, който според него е превъзходно въоръ-
жен с най-добра техника. Той намеква, че корпусът мо-
же да бъде използван за нашествието в Англия, като до-
бавя, че в него ще бъде включена и една бронетанкова
дивизия. Хитлер сигурно е знаел, че в италианската ар-
мия няма нищо подобно. Германците са уведомени, че в
готовност се намират 8.5 милиона войници. Хитлер си-
гурно пак е знаел, че тази цифра надхвърля действител-
ната почти десет пъти.
ПЪРВИ МЕСЕЦИ НА ВОЙНАТА
Обявяването на войната от Мусолини на 10 юни 1940
г. изглежда се посреща от италианците повече с обърка-
ност, отколкото с ентусиазъм, макар че той полага всич-
ки усилия да се убеди, че общественото мнение го подк-
репя. Тъй като смята, че тя ще трае само няколко седми-
ци, той потвърждава решението си животът да продължи
както обикновено и хората да не бъдат притеснявани с об-
ща мобилизация. Но на министрите от кабинета и йерарси-
те е наредено да напуснат канцелариите и веднага да пое-
мат военните си задължения на фронтовата линия.
Той не за пръв път издава подобна заповед. Изпра-
щал ги е да се бият и в предишни войни и явно му харес-
ва да създава впечатлението, че дори без сериозна военна
подготовка фашистките министри са по инстинкт
бойци, които могат да поемат веднага командването на
полеви батальон. Харесва му също хората да мислят, че
той може да управлява страната и без тяхната помощ. В
действителност отсъствието им води до безпорядък в
държавните учреждения. Един пример за администра-
тивната бъркотия е, че корабите в морето и в чужди
пристанища не са предупредени навреме да се върнат у
дома и така е загубена една трета от италианския тър-
говски флот още преди да са започнали боеве. Никоя
о гората световна 385
воина
друга страна не допуска подобна грешка и тя има сериоз-
ни последствия. Но Мусолини не се интересува от такива
подробности. Той се надява да си ги върне при скорош-
ното мирно споразумение и да получи под формата на
репарации още английски и френски кораби.
Дуче все още отказва да обсъжда с германците обща-
та стратегия или дългосрочните военни цели. Тъй като
те вече са уведомени, че той ще воюва най-енергично, за
тях е изненада, че очакваните нападения срещу Малта,
Египет и Корейка не се осъществяват. Не по-малка е и
изненадата, че армията му на френската граница запазва
строго отбранителни позиции. Налага се на германските
вестници да се нареди да не правят иронични забележки
за онова, което Хитлер насаме осмива като чиста страх-
ливост. Едва когато на 17 юни французите искат прими-
рие, Мусолини нарежда на генералите си да предприемат
офанзива в Алпите. Той изведнъж осъзнава, че може би
е важно да окупира известна вражеска територия, преди
войната да е завършила. Въпреки намеците на щаба за
абсурдността на решението му - ще са необходими сед-
мици за промяна на отбранителните позиции, разпореде-
ни от него преди това - той се налага и заповяда неза-
бавно настъпление, без да се изчака идването на необхо-
димата тежка артилерия. Междувременно иска от гер-
манците да отлагат примирието колкото е възможно по-
дълго, за да има време да развие офанзивата.
Преди още да е започнало настъплението, Дуче пред-
ставя на Хитлер списък с териториалните си претенции
за едно примирие. Те включват Южна Франция, Корей-
ка, Тунис и френска Сомалия. Няколко часа по-късно
обаче променя решението си и казва, че изобщо няма да
иска френски колонии. Изненаданите офицери от щаба
му знаят добре, че ако войната продължи, ще бъде се-
риозен пропуск да не окупират Тунис и военноморската
база в Бизерта. Единствено оттам могат да контролират
напълно снабдителните пътища до Либия и да блокират
Туниския пролив за вражеските кораби. За нещастие
Мусолини смята, че като е дал на германците списъка
25. Мусолини
386
война
със своите искания и след като почти веднага го е про-
менил, той не може да отмени второто си решение, без
да стане за смях. Едва много по-късно, когато този неб-
режен пропуск може да се тълкува като главна причина
за поражението на Италия, той се мъчи да твърди, че
Хитлер го е помолил да не претендира за Бизерта,
Впрочем германците съжаляват, че той е поискал
толкова малко. Истинското обяснение се крие в прека-
леното доверие, което Дуче храни към своя инстинкт,
както и в нежеланието му да иска съвет от другите, в
опасенията му да не го сметнат за глупак, ако повторно
промени решението си, и в надеждата му, че войната е
свършила.
Примирието е подписано седмица по-късно, на 25
юни, но междувременно италианското настъпление
срещу Франция има много малък напредък. Даже външ-
ни хора могат да разберат, че щабната работа в италиан-
ската армия и снаряжението на войските са абсолютно
незадоволителни. Мусолини разпространява слуха, че са
постигнали страхотна победа и са окупирали огромна
френска територия. Той никога не би признал, че реше-
нието му за настъпление е било прибързано, че е допус-
нал грешка, като не се е посъветвал с Генералния си
щаб, нито пък че носи лична отговорност за липсата на
подготовка за тази офанзива в Алпите. Той е убеждавал
италианците да вярват, че имат най-добрите военновъз-
душни сили в света и могат да спечелят една „светкавична
война". Последвалото разочарование положително ще
подейства като тежък шок и ще хвърли съмнение върху
легендата за непогрешимостта му. Неколкостотин хиляди
войници могат вече да съдят по това, което лично са
изпитали, независимо какво внушават пропагандните
твърдения.
Самият Мусолини предпочита да стовари вината
върху своите войски и върху италианците изобщо, защо-
то не са достойни за неговото ръководство. Той отбеляз-
ва, че неуспехът сигурно се дължи предимно на буржоа-
зията с нейните илюзии за спокойствие и материално
i ьтората световна 387
благополучие. Въпреки всичко, което е направил за тях, те
са абсолютно непокорни и са настроени антифашистки.
Той заявява, че някой ден ще каже на италианците
самата истина какво представляват и ще положи по-го-
леми усилия да създаде една по-твърда раса. Междувре-
менно се надява войната да продължи малко повече, за
да им донесе сериозни изпитания. Дори да свърши ско-
ро, добавя Дуче заплашително, той вече има планове за
нова война, която ще помогне характерът им да стане по-
корав.
Той още таи в ума си възможността в една бъдеща
война да се бие срещу германския си съюзник. Изобщо
не му харесва да свири втора цигулка след Хитлер и тъй
като основателно се страхува от опасността Италия да
стане още една васална държава, решава твърдо да про-
дължи своята отделна война. Преди много години той
порицава онези, които не виждат, че германската хеге-
мония е особено опасна за Италия. Сега рискува да съз-
даде точно такава хегемония и това едва ли му харесва.
Мусолини вече се тревожи, че Хитлер може би ще
предпочете да се съюзи с победена Франция и това е ед-
на от причините сега фашистите да настояват да няма
никаква милост към победения враг - особено след като
французите искат да изкарат, че са победени само от
Германия. Държавата им трябва да стане подвластна и
да заплати на Италия разходите за войната и предизви-
каните от нея главоболия; дори да върне италиански
картини от френските художествени галерии. И, естест-
вено, да им отстъпи достатъчно територия, да бъде сма-
зана за столетия, така че никога вече да не може да го-
вори като равна с фашистка Италия.
След примирието с Франция Мусолини смята, че вой-
ната почти е завършила. Но когато размисля, започва да
се надява англичаните да не се предадат, преди да е имал
възможността да води сериозни сражения с тях. Предпо-
лага и вероятно също се надява, че при нашествието си в
Англия германците могат да дадат до един милион жер-
тви и да бъдат отслабени. Както може да се очаква,

Дуче предпочита no-скоро военна победа, отколкото
компромисен мир, стига да спечели евтина слава и немс-
ки войници да водят боевете. От Гранди и от други за-
върнали се от Лондон дипломати той научава, че Вели-
кобритания е на път да рухне. Това потвърждава пренеб-
режението му към „англосаксонската раса" и приказки-
те на пропагандистите за страхливостта на британските
войски. Той още веднъж настоява на италиански войни-
ци да се окаже честта да участват в нахлуването в Анг-
лия и е много обиден, когато германците отказват.
Предложеното обяснение - че ще бъдат по-добре използ-
вани в средиземноморския военен театър - е неприятно.
Отначало предполага, че съюзниците му сигурно въз-
намеряват да задържат цялата плячка в Англия за себе
си, а после му хрумва, че отлагат нашествието просто за-
щото не искат да унижават Великобритания. Според не-
го това ще бъде голяма политическа грешка, която мо-
же да се избегне само ако се вслушат в някой с неговия
собствен опит. Англичаните трябва да се научат да сдър-
жат гордостта си под ботуша на италианския окупацио-
нен корпус.
Увереността в бързата победа го кара да вземе куп
прибързани решения. Едното е да нареди частична демо-
билизация, за да осигури работна ръка за жътвата;
другото - да се готви за нападение срещу Югославия, но
същевременно да укрепи африканските си войски за на-
шествие в Египет. Началник-щаба на армията маршал
Грациани очевидно не е питан дали са възможни и двете
операции. Мусолини просто смята, че вече има пълен
контрол по море и въздух над цялото Средиземноморие
и че 100 000 души могат да прекосят 600 километра
пустиня посред лято без затруднения или рискове.
Главният въпрос вече е да се завладее колкото може
повече вражеска територия, преди нашествието във Ве-
ликобритания да сложи край на войната. Той чувства, че
в утрешна Европа няма да има място за малки държави,
затова една ограничена, но бърза военна операция би до-
несла огромно предимство за Италия на мирната конфе-
oiupara световна воина
ренция. Неочакваното му решение да започне тези две
офанзиви предизвиква известно вцепенение сред негови-
те генерали. Той ги тревожи непрекъснато с промени на
плановете всяка седмица и с разбирането си, че едно нас-
тъпление може да бъде отлагано от днес за утре с ми-
нимум обмисляне и подготовка. Дуче обаче изразява от-
критото си презрение към тях и техните тревоги.
Най-напред в края на юни на армията в Либия е раз-'
поредено да премине от система на отбрана към прегру-}
пиране за нападение. После, в началото на юли, още вед-')
нъж е решено усилията да бъдат съсредоточени по-скоро /
върху Югославия. Хитлер, чиито идеи са доста различни,
напомня, че след войната страните от оста ще получат
всичко, което искат на Балканите, без да трябва да воюват
за това. Съветът от Германия е италианските войски да
насочат всичките си сили в Северна Африка за нас-
тъпление към Суец. В отговор Мусолини твърди, че ще
бъде в Египет към края на месеца.
На 9 юли той е на път да спечели голяма морска победа
до крайбрежието на Калабрия. За една рискована маневра
на британския флот се знае пет дни предвари-• телно
благодарение на вещото прехващане и разшифров-ка на
телеграма от Александрия. Ако въз основа на това са били
предприети съответни действия, италианският ,
военноморски флот лесно би могъл да съсредоточи много
по-големи сили под закрилата на базирани на сушата
самолети. Но възможността е пропусната и никога не се
повтаря. Мусолини, който винаги настоява да съставя
сам всекидневния военен бюлетин, компенсира този про-
вал, като съчинява историята, че половината британски
сили в Средиземно море са извадени от строя в този
единствен ден. Забранени са обсъжданията за причината за
неуспеха, за да не би съобщеното в бюлетина (и неговата
собствена преценка и ръководство) да бъде поставено под
съмнение.
Сражението край Пунта Стило обаче е скъпо струва-
ща грешка и пряка последица от нежеланието му да де-
легира отговорности или да организира командна

структура, способна да взема бързи решения и да коор-
динира действията на трите рода войски. Тя е и резултат
от решението му тежките бойни кораби да не бъдат рис-
кувани в големи операции. Макар че по-късно твърди
обратното, той много иска неговият флот да е непокът-
нат в края на войната. Германски военноморски експер-
ти, както и мнозина от собствените му специалисти
трудно приемат това и смятат, че с по-големи рискове
той би могъл без особени загуби да затвори централния
район на Средиземно море за всички британски кораби.
Един от най-странните факти е, че Мусолини все още
пропуска - може би просто е забравил и вече е късно
-да подготви нападение срещу Малта, макар да знае, че
англичаните са се отказали от идеята да защитават ост-
рова. По-късно той признава това за голяма грешка, но
предпочита да вини Хитлер, че не е сметнал Средиземно
море за важен военен театър и не е оказал на Италия по-
вече помощ там.
Критиката съвсем не е честна. В онези първи месеци
Хитлер е напълно готов да помогне за отстраняването
на англичаните от Средиземно море. Точно Мусолини
по политически съображения отхвърля нееднократните
предложения за германска помощ. Той иска да спечели
собствената си „паралелна война" и се опасява от раз-
пространяване на германското влияние в Южна Европа.
Щом Хитлер не приема италиански войски да помогнат
при нашествието във Великобритания, Италия би загу-
била равноправното си положение, ако допусне немски
войски в Средиземноморието. Странното оправдание за
отказа на тази помощ е, че и германците като англича-
ните сигурно ще се бият по-зле от италианците в горе-
щините на Северна Африка.
През май Хитлер предлага танкове като помощ за
нападението срещу Египет и повтаря предложението си
през юли. В началото на септември той разпорежда две
немски бронетанкови дивизии да бъдат обучени за
пустинна война в Либия. Вероятно ако са били приети,
голямата армия на Грациани в Северна Африка лесно би
втората световна воина
могла да стигне до Суец. Италианските генерали на
фронта знаят, че им трябва нещо по-голямо от 3-тонния
роден бронетранспортьор с неговите две картечници. Но
Мусолини упорито отказва да ги послуша.
Той е непреклонен и смята, че Италия трябва да нах-
луе в Египет сама. Смята, че англичаните ще трябва да
съсредоточат всичките си сили в родината си, за да от-
блъснат едно немско нашествие. Той нарежда офанзива
през юни и повтаря заповедта си през юли, но и в двата
случая неговите генерали чувстват, че не са в състояние
да действат, защото нямат достатъчно оръжия и матери-
али. За трети път през август, когато чува отново, че мо-
же би предстои германско нашествие в Англия, Дуче
повтаря заповедта на Грациани. Но маршалът го отвра-
щава, като свиква висшите си офицери на военен съвет,
където единодушно решават, че не са достатъчно силни
за офанзива през пустинята.
Рим отхвърля подобни консултации с подчинените
като съвсем нетипични за фашистите. Но Грациани мо-
же да докаже, че всички твърдения за надмощие на Ита-
лия във въздуха над Средиземно море, които Мусолини
насърчава, макар да знае, че са лъжливи, са чиста пропа-
ганда за повдигане на бойния дух. Грациани посочва съ-
що, че голяма част от необходимата им моторизирана
бойна техника стои неизползвана на югославската гра-
ница, просто защото Мусолини не разрешава почти ни-
каква инициатива на своите началник-щабове, а той са-
мият не може да се реши да съсредоточи силите си на
един фронт. Отговорът от Рим е нова категорична запо-
вед за настъпление и през септември Грациани пресича
египетската граница и стига чак до Сиди-Барани.
Мусолини е доволен, защото е поел личната отговор-
ност да отхвърли съвета на специалистите и така печели
за Италия „славата, която тя напразно търси три столе-
тия". Той предполага, че войната кажи-речи е спечелена,
без да знае, че нашествието в Англия е отложено за не-
определено време. Той дори предизвиква съдбата, като
изразява съжаление, че мирът може да настъпи, преди
Втората световна 393
война

да е имал възможност напразно. Едва когато

да спечели нови кацат в Белгия,
победи. Войната, Мусолини научава, че
казва той на техният радиус на
престолонаследника, действие и
е единственото пре- съоръженията им ги
лестно действие, за правят съвсем
което си струва да се непригодни за
живее. очакваните от него
Във вълнението си бомбардировки над
тогава, вместо да Лондон. След
поправи своята неколкомесечни
грешка и да напразни усилия се
мобилизира главните налага самолетите да
сили в Северна Афри- бъдат върнати у дома.
ка, Дуче мечтае за През това време
нови операции за войските му в
завладяване на Кор- Северна Африка,
ейка и Тунис преди лишени от достатъчна
мирната закрила от въздуха,
конференция. Той претърпяват голямо
настоява непреклонно поражение.
една четвърт от Тези няколко
действащите месеца разкриват
италиански недостатъците му ка-
военновъздушни сили то военен
да бъдат включени в ръководител. Дуче
битката за Англия. никога не разбира,
Когато чуват със дори и след този
закъснение за това случай, че не трябва
предложение, да разпилява
неговите щабни усилията по много
офицери изтъкват, че различни фронтове и
намаляването на неизменно оставя
бойните самолети в всеки сектор с
Средиземноморието недостатъчно
ще бъде не- възможности за пълен
благоразумно и може успех. Той не обича
би гибелно, но да приема съвети по
подобни въпроси от
когото и да било. дири какво е
Докато Хитлер не направил. И във
вижда нищо война, както и в
унизително да води мирно време Дуче
генерал Кайтел на допуска грешката да
срещи на високо жертва същественото
равнище, Мусолини заради външния
обикновено оставя ефект, погълнат най-
генералите си у дома, вече от стремежа да
за да не би покаже, че единствен
италианците да той командва. Едва
помислят, че не може ли щеше да е
да взема сам доволен, ако
стратегически разбереше, че оставя
решения. впечатление не за
Друга слабост е главнокомандващ
склонността му да или министър на
стряска своите на- войната, а по-скоро
чалник-щабове с за журналист, който
внезапни промени в мисли само за
плана, сякаш това е утрешните заглавия.
признак за решително НАПАДЕНИЕТО
и творческо
пълководческо уме- СРЕЩУ ГЪРЦИЯ
ние, и то без ни най- Недостатъчно
малка представа обмислен е и
какви трудности ще постоянният му план
предизвика. Той може да въвлече Гърция и
със задоволство да Югославия във
нареди на младши войната. Това е още
офицери да действат едно доказателство,
в разрез с официални че Мусолини
разпореждания, при надценява прекалено
това без да много възможностите
информира техните на въоръжените си
коман- сили. Той е
предупреждаван
нееднократно от
германците да не си
създава ненужно нови
врагове, но го тълкува
като завист заради
паралелната му война
и желание да
завладеят Балканите числеността на
за себе си. италианските
Между юли и дивизии, за да
септември 3-4 изглежда армията му
различни плана за по-голяма, и въз
нападение на основа на така
Балканите са получените изцяло
подготвени, одобрени погрешни изчисления
и отхвърлени в се хвали с половин
зависимост от милион войници,
променливите му чакащи на
хрумвания. Чано, югославската
който е особено граница, и с други 200
нетърпелив да 000, готови да на-
предизвика война паднат Гърция.
срещу Гърция, Все пак той смята
замисля план за за благоразумно да
убийството на си дава вид пред
гръцкия крал и Хитлер, че няма
наивно си въобразява, никакви сериозни
че една-единствена намерения да напада
бомбардировка над Гърция или
Атина може да е Югославия, а
достатъчна да я съсредоточава
принуди да ка- усилията върху
питулира. Мусолини нашествие в Египет
също допуска, че съгласно цялостната
„ликвидирането" на стратегия на оста.
Гърция ще бъде Затова в началото на
доходоносно и лесно. октомври германците
Той забравя, че е предлагат отново да
намалил почти изпратят танкове за
наполовина Африка, но
394 МУСОЛИН
И война
пак им е отказано, защото Мусолини е твърдо решен
италианските войски да спечелят сами първата битка.
Той отива дотам да се хвали пред Хитлер, че въпреки
мнението на съветниците си, които смятат това за нера-
зумно, е дал изрична заповед на Грациани за ново нас-
тъпление, което да започне на 15 октомври, и че 100
тежки италиански танка вече са заели позиции.
Това е чисто кабинетна стратегия, а тези сто тежки
танка просто не съществуват. Дуче сигурно е забравил
-което е още по-странно, - че преди няколко дни е разпо-
редил нова значителна демобилизация. На повече от по-
ловината войници вече е наредено да се върнат към ци-
вилния живот, защото е решил, че не може да си позво-
ли да остави италианската армия в пълна численост през
цялата зима. Заповедта за демобилизация е взета без
много консултации. Генералният щаб само внася твърде
важната добавка, че в такъв случай не може да се мисли
за нови военни операции най-малко до май 1941 г.
Вероятно Дуче чете бележките им много набързо, за
да проумее това предупреждение, защото упорства със
заповедта си за нападение срещу Египет и се заканва да
уволни командирите заради внушенията им, че едно но-
во настъпление ще изисква месеци подготовка. След ка-
то размисля, той се съгласява да отложи настъплението
до декември, само за да се върне към по-раншния си
проект за нападение срещу Гърция - очевидно отново
без консултации със своите плановици. Наредено им е да
бъдат готови да започнат работа до две седмици и той
добавя, че „ако някой създава затруднения да бием гър-
ците, аз ще подам оставка като италианец".
Въпреки високопоставения си пост като началник-
щаб на армията Грациани научава за нашествието в
Гърция от радиото едва след неговото започване. Вис-
шите ръководители на ВМС и BBC научават за него ня-
колко дни по-рано и протестират, но Мусолини не им об-
ръща внимание, а те са твърде плахи, за да упорстват.
Той казва на Хитлер, че няма никакво доверие във вис-
шите си офицери и предпочита да взема тези решения
Втората световна 395
J сам - факт, който го прави още по-уязвим за съзнателно
неверните цифри, с които го подвежда Хитлер.
i B резултат не се отчитат някои елементарни опаснос-
1 ти. От ВМС биха могли да му кажат, че на другия бряг
на Адриатическо море няма пристанища, подходящи за
стоварването на голяма армия. Щабните офицери знаят
също, че дъждовният сезон започва малко преди начало-
то на нашествието и че положително ще има трудности
в една планинска местност, за която не са подготвени
карти и където няма пътища. Но тъй като Дуче очаква
пълна победа до няколко дни, такива подробности из-
; глеждат маловажни. Никой не намира време и не се се-
ща да осигури на атакуващите части зимно облекло, ма-
кар че температурата ще падне под нулата.
По-късно Мусолини публикува фалшифицирани до-
кументи, за да прикрие отговорността си за тези грешки.
Преди да помести един от тях, той заличава факта, че
1 началник-щабовете са поискали официално два пъти по-
вече войски и още три месеца за подготовка. Генералите
могат да бъдат порицани, че не са упорствали във възра-
женията си, но истинската отговорност носи Дуче, защо-
то той самият си избира отстъпчиви слабохарактерни
офицери, които в чисто фашистки стил са приучени да
не спорят и да не възразяват. Той е убеден, че всеки, кой-
то създава затруднения за войната с тази низша раса
гърците, трябва да бъде застрелян. За да разсее всякакви
съмнения, казва, че поверителната информация, с която
разполага, прави „всички възражения от технически ха-
рактер" маловажни.
За нещастие тази поверителна информация е фалши-
ва. Например Мусолини смята, че може да разчита на
активна помощ от България. Тя така и не се материали-
зира и по необясними причини той не прави нищо, за да
я получи, фалшиви разузнавателни данни също го убеж-
дават, че нахлуването ще бъде „военна разходка", при
която нашествениците ще имат числено превъзходство
две към едно. Други достоверни съобщения твърдят точ-
но обратното, но той отказва да им обърне внимание.
396 МУСОЛИН
И война
Неговият коз е тайната информация, че гръцките ге-
нерали са подкупени да не воюват. Това е същият пох-
ват, използван преди от фашистите в Етиопия и Алба-
ния. Много милиони лири действително са отделени за
корумпирането на гръцки политици и генерали, но това
няма практически ефект - дори ако не са били окрадени
от фашистки агенти, преди да напуснат Италия. Вместо
очакваното от Дуче въстание зад гръцките линии тъкмо
неговите албански наемници дезертират и преминават
масово на страната на противника.
Бързо се прави подготовка за възникване на „инциден-
ти" в Гърция, които да му послужат като повод, че е прину-
ден да защищава Италия от „агресия". Той казва на скеп-
тичните си колеги, че това ще бъде като германския
Blitzkrieg* в Полша - свирепи бомбардировки на големите
градове ще донесат победа за „няколко часа". Мусолини
заявява, че може да отиде на фронтовата линия и да поеме
лично командването. След като размисля, установява своя
щаб в Южна Италия и е готов да влезе церемониално в
Атина в победния миг. Той очевидно не смята за необходи-
мо да прекрати демобилизацията на армията или може би
се опасява, че с отмяната на решението си ще покаже пред
твърде много италиански войници непоследователността на
фашистката политика. А възможно е просто да е забравил.
Войната трябва да започне рано на 28 октомври. На-
мерението е гърците да бъдат изненадани, но Чано дни
наред проявява недискретност и така се губи ценно пре-
димство. Германците чуват седмица по-рано за това, ма-
кар че Чано категорично отрича слуха, когато го разпит-
ват. Мусолини се е надявал да им попречи да разберат,
за да не се опитат да спрат тази паралелна война. Хит-
лер се втурва в Италия за спешна конференция, но прис-
тига малко късно. Той води със себе си и началника на
Генералния щаб и очевидно се надява на сериозни воен-
ни разговори, но маршал Бадолио, колегата на Кайтел,
научава за конференцията едва след нейния край. Смя-
* Blitzkrieg (нем.) - светкавична война. -Бел. прев.
Втората световна 397
тайки, че войната ще свърши бързо, Мусолини не иска
да споделя с никого славата да командва.
Хитлер полага много усилия да не засегне чувствата
на своя събрат диктатор, но насаме е извън кожата си от
гняв. Той просто не може да проумее решението да се
води подобна неизгодна война, когато дъждовете са за-
почнали, и основателно се опасява, че един военен неус-
пех ще дискредитира много оста в очите на неутрални
държави като България, Турция, Испания и Югославия.
В случай на провал британските самолети биха имали
база в Гърция, от която могат да бомбардират петролни-
те полета в Плоещ, да прекъснат морския път от Румъ-
ния, по който Италия получава повечето от своя петрол,
а това ще доведе до ново претоварване на трансалпийс-
ките жп линии. От този момент Хитлер няма почти ни-
какво доверие в италианското военно сътрудничество.
Но голямото нещастие е, че при всички приказки на
фашистите за светкавична война и въпреки неоспоримо-
то превъзходство на Италия във въздуха гърците за една
седмица отблъсват обратно в Албания армията на на-
шествениците. През следващите три месеца Мусолини
трябва да води понякога отчаяна отбранителна война.
Нов удар идва на 11 ноември, когато половината от
италианския боен флот е изваден от строя край Таранто
след атака на британски самолети от самолетоносач.
Дуче винаги отхвърля догматично нуждата от самолето-
носачи и тъй като планира кратка война, не използва до-
ри деветте си месеца „неучастие", за да гарантира сигур-
ността на важните докове в Таранто. Мусолини не би
могъл да понесе да разкрие във всекидневния си бюле-
тин пълния размер на щетите, но продължава да твърди,
че е единственият военен ръководител, който казва на
народа си цялата истина. От този момент нататък много
италианци разчитат на британското радио, за да разбе-
рат какво става, а това е голямо поражение в областта
на пропагандата, където дотогава той е почти неуязвим.
Но най-лош от всичко е фактът, че е победен от тол-
кова презрените „левантински" гърци. Неведнъж безус-
398 МУСОЛИНИ втората световна воина

пешно той настоява армията да поднови контингент в Египет би могъл да бъде

офанзивата си, тъй като изпитва вече победен без особени трудности.
унижение, че светът е свидетел на такъв Мусолини, който за разлика от
позорен провал. Дуче се опитва да убеди германците пропуска да проучи този въп-
военните, че всички по-големи градове в рос, се заблуждава, че от танковете няма
Гърция с население над 10 000 души трябва да има голяма полза в пустинните пясъци
систематично да бъдат „сривани със и все още се надява да успее в Египет сам.
земята", за да настъпи паника сред Но Хитлер осъзнава, че италианците
цивилното население. Командирите в имат малък шанс да победят сами. Макар
неговата армия сочат, че това е да знае, че е жизненоважно да се стигне
невъзможно, но някои от тях, жадни за до Суецкия канал, той добре разбира, че е
повишение, подсилват илюзията му за заложен личният престиж на Дуче и не
близка победа. Маршал Бадолио намира смее да прекалява с критиките си.
смелостта да каже, че цялата операция е
била наложена на Генералния щаб по
чисто политически причини и от самото
начало са знаели, че тя е военен абсурд.
Най-после на Дуче е заявено откровено, че
неговото аматьорство и мегаломания водят
Италия към поражение.
За такива думи, особено казани пред
други, Бадолио губи поста си началник
на Генералния щаб. Дуче вижда в личния
си престиж единствения основен фактор
във фашистката политика. Както се
изрази неотдавна за него последният
британски посланик в Рим, „той мисли
първо за Мусолини, второ - за фашисткия
режим, и трето - за Италия". За всичко,
което не върви както трябва, са виновни
другите.
Докато армията продължава да се
изтегля в Албания, не само Хитлер и
Бадолио разбират, че е допусната еле-
ментарна грешка с откриването на фронт
на Балканите, когато очевидният район за
нападение е Северна Африка. Един
експерт по танковете, изпратен в Либия,
потвърждава, че ако германската помощ
е била приета, малкият британски
 От този момент нататък отношенията
между ръководителите на двете страни
придобиват нов характер. Мусолини се
мъчи да се придържа към предишното си
убеждение, че той е първият диктатор, по-
умният от двамата, лидер на по-интересното
движение и в правото си да иска
равностойни консултации, ако не и да поеме
водачеството. Мнозина, които познават и
двамата, включително и германци, твърдят,
че според тях Мусолини е по-интересната
личност, дори по-интелигентната - и
положително не толкова противна, така че
неговата суета не е съвсем необоснована.
Но под напрежението на войната дори
такъв суетен човек сигурно е започнал да се
съмнява в претенциите си за превъзходство.
Докато Хитлер продължава да
проявява към Мусолини приятелство,
което не се влияе дори от пораженията,
едва ли може да се каже, че Дуче му
отвръща със същото. Освен
саркастичните забележки за начервените
бузи на Хитлер и предполагаемите
сексуални вкусове, Дуче не може да
прикрие завистта си към по-младия, по-
висок и очевидно по-преуспяващ човек.
Някои забелязват у Мусолини ясно
изразена антипатия и дори недоумение
как германците могат да бъдат подлъгани
от такава личност. Възмущението му
става по-очевидно, когато Италия е
принудена да разчита все повече на гер-
манска помощ. Той често казва, че
фюрерът няма нищо от решителните
жестове и мъжественото поведение, ко-
ито трябва да притежава един диктатор.
Това му дава чувство за превъзходство и
той смята, че неугледната външност на
Хитлер уронва престижа на други
диктатори, защото му липсват някои от
качествата, които тази подбрана група
свръхчовеци трябва да притежава.
Така поне говори Дуче пред колегите
си. Това несъмнено маскира
недоволството му, че е затъмняван, и все
по-силното чувство на безпомощност и
унижение, докато рахитичната структура
на фашизма се разкрива все повече. Това
опасно душевно състояние сигурно е
подтикнало Мусолини да пренебрегне
предпазливостта в един последен опит да
спечели славата, която според него му се
полага.
поражен 4U1
ие

защото смята, че
15. англичаните имат 18
дивизии в Египет,
ПОР или около 300 000
души, колкото има и
АЖЕ той. фактически
числеността на
НИЕ противника е по-
малко от 35 000
(1940 - души, но
италианските
1943) информационни
служби са умело
подведени, точно
НЕУСПЕХИ В както няколко месеца
ЛИБИЯ И по-рано са заблудени
ГЪРЦИЯ да надценят в
подобно
През октомври, съотношение
след четири месеца френските войски в
време за решителна Средния изток. През
офанзива в Северна декември тази по-
Африка, Мусолини малка, но по-
заплашва Грациани с маневрена група от
уволнение, ако не британски и
постигне напредък в индийски войски го
Египет. Маршалът се изненадва с
хвали, че командва неочаквано
„най-добрата ко- нападение и за
лониална армия в няколко дни не-
света", но не е говото слабо военно
склонен да напредва, умение превръща
един малък обрат в лизираното
катастрофално ръководство е
поражение. погрешна. Те вече
Този път коментират, макар и
фашисткото само помежду си, че
правителство може никому никога не е
по-лесно да обвини в позволявано да сочи
некомпетентност слабости или
собствените си грешки, защото това
генерали, но би означавало да се
поражението критикува системата,
поощрява Грациани а оттам и самият
да се защити. Той върховен водач,
протестира, че който е табу.
грешката не е Пораженията в
толкова на армията, а Гърция и в Северна
на фашисткото Африка са толкова
ръководство, което неочаквани, че
неведнъж се мъчи да предизвикват паника
го принуди към сред висшите ко-
действия против мандири. Първата
убежденията му. мисъл на Грациани е
Така някои от стремглаво отс-
фашистките йерарси тъпление до Триполи
най-после разбират, - на 1500 км оттам,
че самата система с „вместо да се
нейното прекалено излагам ненужно на
ударение върху фронта".
центра- Командващият в
Албания генерал
Соду съветва -
страхотно унижение
- да се молят гърците
за примирие. Но
Мусолини с
възхитително
самообладание си
дава вид, че не е
особено разтревожен
и нарежда на
войските да умрат на
позициите си, но да
не се предават.
Вината е не само на
посредствените ко-
мандири, но и на
албанските и самостоятелно
арабските части, съществуване, дори
които отстъпват под когато не е в
огъня, както и на състояние сам да
войниците от Южна координира трите
Италия, където рода войски. Той е
според него толкова решен да
италианската раса се изглежда като ге-
оказва дефектна. нералисимус, който
Дуче нарежда държи всичко под
дезертьорите да бъдат точен контрол, че
разстрелвани продължава да се
незабавно, а намесва все повече
необходимите във всекидневното
попълнения да се ръководство на
осигурят, като се операциите даже и в
събере армия най-малките под-
затворници. робности. В
Генерал Кавалеро стремежа си да
е взет от запаса да впечатли другите
смени генерал понякога може да
Бадолио като дава противоречиви
началник на заповеди, които
Генералния щаб, но водят само до
веднага е изпратен в объркване.
Албания да поеме Зад спокойната си
едновременно и външност Дуче
командването на недоумява какво е
фронта. Мусолини и станало не както
преди е постъпвал трябва. Грижливо и
така. Той обича целенасочено е из-
единствен да брал Гърция като
ръководи в Рим, без много по-слаба
върховното ко- страна, подбрал е
мандване да има най-
право на
26. М усолини
402
подходящия момент да я атакува изненадващо. Затова не
само че поражението е непонятно, но м заради него све-
тът може да си помисли, че фашизмът е празни приказ-
ки. Той може да уволни Бадолио, Грациани и други гене-
рали, но трябва да признае, че дори обикновените войни-
ци се бият без ентусиазъм, сякаш фашистката револю-
ция не само не е подобрила „италианската раса", а е пос-
тигнала точно обратния ефект. Невероятно, но факт е,
че италианците се бият по-добре през Първата световна
война, преди изобщо да се е чуло нещо за фашизма, и ня-
кои хора положително ще извадят заключението, че
грешката е на самия връх - провал на ръководството и
на фашистката доктрина и практика.
Германците твърдо вярват в това. Ако италианските
генерали са лоши, казва Хитлер, един истински ръково-
дител няма просто да ги уволни. Те трябва да бъдат раз-
стреляни, а от войските, които отстъпват, всеки десети
трябва да бъде убит. Главната вина е на самия Мусоли-
ни, още повече че той разпилява силите на Италия и за-
почва съвсем ненужна война срещу Гърция. Макар че
бронетанковите му дивизии се оказват чиста измислица,
той продължава да отказва предложенията за помощ и
съвети от немците и упорства, че гърците са пред пора-
жение. Мусолини отказва и исканията на германците да
се поощрят арабските движения за независимост в Се-
верна Африка, защото противоречат на империалисти-
ческите му амбиции. Твърдото му намерение да анекси-
ра Тунис го кара да блокира всяко споразумение и с по-
бедените французи, като се лишава от краткия снабдите-
лен път през неговите пристанища.
През декември обаче две големи военни поражения
го карат да преглътне гордостта си и да моли германците
спешно за материална помощ. Някои смятат, че би
трябвало да отиде по-далеч и да поиска от тях да нало-
жат обединено ръководство на общата им война. Хитлер
знае, че би трябвало да поеме командването в Северна
Африка, за да възстанови духа и да попречи на Италия
да сключи сепаративен мир, но се опасява да предприе-
Поражение (1940 - 403
1943)
ме нещо, което може да под рони престижа на Ду че. Той
се съгласява да изпрати германски войски и самолети в
Италия, но илюзията за независимост е запазена чрез
преструвката, че те са под италианско командване.
Макар и трудно, Мусолини преглъща, че се нуждае от
помощ срещу англичаните в Африка, но не и срещу един
от „балканските агломерати", който той презира. Най-
много може да поиска от Хитлер да извърши заблужда-
ваща маневра на Балканите, за да отклони гръцките
войски от италианския фронт. В отговор Хитлер иска
нова среща на високо равнище и предлага този път Дуче
да не отива сам, а с военни експерти, които могат да го-
ворят сериозно. Мусолини протака отговора с надеждата,
че във войната ще настъпи обрат и срещата няма да е
толкова унизителна. В крайна сметка те се виждат на 19
януари 1941 г. Това е едно продължително и мъчително
неудобно положение, тъй като на всички става ясно, че с
паралелната война е свършено и само подкрепата на
германците поддържа трагикомедията на фашизма.
Дуче още веднъж решава да изпрати министри и пар-
тийни лидери да се бият като „доброволци", този път на
албанския фронт. Така хем ще покаже, че може да
управлява страната сам, хем ще принуди колегите си да
се лишат от спокойствието на буржоазното съществува-
не и да се върнат към истинска фашистка войнственост.
Общественото мнение трябва да е сметнало решението
за абсурдно в такива критични за страната обстоятелст-
ва. Не само че министри заемат висши командни посто-
ве, за които са съвсем непригодни - и физически, и пора-
ди липса на военно обучение, - но и работата в минис-
терствата им драстично замира през следващите три ме-
сеца. Понякога се налага официални документи да бъдат
изпращани през бойната линия в албанските планини за
един подпис.
През целия януари 1941 г., докато армията продължа-
ва (макар и по-бавно) да губи позиции в Албания, Мусо-
лини засипва генералите си със заповеди за контраофан-
зива и продължава да струпва там огромна, но тромава
404
армия от половин милион души. Той вече се надява гер-
манското командване да отложи активната си намеса,
докато не възстанови репутацията си с някакъв успех, и
си обещава да отиде лично в Албания, за да се изяви ка-
то главнокомандващ в крайния победен миг. Когато Ка-
валеро прибързано го уверява, че моментът е настъпил,
на 2 март той пристига там. Дуче остава в Албания три
седмици, надявайки се всеки ден да започне настъплени-
ето, и изпълнява своята роля, като дава подробни запо-
веди на различни командири.
Съвсем необяснимо гърците упорстват да отстъпят и
той се завръща у дома, ядосан на своите генерали, че не
са го предпазили от ново публично унижение. Мъчи се
да го прикрие със заявлението, че в Албания е команд-
вал „най-голямата и най-кървава битка в съвременната
история". Във военните бюлетини се твърди, че е постиг-
нат огромен успех, в резултат на който гръцката армия
фактически е унищожена. А на онези, които знаят тъжна-
та история за провала, се обяснява, че той никога не е це-
лял истинска офанзива, а само „разузнаване с големи си-
ли". Посещението му в Албания било просто заслужена
награда за войските - една злочеста фраза, която става
предмет на подигравки, когато се разбира истината.
В края на март 1941 г. италианският флот търпи по-
ражение край нос Матапан в Южна Гърция. Това е побе-
да за радара и радиолокационните станции за далечно
прехващане и разшифроване, чрез които плановете на
италианския военноморски флот стават известни в Лон-
дон - понякога дори преди за тях да знае върховното ко-
мандване в Рим. Мусолини публикува един от обичайни-
те си бюлетини, в които окачествява сражението като
блестящ успех за италианците, но това са най-тежките
загуби в историята на италианския военноморски флот,
а англичаните губят само един самолет и неговия еки-
паж. От този момент по-големите италиански кораби,
които са между най-добрите в света, получават.нарежда-
ния да възприемат една по-пасивна от когато и да било
стратегия и да стоят на 100 мили от крайбрежните лети-
Поражение (1940 - 405
1943)
ща. Вестниците повече не споменават превъзнасяното
господство във въздуха над цялото Средиземноморие.
За да компенсират тези провали, германците решават
да нападнат Гърция и уведомяват Рим, че очакват да
спечелят тази малка война до няколко дни. Мусолини се
вижда принуден да отправи последен призив към войс-
ките си в Албания да атакуват „независимо от цената".
Честта на армията изисква да не остане в историята, че
Италия не е успяла да победи страна, шест пъти по-мал-
ка от територията й. Само една бърза италианска победа
ще попречи Балканите да попаднат под германско влия-
ние. Той отново споменава възможността от масирани
бомбардировки на Атина, но е предупреден, че това мо-
же да доведе до ответен удар на англичаните срещу Рим,
където той продължава да държи военното си командва-
не, разчитайки на имунитета, който дава присъствието
на Ватикана там.
През април германците атакуват и операцията про-
дължава две седмици. Те искат от Мусолини да настъпи
едновременно с тях, но той вече предпочита предпазли-
востта и разпорежда да се остане в отбрана, докато съп-
ротивата на противника започне да се разпада. Хитлер
не е доволен и се изказва с известно презрение за своя
съюзник. Той пише до Рим, че занапред германците ще
вземат решенията - това споразумение ще бъде пазено в
тайна, за да не изглежда толкова унизително, но на прак-
тика Мусолини просто вече трябва да се прави, че дава
свои собствени заповеди.
Дуче се надява до последния момент да отиде в Гър-
ция навреме, за да приеме лично капитулацията. Но гър-
ците го изпреварват и предпочитат да се предадат по-
скоро на германците, отколкото на армия, която според
тях са победили и която след шест месеца все още не е
прекосила границата им. Той е вбесен и настоява да се
отдаде дължимото на италианските войски, воювали
толкова упорито и толкова дълго. Хитлер почти симпа-
тизира на гърците и за миг си помисля да остави итали-
анците да се бият сами, но би предпочел да сключи поче-
406 МУСОЛИН
И 1943)
тен мир с противник, който е воювал храбро и чиято по-
мощ сега може да е полезна. Мусолини обаче злобно
настоява за пълна капитулация, та историята да отбеле-
жи, че фашизмът е възтържествувал.
Германските генерали изобщо не обръщат внимание
на този нескопосан опит да се фалшифицира историята.
Дуче отива дори по-далеч и се залавя да съчини мита, че
гръцката армия, както сигурно е добре известно на све-
та, е била в позорно бягство още преди началото на гер-
манското нападение. Но твърде много италианци са ви-
дели с очите си провала и много от тях вече са разбрали,
че на казаното от него не може да се вярва, ако не бъде
потвърдено. След този неуспех престижът на режима
изобщо не се възстановява.
За да възвърне част от изгубената си репутация,
Мусолини е нетърпелив да окупира колкото може пове-
че от Балканите въпреки някои мнения, че става прека-
лено алчен. После подтиква своите проконсули в района
да си позволяват типично фашистката политика на дива-
щина и репресии, чиято цел е да сплашва. Тя само пре-
дизвиква не по-малко дивашка съпротива. Макар да
твърди, че действа либерално, за да спечели приятели
срещу Германия, на практика той е твърдо решен да по-
италианчи Далмация и други части на Югославия. А за
Гърция - която трябва да бъде под италианска, а не гер-
манска администрация заради националната гордост
-знае предварително, че няма никаква възможност да
осигури достатъчно храна за населението. Стотици хиля-
ди измират от глад и той изпраща каквото може, но
трябва да признае, че не е в състояние да им помогне да
преживеят тази с нищо неоправдана трагедия, до която
ги е довел с пагубните си амбиции.
След няколко месеца фашистко управление в балкан-
ските държави кипи бунт. Половин милион италиански
войници са ангажирани в партизанска война, която ня-
мат почти никакъв шанс да спечелят и в която понасят
повече загуби, отколкото в Северна Африка. Това е една
отвратителна война, в която фашистките отряди имат
Поражение (1940 - 407
пълна свобода на действие. Мусолини им казва, че няма
защо да се тревожат много от глада в Гърция, защото
населението само си го е докарало. Той нарежда пого-
ловното унищожаване на села при необходимост и екзе-
куцията на 20 заложници за всеки убит италиански вой-
ник. Всичко е напразно, защото Дуче вече няма някаква
ясна стратегическа цел. Той започва със зле преценен
опит да анексира част от Гърция и завършва с една уни-
зителна война на изтощение, в която не може да има
слава и победи.
ВОЙНАТА ПРЕЗ 1941 г.
Награбил се вече в Гърция и Македония, Мусолини от-
ново съвсем за кратко обмисля възможността да предло-
жи на англичаните компромисен мир. После решава да за-
ложи на сигурната според очакванията му германска побе-
да. През февруари 1941 г. на генерал Ромел е разрешено да
поеме командването в Северна Африка. Няколко седмици
по-късно, без дори да дочака комплектуването на двете
германски бронетанкови дивизии, този напълно незапоз-
нат с обстановката генерал печели забележителна победа
и отблъсва англичаните чак до египетската граница. Дуче,
естествено, твърди, че това е италиански успех, „подпомог-
нат от германците", но в действителност италианските
власти в Либия се противопоставят на офанзивата, която
според тях е обречена на провал.
Мусолини е очарован от успеха, макар че по разби-
раеми причини не е доволен от сравнението с фашистка-
та некомпетентност, което се налага. В момент на гняв
говори, че ще екзекутира Грациани, защото не е успял да
победи, преди да пристигнат германците. Той сега би
предпочел да попречи на идването на нови германски
войски, тъй като вече е разбрал от Ромел какво може да
се направи и иска заслугата за завладяването на Египет
да се падне на италианците.
Когато германците предлагат да се създаде обедине-
но полево командване и обединен комитет на началник-
щабовете, той отказва. Поне на думи немската броне-
408
МУСОЛИНИ
танкова част в Африка трябва да
остане подчинена на италианското
върховно командване и на него.
Но след като му е оказан натиск,
Дуче се съгласява на известни
отстъпки. Обещава да не дава
повече заповеди освен чрез
Кавалеро, който най-после ще
може да действа поне на теория
донякъде независимо като
командир. На практика Дуче не
смее да протестира нито при
пристигането на нови германски
подкрепления, нито когато Ро-мел
продължава да действа
самостоятелно, без да се съ-
образява много със заповедите от
Рим.
През април 1941 г.
капитулацията на Адис Абеба
пред смесената армия на
съюзниците е последвана от
загубата на източноафриканската
империя на Италия точно пет
години след създаването й.
Територията, която Мусолини
обича да нарича „перлата на
фашисткия режим", си връща
независимостта. Неговата голяма
армия е победена много по-бързо,
отколкото трае победоносната
кампания през 1935/36 година.
Едно отражение на неговата
марка империализъм е, че почти
всичките цветнокожи войници във
фашистката армия дезертират. Той
е особено раздразнен, когато един
италиански генерал в Етиопия се
предава на белгийска част, тъй
иоражение
като и белгийците според него са
хора, които не заслужават да
бъдат наричани нация и нямат
никакво право да се сравняват с
неговия народ. Твърде много
италианци се предават в Етиопия
и твърде малко са убити - факт,
който той странно интерпретира
като доказателство за
„несъвършенството на
италианската раса".
Неговите министри не обичат
да слушат подобни долни мнения
и са ужасени от приказките му за
предстояща дълга война, която
може да му даде време да си
върне загубения престиж. Дуче
говори за набирането на много
по-голяма армия, като забравя, че
вече има повече войници,
отколкото е в състояние да
въоръжи и облече. Понякога се
опитва да убеди кабинета, че
муниции не липсват, но повечето
министри са били достатъчно
дълго на фронта, за да знаят, че
греши. В друг случай казва точно
обратното и когато го молят да
обясни противоре-
чивите си твърдения, той отказва
да отговори и рязко прекратява
заседанието. Мусолини не желае да
слуша и полевите командири,
които се мъчат да му обяснят, че
новият лек танк не може да
издържи в бойна обстановка.
Някои истини са твърде неприятни,
за да бъдат чути.
Присъствието на германски
войски на египетската граница с
тяхната далеч по-тежка бойна
техника създава непредвиден
проблем за снабдяването. Едно от
възможните разрешения е да се
възстанови проектът за използване
на френското пристанище Бизерта,
което за разлика от Триполи
разполага с големи кранове за
разтоварване на кораби и е само на
10 часа плаване от Сицилия.
Обичайният път до Триполи е 32
часа и е далеч по-изложен на нападе-
ние от базирани в Малта самолети.
Мусолини не успява да превземе
Бизерта, когато има възможност за
това през юни 1940 г. - грешка,
която признава със закъснение.
Но през 1941 г. германците
имат основания да не притискат
много франция, ако Тунис мине на
страната на Де Гол. фашистите са
унизени и разгневени, че фран-
цузите още имат империя, докато
те са загубили тяхната, но са
твърдо решени Тунис да стане
италиански на мирната
конференция. По тази причина те
все още се противят на желанието
на Хитлер да постигне споразу-
мение с франция, което би могло
да осигури разтоварването на
кораби в пристанището на
Бизерта. Резултатът е, че кораби с
важни доставки продължават да
плават по опасния маршрут до
Триполи и настъпващите войски
на Ромел се снабдяват с големи
трудности.
В началото на юни Хитлер
свиква среща край прохода
Бренер. Тези срещи вече се
харесват все по-малко на
Мусолини, тъй като обикновено на
тях е толкова притеснен, че едва ли
може да каже нещо. Те просто му
напомнят неговия комплекс за
малоценност. Той никога няма
смелостта да възрази на Хитлер
лице в лице, макар че Молотов и
генерал франко показват, че това
е възможно, ако човек е
достатъчно смел.
Дуче обича да говори
презрително за франко като за
човек без умствени способности
или политически нюх,
4M»
но опърничавото непокорство на Франко пред Хитлер е
напълно успешно. То спасява Испания и Хитлер неохот-
но го оценява, докато колебливото угодничество на
Мусолини води Италия все по-близо до катастрофа.
Няколко седмици по-късно германците неочаквано
нападат Русия. Мусолини на моменти се е надявал, че
някой ден може да направи общ фронт със Сталин срещу
демокрациите и някои фашисти приветстват подобна
възможност. Но през юни 1941 г. той без никакво коле-
бание предлага войски за нашествие в Русия. Германци-
те обаче не са склонни да приемат. Те предпочитат той
да съсредоточи вниманието си върху Северна Африка.
Дуче има лошо мнение за руската армия, критикувана
от фашистката пропаганда, че е твърде политизирана и
дори твърде механизирана. И съзнава, че плячката ще
бъде по-голяма, ако италианците имат значително при-
съствие на руския фронт, преди войната да е завършила.
Той повтаря същата грешка от миналата година.
Твърдо решен да покаже, че и той като Хитлер може да
командва, и убеден, че руснаците като раса са толкова
no-низши, че едва ли ще окажат голяма съпротива,
Мусолини си внушава, че войната вероятно ще продъл-
жи само няколко седмици или месеци. Затова няма вре-
ме за размисъл и няма защо да слуща мненията на ми-
нистри и генерали, тъй като собствената му политическа
интуиция е по-сигурен ориентир. Той просто решава, че
италианците ще се ентусиазират, когато чуят, че имат
още един противник насреща си. Колкото и да е странно,
той уверява също, че за подобна война разполага с по-
добри войски и оръжия от германците. Дори когато ня-
колко дни по-късно разбира, че руснаците са далеч по-
силни, отколкото си е въобразявал, не променя решение-
то си, а иска да му бъде оказана честта да увеличи чис-
леността на италианския контингент. На руския фронт
италианците трябва да бъдат на всяка цена повече от
румънците и испанците, за да могат да предявят претен-
циите си за партньорство с Германия при установяването
на новия ред в Европа.
През август Дуче още веднъж посещава Хитлер, за да
обсъдят евентуалното мирно споразумение. На срещата
им в Източна Прусия той отново със задоволство конс-
татира, че в сравнение с него Хитлер далеч не прави впе-
чатление на толкова войнствен диктатор. Когато гер-
манските генерали се опитват да се ръкуват с него, смя-
та, че достойнството му изисква да откаже. Използва
римския поздрав, докато не му внушават, че това може
да бъде изтълкувано като недодяланост и липса на въз-
питание. Подобни обноски не само издават неговия ком-
плекс за малоценност, но и липсата на такт в редките
случаи, когато трябва да слезе от пиедестала си. Пъту-
вайки с германски самолет, той настоява да го пилотира
заедно с личния пилот на Хитлер и иска този факт да се
отбележи в комюникето за срещата.
От онова, което наблюдава на Източния фронт,
Мусолини сигурно е разбрал, че няма и подобие на очак-
ваната от него светкавична война. Когато неговите поле-
ви командири му казват, че нямат достатъчно материал-
на част, той изглежда не им обръща внимание и вместо
това иска Хитлер да му разреши да изпрати още 10 диви-
зии. Несъмнено той пак е окуражен от някои фалшиви
твърдения, подправени карти и от статистическите дан-
ни, които Хитлер използва при подобни случаи.
През октомври 1941 г., когато фюрерът отново го
уверява, че войната е почти спечелена, Дуче реагира с
искането да му разрешат да удвои числеността на итали-
анците на руския фронт. Собственият му армейски щаб
смята, че то е съвсем абсурдно. За подобна армия просто
няма камиони и оръдия, а „моторизираните дивизии", за
които говори той, съвсем не са моторизирани. Но това е
маловажно, ако, както продължават да твърдят пропа-
гандните му служби, войната фактически е свършила;
неговото обяснение е „200 000 войници в Русия ще тежат
повече от 60 000, когато накрая стигнем до мирната кон-
ференция". Важното е група италиански журналисти да
пристигне на фронтовата линия навреме, за да отрази
завладяването на Москва.
WIJ поражени
е 1У4.5)
Отношенията между Италия и
Германия не стават много по-
близки в резултат на съвместното
участие във войната. Немците се
сърдят, че Мусолини толкова не-
хайно изтървава военни тайни и
затова го уведомяват за плановете
си едва в последния момент или
когато искат да изиграят
противника. Някои нацисти с
нетърпение очакват времето,
когато ще могат открито да
третират Италия като марионетка
държава, а не като независим
съюзник.
За Мусолини е непоносимо
другите да видят, че към него се
отнасят като към подчинен, но най-
много е разочарован от съюзниците
си, когато намалява първоначалната
му увереност в бързата им победа.
Той често тайно ги критикува, че са
глупави, необразовани и на тях не
може да се разчита, и несъмнено
очаква да претърпят несполуки в
Русия и да бъдат бомбардирани от
англичаните. Дори отново допуска
мисълта, че за Италия може да е
по-изгодно, ако демокрациите
спечелят войната или поне ако
германците понесат много сериозни
неуспехи. Той знае, че някои от
антигерманските му забележки са
известни на немците, както и
неговата не по-малко озадачаваща
ги заповед да продължи да
изгражда укрепления по границата
между Италия и Германия.
- 413
Друг признак за подчиненото
му положение е броят на
италианските граждани,
мобилизирани за работа в Германия
на мястото на воюващите в
армията германци. По едно време в
Германия се нам"ират не по-малко
от 350 000 италиански работници и
той трудно може да приеме
налагащия се извод, че докато
германците са раса от войници,
италианците са третирани почти
като проститутки, които се влачат
с войската. Не е лесно да се обясни
защо тези мъже не са в собствената
си армия или защо в Италия има
толкова много безработни при една
голяма война. Още по-труден за
обяснение е фактът, че към тях в
Германия се отнасят не толкова
добре, колкото към британските
военнопленници, а понякога дори
много по-зле. Половината от
времето на италианския посланик в
Берлин е заето с трудностите,
създавани
 от тези работници, и с
негодуванието, с което гледат на
тях в Германия.
През октомври 1941 г. Хитлер
решава да изпрати в Сицилия под
командването на фелдмаршал
Кеселринг силна въздушна армия за
нападение срещу Малта. Той отново
настоява за обединен италианско-
германски военен щаб и иска
Кеселринг да получи титлата
„главноко-мандващ на юг". Но
Мусолини не може да разреши на
германец да командва в Италия,
макар да знае, че единствено
немските войски го предпазват от
поражение. Този упорит отказ за
създаване на обединено командване
води до печални резултати. Дуче
накрая се съгласява Кеселринг да се
нарече главнокомандващ, но отказва
да му даде съответните
пълномощия за тази титла и така
съз-дава ненужни пречки за
спечелването на двете най-важни
битки - елиминирането на Малта и
организирането на доставките за
Северна Африка.
Друга битка, която се оказва
трудна за спечелване, е контролът
върху икономиката. Уверен, че
става дума за бърза война,
Мусолини започва с надеждата, че
няма да се наложи да тревожи
хората с въвеждането на сериозен
дажбен режим. Той се хвали, че
това показва гъвкавостта и силата
на фашистка Италия, докато във
всички други европейски страни
недостигът става все по-голям. Чак
до началото на 1941 г. се говори, че
има предоста-тъчно хранителни
запаси, макар че се налага тайно да
моли германците за зърнени
доставки. Най-после той е принуден
неохотно да въведе купони за хляба,
но го прави толкова късно, че
дневната дажба хляб на човек пада
до 150 грама. Налага се да признае,
че тук е сгрешил. Но Дуче изпитва
странно задоволство от факта, че
италианците трябва да търпят
сериозни лишения и че техните
дажби са може би най-малките в
Европа. Въпреки строгите закони и
проверки той трябва да се примири,
че в някои области на Италия три
четвърти от земеделското
производство отива на черния
пазар.
Войната дава на Мусолини
някои уроци по икономика. В
началото на 1940 г. той се осмелява
да забележи, че
414
галопиращата инфлация може да
има дори някои предимства, но в
началото на 1942 г. променя
мнението си и оповестява своята
„неизменна решителност" да
задържа всички цени и заплати.
Той лично поема грижата за една
нова комисия по определяне на
цените, но само за да разбере, че
каквато и цена да сложи, стоките
пак изчезват необяснимо от
магазините за няколко седмици и
цените им продължават да се
покачват. Наемите също растат,
макар че са блокирани със закон.
А няколко милиона подправени
продоволствени карти
обезсмислят напълно дажбения
режим, който е организиран - или
де-зорганизиран - от 40 или
повече официални институции,
които се застъпват в дейността си
и си пречат взаимно.
Дуче нарича всичко това
предизвикателство към режима и
пробен камък, с който ще се
преценява неговият успех. Оказва
се, че законите изобщо не
действат. Към края на годината
всички се втурват към
спестовните каси - започва масово
купуване на земя и ценности и все
пак парите изчезват от обращение,
а за работодателите става
невъзможно да изплащат заплати.
Черният пазар, който той осъжда
като несъвместим с фашистката
етика, се посещава редовно от
всички богаташи, в това число
фашистките лидери и дори
МУСОЛИНИ иоражение
собственото му семейство.
Затворите са препълнени и няма
място за нови престъпници. Той
трябва да признае, че ако
разполага с повече полицаи и
затвори, в страната няма да
останат никакви търговци и
магазинери.
Мусолини някога твърди, че
корпорациите са „истинската
фашистка институция" и че
„фашистката държава е
корпоративна или е нищо". Сега
той смаян се пита къде са тези
корпорации, за които от 20 години
се приказва толкова много, а няма
почти нищо налице. Дотогава едва
ли е било възможно те да се
поставят под сериозно съмнение,
камо ли да се внушава, че не само
са безполезни, но и вредни, скъпи
и ограничават икономическия
живот. Вече може да се види, а и
да се каже, че има нещо коренно
погрешно в тази централна
фашистка институция.
Корпорациите са предназначени да
ръково-
дят икономическия живот на
страната, но не успяват. Тъй като
не са в състояние дори да
контролират цените, тази функция
е прехвърлена на фашистката
партия. Но партията също се
проваля напълно, както и самият
Мусолини, когато лично се заема
с това.
Любимата му изкупителна
жертва, щом нещата се объркат,
обикновено е буржоазията. Той я
ругае като съвършено егоистична,
само формално лоялна към
фашизма. Земевладелците и мненията на Волпи. Подобен
индустриалците вече могат да бъ-
дат наричани врагове на
фашистката държава. Той започва
да говори за обобществяване на
земята, за национализация на
електроцентралите и някои
фашистки лидери - включително
Гранди, Чано и Волпи - се
опасяват, че се връща към
болшевизма от своята младост.
Други по-радикални фашисти,
напротив, с радост констатират, че
програмата на левицата от 1919 г.
не е забравена и публикуват
декларации, че тяхното движение
винаги е било социалистическо по
дух.
Граф Джузепе Волпи, челен
индустриалец в Италия и директор
на фашистката Конфедерация на
индустрията, изпада в крайност с
наглите си уверения към
Мусолини, че италианската
промишленост е по-ефикасна от
английската и американската и е
напълно в състояние да издържи
още 3-4 години война. Други
индустриалци оспорват това
помежду си и твърдят, че
производственият капацитет не се
използва напълно.
Пропагандата възприема
оптимизъм, естествено, е опасна
глупост и Мусолини знае, че в
икономиката цари страхотен хаос.
По-старото поколение, казва той,
е потайно предателско и трябва
да се търкалят глави, преди да се
оправят нещата. След толкова
много години фашистко
възпитание богатите все още са
либерали по душа, те все още се
грижат за печалбите си и отказват
да преустроят фабриките си за
масово производство на оръжие.
Пренебрегва се фактът, че той не е
насърчавал това масово
производство и не е направил
почти нищо да покаже, че го смята
за необходимо. Друг подобен
пример е, че за удивление на
416
германците Дуче все още се страхува да тревожи общес-
твото с пълна мобилизация на ресурсите и с политика на
ограничения. Докато някои райони на Италия са с нама-
лени дажби, много луксозни ресторанти в Рим фактичес-
ки не са засегнати от тях. Неизползвани остават и доста
материални запаси.
Но Мусолини предпочита да вини другите. Той се оп-
лаква, че само около 300 000 италианци подкрепят сери-
озно военните усилия. Останалите 40 милиона се разта-
кават или дори помагат на врага. След като твърди тол-
кова дълго време, че войната ще изяви истинския дух на
неговия народ, той трябва да признае, че твърде много
от хората са страхливци, „страхувайки се да умрат, вкоп-
чили се в десетината години мизерен живот, който им
остава, сякаш искат вечно да са живи". Това разоблича-
ва една от основните доктрини на фашизма.
ОБРАТЪТ (1942)
През декември 1941 г., когато Япония напада Съеди-
нените щати, цялата война променя характера си. Мусо-
лини е странно очарован. Той винаги е смятал, че амери-
канците са глупав и необразован народ, който живее в
„една страна на негри и евреи" и макар че претендира за
демокрация, всъщност не позволява свобода на мнения-
та. За него заради парализата си Рузвелт е мишена на
непристойни шеги, които нито са забавни, нито са при-
лични.
С обичайната си „математическа сигурност" той знае
важния факт, че Съединените щати никога няма да вля-
зат във войната - и смята, че това е очевидно за всички,
които четат американския печат. С не по-малка увере-
ност Дуче отхвърля като журналистически фокус при-
казките за техния промишлен потенциал, на който не
трябва да се обръща внимание. Значението им във воен-
но отношение е слабо - дори да влязат във войната, това
няма да промени нищо. Дълго преди нападението срещу
Пърл Харбър той обмисля да скъса дипломатическите
отношения с тях.
Поражение (1940 - 417
1943)
Японците уведомяват Мусолини няколко дни преди
нападението и веднага получават пълната му подкрепа.
Германците никак не са толкова уверени, но той изпада
в еуфорична възбуда при мисълта за една величава бит-
ка между континентите и вече твърди, че я е предвиждал
отдавна. Неизвестно защо изразява и задоволството, че
това вероятно означава войната да продължи още около
пет години.
Италианската общественост не може да сподели тол-
кова възторжено подобно задоволство. Когато Дуче съ-
общава от балкона на двореца „Венеция", че са във вой-
на със Съединените щати, реакцията - ако се изключат
клакьорите - е унилост. Много от неговите слушатели
очакват да чуят, че военните действия привършват, а не
се разширяват. В отговор на народното разочарование
той бързо променя курса и се опитва да разпространи
слуха, че германците са го принудили да участва в тази
нова война против волята му.
Нов британски успех в Либия през 1941 г. изведнъж
го хвърля от еуфория в меланхолия. Той дори предлага
неговата армия да отстъпи Киренайка и да се върне 500
км назад на нова линия. Но Ромел избира точно този мо-
мент да направи обратното и атакува. Ужасе н от пора-
женството на италианските генерали и нежеланието им
да сътрудничат, Ромел дори не си прави труд да уведоми
италианското върховно командване, за да не би Мусоли-
ни, неговият главнокомандващ на думи, да се помъчи да
го спре.
Когато новината стига до Рим, изпратена е заповед
да бъде прекратено германското нападение. Тъй като
Ромел отказва да се подчини, на намиращите се под не-
гово командване италиански части отначало е наредено
да се разпръснат и да престанат да му сътрудничат. Това
не пречи на Ромел да постигне нова бляскава победа, ни-
то на Мусолини отново да си припише повечето заслуги,
когато вече всичко е свършило.
Окуражен от този успех, през следващите месеци
Дуче е още по-уверен, че е „заложил на печелившия
27. Мусолини
418 МУСОЛИН
И 1943)
кон". Победата скоро ще постави Италия най-високо в
йерархията на нациите, откъдето тя ще може да „ръко-
води целия живот на Европа". Колкото повече се разрас-
тва войната, толкова по-големи ще бъдат плячката и ре-
парациите. Той твърди, че фашизмът търси точно такъв
вид освежителна кървава баня. Всеки, който не е съгла-
сен с него, трябва да бъде изключен от партията. Амери-
канците, повтаря той, няма да създадат сериозен военен
проблем. Тях ги интересува правенето на пари, а не вой-
ната. Слуховете за тяхното огромно оръжейно производ-
ство са чиста пропаганда. Той самият отново започва да
се готви за мирната конференция и обещава на народа,
че няма да има следвоенни проблеми. Той вече знае от-
говорите на всички въпроси.
Насаме Мусолини невинаги е толкова самоуверен.
Една изтощена Италия сигурно ще има затруднения в
доминираната от германците Европа и затова обяснява,
че ще поддържа 15 боеспособни дивизии близо до укреп-
ленията покрай германската граница, чийто строеж още
не е завършил. На моменти Дуче продължава да изпитва
удоволствие от пораженията, които търпи неговият съ-
юзник на руския фронт. Твърди, че като народ много по-
вече предпочита японците и би искал да каже това в една
статия, за да раздразни Хитлер. Той недоволства също,
че германците са нарушили ангажимента си да изпратят
въглища и стомана и фактически не са му дали „нищо
или почти нищо от обещаното". И казва това за
държавата, която за три години му изпраща 40 милиона
тона въглища.
В края на април 1942 г. двамата ръководители имат
една от поредните си срещи, които светът смята за важ-
ни, но които, според един от неговите началник-щабове,
са „безутешна баналност". Както обикновено, Мусолини
пропуска покрай ушите си Хитлеровия порой от думи,
като не се осмблява да възрази и си позволява само ня-
коя и друга забележка. Така той създава впечатлението,
че е съгласен с казаното, а може би просто не го е раз-
брал, Хитлер обича да нарича тези случаи свои „хипно-
Поражение (1940 - 419
тични сеанси". Мусолини действително има вид на хип-
нотизирай, докато фюрерът говори часове без прекъсва-
не, като скача от тема на тема и бръщолеви така, че за
всички е трудно да останат будни. Някои италианци
-например младият партиен секретар Видусони - се опит-
ват да възразяват на Хитлер и не се боят да го прекъс-
ват, но Мусолини не може. Затова аргументите на итали-
анската страна се представят неубедително или изобщо
липсват.
При тези италианско-германски разговори той все
още отказва да го придружава някой от неговите прево-
дачи. Без съмнение, защото не обича да се поставят под
въпрос езиковите му познания, но и защото може би не
иска другите да разберат колко малък е собственият му
принос в разискванията. В резултат италианското външ-
но министерство не знае всичко, което е обсъждано и
съгласувано. И той самият едва ли го знае. От германци,
присъствали на тези срещи, е известно, че двамата дик-
татори разговарят доста за живота си преди години, ра-
зискват и други маловажни неща, които нямат нищо об-
що с войната. Въпреки твърдението му, че владее немс-
ки перфектно, Мусолини невинаги може да се изразява
правилно и не разбира всичко, което му се казва. Но той
никога не си го признава и така не само поставя Италия
в много неизгодна позиция спрямо Хитлер, но сигурно е
предизвикал и сериозни недоразумения при разработката
на общата стратегия на оста. Дуче разчита на прото-
колите от срещите, но те винаги се правят от германците
и му се изпращат едва когато Хитлер е направил необхо-
димите поправки.
Завърнал се в родината си през май, Мусолини тряб-
ва да реши дали да подкрепи Ромел в още едно настъп-
ление в Египет, или да съсредоточи усилията си първо
към елиминирането на Малта. Изборът не е лесен, но
накрая подкрепя настъплението в Египет. Немците му
казват, че не е изключено да стигнат до Кайро към края
месеца. Той добавя саркастично, че англичаните не са
Проблем и че единственото му съмнение е дали италиан-
420 МУСОЛИНИ

ските генерали са оказва избран

достатъчно способни. погрешно. В
Дуче поема цялата продължение на три
отговорност за седмици той чака на
решението да отложи около 800 км зад
нашествието в Малта. фронтовата линия -
По-късно казва, че не същото, за което
съжалява за това, но обвинява собствените
изборът е грешка. си генерали - и е
Настъпващите войски много обиден, че
стигат до Ел Ала- Ромел, който винаги
мейн и там спират на обича да бъде с най-
позиция, до която е предните части, не
трудно да се превозят намира време или
достатъчно муниции, желание да се върне
а Малта запазва за една среща. От
независимостта си и своя страна
скоро става още един германците правят
важен елемент в саркастични бележки
битката за за нежеланието на
доставките. Дуче да наближи
В края на юни, бойното поле.
преди да е осъзната В негово отсъствие
тази грешка, администрацията в
Мусолини отива в Рим почти замира,
Африка с голяма защото никой не
свита журналисти и поема отговорността
партийни лидери, за за решения, а той не е
да се подготви за посмял да назначи
триумфалното никакъв „вицедуче",
влизане в Кайро и който да действа от
Александрия. Тъй негово име. След три
като помни пре- седмици на тревоги и
дишното си безутешна скука той
посещение в Албания, решава да се върне у
той отлага заминава- дома, като оставя
нето, докато Кавалеро личния си багаж с
не е абсолютно надеждата скоро да се
сигурен в победата. завърне в Африка.
Но и тук моментът се Когато накрая на
вестниците е си пропаганда и не
разрешено да помни, че
съобщят, че е бил числеността на
там, те не казват неговите армейски
нищо за истинските дивизии в Албания е
му цели и описват едва наполовина, така
посещението като забравя, че
инспекционно, като моторизираните и
„нова награда за бронетанкови
войските", които са дивизии в Африка, с
се били толкова които се хвали, са все
добре. Мусолини още повече мит,
злобее срещу отколкото реалност.
генералите си, че По-късно става
отново са го накарали още по-ясно, че в
да изглежда глупак. официалните военни
Той би трябвало да бюлетини (които
вини и себе си за Дуче обича да
своята доверчи-вост, съставя толкова ста-
за неспособността си рателно всеки ден, а
да измисли система, в когато се четат по
която може да се радиото хората трябва
казва истината и да се да ги слушат прави)
насърчава личната от- се измислят съвсем
говорност. Точно невероятни победи
както се самоизмамва като средство за
от собствената повдигане на духа.
Един общоизвестен
пример: когато през
май 1942 г. команди-
рът на една
подводница докладва,
че е потопил неизвес-
тен американски боен
кораб, щабът на ВМС
не вярва. Мусолини
въпреки това го
съобщава като факт и
награждава
командира с най-
високото отличие.
Когато няколко
месеца по-късно
същият командир
докладва за още един
потопен неизвестен Хитлер да обмисли
боен кораб, възможността да
Мусолини го сключат мир с Русия,
провъзгласява за за да могат да
национален герой за съсредоточат
безпрецедентно в усилията си срещу
историята Англия и Америка.
постижение - макар Трудно е да се
че и двете съобщения разберат истинските
се оказват чиста му становища, защото
измислица. той си противоречи в
Подведен от стремежа да обясни
собствения си участието си във
оптимизъм и от войната и да се
оптимизма на Хитлер оправдае, ако не бъде
и въпреки съветите и спечелена. Понякога
предупрежденията твърди, че винаги е
на Кавалеро и други знаел силата на
щабни офицери за Русия, друг път
недостига на бойна признава, че е
техника и нейната безкрайно изненадан
неизправност, от тази нейна сила.
Мусолини е решил да Пред някои казва, че
не изтегля войски от войната срещу нея е
Русия, а да изпрати била неизбежна и е
още - и обещава за избран най-
Източния фронт подходящият момент,
цялото производство а пред други - че
на транспортни германците са я
средства в Италия за нападнали въпреки
месеци напред. Все неговите
пак той иска от
422
съвети и че правилната политика е
била съюзът с нея; в един момент
нарежда в Русия да се изпратят
два пъти повече войски, а после
заявява, че ако са били изпратени
в Северна Африка, войната там
вече би била спечелена.
В Либия италианската армия
страда от още една голяма пречка:
телеграмите от Рим се четат
едновременно и в Лондон и
британските самолети и като Ромел най-после е принуден
подводници научават
предварително и точно
местоположението на италианските
кораби с доставки. Мусолини не
знае това, но разбира, че този
проблем става много сериозен. Той
се прави на храбрец и говори така,
сякаш англичаните вече не могат
да задържат Малта и нямат
никакви възможности за офанзива.
Чак до октомври 1942 г. се твърди,
че Италия има инициативата и е
далеч по-силна откогато и да било.
Противникът, обявява Мусолини,
знае, че времето е срещу него,
докато италианците са достатъчно
силни, за да държат Балканите и да
открият нови фронтове в Корейка
"и Южна Франция. Според него в
самата Италия няма недоволство,
макар че, естествено, някои
италианци започват да усещат
какво значи глад. Той насърчава
Хитлер да мисли, че не съществуват
основания за тревога, тъй като вра-
говете им вече не могат да си
поемат дъх.
Докато Дуче пише тези
муиилини поражение
оптимистични думи, битката при
Ел Аламейн вече е започнала. По-
късно той обвинява германците,
че не са изтеглили по-рано
войските си от този опасен район,
но Ромел още преди това е казал,
че ще е по-благоразумно да бъдат
по-гъвкави или дори да се
оттеглят, а тъкмо Мусолини е
отказал.
В началото на ноември, след
да нареди отстъпление, Мусолини
и Хитлер -на повече от 1600
километра оттам, и двамата
съвършено незапознати с
обстановката на това изтегляне с
бой -отменят заповедта и нареждат
на войските да държат позициите
си на всяка цена. Тази тяхна
заповед, за която англичаните
знаят още преди Ромел да я
получи, се основава на абсолютно
неверна информация. Тя забавя от-
стъплението само с няколко дни,
но попречва то да се организира и
затова загиват много войници.
 Няколко дни по-късно една
англо-американска армия
извършва десант в Мароко и
Алжир и изненадва италианското
върховно командване. Мусолини
скоро след това твърди, че го е
предвиждал, но не е смятал, че е
нещо сериозно. Той отчаяно се
мъчи да убеди хората, че войната
вече е спечелена от силите на
оста, докато за Чано тя е
безвъзвратно загубена и смята, че
ако не поискат примирие веднага,
ще бъдат отговорни за едно безс-
мислено клане.
Съвсем неоснователно
Мусолини настоява Либия да бъде
държана до последния човек,
макар да съзнава, че няма почти
никаква надежда. След като
непрекъснато се бърка и пречи на
Ромел в това трудно изтегляне,
той после вини германците, че не
са спасили повече италиански
войници, които самият той е
оставил почти без транспортни
средства.
МУСОЛИНИ ПОБЕДЕН
Ако фашизмът се оказва
неочаквано слаб и неиздръж-лив,
главната причина за това е самият
Мусолини. Макар че е болен и често
не в състояние да работи, той е
принуден да продължава да се прави
на свръхчовек, който контролира
всички области в националния
живот. С времето способността му
да очарова дори расте - поне в по-
редките вече случаи, когато пожелае
да прави това. Хората продължават
да говорят за голямата му
проницателност, но понякога
признават, че е примесена и с
голяма доза наивност.
Чак до началото на 1942 г. той
показва, че бързо може да се
ориентира в сложни проблеми и
има дарба за синтез, която
предизвиква възхищението на
кабинета. Неговата енергия обаче
е толкова разпиляна, че понякога
оставя впечатлението за огромна
електростанция, която захранва
една-единствена лампичка. Според
собствените му думи той
притежава слонска памет и му
харесва хората да мислят, че не
забравя абсолютно нищо. Но
вярно е и това, че понякога
изглежда претрупан със ста-
тистически данни, не е в състояние
да се ориентира в тях или да
подбере действително важното.
424
Един фатален недостатък на режима е презумпцията,
залегнала в основата на цялото фашистко движение, че
Дуче не е допуснал нито една сериозна грешка и че него-
вите изказвания не подлежат на никаква критика или
обсъждане. Така, както военните му бюлетини трябва да
бъдат изслушвани по радиото на крака, лоялни фашисти
слушат прави в кината филмираните му речи, а в някои
университети преподавателите стават само при простото
произнасяне на името му. Той оправдава личната си дик-
татура с твърдението, че тя несъмнено е желана от ита-
лианския народ, който никога не го е молил за свобода.
При всички случаи, тъй като „им липсва способността
да вземат правилни решения", на обикновените гражда-
ни не може да се даде свобода дори в малки количества.
С голямо усилие на волята Мусолини успява да запа-
зи чак до средата на 1942 г. привидната си самоувере-
ност. Неведнъж разправя на италианците, че целият свят
е приел неговите идеи и че онези, които четат речите му,
могат сами да се убедят, че са разрешени всички пробле-
ми на съвременното общество: „Няма какво повече да се
открива, няма въпроси, които не са получили отговор."
От няколко години речите му се изучават и четат на
глас при сбирки или тържествени поводи, сякаш са биб-
лейски цитати. Някои от тях се печатат в милионен ти-
раж. Произведенията му се превеждат на над 30 езика и
се издават предимно в Рим на разноски на собствените
му пропагандни служби. През 1941 г. е отпечатано 10-
томно издание на японски. „Кодексът на Мусолини"
-повече от 30 000 страници, дори се превежда в Рим на
по-важните езици, за да служи като основен учебник на
следвоенния свят.
Според някои от неговите сътрудници доминиращите
и може би най-отрицателни черти в личността му са
суетността и желанието да бъде обект на възхищение. А
предизвиканото от тях ласкателство ще стане главният
фактор за гибелта му. То го убеждава, че държавният
механизъм действа добре и успешно под свръхкомпе-
тентното му ръководство. Един висш фашистки санов-
Поражение (1940 - 425
1943)
ник го сравнява с диригент на оркестър, който се мъчи
да дирижира едновременно всички инструменти. През
1942 г., освен че е генералисимус, той отново поема ръ-
ководството на пет министерства, а в началото на 1943 г.
уволнява Чано и взема шесто.
Въпреки изискванията на момента неговият темпера-
мент е такъв, че той не може да съсредоточи вниманието
си върху общата политика или върху задълженията си на
главнокомандващ. Дуче продължава да задоволява
страстта си към дребни административни подробности,
за да изглежда, че отговаря за всичко на всяко равнище.
Както обикновено, най-дребните подробности все още го
интересуват повече от важните въпроси в политиката.
Той например обича да подбира говорителите за ра-
диото, да решава дали репертоарът на римската опера
трябва да включва „Танхойзер" или „Парсифал", или на
коя точно дата градската полиция трябва да мине към
летни униформи. През 1942 г. всеки ден му изпращат за
преглед по сто статии от чуждестранния печат и той все
още иска да му представят седмични сводки за всички
държавни служители, които закъсняват сутрин за рабо-
та. Обемистите папки, които събира за личния живот на
своите сътрудници, са още един признак за подобни дре-
болии, които той смята за важни от политическа гледна
точка.
Дори Чано е държан настрана и често няма предста-
ва за общата политика, даже когато все още е министър
на външните работи. Тъй като цялата система действа
само когато Мусолини е на пиедестала, все повече се
пречи на сближаването в отношенията. Понякога той
сам съзнава опасността от изолацията, 'която си е нало-
жил, и размишлява, че силата на личността му действа
парализиращо на другите, фактически това е изолация,
която той култивира - преднамерено или инстинктивно
- като инструмент за ръководство.
Оказва се, че една от големите слабости на системата
е, че Мусолини не може да си позволи другите да помис-
лят, че се нуждае от тяхната помощ или дори само от
426 МУСОЛИН
И 1943)
мненията им. Когато подбира служителите, изборът му
толкова последователно пада върху посредствените и ви-
наги съгласни хора, че това сигурно е било преднамере-
но. Той самият е склонен да признае, че избраните от не-
го и държани толкова време на власт йерарси до един са
съвършено посредствени. Несъмнено намерението му е
да елиминира възможни съперници и да укрепи само-
мнението си, но вярно е също, че малко хора с достойнс-
тво и чест биха продължили да служат на такъв режим.
Някои германски генерали, които го посещават ре-
довно, гледат да избягват визитите, ако трябва да при-
състват и италиански генерали, тъй като се притесняват
от прекаленото раболепие, което той изисква от подчи-
нените си. Към министрите отношението може да бъде
дори още по-лошо. През последните години Дуче съвсем
рядко разговаря с тях или ги насърчава да правят бележ-
ки. Той изпитва почти физическо отвращение от мисълта
да споделя властта или да позволи да падне неговата
загадъчна маска - сякаш знае, че фашизмът все още се
крепи единствено върху илюзиите за неговата независи-
мост и универсалността на неговия гений.
Това натоварва един човек непоносимо и е идеална
рецепта за катастрофа. Понякога Мусолини казва на
йерарсите, че иска да му съобщават, когато нещата не
вървят добре, но те благоразумно действат така, сякаш
истинските му желания са съвсем различни. Дори Чано,
който му е зет и по-близък с него от другите, не смее да
говори открито. Кабинетът понякога заседава само вед-
нъж на два или три месеца и е възможно да се изкаже
само той и да го закрие без разисквания. Неговата тайн-
ственост, постоянните промени на заповедите и нежела-
нието да уведомява хората за тях, отказът му да се отпу-
сне, да си почине или да признае, че има нужда от по-
мощ - всички тези негови особености постоянно обезку-
ражават околните.
Един от недостатъците му винаги е бил да кара хора-
та да си въобразяват, че знае всичко, което става в стра-
ната - или ако говори с посланиците си - и в чужбина. За
Поражение (1940 - 427
да разполага с информация, Дуче продължава да губи
много време всеки ден, за да чете полицейски доклади
или подслушани телефонни разговори. Но другите виж-
дат, че в резултат познанията му често са повърхностни
и съвсем неточни. При тази централизация на властта и
липсата на контрол и баланс неизбежна последица от от-
каза да се вслушва е, че в последните години непокорст-
вото става далеч по-лесно. Според началника на полици-
ята почти всички са го мамели и не му се подчинявали.
В стремежа си да обхване всичко Мусолини в крайна
сметка контролира много малко.
Външно - но само външно - нещата са различни.
Непрекъснат поток от служители се изнизва през каби-
нета му всеки ден, за да получи нареждания, макар че
той няма никакъв начин да провери дали се изпълняват.
Нещо повече, тъй като всички знаят това, често само
симулират подчинение и изобщо не предприемат нищо.
Главната му грижа е вестниците всеки ден да съобщават
неговите указания по всяка възможна тема - от изкуст-
вото и образованието до държавните строежи и спорта.
Резултатът в крайна сметка не е толкова важен, важно е,
че нарежданията му стават обществено достояние.
Не по-малко злощастно е, че всеки партиен функцио-
нер може да разпореди нещо, което уж идва от Дуче, тъй
като е трудно да се провери. Една джунгла от застъпващи
се бюрократични апарати не само в гражданската
структура, но и във фашистката партия и корпорациите
създава административна бъркотия, в която малцина мо-
гат да се оправят и където изричните нареждания на са-
мия Мусолини непрекъснато се губят или преднамерено се
забутват някъде. Това е толкова очевидно, че един безст-
рашен партиен секретар го описва като „най-незачитания
в историята човек". Когато го чува, Дуче се усмихва и до-
пуска, че може и да е вярно. Ала не променя нищо, защото
ефикасните действия са далеч по-маловажни от привидно-
то реноме на всезнаещ и всемъдър диктатор.
През август 1941 г., в един критичен момент от вой-
ната, той неочаквано съобщава, че всички сицилиански
428
МУСОЛИНИ
чиновници - от разсилните до
префектите и касационните съдии
- трябва да напуснат възможно
най-бързо Сицилия. Тази заповед
се обяснява донякъде с си. По собствените му признания
недоверието му към южняците и с
преобладаващото в някои фашист-
ки кръгове убеждение, че са
недостатъчно войнствени и расово
непълноценни. Естествено, това
нанася голямо оскърбление и е не
само обида към патриотизма на
си-цилианците, но причинява
тежки икономически неволи и
разбива много семейства.
Следват протести, но Дуче ги
пренебрегва и поема пълна
отговорност за решението. Той не
си прави труда да го съобщи първо
на най-засегнатите отдели. Иначе
би разбрал, че осъществяването му
ще доведе до административен
хаос. За щастие неговите
министри, очевидно без да го
уведомят, решават да не изпълнят
заповедта му.
Друго странно решение през
декември 1941 г. е назначаването
на Алдо Видусони за партиен
секретар - неопитен,
некомпетентен млад човек на 26
години, който още не е завършил
образованието си и няма никакъв
административен опит. Другите
министри не само не са уведомени,
но някои от тях изобщо не са
чували за Видусони и
назначението се посреща с
всеобщи опасения. Малко други
поражение
неща биха могли да дискредитират
повече режима. Мусолини скоро
осъзнава грешката си, но трябва да
си дава вид, че се гордее с избора
това е вторият най-важен пост в
страната - той автоматично
осигурява място в правителството
и Великия съвет, както и контрол
върху назначенията на много
висши длъжности, а на практика и
право на вето върху повечето
законопроекти. Дуче едва ли би
могъл да намери по-неподходяща
личност.
Пропагандата непрестанно
твърди, че фашизмът е по-
ефикасен от демокрацията просто
защото е авторитарен, а Мусолини
повтаря публично убеждението си,
че войната ще бъде добра
проверка за това. Но тъкмо не-
компетентността на неговата
военна подготовка е най-
очевидният пример за провал. По-
късно той признава неохотно, че е
накарал своите войници да
воюват във
Втората световна война с оръжия,
останали от Първата, макар че се
мъчи да изкара, че това няма
нищо общо с поражението. Налага
се и да признае, че въведеният на
въоръжение нов 13-тонен танк е
провал и че изобщо няма тежки
танкове. По документи армията
разполага с над сто дивизии.
Истинското число е по-малко от
половината. Продължава да се
повтаря авторитетно, че 12
милиона войници са готови да
воюват. Това е четири пъти повече,
отколкото са свикани под
знамената. Мусолини сигурно е
разбрал с изненада, че са
мобилизирани по-малко войници -
няма достатъчно снаряжение за
повече, - отколкото в предишната
световна война, когато Италия е
имала много по-малко население.
За разлика от Първата световна
война сега производственият
капацитет не е преустроен за
военни цели. Дуче създава
Министерство на военното
производство едва през февруари
1943 г. - твърде късно, за да
заработи успешно. По това време
някои части в армията са без
ботуши и по същата причина се
отлага свикването на 24-ти набор.
Но в магазините все още се
продават луксозни изделия от
кожа и съвсем ясно е, че режимът
за обувните артикули също е
въведен късно. Неприятно е да се
осъзнае, че дългогодишните
фашистки твърдения за
„светкавична война" са се
основавали на неверни възгледи,
до които Мусолини стига само по
интуиция и не разрешава на
Генералния щаб да ги разисква
задълбочено. Резултатът е, че от
самото начало се възприема
погрешна стратегия и се използват
неподходящи оръжия.
До началото на 1943 г. много
хора сигурно са разбрали, че
остават малко възможности за
съпротива. На въоръжение има
само 400 модерни и ефикасни
изтребителя, а самолетостроенето
далеч не може да навакса унищо-
жените. Три четвърти от
търговския флот на страната е
загубен, а срещу шест потопени
кораба се строи само един нов.
Общата дезорганизация е такава,
че се случва един кораб да се
разтоварва цял месец, а за дребни
поправки, които би трябвало да
отнемат няколко дни, отива
година.
 l
Мусолини понякога може да се съгласи, че оръжей-
ната индустрия не е добре организирана, както вече
признава, че вероятно е избран неподходящ момент за
участие във войната и че е било грешка да се разпръсват
усилията по толкова много фронтове. Но публично той
трябва да твърди, че всичко е добре, и да си дава вид, че
до няколко месеца Италия ще бъде по-силна във военно
отношение откогато и да било, с далеч по-страхотни
BBC от Великобритания или Германия. Подобни твърде-
ния му дават възможност да отхвърли всякаква лична
отговорност и да обвинява други в некомпетентност,
страхливост или липса на патриотизъм. Както Бадолио е
обвинен за поражението в Гърция, така и Кавалеро нак-
рая става изкупителна жертва за поражението в Северна
Африка.
През последните месеци от живота си Мусолини
твърди, че винаги е предоставял пълна свобода за дейст-
вие на своите генерали и че им се е наложил само вед-
нъж - при морския бой през юни 1942 г., който минал
много успешно. Той съжалява само, че те твърде често
са отхвърляли съветите му. Това е крайно несправедли-
во, но така Дуче избягва критиката, че повишените от
него в генералски и адмиралски чин офицери обикнове-
но са политически надеждни и съвсем зависими. Не
признава също, че в желанието си да покаже как взема
главните решения лично той изобщо не позволява на
върховното командване да действа ефикасно.
Освен че обвинява генералите, Мусолини никога не
забравя да припише провала на фашизма на италианци-
те изобщо. Една от папките в частните му архиви е над-
писана „Незрелост и осъдителност на италианския на-
род" и е пълна с всякаква информация на тази тема, как-
вато е могъл да намери. Той си поставя задачата да про-
мени характера на италианците. Това за него е по-важно
от всичко друго. Затова, точно както и на Сталин, му е
удобно да поощрява онези учени, които вярват в унасле-
дяването на придобити черти. Като направи живота на
италианците по-труден и не толкова спокоен, той може
да отгледа от децата им една съвършено no-висша поро-
да. Чак до 1942 г. Дуче на моменти мисли, че е успял да
създаде по-сериозна, по-войнствена и не толкова инди-
видуалистична раса, която вече надминава по организи-
раност германците или англичаните. Италианците може
би са на път да станат най-интелигентният народ на зе-
мята, но той иска поне да ги смятат за „първия народ в
Европа". Ако не успее, Италия ще си остане просто една
туристическа страна, една голяма Швейцария. Но той е
твърдо решен да успее.
Други фашисти не са толкова уверени. Дори не са
сигурни, че е желателно. Накрая Мусолини трябва да
признае, че се е провалил. Италианците се обръщат
срещу него и това понякога може да проличи в тесен
кръг. Независими чужди наблюдатели смятат, че след
неуспехите в Гърция той се ползва само с подкрепата на
незначително малцинство и бързо става най-мразеният
човек в Италия. Същото твърдят и няколко поредни на-
чалници на полицията, както и други италианци, които
познават обстановката. Един генерал намеква нещо не-
вероятно - 99 на сто от италианците вече са стигнали до-
там да се надяват, че Италия ще загуби войната.
Трудно е да се каже доколко са успявали да прикри-
ват по-неприятните факти от Мусолини, но той добре
съзнава, че вече не може да разчита на по-възрастните
хора, които са живели по-добре и могат да правят срав-
нение. Започва да разбира също, че мнозина от по-мла-
дото поколение, въпреки че са оформяни от едно автори-
тарно фашистко образование, не са кой знае колко по-
ентусиазирани от възрастните. Дуче се вкопчва в надеж-
дата, че общественото мнение ще се промени, щом види,
че той е на път да спечели. Междувременно преценките
му за италианския народ стават все по-сурови.
Той вече твърди, че италианците са си същите както
преди - не желаят да се вдигнат и да воюват. Те са по-
върхностни, незрели и без характер, те са буржоа и в тях
няма нищо героично. При това са твърде сантиментал-
ни, артистични, добродушни и несериозни. Той допуска и

грешката да надцени тяхната интелигентност. Твърде
малко от тях са истински потомци на древните римляни,
твърде много водят потеклото си от робските населения,
погълнати от древния Рим, твърде много са фашисти са-
мо привидно, затова не са достойни за него. Мусолини
заключава, че техният индивидуализъм и склонност към
критика ги превръщат в лоши граждани. „Не е трудно да
управляваш италианци, просто е безполезно", са негови-
те думи.
Интелектуалците са най-лоши от всички - те са из-
лишно бреме за обществото и винаги са били против не-
го, макар че това не е толкова важно. По-важното е, че
италианците, общо взето, са овча раса. Те трябва да ядат
по-малко и да не живеят само за да задоволяват собстве-
ните си желания. Дори така ще са им необходими столе-
тия, за да пораснат. Те не разбират, че единствено чрез
„пречистващия огън" на войната могат да станат велики
или да ги уважават и да се страхуват от тях. Ето защо
той няма да им даде и минутка покой до самата си
смърт. Готов е да бъде безмилостен към тях, защото
единствено чрез принуда те ще започнат да гледат по-се-
риозно на живота.
Тези кисели забележки са донякъде резултат от лошо
храносмилане и слабо здраве. Тъй като винаги е ценял
много доброто здравословно състояние, Мусолини все
още полага големи усилия да прикрива болестите си.
През 1940 г. обаче, както и при предишни политически
кризи, болките в стомаха му се завръщат и понякога той
изглежда истинска развалина. Отваря се отново и раната
в крака му от 1917 г. и се налага да носи специални боту-
ши. Въпреки това въпрос на чест е да попречи на другите
да заподозрат, че може би не е напълно годен да ръ-
ководи сам една нация във война.
Някои наблюдатели обаче забелязват ясно изразен
спад в интелектуалните му способности и скоро отново
намекват за фактическо умопомрачаване.
В страха си да не го помислят за твърде стар Дуче се
напъва да докаже, че изпълнява парадната стъпка по-
норажение
добре от другите и може да тича по-бързо от всички.
Веднъж кани журналисти, напълнили няколко автобуса,
да присъстват на един внимателно режисиран тенисмач.
Министърът на пропагандата, който е определен за съ-
дия, направо ги смайва, като неочаквано обявява Мусо-
лини за победител. Всеки чужд журналист, позволил си
да намекне, че се носят слухове за недоброто му здраве
(макар и само за да ги отхвърли), незабавно е прогонван
от страната.
Решимостта му да парадира с младежката си енергия
не намалява ни най-малко с годините. Старостта и про-
цесът на остаряването винаги са го отвращавали. За из-
вестен период в Италия е забранено да се споменава
публично възрастта му, но се налага да се обърне със
специална молба към немските вестници да не разглася-
ват много рождения му ден, макар че италианската пре-
са е инструктирана да отбелязва рождената дата на фю-
рера. Хитлер остарява, докато Дуче си остава вечно
млад. Всъщност Мусолини наближава шейсетата си го-
дина - възраст, на която, според негово по-раншно изяв-
ление, членовете на фашистката партия трябва да се от-
теглят.
През 1941 г. здравословното му състояние се влоша-
ва, за което допринасят неуспехите в Гърция и смъртта
на сина му Бруно, загинал при самолетна катастрофа.
Нуждае се от непрекъснато лекарско наблюдение, изг-
лежда остарял и понякога съвсем съсипан. За непосвете-
ните внезапните промени в настроението му от оптими-
зъм до депресия са необясними. Все повече губи способ-
ността си да взима решения. По-голямата част от време-
то си прекарва извън Рим, в провинциалното си имение,
където с него трудно може да се влезе във връзка.
По време на злополучното си пътуване в Африка
през юли 1942 г. той получава непоносими болки в коре-
ма. При завръщането му у дома един консултиращ лекар
поставя диагнозата паразитно-амебна дизентерия. Пред-
писаното лечение не подобрява състоянието му. Очевид-
но диагнозата е неправилна. Пълната дезориентация на
28. Мусолини

Мусолини кара хората отново да заговорят, че е болен от
сифилис. Изследванията опровергават тези слухове. Зак-
люченията след аутопсията през 1945 г. не допринасят за
изясняване на случая и ако се съди по тях, трудно може
да се каже със сигурност дали не е страдал от пептична
язва. Възможно е стомашните болки, които понякога
направо го парализират, да се дължат на нервно напре-
жение, съчетано с ексцентричната му диета. Каквато и
да е причината, почти няма съмнение, че в този съдбо-
вен за хода на войната момент той е неспособен да из-
пълнява задълженията си.
През есента на 1942 г. за все повече хора става ясно,
че здравословното състояние на Дуче е плачевно въпре-
ки разпространяваните за заблуда на обществото исто-
рии, че често сам пилотира самолета си до фронтовата
линия, където споделя с войниците си трудния живот
под вражески обстрел. Лицето му е изкривено от болка,
паметта непрекъснато му изневерява и за три месеца от-
слабва с цели 20 килограма. Когато се явява на заседа-
ния, изглежда като смъртник. При честите му отсъствия
поради болест правителството почти бездейства и ми-
нистрите се чудят как такъв инвалид би могъл да про-
дължава да носи бремето на задълженията си. Тайно се
говори, че Чано или фариначи ще го заместят. Повика-
ни са други лекари, които поставят нова диагноза - има
съмнения за рак, но изследванията не ги потвърждават.
Приема се, че симптомите са no-скоро резултат от пси-
хическото му състояние, влошено от огромното напре-
жение, което му костват усилията да не споделя тревоги-
те си и невъзможността да повери отговорностите на
друг или да поговори откровено с някого.
Чано, който от известно време е сигурен, че неговият
тъст е не само физически негоден, но и с разстроена пси-
хика, се страхува да говори открито, но тайно се опитва
да подготви почвата, за да поеме властта като негов при-
емник. Говори пред другите, че трябва да се отърват от
Мусолини и изглежда, че предпазливо предприема сон-
дажи, за да разбере дали западните съюзници са склонни
поражение
на преговори с едно ново правителство. Неведнъж спо-
менава, че иска да се снабди със смъртоносна отрова, ко-
ято не оставя следи.
Към края на 1942 г. връзката на Мусолини с Клара
Петачи, която въпреки многобройните изневери продъл-
жава почти десет години, без да й се дава гласност, става
обект на клюки. По-късно сексуалната му потентност се
превръща в легенда и някои от слуховете може и да са
верни. Той често се хвали, че жените никога не са влия-
ели на политическата му дейност. Все пак, макар да му е
известно, че роднините на Клара са замесени в редица
компрометиращи финансови афери, на практика ги пра-
ви неприкосновени за полицейско преследване. Тази же-
на', два пъти по-млада от него, му е много по-вярна и
предана, отколкото той на нея. Мусолини изпраща съп-
руга й в изгнание в Япония, за да избегне възможен
скандал, но посещенията й в двореца „Венеция" са тол-
кова чести и така редовни, че според слуховете тя е в
центъра на доста политически интриги. Това е още един
признак, че губи контрол върху положението - всички са
единодушни, че тази връзка уронва сериозно репутация-
та му. На полицията е известно, че безчестието и липса-
та на морал сред висшите среди отблъскват хората от
фашизма, защото виждат как вождовете задоволяват
собствените си прищевки и избягват трудностите, отре-
дени за другите от войната. Слуховете - верни и неверни
- бързо се разпространяват и скоро общественото мне-
ние слага знак за равенство между думата вожд и кра-
дец, а даже и нещо още по-лошо.

16. ПАДАНЕТО ОТ ВЛАСТ
МЕНГЕМЕТО СЕ СТЯГА
В края на януари 1943 г., когато последните позиции
в Либия са загубени и италианските войски се оттеглят в
Тунис, Кавалеро е уволнен от поста началник на Гене-
ралния щаб. Освен съмнителната лоялност и вината за
военното поражение, Дуче не може да му прости непоч-
тителните коментари за двете си прибързани визити в
подкрепа на така и непостигнатите победи в Албания и
Либия.
Мусолини настоява и за отстраняването на Ромел,
чиито остри критики към способностите му на главноко-
мандващ се разчуват. В Италия става модно Ромел да се
представя като по-некадърен от италианските генерали.
През този месец, един от най-критичните в цялата
война, Мусолини е почти прикован на легло. До този мо-
мент жена му никога не го е виждала да страда така.
Непрекъснато пие успокоителни и може да приема само
течна храна. Някои от близките му изказват съмнения в
умствените му способности и смятат, че е загубил волята
си. Той със сигурност не е в състояние да вземе решения-
та, които на никой друг не е позволено да взима.
На някои им се струва, че правителството вече почти
не съществува, а водачът, от когото зависи всичко, е из-
паднал във вцепенение и не е в състояние да реагира.
Тъй като не виждат никаква надежда за победа, и Чано,
и новоназначеният началник на Генералния щаб Амбро-
зио смятат, че единствената разумна алтернатива е да се
I
Падането от власт 437
търси сепаративен мир. Цялата страна е обзета от безпо-
койство. На моменти то прилича на подмолен бунт. До-
ри лоялните фашисти могат вече на всеослушание да
заявят, че практически никой не вижда смисъл да про-
дължават борбата.
Понякога появата на Мусолини в кинопрегледите се
приема с мълчание, докато едно представление на „Про-
сешка опера", в която публиката вижда пародия на Дуче,
е приветствано с бурни аплодисменти. Някои фабрики
търпят загуби от масови стачки, каквито в страната не е
имало от двайсет години. Мусолини реагира с изявлени-
ето, че е направил много повече от всеки друг управник
за -работническата класа. Готов е да наложи подчинение
чрез терор и заплашва, че ще стреля по работниците, ако
посмеят да обявят стачка. Това са думите му, но вероят-
но не е имал намерение наистина да предприеме подоб-
ни действия.
Дуче се опитва да омаловажи загубата в Либия пред
партийните йерарси, като изтъква, че все още победата
на оста е „математически сигурна". Говори с клишета,
както прави често, когато е напрегнат. Борбата ще про-
дължи, защото „войната е най-важното нещо в живота
на човека". Той е дълбоко убеден, че войната е норма,
мирът - изключение, а победата зависи преди всичко от
силата на волята. За щастие, казва той, англо-американ-
ските сили са надценили възможностите си. И спомена-
ва някакво тайнствено терористично оръжие, което ско-
ро ще бъде използвано срещу врага.
За някои от слушателите му той е като сомнамбул,
който не осъзнава какво върши и не разбира към каква
катастрофа тласка страната си. Чано отбелязва, че тъс-
тът му никога не е позволявал трагедията, която е при-
чинил на безброй хора, да смути сънищата му. Чърчил
поне посещава бомбардираните градове, за да повдигне
духа на народа, докато Мусолини „не е видял нито един
убит по време на трите войни, в които участва като ко-
мандир" - при посещението си в Либия благоразумно ос-
тава на стотици километри зад фронтовата линия.
438 МУСОЛИН
И власт
За да се освободи от чувството за лична вина, както
обикновено Дуче предпочита да я прехвърли върху ита-
лианците като цяло. Дразни се, че загубата на Триполи
изглежда не ги трогва много. Не по-малко е ядосан и из-
ненадан от факта, че доста италианци в Етиопия с готов-
ност се съгласяват да служат на британските окупатори.
Обвинява Ватикана, превърнал се за него в „център на
всички сили, противопоставящи се на фашизма"; обви-
нява евреите и одобрява избиването на еврейски жени и
деца от германците. Все пак, когато открива, че някои
евреи инженери притежават познания от изключителна
важност за хода на войната, той ги приканва отново да
заемат службите си, от които наскоро ги е уволнил. В съ-
щото време продължава да уверява Хитлер, че в расово
отношение еврейството е болест, която се лекува с огън
и меч.
Най-тежките обвинения хвърля върху собствените си
генерали. Заповядва им да се бият за всяка педя земя не-
зависимо от цената, за да се забави офанзивата срещу са-
мата Италия. В Тунис генерал Месе се подчинява на за-
поведите му, макар че според него това е жестока и
глупава грешка, тъй като все още има време да върне
многобройната си армия у дома. Мусолини разрешава
снабдяването на войските в Африка да се извършва със
санитарни кораби, за да не бъдат потопени от вражески-
те подводници, но това едва ли е достатъчно.
На генералите се налага да се примирят и да водят
безнадеждната битка докрай. Той би могъл да им помог-
не, като се съгласи да подкрепи бунта на арабските на-
ционалисти в Северна Африка, както настояват герман-
ците. Мусолини обаче не желае да остави съюзника си
да диктува политиката в Средиземноморието и все още
вижда арабите в Тунис и Либия като поданици на една
следвоенна италианска империя. Увреденото здраве ве-
роятно му пречи да осъзнае напълно трагедията от този
военен провал. Налага му се да остава все по-дълго вре-
ме в провинциалното си убежище, като вяло се опитва
да командва военните действия по телефона. Според
Падането от 439
личния му лекар той е много зле, разсеяно играе карти и
реди пасианси.
През първите месеци на 1943 г. Дуче назначава нов
секретар на фашистката партия - Карло Скорца, бивш
член на бойна група, чиято шайка е виновна за смъртта
на Амендола през 1926 г. Несъмнено Мусолини се е на-
дявал, че този човек ще може да съживи бойния дух от
онези ранни години. Ядрото на режима, казва той, се
състои от 90-те хиляди бивши членове на фашистките
бойни групи, на които единствено може да се разчита.
Назначава и нови министри в кабинета, но скоро е при-
нуден да признае, че изборът им е бил неподходящ. Както
обикновено, те са подбрани съвсем произволно. Оказва
се, че един от тях е прекарал известно време в психи-
атрична клиника, а някои от другите, макар че вероятно
не го е знаел, са склонни да преговарят за мир.
По собственото му признание, Мусолини е възнаме-
рявал да излезе от войната със или без съгласието на
германците. Той отново обмисля сключването на сепа-
ративен мир с руснаците, докато германците смятат, че
търси контакти с британците в Швейцария. По-късно
други фашисти потвърждават, че е предприел сондажи,
за да разбере какви биха били условията на западните
сили, макар че и публично, и в частни разговори отхвър-
ля подобни твърдения като неверни. Щом става ясно, че
врагът ще води преговори единствено с неговия прием-
ник, Дуче губи интерес към всякакви разговори за мир.
Вероятно се е страхувал и от Хитлер. Освен това му лип-
сва воля, за да вземе необходимите решения.
През април унгарският премиер Калай го моли да огла-
ви една група на по-малките нации, която да се отцепи от
германците. Както обикновено, отговорът е, че единствено
войната ще направи Италия велика и че никой не му е пока-
зал как би могъл да се оттегли с достойнство. Калай обаче
отбелязва, че Мусолини сериозно се е замислил за вероят-
ността от поражение и последваща революция в страната.
Възможността за сключване на сепаративен мир с
руснаците е въпрос, който той възнамерява да повдигне
440 иаданети от 441
МУСОЛИН власт
И

отново по време на посещението си при Хитлер през ап- Русия, за да бъде готов да окупира Италия, ако фа-
рил. Доста високопоставени германци насърчават тази шизмът там рухне. Възможността за окупация вече е об-
инициатива, макар че надеждата за успех е малка. Никога
не са го виждали да се противопоставя на Хитлер по
някой сериозен въпрос и са наясно, че без услугите на
преводач той винаги е в неизгодна позиция. Въпреки
обещанието, че ще се възползва от разговорите, за да
настоява за промяна в политиката, в момента, в който се
изправи лице в лице с Хитлер, решителността му със
сигурност ще го напусне.
Така става при срещата на двамата в замъка „Клес-
хайм" близо до Мюнхен, физически Дуче е на края на
силите си, страда от непоносими болки, говори едва-едва
и се страхува да не го отровят. Отново се споменава, че
прилича на смъртник. За пореден път Хитлер се опитва
да го убеди да се консултира с германски специалисти,
които биха могли да поставят по-точна диагноза и да
назначат по-успешно лечение на болестта му. Предложе-
нието му не се приема, защото така ще излезе, че итали-
анските лекари не са достатъчно компетентни.
Както обикновено, срещата представлява серия от
монолози - „все същата грамофонна плоча", както казва
Мусолини, - изнесени на език, който той в най-важните
моменти не разбира. Дуче изобщо не е в състояние да
даде някакъв отговор или да заеме независима позиция.
Чак след завръщането си в Рим събира достатъчно
кураж и започва да ругае Хитлер, като казва, че никога
вече няма да ходи да слуша като ученик назиданията на
този „трагичен клоун".
Показателна е забележката, която прави пред гер-
манците, че фашизмът наближава своя край, защото няма
друг италианец, способен да продължи революцията след
смъртта му. Съдейки по това изказване и от държанието
му изобщо, домакините подозират, че е обезкуражен и е
загубил контрол над страната си. Хитлер взима едно
много важно решение - да изтегли част от войските си от
съждана от германците. Когато в „Клесхайм" Мусолини
отхвърля предложението за изпращане на още пет немски
дивизии в Италия, за Хитлер това е потвърждение на съм-
ненията му, че италианците май се опитват да се измък-
нат. През май в Германия е създаден специален щаб, който
да организира свалянето на италианското правителство.
Изпратена е достатъчно бойна техника, за да се оборудва
бъдещият първи италиански батальон, притежаващ тежки
танкове. Те са предадени не на армията, а на фашистката
милиция, като по този начин се създава впечатлението, че
са предназначени преди всичко за потушаване на евен-
туална революция или осуетяване на възможен преврат.
фактически открит бунт срещу Мусолини няма, няма
и нищо, което да наподобява многобройните заговори за
покушение срещу Хитлер. Но много от лидерите губят
вярата си във фашизма, а и след поредицата от пораже-
ния е невъзможно митовете за непогрешимостта на един-
единствен човек да оцелеят.
През май Италия претърпява още един неуспех,
Мусолини разрешава на Месе да се предаде заедно с ця-
лата си армия в Тунис само и само за да изфабрикува ле-
гендата, че този храбър и предан офицер се е оказал пре-
дател и чрез ненужната си капитулация кара Италия да
загуби последните си позиции в Африка.
Тъй като нахлуването в Италия изглежда неминуемо,
Ватиканът бързо съзира опасност от комунистическа ре-
волюция и предлага посредничеството си, но напразно.
Фашисткото правителство прави още един вял опит да
се свърже с британците в Лисабон. Но съюзниците биха
приели единствено капитулация, а това според Мусолини
е изключено, тъй като би означавало краят на Италия
като „велика сила". На всички, осмелили се да настояват
за по-енергични действия за мир, Дуче казва да изчакат
до втората половина на лятото. Не е изключено той
просто да не е чул какво му говорят - изглежда като
упоен или изпаднал в полусънно състояние. През по-го-
лямата част от май и юни той е непрекъснато на легло и
поддържа връзка с апарата си главно по телефона.
442 падането от 443
власт

Въпреки болестта си Мусолини храбро се опитва с -Бел. прев.

един почти автоматичен рефлекс да вдъхне увереност на
другите. Заявява, че е в състояние да продължи борбата
още три, даже повече години, а ако се наложи, да из-
ползва и „наказателни отряди", за да предотврати рево-
люцията. Дори през май отхвърля или просто се престр-
ува, че отхвърля възможността за офанзива на съюзни-
ците в Италия и изразява убеждението си, че във война-
та ще настъпи обрат в негова полза. Запитан как ще стане
това, Дуче не отговоря, но повтаря в една своя реч, че
съюзниците „нямат други козове". Откъснал се от реал-
ността, той все още говори за изобилие от хранителни
припаси по време, когато повечето италианци не само
гладуват, а измират от глад.
Друго негово странно и коравосърдечно изявление е,
че е решен да се бори до последния италианец. На въп-
роса каква би била ползата от такава унищожителна
война и с какви оръжия разполага той отново не дава от-
говор. Понякога намеква, че спасението е революция на
болшевиките или на чернокожите в Америка. Друг път
-че е възможно британците да се обърнат срещу амери-
канския империализъм или пък консерваторите в Анг-
лия така да се изплашат от плана „Бевъридж"* за соци-
ални реформи, че да се разбунтуват и да открият някого
- странно защо той споменава Лио Еймъри, ревностен
империалист и приятел на Чърчил, - който би могъл да
сложи край на войната.
Със зачестяване на въздушните нападения над Ита-
лия Мусолини все повече насочва гнева си срещу англо-
саксонците, които определя като свой главен враг, много
по-голям от Русия. Те са глупави, жестоки и имат нахал-
ството да презират италианската раса, която е по-висша
от тяхната. За да отмъсти за техните бомбардировки, ко-
ито заклеймява като варварски и нечовечни, забравил
* Планът „Бевъридж" - по името на Уилям Хенри Бевъридж (1879-
1963), британски икономист, допринесъл за разработка на плановете
за социални реформи в Англия по време на Втората световна война.
собствените си нападения над Етиопия, Испания и Анг-.
лия, той се съгласява да изпрати интернираните британ-ij
ци в най-усилено атакуваните италиански градове. Меж-I
дувременно протестира пред Ватикана, когато в „Обсер-\
ваторе Романо" се появяват съобщения, че англичаните <:
се отнасят добре към италианските военнопленници. Дори
да се верни, тези неща не трябва да се казват, защото ще
поощрят войниците да се предават в плен и ще понижат
бойния дух, който той се опитва да повдигне. По същата
причина отношението към британските военноп-
ленници в Италия трябва да бъде сурово и италианците
трябва да се научат да мразят този безмилостен враг.
Пропагандата вече показва британците в нова
светлина. Вместо като декаденти пацифисти, оставили се
на милостта на войнствена Италия, сега те се описват
като ко-равосърдечни подпалвачи на война, въвлекли
невинна Италия в бойните действия против волята й. Те
са безчовечни, прости и нецивилизовани. Понякога
Мусолини представя Чърчил като свой бивш приятел и
„достоен противник". Но най-често той е вулгарно руган
като вонящ на алкохол и тютюн некадърен политик, мразен
от собствените си сънародници. Италианците са
заплашени, че ако загубят войната, Чърчил и Рузвелт ще
ги превърнат в роби, фабриките им ще бъдат затворени, а
културните ценности - иззети. Младите мъже ще бъдат
подложени на стерилизация, а децата им - масово
депортирани. Според едно заглавие в „Пополо д'Италия",
ако Англия спечели войната, италианците ще бъдат
унищожени до крак.
Възможността от нахлуване на съюзническите сили в
Италия изглежда все по-близка и Мусолини твърди, че
прекарва по-голямата част от времето си в подготовка
за отбраната на страната. Всъщност не предприема ни-
що. Първото късче италианска територия, завладяно от
съюзниците на 11 юни, е остров Пантелерия. Мусолини
напразно се е самозаблуждавал, че е превърнат в непрев-
земаема крепост. Отбранителните му съоръжения са аб-
солютно неадекватни и могат да издържат само няколко
дни на една добре обмислена атака. Дуче лично разреша-
Падането от 445
власт

ва капитулацията на ужасяващи
острова, но когато пораженчески
германците изразяват забележки. Според
учудването си, той Чини почти всички
отхвърля фашистки водачи
отговорността и об- одобряват протеста
винява командващия му, но не желаят или
адмирал в измяна и се страхуват да заявят
малодушие. мнението си открито.
Новината е Никой не последва
зашеметяващ удар за примера му - учили
всички, дори и за са ги, че един добър
министрите, които са фашист никога не
повярвали на подава оставка. В
пропагандните изяв- противен случай
ления на Мусолини фашизмът не би се
за задържал повече от
непревземаемостта двайсет години, нито
на Пантеле-рия. Най- Италия би стигнала
после на едно до такава трагедия.
заседание на Когато отново
кабинета няколко от подхвърлят на
тях го молят да им Мусолини, че трябва
има повече доверие. да търси преговори с
В отговор той прави англо-американците,
пророческото той оговаря, че ще си
изявление, че е помисли, но след
дошло време да из- няколко месеца.
горят корабите си и Готов е да се откъсне
внезапно прекъсва от Хитлер, но само
заседанието. Един когато постигне
от членовете на някои военни успехи.
кабинета, След тези загадъчни
индустриалецът граф думи той допълва
Чини, който служи още по-тайнствено,
вярно на фашизма, че има няколко
но е честен и смел неизиграни коза, с
човек, подава оставка които ще учуди
в знак на протест всички. На 4 юли на
срещу такива пресата е наредено да
разгласи нашироко
обещанието му, че Такъв план за
според плановете отбрана не
при десант на съществува и скоро
вражески сили в става ясно, че
Сицилия те ще бъдат правителството се
унищожени още при носи по течението без
стъпването си на кормило.
брега. Министрите
Седмица по- забелязват, че
късно, когато Мусолини отказва да
съюзниците вече са отговаря на въпроси
извършили десанта и понякога изглежда
си в Сицилия и бързо така откъснат от
се придвижват към всичко, сякаш
вътрешността на направо не е на себе
страната, Дуче си. Задкулисно се об-
заявява, че все още съжда въпросът как
няма място за да бъде сменен - до
безпокойство. Той този момент самото
обвинява германците споменаване за това
и сицилианците, че е било немислимо -
не са се сражавали или как поне да бъде
както трябва, пов- убеден да се откаже
таря, че има план за от военните
изтласкване на ведомства и да
агресорите в морето, остави Генералния
и напомня на всички щаб да работи, без да
фашисти, че са дали му се меси. Великият
клетва, ако е съвет, който не е
необходимо, да заседавал от 1939 г.,
умрат за него. вероятно би могъл да
се свика и да
възобнови дейността
си като върховно
събрание на режима.
Група фашистки
лидери начело с
фариначи, Де Боно и
партийния секретар
Скорца поставя
въпроса пред него на
16 юли. Той е
сдържан, но се
съгласява на
 консултации с цялото време и
фашисткия изглежда мълчаливо
управителен съвет се съгласява с
през следващата упреците. Очевидно
седмица. не е разбрал какво му
Няколко дни по- говори Хитлер и
късно двамата както обикновено
диктатори отново се моли германците да
срещат във фелтре, му изпратят резюме.
Северна Италия. Коментарът му за
Хитлер също крои срещата е
планове за смяната на показателен -казва, че
Мусолини, но не докато Хитлер му е
вижда подходящ говорил, усетил как
кандидат и се волята го напуска и по
съгласява да направи някое време започнал
още един опит да му да се чуди дали и два-
вдъхне сили и на мата не са малко
всяка цена да побъркани.
попречи на Италия В една от
да сключи почивките генерал
сепаративен мир. Амброзио и
Най-добре би било заместник-
италианците да се секретарят
съгласят на Бастианини го
реорганизация на упрекват в пасивност
войските си под и му обясняват, че
немско командване. това е може би
По време на срещата последният им шанс
Хитлер изнася двуча- да убедят
сова реч, в която германците, че
критикува главно Италия не може да
недостатъците на ита- продължи войната.
лианците във Дуче приема
военните действия, а упрека, но после в
Мусолини не си присъствието на
отваря устата през
446 МУСОЛИН
И власт
Хитлер смелостта му отново го напуска и се оставя да
бъде убеден, че англичаните едва ли ще издържат дълго.
В личен разговор повтаря, че някой ден ще се освободи
от германците, но не в момента, особено ако това би оз-
начавало капитулация или край на фашизма. Отвратен
от слабостта му, началникът на Генералния щаб послед-
ва примера на Чини и подава оставка. Той осъзнава, че
Мусолини поставя собственото си задържане на власт
над благото на страната и не скъпи живота на сънарод-
ниците си.
Новината, че Рим е подложен за пръв път на бомбар-
дировки, пристига, докато Хитлер все още говори във
Фелтре. През цялата война главната квартира на Мусо-
лини е в Рим, защото е убеден, че съюзническите сили
никога няма да нападнат Свещения град. По същата
причина населението там се е увеличило неимоверно
много. Ето защо въздушното нападение на 19 юли шокира
всички. Минава му мисълта, че бомбардировката ще
събуди съчувствие у католиците по целия свят, а това би
могло да помогне за победата на Италия, но резултатът
е всеобща паника сред хората и съзнанието, че фашиз-
мът скоро ще рухне. Най-после кралят споменава на
Мусолини, че би трябвало да помисли за оставката си,
но после отбелязва, че да кажеш такова нещо на Дуче е
все едно да говориш на вятъра.
Има и други, които са не по-малко обезпокоени от
приказките на Мусолини за близка победа, без да може
да обясни какво има предвид и без да предприема никак-
ви практически мерки за това. До този момент хората,
на които е известно колко е бил болен през последната
година, са малцина. Но според собствените му думи бо-
лестта е изсмукала енергията му, той е отпуснат, апати-
чен, психически изолиран от реалността, което го лиша-
ва от възможността да реагира на външни стимули.
Един от шефовете на полицията отбелязва, че той не са-
мо има трудности с говора, но понякога не показва и
най-малък интерес към това, което му се говори, и не
обръща внимание на нищо, което става край него. Впе-
Падането от 447
чатлението е, че „се движи слепешком в един хаос от не-
сигурност", изтощен и все повече губещ връзка с реал-
ността. Това обяснява умствената парализа, обхванала
го във фелтре.
СВАЛЯНЕ ОТ ВЛАСТ И АРЕСТ
Великият съвет заседава на 24-25 юли и гласува с 19
гласа „за" и 7 „против" обръщение към краля с молба да
потърси по-успешна политика, която би спасила Италия от
по-нататъшно разрушение. Съветът настоява за въз-
становяване на отнетите от Мусолини законни и конс- :
титуционни права не само на краля, но на парламента,
министрите и на самия Велик съвет. Гласуването не е
насочено директно срещу Мусолини и по същност не е
дворцова революция, но е ясна индикация, че по-интели-
гентните сред висшестоящите му колеги са загубили вяра в
неговата диктатура.
Защо Дуче допуска гласуването на това предложение
без борба може да се обясни само с лошото му здравос-
ловно състояние и неспособността му да предложи на-
деждна алтернативна политика. Редки са случаите, когато
на Великия съвет е било позволявано да гласува след
приключване на дебатите и вероятно Мусолини до такава
степен е загубил способността си за оценка, че не
осъзнава каква опасност представлява подобно решение за
него. Известно му е, че начинът, по който води войната,
буди недоволство; знае, че сигурно е „най-мразеният човек
в Италия". Но през всичките тези години колегите му са се
държали като безгръбначни и едва ли е очаквал такъв вот
на недоверие от тях. Това са хората, които
непрекъснато обвинява в страхливост и липса на мозък.
Тъй като са наясно, че могат да съществуват само в от-
разената от него светлина, той сигурно е сметнал, че ще
гласуват по начин, който му изнася. При фашизма, както
сам е заявил неотдавна, няма фракции, клики и силни
личности като онези, които създават трудности на Хит-
лер в Германия. В Италия той може да разчита на без-
прекословно подчинение.
448 МУСОЛИН
И власт
Възможно е да е търсил съзнателно или несъзнател-
но косвен претекст, за да се откъсне от Берлин с чест
или дори да абдикира и да остави решенията, които са-
мият той е неспособен или не смее да вземе, на някой
друг. Веднъж споменава, че Юлий Цезар е знаел за гот-
вения срещу него заговор за убийство и подсъзнателно
го е приемал като спасение от безизходицата. За Дуче
станалото може би също е изход.
Със сигурност предварително е знаел, че някои от чле-
новете на Великия съвет искат той да се откаже от някои
свои правомощия и да остави професионалистите да реша-
ват военните въпроси. Готов е да приеме такова частично
отказване от властта, но едва ли е очаквал членовете на
съвета да стигнат толкова далеч. Във всеки случай е бил
сигурен, че кралят никога няма да посмее да се обърне из-
цяло срещу фашизма. Доста странен е фактът, че през
нощта на 24 срещу 25 юли полицейската охрана в двореца
„Венеция" е в намален състав. Това съвсем не се дължи на
нехайство. Вероятно, както сам обяснява, е искал членовете
на съвета да говорят свободно, за да може най-после да
установи какви са критиките срещу него и кои са критиците
му. В страха си от най-лошото някои от тези вероятни
критици носят ръчни гранати в джобовете си, но не се на-
лага да ги използват - няма арести, никой не се опитва да
ограничи свободата на словото им.
Встъпителната реч на Дуче е несвързана, неубедител-
на и така апатична, че на един от членовете на съвета му
минава мисълта, че Мусолини се готви да подаде остав-
ка. Речта му няма почти нищо общо с трагедията на мо-
мента. Не се казва как да бъде посрещната тя. Състои се
главно от обвинения срещу другите и най-вече срещу ар-
мията както обикновено. Няма и намек, че войната е била
ненавременна от политическа гледна точка или че
стратегията като цяло е погрешна. Изобщо не става
дума, че може би войната изобщо е грешка или че Сто-
маненият пакт е надценен.
Един след друг Чано, Ботай, Гранди, федерцони и Де
Стефани взимат думата, потвърждават предаността си
Падането от 449
към Дуче и фашизма и дори изразяват готовност да про-
дължат войната, стига тя да е успешна. Но както сред
умерените, така и сред споделящите крайни мнения се
чувства неизказано възмущение, че ги държат в неведе-
ние и с вързани ръце. Екстремистът фариначи е най-ка-
тегоричен в критиката - заявява, че Мусолини е изопа-
чил и изоставил най-добрите идеали на ранния фаши-
зъм. Но онова, което разтърсва всички, е изявлението,
че по-нататъшна съпротива едва ли е възможна и че по-
читаният като идол лидер ги е вкарал в капан, от който
изход няма. Следователно самият фашизъм е пред про-
вал и единствената надежда за неговото оцеляване е
бърза промяна в политиката. И така, пред Дуче стои
един елементарен, но съдбоносен въпрос - вижда ли ня-
какви шансове за победа, или ако такива няма, как би
могло да се сключи мир.
Отговор на въпроса няма. Но няма и гневна реакция
от страна на Мусолини. Ботай, макар гледната му точка
да е различна от тази на фариначи, се осмелява да заяви
направо, че италианците губят войната, защото Дуче се е
изолирал от фашистките ръководители и е показал, „че
нито може да командва, нито е в състояние да накара
другите да му се подчиняват". Гранди, който се оформя
като водач на по-умерените критици, обвинява до голяма
степен самата фашистка партия, която - особено по
времето, когато неин секретар е Стараче - е превърнала
Италия в нещо средно между казарма и затвор. Макар
да говори почтително, Гранди заявява, че диктаторските
методи са се провалили, тъй като при липсата на общес-
твена критика във властта са се настанили некомпетент-
ни и дори по-лоши хора. Отнемайки индивидуалната
свобода, Мусолини не само е отчуждил общественото
мнение, но е докарал Италия до ръба на катастрофа. Ето
защо кралят трябва да бъде помолен да поеме отново
някои от правомощията си, отнети му от фашизма.
До този момент подобни критики никога не са отпра-
вяни открито. Дуче слуша и се мъчи да изглежда невъз-
мутим. Скорца, партийният секретар, започва да си мис-
29. Мусолини
1\1 У Падането от
власт
ли, че някои от членовете на съвета
са отишли твърде далеч. Той
очаква Мусолини всеки момент да
вдигне ръка и както винаги да
наложи волята си. Но за негово
учудване постепенно става ясно, че
такова нещо няма да се случи, че
всъщност няма смислена политика,
която да бъде предложена. Тези
предположения се потвърждават,
когато Гранди предлага дискусията
да продължи след полунощ, чак до
сутринта ако е необходимо, а Дуче,
обхванат от силни болки, както
някои забелязват, няма сили да се
надигне, за да протестира.
Изглежда като натъпкан с „назначения отгоре", да възприеме
успокоителни.
По време на една кратка
почивка Скорца се надява, че ще
получи указание на четири очи за
резолюцията, която участниците в
заседанието трябва да приемат, но
му се казва - отново за негово
учудване, - че вероятно няма да
има гласуване и формално решение
няма да се взима. Неочаквано
Мусолини допълва, че до момента
дискусията върви добре и че е
съгласен с 90 процента от казаното
- готов е да се възстановят правата
на монарха като действителен
главнокомандващ, макар че
дворцовата революция трябва да
спре дотук.
Тази пасивна реакция съвсем не
е типична за Мусолини и нито
Скорца, нито някой от другите е в
състояние да прозре мотивите му.
451
Заседанието продължава до късно
през нощта. Той изглежда
безразличен, почти апатичен. По
някое време отново споменава, че
има план за преодоляване на
кризата във военните действия, но,
притиснат да го разкрие, заявява,
че се налага да го пази в тайна.
След това вяло намеква, че някои
от присъстващите са настроили
народа срещу себе си,
обогатявайки се чрез корупция -
факт, за който разполагал с доказа-
телства. Все пак е готов да обмисли
някои промени -например да
изостави практиката на
някои елементи на демократичната
процедура и да възстанови
донякъде предишния статус на
краля и парламента, даден им от
конституцията.
Във всеки един момент от
десетчасовото заседание Дуче би
могъл да накара Скорца да
предложи вот на до-
верие в него, който лесно би
спечелил вероятно с минимален
брой гласове „против", ако изобщо
някой се осмели да гласува против
него. За учудване на лоялните си
привърженици, той вместо това
поставя на гласуване много по-
критичното по съдържание
предложение на Гранди и вероятно
непреднамерено оставя сред много
от присъстващите впечатлението,
че е доволен от неговото приемане.
Най-малкото един от участниците
стига до заключението, че Дуче
наистина е загубил контрол върху
военните действия и самия себе си и
желае да се освободи от една
отговорност, която повече не може
да носи. По-късно дори Мусолини
не може да обясни защо е постъпил
по този начин, но отново споменава
за парализа на волята, която го
прави неспособен да влияе на
събитията и той ги оставя да следват
естествения си ход.
След заседанието Дуче най-
после проявява някои признаци на
раздразнение, но все още изглежда
апатичен. Твърдолинейните го
съветват да арестува деветнайсетте,
които са гласували за
предложението на Гранди. По-
късно той изказва съжаление, че
не ги е послушал, но в момента
изглежда като че ли резултатът не го
интересува и се затваря в
„непроницаемо мълчание". Идва
му наум да представи
предложението на Гранди като
своя собствена идея със задна дата,
за да не излезе, че са гласували
против него - още една индикация,
че не е смятал прехвърлянето на
част от властта към монарха за
особено опасно. Отново му минава
мисълта, че може би Чърчил ще се
съгласи да сключи мир с него и ще
го остави на поста му, за да спаси
Европа от болшевизма. Вероятно е
смятал, че нищо не е безвъзвратно
загубено от този вот.
Завръщайки се у дома рано
сутринта на 25 юли, Мусолини
едва ли е имал време да спи, тъй
като сяда на бюрото си в
обичайния час и пристъпва към
всекидневните си занимания точно
навреме. Дори в този критичен
момент го виждат да преглежда
получаваните всеки ден записи на
подслушани телефонни разговори и
доноси от информатори - редовния
му начин да прекарва времето
452 МУСОЛИН
И власт
си. Към обед провежда сърдечна среща с Хидака, посла-
ника на Япония, с когото споделя, че ако германците не
го снабдят с още оръжия, той твърдо t решил да търси
мир. Тази забележка потвърждава хипотезата, че е смя-
тал да използва решението на Великия съвет като пре-
текст за оттегляне от съюза с нацистите. Същата сутрин
споменава пред други хора, че възнамерява да проведе
радикална реформа във фашистката партия.
Казват му, че някои от непокорните деветнайсет же-
лаят да оттеглят вота си, защото са осъзнали със закъс-
нение истинското съдържание на предложението. Дуче
заявява, че е твърде късно - първо ще отиде да докладва
на краля и после „ще разреши всичко с най-енергични
мерки, като накаже предателите". Това говори, че възна-
мерява да ги превърне в изкупителна жертва за всички
неуспехи. Вече е направил списък на новите министри,
които се кани да предложи, получил е съгласието на
маршал Грациани да заеме мястото на Амброзио като
началник на щаба и разполага „с извънреден план за
справяне с положението".
Единственият човек, в когото не се съмнява, е кралят
- той е тясно свързан с фашистката революция и се
предполага, че едва ли би преживял нейния провал. Съ-
щия следобед Мусолини най-невинно отива във вила
„Савоя", за да уведоми Виктор Емануил, че Великият съ-
вет е гласувал за частично възстановяване на правата
му. Въпреки че полицията от няколко седмици тайно
планира ареста му, Дуче очевидно няма понятие какво
го чака, но е разсеян и пропуска да се избръсне след
краткия си сън.
Както винаги, той започва двайсетминутния си разго-
вор с краля с кратко резюме на текущите политически и
военни събития. Виктор Емануил го прекъсва и казва, че
тъй като войната изглежда безвъзвратно загубена, а ар-
мията е деморализирана, маршал Бадолио ще поеме
поста като министър-председател. Смаян и без да про-
тестира, Мусолини е арестуван на излизане от краля, ка-
то преди това получава уверения за личната си сигурност
падането от 453
- явно за момента това е било най-голямата му грижа.
Към полунощ новината вече се е разпространила в
Рим и цялата сложна структура на фашизма, която хора-
та са смятали за здрава и трайна, рухва за минути. Дори
собственият вестник на вожда, „Пополо д'Италия", не
отправя призиви в негова защита, а смирено приема смя-
ната на режима като напълно логична, маха името на
Мусолини от първата си страница и заменя снимката му
с тази на Бадолио. Нито един от четирите милиона чле-
нове на партията и още по-голямата членска маса в мла-
дежките партийни организации не се опитва да органи-
зира сериозна съпротива въпреки тържествената клетва
да защитават Дуче и неотдавнашната партийна деклара-
ция, че са готови да умрат за него - вероятно мнозинст-
вото са доволни от свалянето му.
Един от по-нисшестоящите йерарси се самоубива, ко-
гато новината стига до него. Един-двама други, включи-
телно фариначи, бягат предрешени, да се скрият в гер-
манското посолство. Но десетки фашистки лидери наче-
ло с Гранди и Стараче бързат да спечелят благоразполо-
жението на новия режим и поздравяват Бадолио с пое-
мането на властта. Чувството на облекчение е огромно и
хората се чудят как фашизмът е могъл да се задържи
толкова дълго. Очевидният отговор е способността на
Мусолини да крепи такава крехка структура. В крайна
сметка обаче той успява да насади само една привидна
лоялност. Многобройната фашистка милиция и въоръ-
жените до зъби „пазители на революцията" с новите си
германски танкове не си мръдват и пръста, за да го спа-
сят, въпреки че според някои наблюдатели за тях не би
било трудно да поправят случилото се, ако са имали же-
лание.
Самият Мусолини вече няма сили да се бори. Веднъж
се е огънал пред Хитлер на 19 юли, отстъпил е пред Ве-
ликия съвет и пред краля няколко дни по-късно и ето че
сега пише смирено писмо до Бадолио, в което предлага
„да съдейства по всякакъв начин" - писмо, което пред-
почита да забрави, когато по-късно осъжда на смърт фа-
МУСОЛИН Падането от
И власт
шистките водачи, приели
промяната на режима със същото
безгрижие като него.
Сред арестувалите го- има
хора, които смятат, че трябва
незабавно да бъде предаден на
англо-американс-ките сили като
доказателство за намеренията на
Италия да се откаже от съюза с
германците. Но кралят отказва, тъй
като, макар и тайно да е решил да
сложи край на войната, страхът му
от немците е прекалено голям, за да
заяви намеренията си открито.
Вместо да предприеме тази стъпка,
той тихомълком оставя борбата да
продължи, като същевременно
тайно търси начини за контакт със
съюзниците.
За известно време Мусолини
чувства едва ли не облекчение, че е
пленник и освободен от по-
нататъшна отговорност. В началото
го изпращат на остров Понца, къ-
дето е под домашен арест с доста
свободен режим заедно с Нени и
други антифашисти, които самият
той е хвърлил в затвора. Седмица
по-късно е прехвърлен за по-голяма
сигурност на друг остров, Ла
Мадалена, но все още се радва на
привилегии. Продължава да се
храни с плодове и пие по четири
литра мляко на ден по време, когато
в такива отдалечени места то
изобщо не се намира. Има
сведения, че отново започва да се
455
страхува да не го отровят.
Шейсетия си рожден ден Дуче
посреща като затворник. Чете с
голямо внимание житието на
Христос и след разговор с местен
свещеник изразява желание да
присъства на литургия, което май
не е правил от детските си години.
През тези няколко седмици на
принудително бездействие той
обръща поглед назад и установява
„поразителни аналогии" между
измяната спрямо него и
предателството към Христос.
Някои от записките му през този
период са показателни. Едно от
заключенията му е, че според
житейските закони масите са
готови да разкъсат довчерашния си
идол, само за да съжаляват по-
късно за него. Признава, че никога
не е имал истински приятел, но
отбелязва, че в крайна сметка
нищо не е изгубил от това.
Мусолини вярва, че провалът му е
по някакъв на-
чин предопределен, но му се иска
другите да помнят, че навремето си
е извършил велики дела, бил е
приветствай от папата като
„изпратен от провидението" и е
показал на целия свят нов начин на
живот, който е възможен само при
фашизма. Ето защо е още по-
необясним фактът, че фашистките
бойни отряди не се надигат в негова
защита. Според него вероятният
отговор е, че италианците са
безхарактерни като цяло. Скоро те
ще съжаляват, че е паднал от власт.
Инстинктът му говори - в
потвърждение на мислите, които са
му минавали неведнъж, - че Италия
вече трябва да се оттегли от
войната. Няколко дни по-късно
настъпва промяна в позицията му -
може би когато разбира, че
германците се опитват да го
намерят и да го освободят.
За Хитлер, както Мусолини
сигурно е предполагал,
пленничеството на такъв близък
съюзник е било кошмар, защото
такъв акт застрашава самата
концепция за вожда като свещена и
неприкосновена личност. В Гер-
мания се прави всичко възможно да
бъде установено
местонахождението му и щедро се
раздават фалшиви банкноти за
купуването на информация.
Мобилизирани са дори астролози и
ясновидци.
За да попречи да го открият,
Бадолио го премества отново.
Отведен е със самолет и линейка,
носещи знаците на Червения кръст,
в един уединен ски-курорт високо
в Апенините. Бадолио положително
е знаел, че присъствието му там
едва ли би могло да се държи в
тайна, след като е трябвало да бъде
опразнен цял хотел, за да се
осигури място за многобройната
охрана от въоръжени военни
полицаи.
Там Дуче прекарва няколко
седмици в клюки и игра на карти;
Храни се сам, както винаги е
предпочитал. За учудване на
управителката на хотела той
изяжда по три килограма грозде
всеки ден, а междувременно
болките в стомаха му се засилват.
Досажда на персонала с непре-
къснати оплаквания за лошото си
здраве и обяснява, че това му
пречи да се заеме сериозно с
каквато и да било
456 МУСОЛИНИ падането от власт

работа. Споделя, че предпочита да се разчистят скалните блокове от

самоубие, само и само да не попадне в примитивната писта, откъдето трябва
ръцете на съюзниците. Веднъж се да излети самолетът, а карабинерите
опитва да пререже вените на китките махат с ръка за довиждане на всички.
си, макар че едва ли е искал наистина
да умира. ЗАВРЪЩАНЕТО
На охраната е наредено да го убие, През септември 1943 г., след като
ако някой се опита да го освободи, но Бадолио постига примирие с англо-
на 8 септември пристига една доста американците, нацистите реагират, ка-
объркваща заповед от шефа на то поставят Централна и Северна
полицията, която изглежда отменя Италия под свой контрол. За
тези нареждания, защото гласи, че Мусолини това със сигурност е било
охраната трябва да действа неприятно, но е единствената му
„изключително предпазливо". На свой надежда да си възвърне властта.
ред тази заповед е отменена, но после Убеждават го да назначи марионетно
е повторена на 12 септември. По- правителство под германска
късно Бадолио извинява странното си протекция, в резултат на което
поведение с обяснението, че Мусолини Италия е раз-
е в последен стадий на рак и му
остават да живее само два месеца,
следователно не е била необходима
строгата му охрана.
Сред цялото това объркване
офицери от военновъздушните сили
правят един не много сериозен
заговор да го отвлекат и да го
отведат със самолет в Аржентина.
На някои от охраната им идва идеята
да го предадат на германците, за да се
харесат на Хитлер.
В крайна сметка на 12 септември
една група от немските специални
отряди провежда бляскава операция и
се спуска с парашути на почти
недостъпния планински връх.
Командирът, полковник Скорцени,
очаква въоръжена съпротива, но през
петте минути, които са му необходими,
за да завземе хотела, не се чува нито
един изстрел. Мусолини помага да се
делена на две и се слага началото на
една ужасна осеммесечна гражданска
война.
Дуче отива най-напред в главната
квартира на Хитлер на руския фронт,
откъдето обявява по радиото зав-
ръщането си на власт. По време на
предаването призовава италианците да
му помогнат да отстрани изменниците,
които са гласували за свалянето му,
тъй като само кръвта може да изтрие
тази срамна страница в историята на
Италия. В апела няма и намек, че
самият той все пак носи отговорност
за трагедията на поражението. Ако
Италия не е вече независима държава,
защото на север е окупирана от
Германия, а южната й част е под кон-
трола на съюзническите войски,
вината за този зловещ факт не е на
фашизма, а на деветнайсетте
фашистки лидери, които са го
предали.
В края на септември Дуче обявява
нова фашистка република в Северна
Италия. Според германския лекар, изп-
ратен да го лекува, той е развалина и
понякога страда от такива непоносими
болки, че едва ли е в състояние да от-
говаря за действията си. Мусолини е
притеснен от измъчения си външен вид
и на вестниците е наредено да не
публикуват снимката му. Неговият
секретар установява, че, макар
съсипан от скорошните си
преживелици, той е запазил
непостоянния си характер, продължава
да се прикрива зад противоречиви
мнения, издига бариера между себе си
и външния свят и въпреки дръзката
маска си остава все така плах в
личните отношения. Често прилича на
мечтател, загубил напълно връзка с
реалния свят, или на човек, който
бърка сънищата с действителността.
Дуче почти инстинктивно се заема
да навакса изгубеното и изчита всички
вестници, пропуснати по време на
пленничеството си. От тях и от
записите на подслушани разговори
през изминалото лято се надява да
разбере как така фашизмът е могъл да
се срути толкова безславно и защо 54-
те дни на неговото затворничество са
успели да провалят тежките му
двайсетгодишни усилия. От
вестниците научава, че повечето
италианци го мразят за поражението,
което им е докарал, както някога са
го
458 муиилин
и власт
обичали заради успехите му, и осъжда сънародниците си
по-сурово от всякога.
Кралят и най-вече Бадолио - човека, когото повече
от всеки друг е отрупвал с почести и богатства, предиз-
викват унищожителното му презрение. Не по-малко дос-
тойни за презрението му са и военачалниците, които де-
зертират и минават на страната на западните съюзници,
послушно подчинявайки се на командата на краля.
Самият Мусолини желае да се завърне в Рим, но гер-
манците нямат никакво намерение да го оставят да
управлява нито истински, нито проформа. Позволяват
му да живее в едно малко градче, Гарняно, на езерото
Гарда. Тук, заобиколен от немски войници, той е изоли-
ран дори от собствените си правителствени институции,
базирани в Сало и някои други северноиталиански гра-
дове. Почти нищо не може да направи без разрешението
на Рудолф Ран, германския пълномощен министър.
Естествено, фактът, че за външния свят той е просто
още един колаборационист, а Италия нищо повече от ед-
на окупирана от Германия територия, му е крайно неп-
риятен. От време на време се опитва да се самозалъгва,
че ако Хитлер му даде малко повече свобода, отново би
могъл да събуди духа на нацията и да си възвърне Южна
Италия, окупирана от англо-американските нашествени-
ци. Дълбоко в себе си Дуче положително е знаел, че това
са само илюзии.
Германците му връщат външните атрибути на власт-
та, но присъствието им предизвиква у него колкото бла-
годарност, толкова и негодувание и понякога, в моменти
на раздразнение, той искрено се надява, че ще загубят
войната, макар да е против собствените му интереси.
Някои от малцината, останали верни на Мусолини, се
надяват, че той ще се откаже от думата „фашизъм", тъй ка-
то понятието вече се свързва с поражение, репресии и реак-
ция. Обратно, други настояват да се възстанови фашисткото
авторитарно управление в още по-крайна форма.
Самият Дуче си е взел поука и се разделя с някои от
предишните си илюзии. На моменти признава, че е из-
Падането от 459
ползвал фашизма, който съвсем не е доминантната тема
на века, като средство да се сдобие с власт, фашизмът е
негово изобретение и краят му ще дойде с неговата
смърт. Но той не желае да се откаже от термина, защото
в старите митове все още се крие някаква сила. Упорст-
вайки с твърденията си, че войната е идеологическа, ще
може да трупа капитал от нарастващите опасения, че
най-вероятната алтернатива на управлението му е кому-
нистическата революция.
Във „Веронският манифест", политическа деклара-
ция, която партията публикува през ноември, се призна-
ва, че до момента в някои отношения фашизмът има
своите несъвършенства. Властта, а и липсата на крити-
ка, както сега вече може да се признае открито, са дове-
ли до корупция на фашистките лидери. Ето защо Дуче е
съгласен наново да се възприеме изборна система при
определянето на членовете на парламента и държавния
глава. Съгласява се да се възстанови независимостта на
съдебната власт и да се дадат гаранции срещу произвол-
ните арести; профсъюзите също ще получат по-голяма
свобода; оттук нататък пресата ще бъде свободна и пар-
тийните членове няма да се ползват от привилегии при
назначаване на работа.
В миналото фашизмът, признава той, е позволявал и
дори насърчавал корупцията и злоупотребите, ето защо е
съгласен да се проведе разследване за натрупаните след
1919 г. незаконни богатства и те да бъдат конфискувани.
Освен това ще се свика учредително събрание, което да
изработи нова конституция.
Този коренно нов подход определено отрича много от
основните доктринерски принципи на фашизма, пропо-
вядвани през изминалите двайсет години. И все пак по-
добно на по-ранните доктрини, „Веронският манифест"
си остава само на думи. Учредително събрание така и не
се свиква, избори изобщо не се провеждат и републиката
от Сало се превръща в същата полицейска държава, как-
то и при режима отпреди 1943 г. Въпреки приказките за
свобода на печата, на практика Мусолини не понася ни-
чои МУСОЛИН
И 461
какви обсъждания и критики на мненията си, а още по-
малко би търпял някакви коментари за връзката си с
Клара Петачи в пресата. И така, постигнал веднъж про-
пагандната си цел, той тихомълком забравя новоизкова-
ните си идеи за либерализация на фашизма. Както сам
казва, руснаците печелят войната въпреки - и по-вероят-
но именно поради факта, че имат един-единствен вест-
ник и само една програма по радиото. На италианските
журналисти се припомня отново, че работата им е не да
критикуват, а да вдъхнат на обществото доверие в поли-
тиката на правителството.
Някои от по-непривлекателните страни в характера
на Мусолини стават всеобщо достояние, когато общест-
вото научава за екзекуцията на петима висши фашистки
лидери, гласували срещу него във Великия съвет на 25
юли. Този акт показва, че му липсва всякакво чувство за
справедливост. Той описва екзекуциите като най-драма-
тичното събитие в своя живот. Сред екзекутираните са
зет му Чано и старите му другари Маринели и маршал
Де Боно, който е почти осемдесетгодишен. Дуче би
предпочел да убие Гранди, федерцони и Ботай, но те
успяват да се измъкнат навреме. Избитите съвсем не са
толкова виновни. И наистина понякога той признава
доста искрено, че изобщо нямат вина. И все пак първата
му мисъл след неговото освобождение е, че трябва да
„премахне" изменниците от 25 юли, а инстинктът му го-
вори, че жестоката разправа ще разубеди другите веро-
ятни бунтовници. Макар че според министъра на право-
съдието няма никакви доказателства за измяна - гласу-
ването на 25 юли е напълно законно и е било прието за
законно от самия Мусолини, защото той се е обърнал
към членовете на Великия съвет с молба за искрен съ-
вет, - сега Дуче обвинява фашистите дисиденти в най-
тежкото предателство в историята на страната.
Личното му писмо до Бадолио, в което предлага да
сътрудничи с назначеното от краля правителство, го пос-
тавя в същото положение, но той упорито настоява
другите, постъпили по подобен начин, да бъдат наказа-
Падането от
власт
ни. За да осигури изпълнението на това решение, Мусо-
лини назначава специален военен трибунал и издава за-
кон с обратна сила, който предвижда смъртно наказание
за всички, които са „предали идеалите на фашизма" и 30
години затвор за нарушилите клетвата „да защитават
фашизма с цената на живота си". Съдиите в трибунала
са избрани от партията хора, „доказали предаността си
към фашизма". Ясно им се дава да разберат, че трябва
да обявят подсъдимите за виновни и да ги осъдят на
смърт.
Нацистите настояват най-вече за наказанието на Ча-
но, макар че внимават да не упражняват прекален на-
тиск и някои искат по-мека присъда, отколкото Мусоли-
ни. Искането за смъртна присъда идва no-скоро от фа-
шистките йерарси - най-вече от онези, които се чувстват
гузни заради паническото си бягство след 25 юли. Консер-
вативно настроените членове на милицията заплашват
както адвокатите на защитата, така и самите съдии, като
предупреждават, че ще линчуват обвиняемите, ако не им
се даде смъртна присъда. Открито заявяват на Мусолини,
че ще си навлече тяхното презрение, ако прояви милост
към Чано. Съпругата му Ракеле е особено коравосърдечна
и също настоява за екзекуцията на зет си.
За успокоение на съвестта си по-късно Мусолини
твърди, че не е искал нито процеси, нито екзекуции. Но
фактически той не само предварително издава заповед за
осъждане на обвиняемите, макар да е наясно, че при-
съдата ще бъде смърт, но отказва да удовлетвори молбата
на германците за отлагане на скалъпения съдебен
процес, отправена в последната минута. Както споделя с
няколко души, за него Чано е вече мъртвец. Най-голямата
му грижа е да не го помислят за слабоволев или да го
обвинят в непотизъм* - изрично заявява, че в този
случай „държавните съображения" са по-важни от за-
конността. Най-голямата подигравка е, че подсъдимите
трябва да платят разноските по делото.
* Непотизъм - служебно покровителство па роднини и близки. - Бел.
ред.
462 МУСОЛИН
И власт
И така, остатъчният фашистки режим осъжда на
смърт много видни фашисти, въпреки че са екзекутира-
ни само пет, защото другите успяват да избягат. След
време един от съдиите разказва подробно за процеса и
потвърждава, че по принцип той е бил предварително
нагласен и че както съдиите, така и подсъдимите са ще-
ли да бъдат разстреляни още в съдебната зала, ако не са
били признати за виновни.
Известно е, че повечето от съдиите все пак са реши-
ли да бъдат по-милостиви към възрастния Де Боно, но
са принудени да прегласуват решението и да поправят
грешката си. Представените в съдебната зала доказател-
ства за някакъв заговор срещу режима са абсолютно
неубедителни. Освен това те сочат към фариначи, който
обаче не е сред подсъдимите, а се явява като свидетел на
обвинението. Не са изслушани свидетели на защитата и
адвокатите на обвиняемите се приканват да не протакат
делото. Цели два дни търсят във Верона и околностите
достатъчно смел адвокат, който би поел защитата на Ча-
но, но всички намират предлог да откажат.
Получили смъртни присъди, петимата подават офи-
циално молба за помилване, въпреки че познават лично
Мусолини от години и знаят, че това е безсмислено. По-
късно той твърди, че с готовност би смекчил присъдата,
защото знае, че са невинни. Истината е, че лесно би мо-
гъл да ги спаси, но е предпочел да не го прави. Според
Дуче молбата за помилване не е стигнала до него, но то-
ва е станало по негова подбуда - за да накара хората да
си мислят, че отговорността носят други.
Смъртната присъда е приведена в изпълнение във
Верона още на следващата сутрин, 11 януари 1944 г. Как-
то и процесът, екзекуцията е заснета на филм от фа-
шистките пропагандни служби. Присъства личният сек-
ретар на Мусолини, за да се убеди, че присъдата е изпъл-
нена. Наказателният взвод стреля безразборно. Налага
се да даде три залпа, за да избие осъдените.
Макар че в разговор със свои сънародници Дуче се
ужасява от грозната сцена, в същия ден германците го
падането от 463
виждат спокоен и сигурен в себе си. Привиква офицерите
от затвора, за да му разкажат подробно за последните
часове на Чано и прочита предсмъртните му писма, преди
да ги предаде на съпругата и майката на мъртвеца. Не се
знае дали е гледал филма с екзекуцията, но вероятно го е
видял, като се има предвид болезненото му любо->!
питство. Упреква (но не наказва) онези, които са го ли-1
шили от правото да смекчи присъдата, може би защото с
изненада научава, че обществото е възмутено от това съ-
дебно убийство. И след неговата смърт дъщеря му не
може да му прости жестокостта и малодушния отказ да се
противопостави на фашистките екстремисти - не й 5
разрешават да посети съпруга си дори през последните
I ; Му ДНИ.
; Няколко часа след екзекуцията Мусолини заявява, че
l тепърва ще отмъщава на всички предатели и се надява
j да намерят и застрелят Гранди, в когото вижда главния
> виновник за всичките си неуспехи. Според него другите
генерали и индустриалци са не по-малко виновни и ще
има да падат още много глави. Той съставя списък с
имената на двеста фашистки водачи, които трябва да бъдат
съдени за измяна. Към кабинета му потича поток от
хиляди доноси, повечето анонимни, и някои от тях не-
съмнено са изпратени от фашисти, които имат да раз-
чистват лични сметки. Дуче винаги е насърчавал тази
практика, въпреки че според някои германци тя е отвра-
тителна.
Двама бивши партийни секретари, Стараче и Скорца,
са арестувани; четирима генерали са осъдени на дългого-
дишен затвор (той би предпочел да бъдат екзекутирани);
няколко от най-способните адмирали на Италия са раз-
стреляни по негова лична заповед, защото вместо на него
са се подчинили на заповедите на краля (няма значение,
че са били длъжни да го направят по силата на дадената
клетва). Юристите отново го предупреждават, че няма
правни основания за такова варварско отмъщение, но
той е непреклонен.

17. РЕПУБЛИКАТА
САЛО
АНАРХИЯ В САЛО
Един от симптомите, които разкриват душевното
състояние на Мусолини в Гарняно, е изборът на журна-
листа Алесандро Паволини за негов пръв помощник ка-
то секретар на фашистката партия. Някога Паволини се
е ползвал с името на интелигентен и разумен човек, но
фашизмът го превръща в безмилостен и отмъстителен
фанатик. Той вярва в политиката на терора и често пов-
таря шаблонната за фашистите забележка, че кръвопро-
литията имат пречистващ ефект.
Следващият в йерархията е Гуидо Буфарини - Гуиди,
министър на вътрешните работи. Като ръководител и
администратор той е по-способен от другите оцелели фа-
шисти, но има лични недостатъци. Почти всички го мра-
зят и се слави като привърженик на насилието и корум-
пиран човек. Третата най-важна стъпка е назначаването
на Тулио Тамбурини за шеф на полицията - бивш член
на фашистките бойни отряди, той има репутацията на
убиец и мошеник.
Мусолини със сигурност е осъзнавал, че такива хора
нямат интерес да следват умерена, умиротворителна по-
литика, нито пък биха искали да смекчат ужасите на
гражданската война. Паволини е привърженик на безми-
лостната война срещу партизаните антифашисти. Поня-
кога се издават заповеди за избиването на десет антифа-
гепуоликата иало
шисти за всеки убит фашист. Въпреки твърденията на
Мусолини, че предпочита лейтенантите му да действат в
рамките на закона, самият той дава личен пример за без-
законие. Паволини запазва поста си.
Партийният секретар създава своя собствена незави-
сима милиция, така наречената републиканска гвардия,
която често влиза в конфликти с редовната полиция. Тя
е една от няколкото въоръжени отряда, възникнали или
спонтанно, или създадени с протекцията на отделни ми-
нистри в правителството на Мусолини, които ги субсиди-
рат. Тези въоръжени отряди имат собствени правила и
не носят отговорност пред съдебните власти.
Така се възобновява фашистката традиция за създа-
ването на полуавтономни хулигански банди, които се
възползват от безсилието на централната власт и може
би го компенсират. В Милано се подвизават около 12 от-
ряда, като едни са финансирани от правителството,
други се състоят от престъпници, които се занимават с
рекет срещу протекция, а някои си имат собствени зат-
вори и килии за мъчения.
Мусолини знае за извършените от бандите убийства и
за изтезанията, на които подлагат жертвите си, и се оп-
лаква, че италианците се показват като една от най-жес-
токите нации в света. Оказва се, че е безсилен да сложи
край на всичко това и толкова се страхува да не го обви-
нят в слабост, че не само си затваря очите за подобни
действия, но често сам подстрекава фанатиците.
Прословутата банда на д-р Пиеро Кох например е
създадена с разрешението на Мусолини, а Министерст-
вото на вътрешните работи я финансира и въоръжава.
След като се установява, че работи за германците и не се
подчинява на заповедите на правителството, тя в крайна
сметка е разпусната.
 За да подпомогне репресивните мерки на полицията, главната квартира на Кох откриват затворници и най-
Буфарини наема конкурентната банда на Мути, също та- различни уреди за инквизиция. Оказва се, че организаци-
ка автономна и не по-малко жестока и корумпирана. В
30. Мусолини
Републиката
467
Сало

ята му е замесена в и Алто Адидже от

усилена търговия с Германия по нейно
наркотици и е настояване - две
натрупала огромно области, завоювани на
богатство. По-късно голяма цена от
Мусолини издига предфашист-ка
бандата на Мути до Италия.
почетния статус на Тъй като
фашистки „легион" за първоначално е
приноса й в търсил съюз с
смазването на Германия, за да
стачниците в няколко
фабрики. разшири границите на
Италия, за него е
За германските жестока ирония да
окупационни войски вижда как съюзникът
тези въоръжени му си присвоява
отряди са много провинции, спечелени
полезни за събиране от либералните му
на информация и предшественици, кои-
тероризиране на то презира.
местното население. Несвикнал да
Но към правителс- изпълнява заповеди,
твото на Мусолини се Дуче, естествено, е
отнасят с обиден, че не се
пренебрежение и го ползва с почти
толерират по никакъв авторитет, но
принуда, доколкото е принуден да
подобна пародия признае, че
може да бъде от практически Северна
полза за фашизма. За Италия се управлява
германците самият от германския
Мусолини е просто проконсул Ран и
един глупак, на когото воения командващ
на всичко отгоре генерал Волф. На
понякога му хлопа моменти споменава, че
дъската. Не му остава ще подаде оставка в
друг избор, освен да знак на протест, но не
признае го мисли сериозно. От
практическото време на време се
анексиране на Триест противопоставя на
желанията на
германците по някои ' предишното си
маловажни въпроси, значение. През април
но във всички той заминава отново
останали случаи с решението да се
прави каквото му наложи като
наредят. В дома му са равноправен
настанени германски партньор, но при
пристигането си
офицери, които мълчи, онемял от
подслушват и смущение и страх.
записват телефонните Както обикновено,
му разговори. Това Хитлер му прочита
може и да не му е една лекция и
било известно. В критикува фашизма,
личната му охрана който според него се е
има есе-совци, които оказал повърхностен
водят отчет за всички и илюзорен. Той
посетители и дори изтъква, че
фотокопират личната италианските
му кореспонденция. войници на руския
През 1944 г. фронт пеят
Мусолини посещава комунистически песни
Германия няколко и обвиняват
пъти, но срещите Мусолини за
между двамата пораженията, които
диктатори вече нямат търпят.
През юли Дуче
посещава войските си
в Русия и въз-
торженото му
посрещане е отчасти
отплата за тези исто-
рии. Задържан на
няколко пъти по
време на пътуването
си поради въздушни
нападения, той
закъснява няколко
часа ,и не присъства на
инцидента, когато
Хитлер за малко не
загива при
избухването на бомба,
фюрерът произ-' нася
прочувствена
приветствена реч, в бомбения атентат
която обявява срещу Хитлер, тъй
италианците за най- като вижда в него
добрите и може би доказателство, че
единствените предателството не е
приятели на Германия само италиански
в света, но според патент.
един наблюдател През септември
любезностите не са 1943 г. основната
много искрени. След част от италианската
това се представят армия е интернирана
обичайните неверни и по-късно е
статистики, за да изпратена в Гер-
бъдат убедени мания, където в края
италианците, че на 1944 г. все още
войната е почти живеят един милион
спечелена. Някои от италианци.
германците се Мусолини иска да
надяват, че използва някои от
Мусолини ще се въз- тях и да изгради една
ползва от шанса си нова армия, която би
да пледира за мир, но придала повече
вместо това той се правдоподобност на
завръща у дома, режима, но
изпълнен с вяра в германците, които
победата, убеден, че единствено са в
Германия произвежда състояние да я
много повече снабдят с оръжия и
самолети от екипировка, са
британците и скоро убедени, че на нея не
ще бъде в състояние може да се разчита.
да срине Лондон до Хитлер иска един
основи. Въпреки милион италиански
всичко не е толкова работници в Гер-
недоволен от
•too
мания - продължава изпращането на десетки хиляди
италианци на принудителен труд и в това отношение
страната им не е по-различна от другите окупирани от
германците територии. На Мусолини не му остава нищо
друго, освен да се съгласява мълчаливо.
Хората са обзети от страх, че могат да ги изпратят
насила в Германия, и това е още една от причините, по-
ради които му е невъзможно да събере нова армия в са-
мата Италия.
Предлагат на осъдените в италианските затвори сво-
бода, ако се съгласят да отидат в Германия. Всеки, който
не се отзовава на повиквателната, се наказва със смърт,
но нито обещанията, нито многобройните екзекуции
имат успех. Издават се постановления, според които це-
ли семейства се осъждат на затвор и конфискация на
имуществото, ако мъжете откажат да се явят. Други
предвиждат смъртно наказание за всеки, който помага
на бегълците, както и унищожаването на цели села, ако
е необходимо. Но резултатите са незначителни и много
млади мъже и жени нямат друг избор, освен да се присъ-
единят към партизаните в планините.
От въоръжените отряди в Италия най-голям ужас
всяват полуавтономните групи, върху които Мусолини
има съвсем слаб или никакъв контрол. Той се опитва да
обясни, че тези доброволчески корпуси са част от една
италианска традиция, датираща от средните векове.
Групата „Децима Мас", командвана от принц Валерио
Боргезе, се ползва с най-лоша слава и е известна с без-
скрупулната си жестокост. Боргезе твърди, че е практи-
чески независим от фашисткото правителство и веднъж
дори заплашва да направи Мусолини свой затворник.
Друга банда, наречена „Италианското СС", чиито члено-
ве носят германски униформи, също има своите полити-
чески амбиции.
През юни 1944 г. западните съюзници бавно напред-
ват към северната част на полуострова и стигат до Рим.
Мусолини е недоволен, когато разбира, че германците
възнамеряват да се оттеглят от града без бой. Той моли
гепуоликата
469
Сало
Хитлер да промени решението си, защото не може да
прости на римляните за радостта им при падането му от
власт през миналия юли. За разлика от немския главно-
командващ, не иска да им спести ужасите на уличните
сражения.
През август се надява на ариегардна битка във Фло-
ренция, където германците милостиво решават да разрушат
само мостовете и оставят града почти непокътнат.
Според мнението на Мусолини оттеглянето на север
трябва да се отложи колкото може по-дълго, за да бъде
произведено секретното ракетно оръжие на Хитлер.
Страната трябва да се защитава „сантиметър по санти-
метър", без фалшива сантименталност за културното й
наследство. Той все още се надява, че германците ще до-
карат войски от Русия и ще превърнат Италия в основен
фронт за оста. И вярва, че в този случай съюзническата I
армия ще бъде изтласкана назад. Най-малкото фашиз-I
мът ще оцелее, дори Италия да изживее труден момент. С
придвижването на фронта на север партизанското
движение се засилва, войната става все по-яростна, всяка
страна отвръща на удара с удар. Мусолини позволява на
фашистката партия да формира нов корпус от въоръжени
отряди, наречени „черните бригади". Министрите на
войната и на вътрешните работи негодуват от разраства-
нето на полувоенните отряди, които остават извън конт-
рола на военното командване. Те смятат, че явлението е
типично за принципите, от които се ръководи Мусолини и
които маршал Грациани сега вижда като негов най-голям
недостатък - максимата „разделяй и владей" и отказа да
позволи на генералите и министрите да упражняват
реално властта си. Грациани признава, че „черните
бригади" са отговорни за най-големите зверства по време
на гражданската война. Германците са убедени, че на тях
не може да се разчита и заклеймяват терористичната им
тактика, която води до самоунищожение. Но тъй като
войната приема все по-партизански характер, германската
армия също започва да прилага терор, избива заложници
и често отказва да третира заловените партиза-
Републиката
471
Сало

ни като взима съдбоносни

военнопленници. решения, но промяната
Според Мусолини се дължи главно на
избиването на способностите на д-р
заложници е ефикасна Закарие, германския
репресивна мярка му лекар, който
срещу действията на постига далеч по-добри
партизаните. Както и резултати от
преди в Етиопия и предишните кон-
Испания, той султанти. Не се
разрешава да се забелязват никакви
разстрелват органични увреждания
заложници, незави- и след няколко седмици
симо че може да са казват, че се е
жени и деца. подмладил с двайсет
години.
ЗАЛЕЗЪТ НЛ
Закарие е добър
МУСОЛИНИ
психолог и разбира, че
При завръщането пациентът му има
си от пленничество нужда да споделя с
Мусолини е толкова някого, има нужда от
зле физически и довереник, пред когото
психически, че няма да е необходимо да
прилича на жив труп. се преструва и да пози-
Няколко седмици по- ра. Обръщат се със
късно, след съвсем специална молба към
различно лечение и Берлин да позволи на
промяна в диетата му доктора да остане в
- млякото, негова ос- Италия. Той продължава
новна храна в да посещава Мусолини
продължение на по два пъти на ден и
години, е напълно след като пациентът му
изключено от нея, - вече няма неотложна
състоянието му нужда от медицински
значително укрепва и съвети.
той отново Дуче не може да
заприличва на себе общува истински дори
си. Може би се с членовете на
чувства по-добре, собственото си
защото знае, че вече семейство. Любимата
не му се налага да му дъщеря Еда не
понася близостта на
човека, когото е Многобройни
заклеймила като далечни роднини
страхлив и продължават да му
несправедлив. досаждат с молби за
Виторио се малки благодеяния и
интересува най-вече привилегии или
от кино, Романо от застьпничество пред
полицията за
джаз. Бащата е много прикриване на :
разочарован, че дребните им
приличат повече на закононарушения. В
майка си и им личния му секретариат
липсват сериозни има списък с над две
интелектуални хиляди имена на
интереси. Приятели и роднини. Той ги
близки подтикват презира, но рядко
Виторио да се заеме с отказва да им помогне.
политиката, а Ракеле с голямо
Мусолини постъпва закъснение научава за
неблагоразумно, като връзката на съпруга си
насърчава амбициите с Клара Петачи и с
на „принцовете в дивата си ревност
рода". превръща живота му в
ад. Прави
непрекъснато сцени.
Понякога двамата не
си продумват по цели
дни. Той стига дотам
да намекне пред
германците, че би се
чувствал по-спокоен,
ако жена му отиде да
живее някъде другаде.
Може би дълбоко в
себе си все още я
обича - опитва се i да
скъса с Клара, но нищо
не излиза от добрите
му намерения.
Германците, които
осъзнават, че могат да
се възползват от
присъствието на
любовницата му за
собствени цели,
довеждат Клара на
езерото Гарда и я Вагнеровия
настаняват с лична „Пръстен"* на
есесовска охрана в италиански. Води си
къща наблизо. В подробни бележки
замяна тя им предава за „Републиката" на
секретни сведения и Платон. Все още му
копия от личната прави удоволствие
кореспонденция на да парадира с една
Дуче. Дори след като понякога
открива това, той не внушителна, но
прекъсва връзките си невинаги истинска
с нея. ерудиция, като
Мусолини изнася беседи по
продължава да история и
живее скромно в литература пред
Гарняно, не си другите.
позволява никакъв Сега, когато
лукс, освен публиката е по-
маникюр от време малобройна и няма
на време, взима осо-
само малка част от , бен смисъл да
заплатата си. изтъква своята
Обича да работи непогрешимост,
до късно, което е надутата
уморително за му превзетост от по-
секретаря му. ранните години вече
Понякога играе не е така оче-
тенис или кара бийна. Няма ги
колело, за да се деспотичните,
раздвижи. смразяващи
Подновява маниери, ня-
ежедневните си
уроци но немски и • * Има се предвид
либретото на „Пръстенът
започва да на нибелунгите" от Рихард
Иагнер. - Кел. прев.
превежда
Републиката
473
Сало

ма ги пищните върнал към

униформи. Не всеки католическата вяра.
може да забрави на- Наистина сега говори
вика си да притичва повече за Бога и
до бюрото му и да задълженията на
излиза от кабинета на съвестта, но не си пада
бегом след края на много по свещениците
интервюто, но сега, и църковните тайнства.
когато разговаря с Освен това за известно
някого, той го кани да време (въпреки че се
седне - привилегия, опитва да го отрече)
давана в миналото на насърчава група
малцина, ако не се отлъчени от църквата
броят чужденците. свещеници, които
Дуче е по- заплашват
любезен, по-вежлив, Римокатолическата
говори по-открито, църква със схиз-ма*.
повече се старае да се Той заявява, че е
хареса и е по-склонен решил да преразгледа
да споделя. Въпреки конкорда-та** от 1929
жестокостите и г., за да ограничи
екзекуциите успява да влиянието на църквата
създаде у някои в обществото - през
наблюдатели 1929 г. се е надявал да
впечатлението, че в получи одобрението
душата си е човечен на Ватикана за
и готов да помогне, фашизма, но по-късно
доколкото му е е разбрал, че
възможно. правителството трябва
Вероятно това е да упражнява по-голям
просто една друга контрол върху
поза - човек трудно религията.
може да си представи, Връщайки се към
че Мусолини би миналото, понякога
забравил слабостта си Дуче е готов да
да позира и признае, че за неговата
театралничи за самонадеяност голям
толкова кратко принос имат
време. Едва ли е ласкателите му. Години
искрен например, наред всеки ден те го
когато казва, че се е величаят като гений,
чиито възгледи за
политиката и иконо-
миката - дори за
науката и изкуството
- са непогрешими.
Един пана го е
накарал да повярва,
че Бог го е изпратил,
за да спаси
обществото. Дошъл е
моментът да си
признае, че целта на
тези ласкателства е
била да го заб-
* Схизлш (гр.) -разкол,
разцепление, отлъчване.
-Бел. ред.
** Конкордшп (лат.) -
договор между папапш и
някоя държава за
уреждане на
отношенията между нея и
католическата църква в
страната. - Бел. ред.
"; лудят. И все пак
Мусолини продължава
да вярва, че един ,<
ден ще му бъде
отредено място сред
най-великите исто-
рически личности и по
навик все още понякога
прави паралел между
превратностите в
кариерата си и съдбата
на Наполеон, както и на
Исус Христос.
През 1944 г.
Мусолини се връща
към социалистичес-|
ките си убеждения
от младежките
години. Той се *
чувства измамен от
финансовите и
индустриалните кръ-'
гове.
Облагодетелствали се
неимоверно от
фашизма, ка-
питалистите тайно
саботират неговото
движение. За да 1 се
придържа към някаква
последователност в
интелектуално
отношение, той се
опитва да убеди
хората, че никога не се
е отказвал от
социалистическата
програма, която през
1919 г. е представил
като фашизъм. През
годините е допуснал
някои отклонения
поради тактически
съображения, но в
основата си възгледите
му са останали ричат „Сивото
непроменени. преосвещенство на
В анонимни Сало" - е Никола
статии твърди, че е Бомба-чи, един от
бил прав, когато лидерите на
през 1910 г. е Италианската
призовавал комунистическа пар-
пролетариата да тия по време на
отнеме властта от създаването й през
капиталистите 1921 г. Някога
чрез кървава Бомбачи е бил
революция. Дуче приятел и ученик на
Ленин. Отново
заявява, че през тръгват разказите, че
1939/40 г. е имал за Ленин Мусолини е
намерение да бил един от най-
проведе масова сериозните со-
национализация на циалисти в Италия.
частната Несъмнено Дуче е
собственост и само повлиян от Бомбачи,
войната го когато нарича
принудила да фашизма в
отложи републиката от Сало
изпълнението на единствената
плановете си. истинска
Издава и указ за социалистическа
национализирането система на
на всички фирми, в управление - може би
които работят с изключение на
повече от 100 Съветска Русия.
наемни работници. Но на практика
Това връщане фашистките лидери
към социализма продължават да
обяснява защо най- споделят съвсем
близкият му различни и често
съратник през несъвместими идеи
1944/45 г. - толкова за
близък, че го на-
474 МУСОЛИН
И Сало
фашизма, за неговата идеология и политика. Дори оне-
зи, чиято задача е да прилагат новата доктрина на на-
ционализацията, не са сигурни дали намеренията на
Мусолини са сериозни, или това е още един блъф с про-
пагандна цел. Доктрината не буди никакъв ентусиазъм
сред работническата класа.
И все пак желанието му да си отмъсти на буржоазия-
та е искрено - Дуче иска да посее семената на социална-
та революция в италианското общество, за да бъде сигу-
рен, че който и да е победителят, неминуемо го чакат
трудни времена. Ето как фашизмът, който някога изко-
вава мита, че е спасил Италия от болшевизма, в крайна
сметка съзнателно (и много по-успешно) постига обра-
тен ефект. Това се дължи отчасти на убеждения, отчасти
е наказание за богатите, но не по-малка заслуга има же-
ланието на Мусолини да остави след себе си „социално
минно поле", както сам го нарича, за да парализира ра-
ботата на наследниците си.
Не може да се каже, че расовите предразсъдъци на
Дуче претърпяват някаква промяна от ужасите на на-
цистките гонения. Понякога той почти си признава, че
неговият антисемитизъм е чисто опортюнистичен и мо-
же би е грешка. Все пак за вътрешните му убеждения
или сметки говори фактът, че избира не друг, а Джовани
Прециози, още един популярен журналист, известен в
Италия като най-върлия фанатичен' антисемит, за да
осигури прилагането на расовите закони. Дуче е съгла-
сен с Прециози и Хитлер, че евреите трябва да бъдат
прогонени от Европа и повтаря странната си инструк-
ция, че италианците трябва да станат чиста раса без при-
меси и кръстоски. Това отношение е донякъде цинично,
защото той продължава да се присмива на онези, за кои-
то чистотата на расата е реален факт. В расизма му се
крие жестокост, тъй като фашистите вече знаят, че евре-
ите в Германия, включително жените и децата, са подло-
жени на масово унищожение. Много от по-нисшестоя-
щите служители на режима реагират на новината с въз-
мущение и съчувствие, но Мусолини - макар че по ха-
Републиката
475
рактер е далеч по-човечен от Хитлер и на моменти не
одобрява действията му - се страхува твърде много от ;
своя съюзник, за да предотврати депортирането на хиляди
евреи в германските лагери на смъртта.
В интерес на истината, има и заповеди за тяхното
връщане. Други сателити на Германия се противопоста-
вят много по-категорично на „окончателното'решение"
и въпреки официалните откази в Италия са създадени
няколко концентрационни лагера. Италиански фашисти
управляват и лагера на смъртта край Сан Саба близо до
Триест заедно с германците.
И през последните си години Мусолини се проявява
като слаб администратор - суровите закони са смекчени
благодарение на некомпетентността и нехайството. В
Гарняно, както преди това в Рим, той непрекъснато про-
меня решенията си и неговите служители не могат да
схванат истинските му намерения. Германците забеляз-
ват нежеланието му да обсъжда каквито и да било сери-
озни въпроси и се чудят дали това означава, че е неспо-
собен да взима решения, или просто му липсва ясен пог-
лед върху нещата. Преди му е доставяло удоволствие да
налага волята си, но сега изглежда разбира, че повече не е
в състояние да го прави, или вижда, че вече няма зна-
чение. Отделните ведомства продължават да работят са-
ми, без да търсят координация за действията си. Непре-
къснато се приемат закони, но много често изобщо не се
прилагат и понякога е трудно човек да повярва, че наис-
тина съществува централна власт.
Макар че му е приятно да го смятат за патриот, в
частни разговори Дуче заявява, че преди всичко е оли-
цетворение на фашизма, а на второ място - водач на на-
цията. Някои обаче все още си мислят, че той продължа-
ва да използва Италия като средство за осъществяване
на собствената си власт - страна, която може да пожерт-
ва в „сублимната унищожителна сила" на войната, ако
престане да служи на целите му.
Мусолини никога не прави опит да убеди италианци-
те, че е работил безкористно за техните интереси. Опи-
476 МУСОЛИН
И Сало
тал се е да изгради гръбнака на нацията и да я превърне
във велика сила, която вдъхва възхищение и страх. Под
негово ръководство за пръв път в историята Италия
предлага на човечеството една нова доктрина и начин на
живот, за които един ден народът ще му бъде благода-
рен. Ако следващото поколение на Италия иска да бъде
от значение за света, хората трябва да се върнат към не-
говата доктрина. Историята ще докаже правотата му, за-
щото ще дойде ден, когато един нов водач ще последва
примера му и отново ще направи страната силна и
внушаваща страх.
Подобни изявления са част от доказателствата, които
старателно събира, за да оправдае кариерата си, с надеж-
дата, че историците ще ги приемат. Хората ще съжаля-
ват за фашизма. Тепърва ще се докаже, че е доминира-
щата идеология на века. Италианците трябва да се рад-
ват, че са им отнети някои свободи, които иначе биха до-
вели до тяхното самоунищожение. Дуче никога не им е
отнемал истинската свобода, попречил е само на слобо-
дията и всъщност изобщо не е бил истински диктатор.
По-скоро е бил слуга на народа си и не му е натрапвал
фашизма, а просто е доразвил някои съществуващи тен-
денции, неосъзнати от нацията. Само чрез приемането
на този факт, смята той, човек би могъл да си обясни
как тази прегърнала индивидуализма и несвикнала да се
подчинява на заповеди нация би могла да го следва сля-
по в продължение на двайсет години.
Понякога в разсъжденията си Дуче стига до извода,
че в бъдеще фашизмът може да стане много по-разли-
чен, вероятно още по-либерален. Вместо тотален държа-
вен контрол, какъвто някога са препоръчвали неговите
теоретици, може би „най-добрият начин да се управлява
една страна е държавната власт да се чувства възможно
най-малко".
Непостоянството във възгледите му показва, че прос-
то търси една популистка кауза, която ще го направи от-
ново желан и харесван. През ноември 1943 г. „Веронс-
кият манифест" апелира за свещените права на свобод-
Републиката 477
ната критика и частната собственост. Три месеца по-
късно Мусолини отново налага сурова цензура и пропо-
вядва масова национализация на частната индустрия.
След още шест месеца подкрепя тезата, че авторитариз-
мът може да работи по-добре за руснаците, отколкото за
италианците, ето защо е готов да допусне наличието на
многопартийност, съчетана с ограничени права на кри-
тика. Дори насърчава публикуването на един „незави-
сим" вестник, макар че експериментът трае само някол-
ко дни.
В стремежа да подобри репутацията си Дуче намира
време да проведе петдесет срещи с Карло Силвестри,
журналист социалист, когото избира за хроникьор на
мислите си, какъвто е бил Емил Лудвиг 12 години по-ра-
но. Почти сигурно е, че, както при избора на Лудвиг, това
е маневра, за да се спечели популярност. Силвестри
получава достъп до личния му архив, връчва му се и
един обширен меморандум, написан от Мусолини, с който
оправдава политическата си кариера. След личните
разговори общият смисъл на заключенията на Силвестри
е, че фашизмът от миналото е мъртъв: той е преходно
явление, което сега се променя и прераства в съвсем
различен режим, основан на принципите на социализма,
а вероятно и на християндемокрацията.
Решението на Мусолини да види напечатана своята
версия за миналото намира израз в поредица от 19 ста-
тии, публикувани в „Кориере дела сера" и посветени на
събитията от 1940/43 г. фактът, че анонимният им автор
е Мусолини, изобщо не е тайна. Вестникът излиза в ми-
лионен тираж, след което се отпечатват 300 000 копия
под формата на брошура. Дуче се чувства унизен, че гер-
манската цензура настоява за премахването на някои па-
сажи.
Макар на места неясни, преценките, направени в тези
статии, са все пак показателни. Мусолини признава, че
фашизмът в Италия би могъл да оцелее както франко-
вият режим в Испания, ако през 1940 г. не е взел реше-
ние да сключи съюз с Хитлер. Въпреки това съвестта му
МУСОЛИН Републиката
И Сало
е чиста, защото е направил всичко
възможно, за да предотврати
избухването на войната.
Същевременно той все пак успява да
убеди сам себе си, че е бил прав да
се стреми към световна война,
защото това е единственият начин
Италия да стане могъща и богата.
Само военната слава може да
направи една страна велика,
„единствено битките правят човека
съвършен", само победата на оста
би могла да донесе справедлив мир
на света. Мусолини вярва, че би
могъл да спечели войната, ако е
разполагал с по-добри генерали, ако
кралят не се е намесил да попречи
на влизането на Италия във войната
през септември 1939 г. (това си е
направо легенда), ако германците
са обръщали по-голямо внимание
на съветите му и ако самият той е
използвал нехуманните методи на
борба, възприети от други. Дуче
отчаяно търси някой, на когото да
прехвърли вината.
Преизпълнен с добри
намерения, той е огорчен, че
италианците се оказват толкова
неблагодарни. Не смее да застане
отново пред тълпите, защото се
страхува от реакцията им. Само
веднъж - след дълги колебания и
натиск от страна на германците -
се съгласява на публична изява и
дава воля на предишната си
ораторска страст. Обществената
реакция в Милано показва, че все
още не е забравил как да събужда
479
ентусиазъм у хората. Но след
събитията през юли 1943 г. той е
наясно колко непостоянна е
тълпата. Подозира, че дълбоко в
себе си всички италианци го мразят
за онова, което символизира, и го
обвиняват, че е погубил живота на
много невинни хора.
За да се оправдае, Мусолини
обвинява своите сънародници.
Отново ги упреква, че не са сериозна
нация, а сборище от индивиди и
напразно се е надявал, че може да
направи нещо от тях. Другите
народи ги презират, при това с
пълно право. Прехвалената им
интелигентност е фикция,
аплодисментите, с които го
заливат, са били просто една
„колективна истерия".
Според него всички италианци,
независимо дали са вярвали във
фашизма или не, са се
облагодетелствали от
режима, само за да се обърнат
срещу него в момента, когато
успехът му изневерява. И оставил да направлява военните
независимо коя страна ще спечели
войната, те автоматично ще
засвидетелстват пред победителя
своето раболепие. Не враговете на
родината, а именно техният егоизъм
и малодушие са победили фашизма и
са изпепелили най-прекрасните му
мечти.
В този момент Мусолини
обвинява германците повече от
всякога. Може би не съзнава
напълно, че те виждат съюза си с
Италия като фактор за собственото
си поражение. За него германските
генерали са безнадеждни стратези,
проявили безразсъдството да не се
вслушват достатъчно в неговите
съвети. Една от грешките им е, че
не успяват да окупират Египет,
другата е решението им да
прехвърлят войната на Балканите, а
най-лошото от всичко е абсурдното
им настояване да се бият с Русия.
Фактът, че той започва войната на
Балканите и че именно той съветва
Хитлер да нападне Русия, е
забравен. Собственият му отказ да
приеме германския план за на-
падение на Египет - също. Дуче
упорито твърди, че ако Хитлер го е
действия, силите на оста са щели да
спечелят войната.
Германците, добавя той, не
разбират нищо от политика.
Потенциално те са велик народ, но
заслужават по-добър водач от
Хитлер, защото, макар че
притежава огромна енергия и сила,
му липсват житейски опит и реа-
лизъм. Хитлер е фанатик,
„самодържец, който не се спира
пред нищо", докато Мусолини
вижда себе си като авторитарен
ръководител „само на пръв
поглед". За нещастие фюрерът се е
оказал неспособен да признае
„духовното превъзходство" на Дуче.
КРАЯТ
Както Мусолини сам признава
на моменти, в началото на 1945 г. е
вече ясно, че която и страна да
спечели войната, италианците във
всички случаи ще загубят. Победата
на германците би ги превърнала в
роби. Основният въпрос е кой ще
бъде новият им господар - Герма-
ния, Британия или Русия.
МУСОЛИН Републиката 481
И Сало

Мусолини смята, че най- се противопоставят на всемогъщите

надеждната алтернатива е Русия - Съединени щати. Понякога на
според него 95 на сто от Мусолини му е приятно да кара
италианците споделят този възглед. хората да си мислят, че лесно би
Това не означава, че той вече не могъл да постигне споразумение с
се опълчва така решително срещу „близкия" си приятел Чърчил, стига
болшевизма. Напротив, горд е при Хитлер да го остави да го направи.
мисълта, че в продължение на 20 Той наистина успява да създаде
години е бил най-последователният впечатлението, че води преговори в
противник на Сталин. Но тайно все тази насока.
повече се възхищава от руснаците, В други моменти повтаря, че
защото е свидетел на военните им британците, напротив, са най-
успехи. Очевидно те са намерили върлите му врагове и никога няма
начин да наложат единна система на да му простят, защото е главният
убеждения и дисциплина и да фактор за разпадането на
вдъхнат всеобщ ентусиазъм, което империята им - постижение, с което
той не е успял да постигне. Още казва, че най-много се гордее. През
повече го поразява и му се струва април 1944 г. заявява пред Хитлер,
невероятно, че посланията на че оста ще получи плячката си само
комунизма намират почва в сърцето ако победи Англия. Но нейното
на фашистка Италия. Понякога поражение е вече факт. Британия е
тайно си задава въпроса дали не би главен виновник за
било възможно да привлече Русия
в един блок на „пролетарските" и
диктаторски сили, насочен срещу
капиталистическите западни
демокрации.
Това не пречи на този
непоследователен политик съ-
щевременно да се пита дали
западните съюзници не биха могли
да бъдат убедени в последния
момент, че само чрез съюз с
фашизма ще успеят да предотвратят
„болше-визацията на Европа". Има
и друга вероятност - Рузвелт може
би ще се убеди, че Британия е
ненадежден съюзник. Или пък
Чърчил ще осъзнае, че Италия би
могла да помогне на англичаните да
избухването на войната и загубата
на имперските й владения е
справедливо наказание за
упоритата английска политика на
противопоставяне срещу
европейския мир. Единствено
Рузвелт е по-виновен - той е
престъпник, който трябва да бъде
съден наред с Чърчил. И двамата
трябва да бъдат заклеймени като
военнопрестъпници.
Тъй като междувременно под
натиска на съюзниците фронтовата
линия се измества все по-близо до
Северна Италия, тези въпроси си
остават чисто теоретични. По-
някога Мусолини успява да си даде
вид, че вярва в близката победа, но
съратниците му знаят, че е обзет от
песимизъм. Съкрушен, той
споменава за някакъв „смъртоносен
лъч", който Маркони е изобретил,
но е запазил в тайна - а Маркони е
вече мъртъв. Говори за десет раз-
лични V-бомби*, които предстои
да бъдат хвърлени срещу
британците, както и за атомно
оръжие, което германците
усъвършенстват. И твърди, че
разполага с подробна информация
за тайни оръжия в Германия,
които са гаранция за победата.
Изявлението му, че „ще се бие
до последния италианец", навежда
на мисълта, че подобно на Хитлер
Дуче е готов no-скоро да опустоши
страната си, отколкото да приеме
поражението на фашизма. Той не
само иска да води боеве по улиците
на Рим и Флоренция, но казва, че
има намерение да отбранява всяко
градче, селце и къща. Говори за
„нови Термопили" и превръщането
на Милано в „италианския
Сталинград", така че ако фашизмът
се сгромоляса, поне да бъде в
пламъците на славата. Вероятно
това е просто предизвикателство.
През септември 1944 г.
Мусолини издава нареждане да се
направят приготовления за борба до
последна капка кръв във
Валтелине, близо до швейцарската
граница, и се самозаблуждава, че
заповедите му да се натрупат ог-
ромни запаси от храна и оръжия
там се изпълняват. Военните му
експерти открито заявяват, че
идеята е абсурдна, но той все
повече потъва в един въображаем
свят.
* Имат се предвид крилатите ракети
„Фау". - Бел. ред.
31. Мусолини
муиилин Републиката
и Сало
483

По някое време започват тайни течението на събитията.

приготовления за изпращане на Обръщайки поглед назад, той се
семействата на висшите фашистки пита дали в миналото не би
лидери в Швейцария, но трябвало да се задоволи с по-малко
германците налагат вето на проекта и да се оттегли, преди да е станало
и в замяна осигуряват за тази цел късно. Но коментира, че един
няколко хотела в Австрийските диктатор не би могъл да бъде
Алпи. Един от хотелите в Цурс е толкова далновиден, защото,
освободен от гостите специално за „преследвайки маниакалните си
Мусолини и неговото семейство. амбиции в един нереален свят", в
Той несъмнено е мислил за крайна сметка всички диктатори
евентуално бягство на семейството „губят чувството си за мярка".
си в чужбина, а може би и за самия
себе си. Това вероятно обяснява Въпреки предизвикателните си
продажбата на сградата и печат- приказки за борба до последна капка
ницата на „Пополо д'Италия" за кръв както фашистите, така и
голяма сума, платима в швейцарски германските войници в Италия са
франкове. готови на преговори с врага, но и
двете страни пазят намеренията си в
Денят на поражението тайна. Мусолини знае, че нацистите
приближава и Дуче получава още са в контакт с англо-американски-те
един сериозен „нервен срив". Почти сили, макар да си дава вид, че това
не може да се храни, не спи и не му е известно.
лекуващият лекар докладва, че
„напълно е загубил енергията и
разума си". Той се страхува, че по-
бедата на съюзниците би означавала
„край на цивилизацията такава,
каквато я познаваме". Но тъй като
собствената му съвест е чиста, няма
да прави контраобвинения. Приема,
че дори хора с изключителни
способности като него могат да се
превърнат в играчка на
обстоятелствата: „Аз предизвиках
света, но той се оказа твърде силен
за мен, презрях другите и те сега си
отмъщават." Мусолини вярва, че
някой ден италианците отново ще
се вслушат в гласа му, но за
момента се чувства безпомощен и
се оставя да бъде влачен от
 Но използва този факт, за да
разиграе една драматична сцена
на наранена невинност.
Междувременно отделни
фашистки лидери правят сондажи
за евентуалните условия на
капитулацията и дори намекват,
че са готови да предадат
Мусолини, ако това е цената,
която трябва да се заплати.
Самият той е косвено във връзка с
партизанския освободителен
комитет, като в същото време
търси контакти със западните
съюзници. Отделно използва
Силвестри като посредник, за да
разбере дали нелегалната
социалистическа партия би
приела капитулацията му.
Както обикновено,
координация липсва, не се про-
веждат достатъчно консултации с
министрите и фашистките водачи.
Надеждата е, че все нещо ще
изскочи, ако се осигурят
достатъчно пътища за спасение.
Понякога Дуче споменава, че ще
се оттегли в несъществуващия
редут при Валтелине, където или
ще падне в боя, или ще сключи
достоен мир. Едва ли е говорил
сериозно, тъй като не предприема
нищо, за да провери дали там са
направени приготовления за
съпротива. Главната му цел е да
печели време и тайнствено
споменава за някакви документи,
благодарение на които, ако
разполага с достатъчно дни, би
могъл „да спечели мира".
На 18 април 1945 г., когато
съюзниците тъкмо се канят да навлязат
в Болоня, а руснаците наближават
Берлин, той напуска езерото Гарда и
потегля към Милано. Това е против
желанието на германската му охрана.
Изглежда, че се опитва да се откъсне
от тях, но няма кой да каже какво е
имал наум. Предлагат му да избяга в
Япония с подводница, по-реалистично
е предложението да отиде със
самолет в Испания или Аржентина, но
той отказва да мисли за такова позорно
бягство. Правят се отново сондажи в
Швейцария, за да се разбере дали там
Дуче и другите фашистки лидери ще
бъдат приети като бежанци.
Швейцарците не са много
ентусиазирани от подобна перспектива,
а и самият Мусолини има съмнения, че
ще го предадат на съюзниците.
По всяка вероятност не е могъл да
реши точно как да постъпи, тъй като
отново изживява период на безсилие
и
МУСОЛИНИ
Републиката
Сало
485

липса на воля - макар външно Чърчил и Рузвелт. Говори се, може

спокоен, това е спокойствие на би с основание, че твърдо е решил да
безпомощност и психическо не попада в ръцете на англо-
изтощение. Един човек, видял го за американците. Но Дуче знае и казва,
пръв път от месеци, разказва, че е че съюзниците сигурно ще проявят
направо съсипан. Накрая, на 25 повече благосклонност към него от
април, Дуче се съгласява -макар и комитета на освободителното
не особено въодушевено - да отиде в движение. Неговите членове, както
дома на архиепископа на Милано и изглежда е разбрал по-късно в деня
да говори с ръководителите на на преговорите (25 април),
партизанското движение. потвърждават окончателната заповед
Вероятно се е надявал, че те ще се за екзекуцията му по съкратената
откажат от първоначалното си
искане за безусловната му процедура.
капитулация. Заедно с верния си Бомбачи
Мусолини потегля от Милано с
Архиепископът го съветва да се
покае за греховете си и се безпокои, кола, като казва, че възнамерява да
че не вижда в него никакви отиде във Валтелине, където 30 000
признаци на разкаяние. фашисти са готови за последната
Партизаните му казват, че ако схватка. Това е последната му
приеме поражението, може да илюзия, както се оказва при
разчита на честен съдебен процес, пристигането му в Комо. Всъщност
но до споразумение не се стига, броят на привържениците му, които
когато научават какви условия би смята за лоялни, бързо нама-
бил склонен да приеме.
Мусолини внезапно прекъсва
разговорите. Извинението му -
въпреки че е трудно да се види
логиката - е шокът, когато научава,
че германците са се съгласили на
споразумение, без да му кажат.
Може би истинското обяснение
е, че е разбрал, че няма шанс за
достойна капитулация, тъй като
партизанските командири са издали
заповед за незабавната му ек-
зекуция, щом бъде заловен. В най-
добрия случай ще бъде третиран
като военнопрестъпник, съдбата,
която самият той е отредил за
 лява, а онези, които са му
останали верни, са потресени,
когато разбират, че той всъщност
не знае какво да прави.
Оставането им с него би било
излишна трагедия.
Веднага щом разбира колко
малко хора са готови да се борят,
Дуче променя плановете си и
вместо да тръгне по източния бряг
на Лаго ди Комо към Валтелине,
той потегля по западния и се
отправя към швейцарската гра-
ница. Знае, че швейцарците ще
откажат да го приемат, но може
би е смятал да пресече
границата нелегално или чрез
сила. Няколко часа преди това
подобен план би могъл да успее,
но на 26 април граничарите
дезертират, за да се присъединят
към партизаните, и блокират този
път за бягство. Алтернативата му
е да се скрие и да дочака идването
на съюзническите войски, но се
колебае и пропилява времето си в
бездействие. Тази нерешителност
отчайва още повече малцината
фашисти, задържали се край него
с надеждата, че ще ги поведе - той
скоро остава само с шепа хора.
Пропилял по-голямата част от
деня, Дуче прави отчаян опит да
остане на свобода и се
присъединява към минаваща група
германски войници. Те се надяват
партизаните да ги пуснат през своите
линии и да се доберат до Австрия.
Мусолини знае, че на италианец
няма да разрешат да се измъкне с
тях, затова облича шинел и си слага
шлем на офицер от Луфтвафе.
Другите фашистки лидери са
оставени всеки да се спасява както
може. Само няколко минути по-
късно при Донго, близо до началото
на езерото, колоната е спряна от 52-
ра партизанска бригада „Гарибалди"
и присъствието на Мусолини е раз-
крито.
Предполагаеми свидетели
разказват най-различни истории за
случилото се. Безспорен е фактът,
че на 28 април 61-годишният
Мусолини е екзекутиран от парти-
занските части на комунистите
само няколко часа преди
пристигането на американците.
Няма време дори за подобие на
процес. Клара Петачи остава при
него до края и пожелава да умре с
Дуче. Бомбачи е разстрелян. Паво-
лини, Буфарини, фариначи и
Стараче, всичките залове-
486 МУСОЛИНИ

ни скоро след него

край езерото или в
Милано - също.
Труповете им са АЗБУЧ
натоварени на
камион, откарани в ЕН
Милано и окачени
за петите на УКАЗА
Пиацале Лорето,
където тълпите ги
хулят и се гаврят с
ТЕЛ
тях.

К ни, Луиджи
Абд- 84, 98,
ел- 128, 145,
Кри 146
м Александър,
159 крал на
Авгу Югосла
ст вия 289
213 Александър
Адл II, руски импе
ер, ратор 33
Алф Алоиси,
ред Помпео 316
181 Амброзио,
Айн генерал
щай Вито-
н, рио 436, 445,
Алб 452 Амендола,
ерт Джовани 85,
210 97, 117, 121,
Алб 122, 131, 134,
ерти 138, 139, 145,
1 Бал фон 165
А бо, Бисолати,
Ита Леонида 39,
ло 49 Бломберг,
78, генерал
79, Вернер
82, фон 331
86, Бозели, Паоло
1 109 Бомбачи,
36, Никола 473,
137, 484,
307 485
Барз Бонакорси,
ини, Арконовалдо
Луи 104, 320
джи Бономи, Ивано
196 39, 97 Борато,
Баст Ерколе 170
иан Боргезе,
ини, Валерио 468
Джу Ботай,
зепе Джузепе 194,
315,
212,
4 315,448,4
4 49,460
5 Буфарини,
Бати Гуидо 464, 465,
сти, 485
Чеза
Бочини,
ре Артуро
29,30 228, 232,
, 34 318
Берг
амо,
Гуид В
о 230 Вагнер,
Бисм Рихард 208
арк, Вашингтон,
Ото Георг 196
Азбучен указател
Веки, феручо 64, 67, 77
Венизелос, Елефтериос 240
Верди, Джузепе 16, 208
Вероти, 146 Вивалди,
Антонио 208 Видусони,
Алдо 419, 428 Виктор
Емануил III, крал
на Италия 51, 89, 90,
91, 141, 142, 171, 227,
310,452 Волпи,
Албино 67, 104, 117,
122, 127, 182, 415
Волпи, Джузепе 158,192,193
Волф, генерал Карл 466
Галилей, Галилео 274
Гарибалди, Джузепе 11,
177, 208, 314 Гаспари,
кардинал Пиетро
108
Гибън, Едуард 322 Гобети,
Пиеро 146 Гонзалес,
Енрико 123 Гота,
Салваторе 80 Грамши,
Антонио 44, 226 Гранди,
Дино 78, 79, 82, 137, 147,
216, 241, 244, 245, 267, 269,
296, 297, 300, 301, 306, 309,
324, 352, 381, 388, 415, 448-
451,453, 460, 463
488
Грациани, Родолфо 309,
310, 320, 338, 368, 388,
391, 394, 400-402, 407,
452, 469
Гроче, Бенедето 122, 222,
230
Гуариля, Рафаеле 346, 347
Гуарнери, феличе 353
Гуинта, Франческо 137
Гьоринг, Херман 284, 332
Гьоте, Волфганг 207, 208
Д 241, 354
Дагер, Луи 210
Даладие, Едуар 344
Далсер, Ида 40
Д'Анунцио, Габриеле 65-
67, 72, 73, 80, 85, 119,
132, 150, 177, 187
Данте Алигиери 16, 196,
207
Дарвин, Чарлз 32
Де Амбрис, Алсете 177
Де Боно, генерал Емилио
129, 130, 136, 137, 271,
297, 298, 306, 308, 310,
381, 445, 460, 462
Де Валера, Еймън 313
Де Веки, Чезаре Мария 90,
157, 201, 202
Де Гаспери, Алчиде 30, 98
145
489
Де Гол, Шарл 409
Де Стефани 140, 185, 186,
192,193, 448 Дефо,
Даниел 207 Джанини,
Алберто 146 Джеймс,
Уилям 27, 207 Джентиле,
Джовани 142
221-223, 250, 279 Джолити,
Джовани 36, 38: 43, 51-53,
72-76, 81, 85. ' 86, 91, 93, 97,
109, 110, 115, 122, 131, 132,
135, 138, 142, 183, 186, 204,
228, 258, 331 Джордана,
Тилио 146 Джордж V,
крал на Англия 101
Джордж VI, крал на Анг-
лия 326
Джуриати, Джовани 271 Ди Кавалеро, генерал Уго 401,
Ваньо, Джузепе 79 Дикенс,
Чарлз 322 Динале, Отавио
314 Долфус, Енгелберт
282,
284-288
Дон Манцони 136 Дон Стурцо
108, 145 Думини, Америго
104, 117, 122-125, 127-129,
133, 139,167, 182 Дьо Беняк, Имануел 29, 196
Ивон 313
Азбучен указател
Е
Едуард VIII, английски
крал 309
Еймьри, Лио 442 Ейнауди,
Луиджи 98, 279 Емерсън,
Ралф Валдо 207 Ерве,
Густав 27
Закарие, Георг 470
Занибони, Тито 224 Зогу,
Ахмед, крал на Албания 153,
К
Кабод, федерико 279
404, 408, 210, 421, 430,
436
Кавур, Камило 206
Кадорна, Луиджи 54, 55
Кайтел, фелдмаршал Вил-
хелм 392, 396 Калай,
Николаус 439 Калиосто,
Бензо д и 177 Кант,
Канталуио, Роберто 314,
324 Капело, генерал
Луиджи
225 Карочи,
Чезира 170

Кемал Ататюрк, Мустафа
96
Кемал паша 239
Кеселринг, Алберт 413
Киплинг, Ръдиард 313
Контарини, Салваторе 238
Корадини, Енрико 27, 229
Корней, Пиер 207 Коста,
Андреа 11 Кох, Роберт 210
Кох, Пиеро 465 Криспи,
франческо 43 Кромуел,
Оливър 97, 165,
250
Кроче, Бенедето 132, 141
Кубар, Ел-Хади 158
Л Маскани,
Лавал, Пиер 296
Лаурел, Стан 169
Ленин, Владимир 19, 54,
71, 72, 96, 153, 219,
473
Лехар, Франц 313
Ливий 208
Линкълн, Ейбрахам 196
Лонгфелоу, Хенри 207
Лорето, Пиацале 486
Лудвиг, Емил 195, 206, 255,
263,477
Лусиньоли, Алфредо 90
Луцати, Луиджи 109
Любон, Густав 199
М Мусолини, Алесандро (ба-
Макиавели, Николо 12, 32,
173, 208, 261, 274
Малатеста, Ерико 17, 27,
45 Маринели, филипо
Томазо
127, 130, 133, 232, 272,
460 Маринети,
Джовани 27, 63,
64, 67, 77, 209
Маркони, Гулиелмо 93, 210,
481 Маркс, Карл 12,
18, 20, 25,
28,32,44,51,55
Пиетро 209
Матеоти, Джакомо 67, 116,
125-128, 130, 131, 136,
137, 139, 143-145, 148,
150, 154, 181, 184, 230,
232, 290, 326, 368
Мацини, Джузепе 12, 51,
208
Мегаро, Гадънс 30 Месе,
генерал Джовани
438
Микеланджело 196, 274
Мисиано, Франческо 76
Молиер, Жан-Батист 207
Молотов, Вячеслав 409
Мор, сър Томас 40
Морган, Джон Пиърпонт
313
ща) 12, 13, 18, 24, 28
Мусолини, Ана-Мария (дъ-
щеря) 172
Мусолини, Арналдо (брат)
13, 68, 112, 173, 194, 254,
274, 275 Мусолини, Бруно
(син)
172,305,433
Мусолини, Виторио (син)
172, 470 Мусолини,
Еда (дъщеря)
172, 263, 470
Мусолини, Ракеле (жена)
34, 171, 172, 248, 461
Мусолини, Роза (майка)
11, 13, 18 Мусолини,
Романо (син)
172, 470
Мути, 465, 466
Н
Навара, Куинто 170
Наполеон Бонапарт 196,
206,209,261,278,292
Нени, Пиетро 37, 45, 454
Нити, франческо 64, 76,
85, 97, 110, 116, 142,
145 Ницше, Фридрих
Вилхелм
20,28
Азбучен указател
О
Оливети, Джино 86
Омар ел Мухтар 265
Ориани, Алфредо 27
Орландо, Виторио Емануе-
ле 55, 76, 85, 90, 97,
109, 115, 122, 135, 142
П
Павелич, Анте 240, 289,
290 Паволини,
Алесандро 464,
465, 485
Парето, Вилфредо 22,183
Париани, генерал Алберто
330, 331
Пастьор, Луи 210 Петачи,
Клара 41, 182, 435,
460, 471, 485
Пий XI, папа 108, 252, 253
Пини, Джорджо 180, 196,
313 Пирандело,
Луиджи 177,
209, 278
Пирели, Алберто 86 По,
Едгар 29 Полиезе, генерал
Емануе-
ле 89, 92 Платон
207, 261 Прециози,
Джовани 474 Пучини,
Джакомо 209
493 Азбучен указател

Ран, 3 р 121,
Рудолф 5 а, 122,
458, 466 9, А 132,
Рафанели, 3 н 135,
Леда 41, 42 8 т 139,
Рибентроп, 2, о 142
Йоахим 4 н Салвеними
фон 1 и , Гаетано
360, 6, о 145
377 4 5 Сарфати,
Роко, 4 1, Марг
Алфредо 3, 5 арит
163, 316 4 2, а 40,
Ромел, 8 7 41,
генерал 0, 6, 171,
Ервин 407, 4 8 172,
408, 81, 6, 180,
417, 419, 48 9 196,
422, 436 4 1, 211
Росели, Ру 9 Селасие,
Карло 326 до 3, Хайл
Роси, лф 9 е (Рас
Чезаре и, 7, Тафа
127, 129, Ка 1 -ри),
130, ми 0 етиоп
133, ло 9- ски
138, 177 17 1 имп
Рудолф, 0 1 е-
ерцхерцог 1, ратор
35 Рузвелт, 1 158,
Франклин 1 270,
313, Саланд 5, 307
Сенуси, Скорц с 276,
159 а, и 304,
Серати, К ф 313,
Гиачинто а 2 367,
21 р 6 369,
Силвестри, л 6, 449,
Карло 477 о 2 453,
1 7 463,
4 6, 485
5, 2 Стравинск
4 8 и, Игор 313
3 2, Соду,
9, 3 генерал
4 6 Убалдо 401
4 2,
5, 4
4 1
4 0, Тамбурини
9, 4 , Тулио 464
4 3 Твен, Марк
5 0, 27, 207
0, 4 Телини,
4 8 генерал
6 0 Енрико
3 Старач 119
Скорце е, Тосканини,
ни, Ото А Артуро 77,
456 ч 209 Тревес,
Смътс, и Клаудио
Ян 151 л 128
Сократ 2 Троцки,
261 5 Лев 71, 153
Сорел. 7, Турати,
Жорж 2 Аугусто
20, 27 7 194, 232,
Стали 2- 256,
н, 2 257
Й 7 Турати,
о 4, филипо
128,145 н 279
Факта, и, Феърбанкс
Луидж Л , Дъглас
и 81, у 313 Форни,
Уилсън, 83-86, и Чезаре 123
Уудроу 58 89,91, д Франко,
Уитман, 95,97, ж генерал
Уолт 207 109,11 и францис-
Умберто I, 0 1 ко 319,
крал на фараде 3 324, 325,
Италия 33 й, 8, 334, 352,
Майкъ 1 353, 409,
л 210 4 410 Франц
Фарин 0, Фердинанд
ачи, 1 , авст-
Роберт 6 роунгарски
о 78, 1, ерцхерцог
115, 1 45
116, 6 Фраса
133, 3, ти,
143- 1 Алфре
145, 6 до 146
161, 5, Фридр
162, 3 их
164- 8 Велик
167, 1, и 332
194, 4
232, 4
257, 8,
4 Харви,
434, Уилям 210
445, 6
0 Харди,
449, Оливър
453, Фереро
, 169
462, Хемингуей
485 Гулиел
мо 230 , Ърнест
Федер 100,
ц Ферми,
Енрико 181
о
209, Херодот
208 Химле 2 321,
Хидака, р, 6 331,
Широкуро Хайнр 3, 332,
452 их 318 2 335-
Хитле 6 338,
р, 8, 342-
А 2 245,
д 6 348,
о 9, 351,
л 2 352,
ф 8 354-
1 1, 356,
3, 2 358-
1 8 364,
8, 3, 366,
2 2 369-
0, 8 372,
5 6, 377,
3, 2 378,
6 8 380,
8, 7, 381,
8 2 383-
5, 9 387,
1 6, 389,
6 2 390,
9, 9 392-
1 8, 399,
8 3 402,
2, 0 403,
1 0, 405,
8 3 409-
3, 1 411,
1 7, 413,
9 3 418,
9, 1 419,
2 8, 421,
1 3 422,
1, 2 433,
0, 438-
 441, Самюъ Чаволи 320, 326,
444- л 307 ни, 334, 342,
447, Хуарес Алесан 347, 349,
453, , дро 352, 354,
455- Бенито 170 356, 360,
458, 11 Чан 361, 363,
467, Хус, Каиши, 369, 370,
469, Ян 248 генера 373, 393,
474, Хюм, л 334 396, 415,
475, Дейвид Чано, 425, 426,
477, 322 Галеац 434, 436,
479- о 283, 437, 448,
481 305, 460-463
Хоър, 318-
 494

Чано, Костанцо 257, 263 Чембърлейн, Остин 239 Шеридан, Клеър 96 Шопенхауер, Артур 29 Шоу, Джордж
Чембърлейн, Невил 343, Бърнард 278
344, 348, 349 Чини, Виторио 444, 446 Чиприани,
Амилкаре 11 Чърчил, Уинстън 266, 267,
437, 442, 443, 451, 480, Ю
481, 484
Юлий Цезар 206, 254, 292, 448

Ш
Шекспир, Уилям 207, 211 Я
Якир бей 307, 308

© Денис Мак Смит

МУСОЛИНИ
© Издателство „Репортер"
София, 1995 година
ISBN 954-8102-18-8
______Превод от английски
|Желяз Янков!- до глава 15 вкл.
Красимира Христовска - глави 16 и 17
Редактор Искра Богданова
Художник на корицата Гриша Господинов
Компютърен дизайн Донка Мангачева
Коректор Милена Братованова
Предпечатна подготовка „Репортер" ООД
Печат „Абагар" - Велико Търново
Печатни коли 31
Формат 60x90/16
Тираж 3000 екз.
Цена 360 лв.