ïàìåò íà Àëåêñàíäúð Ôîë

èçäàòåëñòâî
àâòîð
ôîòîãðàô
äèçàéí
êîðåêòîð

ISBN 00 000 000 00 0

Васил Николов

КУЛТУРА И ИЗКУСТВО
НА
ПРАИСТОРИЧЕСКА
ТРАКИЯ

ЛЕТЕРА
 Стара Загора-Азмашка могила:
лалевиден керамичен съд с рисувана
украса. Ранен неолит,
култура Караново І.

4
 Въведение

Тракия е класически регион в проучванията на късната праисторическа

епоха в Югоизточна Европа. Обхваща водосборния басейн на река
Марица, включително и с притоците й Тунджа и Арда. Извън разказа на
тази книга ще останат крайните югоизточни части на региона, които са
извън съвременните политически граници на страната, но за сметка на
това за времето на новокаменната епоха ще включа и земите по горното
течение на Места и източните части на Софийското поле, които по своята
култура тогава са тясно свързани с Тракия.
Естественонаучните методи за датиране поставят късния праисторически
период в Тракия между края на VІІ и средата на ІІ хилядолетие пр. Хр. В
тези хронологически граници влизат новокаменната (неолита), каменно-
медната (халколита), ранната и средната бронзова епоха.
В края на VІІ и началото на VІ хилядолетие пр. Хр. голямата част
от днешните български земи, включително и Тракия, са заселени за пръв
път от компактно население, което изгражда и обитава сравнително
дълготрайни селища и се изхранва със земеделие и скотовъдство. С това
се поставя началото на продължилия около две хилядолетия период на
ранноземеделска цивилизация, известен като период на двете “златни”
хилядолетия. Археологическата периодизация отнася културата на тези
най-ранни производители на материални блага на европейския континент
към новокаменната (неолит) и каменно-медната (халколит) епоха.
Основните оръдия за производство и през двата периода са огладени
каменни, но в края на халколита определена роля в производството
придобиват и медните сечива. Селищата са изграждани от постройки
предимно с колово-плетена конструкция, двустранно обмазана с глина.
Освен камъка и дървото, основен материал за формиране интериора на
къщите и за изработването на многобройни предмети е глината. Именно в
началото на неолита за пръв път се появяват, и то в огромно количество,
керамични съдове, моделирани от глина и изпечени при температура над
600° - изключително технологично откритие, което наред с култивирането
на житни растения и одомашняването на животински видове, внася
принципни изменения в бита и религиозно-митологичната система на
древните хора.
Интензивните археологически проучвания на праисторически обекти
в България и съседните страни през последните десетилетия дават
възможност да бъдат изградени добре аргументирани представи за
късната праистория в тази част на континента. Според тях, от края на
VІІ до края на V хилядолетие пр. Хр. Тракия лежи в централната
зона на европейската цивилизация. С възникването си, балканският Стара Загора-Азмашка могила: лалевиден
керамичен съд с канелюрна украса.
център се изявява като мощна културна общност с регионални Ранен неолит, култура Караново І.

5
Караново: керамична чаша с висока дръжка.
Среден неолит, култура Караново ІІ-ІІІ.
Караново: керамична кана с висока дръжка.
Късен неолит, култура Караново ІІІ-ІV.
- праисторици от Средна и Западна Европа към проучване на късната
Караново: капак с врязана и инкрустирана
украса. Късен неолит, култура Караново ІV.
6
особености. Той поддържа повече или по-малко активни отношения с
Анатолия и в същото време е източник на импулси за приобщаване на
средноевропейските мезолитни групи към неолитната общност. От това
произтича и значителният научен интерес, включително и на специалисти
праистория в Тракия и съседните райони.
Късният праисторически период е времето на най-ранните
земеделци и скотовъдци в Тракия. Съвременните специалисти
по праистория на Югоизточна Европа приемат, че земеделието и
скотовъдството като основа на произвеждащата икономика в този регион
имат корените си в Предна Азия. Предполага се придвижване на малки
човешки групи от Анатолия към Балканите, осъществено по морски път. В
края на VІІ хилядолетие пр. Хр. в Югоизточна Европа се появяват първите
истински селища, както и нова по характер религиозно-митологична
система. Повече от две хилядолетия материалната и духовната култура
на егалитарното общество на най-ранните земеделци и скотовъдци в
българските земи се развива интензивно, но без особени промени в
принципите на това развитие. В материалната култура се забелязват
контакти и съответно взаимни влияния със съседните райони в Югоизточна
Европа. Още в края на V и през ІV хилядолетие пр. Хр. постепенно се Дядово: селищната могила преди
началото на разкопките през 1977 г.
засилва едностранното влияние от южноруските степи. Най-вероятно
климатични промени, които водят до повишаване на средногодишната
температура, вкл. в региона на север и североизток от Черно море,
принуждават част от подвижните степни скотовъдци на няколко вълни
да се придвижат на юг и съответно постепенно да изместят част от
земеделското население от източната част на Балканите. Демографските
и културните промени се изразяват в появата на нови културни общности,
чиято материална култура носи нови белези, позволяващи отнасянето й
към бронзовата епоха; появява се и първата сплав с несъмнено стопанско
въздействие - бронзът.
Материалните следи от късната праистория могат да бъдат
обобщени в няколко групи. На първо място това са останките от селища,
които са разположени на удобни за ранноземеделското стопанство места.
Най-подходящи се оказват районите на преход от полето с плодородни
ниви към съседните ниски планини с пасища за домашните животни
и гори за лов на диви животни. С ясна визуална индикация днес са
селищните могили. Тяхното натрупване започва още в началото на
неолита в Тракия, продължава през халколита, когато такива се появяват

7
 Казанлък:
релефно антропоморфно
изображение върху стена
на керамичен съд.
Ранен неолит,
култура Караново І.

Казанлък:
релефно антропоморфно
изображение върху стена
на керамичен съд.
Ранен неолит,
култура Караново І.
 и в Североизточна България, и завършва в края на ранната бронзова
епоха (пак само в Тракия). Селищните могили съдържат останките на
многобройни селища на едно и също място - понякога до 40; височината
на тези паметници достига 18 м, а диаметърът им - до 300 м. Проучването
им е от изключителна важност за установяване последователността на
етапите в развитието на материалната култура на древните земеделци
и скотовъдци. През последните десетилетия са изцяло проучени няколко
селищни могили, което позволява събирането на обилна информация.
Друг вид са многослойните селища, които нямат видима индикация,
защото обикновено културният им пласт с дебелина до 4 м запълва речна
тераса. Характерни са предимно за неолита. През трите периода на
късната праистория се срещат и т. нар. открити селища, които са останки
от сравнително кратко обитаване на конкретното място. Височинните
селища се срещат рядко - останките им свидетелстват за стремеж към
обитаване на естествено укрепени места в полупланинските райони,
особено през последните столетия на халколита, когато демографските
размествания предизвикват вътрешни за района конфликти. Следваща
група праисторически паметници са светилищата извън селища. Засега
от периода на халколита са установени само такива, които са разположени
по високи места в полупланински и планински райони, особено в Родопите.
През ранната бронзова епоха светилищата с форма на кръгов ров са
изграждани върху необитаеми вече селищни могили или върху съвсем
ниски естествени възвишения. Друга група праисторически паметници
са останките от рудници. Те са сравнително редки и засега се датират
предимно към халколита, по-рядко към бронзовата епоха. Последната
група, която свидетелства за живота на древните земеделци и скотовъдци
в Тракия, са некрополите. Така наречените плоски некрополи нямат
видима индикация на повърхността - засега това са некрополи само
от бронзовата епоха. Некрополи с надгробни могили с малки размери
произхождат пак от бронзовата епоха, срещат се в северните части на
Тракия и са оставени от степните номади и техните наследници.
Религиозно-митологичната система на най-ранните земеделци
на Балканите от края на VІІ до началото на ІV хилядолетие пр. Хр. е
изградена върху представата за взаимодействието на мъжкото и
женското начало в космоса, от което циклично се преражда животът
в природата и обществото. Всъщност природата и обществото в
представите на древните земеделци не са разделени, те са части от техния
неразчленим свят, съставен от богинята Майка и бога Небе, от “живите” и
душите на “умрелите”. Богинята Майка е дивата природа, обработваното
поле и жената в дома, а богът Небе изявява присъствието си в брачния
съюз с богинята, осъществяван и чрез дъжда, от който тя зачева новия
плод - даровете на дивата природа, житната реколта и детето в дома. Казанлък: антропоморфна керамична фигура.
“Живите” растения, животни и хора “умират”, но от брачния съюз на Ранен неолит, култура Караново І.

9
 Ракитово: керамични амулети. Ранен неолит,
култура Караново І.
Стара Загора-Азмашка
могила: гърневиден
керамичен съд с антропоморфно релефно
изображение. Ранен неолит; култура Караново І.
богинята Майка и бога Небе те се прераждат, макар и с променени
черти. Нормалният годишен цикъл на безкрайния космически кръговрат
предлага и изненади, и поради това, тези, които са го осмислили в
представите си, искат да получат поне частичен контрол
над него. Това ражда необходимостта от постоянна,
на моменти екстремно засилена обредна дейност
на хората, които, макар и част от космоса, са малко
или повече негови “заложници”. Чрез обредите те се
опитват да поддържат нормалния, според тях, ход на
живота. Обредната система на ранните земеделци
се модифицира в зависимост от природните
и обществените дадености, получава
разнообразни форми, но крайната цел остава
поддържането на нормалния годишен цикъл
на космоса.
Изобразителната дейност от времето
на късната праистория е непосредствен
продукт на ранноземеделската религиозно-
митологична система и в значителна степен
обслужва обредния й комплекс. Като се
има предвид, че в мисленето и в живота
на древните хора профанното и сакралното,
утилитарното и култовото са неделими, то явно е,
че ранноземеделската изобразителна дейност е част
от същността на праисторическата култура. Затова в
тази книга ще бъде направен опит представените древни
паметници да бъдат поставени в контекста на породилите ги
древни представи. Това би станало най-успешно при наличието на
достатъчно данни за контекста на намиране на тези предмети, но много

10
често такива данни липсват. Ето защо понякога предположенията ще
бъдат в значителна степен хипотетични. Интерпретацията на древните
находки ще се опира както на непосредствената информация от тяхната
форма и изображенията върху тях, така и на основните принципи
на ранноземеделската религиозно-митологична система, до които
съвременната наука е достигнала.
Животът на първите селяни на европейския континент се определя
от цикъла на основните житни култури, които отглеждат и без които
изхранването им е невъзможно. Това са еднозърнестия и двузърнестия
лимец - култивирани плевести пшеници, които се засяват през есента, в
началото на октомври, и се жънат през следващото лято, в началото на
юли. Древните земеделци са забелязали, че този важен деветмесечен
период, който възпроизвежда хранителните им ресурси, е равен по
продължителност на периода на собственото им възпроизводство, т. е. Казанлък: долна половина на
антропоморфна мраморна фигура.
на бременността на жената. Така се формират основните принципи на Късен неолит, култура Караново ІІІ.
ранноземеделската религиозно-митологична система, която отразява
представите за ежегодния природен и обществен цикъл. Взаимно
свързаните стопанска и религиозно-митологична система са двигателят
на живота на ранните земеделци в Тракия от края на VІІ до началото на
ІV хилядолетие пр. Хр. Доколкото може да бъде извлечена информация,
тези принципи в значителна степен са валидни и през ІV, ІІІ и до средата
на ІІ хилядолетие пр. Хр., т. е през ранната и средната бронзова епоха.

Първите проучвания на праисторически селища в Тракия са

направени в края на ХІХ и началото на ХХ в. от трима французи - любители
на древността.
Реалното начало на праисторическите изследвания в областта е
поставено обаче от Васил Миков, който през 30-те години прави сондажи
на селищната могила Юнаците до Пазарджик и селищната могила
Веселиново до Ямбол.
През 1947 - 1957 г. Васил Миков и Георги И. Георгиев проучват част от
селищната могила Караново до Нова Загора. През 40-те и 50-те години
Петър Детев прави разкопки на селищните могили Капитан Димитриево
до Пещера, Ясатепе в Пловдив и Биково до Нова Загора.
60-те, 70-те и началото на 80-те години са период на най-активни
разкопки в Тракия. Георги И. Георгиев проучва изцяло селищните могили
Азмак до Стара Загора и Казанлък, както и многослойното неолитно
селище Чавдар до Златица. Съвместно с Николай Я. Мерперт, Г. И.
Георгиев проучва и част от селищната могила Езеро до Нова Загора.
Минчо Димитров разкопава изцяло селищната могила Чаталка до Чирпан
и прави сондажи на селищните могили Старозагорски минерални бани
до Стара Загора, Мъдрец до Раднево, Окръжна болница в Стара Загора Пловдив-Ясатепе: антропоморфна керамична
и откритото неолитно селище Калояновец до Стара Загора. Петър фигура. Късен неолит, култура Караново ІІІ-ІV.

11
 Драма-Мерджумекя: керамичен алтар.
Ранен халколит, култура Караново V.
12
Детев изследва голяма част от откритото неолитно селище Мулдава до
Асеновград. Евгений Черних и Ана Радунчева разчистват халколитните
рудни разработки Айбунар до Стара Загора. Ана Радунчева проучва
изцяло откритите неолитни селища Ракитово и Симеоновград, както и част
от селищната могила Седларе до Крумовград. Митьо Кънчев разкопава
частично селищната могила Съдиево до Нова Загора и откритото
неолитно селище Хлебозавода в Нова Загора, а Васил Николов - откритите
неолитни селища край Елешница до Разлог. Подновени са проучванията
на селищната могила Юнаците до Пазарджик (Румен Катинчаров, Величка
Мацанова). Започват разкопките на селищната могила Дядово до Нова
Загора (Румен Катинчаров, Васил Николов).
През втората половина на 80-те и през 90-те години теренните
проучвания намаляват. Подновени са обаче разкопките на селищните
могили Караново, Новозагорско (Васил Николов, Щефан Хилер) и
Капитан Димитриево, Пещерско (Васил Николов), започват комплексни
проучвания в микрорегиона на Драма, Ямболско (Александър Фол,
Ян Лихардус), както и разкопки на селищната могила Долнослав до
Асеновград (Ана Радунчева), на многослойните селища Ковачево,
Санданско (Васил Николов, Лиляна Перничева, Марион Лихардус, Жан-
Пол Демул) и Слатина в София (Васил Николов), на селища и надгробни
могили от ранната бронзова епоха в района на Раднево (Митьо Кънчев,
Иван Панайотов, Стефан Александров, Красимир Лещаков).
През настоящото първо десетилетие на ХХІ век обемът на
разкопките постепенно нараства. Заедно с продължаващи проучвания
на някои от споменатите по-горе обекти, започват сравнително малки
Караново: четиристранен керамичен
по обем спасителни разкопки по трасета на инфраструктурни строежи съд. Ранен неолит, култура Караново І.
като газопроводи, магистрали и жп линии. Продължават проучванията
на селищните могили Юнаците, Пазарджишко (Явор Бояджиев, Янис
Асланис) и Старозагорски минерални бани (Петър Калчев), започват
разкопките на селищната могила Крън, Казанлъшко (Васил Николов) и
на могилния некропол от ранната бронзова епоха Дъбене, Карловско
(Мартин Христов).
Представените разкопки, както и по-малките сондажи на поне още
толкова открити селища и селищни могили в Тракия биха могли да бъдат
сравнително добра база за възстановяване на картината на живота през
класическия праисторически период в областта. За почти всички тези
теренни проучвания са публикувани обаче само сравнително кратки
отчети, което силно затруднява комплексното изследване на късната
праистория на областта. Липсват и достатъчно коректни по отношение на
съвременното състояние на изворната база обобщителни изследвания.
Най-важна, сравнително обхватна, достоверна и напълно или
частично достъпна информация от проучваните досега селища дават
Караново, Азмак, Ясатепе, Казанлък, Ракитово, Чавдар, Мулдава,
Капитан Димитриево, Слатина-София, Ковачево, Драма, Нова Загора-
Хлебозавода, Езеро и Крън.
С особеното си значение се откроява селищната могила Караново, Казанлък: квадратни съдове. Ранен и
Новозагорско, с размери 250 х 180 м и височина повече от 12 м. Разкопките късен неолит, култури Караново І и ІІІ.

13
Неизвестно находище: зооморфен керамичен на Васил Миков и Георги И. Георгиев продължават десет археологически
съд. Късен халколит, култура Караново VІ.
сезона (1947 - 1957 г.) на голяма площ (няколко сектора, общо над 1700
кв. м) и завършват с изграждането на широко известната Карановска
периодизационно-хронологическа система на праисторическа Тракия.
Тази система е създадена от Миков и Георгиев, развита е по-нататък от
Георгиев и е допълнена от автора на тази книга въз основа на резултатите
от продължаващите там българо-австрийски разкопки. Тя включва десет
периода, от които първите шест се отнасят към неолита, следващите
два - към халколита и последните два - към ранната бронзова епоха.
Валидността на Карановската система на културно развитие покрива
почти цяла Тракия. През последните години на ХХ век обаче се появиха
ясни указания, че в най-западните части на областта се развиват и
редица специфични черти на материалната култура, които поне за някои
хронологически периоди позволяват обособяването на локални културни
явления.
Поради това основна роля придобива селищната могила Капитан
Димитриево, Пещерско, която отдавна е влязла в научната книжнина
чрез разкопките на Петър Детев през 1947 - 1948 г. Има диаметър около
140 м и височина около 13 м. Основният сондаж на Детев е с площ 200 кв.
м, но стерилната основа е достигната на по-малък участък. Установени

14
са много дебели напластявания от неолита и халколита. Предложената
тогава кратка периодизация от три етапа е направена без ясни критерии, с
което е пропусната възможността селищната могила Капитан Димитриево
да бъде превърната в репер за праисторията на западните части на
Тракия.
През 90-те години на ХХ век е осъзнато, че въпреки надрегионалното си
значение, периодизацията на материалната култура от селищната могила
Караново е напълно валидна само за североизточните части на Тракия.
Потвърждението на тази теза е потърсено в селищната могила Капитан
Димитриево, тъй като на запад от Стара Загора в Тракия няма друга селищна
могила с толкова дебели напластявания от неолита и халколита. Новите
проучвания започват през 1998 г. и имат сондажен характер. Въпреки
малката си площ (общо около 200 кв. м), сондажите дават достатъчно
ясна представа за развитието на неолитната и халколитната материална
култура в района. Периодизацията на неолитния и халколитния пласт е
направена въз основа на ясни критерии, приложени вече за основните
неолитни селища в Тракия и обхваща поне пет периода.
Анализът на материалната култура на селищните могили Караново
и Капитан Димитриево, обогатен с данните от още няколко селищни
могили, позволява в праисторическа Тракия да бъдат разграничени поне
18 териториално-хронологически хоризонта, които могат обаче да бъдат
обобщени в седем основни периода.

Юнаците: керамично столче за

седяща антропоморфна фигура.
Късен халколит, култура Караново VІ.

15

Пътища на проникване на неолитната
култура от Анатолия (Мала Азия)
към Балканите през VІІ и VІ хил. пр. Хр.
16
Ранен неолит. Представен е от културите Караново І и Караново ІІ.
Среден неолит. Обозначен е като култура Протокараново ІІІ с два
варианта.
Късен неолит. Включва културите Караново ІІІ, Караново ІІІ-ІV,
Караново ІV и Капитан Димитриево.
Ранен халколит. Обозначен е като култура Караново V - Марица.
Късен халколит. Представен е от култура Караново VІ.
Ранна бронзова епоха. Включва културите Езеро А, Михалич, Св.
Кирилово и Юнаците.
Средна бронзова епоха. Засега условно се маркира като култура
Гълъбово.
Произходът на ранните неолитни култури с рисувана керамика в
централните части на Балканския полуостров е свързан по-малко или
повече с Южна и особено с Югозападна Анатолия. Важни указания в този
смисъл са не само безспорните типологически сходства в материалната
култура, но и географската връзка между двата региона, които заедно с
егейските острови образуват ясно изразена огромна дъга от Таурус до
Карпатския басейн. Други два съседни региона - Северна и особено
Северозападна Анатолия, и източните части на Балканския полуостров
(до Молдова), остават между тази “външна дъга” и Черно море; за разлика
от “външната дъга”, ранната неолитна култура във “вътрешната дъга” се
характеризира от тъмна нерисувана керамика.
През последните близо две десетилетия са представени редица
аргументи за използването на долините на Места и особено на Струма
като пътища на разпространение на анатолийски елементи от юг на север
в централнобалканската зона по времето на ранния балкански неолит.
Изказано е и предположението, че разпространението на раннонеолитната
култура в Тракия е станало именно през централнобалканската зона.
Междувременно обаче е проучена част от площта на селището Ходжа
чешме на устието на Марица; първите резултати от тези разкопки
възбуждат отново интереса към отдавна лансираната теза, че произходът
на неолита в Тракия (а и в Югоизточна Европа) се дължи на контакти с
Анатолия през зоната на Проливите.
Според данните от селището Ходжа чешме, в края на VІІ хилядолетие
пр. Хр. на егейския бряг на Източна Тракия, близо до устието на река
Марица се появява малка ранноземеделска група, носител на специфична
материална култура, доста различна от тракийската. Няма съмнение, че
тази група идва от западния средиземноморски бряг на Анатолия. Още
при основаването му, макар и на височина, селището на анатолийските
преселници е оградено с масивна каменна стена. През първите две фази
на неговото развитие къщите са малки и кръгли, стените им са изградени
от камък или от дървено-каменна конструкция. Пещи и зърнохранилища
липсват. Керамичните съдове са с плоско дъно, имат оранжево-червена
или черна излъскана неангобирана повърхност без украса. През третата
фаза на развитие се променят планът и характерът на селището, макар
че оградната каменна стена все още съществува. По форма и конструкция
жилищата стават като във вътрешността на Тракия - правоъгълни, а
стените им са изградени от плет, измазан от двете страни с глина. Заедно
с традиционната керамика, появяват се и характерните за вътрешността
на Тракия раннонеолитни съдове с червена ангобирана повърхност и
бяла орнаментация. По-късно анатолийските преселници явно са напълно
претопени.
В Тракия материална култура от типа на тази в Ходжа чешме е
регистрирана само в епонимното селище край устието на Марица. В
източните части на Източна Тракия засега е проучено само едно селище от
първата половина на VI хил. пр. Хр. - пещерата Яръмбургаз до Истанбул.
През този период тя е обитавана от ранноземеделска група, която
принадлежи към разпространената в Северозападна Анатолия култура
Фикиртепе. Само в технологията на керамиката се наблюдават елементи
на влияние от Ходжа чешме (специфичен цвят и начин на излъскване
на повърхността). Териториално най-близките до Ходжа чешме селища
от културата Караново I са тези в Крумовград и Кърджали в Източните
Родопи. Само в Крумовград са намерени два фрагмента от керамични
съдове, близки до тези от първите две фази на Ходжа чешме. В селището
Макри в Западна Тракия, близо до устието на Марица, е открита глава на
женска керамична статуетка от анатолийски тип. Тя е без стратиграфски
данни, но може да се свърже хронологически с пласта Макри I, синхронен
с късните етапи на култура Караново I. Други доказателства за евентуално
разпространение на елементи от материалната култура на анатолийската
група в Тракия не са установени.
Теоретично предположеният преди доста години миграционен
път през Проливите не намери подкрепа и при проучванията на най-
ранните неолитни селища в района на Мраморно море. Аргументите, че
Северозападна Анатолия няма роля в неолитизацията на Балканите са
изложени достатъчно подробно в научните изледвания. След анализа
на данните за селището Ходжа чешме, районът около долното течение
на Марица, включително и Източните Родопи, също отпада като
предполагаема контактна зона между Анатолия и Тракия през ранния
неолит. Очевидна е и невъзможността за контакти по това време между
Анатолия и Балканите през високите централни и западни дялове на
планината Родопи, която на запад достига до долината на Места.
Рисуваната раннонеолитна керамика се разпространява от запад
на изток в Тракия, по долините на Места и Струма, и достига до долните
течения на Тунджа и Марица с известно закъснение по отношение Караново: антропоморфна мраморна фигура.
на централнобалканската зона. И поради тази причина периодът на Късен халколит, култура Караново VІ.

17
 рисуваната керамика в Тракия има различна продължителност в
отделните райони на областта - най-дълъг е в западните и най-кратък - в
североизточните й части. Рисуваната раннонеолитна керамика отпада
от неолитния керамичен комплекс постепенно, но в обратна посока - от
изток на запад. Тъмната неолитна керамика се появява най-рано и има
най-дълго развитие в североизточните и най-кратко - в западните части
на Тракия. Произходът на тъмната
нерисувана керамика в областта
трябва да се търси в споменатата
по-горе “вътрешна” дъга, т. е. в
т. нар. циркумпонтийска зона.
Постепенното разпространение на
тази керамична мода в Тракия обаче
не е свързано с етно-демографски
промени.
Основният изследователски проблем
в проучването на края на VІІ и първата
половина на VI хилядолетие пр. Хр.
в Тракия е част от голямата тема за
произхода на ранноземеделската
култура в Югоизточна Европа. Вече
не остава място за съмнения, че
земеделието и скотовъдството
на Балканите имат корените си в
Анатолия. В този смисъл е важна ползващата
се с нарастваща подкрепа модифицирана теза
за анатолийската прародина на индоевропейците
и тяхното разселване в Европа по времето на неолита.
На фона на археологическите и лингвистичните данни

18
особена тежест придобива публикуването на безспорни генетични
доказателства, че еднозърнестият лимец е култивиран само в един
район на Източна Анатолия и по-късно е пренесен на Балканите, както
и че говедото е одомашнено в Предна Азия и именно само този нов вид
се разпространява до Северна Европа. Недостатъчно познати са обаче
механизмите на целия този цивилизаторски процес.
Неолитната култура в Тракия възниква в края на VІІ и първата
половина на VI хилядолетие пр. Хр. През следващите четири
хилядолетия Тракия става двигател на културното развитие в
Югоизточна Европа.

Долнослав: горна половина на антропоморфна

керамична фигура. Късен халколит,
култура Караново VІ.

Костиево: керамична чаша тип Юнаците.

Ранна бронзова епоха ІІІ,
култура Юнаците.

Тази книга представя в кратка форма резултати от моите дългогодишни изследвания върху праисторическа Тракия,
осъществени през годините благодарение на Археологическия институт с музей - БАН, на българо-австрийската експедиция в
Караново, на българо-френската експедиция в Ковачево, на стипендия от фондация Mellon - Филаделфия за проучвания в Турция,
на съвместни проекти с Института за пра- и протоистория на Университета на Саарбрюкен - Германия - подкрепени от DAAD
и DFG - Бон, на финансирани от Националния фонд Научни изследвания проекти и особено на изключително важния за мен
изследователски престой в Университета на Саарбрюкен - Германия през 1991 - 1993 г. и многократните му продължения, станал
възможен със стипендия от фондация Alexander von Humboldt - Бон. А самата книга беше написана пак по време на изследователско
пребиваване през ноември 2005 г. в Саарбрюкен, Германия, отново със стипендия от фондация Alexander von Humboldt - Бон.

19
Чавдар: лалевиден керамичен съд с
рисувана украса. Ранен неолит,
култура Караново І.

20
 Новокаменната епоха:
светът на най-ранните земеделци в Тракия

Етапи в развитието на неолита. Периодизирането на културните

явления от неолита (както впрочем и от целия късен праисторически
период) в Тракия и очертаването на териториалния им обхват е
извършено въз основа на промените в развитието на най-многобройната
и най-динамичната група на материалните свидетелства от това време, а
именно керамичните съдове. “Динамичният” модел на неолитната епоха
в Тракия включва шест етапа и може да бъде представен най-кратко
така:
Първи етап. Раннонеолитната култура Караново I се простира върху
почти цяла Тракия, т. е. върху почти целия водосборен басейн на Марица,
както и в района около горното течение на Места и (през първата й фаза)
в Софийското поле.
Втори етап. Раннонеолитната култура Караново II се развива в
североизточните части на Тракия (но без Казанлъшкото поле), а на
останалата територия на региона продължава развитието на култура
Караново I.
Трети етап. Среднонеолитната култура Протокараново ІІІ обхваща
североизточните части на Тракия, а на останалата територия на региона Добринище: керамична паница с бялорисувана
продължава развитието на култура Караново I. украса (отвън и отвътре). Ранен неолит,
култура Караново І.
Четвърти етап. Къснонеолитната култура Караново III заема
североизточните части на Тракия, а на останалата територия на региона
продължава развитието на култура Караново I.
Пети етап. Къснонеолитната култура Караново III-IV покрива почти
цяла Тракия.
Шести етап. Къснонеолитната култура Караново IV се простира върху
източните части на Тракия (на изток от линията Казанлък-Хасково), а в
западните части на Тракия се развива култура Капитан Димитриево.
По-нататък ще използвам предимно уедрена периодизация, която
включва ранен, среден и късен неолит в Тракия.

Керамични съдове. Сам за себе си древният керамичен съд е

затворен комплекс, който съдържа актуалната в момента на неговото
изготвяне многоаспектна информация за правилата на керамично
производство. Достатъчно пълни данни биха могли да бъдат събрани
в трите основни насоки на проучване, които обектът на изследването
предлага - технология, форма и украса. Всяка от тези категории съдържа
повече или по-малко признаци, които са ядрата на информационния
затворен комплекс. Броят и характерът на тези признаци, както и тяхното
съчетаване в керамичния съд е специфична особеност за определен

21

- затова керамичните съдове са най-верният “часовник” на късната
Караново: лалевиден керамичен съд с
канелюрна украса. Ранен неолит,
култура Караново ІІ.
Караново: керамична чаша с висока
пръчковидна дръжка с израстък.
Среден неолит, култура Караново ІІ-ІІІ.
22
майстор, селище или район, и то за конкретен, като правило недълъг
период от време. Развитието на керамичните форми и тяхната украса е
динамичен процес, сравнително независим от особеностите на изходния
материал. Промените в технологията на керамичните съдове обаче са
значително по-бавни - веднъж установените “рецепти”, оптимални за
наличните край селището глини, остават консервативни в сравнение
с “модните” форми. Динамиката в съчетаването на признаците от трите
категории в процеса на възпроизводство на керамични съдове в древността
предлага възможност за извличането на достатъчно надеждни данни за
дефиниране на специфични съчетания от признаци, наречени “керамични
сортове”, които са репери в културно-хронологическите проучвания.
Именно такива групи разнородни по форма, цвят и украса съдове, които
маркират последователни хронологически периоди, ще представя
накратко. Цялата останала материална култура е по-консервативна
праистория, затова и изследователите обръщат такова внимание на този
вид произведения на древните майстори.
Специфични черти в развитието на формите и орнаментацията.
Основната характеристика на раннонеолитния керамичен комплекс
Караново I в Тракия носят съдовете, покрити с червена ангоба и понякога
орнаментирани с бяла боя. Останалата тънкостенна керамика има сива
или кафява повърхност; украсата е предимно релефна, а в редки случаи
канелюрна, врязана или набодена. Явление в този период са лалевидните
съдове върху кухо цилиндрично или конично столче, лалевидните чаши
с плоско дъно, съдовете със сферично тяло и висока цилиндрична шия,
затворените гърневидни съдове със сравнително ниска шия, ваните със
слабо S-овидни или дъговидни стени, както и купите със заоблено тяло и
полусферичните паници.
Раннонеолитният керамичен комплекс Караново II в североизточните
части на Тракия запазва почти всички основни черти на предходното
развитие, но напълно изчезва червената ангобирана (и често
орнаментирана с бяла боя) керамика. Всички останали технологични
групи и основните видове съдове продължават развитието си, но някои от
тях показват и специфични за периода особености. Канелюрната украса
става сравнително често явление.
Среднонеолитният керамичен комплекс Протокараново III в
североизточните части на Тракия притежава много от чертите на
предходното развитие - основните раннонеолитни керамични видове
запазват присъствието си и в този период. Появяват се обаче и получават
веднага сравнително широко разпространение поне два нови вида съдове,
които с известни модификации се развиват чак до края на неолитния
период. Високите цилиндрични чаши с равно дъно са снабдени с една
лентеста или пръчковидна висока дръжка с израстък. Разлатите паници
със сравнително голям диаметър имат слабо удебелен от вътрешната
Караново: керамична паница върху
страна устиен ръб, който е неукрасен или е украсен с плитки наклонени четири крачета. Късен неолит,
канелюри. Новите видове съдове имат тъмна повърхност. Украсата култура Караново ІІІ.

23
Пловдив-Ясатепе: керамична кана върху
четири крачета, с висока дръжка.
Късен неолит, култура Караново ІІІ-ІV;
 запазва редица техники на нанасяне от раннонеолитния период - врязана,
издълбана, набодена, канелюрна и релефна.
Наред с познатите вече от предходното развитие заоблени паници
и купи, отворени и затворени гърневидни съдове, къснонеолитният
керамичен комплекс Караново III в североизточните части на Тракия
включва и няколко специфични сигнификативни керамични видове, които
представят главно групата на сиво-черната керамика: широки разлати
паници с удебелена отвътре устийна част, поставени върху четири високи
цилиндрични крачета; кани с крушовидно тяло и една висока вертикална
пръчковидна дръжка с гъбовиден израстък, с плоско дъно или върху четири
ниски цилиндрични крачета; цилиндрични чаши с една висока вертикална
лентеста или пръчковидна дръжка с израстък; вани с цилиндрично или
обърнатоконично тяло; биконични купи със заоблен прелом. Украсата Караново: керамична паница с врязана и
- врязана или канелюрна, е нанесена предимно върху удебелената инкрустирана украса.
Късен неолит, култура Караново ІV.
приустийна част на паници и по устийния ръб на купи. Бъчвовидните купи
с груба външна повърхност, импресо и релефна украса по нея стават
важен сигнификативен вид.
В сравнение с предходния период, в къснонеолитния керамичен
комплекс Караново III-IV в Тракия продължава развитието на основните
формативни видове, възникват и нови, но най-често се появяват
модификации на известните вече форми. Повърхността на съдовете е
обикновено тъмна. Запазват се познатите вече техники на украсяване,
но се появяват и нови, а орнаментацията се усложнява. Продължава
възпроизводството на високите цилиндрични чаши с една висока
вертикална дръжка с израстък, който обаче понякога е гъбовиден. Каните
с крушовидно тяло и висока вертикална дръжка с израстък имат биконично
и доста по-голямо, отколкото в предходния период тяло, а високата
вертикална дръжка показва понякога специфични особености. Разлатите
паници с удебелена отвътре устийна част са поставени върху четири
високи крачета или върху много широко цилиндрично столче. Паниците с
прегънато устие са нов формативен вид и особено важна характеристика
на изследвания керамичен комплекс. Появява се нова модификация вани
- тип бомбе: с обърнатоконично тяло и силно профилирана навън, често
украсена приустийна част. Съществена характеристика на комплекса
носят новопоявилите се купи с изразено биконично тяло. Обикновено
горната част на тялото е покрита с канелюрна украса. Цилиндрично-
коничните купи са масивни и в някои случаи са украсени по горната част с
релефни лежащи S-овидни мотиви.
Къснонеолитният керамичен комплекс Караново IV в източните части
на Тракия запазва много от чертите на предходното развитие - срещат се
цилиндрични вани, кани с крушовидно тяло и висока пръчковидна дръжка
с израстък, цилиндрични чаши с висока пръчковидна дръжка с израстък,
разлати паници с удебелена отвътре устийна част - понякога върху четири

25
Караново: керамична паница с
врязана и инкрустирана украса.
Късен неолит, култура Караново ІV.

26
Чавдар: лалевиден керамичен съд с
рисувана украса.
Ранен неолит, култура Кремиковци.

27

Ракитово: керамична купа с рисувана украса.
Ранен неолит, култура Караново І.
28
високи крачета, бъчвовидни купи с релефна украса, паници с прегънато
устие. Основна характеристика на комплекса носят обърнатоконичните
паници с дълбоко врязана и инкрустирана с бяло вещество украса по
двете страни, биконичните купи, гърневидните слабо биконични съдове
със сравнително висока шия (понякога с две срещуположни дръжки
с израстък между шията и тялото) и гърневидните съдове с плътна
канелюрна украса. Повърхността на тези съдове обикновено е тъмна.
Къснонеолитният керамичен комплекс Капитан Димитриево в
западните части на Тракия съдържа доста елементи от предходния период
Караново ІІІ-ІV. Съдовете имат тъмна повърхност. Характеристиката на
комплекса носят паниците с прегънато устие и биконичните купи с много
ниска горна част (и в двата случая горната външна част на тялото е покрита
с канелюрна украса), паници с удебелено отвътре устие (което често е
украсено с канелюри или врязани и инкрустирани линии), вани със силно
извита навън устийна част, обърнатоконични паници с прави или слабо
конкавни стени (в някои случаи цялата им вътрешна страна е покрита с
украса от врязани широки линии), гърневидни съдове с биконично тяло
и две лентести дръжки, големи гърневидни съдове с цилиндрична шия и
две малки дръжки.
Раннонеолитна орнаментация и митология. Рисуваната
орнаментация върху раннонеолитни червеноангобирани съдове е
недостатъчно използван извор за религиозно-митологичната система на
най-ранните земеделци в Тракия, но и досегашните опити за разчитането
й са много информативни.
Семиотичният статус на съдовете с
рисувана орнаментация е много
висок, за което свидетелства и
тяхната малобройност. Знаковата
функция на рисуваните съдове
има различни аспекти, между
които доминира този, който ги
изтъква като символи на света.
В този смисъл семантиката на
орнаменталната им композиция
неминуемо трябва да се свърже с
втъканата в колективното съзнание
картина на света. А картината на света
е необходима на древния земеделец
за изработване на адекватна стратегия
на поведение в обкръжаващите го процеси
и явления. Доминанта в битието и вплетената
в него религиозно-митологична система е проблемът
за ежегодното възпроизводство на плодородието на
Ракитово: керамична купа с
рисувана украса. Ранен неолит,
култура Караново І.
 семейството и земята. Ритъмът на живота на ранните земеделци е тясно
свързан с цикъла на земеделското производство. Именно затова митът
за Майката-Земя и нейния съпруг - бога Небе, е широко разпространен у
древните земеделско-скотовъдни общности. От брачния им съюз ежегодно
се раждат плодовете на земята. Носител на небесната оплождаща сила
е водата - дъждът (по-рядко мълнията), а символ на тази носеща живот
влага е змията (смокът). Ранноземеделската картина на света включва
център (дървото на живота), четири страни и три разположени един над друг
светове. В разглеждания случай идеята за триделния космос е изразена
както в структурата на керамичните съдове, така и чрез рисуваните върху
тях орнаментални композиции, съставени от подустийна украса, основна
композиция и украса на столчето.
Възможните анализи на мотиви и тяхното съчетаване в трите
орнаментални пояса изисква много място и време, затова предпочитам
да обърна внимание на някои извлечени резултати. Основната
композиция заема голямата част от височината на орнаменталното поле.
Там е съсредоточен и същественият дял от вложената информация.
Семантиката на някои мотиви изглежда вече разгадана. Гирляндовидните
мотиви са символ на облаците, вертикалните или наклонени снопове
от линии представят дъжда, висящите триъгълни мотиви са символ на
мъжкото начало, на бога Небе, а ромбовидните - на женското начало, на
богинята Майка. Често срещаната мрежеста украса символизира вода,
влага. Особен интерес предизвиква дешифрирането на композицията
“венец на плодородието”. Тя представлява позитивен пояс, през средната
част на който минава редица от хоризонтални негативни скачени
спираломеандри (хоризотални S-ове). В основата си тя е “диаграма” на
безкрайния слънчев път, показан с годишните му цикли. Символично
Схема на композицията представя долното небе и включва четири периодично възраждащи се
“венец на плодородието”.
елемента - слънцето, луната, змията и житното зърно. Композицията
“венец на плодородието” е изключително постижение в синтеза между
митологичното мислене и орнаменталното изкуство.
Картината на света, отразена в раннонеолитната орнаментация от
Тракия, е триделна. Основен пояс в нея е средният. Горният пояс, мислен
като горно небе, съдържа само символи на водата. Затова подустийната
украса е съставена само от еднакви мотиви и с това подчертава
монотонността на огромното водно пространство. Долният пояс е
представен чрез украсата на столчето, която пак включва композиции от
еднакви мотиви. Украсата на столчето отразява това, което се намира
под повърхноста на земята, мислена като плодоносещата Майка-Земя.
Средният пояс (основната композиция) отразява значително по-сложните
представи за долното небе. Най-голям брой видове мотиви в него се свързва
с природни явления, които непосредствено могат да се наблюдават:
облаци, дъжд, линейна и кълбовидна мълния, буря. Представени са

30
 слънцето и годишният слънчев път, а също и луната. В долното небе са Чавдар: гърневиден керамичен съд
с рисувана украса. Ранен неолит,
“заселени” и две земни животни - бикът и змията, мислени като символи култура Кремиковци.
на плодородието. Там имат значително място и многобройните знаци на
богинята Майка-Земя. С изключение на тези последни мотиви, всички
останали представят мъжкото начало в картината на света. Основно
явление в средния орнаментален пояс е брачният съюз между бика като
бог - съпруг и земята като богиня Майка. Описаната картина е динамична,
трите пояса не са затворени един за друг. Водата е основният медиатор
между тях, винаги отгоре надолу. Тя е белег на брачния съюз на небето и
земята, който твори живота. Плодоносещият съюз на мъжкото и женското
начало в космоса е и същността на основния ранноземеделски мит.

31
Ракитово: рисувани орнаментални композиции. Логично е да се запитаме, защо именно керамичните съдове са избрани
Ранен неолит, култура Караново І.
от най-древните земеделци като “платно” за представяне на картината на
света. И съответно логична е хипотезата, че изобразяването чрез мотиви
- символи на аспект от основния ранноземеделски мит, вписан в картината
на света, е форма на постоянно действаща обществена имитативна
магия. Представянето на картината на света именно върху керамични
съдове - символи на света, е приемано като необходимо условие за
ежегодно осъществяване на механизма на основния ранноземеделски
мит, от което е зависело съществуването на човешката група. От друга
страна, рисуваната орнаментация е била изключително важен канал за
препредаване на етнокултурна информация от поколение на поколение.

Селище и жилище. Според досегашните теренни проучвания,

неолитните селища са се различавали по броя на жителите си. Една
малка селищна могила като Азмашката до Стара Загора с диаметър
около 60 м и дузина малки къщи, които се възпрозвеждат столетия на
това място, едва ли е имала повече от 80 обитатели. Големите селищни
могили като тази при Караново, Новозагорско с диаметър 250-300 м, дори
и невинаги да са били застроени на цялата си площ, са имали поне 200
жители, а в определени периоди - двойно или тройно повече. Планиране на
застрояването е доказуемо само за отделни части от площта на селището.
Селищата от неолитния период в Тракия едва ли са укрепявани, защото
земеделско-скотовъдния производствен цикъл не е оставял излишъци,
които да доведат до натрупване на съблазняващо съседите богатство. В
научната книжнина се съобщава за селища, укрепявани с вал (Азмашка
могила до Стара Загора, Чавдар, Пирдопско), но доказателства не са
представени.
Неолитната архитектура в Тракия е сравнително добре проучена.
Постройките са наземни. Между тях винаги е оставяно по-малко или
по-голямо разстояние. Понякога са оформяни тесни (до 2 - 3 м) улици,
често с настилка от камъни, керамични фрагменти и животински кости.
Стените на къщите са изграждани от набити (на дълбочина до 70 - 90
см) вертикални дървени дъбови колове, преплетени с тънки лескови или
върбови пръчки; конструкцията е обмазвана от двете страни с глина.
Подът е изграждан от трамбована глина, понякога върху дървен гредоред
за по-успешно изолиране на влагата. Двускатната покривна конструкция
е дървена, поддържана от стените и от други вътрешни дървени подпори,
а покривното покритие е от слама или тръстика. Постройките в селищата
са използвани само като жилища, макар че в тях е извършвана също
производствена дейност, а поне в някои случаи и култови обреди. Засега
не са регистрирани постройки с чисто стопански функции. Домашните
животни явно също не са имали място в селището. Къщите имат квадратен,
правоъгълен или слабо трапецовиден план, ориентиран предимно в

32
посока север-юг. Обикновено се състоят от едно помещение с площ от 20
до 50 кв. м, рядко - от две, и по изключение - от три. В малобройни случаи
са установени къщи с прилепено към едната им стена малко помещение
(анекс). Жилищата са едноетажни, но най-нови данни от селищните могили
Караново, Новозагорско и Капитан Димитриево, Пещерско, свидетелстват
за двуетажни постройки.
Изграждането на една неолитна къща е сложен процес, който изисква
значителна подготвителна работа - отсичане на голямо количество дървен
материал и приготвянето на строителни елементи, подготвянето на
всички други материали. Подходящо време за самото изграждане е след

жътвата на зърнените култури през юли и преди сеитбата през октомври.

Строителството изисква “проектиране” и редица тясно специализирани
дейности, за които не всеки е имал умения и опит, особено като се имат
предвид много големите и двуетажните постройки. Едва ли вече се е
появила обособена група на строители, но специализацията на някои мъже
в областта на строителството за сметка на ограничаване на дейността им
като земеделци и скотовъдци е очевидна.
Ранен неолит. Пример за добре запазена къща с цялото й вътрешно
обзавеждане е т. нар. Голяма къща от многослойното раннонеолитно

33
 Ракитово: керамична купа с рисувана селище Слатина-София. Площта й е 117 кв. м, което я прави една от
украса. Ранен неолит, култура Караново І.
най-големите постройки в Югоизточна Европа през VІ хилядолетие
пр. Хр. Има две помещения. Голямото е жилищно, производствено,
хранилищно и обредно. Там са лежанките, пещта, огнището, ръчната
каменна мелница, площадката за приготвяне на храна, вертикалният
тъкачен стан, многобройни глинени зърнохранилища и жертвената яма.
Малкото северно помещение е използвано за производство на оръдия на
труда, както и за място на къщичката на домашния дух - охранител. Преди
построяването на къщата под северозападния й ъгъл е била направена
строителна жертва (керамичен съд с храна).
Най-голям брой основи (планове) на раннонеолитни жилища са
установени в селищната могила Караново, Новозагорско (над 25), предимно
в Южния сектор. По-голямата част от тях са приблизително квадратни,
правоъгълни или слабо трапецовидни, едноделни и рядко двуделни; една
от тези постройки е тип мегарон (двете странични стени имат продължение
напред и оформят отворен навес пред входа). Останалите са квадратни
или правоъгълни, едноделни или по изключение двуделни, но с анекс.
Едноделните жилища имат площ от 21 до 53 кв. м, а двуделните - от 49
до 63 кв. м. Общата площ на постройките с анекс варира от 45 до 67 кв. м.
Входът на къщите обикновено е на юг или изток (по изключение къщата
с мегароновиден план има вход на запад). Най-често пещите се намират

34
близо до една от стените на помещението; някои анекси също имат пещи.
Установените в Южния сектор къщи са преизграждани на почти едно и
също място в продължение на столетия; разположени са около настлана с
дребни камъни, керамични фрагменти и животински кости улица с ширина
около 2 м и посока ССИ - ЮЮЗ. В Североизточния сектор постройките са
разположени около две пресичащи се улици, ориентирани по посоките на
света и настлани по описания начин.
Раннонеолитните селища в основата на селищната могила Азмак до
Стара Загора може би са били оградени с вал от глина. Разкопвачът
съобщава за установяването на цялостните планове на 23 къщи (обикновено
едноделни) с площ от 22 до 50 кв. м. Изключение прави голяма триделна
постройка (верижен план) с площ 109 кв. м, трите помещения на която са
снабдени с пещи. Стените на една квадратна къща са украсени отвътре
с релефна геометрична композиция. В друго жилище пък е установено
масивно триделно хромелно съоръжение. Всички постройки съдържат
останки от пещ и глинени зърнохранилища, изграждани на място.
В раннонеолитния пласт на селищната могила Окръжна болница в Капитан Димитриево: антропоморфна
керамична фигура. Ранен неолит,
Стара Загора са разчистени останките на две долепени малки едноделни култура Караново І.
къщи, опожарени заедно с целия инвентар в тях. Общата им площ е 47 кв.
м. Входовете са към изток. Особено добре са запазени многобройните
цилиндрични зърнохранилища, хромелните съоръжения, както и двете
куполни пещи.
Раннонеолитното многослойно селище Чавдар, Пирдопско може би е
било оградено от трите страни с вал от глина, двата края на който достигат
до брега на близката река (четвъртата страна). Установени са целите
планове на повече от дузина постройки - едноделни и рядко двуделни,
квадратни, правоъгълни и по изключение слабо трапецовидни. Площта
им варира от 26 до 55 кв. м. Входовете им са към юг или югоизток, пещта
по правило е пред отсрещната стена.
В раннонеолитното многослойно селище Ракитово са проучени
останките на поне 18 едноделни и двуделни постройки, предимно с
удължен трапецовиден план, и площ от 23 до 49 кв. м. Групирани са по
три-четири заедно и са ориентирани на североизток или северозапад. В
едно от жилищата е установено култово съоръжение.
В раннонеолитното селище Елешница, Разложко са разкрити основите
на две удължени правоъгълни постройки, ориентирани на северозапад и
запад. Едната е двуделна, по-малкото (стопанското) помещение е слабо
вкопано. Другата е едноделна, с полукръгло огнище до едната къса стена.
Площта на двете къщи е съответно 86 и 53 кв. м.
Разкопаните четири раннонеолитни къщи в многослойното селище
Мулдава, Асеновградско са едноделни, с приблизително квадратен план и
площ от 16 до 49 кв. м. Разположени са близо една до друга. Диагоналите
им са ориентирани по посоките на света.

35
Караново: керамична кана върху четири крачета, с
висока дръжка. Късен неолит, култура Караново ІІІ-ІV.

36
 Правоъгълна къща с анекс е проучена в раннонеолитното многослойно
селище Кърджали в Източните Родопи.
В раннонеолитния пласт на селищната могила Капитан Димитриево,
Пещерско е разкопана част от двуетажна къща. В наземния долен
етаж е установена голяма куполна пещ, хромелно съоръжение до нея и
няколко глинени зърнохранилища. В едно от тях, в овъгленото зърно е
намерена малка, почти неизпечена схематична женска фигура, явно на
богинята Майка. Подът на горния етаж е изграден от успоредни греди с
дебел глинен пласт върху тях. Върху този под е била изградена куполна
пещ и вероятно други съоръжения, но проучванията не са завършили.
Това е най-ранната двуетажна постройка в Югоизточна Европа. Пак в
раннонеолитния пласт е проучена значителна част от огромна за времето
си постройка с площ повече от 100 кв. м, но стените й все още остават в
неразкопано пространство. Имала е поне три помещения, в две от които
са установени пещи, в третото - зърнохранилища.
Късен неолит. Добре запазени останки от жилища в къснонеолитния Караново: планове на две къщи.
пласт на селищната могила Караново, Новозагорско се отнасят към Късен неолит, култура Караново ІІІ.
периода Караново ІІІ. Унищожени са от пожар. Двете документирани къщи
от Североизточния сектор имат специфичен план. Едната е правоъгълна,
с малък анекс към източната страна и обща площ 46 кв. м; основният й
дял се състои от правоъгълно помещение и Г-образен “коридор” край
северната и западната му страна. Другата къща е правоъгълна, с площ 57
кв. м; вътрешното й пространство е разделено с две стени, които оформят
едно голямо помещение и два “коридора” по северната и западната му
страна.
В сектора N-S е проучена част от голяма опожарена двуетажна
постройка с правоъгълна основа. Постройката е съседна на споменатите
вече две опожарени къщи. Също е опожарена и като тях е ориентирана
почти точно по посоките на света. Имала е приблизителни размери 8,20 х 7
м (57 кв. м площ). Била е двуетажна, с по едно помещение на етаж, и е имала
височина заедно с двускатния покрив около 7 м. Стените са изградени в
характерната праисторическа техника - двустранно измазан с глина плет.
Дървената конструкция на къщата е била сложно инженерно съоръжение,
което е следващ пример за високото ниво на техническите умения на
неолитните строители в Тракия. Първият етаж явно е имал предимно
стопански функции. Подовата конструкция се е състояла от гредоред и
глинен пласт върху него. На пода са стояли поне две, изградени на място
глинени зърнохранилища, които в момента на пожара са били пълни със
зърно. Наблизо се е намирало и хромелно съоръжение, запазени са два
малки хромелни камъка. До източната стена на помещението е намерен
овъглен скелет на малко домашно куче. Подът на втория (жилищен)
етаж е изграден от разцепени дървета, наредени с посока изток-запад
и покрити с дебел пласт глина. Тази конструкция е поддържана не само

37

Казанлък: рогови сърпове и костена лъжичка.
Ранен неолит, култура Караново І.
38
от стените, но и от система гъсто разположени подпори. Те са подредени
в седем реда с посока север-юг. Средната редица от подпори (които са
по-дебели) преминава през пода на втория етаж и поддържа билото на
къщата. Върху пода на втория етаж, близо до северната стена на къщата,
е била построена подковообразна куполна пещ с отвор на север. Заради
необходимост от олекотяване на конструкцията, при изграждането на
пещта е използвана само глина, липсва обичайният каменен пълнеж
на основата. До източната страна на пещта в момента на пожара са се
намирали няколко керамични съда. Близо до северната стена на къщата,
западно пещта, се е намирало масивно хромелно съоръжение с овална
основа, изградено от глина, с вграден долен хромелен камък в него.
Вероятно на втория етаж е имало и други съоръжения.
В къснонеолитния пласт на селищната могила Казанлък са
констатирани поне три къщи с едноделен правоъгълен план и площ от 38
до 51 кв. м. Друга къща с по-голяма площ е триделна (верижен план), с
пещ в едно от помещенията.
Разкопките на къснонеолитното селище Хлебозавода в Нова Загора
дадоха планове на 15 едноделни и двуделни постройки с правоъгълна
форма (три от тях са тип мегарон), ориентирани предимно север-юг и с
вход на юг; разположени са в групи или са разпръснати. Двуделните имат
пещ само в едно от помещенията. Площта на къщите варира от 27 до 54
кв. м.
Трудно е да се определи продължителността на живота на
една неолитна къща - може да се приеме, че е между 30 и 50 години,
но вероятно някои постройки устояват на разрушителните процеси и
по-дълго. Сигурно е, че допусканото в научната книжнина периодично
разрушаване и ново изграждане на цялото селище има място само по
изключение - след внезапното му пълно унищожаване или напускане,
например при пожар. По правило всяка постройка е подновявана след
нейното саморазрушаване (или преднамерено разрушаване) на същото
място и приблизително по същия план. Заради много дебел пласт
строителни останки от съборена къща това преизграждане понякога
е осъществявано по-късно, когато натрупването на околния културен
пласт достига височината на съществуващите останки. Проучванията на
селищната могила Караново, Новозагорско вероятно ще опровергаят и
допускането, че едновременно е обитавана цялата площ на селищните
могили. Обитаването на цялата площ явно е правило само за малките
могили (напр. селищната могила Азмак до Стара Загора). Обитаваното
място върху големите могили вероятно заема само част от тяхната площ
и се мести в обхвата й; само в отделни периоди цялата площ е населена
едновременно (напр. селищната могила Караново, Новозагорско през
периода Караново ІІІ).
 Стопанство. За разлика от огромния предишен период в историята
на човешкото общество, през неолита възниква и бързо се налага
произвеждащата икономика, която става основа на първите цивилизации.
По-нататък ще представя само няколко аспекта на тази обширна
проблематика според проучванията в Тракия.
Земеделие. Балканите са първият европейски ареал, който възприема
земеделието при разпространяването му от неговия предноазиатски
център. В Тракия започва бързо преобразуване на ландшафта.
Появяват се култивирани площи, извършва се изсичане на гори и
паша на одомашнените животни. Практикува се лов и събирателство,
но те имат малък дял в изхранването на хората. Най-важните зърнени
култури, отглеждани от неолитните земеделци, са еднозърнестият и
двузърнестият лимец, а в по-малки количества е застъпен и ечемикът.
Двата вида плевести пшеници са засявани заедно, но в тези посеви
двузърненката преобладава. Голозърнести пшеници се срещат рядко.
Ечемикът е отглеждан отделно. Засяването на нивите става през есента.
Зърнените видове са непретенциозни, при сеитбата изискват разрохкване
само на горния 5 - 6 сантиметров слой почва, което поне в някои случаи е
ставало чрез теглено от животни рало с каменен палешник. От бобовите
растения най-голямо стопанско значение имат лещата, грахът, секирчето
и уровът. Засявани са на отделни площи. Неолитните обитатели на Тракия
познават и нахута. Ленът е единственото използвано от тях влакнодайно
и маслодайно растение. Лимеците и ечемикът съставляват основното
меню на неолитния земеделец. Зърното се съхранява в изградени на пода
на къщата големи глинени зърнохранилища под формата на готово за
смилане зърно или на класове. Често в зърното са примесвани и бобови
растения или такива са съхранявани отделно. Съвсем преднамерено,
бобовите растения са смилани с ръчната каменна мелница (хромел) заедно
с житото, защото те са “подквасвали” тестото. Така наречения кисел хляб
е по-вкусен и може да се запази мек повече време. От смляното брашно
са правени и различни каши, варени в тънкостенни паници върху жарта в
огнището. За приготвянето на храна от зърнените и бобовите култури са
използвани и затворени гърневидни съдове с четири вертикално пробити
удебеления в най-широката част на тялото (“въжести дръжки”), през които
са прекарвани въженца за окачване над огъня.
Скотовъдство. Основна роля в изхранването на обитателите на
неолитна Тракия имат докараните от Анатолия домашни животни - овца,
коза, говедо и свиня. Най-бързо се увеличава броят на овцете и козите, но
те дават около една четвърт от консумираното тогава месо. Значителният
дял в това отношение се пада на говедото - около половината от нужното
месо. Най-скромен принос дава свинята. Преобладава обработката на
месото чрез варене, на второ място е печенето (в пещ). В първия случай Караново: рогов сърп с кремъчни елементи.
костите се разтрошават, за да бъде извлечен и костният мозък, във втория Ранен неолит, култура Караново І.

39

Тракия не са установени залежи на каменна сол. Добиването на сол чрез
Караново: керамична чаша с висока дръжка.
Късен неолит, култура Караново ІІІ-ІV.
- сондажните проучвания на малката селищна могила Солницата край
- 190 г на литър! Първото селище в основата на могилата е основано от
Те са се преселили на север през планината за да добиват сол, за което
40
се запазват предимно цели.
Събирателство и лов. Спектърът на събираните от дивата природа
плодове е богат, но те имат малък реален дял в изхранването на хората -
сливи, лешници, капини, малини, грозде, мехунка, ягоди, дренки, кукуч. Най-
вероятно още през ранния неолит в Тракия е започнало производството
на вино от диво грозде.
В сравнение с приноса на събирателството, месото от ловните
животни - сърна, тур, благороден елен, елен лопатар, дива свиня, заек и
мечка, има значително по-голям дял в изхранването на хората. За храна
са използвани още речни риби, миди и охлюви.
Добив на сол. С появата на земеделието и рязката промяна в
съотношението на растителната и животинската храна в полза на първата,
добивът и използването на солта стават жизнена необходимост. Човешкият
организъм се нуждае ежедневно от 14 - 16 г сол, която в предходния
период на лов и събирателство е получавал от преобладаващото в
храната му животинско месо. Освен това неолитният земеделец трябва да
осигурява сол и на контролираните от него домашни животни. И още, сол е
необходима за запазване (консервиране) на животинското месо по някакъв
начин за по-дълго време, както и при обработката на животинските кожи. В
изпаряване на морска вода по бреговете на съседните морета е възможно,
но засега няма никакви данни в тази посока - по южното черноморско
крайбрежие първите селища се появяват в края на неолита, подобно е
положението и с егейското крайбрежие, но очакванията за последния
район са по-реални. Наскоро се появи нова изследователска възможност
Провадия, северно от Стара планина, близо до Варненското езеро, дадоха
неочакван резултат. Могилата се намира върху “солното огледало” на най-
голямото находище на каменна сол на юг от Долния Дунав. На площ около
30 ха солта лежи на 12 - 20 м дълбочина, а по периферията на “солното
огледало” са изтичали многобройни извори със соленост на водата 160
къснонеолитни тракийски колонисти, носители на култура Караново ІІІ-ІV.
свидетелства значителното количество фрагменти от огромни плитки
купи с грубо загладени тънки стени, покрити със солни налепи. Купата
е поставяна върху жар, в нея е наливана и доливана солена вода, след
изпаряването на която е оставало значително количество сол, поне 10 кг!
Добиването на такова голямо количество сол явно е било насочено към
задоволяване нуждите на хората в Тракия, които вероятно в замяна са
осигурявали хранителни продукти на колонистите.
Строителни материали и строителни техники. Неолитното
строителство изисква значително количество дърво и глина, камък, слама,
 инструменти и т. н. Дървото е предпочитан строителен материал - има
малка плътност, но висока якост и пластичност, лесно се добива и лесно се
обработва, има малък коефициент на топлинно разширение, дълготрайно е.
Най-подходящ е летният дъб, който образува самостоятелни гори от прави
дървета. Наблюденията показват, че древните строители използват най-
подходящия есенно-зимен период за отсичането на дървения материал
и извършват всички необходими дейности по неговото почистване от
кората и изсушаване, така че в късната есен (след сеитбата) той да е
готов за използване. Глината е незаменим строителен материал и широко
разпространен природен продукт. Създава идеална топлинна изолация,
устойчива е на въздействието на огъня, добиването й и приготвянето
на глинения разтвор изискват сравнително малко труд за единица обем.
Заради огромното количество необходима глина, неолитните селища в
Тракия са създавани в райони с подходяща за строителство (и керамично
производство) суровина.
Изграждането на постройки е предхождано от “строителен проект”.
За това, освен всички други данни, свидетелства и Голямата къща от
многослойното неолитно селище Слатина-София: строителният терен е
укрепен с вертикално набити дървета (пилоти), ориентацията на къщата
и подчертано асиметричният покрив осигуряват повече топлина през
студените сутрешни зимни часове, планът е разчертан при използването
на мярка за дължина (42 см - лакът) - най-ранната, регистрирана в
Европа! И още един много важен елемент в неолитния строителен процес
- след изграждането на стените и пода на някои къщи (Слатина-София;
Елешница, Разложко), те са внимателно изпечени с огън отвътре и отвън,
за да бъде заздравена глинената мазилка срещу външните природни
Кърджали: бялорисувана орнаментация
въздействия, но така, че да не изгори вътрешната носеща дървена върху керамичен капак на съд.
конструкция на стените! Неолитното строителство учудва с прилагането Ранен неолит, култура Караново І.
на високи технически познания и умения.
Добив на суровини за сечива. Животинските кости и рога са незаменим
материал за изработване на оръдия на труда. Каменните късове за
ежедневните сечива - тесли, брадви и длета с огладена повърхност, са
издирвани обикновено в района на селището. Това се отнася частично
и за кремъчните конкреции, от които са отцепвани пластини за режещи
или стържещи инструменти. Суровината за някои видове кремъчни
сечива обаче произхожда от по-голямо разстояние - някои пластини от
селищната могила Караново, Новозагорско са изработени от кремък,
който е донесен от Източните Родопи или дори от днешна Североизточна
България. Поради това, тяхното притежаване и използване е белег и на
престиж.

Култови предмети и практики. Възстановяването на култовите

практики на неолитните земеделци е изключително сложна проблематика

41
Чавдар:
антропоморфен
керамичен съд.
Ранен неолит,
култура Кремиковци
Казанлък: антропоморфен
керамичен съд.
Среден неолит,
култура Караново І-ІІІ.

43

Чавдар: антропоморфен керамичен съд.
Ранен неолит, култура Кремиковци.
Казанлък: горна част на антропоморфен
керамичен съд с рисувана украса.
Ранен неолит, култура Караново І.
44
в научните изследвания, малко са и сигурните резултати, но все пак
несъмнена е насоката в интерпретацията на някои групи предмети.
Женски антропоморфни съдове. Керамичният съд е изкуствено
създаден предмет, който се “ражда” в резултат на поредица от операции,
извършени с глина. Глината е част от външния, неусвоения от древния
човек свят. Керамичният съд обаче принадлежи на културната сфера, на
усвоеното пространство. Този преход от дивото към културното натоварва
керамичния съд в представите на древния земеделец със способността
да функционира в сферата на сакралното. При това керамичният съд по
презумпция получава характеристика на женското начало в космоса, може
би и защото е направен от глина, т. е. от тялото на богинята Майка-Земя.
Така например, в древноегипетското йероглифно писмо керамичният съд
е знак за женски пол. Причините за именно тази полова натовареност
може би са много. Тук обаче ще посоча само една. Съдът е една обвивка,
едно вместилище, в което може да се намира нещо, и това нещо може
да се излива навън - най-често храна = живот. По това съдът прилича на
женското тяло, което ражда живот. Тази идея за съда се подсилва и от
факта, че в него се приготвя храна. Суровото се превръща във варено,
т. е. не само керамичният съд е резултат на прехода от дивото към
културното, но и самият той по-късно извършва в себе си същия преход,
при това многократно. По тази си възможност той започва да прилича на
човека, своя творец. Необходимостта керамичният съд да бъде създаден
и възможността след това той да създава позволяват без трудности
оприличаването му с женското начало.
Женската характеристика на съда обикновено се проявява
изключително в контекста на едно обредно действие. Но в праисторическата
материална култура функционират и керамични съдове, които носят по-
ясно или по-завоалирано своята полова принадлежност. Става дума за т.
нар. антропоморфни съдове, които представят не просто женското начало,
а вероятно неговата най-висша персонификация - богинята Майка-Земя.
Голямата част от раннонеолитните антропоморфни съдове имат
приблизително сферична долна част и висока, сравнително тясна шия,
която обикновено нагоре се разширява. Детайлите са изведени в релеф.
Лицето е показано винаги непосредствено под устието. Носът и веждите са
релефни, а очите са представени обикновено чрез врязани линии. Върху
някои съдове лицето е отделено от останалата повърхност чрез релефно
издигане и прилича на апликирано към шията. Устата е показвана рядко и
това вероятно е в съответствие с представата, че нейното изобразяване
може да придаде в определен контекст недопустима за образа на богинята
агресивност. Под носа, под или край очите понякога са врязвани две или
повече вертикални или наклонени успоредни черти.
Несъмнено най-богатата външна информация съдържа един
среднонеолитен съд от селищната могила в Казанлък. Освен чертите
на лицето, моделирани са бюстът, вулвата и ръцете. Едната ръка сочи
половия орган, а другата е вдигната нагоре. В контекста на представите
за богинята Майка-Земя тази поза може да се тълкува като призив към
бога Небе за брачен съюз, т.е. за зачеване на новата реколта. Под очите
са врязани две вертикални черти, а също такива две вертикални черти са
нанесени под носа, т. е. богинята Майка-Земя плаче. Във всички древни
култури, включително в синхронните с неолита на Балканския полуостров
култури в Месопотамия, плачът е основното действие в ритуалите за
предизвикване на дъжд. Дъждът пък в древното религиозно-митологично
мислене е равнозначен на оплождащото земята семе на бога Небе.
От къснонеолитното селище до Берекетска могила край Стара Загора
произхожда антропоморфен съд със силно издуто тяло, къса конична шия
и обособена ниска “глава” с релефно лице. Призивната поза на богинята
Майка към бога Небе за брачен съюз е изразена чрез двете изправени в
адорация ръце, които излизат от тялото, както и чрез линиите от врязани
и бяло инкрустирани къси чертички (сълзи) отпред по шията. Фрагменти
от подобен съд са намерени и в къснонеолитния пласт на селищната
могила Крън, Казанлъшко.

Стара Загора-Берекетска могила:

антропоморфен керамичен съд.
Късен неолит, култура Караново ІV.

45
Пловдив-Ясатепе:
антропоморфен керамичен съд.
Късен неолит, култура Караново ІІІ-ІV.

46
 Към късния неолит се отнася един антропоморфен съд с особена
форма от селищната могила Ясатепе в Пловдив. Тялото му е съставено
от висока цилиндрична шия, която надолу преминава в две разклонени
настрани дъговидно извити “тръби” (с диаметъра на шията), а те пък
достигат до овалната и ниска долна част на съда. Така средната част на
тялото остава празна. Антропоморфното лице (релефен нос и очи-резки)
е моделирано на малко разстояние под устието на цилиндричната шия.
Съдът от Яса тепе е намерен заедно с една триъгълна култова масичка,
една биконична чаша на кухо столче, част от женска керамична статуетка и
една широко разлата паница върху четири високи крачета. Този комплекс
позволява допускането за използването на антропоморфните съдове и
култовите масички в единен обред, свързан с богинята Майка.
Един друг вид антропоморфни съдове се среща изключително рядко,
предимно през ранния неолит. Единственият цял екземпляр произхожда
от многослойното селище Ракитово. Представя кухо изправено
антропоморфно тяло с ниска горна част и изразена стеатопигия. Покрит е
с червена ангоба и е орнаментиран с бяла боя. Под устието е моделиран
релефен нос. Релефните ръце се спускат към корема.

Ракитово: антропоморфен керамичен съд.

Ранен неолит, култура Караново І.

47
 Представените четири вида неолитни антропоморфни керамични
съдове, въпреки иконографските си особености и различна степен на
стилизация, изобразяват тялото на антропоморфния женски персонаж
като цяло. Акцентира се върху тялото, а в случаите, когато тялото е твърде
стилизирано, за да се подчертае антропоморфният характер на съда,
маркира се лицето. Канонът остава в сила през целия период на неолита
в Тракия - повече от едно хилядолетие. Намерени са обаче поне няколко
малки съда, които излизат извън този канон и представят действието
на един от принципите на древното мислене - “частта замества цялото”.
Целият съд представя антропоморфна глава със сравнително подробно
обозначено или моделирано лице.
Към ранния неолит се отнася един съд от Азмашка могила до Стара
Загора, върху външната повърхност на който в едър план е представено
антропоморфно лице - отгоре е очертано с релефна лента, носът и
веждите са също релефни, а очите са показани с овални ямички; под
носа са нанесени две вертикални резки, което прави възможна женската
интерпретация на персонажа.

Стара Загора-Азмашка могила: керамичен съд

с релефно антропоморфно изображение.
Ранен неолит, култура Караново І.

48
 Описаните съдове, а и фрагменти от други подобни подсказват, че през
неолита е било допустимо изобразяването само на главата на основния
женски религиозно-митологичен персонаж. Това навежда на мисълта, че
плодоносещата функция на богинята е имала повече аспекти, свързани
не само с тялото й, но явно и с главата й.
Антропоморфна пластика. Основният иконографски тип на
раннонеолитните антропоморфни керамични статуетки в Тракия представя
изправена или слабо наведена напред женска фигура с повече или по-
малко изразена стеатопигия (силно разширени задни части), краката са
долепени или долу се отварят съвсем слабо, горната част на тялото е
относително къса, по-тясна, овална или сплесната. Главата, която не е
разграничена от горната част на тялото, е равно отрязана отгоре, а отпред
са представени елементи на лицето - релефен нос и врязани очи. Често е
маркиран и малък бюст. Половият триъгълник обикновено е също означен.
В много случаи статуетките имат равно моделирани стъпални части и са
могли да стоят; срещат се и такива, които е трябвало да бъдат “забодени”.
Някои фигури имат слабо наведена напред горна половина, което може
да намери обяснение в представи за ролята на тези статуетки в обред
за измолване на дъжд (“наведената” поза прави стеатопичната задна Елешница: антропоморфна керамична фигура.
част от тялото на богинята Майка по-добре видима за бога Небе, което Ранен неолит, култура Караново І.

би трябвало да предизвика неговата полова активност!). Всички описани

изображения са моделирани преднамерено от три дяла – първо, двете
бедра са прилепени едно към друго, а след това е добавена горната част
на тялото. Представянето на ръцете не е задължително. Често обаче те
са моделирани като сравнително къси хоризонтални израстъци, което
вероятно ги показва като силно свити и поставени под бюста. Известна е и
една статуетка (Караново), ръцете на която са сравнително реалистично
моделирани - дясната сочи назад и достига до над стеатопигичните задни
части, а лявата е отпред и придържа корема отдолу. Фигурите са украсени
понякога по горната част на бедрата и задните удебелени части с успоредни
врязани линии или набодени точки (желаният оплождащ дъжд?). Горната
част от пластичните изображения не е украсявана. Изключение правят
няколко фигурки с врязана под релефния нос вертикална резка или дори
начупена линия. Този елемент, както и други особености на статуетките
ги свързва пряко с раннонеолитните антропоморфни съдове. Статуетките
би трябвало да се интерпретират по сходен начин - като изображения
на богинята Майка. Раннонеолитните фигури от разглеждания тип
са намирани почти винаги във фрагментирано състояние. Тяхното
преднамерено моделиране от три къса глина предполага лесното им
разчупване при определени обстоятелства - в някакъв обред, свързан със
“зачеването” на новата реколта, или в брачната обредност като символ на Караново: антропоморфна
керамична фигура.
полов акт и зачеване на дете. Ранен неолит,
Вторият раннонеолитен иконографски тип включва керамични култура Караново І.

49
50
статуетки с масивно конично неразчленено тяло, изработено от един къс
глина. Представят силно стилизирано изправено женско тяло, за което
напомнят само отделни белези - израстъци-ръце, резки-очи, врязана
коса, резка-вулва (напр. Караново, Новозагорско). Вариант на този тип са
рядко срещаните призматични фигури (Азмак до Стара Загора; Караново,
Новозагорско; Ракитово; Борец, Пловдивско) - горната им страна е
заравнена и понякога там с резки е представена коса, малко по-долу са
показани очите и релефният нос.

Караново: антропоморфна керамична фигура.

Ранен неолит, култура Караново І.

Караново: долна част на антропоморфна

керамична фигура.
Ранен неолит, култура Караново І.

Раннонеолитните мраморни статуетки се срещат рядко (Кърджали,

Казанлък, Азмашка могила до Стара Загора, Ковачево, Санданско).
Представен е изправен женски антропоморфен персонаж. Долната част
на тялото обикновено е заоблена, краката са слабо разграничени. Талията
е сравнително тясна, нагоре следва разширението на представените като
хоризонтални израстъци ръце, а над тях - заоблена цилиндрична глава.
Фигурата от Азмашка могила е изработена изключително прецизно.
Задните части са разширени, врязан е и половия триъгълник
Седящите антропоморфни образи са рядкост в ранния неолит.
Представят женски персонаж, явно пак богинята Майка, но без столче.
Една керамична фигура от селищната могила Караново, Новозагорско е
имала тъмна рисувана украса по долната половина.
През късния неолит в повечето случаи долната част на керамичните
изправени женски статуетки е моделирана обобщено и масивно,
краката са неразчленени. Талията обикновено е маркирана, а горната
част на тялото е разширена встрани и е сравнително плоска - заоблена Караново: седяща антропоморфна керамична
или пък е оформена с два къси триъгълни израстъка. Главата е удължена фигура. Ранен неолит, култура Караново І.

51
 Караново: антропоморфна
керамична фигура с рисувана украса.
Късен неолит, култура Караново ІІІ.

52
 цилиндрична или пък върху цилиндрична шия е представена слабо
разширена: в първия вариант е моделиран релефен нос и по-рядко чрез
резки са маркирани очите, а във втория - лицето е оформено чрез две
конкавни полета, очите са релефно изпъкнали. Косата е представена
понякога в прическа отзад на цилиндричната глава (чрез врязани
хоризонтални линии). Бюстът е показан с релефни пъпки, а триъгълните
израстъци-ръце понякога са хоризонтално пробити. Украсата на описания
основен иконографски тип е обикновено богата. Нанесена чрез врязване
и/или набождане. Често е показван половият триъгълник (понякога
вулвата е маркирана и като ромб), очертавано е “деколтето” около шията.
С врязани снопове или набодени полета е покривана долната половина
на тялото. В един по-рядко срещан вариант долната половина на тялото
е моделирана сравнително реалистично, горната е заоблена, а главата
Караново: антропоморфна
- цилиндрична. керамична фигура.
Една от най-добре изработените фигури от този вид (от селищната Късен неолит,
култура Караново ІV.
могила Караново, Новозагорско) представя обаче хермафродит: наред
с бюста са показани и мъжки, и женски полови белези. Изображението е
богато украсено с кафява боя. Освен релефният нос, показани са очите
(и миглите), а над тях - веждите. Маркирана е косата, а от нея надолу
се спускат плитки или украшения. Талията е обхваната от широк колан,
към който са прикачени висящи украшения. В селищната могила Капитан
Димитриево, Пещерско е открита и втора фигура на хермафродит: горната
част на тялото е разширена и плоска, краката са слабо разтворени;
моделирани са бюст и мъжки полови белези.
Вторият къснонеолитен иконографски тип включва масивни
цилиндрични и призматични антропоморфни пластики от глина. Имат
сравнително малки размери и съвсем изчистена структура. Лицето е
маркирано от релефен нос и резки-очи. Често е обозначена косата, а по
тялото също е нанесена понякога врязана украса.
Третият къснонеолитен иконографски тип обединява появилите се
за първи път в Тракия сравнително реалистични седящи върху “трон”
керамични женски статуетки. Техният брой е все още ограничен, но появата
им бележи някаква промяна в представите за функционалния образ на
богинята Майка. Първият вариант на този иконографски тип е представен
от седящи върху подвижно столче (заоблена плътна “възглавница”)
женски фигури, а вторият - от статуетки, миниатюрното столче-трон
на които е моделирано неразделно с тях. Краката винаги са оформени
заедно, горната част на тялото е заоблена или са представени ръце-
израстъци, главата е цилиндрична. Четирите части на тялото обикновено
са моделирани от отделни късове глина и след това са прилепени. Най-
изящни представители на двата варианта на тази група статуетки са две
изображения съответно от селищната могила Караново, Новозагорско и от Капитан Димитриево:
антропоморфна керамична фигура.
къснонеолитното селище Драма-Герена, Ямболско. Първата фигура има Късен неолит, култура Караново ІІІ-ІV.

53
 Драма-Герена: седяща керамична
антропоморфна фигура. Късен
неолит, култура Караново ІІІ-ІV.

54
Караново: антропоморфна
керамична фигура. Късен неолит,
култура Караново ІІІ-ІV.

55

Капитан Димитриево: антропоморфна керамична
фигура. Късен неолит, култура Караново ІІІ-ІV.
Любимец: глава от антропоморфна
керамична фигура.
Късен неолит, култура Караново ІІІ-ІV.
Стара Загора-Берекетска могила: глави на
антропоморфни керамични фигури.
Късен неолит, култура Караново ІV.
56
много дълга цилиндрична глава с релефен нос, врязани очи и богата украса
с червена и кафява боя. Маркирани са гърдите и половият триъгълник.
Поставена е върху малка “възглавница”. Бюстът и коленете на втората
фигура са означени с релефни пъпки, носът и ушите са моделирани също
релефно, в цилиндричната глава отгоре е оформена недълбока дупка.
Фигурата “седи” върху двукрако столче, моделирано към задните части.
Особен интерес предизвиква една къснонеолитна керамична фигура
от селищната могила Капитан Димитриево, Пещерско. Представя женски
персонаж със свито под прав ъгъл тяло. Краката са къси, задните части
са хиперболизирани, силно наведената напред горна част на тялото
е плоска, а главата с релефен нос е нейно естествено продължение.
Вулвата е представена с кръгла дупка, излизаща назад в горната част на
седалището, където личат следи от червена боя. Фигурата на богинята
Майка е в подчертано призивна поза и вероятно е направена за някакъв
извънреден ритул (за предизвикване на дъжд?).
За първи път през късния неолит се появяват и мъжки статуетки,
моделирани от глина. Денотатът (първообразът) на тези изображения
е вероятно мъж с високо социално положение (племенен вожд-жрец?),
почитан приживе заради ролята му на съпруг на богинята Майка.
За съжаление не е запазена цяла мъжка фигура, а като мъжки се
определят няколко добре моделирани глави. Лицето им е представено
по-реалистично и без съмнение носи портретни черти. Понякога чрез
резки са обозначени брада и коса. Обяснението за появата на тази група
изображения ги свързва с усложняването на социалната организация,
когато значителна роля в обредно-митологичния комплекс получава
племенният вожд, имащ и жречески функции. Двата аспекта в дейността
му са вече неразделими и вероятно се проявяват в убеждението, че в
определен момент на годишния цикъл племенният вожд е имал ролята и
на съпруг на богинята Майка-Земя. Добри портретни образи произхождат
от многослойното селище край Любимец.
 От къснонеолитни селища произхождат и няколко мраморни
антропоморфни статуетки. Представят изправено женско тяло със
скръстени под бюста ръце. Главите на двете цели статуетки от селищната
могила Ясатепе в Пловдив са цилиндрични и съвсем схематични, показан
е половият триъгълник, маркирана е разделителната линия между краката.
Задните части са пропорционално удебелени, а горната половина на тялото
е плоска. Ако се съди по запазеното торсо на статуетката от селищната
могила Казанлък, тя е била изключително прецизно изработена.
“Възглавници”. През първите два етапа на късния неолит в Тракия
(в културите Караново ІІІ и Караново ІІІ-ІV) се появяват седящи на
“възглавница” керамични фигури на богинята Майка (вж. по-горе). Те са
редки, както са редки и малките неукрасени “възглавници”, които са им
принадлежали. В последната фаза на късния неолит (култура Караново
Хасково-Гьок тепе: глава на
антропоморфна керамична фигура.
Късен неолит, култура Караново ІV.

Караново: горна част на

антропоморфна мраморна фигура.
Късен неолит, култура Караново ІІІ.

Казанлък: торсо на антропоморфна

мраморна фигура (лице и гръб).
Късен неолит, култура Караново ІІІ.

57

“трон” женски статуетки практически отсъстват, би могло да се допусне,
Караново: керамична “възглавница”
с врязана украса.
Късен неолит, култура Караново ІV.
Караново: керамична “възглавница”
с врязана и инкрустирана украса.
Късен неолит, култура Караново ІV.
Стара Загора-Берекетска могила:
керамична “възглавница” с врязана украса.
Късен неолит, култура Караново ІV.
58
ІV) се явяват по-големи “възглавници” с богата врязана украса, която
покрива цялата им повърхност или пък една от широките им страни остава
грубо загладена и неукрасена. И тъй като през тази фаза седящи върху
че новопоявилите се украсени “възглавници” са техен символичен образ.
Сливането на богинята с нейния трон и презентирането й чрез трона е
характерно за халколита, както и за бронзовата епоха на Източното
Средиземноморие.
Релефни изображения. През ранния неолит по външните стени на
някои по-големи керамични съдове се появяват релефни антропоморфни
изображения. Представят изправен женски персонаж, чиито крака са
свити в коленете и са неестествено силно разтворени встрани, а между
тях чрез висящ релефен триъгълник е маркирана вулвата. Ръцете са в
различни положения, които заедно с долната част на тялото могат да бъдат
тълкувани като призивна поза - в адорация, едната е нагоре, а другата
надолу (и в някои случаи сочи вулвата) или и двете са надолу. Едва ли
е необходима дълга аргументация на хипотезата, че релефните фигури
представят богинята Майка в призивна поза. На едно от изображенията
(Азмашка могила до Стара Загора) с къси резки е показан и оплождащият
дъжд, който тече върху богинята.
 Стара Загора-Окръжна болница и
Азмашка могила: антропоморфни
релефни изображения върху
керамични съдове.
Ранен неолит, култура Караново.

Култови масички. Неолитните култови масички се състоят от

отворен отгоре резервоар, който се поддържа в хоризонтално положение
от три или (по изключение) четири крака. Изработени са от глина. Имат
равностранна триъгълна форма и по изключение квадратна. Външните
стени на предметите обикновено са снабдени с набодена или врязана
украса, почти винаги инкрустирана с бяло вещество. Много често
вътрешната и долната повърхност на резервоара е покрита с бяла боя
(символ на плодородие). Според размерите си култовите масички попадат
между малките предмети в ранната земеделска материална култура - най-
голямата им ширина (дължина) обикновено е между 12 и 20 см.
Богатата негативна, често бяло инкрустирана орнаментация, както
и релефната украса, хилядолетната традиция в запазването на
тристранната и четиристранната форма на тези предмети, както и липсата
на данни за тяхна утилитарна употреба, без съмнение правят култовата
им интерпретация единствено възможна.
От съществено значение за хипотезата относно функционирането на
култовите масички в древната култура би била представата за техния
денотат, т. е. за това, какво точно изобразяват тяхната форма и
украса.
Частично запазена четиристранна масичка с вписано легенче от
раннонеолитното селище Ковачево, Санданско насочва към друга
възможна хипотеза за денотата на тези предмети. Крачетата на всяка
от четирите страни на масичката се разширяват стъпаловидно нагоре,
така че почти се допират под резервоара; оттам към горните ъгли на Караново: антропоморфен релеф върху
стените излизат две дълбоки резки. Аналогията на вида на страната с стена на керамичен съд. Ранен неолит,
култура Караново І.
иконографията на долната част на изправените женски статуетки от

59
Стара Загора-Азмашка могила:
керамична култова масичка.
Ранен неолит, култура Караново І.

60
същото време е очевидна: статуетките имат удебеляващи се нагоре крака Ракитово: керамична култова
масичка. Ранен неолит,
и маркиран чрез две резки полов триъгълник. Това допускане позволява култура Караново І.
интерпретирането на резервоара на масичката като утроба. И други
масички от същото селище и от раннонеолитното селище Ракитово могат
да се впишат в тази иконографска връзка.
Продължението на тази хипотеза се основава на формата на страната
и на някои особености в моделирането на очертанията на стената и на
долната страна на легенчето на тристранните или четиристранните масички
с вписано легенче. Особено внимание заслужават раннонеолитните
масички от този вид, т. е. произхождащите от времето на появата и
началното развитие на този клас предмети. Някои от култовите масички
от споменатата група имат П-образен профил на страната, т. е. имат прав
долен ръб на стената между крачетата и равно отдолу дъно на легенчето.
Друга част от тези масички са с особености, представени от следните
варианти: долният ръб на стената е дъговидно “увиснал”; средната част
на иначе правия долен ръб на стената е конвексно извита (т. е. оформена
е приблизително като висящ триъгълник); долният ръб на стената е прав,
но дъното на легенчето отдолу е “увиснало”; долният ръб на стената
и дъното на легенчето отдолу са “увиснали”. Този вид на страната,
представен с четирите посочени варианта, особено в някои по-изразени

61

Капитан Димитриево: керамична
култова масичка. Ранен неолит,
култура Караново І.
Караново: керамична култова масичка.
Ранен неолит, култура Караново І.
62
случаи, може да бъде описан като М-образен.
Особено значение за разкриване денотата на култовите масички
имат релефните женски изображения по стени на раннонеолитни съдове
- долната част на схематично представеното им тяло силно напомня
формата на страната на току-що споменатите култови масички. Релефите
изобразяват изправено женско тяло; ръцете обикновено са вдигнати
в адорация или пък едната ръка е нагоре, а другата - надолу; долната
част на тялото (под кръста) обикновено е П-образна - силно разширена
встрани, краката са силно разтворени, в много случаи са показани свити
в коленете и разтворени встрани. В някои случаи, чрез висящ релефен
триъгълник между краката е представена вулва, поради което долната
част на тялото на апликираната фигура може да бъде описана като М-
образна. Такива изображения са известни от раннонеолитния пласт на
селищната могила Караново, Новозагорско и от раннонеолитното селище
Чавдар, Пирдопско. В същата редица могат да бъдат добавени две
рисувани антропоморфни фигури, запазени върху керамични фрагменти от
ранонеолитното селище Слатина-София: едната повтаря иконографията
на релефните образи, другата има тънки крака, половият триъгълник е
хиперболизиран, а тялото нагоре е само маркирано. Макар да са друг
вид изображения, редицата може да бъде продължена с три нефритови
амулета във форма на стилизирана разкрачена антропоморфна фигура
в адорация: произхождат от раннонеолитния пласт на Азмашка могила
край Стара Загора и от раннонеолитното селище Ковачево, Санданско;
и трите амулета са много близки по иконография (особено в долната
си част) с посочените вече релефни и рисувани фигури. Представените
по-горе антропоморфни образи могат да се свържат с богинята Майка,
Казанлък: керамична култова
масичка. Късен неолит, култура
Караново ІІІ.
Казанлък: керамична култова масичка. което пък позволява култовите масички от разглеждания вид да бъдат
Късен неолит, култура Караново ІІІ.
дефинирани като изоморфен образ на долната част на тялото (с вулвата)
и утробата на богинята. Тук трябва да напомня, че вътрешната страна
на резервоара (утробата) и масичката отдолу (вулвата) много често са
боядисани с бяло, което за древните земеделци в Тракия е цветът на
плодородието и живота, и е в унисон с предложената интерпретация.
Единствената възможна интерпретация на представените женски
изображения с М-образен вид на долната част на тялото трябва да ги
свърже с момент на готовност за коитус и да ги постави в контекста на
ранноземеделската обредност за плодородие.
В резултат на представения анализ може да бъде направен изводът, че
според вида си, като се включи и очертанието на дъното отдолу, страната
на тристранните или четиристранните култови масички с вписано легенче
(П-образна или М-образна) може да бъде визуално сравнена с долната част
на тялото на антропоморфни изображения от същото време в Югоизточна
Европа, Анатолия и Средна Европа. Оттук правомерният извод би бил, че
култовите масички от изследваната група са иконографски вариант
на долната част на женското тяло (крака, вулва, утроба) и носят
семантическо съответствие със своя антропоморфен денотат.
Изложената хипотеза за интерпретация на двата основни вида неолитни
култови масички има подкрепа в сравнението между представените

64
по-горе антропоморфни изображения с широко разтворени крака и най-
често срещания вид триизмерни ранно- и къснонеолитни антропоморфни
фигури със събрани крака (изработени от глина). Докато първата група
изображения представят женски антропоморфен образ в готовност за
коитус, втората група включва женски антропоморфни фигури, чиято
иконография може да бъде тълкувана като състояние на потенциален
коитус; във втория случай долните крайници са моделирани отделно и
тогава са прилепени, но така, че и след изпичането на фигурата лесно
да бъдат разделени. Явно е, че двете групи изображения представят
различни състояния на женския антропоморфен образ, в които горната
част на тялото е само необходимата подробност за идентифицирането
на образа, чийто акцент е долната част на тялото - в единия случай
персонажът е в перманентна готовност за коитус, във втория тази готовност
се изявява едва при (ритуалното) разделяне на долните крайници, т. е.
при преднамереното чупене на пластиките. Но и в двата случая крайният
смисъл на моделираните женски изображения е предизвикването или
маркирането на коитус. Според предложената интерпретация, най-
разпространените видове неолитни култови масички представят в
стилизиран триизмерен вид именно първия иконографски вариант, когато Казанлък: керамична култова масичка.
антропоморфният образ е показан в готовност за брачен съюз. Късен неолит, култура Караново ІІІ.

65

Елешница: керамична култова
масичка. Късен неолит, култура
Ситагри ІІ.
Челопеч: керамична
култова масичка. Късен
неолит, култура Караново
ІІІ-ІV.
66
Неолитните култови масички, особено тези с вписано легенче, са
орнаментирани по цялата си видима повърхност и няма съмнение, че тази
украса е в унисон с функцията на предметите. Честото използване на някои
видове орнаментация също дава по-сигурна база за интерпретиране. Това
се отнася преди всичко за шахматната украса, чиято връзка с богинята
Майка едва ли подлежи на съмнение. Шахматната украса е символ
на непрекъсваемостта на жизнения процес, на неговата потенциална
безкрайност.
И накрая ще се върна отново към начина на функциониране на
култовите масички в неолитната култура. Несъмнено, те са използвани
в обреден контекст. Може би поне в някои случаи обредността е
включвала и поливането им с вода. Предполагам, че те най-вероятно са
използвани в обреди за измолване на дъжд и за плодородие на земята,
за предизвикване на сексуалната активност на мъжкото и женското
начало в космоса. В тази линия на предположения ми се струва, че не е
случайна иконографската връзка на долната част на някои стилизирани
неолитни женски изображения (представени по-горе), както съответно и
на страната на някои култови масички от различни типове, със задната
част на неолитните жабешки изображения - и в двата случая те имат М-
образна форма. Жабата играе съществена роля в неолитната обредност
и вярвания, свързани с осигуряването на жизнено необходимия дъжд и
плодородието в семейството.
 Елешница: керамични модели
на житно зърно. Ранен неолит,
култура Караново І.

Модели на житно зърно. Това са сравнително малки керамични Пловдив-Ясатепе: керамична статуетка.
Късен неолит, култура Караново ІІІ-ІV.
предмети с удължена симетрична заоблена биконична форма или пък
с удължена овална форма със слабо изразени върхове. Напречното
им сечение е приблизително кръгло или овално. Изработени са от
глина и са добре изпечени. Считат се за тежести за прашка (болас), но
традиционната интерпретация трудно може да обясни защо “тежестите за
прашка” често са намирани в група (до 15 - 20) край пещта или хромелното
съоръжение в неолитни жилища. Върху пода на опожарено раннонеолитно
жилище в селищната могила Капитан Димитриево, Пещерско такъв
предмет е намерен сред значителна маса овъглено жито, което преди
пожара се е намирало в изградено на място глинено зърнохранилище.
Явно и керамичният предмет се е намирал в зърнохранилището. Това
семантически го свързва с малката женска глинена фигура, намерена
сред овъгленото зърно в зърнохранилище в двуетажната къща от същия
раннонеолитен пласт на тази селищна могила. Както заради тяхната
форма, така и заради контекста на откриването им, тези предмети трябва
да се тълкуват като модели на житно зърно. Използвани са в култовата
обредност на древните земеделци - може би и в ритуалния цикъл, свързан
със сеитбата на зърнените култури. Върху един такъв раннонеолитен
модел на зърно от Месопотамия с малък печат са нанесени растителни
мотиви.

67
Мулдава: зооморфен керамичен съд.
Ранен неолит, култура Караново І.

68
 Зооморфни съдове. В многослойното селище Мулдава, Асеновградско
е намерен голям раннонеолитен керамичен съд, представящ елен. Стои
на четирите си крака, шията и главата му са изпънати нагоре. Обозначени
са очите, ушите, устата и късите рога. На гърба на фигурата има нисък
цилиндричен отвор. Съдът е покрит с бяло рисувана украса - два
хоризонтални реда от композицията “венец на плодородието” по тялото
(негативни спираломеандри изпъкват на бял фон), а по шията и краката
- по три бели пръстена. Интерпретацията на съда е затруднена, но като се
има предвид тълкуването на композицията “венец на плодородието” като
идеограма на безкрайния слънчев път, би могло да се мисли за връзка
на този съд с култ към слънцето. Друг голям раннонеолитен зооморфен
съд произхожда от многослойното селище Ракитово. Представен е бик
с масивно тяло и малка глава с рога, стоящ на четирите си крака. На
гърба е моделиран нисък цилиндричен отвор. Съдът не е украсен. Бикът
има място в ранноземеделската религиозно-митологична система като Ракитово: зооморфен керамичен съд.
партньор на богинята Майка. Ранен неолит, култура Караново І.

69
Караново: зооморфни керамични
фигури. Неолит.
Елешница: глава на зооморфна
керамична фигура (леопард).
Ранен неолит, култура Караново І.
70
Зооморфна пластика. Зооморфната пластика е често явление в
неолитната материална култура. Обикновено се срещат изображения на
домашни животни - говедо, овца, коза и свиня, но напълно схематично
представени. Явно са използвани в значителен брой при извършване
на различни обреди, свързани с тяхното плодородие. По-реалистичните
образи са изключение. Доста редки, но затова пък реалистично моделирани
са някои диви животни - козирог, мечка, бухал, глиган. За разлика от почти
пълното господство на човека над домашните животни, ловът на дивите
е бил труден, което е предизвиквало и по-голямо внимание към тяхното
изобразяване.
Неочаквано е откриването на керамична фигура на леопард (запазена
е главата) в раннонеолитното селище Елешница, Разложко. Древният
скулптор е изобразил умело характерните черти на главата на този хищник.
Във висока степен това се дължи на сполучливо моделирания нос и на
удължените в цепки очи. Устата е представена слабо отворена. Ушите са
издължени назад и нагоре. Фигурата е била покрита с червена ангоба, а
поне по главата е имало украса с бяла боя. Няма данни леопардът да е
обитавал някога Балканския полуостров. От този ареал не са познати други
неолитни фигури на същото животно. Единствените аналогии се откриват
в Анатолия, където култът към леопарда е подробно засвидетелстван.
Статуетката се вмества в многобройните данни за връзки между Анатолия
и долината на Места през ранния балкански неолит и поради това може
да се предположи нейният презморски произход.
Зооморфни амулети. Неолитните амулети много често са
изработвани от камък и представят земноводно животно - костенурка,
змия, жаба. Тези животни вероятно са приемани за хипостази на
богинята Майка и съответно амулетите, които ги изобразяват, са носени
за плодородие. Причината за установената в представите на древните
връзка е цикличността в появяването и скриването на тези животни,
чиято цикличност приблизително съвпада с цикъла на природата. В
многослойното раннонеолитно селище Кърджали е намерен свастиковиден
амулет от зелен нефрит с дупка в средата. Иконографията на предмета
дава възможност в четирите рамена да се разпознаят жабешки крака. В
древните вярвания жабите са считани като средство за предпазване
от безплодие и осигуряване на здрава бременност. От друга страна,
представящата дясно движение свастика е символ на възраждащата сила
на слънцето. Връзката между слънцето и жабата е лесно установима:
жабите периодически се появяват и изчезват с цикъл приблизително шест
месеца, т. е. повтарят особеностите в цикъла на слънцето. Обединеният
символ “свастика с жабешки крака” в очите на неолитните земеделци явно
е имал необичайна сила. Ако наистина предметът от Кърджали е служил
като амулет, то той е бил носен от жена и е трябвало да й “осигурява”
периодично възраждащо се плодородие. Същата роля явно е имал и
амулет с форма на змийска глава от раннонеолитното селище Елешница,
Разложко изработен от зелен нефрит. Малък раннонеолитен амулет
от Азмашка могила до Стара Загора, изработен от нефрит, представя
стилизирано женско (или изправено жабешко) тяло със силно разтворени
в М-образна форма крака, висящ полов триъгълник между тях и ръце
в адорация (тялото не е показано); формата на амулета подчертава
връзката между жената и жабата в представите на древните земеделци,
изразяваща се външно чрез М-образната сексуална поза на краката.
Пинтадери. Пинтадерите (“печати”) са сравнително рядко срещани
керамични предмети, предимно в раннонеолитен контекст. Долната
същинска част на пинтадерата - основата, има кръгла, удължена
правоъгълна, овална или кръстовидна форма, а отгоре е моделирана Елешница: зооморфен нефритов амулет.
плътна конична дръжка, понякога с дупка за привързване. Двойни пинтадери Ранен неолит, култура Караново І.

71
Стара Загора-Азмашка могила:
керамични пинтадери.
Ранен неолит, култура Караново І.

(удължено тяло с разширени основи на двата срещуположни края)

произхождат от многослойното раннонеолитно селище Слатина-София
и от раннонеолитния пласт на селищната могила Капитан Димитриево,
Пещерско. По долната повърхност на основата на пинтадерите е нанесена
врязана геометрична композиция - вълнообразна линия или вълнообразно
начупени успоредни линии, по-рядко се среща спирала, композиция
от къси успоредни резки или ъгли, композиция с ромб, композиция от
четири ъгли. Пинтадерите са имали вероятно ролята на благожелателни
амулети; възможно е с тях да са нанасяни и отпечатъци с боя по тялото,
които да са имали охранителни функции. Много е вероятна връзката им с
култа към богинята Майка - в раннонеолитния пласт на селищната могила
Капитан Димитриево, Пещерско е намерена малка схематична седяща
антропоморфна фигура, която има силно визуално сходство с пинтадерите
с удължена овална основа и конична дръжка.
Антропоморфни “ръце”. Моделирани са по големи раннонеолитни
хранилищни съдове - през най-издутата част на тялото им преминава
хоризонтална релефна лента, двата края на която завършват с малки
три- или четирипръстни “ръце”. С две големи, съответно с три и четири
пръста “ръце” завършва охранителната лента на хранилищен съд от
Голямата къща в многослойното раннонеолитно селище Слатина-София.
Хранилищен съд от селищната могила Капитан Димитриево, Пещерско е
“украсен” по-различно, с няколко отделни големи четирипръстни “ръце”.

72
Капитан Димитриево:
хранилищен керамичен
съд с релефна ръка.
Късен неолит,
култура Караново ІІІ-ІV.

73
 Трипръстните и четирипръстните ръце могат да се свържат с представите
за духовете-охранители. Релефните ленти, завършващи с “ръце”,
вероятно изобразяват духа-охранител като змия, която се е завила около
съда и пази съдържанието му (от мишки?). Така в Тракия е документирана
ранноземеделската представа за душата на починалия като змия, която
обитава света на живите и при определени условия ги подпомага.
Антропоморфни образи по дръжки и капаци на съдове. Срещат
се рядко върху израстъка на пръчковидната дръжка на къснонеолитни
керамични съдове, а също и като дръжка на плоски капаци. Всички те
имат охранителни функции относно съдържанието на съда.
Модел на жилище. Части от него са намерени в Голямата къща в
многослойното раннонеолитно селище Слатина-София. Направен е от
глина и не е бил изпечен. Състои се от сравнително ниска квадратна
“кутия” с квадратен отвор отгоре, поставена върху четири крачета. Моделът
на къща има плосък покрив и явно възпроизвежда спомена за къщите в
анатолийската прародина. Направен е като обиталище на духа-охранител
на застроеното място или на самия дом. Вътре е поставяна храна, за да
бъде поддържана благосклонността му към обитателите на жилището.

Любимец: антропоморфна Култови места в жилището. Неолитните земеделци в Тракия не

дръжка на керамичен
капак. Късен неолит, изграждат обособени от дома светилища, но в жилището съществуват
култура Караново ІV. места и съоръжения, които могат да бъдат наречени култови.
Още през ранния неолит в Голямата къща от Слатина-София
съществуват култови места. В глинената къщичка на домашния дух -
охранител вероятно му е оставяна храна, а в жертвената яма, направена
до носещите колони на постройката, вероятно е принасяна хранителна
жертва. В югоизточния ъгъл на голямото помещение се е намирала малка
ниша с две фигури от глина - седяща женска (на богинята Майка)
и фигура на бик (хипостаза на бога Небе). В религиозно-
митологичното мислене значително символично място
вероятно има и домашната пещ, семантично свързана
с богинята Майка. За това свидетелства и украсата
на челната страна на подиума на две раннонеолитни
пещи от Слатина-София и от Азмашка могила до Стара
Загора.
В раннонеолитното селище Слатина-София
е проучена и трапецовидна постройка,
използвана като жилищна, но в единия
заден ъгъл се намира сравнително
Калояновец:
керамичен голямо култово съоръжение. То
капак с дръжка, включва глинен подиум с украса
оформена като
модел на жилище. от висящи релефни триъгълници
Късен неолит, и глинена колона с височина 80
култура Караново ІV.

74
Стара Загора-Азмашка могила:
керамична купа със столче и
зооморфна дръжка. Късен неолит,
култура Караново ІІІ-ІV.

75
Капитан Димитриево: обредна яма.
Ранен неолит, култура Караново І.
Караново: керамичен алтар.
Късен неолит, култура Караново ІV.
76
см, по която са моделирани релефни триъгълници. Култът към колоната
обикновено се свързва с идеята за поддържането на реда в космоса.
Много голяма култова яма (с диаметър около 1 м и дълбочина почти 2
м) е вкопана в пода на жилищното помещение, пред куполната пещ, между
носещите колони на голяма триделна раннонеолитна къща от селищната
могила Капитан Димитриево. Извършващият обреда е можел да слезе
по три стъпала почти до дъното й и да принесе хранителна жертва в
цилиндрично вкопаване с диаметър около 50 см.
В най-ранния пласт на същата селищна могила е проучена част от
къща, на пода на която е моделиран нисък глинен цилиндър (“омфалос”), в
центъра на който били дълбоко забодени три пръчки - две от леска и една
от дрян. Не може да има съмнение, че това е култово място, свързано
с идеята за дървото на живота, т.е. за вертикалната ос на космоса в
ранноземеделската религиозно-обредна система.
Общество. Като всяко късно праисторическо общество и неолитното
общество в Тракия съществува на базата на неписани вътрешни правила,
които са намерили само слаб отглас в археологически достъпната изкоп-
аема материална култура. Поради това биха били нереални претенциите
на съвременните изследователи за възстановяване на цялата обществена
система от това време. Затова предлагам схематична възстановка само
на един от нейните регулиращи механизми. Преди това обаче все пак
ще припомня отдавна известното предположение, че основно ядро в
късното праисторическо общество в Тракия е семейството с няколко
деца, за което свидетелстват и масово използваните едноделни, рядко
двуделни малки къщи. По-големите по площ къщи са рядкост и вероятно
отразяват специфични причини или пък използвани възможности за
съвместно живеене на две родствени семейства - напр. в Голямата къща
от многослойното раннонеолитно селище Слатина-София или в другата
голяма раннонеолитна къща от селищната могила Капитан Димитриево,
Пещерско.
Престиж и белези на престиж. Археологическите проучвания
на неолитната епоха позволяват да бъдат изказани и хипотези за
социалната структура на обществото в Тракия през VІ хилядолетие пр.
Хр. То може да бъде дефинирано като нестратифицирано, егалитарно,
в което положението на човека се определя от неговите пол и възраст.
Някои особени лични качества, обаче, са основание за придобиване
на престиж в неолитното общество, т. е. за придобиване на по-висока
социална позиция на едно лице или на група хора, без това още да е база
Любимец: глава на антропоморфна
за натрупване на повече блага. Отделни носители на престиж могат да керамична фигура.
изпълняват при необходимост, но за ограничено време, и важни властови Късен неолит, култура Караново ІV.

функции, т. е. да получат и висок статус.

Престижът като форма на авторитет на един човек или на социална
група има водеща роля в организацията на неолитното общество.
Носителят на престиж има потенциална възможност да направлява
или да контролира в значителна степен поведението на една общност.
Необходимост от такава обществена роля се появява заради значителните
промени, които производството на храна и блага налага в живота на
обществото, напр. предизвикателствата на постоянния съвместен
живот на сравнително големи групи хора, организацията на ползване на
територията край селището, нуждата от взаимодействие в планирането
и изграждането на селището и т. н. Собствеността на земята и вещите
се превръща в основа на едно домакинство, вътрешната организация на
което се направлява от авторитета на едно лице. Престижът на това лице Караново: глава на антропоморфна
може да му позволи да има водеща роля и на по-високо социално ниво, керамична фигура.
Късен неолит, култура Караново ІV.
вкл. и в организацията на производството, разпределението на съвместно
добити блага и контрола върху контактите с други групи.
Престижът може да бъде придобиван и загубван. Притежаването и
използването на особени, престижни предмети е само една от възможностите
за придобиване на престиж. Придобиването на престиж понякога се
основава и на извънредната щедрост при раздаването в определен
случай на акумулираните блага. Жреческите функции и изявените умения
в определена област могат да бъдат особено престижни. От друга страна,
носителите на престиж имат достъп или контрол до производството или
придобиването на някои блага, за чието разпределение в обществената
група са отговорни. Те ръководят междуобщностния обмен и дейностите
по създаването на временна организация за решаването на конкретни
обществени потребности.
Понятието престиж закономерно се обвързва с интерпретацията
на предмети като материални белези на престиж, но трябва да се има

77
Калояновец: глави на антропоморфни
керамични фигури. Късен неолит, култура
Караново ІV.
Стара Загора-Азмашка могила: костен
пръстен с четири пъпковидни израстъка.
Ранен неолит, култура Караново І.
78
предвид, че престижът в обществото се основава не само на притежаването
и използването на определени предмети, а предимно на личностни
качества. И че престижът не е качество на личността, а е отношение
между тези, които приписват престиж на една личност и самата личност,
която е изпълнила и продължава да изпълнява очакванията на другите.
Най-ранните указания за престиж на лица или групи могат да се свържат
с появата на първите комплексни общества през късната праистория.
Проблемът за разпознаването на категорията престиж в социалните
отношения през неолита чрез евентуални белези в изкопаемата
материална култура е много труден. Що се отнася до конкретни предмети,
които биха могли да бъдат интерпретирани като престижни, то те
задължително трябва да отговарят на поне едно от следните условия: да
са произведени от рядко срещана суровина; да имат “екзотичен” произход,
т. е. да са придобити чрез обмен или специална експедиция до отдалечен
район; да имат особена, дори уникална форма, създадена с внимание.
Трябва да се има предвид, че за всяка археологическа общност скалата
на значимостта на белезите на престиж трябва да бъде възстановена на
базата на конкретни наблюдения и изследвания, защото всяка човешка
общност има специфични критерии за стойност на вещите и поведението.
Но във всеки случай, престижността на предметите нараства, ако са
направени от изключително рядка суровина и то винаги само от тази
суровина, или ако районът на произход на предмета или суровината е
много отдалечен. Важна насочваща информация за престижността на
някои предмети носят техни имитати от подобен или друг материал.
Критерият трудоемкост при създаването на вещ, постройка или обредно
съоръжение може също да бъде успешно използван. И не на последно
място по значение, важно свидетелство за престижност на предмет би
било доказателството, че е създаден без профанни функции, т.е. не за
рутинни дейности, а специално като белег на престиж. Изкопаемата
неолитна култура дава възможности за възстановяването на някои от
 Казанлък: каменни и костни амулети.
Ранен неолит, култура Караново І.

причините и белезите на престиж в неолитното общество в Тракия.

Нефрит. Тази суровина може да се определи като “екзотична” за
праисторията на Балканите. От ранннонеолитното селище Елешница,
Разложко и от раннонеолитния пласт на селищната могила Капитан
Димитриево, Пещерско произхождат поне по две малки нефритови
тесли. От 500 огладени каменни оръдия от новите разкопки в неолитния
пласт на селищната могила Караново, Новозагорско едва 10 брадви и
тесли са изработени от неефрит. От раннонеолитни селища произхождат
няколко малки нефритови предмета, определяни като амулети. Амулетът
от Кърджали е свастиковиден, а този от Елешница, Разложко е с форма
на змийска глава. Друг амулет от нефрит с полирана повърхност от
Ковачево, Санданско има силно стилизирана антропоморфна форма
- представя женска фигура в адорация. Трите предмета са изработени
за неутилитарна употреба от рядка и “екзотична” суровина, използвани
са дори и след частичното им счупване (Елешница, Ковачево). Едва
ли подлежи на съмнение, че те са били основание за придобиване на
престиж от техните носители - може би жени във фертилна възраст.
Нефритовите изделия се срещат изключително рядко в неолитната
материална култура в Тракия, което е и една от основните причини
да се предположи, че са били белези на престиж. На Балканите не са
познати коренни находища на нефрит, т. е. суровината е трудно достъпна.
Освен огладени оръдия, от нефрит са правени предмети с неутилитарни
функции, т. е. с функции в обредната сфера или като специализиран белег
на престиж, дори статус. И накрая трябва да обърна внимание върху още
една причина за престижния характер на нефритовите артефакти - заради
по-високата си твърдост нефритът се обработва бавно и трудно, изисква
специални умения. Високата трудоемкост и специализираният характер
на производството на тези предмети допринасят за включването им в
групата на престижните белези.
Спондилус. Неолитните артефакти от раковина на мида спондилус в

79

Казанлък: костни халки.
Ранен неолит, култура Караново І.
“екзотика”, защото най-близкото море, от което би могла да произхожда,
Тракия. Явно е била използвана за акумулиране и представяне на престиж.
Капитан Димитриево: средиземноморски охлюв.
Късен неолит, група Капитан Димитриево.
80
Тракия са предизвиквали винаги особен интерес. Досегашните наблюдения
и изследвания върху разпространението на праисторически предмети от
спондилус в Европа и Западна Анатолия убедително свързват произхода
им с Егея. Явно е, че неолитните предмети от спондилус в Тракия отговарят
на поне едно от условията за включването им в групата на белезите на
престиж - произхождат от далече и са донесени по пътя на обмяната
или далечните експедиции. В неолитни селища в Тракия са установени
досега поне 60 броя предмети от мида спондилус. Като видове предмети
рязко преобладават гривните, почти винаги представени чрез отделни
фрагменти, следват куки и единични предмети. Гривните са максимално
тънки, по правило имат малък отвор и явно са носени от деца и млади
жени. Особено важно е, че някои фрагменти от тях са дооформяни като
амулети. Други единични предмети от спондилус са имали специфични
функции, често неясни, но явно извън профанната сфера. Тъй като
гривните са носени от деца или млади жени, допустима е възможността
чрез това да е търсен или презентиран престижът на семейството, не
само на неговия водещ член.
Трункулариопсис. От къснонеолитна боклучна яма в селищната
могила Капитан Димитриево, Пещерско произхожда цяла раковина на
топлолюбивия морски охлюв Trunculariopsis trunculus. Представлява
е Егейско. Друга такава раковина не е позната от праисторически пласт в
Защо обаче е “изхвърлена”, при това цяла, в боклучна яма? Единият
вариант на обяснение е, че с течение на времето, предавана от поколение
на поколение, раковината е загубила стойност. Такъв предмет, обаче, при
това вероятно с “история”, по-скоро увеличава стойността си с времето.
При това в същия период белегът си на престижно средство запазват
предметите от спондилус, също с егейски произход. Друго обяснение
изглежда обаче много по-логично. Многобройни са етнографските данни,
които свидетелстват за набиране на престиж чрез раздаване, унищожаване
или депониране на предмети на престижа. Това може да бъде свързано
с инфлация на стойностите на тези предмети и необходимост от тяхното
количествено редуциране. Депонирането на предмети, които изразяват
престиж, може да бъде разглеждано и като жертва за богинята Майка,
а чрез това свое действие собственикът им със сигурност е увеличавал
престижа си. Най-вероятно е намерената в боклучната яма цяла раковина
от трункулариопсис да не е изхвърлена, а да е депонирана.
Дълго използвани предмети. Притежаването на предмети, предавани
през няколко поколения, може да бъде и белег на престиж, получаван от
техните собственици. Трудно е обаче установяването на такива случаи в
неолитната материална култура, но се пак могат да бъдат представени
отделни примери, основани на косвени данни. Представеният по-горе
 раннонеолитен нефритов амулет от Елешница, Разложко с форма на Пловдив-Ясатепе: керамична култова масичка.
Късен неолит, култура Караново ІІІ-ІV.
змийска глава е имал обособена халка за носене на шнур. След счупването
й, в задната част на макар и миниатюрния предмет е врязан плитък жлеб за
връзване, което показва желание за по-нататъшно използване. По-особен
е случаят с главата на керамична фигурка на леопард от същото селище.
Леопардът никога не е обитавал Балканите, което означава, че фигурката
е или донесена от Анатолия, или е моделирана на място от анатолийски
преселници. Засега тя е единствена от този вид на Балканите, което
предполага неин особен статус в селището и района му. Освен това, след
отчупването на главата (явно непреднамерено) мястото на счупването
внимателно е загладено и по един от принципите на древното мислене pars
pro toto (частта замества цялото) главата е използвана още дълго време.
Няма съмнение, че пластиката е представлявала значителна ценност и
е носела изключителен престиж на хората, които са я притежавали или
съхранявали.
Керамични съдове. Особено добре изработени и орнаментирани
керамични съдове могат да бъдат средство за акумулиране на престиж.
Основна роля в тази група съдове имат донесените от друго място. Но
в очертанията на една археологическа общност разпознаването на
“вносни” съдове в едно селище е възможно почти само тогава, когато те са

81
Стара Загора-Азмашка могила: лалевиден
керамичен съд с рисувана украса.
Ранен неолит, култура Караново І.

82
Караново: троен керамичен съд с
висока цилиндрична шия.
Ранен неолит, култура Караново ІІ.

Караново: четириъгълен керамичен съд с
врязана и инкрустирана украса.
Ранен неолит, култура Караново ІІ.
84
произведени в техниката и стила на друга археологическа общност. Много
важно доказателство за престижния характер на “вносните” продукти има
наличието на местни имитации.
Съдове-импорти и имитати в раннонеолитни селища. Основна
характеристика на керамичния комплекс на раннонеолитната култура
Караново І в Тракия носят съдовете с рисувана орнаментация. По правило
рисуваната украса е нанасяна с бяла боя върху червена, тъмночервена
или кафява ангобирана повърхност. Установени са и малобройни съдове,
украсени по друг начин. Някои от тях са донесени в Тракия от територията
на съседната раннонеолитна група Кремиковци, която се простира в
Софийското и Златишко-Пирдопското поле.
Съдове с полихромна украса. Почти винаги са представени лалевидни
съдове, по-рядко - купи, гърневидни, по изключение и капаци. По правило
имат червена ангобирана повърхност. Орнаменталната композиция е
изпълнена с два цвята бои. Подустийната украса и украсата на столчето
(когато съдът има такова) са нанесени с бяла боя. Основната композиция
е нарисувана с тъмна (кафява и черна) боя, но мотивите й са кантовани
с бели точки, а по изключение - с бели линии. Въпреки разликата в
цветовото изпълнение, тези полихромни орнаментални композиции
са сходни по структура и иконография с местни образци. Фрагменти
от керамични съдове с полихромна украса са установени в няколко
раннонеолитни селища или съответните пластове в селищни могили в
Тракия: Ракитово, Капитан Димитриево, Пещерско, Черничево, Хисарско,
Казанлък, Азмак до Стара Загора, Караново, Новозагорско. Съдове с
такива форми, технология и орнаментация са характерни за керамичния
комплекс на раннонеолитната група Кремиковци, особено за нейната
източна зона, т. е. за Златишко-Пирдопското поле и конкретно за изцяло
проученото селище Чавдар, Пирдопско. Сред рисуваната керамика от
това селище полихромните съдове представят основната характеристика
на комплекса, който включва още съдове с бяла или тъмна украса.
Според иконографските и технологичните им белези, установените в
тракийска среда малобройни полихромно украсени съдове са “внос” от
група Кремиковци, а някои са вероятно и от самото селище Чавдар.
Съдове с тъмна украса от централнобалкански вид. Става дума за
класическите видове рисувана керамика, характерни за култура Старчево
и старчевоидните групи на Централните Балкани. Установени са съдове
със заоблени форми, обикновено дълбоки купи и купи, покрити с червена,
кафява или бледорозова до оранжаво-червена ангоба. Орнаментацията
с виненочервена, светлокафява или тъмнокафява боя е изпълнена в
иконографската система на старчевоидните културни групи. Фрагменти от
керамични съдове с тъмна орнаментация от централнобалкански вид са
установени в няколко раннонеолитни селища или съответните пластове
на селищни могили в Тракия: Капитан Димитриево, Пещерско, Казанлък,
Стара Загора-Азмашка могила: керамичен
Азмак до Стара Загора, Караново, Новозагорско. Като имам предвид капак с врязана и набодена, и инкрустирана
произхода на представения по-горе вид, предполагам, че описаната група украса. Ранен неолит, култура Караново І.

съдове в Тракия също е “внос” от група Кремиковци, където керамичният

вид, към който тя принадлежи, заема водеща позиция.
Съдове с тъмна украса от местен вид. Това са съдове, които по форма
и ангоба не се различават от характерната за култура Караново І керамика.
Те са орнаментирани обаче с тъмни бои. Мотивите и композициите,
доколкото изобщо се поддават на възстановяване, по-скоро копират
централнобалкански образци. Фрагменти от керамични съдове с тъмна
украса от местен вид със сигурност са установени в няколко раннонеолитни
селища или съответните пластове в селищни могили в Тракия: Капитан
Димитриево, Пещерско, Казанлък, Стара Загора-Окръжна болница. Без
съмнение съдовете са местна изработка, но в орнаментацията имитират
централнобалканската рисувана керамика, понякога само по цвят, в
други случаи и като мотиви. Това е и най-доброто доказателство, че
представените по-горе “вносни” съдове са приемани в тракийска среда
като белези на престиж. Явно поради трудности в доставянето на
оригинална централнобалканска керамика са правени опити на място за
нейното имитиране с цел акумулиране на престиж.
Съдове с украса в ракитовски стил. По форма са предимно дълбоки
купи и паници. Няколко цели форми и фрагменти от около 40 съда
произхождат от селището Ракитово, което се отнася към култура Караново
І. Орнаментацията е изградена от специфични мотиви, различни от тези
в Тракия, но показва добри паралели в Анатолия и конкретно в Хаджилар
V-ІІ. Съдовете явно са изработвани на място или в района на селището,
но стилът на орнаментацията издава имитиране на анатолийски Казанлък: дъно на керамичен съд с
врязано кръстовидно изображение.
образци. Механизмът на контактите с Анатолия е неясен, несъмнено е Ранен неолит, култура Караново І.

85
 свързан с движение на хора, но в изследвания тук аспект е важно, че в
живота на селището функционират имитати на “отвъдморска” керамика.
Притежаването и използването на такива отличаващи се керамични
съдове, освен всичко друго, представлява и носеща престиж “екзотика”.
Съдове-импорти в къснонеолитни селища. Такъв е случаят с
гърневиден съд с тъмнокафява орнаментация върху светлокафява ангоба,
фрагменти от който са намерени в периферията на голяма яма в селищната
могила Капитан Димитриево, Пещерско, отнасяща се към едноименната
последна фаза на късния неолит в региона. Според технологичните си
белези и вида на украсата съдът принадлежи на култура Акропотамос по
долното течение на Струма (крайните югозападни части на страната и в
днешна Северна Гърция). На фона на тъмната нерисувана керамика от
къснонеолитния период Капитан Димитриево донесеният отдалече съд с
рисувана украса несъмнено съдейства за престижа на притежателите си.
По такъв начин трябва да бъдат интерпретирани и малобройните съдове
с врязана и инкрустирана украса от къснонеолитната тракийска култура
Караново ІV, регистрирани в няколко селища на запад от нейния обхват,
т.е. на запад от линията Казанлък-Хасково. Фрагменти от такива съдове,
предимно паници с украса от двете страни, произхождат от Перущица
и Калугерово в западните части на Тракия, Бухово и София-Слатина в
източните части на Софийското поле.
Използване на съдове на предци. До пещта в къща от къснонеолитното
селище Елешница, Разложко е открит почти цял раннонеолитен
антропоморфен съд със сферично тяло и висока цилиндрична шия;
повърхността му е покрита с червена ангоба и е украсена с бяла боя.
Вероятно съдът е изкопан след повече от половин хилядолетие от
останките на съседното раннонеолитно селище. Поради липсващата
устийна част съдът едва ли е имал утилитарни функции, а поставянето му
в къснонеолитното жилище е акт на уважение към предците, което освен
всичко друго, носи и престиж за обитателите на тази къща.
Големи и двуетажни къщи. Логично е да се предположи, че мястото
на къщата в селището, нейната големина и вид са част от представата за
престижа на една личност или на цялото семейство. Без скучен анализ
на вложените материали и количество труд може да се твърди, че
изграждането и обитаването на големи къщи като тези от Слатина-София
и Капитан Димитриево, както и на двуетажни къщи като тези от Капитан
Димитриево и Караново е възможно само за носители на висок престиж в
неолитното общество, който явно е и изразяван чрез тези постройки.

Грижа за мъртвите. В Тракия са документирани около 75 неолитни

гроба и гробни комплекси. Всички те са открити в очертанията на
Ракитово: мотив и композиции в ракитовски стил.
селището - обикновено между къщите, понякога под пода на къщата
Ранен неолит, култура Караново І. или по периферията на селището. Погребенията са извършвани в малки

86
Елешница: керамичен съд с рисувана украса.
Ранен неолит, култура Караново І.

87

Калояновец: зооморфна дръжка от
керамичен капак с врязана украса.
Късен неолит, култура Караново ІV.
- регистрирани са ориентации на главата във всички посоки, може би със
Караново: зооморфен керамичен съд.
Ранен неолит, култура Караново ІІ.
88
гробни ями (в отделни случаи като такива са използвани боклучни
ями), почти винаги чрез трупополагане в свито (хокерно) положение -
предимно настрани (наляво или надясно) и значително по-рядко по гръб.
Изключенията са хокер по корем, седящ хокер, с изпънато тяло по гръб, с
изпънато тяло по корем. В селищната могила Караново, Новозагорско са
установени две гробни ями със значително количество скелетни останки
в неанатомичен порядък (колективно вторично погребване). Данни за
вторично погребване има и за някои единични гробове в междужилищно
пространство, към които трябва да бъдат присъединени и рядко срещащите
се отделно погребани черепи. Спорадична група са двойните гробове - на
възрастен индивид и дете. Кремацията е изключение. Ориентацията на
тялото в гроба явно не е регламентирана в неолитния погребален обред
слаб превес на сектора между запад и север. В селищата са погребвани
почти само деца и възрастни индивиди. Сред възрастните преобладават
жените. Гробове на хора на средна възраст почти липсват. Описаната
възрастова и полова характеристика може да бъде отражение на
религиозно-митологичната система - древните земеделци вероятно са
вярвали, че душите на починалите деца трябва да останат в селището, за
да се преродят по-скоро, а душите на някои заслужили възрастни членове
на общината трябва също да останат в селището, за да помагат на живите
си роднини. Основание обаче може да има и едно почти противоположно
 обяснение, според което в селището са погребвани хора с по-нисък
социален статус (главно деца и жени); носителите на по-висок статус са
погребвани по друг, изискващ повече усилия и внимание начин (извън
селището?). В гробовете е поставян съвсем беден погребален инвентар,
и то почти без изключение само при възрастните индивиди - обикновено
само един предмет (керамичен съд, костена игла, кремъчно оръдие)
и в много редки случаи - няколко (керамичен съд и хромел; манисто и
камък; костени игли и маниста; костени шила и каменна топка). Неолитни
некрополи в Тракия не са открити. Къде и как са погребвани останалите
стотици хиляди обитатели на областта през целия хилядолетен период
- проблемът остава открит както за Тракия, така и за цяла Югоизточна Любимец: глава на антропоморфна керамична
Европа. фигура. Късен неолит, култура Караново ІV.

Караново: глава на антропоморфна керамична Крън: глава на антропоморфна керамична

фигура. Късен неолит, култура Караново ІV. фигура. Късен неолит, култура Караново ІV.

89
Караново: паница с врязана и
инкрустирана, и рисувана украса.
Ранен халколит, култура Караново V.
 Каменно-медната епоха:
върхове на ранноземеделската
цивилизация в Тракия

Етапи в развитието на халколита. Моделът на халколитните културни Караново: керамична паница с врязана
украса. Ранен халколит, култура Караново V.
явления в Тракия, предложен от Георги И. Георгиев през 1959/1961 г.,
включва два последователни периода върху цялата територия на областта,
назовани също по съответните пластове на Карановската селищна могила
- Караново V (Марица) и Караново VІ, които са отнесени съответно
към ранния и късния халколит. Въз основа преди всичко на
орнаментацията на керамичните съдове, Хенриета Тодорова
обособява един преходен период между тях, обозначен
като Марица ІV и отнесен към средния халколит. Ян
Лихардус се придържа към двуделното периодизиране
на халколита, като материалната култура на т.
нар. степен Марица ІV причислява към периода
Караново VІ. От методическа гледна точка
двуделната периодизация изглежда по-
приемлива, защото отчита преди всичко
промяната на най-динамичния елемент на
древната материална култура - формата
и орнаментацията на керамичните
съдове. Териториалният обхват на
двата халколитни периода не може да
бъде достатъчно точно определен, но
е ясно, че през първия и голямата част
от втория материалната култура в най-
западните части на Тракия има много
централнобалкански елементи, а в края
на втория западният район е вече част
от преходната зона между двата големи
къснохалколитни културни комплекса на
Централните и Източните Балкани.
Преходът от неолитната към
халколитната култура в Тракия е плавен, за
което свидетелстват керамичните форми и тяхната
орнаментация. Критериите за началото на халколита
са намерени все пак в керамичния комплекс - появата
на орнаментираните с графит съдове като отражение на
появата на добива и обработката на медта. Въвеждането в
употреба на първия метал - медта, води постепенно до повишаване
на производствените възможности, до обогатяване на материалната

91

Караново: керамична купа с графитна украса.
Ранен халколит, култура Караново V.
92
култура и изобразителната дейност. Религиозно-митологичната система
и социалната структура също търпят значително развитие.
Керамични съдове. Халколитните керамични комплекси от Тракия
притежават една особеност, която ги прави лесно разпознаваеми - те
включват сравнително голямо количество керамични съдове, покрити
с блестяща сива графитна орнаментация. Причината за появата й
обикновено се търси в желанието за уподобяване на метален блясък
върху съдовете във времето на най-ранната металургия.
Раннохалколитният керамичен комплекс Караново V включва
сравнително малко характерни форми. Тялото на съдовете обикновено
е заоблено. Често се срещат полусферичните паници; част от тях са
сравнително дебелостенни, с по-светла повърхност и са покрити от
двете страни с врязана и инкрустирана с бяло вещество украса; други са
тънкостенни, по-тъмни и понякога покрити от двете страни с позитивна
графитна орнаментация. Лилиевидните паници са украсени отвън
обикновено с врязани и инкрустирани ленти тип стълбичка. Характерни
са и широките купи с почти прави стени в горната част, украсени със
снопове врязани линии и редове от ямички, инкрустирани с бяло вещество.
Дълбоките купи представят разнообразни варианти - с дъговидни или със
заоблено биконични стени; някои са покрити отвън с украса от врязани
и инкрустирани с бяло вещество линии, и ленти с пастозна червена
боя; други са орнаментирани само с графитни мотиви или са покрити
с графитна и инкрустирана украса. Срещат се и сферични гърневидни
съдове със слабо изразен среден ръб и съвсем ниска шия; тялото им е
Пловдив-Ясатепе: керамична паница с врязана
и инкрустирана украса върху вътрешната й
страна. Ранен халколит, култура Караново V.

93
 покрито с врязана и инкрустирана украса. В западните части на областта
се явяват обърнатоконични паници със сложно профилирана устийна
част, украсени с графит и червена пастозна боя. През първата половина
на периода някои съдове са поставени върху кухо столче, преобладава
врязаната и инкустираната орнаментация, допълнена понякога с червени
пастозни ленти. Позитивната графитна украса е характерна за целия

Караново: керамична купа с графитна украса.

Ранен халколит, култура Караново V.

период, но преобладава през втората му половина.

Къснохалколитният керамичен комплекс Караново VІ представя по-
разнообразни форми на съдове. Очевидна е тенденцията към изразена
биконичност. Украсата е нанесена по горната част на тялото - предимно
с графит, който почти винаги е фон на изпъкващи в негатив мотиви.
През ранните фази на периода продължава използването на врязана и
инкрустирана с бяло вещество орнаментация, предимно тип стълбичка.
През късните фази се появява украсата с мида и ноктената барботина.
Паниците са разлати - конично-конични или с прегънато устие, или пък
силно разлати с удебелен отвътре устиен ръб. Купите с висока горна
част най-често са цилиндрично-конични - горната част има съвсем слабо
изразена S-овидна профилация или пък е съставена от два цилиндрични
дяла с малка разлика във външните им диаметри. Купите с ниска горна
част са подчертано биконични. Срещат се и купи със заоблено тяло,
понякога с профилирана устийна част, но не са изключение и биконичните
купи, чийто среден ръб се намира в средата на тялото. Дълбоките купи
имат заоблено, слабо изразено биконично или цилиндрично-конично тяло;
в някои случаи устийната част е профилирана. Затворените гърневидни
съдове са често явление; имат обособена устийна част, а тялото е издуто

94
заоблено или слабо биконично. Срещат се затворени гърневидни съдове
с две вертикални срещуположни малки дръжки на шията и релефна
украса по цялото тяло. Пак за това време са характерни аскосовидните
съдове с една дъговидна дръжка. Между отворените гърневидни съдове
ще спомена големите хранилища с цилиндрично-конично тяло и капак с
дръжка.
Финалът на къснохалколитния керамичен комплекс в западните
части на Тракия (селищните могили Юнаците, Пазарджишко и Капитан
Димитриево, Пещерско) засега е слабо познат, но е ясно, че съдържа форми,
характерни както за долината на Марица, така и за централнобалканската
зона. Освен част от представения вече къснохалколитен формативен
спектър, често явление в преходната зона са биконичните гърневидни
съдове с две срещуположни дръжки, свързващи устието и най-широката
част на тялото, каните с биконично тяло и една вертикална къса дръжка
с израстък, удължените гърневидни съдове с две срещуположни
хоризонтални дъговидни дръжки. Графитната орнаментация е сравнително
рядко явление, но сред нея се срещат предимно позитивно изпъкващи
композиции.

Селище и постройки. Някои селища са укрепявани със землен вал

или ров и вал. Вероятно само отделни части от застроената площ имат Стара Загора-Азмашка могила: керамична купа
предварителна планировка. с графитна и релефна украса. Ранен халколит,
култура Караново V.
Халколитните селища на Азмашка могила до Стара Загора са оградени
в кръг със съществуващия още от предходната епоха глинен
вал, но вече с изградена върху него палисада.
Къснохалколитното селище на селищната могила
Драма-Мерджумекя, Ямболско, което възниква върху
ниско естествено възвишение, е заградено от три
страни с кръгов ров и нисък землен вал отвътре, а
от четвъртата, където склонът на възвишението се
спуска по-стръмно към заблатено пространство -
само с дървена палисада. Ширината на рова горе е

95
 Драма-Мерджумекя: лилиевидна керамична
паница с врязана и инкрустирана украса.
Ранен халколит, култура Караново V.

96
 Мечкюр: лилиевиден керамичен съд.
Късен халколит, култура Караново VІ.

около 6 м, а дълбочината му достига 2,70 м. Входът в заградената площ

е на югозапад - там ровът прекъсва на разстояние около 4,30 м. Къщите
вътре са построени сравнително близо една до друга и заемат средната
част на могилата. Между крайния външен ред къщи и рова остава
незастроена лента с ширина около 20 м. В централната зона на селището
има също празно пространство, нещо като площад.
По всяка вероятност изграждането на укрепителната система започва
в края на ранния халколит, а през късния са извършени значителни
подобрения и разширения, което не позволява точното обособяване на
ранния строителен период. Раннохалколитното селище е по-обширно
от това през късния халколит. Също има преднамерено незастроена
вътрешна зона.
Къснохалколитните селища върху селищната могила Долнослав,
Асеновградско също са били затворени в укрепителна система, може
би само от землен вал с палисада. Между застроеното пространство и
укреплението е оставена широка до 20 м незастроена лента, което напомня
на констатациите от Драма-Мерджумекя. Използването на незастроеното
пространство е проблем, който още не е намерил разумно обяснение, но
може би там са изхвърляни отпадъци или е прибиран добитъкът.
Халколитната архитектура в Тракия е по-слабо проучена,
публикуваните данни са сравнително малко. Всички постройки са
наземни. Използвана е предимно познатата от предходната епоха техника.
Стените са изграждани от набити в земята дървени (дъбови) колове,
преплетени с тънки (лескови) пръчки, а конструкцията е обмазвана от
двете страни с глина. В последните години обаче са получени данни и
за прилагането на глинобитна техника - стените на някои постройки са
правени от носеща дървена конструкция и трамбована глина (Седларе,
Мечкюр: гърневиден керамичен съд с графитна
Кърджалийско; Драма, Ямболско; Юнаците, Пазарджишко). Покривът е украса. Късен халколит, култура Караново VІ.

97
Мечкюр: керамична купа с графитна украса.
Късен халколит, култура Караново VІ.
Караново: керамична купа с капак с
врязана и рисувана украса.
Късен халколит, култура Караново VІ.
Караново: керамична паница с графитна украса.
Късен халколит, култура Караново VІ.
98
двускатен, покрит със слама или тръстика. Постройките в селищата са
използвани предимно като жилища, макар че в тях е извършвана също
и производствена дейност. Има данни, че поне през късния халколит са
съществували обособени култови постройки (Азмашка могила до Стара
Загора; Долнослав, Асеновградско). Както и през неолита, постройките
имат квадратен, правоъгълен или слабо трапецовиден план. Състоят
се от едно, по-рядко от две или три помещения. Халколитните жилища
обикновено са едноетажни, но вече има доказателства и за двуетажна
постройка (Драма, Ямболско).
Значителен брой раннохалколитни жилища са проучени при старите
разкопки на селищната могила Караново, Новозагорско, но информацията
за тях е останала почти непубликувана. Дългата ос е ориентирана в посока
север-юг, а подковообразната пещ със странични разширения отпред е
разположена пред северната стена, срещу входа. Някои постройки са
двуделни. Установени са следи и от “улици”. Новите разкопки в сектор
N-S потвърждават тези данни, но поради малката проучена площ цели
планове не са установени. Данните за къснохалколитното строителство,
добити при старите разкопки на селищната могила Караново, Новозагорско
са също почти непубликувани. Ориентацията на жилищата се запазва, но
мястото на пещта е вече в един от задните ъгли.
Раннохалколитните жилища от Азмашка могила до Стара Загора
са изградени в редици или са обособени в малки групи. Нямат единна
ориентация. Къснохалколитните селища съдържат до 20 постройки, но са
публикувани данни само за три от тях. Едната сграда е триделна с площ
над 100 кв. м, ориентирана е изток-запад. Преградните стени са покрити с
охра и са орнаментирани с червена боя. В нито едно от помещенията не
е установена пещ или хромелно съоръжение, в две от тях са установени
обаче глинобитни площадки. Големите размери на постройката,
централното й положение в селището и вътрешните й особености
позволяват да се мисли за нейното нежилищно използване. В същото
селище е проучена още една много голяма постройка, двуделна, с площ
Караново: керамичен гърневиден съд с две
дръжки и набодена украса.
Късен халколит, култура Караново VІ.

99

Драма-Мерджумекя: керамична купа с
врязана и инкрустирана украса.
Късен халколит, култура Караново VІ.
Караново: керамичен съд с графитна украса.
Късен халколит, култура Караново VІ.
100
около 170 кв. м. Ориентирана е север-юг. Стените отвътре са покрити с
охра и са орнаментирани с бяла боя. Пещ и хромелно съоръжение не са
установени. Към следващото селище се отнася една голяма къща с площ
около 80 кв. м, ориентирана север-юг. Входът й е на южната страна, а в
североизточния ъгъл се намират пещта и хромелното съоръжение.
В раннохалколитния пласт на селищната могила Драма-Мерджумекя,
Ямболско са проучени останките на над 60 жилища с площ от 24 до 40
кв. м и по изключение едно с площ 94 кв. м. Ориентирани са север-юг или
изток-запад, имат правоъгълен или слабо трапецовиден план и са винаги
едноделни. Изградени са с традиционната техника, но само в посочената
голяма постройка има данни за вътрешни подпори на двускатния покрив.
В почти всички жилища са установени пещи. В къснохалколитния пласт
са установени останки от поне 27 едноделни жилищни постройки.
Ориентирани са от север-юг до северозапад-югоизток. Имат правоъгълен
или слабо трапецовиден план. Използвана е предимно традиционната
строителна техника, но с тръстикови стъбла за плета на стените и за
покрива. Събрани са данни, че някои стени са изграждани с дървена
носеща конструкция и трамбована глина. Стените на някои къщи са
украсени отвътре с червена боя. Специфична особеност е плитката, но
широка яма под дървения под на всяка постройка - вероятно предимно за
изолация, а понякога и като място за съхраняване на продукти (мазе?).
Една от къснохалколитните постройки в Драма по всяка вероятност е
двуетажна. Горният етаж има две помещения и куполна пещ в едното.
В раннохалколитния пласт на селищната могила Ясатепе в Пловдив
е установена едноделна сграда (20 кв. м), използвана като работилница
за производство на сечива. Разчистени са подовете на поне още четири
едноделни правоъгълни жилища с площ между 30 и 50 кв. м, ориентирани
север-юг. Пещите се намират в централната им част.
 Съобщава се за малко жилище с площ 12 кв. м и вход от юг в
раннохалколитния пласт на селищната могила при Злати трап (Мечкюр)
до Пловдив. На пода е установено малко огнище, както и ръчна каменна
мелница с няколко керамични съда край нея. На около един метър от
жилището е проучена друга малка постройка, за която се предполага,
че е служела за склад на хранителни припаси, поставени в керамични
съдове.

Стопанство. Богатата материална култура от каменно-медната епоха Мечкюр: триделен керамичен съд.
Късен халколит, култура Караново VІ.
в Тракия е най-доброто свидетелство за икономическия просперитет
на региона. В основата му лежи успешното земеделие и скотовъдство,
както и нарасналите възможности за използване на продуктите на двата
основни поминъка. Появява се и трети важен стопански отрасъл.
Рудодобивът и металургията са водещите нововъведения на
епохата. Основният район на разпространение на използваните през
халколита оксидни медни руди лежи северно от Стара Загора. Най-
многобройни рудни разработки са установени в местността Ай бунар,
където добивът започва още в началото на ранния халколит. Рудодобивът
се извършва чрез нагряване с огън и бързо охлаждане с вода на рудната
жила, последвано от допълнително механично разтрошаване с каменни
чукове и рогови инструменти. Следите от по-сетнешната обработка
на рудата са крайно ограничени; между тях са и останките от една
раннохалколитна пещ за топене на мед в периферията на селищната
могила Окръжна болница в Стара Загора. Във всеки случай медните
предмети са отливани, а след това са дооформяни чрез изковаване. В
производството на медни изделия през халколита са набелязани няколко
етапа. През първия са произвеждани само дребни предмети - игли, шила,
маниста, висулки. През втория започва производството на по-масивни
медни оръдия, но в тях се влага ненужно голямо количество метал - напр.
клиновидните брадви. През третия етап предметите са изработвани Караново: керамичен съд с графитна украса.
от минимално необходимото количество мед, производителността им Късен халколит, култура Караново VІ.

101
 е висока, разнообразието на видовете оръдия се увеличава - клинове,
брадви-клинове, брадви-чукове, копия, шила, игли, длета, както и
украшения. В края на халколита започва четвъртият етап, който се
характеризира с универсализиране на функциите на оръдията - появяват
се напр. брадвите-тесли. Ролята на металургията за халколитната култура
в Тракия е значима, но още не е достатъчно изследвана.
Технически средства. Развитието на стопанството е задължително
свързано с нови или усъвършенстване на използваните вече технически
средства, както и със съответните технически умения.
Обикновено причините за стопанския напредък през тази епоха в
Тракия се търсят в появата на медните сечива. При невъзможност от
по-нататъшно използване те явно са били претопявани, а не изхвърляни
като другите оръдия, но все пак установеният им засега брой не позволява
да се мисли, че са изиграли “революционна” роля в живота на древните
земеделци и скотовъдци. Още повече те са използвани предимно в
дърводобива и дървообработването, които не са водещи поминъци. Смята
се, че медните оръдия имат около 30 пъти по-висока производителност от
огладените каменни. Но трябва да се има предвид, че затъпяването на

Караново: керамични съдове.

Късен халколит, култура Караново VІ.

Старозагорски минерални бани: гърневиден

керамичен съд с две шии и две дръжки, украса от
ямички и охра. Късен халколит, култура Каранво VІ.

102
острието им при работа става много по-бързо, отколкото при каменните
сечива, и е необходимо ново заточване. Може би първите истински
медни оръдия са брадвите-тесли, които се появяват едва на финала на
халколита. Както показват резултатите от проучванията на халколитни
некрополи от днешна Североизточна България, медните предмети са по-
скоро белег на престижа на техните собственици.
Продължават дискусиите около група конични керамични предмети със
средни размери, които имат дупка на върха на конуса и гъсто надупчена
повърхност. Обикновено се определят като цедилки (цедки). Изказани
са и други предположения, които ги свързват с получаването на млечни
продукти (на сирене или на масло) или пък с произвеждането на дим за
прогонване на комари и други насекоми. “Огнената” хипотеза като че ли
има най-големи шансове да обясни приложението на тези предмети.
Експериментите показват, че когато един такъв коничен предмет се постави
така, че пламъците на малък огън да влизат през отворената му основа,
те излизат със значително по-голяма сила през тесния горен отвор. Така
концентрираният пламък, благодарение на засмуквания през дупчиците
въздух, достига значително по-висока температура от пораждащия го
огън. Приложението на тези керамични “горелки” остава неизяснено, но би
могло да бъде много широко, включително и в металургията на медта.
Засега стои открит проблемът за вида и характера на използваните през
халколита транспортни средства. Проучването на животинските костни
останки свидетелства, че още в края на неолита някои говеда (крави,
волове) са използвани като теглителна сила - за оране с примитивно рало
и/или за пренасяне на тежки материали (напр. дървета за строителство
или огрев, глина и камъни за строителство). Същото с пълна сила се
отнася и за халколита. Основният въпрос в случая е свързан с появата
на колелото и съответно на каруцата. Като халколитен е публикуван
един малък керамичен модел на колело с главина от селищната могила
Биково, Новозагорско, но той по-скоро трябва да се отнесе към ранната
бронзсва епоха, за която тези модели са характерни. Липсата на такива
модели обаче не означава, че ранните земеделци в Тракия не са
познавали колелото и каруцата. Няма модели и на шейни или на други
предполагаеми траспортни средства. Докато за подвижните скотовъдци
от ранната бронзова епоха каруцата е равнозначна на дом, за уседналите
земеделци тя е само техническо средство и не би следвало да се очаква
включването й в религиозно-митологичната система и изобразителната
дейност. Такъв е случаят със сечивата и другите използвани технически
устройства. Извършването на строителна дейност в значителен обем,
особено през халколита, изисква пренасянето от по-малко или по-голямо
разстояние на съответното значително количество строителни материали, Караново: керамични съдове с релефна украса.
което е трудно мислимо без транспортни средства на колела. Късен халколит, култура Караново VІ.

103
Юнаците: пръстеновиден керамичен
аскос с графитна украса.
Късен халколит, култура Караново VІ.

104
 Култови предмети и практики. Както и през предходната новокаменна Долнослав: керамичен аскос с графитна украса.
Късен халколит, култура Караново VІ.
епоха, религиозно-митологичната система и нейната богата обредност
през каменно-медната епоха са неделимо свързани с профанната
стопанска дейност на ранните земеделци, което означава, че развитието
на стопанството и йерархизирането на егалитарното общество по това
време създават нови предизвикателства пред религиозно-митологичната
система, която трябва адекватно да инкорпорира иновациите в
стопанството и обществото.
Женски антропоморфни съдове. Към тази група трябва да бъдат
причислени и аскосите. Появяват се през ранния, но макар и много редки,
стават характерни за късния халколит. Аскосите са “полегнали” неголеми
асиметрични съдове с една дръжка, която започва от устието и завършва
в задната част на съда. Устието е косо отрязано, т. е. е пригодено за
изливане на течности. Представени са с два варианта. Малка част от
известните в Тракия аскоси са украсени, и то с графитна орнаментация.
Антропоморфният характер на тези съдове е забелязан едва след
намирането на внимателно моделирани къснохалколитни екземпляри,
включително и от селищната могила Долнослав, Асеновградско. Задната
част на тези съдове е двуделно оформена и те приличат на лежаща
по корем (в “жабешка” поза) женска фигура с вдигната нагоре и назад
глава (устийната част). Засега украсата не се поддава на тълкуване и не
може да помогне при интерпретацията. Ако се съди по формата им, тези
съдове са могли да бъдат използвани за обредно изливане на течности от
“женското” тяло, т. е. в обредни действия във връзка с раждане в най-общ Юнаците: антропоморфен керамичен съд.
смисъл (на дете, на реколта). Късен халколит, култура Караново VІ.

105

Драма-Мерджумекя: глава на антропоморфна
керамична фигура. Ранен халколит,
култура Караново V.
106
Антропоморфна пластика. Основният иконографски вид на
раннохалколитната пластика обхваща статуетки от глина, които
представят изправено женско тяло, с плътно долепени или слабо
разтворени крака, схематично обозначени ръце и лице. Обикновено
горната половина на фигурите е плоска, слабо извита напред. Ръцете са
показани като заоблени разширения или като добре изразени израстъци.
Врязаната украса е обичайна - от кръста надолу, а понякога и в областта
на гърдите. Колекцията от селищната могила Яса тепе в Пловдив включва
статуетки със заоблен ханш, тясна талия, заоблена гръдна част и кръгла
глава със схематично лице, оформено от две конкавни полета. Краката са
слабо разтворени, а долу са конични, без стъпала; вулвата е маркирана
релефно; бюстът е показан с релефни пъпки, в отделни случаи е врязано
V-образно “деколте”; понякога местата на ушите са отбелязани с една или
две дупчици. Украсата от врязани успоредни наклонени или хоризонтални
линии започва под кръста и покрива изцяло краката; в някои случаи върху
задните части са врязани спирали.
Вторият раннохалколитен иконографски тип включва рядко срещаните
седящи женски изображения, моделирани от глина. Статуетката от
селищната могила Пазарджик е класически пример за тази група пластики.
Представя седяща на дисковидно столче жена, вероятно бременна. Тазът
и рамената й са прекомерно разширени. Бюстът е малък, а гърбът е
моделиран реалистично. Краката са долепени. Ръцете са поставени на
корема. Главата е ромбична, със схематично релефно лице, маркирано
с нос и очи; на мястото на устата са направени няколко плитки ямички.
Фигурата е представена облечена: маркирано е “деколтето”, очертан
Пазарджик: антропоморфна керамична
фигура с врязана и инкрустирана украса.
Ранен халколит, култура Караново V.

107

Драма-Мерджумекя: антропоморфна керамична
фигура. Късен халколит, култура Караново VІ.
108
е и долният край на облеклото, което достига коленете, но е показан и
половият триъгълник. Покрита е с врязана украса, която акцентира върху
бюста, корема и таза, както и върху задните части; включва ромбични
мотиви и спираломеандри. Позата на тялото и ръцете, както и врязаните
знаци позволяват интерпретиране на статуетката като изображение на
богинята Майка.
Мъжките изображения от глина са сравнително рядко явление в
ранния халколит. Винаги са фрагментирани. Лицето е моделирано по-
реалистично и без съмнение носи портретни черти; представени са
всички анатомични елементи, в повечето случаи ушите са пробити с една
или по-често с две дупчици. С усложняване на социалната организация
значителна роля в обредно-митологичния комплекс получава племенният
вожд, който вероятно има вече и жречески функции. Двата аспекта в
дейността му са явно вече неразделими и вероятно се проявяват в
убеждението, че в определен момент на годишния цикъл племенният вожд
е и съпруг на богинята Майка. Поради това мъжките статуетки могат да се
считат за конкретни портретни изображения на висши представители на
ранноземеделското общество.
Раннохалколитната култура представя и някои силно стилизирани
антропоморфни образи. От селищната могила Караново, Новозагорско
произхождат две плоски керамични пластики, които представят силно
стилизирано изправено и почти неразчленено антропоморфно тяло, в
което се различават два крака и триъгълна глава. Фигурите не са украсени,
Долнослав: антропоморфна керамична фигура.
Късен халколит, култура Караново VІ.

109

Дядово: антропоморфна керамична фигура.
Късен халколит, култура Караново VІ.
Долнослав: глава на антропоморфна керамична
фигура. Късен халколит, култура Караново VІ.
Караново: антропоморфна керамична фигура.
Ранен халколит, култура Караново V.
110
но са маркирани очите и може би пъпът.
Тези изображения може би ще помогнат за интерпретацията на т. нар.
канапета от късния халколит, които всички изследователи “заобикалят” в
проучванията си. Имат дълго масивно заоблено тяло, което е двулицево
- в двата края завършва с “плочка” с формата на току-що представените
антропоморфни фигури.
Къснохалколитните изправени женски фигури от глина се срещат често.
Тялото е моделирано реалистично (задните части са слабо разширени,
коремът е голям) или схематично (приблизително цилиндрично). Ръцете
са представени като израстъци, а главата и лицето са схематични
(понякога ушите са отбелязани с по няколко дупчици, а под устата е
нанесена редица от ямички). Само някои фигури са украсени с прости
врязани мотиви или е означен половият триъгълник.
Много често през късния халколит в Тракия се явяват женски фигури-
бюстове със схематична глава и лице, израстъци-ръце и цилиндрично
тяло.
Ролята на статуетките, представящи седяща на столче женска фигура,
нараства през късния халколит. Седящите фигури са моделирани отделно
от четирикракото столче с облегало. Тялото е слабо излегнато назад.
Представени са бюстът, поставените на корема ръце и долепените крака.
Обикновено фигурите са неукрасени, но една пластика от селищната
могила Дядово, Новозагорско е покрита изцяло с врязана и инкрустирана
украса. Най-изящен представител на тази група е една статуетка от
селищната могила Долнослав, Асеновградско. Главата й е заоблена,
с малка “шапчица” отгоре, ръцете са поставени на корема. От лицето
релефно са маркирани очите и носът. Фигурата е покрита с кремава
ангоба, а лицето е украсено с успоредни хоризонтални черти, нанесени с
червена боя. В края на късния халколит в западните части на Тракия, вкл.
в селищната могила Юнаците, Пазарджишко се появяват седящи женски
фигури, които са моделирани заедно с “трона” си, което е влияние от
централнобалканската зона. Там се стига в много случаи до почти пълно
сливане на богинята със стола-трон. Това поставя важния въпрос, дали
многобройните “столчета”, открити в къснохалколитни пластове в Тракия,
са били винаги свързани със седяща върху тях статуетка на богинята
Майка или пък в много случаи са имали самостоятелна роля в култовите
практики. Семантичното сливане на “трона” и богинята започва още през
късния неолит и по всяка вероятност този процес продължава и през
халколита, което дава шанс на хипотезата за самостоятелната роля на
“трона” като репрезентант на богинята Майка.
Към седящите статуетки се отнася и една особена пластика от
селищната могила Чаталка, Старозагорско. Представя схематична
седяща женска фигура с изпънати крака, върху които е било моделирано
малко съдче; ръцете на статуетката са поддържали това съдче, а лицето
Юнаците: антропомофна керамична
композиция (“майка с дете”).
Късен халколит, култура Караново VІ.

Яворово-Чаталка: антропоморфна керамична

фигура с детско изображение на гърба.
Късен халколит, култура Караново VІ.

Долнослав: керамично столче.

Късен халколит, култура Караново VІ.

111
 Долнослав: антропоморфна керамична
фигура. Късен халколит, култура Караново VІ.

112
й е вдигнато нагоре. На гърба на фигурата е моделирано малко дете,
ръцете на което обхващат шията на майката, а краката му се опират на
хълбоците й. Седящи женски статуетки с някакъв съд на коленете се
свързват с ритуал за измолване на дъжд. В този смисъл представената
фигура може да се интерпретира като изображение на богинята Майка и
нейния плод.
Изправените мраморни статуетки са явление на късния халколит.
Първият иконографски тип обхваща тези със схематично моделирано
тяло, разграничено в три дяла - глава, гърди и долна част. Главата е
овална, понякога с малка “шапчица” отгоре или странични разширения-
уши. В редки случаи са очертани бадемовидни очи, както и уста, а носът е
релефен. Средната част на тялото е ромбична (включва и скръстените на
корема ръце), а долната част - обърнатоконична. Краката са разграничени
с вертикална врязана линия, означен е и половият триъгълник. Вторият
иконографски тип включва значително по-прецизно изработени статуетки.
Главата е овално оформена, лицето е представено по-пълно - релефен
нос, врязани бадемовидни очи със зениците, врязана уста с ямички под
нея. Ушите са показани чрез странични разширения с по три-четири
дупчици. Гръдната област е третирана по-реалистично, представени са
ръцете, свити в лактите и сложени на корема. Често пъти е маркиран и
бюста. Долната половина на тялото е обърнатоконична, краката най-долу
понякога са обособени, а нагоре са разделени само с врязана линия.
Чрез врязване е показан и половия триъгълник. Мраморните фигури
повтарят в значителна степен иконографията на моделираните от глина
женски изображения от същото време и без съмнение представят същия
персонаж. Използвани са вероятно и по подобен начин в обредите.
През късния халколит се среща още една голяма група изображения,
но изработени от кост, които почти напълно повтарят иконографията на
мраморните. Това са т. нар. плоски костни идоли, които имат по-малки
размери и вероятно са носени като амулети. Те повтарят структурата
на тялото на мраморните от първия иконографски тип - обособени
са главата, гръдната област и долната част. Главата е заоблена или
многоъгълна. С ямички са представени очите, с резки - устата, под
нея е нанесена обикновено редица от ямички, ако е обозначен, носът
е релефен. Почти винаги ушите са маркирани в краищата на лицето
с няколко дупчици. Средната част на тялото е ромбична, в двата й
края понякога е пробита по една дупчица, т. е. този дял на фигурата
включва свитите и поставени на корема ръце. Долният край на тялото
има обърнатоконична форма с почти винаги очертан полов триъгълник.
Понякога върху статуетките е нанесена и допълнителна украса от ямички.
В отделни случаи в дупчиците на ушите са поставени медни халки, на
шията - медна торква, на талията - меден колан и на долната част на
Караново: антропоморфна мраморна фигура.
краката - обков от медно фолио. Стремежът към реализъм, в значителна Късен халколит, култура Караново VІ.

113
 Старозагорски минерални бани:
мраморна антропоморфна фигура.
Късен халколит, култура Караново VІ.

114
степен ограничен от материала, се наблюдава в съвсем слабия, но все
пак постигнат релеф на седалищните части, а също в обозначаването
на пъпа и лумбалните ямички. Смисълът на тези статуетки се разкрива
от най-просто изработените, най-грубите екземпляри. Те имат формата
на най-изящните, но върху тях е означен само половия триъгълник. Явно
този белег определя знаковата им функция. Няма съмнение, че плоските
костни фигури, чийто брой е значителен, са изображение на богинята
Майка и са носени като амулети за плодородие.
Къснохалколитният двоен “плосък костен идол” от селищната Казанлък: двоен костен идол.
Късен халколит,
могила Казанлък е единствен по своята иконография в Тракия. По двете култура Караново VІ.
половини на костна пластина са оформени мъжка и женска фигура, като
главите им са в двете срещуположни части на изображението, телата им
са частично представени и са свързани така с долните си части, че цялата
композиция представя коитус. Явен е пожелателният подтекст за брачен
съюз на богинята и нейния партньор. Пластиката вероятно е свързана със
семейната обредност.
Подобен по иконография с основната група “плоски костни идоли”, но
по-малък по размери и изпълнен от златно фолио амулет, е намерен в
района на Поморие. С две дупчици са маркирани очите, по една дупчица
има и в краищата на ромбичния дял, а краката долу са разделени. Може
би фигурата е била пришита към дреха. Караново: плоски костни идоли.
Късният халколит внася значително разнообразие в иконографията на Късен халколит, култура Караново VІ.

115
Пазарджишко, Първомайско, Кошарица,
Капитан Димитриево: златни амулети.
Късен халколит, култура Караново VІ.

116
мъжките фигури, които се разпознават ясно заради задълбочаващата се
тенденция към представяне на портретни черти на лицето. Количеството
на намерените глави на мъжки статуетки се увеличава значително.
Явно е, че мъжките персонажи, претворени в тези изображения,
придобиват нарастваща роля в социалната и обредната система на
къснохалколитните земеделци. Почти всяко проучвано селище от този
период представя мъжка фигура. Тенденцията към излизане от канона на
двете конкавни полета при моделиране на лицето господства напълно. За
разлика от женските, почти всички мъжки образи подсказват представяне
на конкретни персонажи с особеностите на техните лица. Устата е почти
винаги показана, а често под нея в хоризонтална линия са нанесени
няколко плитки ямички, които може би са специфичен белег за лица с висок Ветрен: глава на антропоморфна керамична
социален ранг. Такава украса имат и женските статуетки, интерпретирани фигура. Късен халколит, култура Караново VІ.
като образи на богинята Майка. А това подсказва, че изобразяваните
мъжки персонажи са имали най-висока роля в нейния култ. Със същите
статуетки на богинята са и аналогиите, които намират дупчиците по двете
уши на повечето портретни мъжки глави от това време. Очите и носът
им са моделирани реалистично, понякога са показани веждите и миглите;
някои фигури имат брада и коса. Между най-добрите образци от тази
група къснохалколитни изображения могат да бъдат посочени главите
от селищните могили Диня и Чаталка, Старозагорско, Драма, Ямболско,
Караново, Новозагорско и Капитан Димитриево, Пещерско.

117
Диня: глава на
антропоморфна керамична фигура.
Късен халколит, култура Караново VІ.

118
Долнослав: глава на голяма
антропоморфна керамична фигура.
Късен халколит, култура Караново VІ.

119

Габарево: антропоморфен керамичен съд.
Късен халколит, култура Караново VІ.
120
При разкопките на селищната Рачева могила до Ямбол са намерени
две големи седящи мъжки фигури с протегнати напред ръце. Главата на
едната е запазена, лицето е моделирано сравнително реалистично. Части
от такава фигура произхождат от селищната могила Драма-Мерджумекя,
Ямболско. В селищната могила Долнослав, Асеновградско са открити
фрагменти от голяма изправена мъжка фигура. Главата е реалистична,
очите са обозначени с парчета от мидени черупки, ръцете са били
протегнати напред. Всички тези пластични изображения са изработени от
глина с голямо количество растителни примеси, имат големи размери и
по тези белези се отличават от останалите антропоморфни образи.
Къснохалколитната изобразителна дейност включва и кухи фигури,
които във висока степен повтарят структурата на човешкото тяло. Те стоят
по-близко до пластиката, отколкото до антропоморфните съдове. Попадат
в две групи: с изцяло моделирано тяло и с подвижна глава-капак.
Първата група е представена с фигурата от селищната могила
Старозагорски бани. Тя има много големи размери и две лица. На всяка
от страните е моделирано схематично лице с по няколко дупчици по двете
му страни-уши, а също и скръстени на корема ръце. Двулицевата глава
завършва отгоре с обща “шапчица”. Краката са масивни и разделени.
Двуликата фигура представя съчетание в едно тяло на мъжки и женски
персонаж - върху едната страна с две пъпки е маркиран бюст, други полови
белези по тялото не са означени. Изображението легитимира вероятно
представата за неделимостта на богинята Майка и племенния вожд-жрец
в отговорността им за осъществяване на природния и социалния цикъл.
Във всички случаи на фигури от втората група е запазен един от двата
дяла на изображението. От селищната могила Габарево, Казанлъшко
произхожда кухо тяло на мъжка фигура с фалос-тръбичка. Лявата
ръка е положена на корема, а дясната достига до фалоса. През корема
минава колан, към който над задните части на фигурата е прикрепена
тясна дълга “престилка”. Краката са къси и масивни. Фигурата явно е
използвана в обред, при който наливаната в нея на течност изтича през
фалоса-тръбичка. Вероятно обредът е свързан с есенната сеитба -
оплождането на богинята Майка. Голямата част от намерените подвижни
глави-капаци от кухи антропоморфни фигури имат схематизирани черти
на лицето и представят мъжки персонажи. Главата от същата селищна
могила Габарево е сравнително реалистично моделирана и се отличава
с нарисуваната с червена боя на челото диадема. Лицето на главата от
селищната могила Михайлово, Старозагорско е моделирано като широка
овална маска с дупчици в краищата, релефен нос, врязани елипсовидни
очи и ямички под носа.
Към кухите антропоморфни фигури трябва да се добави още една
група къснохалколитни женски изображения. Тялото им е схематично, със
заоблена конична или с удълженосферична форма, ръцете са показани
Старозагорски минерални
бани: двулицев керамичен
антропоморфен съд.
Късен халколит,
култура Караново VІ.

117
 като кухи израстъци в адорация, главата е плътна, със схематично лице,
понякога е показан и бюстът. Лицето е маркирано от релефен нос, врязана
уста и редица от ямички под нея, както и от дупчици в местата на ушите.
Богинята Майка вероятно е показана бременна, а по тялото й преминават
вертикални ленти от врязани линии, които символизират потоци вода.
Статуетките от описаната група са участвали вероятно в обреди за
измолване на дъжд. Може би са заливани с вода, т. е. подобното да
предизвика подобно. Ако фигурите действително представят бременната
богиня Майка, тези обреди имат място в решаващ за житната реколта
момент от последния етап на нейното развитие (през пролетта).
Регистрирани са и многобройни екземпляри от т. нар. стъпални
костни идоли. Изработени са от стъпални животински кости чрез слаба
допълнителна намеса. На по-тесния край на костта чрез изтриване е
придадена тристенна призматична форма. Най-късият от трите ръба
представя носа. Теменната част е загладена, а тилната плоска. На мястото
на ушите са пробити по една или две дупчици. Изображенията напомнят
силно стилизирано изправено човешко тяло. Вероятно са носени като
амулети.
Срещат се и сравнително големи Т-образни антропоморфни фигури,
изработени от голяма кост. Имат разширена горна част (глава), тясна
средна част (шия) и камбановидно разширена долна част (тяло). По
периферията са снабдени с няколко дупчици - за медни халки (по главата)
и за пришиване към дреха (по тялото).
Тежести за стан със знаци. В къснохалколитни селища са намерени
плоски керамични тежести за стан със знак или знаци, врязани върху
едната широка страна под отвора за връзване на нишките от основата на
платното. Върху няколко такива находки от селищната могила Караново,
Новозагорско е врязан висящ, незатворен отдолу триъгълник, понякога с
къса вертикална резка вътре в долния му край или пък ромб с вписан в
него кръст. И двата знака са явни женски символи. Върху тежести за стан
от други селища (напр. от селищната могила Старозагорски минерални

122
Долнослав: куха антропоморфна
керамична фигура. Късен халколит,
култура Караново VІ.

Караново: антропоморфен керамичен съд.

Късен халколит, култура Караново VІ.

Караново: керамични тежести за тъкачен
стан, с врязани знаци.
Късен халколит, култура Караново VІ.
124
бани) е представена четиристранна шестовърха фигура, която напомня
двойна брадва, но с допълнителни израстъци нагоре и надолу в мястото
на дръжката. Изображението може да се тълкува и като пчела или
пеперуда. И трите интерпретации насочват към кръга от символи на
богинята Майка. При това знакът върху тежестта от Старозагорски бани
е представен над друг знак, който може да бъде оприличен на бичи рога
- съчетанието на лабрис и бичи рога е символ на брачен съюз на богинята
и нейния партньор. Специфичният знак върху тежести за стан намира
точни паралели със знак върху гърдите или корема на къснохалколитни
статуетки, напр. от селищните могили Караново и Загорци, Новозагорско,
Габарево, Казанлъшко и други. Представените знаци придават
антропоморфен характер на тежестите за вертикален тъкачен стан и
ги свързват с богинята Майка. Идентифицирането им с богинята не е
учудващо. Тежестите имат много висок семантичен статус в древното
мислене, защото изпъват нишките, върху които се тъче платното. А
тъкачеството в древната традиция е асоциирано с акта на творението,
с непрестанната творческа дейност на богинята Майка, която превръща
дивото (в случая - вълната) в културно (в случая - платно).
Антропоморфни амулети. От халколитната селищна могила
Драма-Мерджумекя, Ямболско произхождат малки кръгли или ромбични
керамични плочки с трапецовиден израстък с две дупчици. По аналогия
с къснохалколитни кръгли златни предмети с широка дупка в средата от
днешна Североизточна България и тези от Драма могат да се интерпретират
като антропоморфни амулети, схематично представящи богинята Майка.
Тази интерпретация намира подкрепа в друга група керамични амулети от
същата селищна могила, които имат ромбична форма.
Малък къснохалколитен златен антропоморфен амулет с широка
дупка в средата произхожда от селищната могила Капитан Димитриево,
Пещерско. Златните амулети в Тракия засега са изключение.
Култови масички. Раннохалколитните култови масички имат три или
четири крака, най-често вписан резервоар и често носят зооморфни черти
- по горния ръб на резервоара е моделирано протоме на овен или козел.
Украсата на външните стени е врязана и често инкрустирана с бяло.
Срещат се и ниски четирикраки масички с равна горна повърхност.
От раннохалколитния пласт на селищната могила Яса тепе в Пловдив
произхожда тристранна култова масичка с една по-къса страна,
полувписано легенче и протоме. Има масивно тяло със зооморфни
белези, особено в задната му част. Отпред тялото е слабо заоблено и
там е било моделирано издигащо се над легенчето протоме с белези
на коза. Крачетата на масичките от тази група са плътни и сравнително
ниски. Тялото е покрито с врязана и бяло инкрустирана орнаментация.
Отпред е моделирана кръгла конвексна апликация, очертана с окръжност,
по-навътре е нанесена втора, концентрична, а центърът и на двете е
маркиран с малка набодена ямичка; по стените с кербшнит са представени Драма-Мерджумекя: керамичен амулет с врязана
украса. Късен халколит, култура Караново VІ.
два мотива от наклонени ленти тип стълбичка, по горната част на задните
крачета със същата техника са нанесени две обърнати една към друга
силно извити дъги; композицията е обособена отгоре и отдолу с по
една врязана хоризонтална линия. Зооморфната глава е моделирана
схематично, с тристранна форма и заострена муцуна, а задната страна
е конкавно извита, за да се оформят рогата; очите са набодени ямички,
а над тях с резка вероятно е показана основата на рогата; по шията е
моделирана изпъкналост (брада?).
Една раннохалколитна масичка от селищната могила Капитан
Димитриево, Пещерско е четиристранна с вписано легенче и протоме.
Легенчето е дълбоко, а крачетата - сравнително къси и плътни. Тялото
носи явни зооморфни белези: четиристранно е, но със заоблени ъгли,

125

Пловдив-Ясатепе: керамична култова масичка.
Ранен халколит, култура Караново V.
Драма-Мерджумекя: керамична култова масичка.
Ранен халколит, култура Караново V.
126
задните крачета са вертикални, а предните - слабо разтворени надолу.
Протомето, реалистично моделирано над предната страна, представя
глава на овен (или козел?) - с резка е маркирана устата, очите и ушите
са релефни, рогата са масивни, силно извити надолу и настрани, вписват
се в горния ръб на предната стена. Високо на задната стена е направена
къса хоризонтална опашка. Украсата, която покрива цялото тяло, вкл. и
главата, е нанесена с врязани линии. Челната страна на главата е украсена
с няколко вписани обърнати напред V-елемента, от които в двете посоки
следват успоредни резки, предаващи естествените гънки по рогата. Под
протомето, в средната част на стената, са представени няколко вписани V-
елемента. Четирите ъглови части са орнаментирани еднотипно с мотиви,
съставени от многобройни вписани, силно извити дъги; надолу мотивът
обхваща и част от крачето. Четирите мотива се допират и заедно с V-
образния отпред покриват стените и горната част на крачетата.
През късния халколит най-разпространени са правоъгълните
четирикраки масички с равна горна повърхност; на една от страничните
дълги плоскости са врязани две очи с форма на удължени полуелипси,
чиято права страна е отдолу. Очи с подобна форма са често явление
върху къснохалколитните статуетки на богинята Майка. Представеният
вид култови масички потвърждава връзката между тези предмети и култа
към богинята.
Между познатите по тип култови масички от къснохалколитния пласт
на селищната могила Драма-Мерджумекя, Ямболско са и две с двуделно
легенче. Масивното тяло на едната има зооморфен вид. Отгоре са
моделирани две еднакви по големина и допиращи се плитки кръгли
легенчета. Другата е също специфична по формативните си белези:
четиристранна с вписано двуделно легенче, поставена върху четири ниски
плътни крачета. Украсата отвън е врязана. През всяка стена преминава
една хоризонтална тясна лента тип стълбичка, по горния ръб на стената
са нанесени къси резки, същият вид орнаментация е нанесен и по долния
ръб на стената в разстоянието между крачетата. По околния ръб на двете
малки легенчета също е нанесена украса от къси резки.
От къснохалколитния пласт на Азмашка могила до Стара Загора
Капитан Димитриево: зооморфна керамична култова
масичка. Ранен халколит, култура Караново V.

127
Стара Загора-Азмашка могила: керамична култова
масичка. Ранен халколит, култура Караново V.
Караново: част от зооморфна култова масичка.
Късен халколит, култура Караново VІ.
128
произхожда тристранна култова масичка с вписано легенче, една
по-къса страна и протоме в срещулежащия ъгъл. Стените са високи,
а крачетата - съвсем ниски и плътни. Протомето е обърнато навън, с
масивна шия и двустранно схематично лицево изображение на малката
антропозооморфна глава. Орнаментацията е нанесена с тънки врязани и
инкрустирани линии. Публикувано е и протоме от друга подобна масичка от
същия пласт. То има къса шия и ниска широка глава. Носи антропоморфни
белези: лицето е моделирано схематично чрез две плоскости, в краищата
на които с по няколко дупчици са отбелязани ушите, с врязани линии са
очертани бадемовидни очи и вежди над тях, с широка резка е маркирана
устата, по шията са нанесени няколко резки, в основата на шията чрез
“стълбичка” е отбелязано V-образно деколте. Всички врязани елементи са
бяло инкрустирани. Горната повърхност на главата е плоска.
През късния халколит се срещат трикраки жертвеници с плитко
легенче в горната равна повърхност и издигащо се над един от ъглите
антропозооморфно изображение.
Зооморфни съдове. През халколита зооморфните съдове се срещат
значително по-често. Променя се и концепцията за тяхното моделиране.
В някои случаи горната част на главата им е подвижно капаче, а в
останалите - главата - капаче за отвора, липсва (вероятно не са имали
такова). Достигналите до нас цели зооморфни съдове са обаче малко.
В раннохалколитния пласт на селищната могила Окръжна болница в
Стара Загора е намерен съд със зооморфно тяло. Представя стоящо на
четирите си крака едро животно - бик. Масивната му глава е отворена
отгоре. На муцуната са представени релефен нос и отворена уста-чучур,
очите са маркирани с кръгли ямички, ушите имат по-скоро антропоморфен
 Караново: керамична култова
масичка с антропоморфно
изображение. Късен халколит,
култура Караново VІ.

Драма-Мерджумекя: керамична
култова масичка с две легенчета.
Късен халколит, култура Караново VІ.
Габарево: зооморфен керамичен съд. вид, включително и заради пробитите по тях дупчици. Коремът на
Късен халколит, култура Караново VІ.
животното е увиснал, а гръбнакът е показан чрез релефна лента. Гърбът
и краката са покрити със сложна графитна орнаментация. Зооморфният
съд представя бик, който е мислен като основна хипостаза на мъжкото
начало и съответно като съпруг на богинята Майка. Ако се съди по
миниатюрните пробити удебеления в горната част на краката и отпред
на гърдите, съдът е окачван на тънки нишки. Вероятно е пълнен частично
с вода, която е изливана върху земята - символично е осъществяван акт
на зачеване на новата житна реколта или е поставяно началото на новия
природен цикъл.
По-малък по размери е един къснохалколитен съд от селищната могила
Габарево, Казанлъшко. Тялото стои на четири къси крака, отворената
шия сочи нагоре - явно е имал глава-капаче. Тялото и отчасти краката
са покрити с релефни конични пъпки. Маркирана е и къса опашка. Съдът
явно представя овен - символ на мъжката оплождаща сила.
Къснохалколитен зооморфен съд-бик произхожда от селищната могила
Кирилово, Старозагорско. Животното е стъпило на краката си, отворът е
направен на челото. Очите са релефни. Гърбът на животното е оформен
реалистично. Двете страни на тялото са украсени с по една врязана и
инкрустирана с бяло вещество спирала.
В къснохалколитния пласт на селищната могила Караново,
Новозагорско е открит керамичен съд, представящ видово неопределяемо

130
Стара Загора-Окръжна болница:
зооантропоморфен керамичен съд с графитна
украса. Ранен халколит, култура Караново V.

131

Св. Кирилово: зооморфен керамичен съд
с врязана и рисувана украса.
Късен халколит, култура Караново VІ.
Старозагорски минерални бани:
зооморфен керамичен съд.
Късен халколит, култура Караново VІ.
132
животно с голяма глава. В основата изображението е почти квадратно, с
четири ниски крачета. Върху главата-капак в релеф са представени носът
и очите. Задната част на главата и тялото са украсени с редуващи се
излъскани и огрубени ленти, разделени с по една врязана и инкрустирана
с бяло вещество линия, която изпъква върху червените стени на съда. В
основата на шията преминава също една такава бяла линия.
Последната група от съдовете, които представят изправени
четирикраки животни, е тази на таралежовите изображения. Намерени
са няколко такива къснохалколитни съда. Тялото им е заоблено и е гъсто
покрито с конични налепи. Представена е и шията, която завършва с
отвор. Вероятно не са имали глава-капаче. Таралежът също е мислен
като символ на мъжката оплождаща сила.
Към късния халколит трябва да се отнесе и един малък съд на лежащо
животно от Плоска могила, Старозагорско, което е може би лъв, но главата
липсва. Палеозоологични изследвания свидетелстват, че макар и само
като екзотично животно, лъвът е обитавал днешните български земи по
време на каменно-медната епоха.
Съдовете-птици са сравнително редки. Къснохалколитен съд от
селищната могила Съдиево, Новозагорско представя яребица; горната
страна е заоблена и украсена с врязвания от мидена черупка. Моделирана
е ниска цилиндрична шия, но съдът вероятно не е имал глава - капаче.
Подобен по форма съд, но с украса от врязани линии е открит и в селищната
могила Колена, Старозагорско. Къснохалколитен съд от селищната могила
Руманя, Новозагорско представя стилизирана водоплаваща птица.
Тялото е оформено като симетрична купа с неотделим капак; настрани
излиза цилиндрична, сравнително дълга шия, която не е имала глава-
капаче. Съдът носи украса от нарези с мидена черупка.
Към зооморфните съдове се отнасят и два къснохалколитни “ритона”
Караново: зооморфен керамичен съд.
Късен халколит, култура Караново VІ.

133

Плоска могила: куха зооморфна керамична
фигура с графитна украса. Късен халколит,
култура Караново VІ.
134
с форма на рог на бик в естествени размери. Имат дъговидна дръжка,
която свързва двата вътрешни края на предмета. Украсени са с червени
рисувани пръстени. Произхождат от селищната могила Старозагорски
бани.
Съдове със зооморфни изображения. По вътрешната
страна на къснохалколитни широко разлати паници са рисувани
спираломеандровидни змиевидни мотиви, както и са представяни
спираловидни релефни змиевидни мотиви. Добри примери са регистрирани
в селищната могила Капитан Димитриево, Пещерско. Предвид женската
символика на съда, изобразената в него змия, символ на мъжкото начало,
би трябвало да маркира брачен акт. Вероятно тези керамични съдове
са използвани в обреди за дъжд по принципа “подобното предизвиква
подобно”.
В селищната могила Старозагорски бани е намерен къснохалколитен
гърневиден съд с две малки срещуположни дръжки, релефна и графитна
украса. По най-широката му част е врязан фриз от шест животни с рога.
По едната половина две животни са в ход надясно и едно наляво, по
другата половина - две са едно срещу друго, а зад дясното едно е в ход
надясно. Подробният анализ би бил много интересен, но тук само ще
отбележа, че съдът пак има отношение към обредите за предизвикване
активността на мъжкото начало, т. е. към обредите за дъжд.
Пинтадерите са сравнително рядко явление в халколитната култура.
Имат кръгла основа и конична дръжка. Врязаните по основата композиции
Старозагорски минерални
бани: керамичен съд с врязани
животински изображения. Късен
халколит, култура Караново VІ.

135
 Караново: керамична принадлежат към два основни вида - спирала или концентрични
пинтадера с врязани
знаци. Късен халколит, окръжности. Знаците с ъгловата форма, врязани по долната страна на
култура Караново VІ. една голяма къснохалколитна пинтадера от селищната могила Караново,
Новозагорско бяха интерпретирани преди години като най-древната
писменост. Разположени са в четири сектора, получени от две пресичащи
се под прав ъгъл линии.
Модели на жилища и куполни пещи. Керамичните халколитни модели
на жилища представят двата основни вида постройки - двускатна колиба
и постройка с вертикални стени и двускатен покрив. В зависимост от
големината им те имат кръгъл отвор по цялата си дължина или пък са
кухи, понякога с кръгли отвори в стените. В някои случаи пластично са
предадени някои строителни елементи, главно пресичащите се при
върха греди на фронтона, които излизат над билото. С врязани линии по
покрива и стените са показани също конструктивни особености. Моделите
на жилища трябва да се свържат с култа към домашния дух-охранител,
който явно е мислен в образа на змия.
Моделите на куполни пещи са характерни за халколита, особено за
късните му етапи. Имат приблизително подковообразна форма, която
включва и неголяма площадка пред отвора. Сводът на пещта е заоблен
и понякога е украсен с врязани линии. Моделите на пещи са изоморфен
Съдиево: керамична
образ на богинята Майка, представена чрез нейната утроба. Добри
пинтадера. примери предлагат селищните могили Караново, Новозагорско и Драма,
Късен халколит,
култура Караново VІ.
Ямболско.

Светилища. През халколита се появяват светилища, включително и

в рамките на някои селища. Фрагменти от стени със сложна полихромна
украса са открити в селищната могила Караново, Новозагорско и
в Азмашка могила до Стара Загора. Сгради с обредни функции са
установени и в селищната могила Долнослав, Асеновградско: върху стена
на една постройка се е намирало релефно лице, бадемовидните очи на
което са нанесени с боя. В края на халколита, вероятно след приключване
на живота на последното селище там, върху селищната могила Драма-
Мерджумекя, Ямболско е построено съоръжение, което се тълкува като
култово, като светилище или олтар. Основата представлява издигнат
над околната повърхност подиум от глина, северната страна на който
преминава в стена с височина около 2 метра. От запад и изток подиумът
е фланкиран от по една глинена вана. Наклонена платформа от юг има
ролята на вход към подиума.
От късния халколит са два керамични модела на светилище от
селищната могила Старозагорски бани. Единият модел е моделиран
върху висок кух подиум с украса от висящи графитни триъгълници по
него; “светилищният комплекс” се състои от сграда с двускатен покрив,
фланкирана от две високи кухи колони с фуниевидно разширение отгоре.

136
Другият модел е подобен, но без подиум, а страничните колони са плътни.
Пак от това време е и керамичен модел на светилище от селищната могила
Драма-Мерджумекя, Ямболско. Представлява ниска и широка постройка
с двускатен покрив, с отворена към обширна площадка предна страна.
Покривът и задната страна са украсени, по двете плоскости на покрива са
направени по 4 отвора. Целият модел е поставен на 4 ниски крачета.
В къснохалколитни селища са установени керамични олтарчета,
имащи форма на фронтонна фасада на постройка, вероятно на светилище.
Изображения са врязани и често инкрустирани обикновено върху двете им
страни. Върху една находка от селищната могила Съдиево, Новозагорско
са моделирани антропоморфни охранители. Тези олтарчета са вероятно
умалени копия на светилища.

Общество. Егалитарното общество на ранните земеделци и

скотовъдци в Тракия не дава особени признаци на вътрешни промени през
ранния халколит. По-различна е ситуацията през късния халколит, когато
в североизточната част на Балканите стават видими редица белези на
йерархизиране в рамките на по-малки или по-големи общности. Класически
пример за това е Варненският некропол в днешна Североизточна
България, който свидетелства за подчертана социална йерархия,
доказателства за каквато от другите части на страната реално липсват.
Появата на тази йерархична структура в североизточните български земи
може да бъде обяснена като защитна реакция на земеделското общество
срещу засилващия се демографски натиск на инфилтриращите се на тази
Долнослав: фрагмент от стенна мазилка с рисувано
територия степни групи. В основата на това йерархизиране в системата антропоморфно изображение. Късен халколит,
на егалитарното общество основна роля явно продължава да играе култура Караново VІ.

137
 Старозагорски минерални бани:
керамичен модел на светилище.
Късен халколит, култура Караново VІ.

Старозагорски минерални бани:

керамичен модел на светилище.
Късен халколит, култура Караново VІ.

138
 Караново: керамичен жертвеник.
Късен халколит, култура Караново VІ.

Драма-Мерджумекя: керамичен модел

на светилище с врязана украса. Късен
халколит, култура Караново VІ.

139

Съдиево: керамичен алтар.
Късен халколит, култура Караново VІ.
Караново: рогов скиптър.
Късен халколит,
култура Караново VІ.
140
личният и групов престиж.
През късния халколит в Тракия контактът със степните номади
е ограничен, поради което белезите на социална стратификация в
материалната култура не са така изявени. Все пак каменните скиптри
от Драма, Ямболско и Ръжево, Пловдивско, и особено роговия скиптър
от Караново, Новозагорско са знаци за някои промени в обществената
структура. Към тази група трябва непременно да бъдат добавени медните
украшения и сечива, както и много редките в Тракия златни апликации и
амулети - всички те са носители на престиж.
Друг белег за тези промени е появата през късния халколит на широко
разлати паници, орнаментирани отвътре със свастиковидна композиция
с централен мотив. Както е логично, срещат се повече на север от Стара
планина, но се явяват и в Тракия, напр. в селищните могили Юнаците,
Пазарджишко, Капитан Димитриево, Пещерско и Азмашка до Стара
Загора. Появата на орнаментална украса с изявен централен мотив се
счита като признак за някакъв вид социална стратификация.
Без съмнение, промените в къснохалколитното общество са много
по-значителни от това, което се отразява в материалните останки, а е
необходимо и подробно изследване на тази проблематика. Засега без
особена възможност в това отношение е извличането на информация
за жреческото съсловие. Появата на обособени светилища предполага
и специализирана жреческа група, която да ги обслужва. Към нея
принадлежи и “племенният вожд-жрец”. Неясна остава и ролята на
металурга, чиято дейност неминуемо е приемана от обществото за
изключително престижна. Въпросите са много повече от отговорите.
Грижа за мъртвите. В Тракия са намерени само няколко халколитни
гроба. Един раннохалколитен скелет на възрастна жена в хокерна позиция
е проучен в селищната могила Окръжна болница в Стара Загора. В
периферията на селищната могила Чаталка, Старозагорско са установени
няколко къснохалколитни гроба със скелети в хокерно положение; в един
случай погребалният инвентар е огърлица от мидени черупки, а в друг -
каменна тесла. Халколитни некрополи досега в Тракия не са открити.
По-особен е случаят с установените човешки останки сред
разрушените къщи на последното къснохалколитно селище на селищната
могила Юнаците, Пазарджишко, което е изгоряло в унищожителен
пожар. В разрушените жилища са намерени 29 скелета на мъже, жени
и деца на възраст до 10 - 12 години с различна ориентация и поза, а в
междужилищното пространство са открити още 10 скелета в поза хокер
и три черепа. По цялата проучвана площ са установени отделни кости от
още 20 души. Обитателите на селището са станали жертва на насилие
и тяхната смърт е настъпила с опожаряването и разрушаването на
жилищата. Скелетите в тях не показват никакви следи от погребален
обред, а хокерите са погребани набързо и без гробен инвентар, направо в
рушевините, без гробните ями да бъдат вкопани в нивото, на което е било
изградено селището. Стара Загора-Берекетска могила: златна гривна.
Ранен халколит, култура Караново V.
Скелетите в жилищата лежат върху пода, често в неестествена поза
като белег за агония, затрупани от падналите при стаховития пожар
стени, тавани и покриви. Дори част от костните останки са обгорели. Явно
нападението върху селището е извършено през нощта, като е започнало
със запалването му от всички страни. Някои негови обитатели са загинали
от пожара в къщите си, други са излезли и са оказали съпротива на
нападателите. Както показват антропологичните изследвания, част от
излезлите са загинали от оръжието на нападателите - констатирани са
счупени лицеви кости, шийни прешлени, черепи, дупка от медна брадва в
череп, луксации на ръце. Именно те, поради това че труповете им са били
видими, са могли да бъдат погребани набързо от оцелелите, с частично
спазване на обредността, но без гробен инвентар. Така е приключил
животът на едно селище в Тракия от размирното време на прехода към
бронзовата епоха.

Драма-Мерджумекя: седяща
антропоморфна керамична фигура.
Късен халколит, култура Караново VІ.

141
Драма-Мерджумекя:
антропоморфна керамична
фигура. Късен халколит,
култура Караново VІ.

142
 Заключение
Раннната бронзова епоха в Тракия:
общество и култ

Етнокултурни промени, предизвикани от постепенно проникване

на степни номади от североизток, от южноруските степи, слагат край
на продължилото повече от две хилядолетия еволюционно развитие на
културата в източната и централната част на Балканския полуостров. Най-
рано, в края на V хилядолетие пр. Хр. изчезват от историческата сцена
къснохалколитните селища от днешна Североизточна България, а след
това и тези в Тракия. Планинските области на засегнатия регион показват
видима трансформация на материалната култура към раннобронзов
тип. В Тракия пришълците донасят своя номадски начин на живот, който
вероятно по принуда е възприет и от част от местното население. За един
период от няколкостотин години животът в Тракия е засвидетелстван
предимно чрез могилни гробове. Следите от временните селища вероятно
отдавна са разрушени от ерозията и обработката на земята. Причините,
които довеждат до една такава значителна трансформация на начина на
живот, а с това и на религиозно-обредната система, трябва да са били
много въздействащи и комплексни. Те се търсят, вероятно успешно,
в климатични промени, свързани с повишаване на средногодишните
температури в северното полукълбо и с това до значително засушаване
поне на южните части на огромната евразийска степ на север от Черно море.
Засушаването предизвиква постепенна инфилтрация на степни групи на
юг, на територията на развитите земеделски култури около Долния Дунав
по времето на късния халколит. Климатичните промени, които засягат и
земите на юг от Долния Дунав, съчетани със степните мигранти и техните
големи подвижни стада, разрушават икономическата база на уседналите
къснохалколитни земеделци и скотовъдци в Тракия. Вероятно част от
тракийските земеделци се оттеглят на запад, към централнобалканската
зона, други може би са принудени да трансформират начина си на живот
с оглед природните промени и заедно със степните групи да станат
полуномади в родината си.
През втората половина на ІV хилядолетие пр. Хр. природно-
климатичните условия в Тракия започват да се нормализират. Отново се
появяват постоянни селища - както върху изоставените от дълго време
селищни могили, така и на нови места. Обитателите им познават вече
бронза и го използват за изработване на сечива. Връщането на живота
върху могилите, техниката на строителство на къщите, както и формата
на някои керамични съдове (напр. паниците) подсказва, че част от
Стара Загора-Берекетска могила: аскосовиден
носителите на ранната бронзова култура в Тракия са наследници на керамичен съд с набодена и инкрустирана
халколитната цивилизация, че и след няколкото номадски столетия на украса. Ранна бронзова епоха І, култура Езеро А.

143
 това място те още не са загубили част от традициите си.
Развитието на ранната бронзова епоха от втората половина на ІV до
началото на ІІ хилядолетие пр. Хр. преминава през три етапа, означени
като Езеро А, Михалич и Свети Кирилово. В западната част на Тракия
културата на ранната бронзова епоха, наречена Юнаците, също е
представена с три етапа.
Археологически проучвания на останки от селища от ранната
бронзова епоха на по-широка площ са предприемани на селищните могили
Караново, Езеро и Дядово, Новозагорско, Крън, Казанлъшко, Разкопаница,
Пловдивско и Юнаците, Пазарджишко, както и на плоския некропол при
Берекетска могила до Стара Загора. Разкопки на други селища (Златна
ливада, Старозагорско и Михалич, Свиленградско), култови съоръжения
(Драма-Мерджумекя, Ямболско и Черна гора, Чирпанско) и надгробни
могили, вкл. и в района на Раднево (енергиен комплекс Марица-изток)
носят още значителна информация. Много от резултатите на всички тези
разкопки са само частично публикувани. Като имам предвид, че акцент на
тази книга са ранните земеделски култури в Тракия, тук ще разкажа само
за някои аспекти на културата и култа през ранната бронзова епоха в този
Трояново, Черньова могила: сребърни и златни
накити. Ранна бронзова епоха І, култура Езеро А.
регион, главно по проучвания от последните години.
Именно при проучванията през последните няколко години като че ли
изведнъж изпъкна културно-икономическият подем през третия
етап на ранната бронзова епоха в централните и източните части
на Тракия (наречен култура Св. Кирилово), който ще представя чрез
примери от четири негови аспекта - къщи, обществени постройки, култови
съоръжения и погребални обичаи. Доскоро познавахме най-добре и
обръщахме внимание предимно на интересните керамични форми от
този етап, които се характеризират от чашите със заоблено тяло, скосено
устие и изтеглена нагоре дръжка с израстък; понякога този израстък е
моделиран като зооморфна глава. Пак от този етап са много красивите
чаши тип Троя - с удължено, често изострено отдолу тяло и две изящни
срещуположни дръжки, които в някои случаи излизат над устието. Чашите
тип Юнаците са също много атрактивни - тялото им е биконично, изострено
отдолу, с висока разширяваща се устийна част и една лентеста дръжка,
изтеглена нагоре. Понякога са украсени. Богатството на керамичните
форми, за описанието на които би било нужно още много място, е
значително в сравнение с предходните етапи на ранната бронзова епоха и
само по себе си представя просперитета на Тракия на фона на Балканите
през последните столетия на ІІІ хилядолетие пр. Хр. Но този просперитет
има много други и по-важни измерения.

Поне през последните фази от развитието на култура Св. Кирилово

селищната могила Караново, Новозагорско заема важна позиция в
обществено-икономическата структура на Тракия. За това свидетелстват

144
и съществувалите върху могилата няколко големи абсидни къщи,
успоредни една на друга, с абсидите на север. Едната от тях доминира
като размери не само там, но и на Балканите през този период.
Постройката има силно удължен план с абсидно извита северна къса
стена. Ориентирана е в посока север-юг, с едва забележимо отклонение
към северозапад. Изгоряла е при пожар, като по-силно са изпечени
останките в западната й половина - това вероятно се дължи на силен
източен вятър в момента на пожара. При пожара са добре изпечени
разрушените останки на част от западната стена и значителна част от
тавана.
Къщата има следните размери: дължина (север-юг) 26,78 м, ширина
(изток-запад) 8,26 м. Стените й са изградени в характерната за тази епоха
техника - плет, измазан дебело от двете страни с глина. Използвани
са предимно кръгли дъбови стълбове с диаметър 8 - 14 см, но също и
разцепени на две по-дебели дървета. Изплетената с тънки лескови
пръчки дървена конструкция включва 160 стълба. Измазана е с жълта
глина. Дебелината на стените в запазените части е около 20 - 22 см.
Източната, южната и западната стена на постройката са прави, а
северната е очертана като силно извита, почти полукръгла абсида. Езеро: керамична паница с врязана и инкрустирана
Постройката е разделена чрез две напречни стени на три помещения. украса. Ранна бронзова епоха ІІ, култура Михалич.

Северното помещение е оградено от абсидата и крайните северни

дялове на източната и западната стена. Дължината му по оста на къщата е
5,37 м. Междинната южна стена е масивна. Подът му е направен от жълта
глина, но е силно неравен, няма следи от каквото и да било съоръжение.
Оставам с впечатлението, че помещението е използвано за животни, от
които са останали неравностите, но фосфатните проби не потвърждават
това предположение.
Централното помещение е най-голямо и има дължина по оста на
къщата 15,56 м. Южната му стена не е цялостна, достига до една пещ
на запад; пещта е отоплявала и южното помещение на постройката.
Подът на това помещение е направен от сравнително дебел пласт жълта
глина. Замазван е допълнително, на някои места дебело. Западната му
половина е равна, а източната е коритообразно извита. В северозападния
ъгъл на това помещение се намира голямо огнище с приблизително
четиристранна форма с размери 1,80 х 1,60 м. Изградено е от жълта
глина с примеси от дребни камъчета. След като става негодно от
употреба, в непосредствена близост до него, в централната северна
част на помещението е изградено ново огнище с четиристранна форма и
размери 2,00 х 1,60 м. В югоизточния ъгъл на помещението се намират
останки от две зърнохранилища, изградени на място от глина. Първото е
овално с размери 1,20 х 0,80 м. Второто е кръгло, с диаметър при основата
около 60 см. Куполната пещ се намира на прехода от централното към
южното помещение, пред източната стена, с отвор към запад. Формата на

145
Езеро: миниатюрен керамичен съд с капак.
Ранна бронзова епоха ІІ, култура Михалич.
Езеро: антропоморфен керамичен
гърневиден съд с две дръжки.
Ранна бронзова епоха ІІІ, култура Св. Кирилово.

147
Медникарово: керамична паница с
врязана украса(вътрешна страна).
Ранна бронзова епоха ІІ, култура Михалич.
Медникарово: керамична паница с
врязана украса(външна страна).
Ранна бронзова епоха ІІ, култура Михалич.
148
основата й е подковообразна, с размери около 1,80 х 1,60 м.
Южното помещение е също правоъгълно, дължината му по оста на
къщата е 5,95 м. Подът му е направен от сиво-кафява глина и е наклонен
към юг. В помещението не са установени съоръжения.
Покривът на постройката е бил двускатен - по оста на пода са
установени поне три дупки от по-дебели стълбове.
Както тази, така и съседните две постройки са използвани като
жилища. Ако се съди по останките от съоръжения, керамични съдове и друг
инвентар, жилищна функция има преди всичко централното помещение,
което е и защитено от студения северен вятър чрез абсидното помещение.
Централното помещение е мястото за целодневно обитаване и за
приготвяне на храната. Северното абсидно помещение остава с неясни
функции и макар че произходът на тази архитектурна форма е свързан
с овцевъдството, отрицателните фосфатни проби не ми позволяват
да предположа със сигурност използването му като кошара. Южното
помещение е слабо отоплявано през зимата, но все пак е обърнато на
юг и вероятно има хранилищни функции. Тази и съседните къщи имат
необикновено големи размери и явно са принадлежали на фамилии с
най-висока позиция в ранното елитарно общество.
Почти три хилядолетия след като къснонеолитните обитатели на
ниската селищна могила Крън, Казанлъшко я напускат, носители на
култура Св. Кирилово влагат значителни усилия в използването на това
място. Цялата могила отгоре е подравнена и е направена своеобразна
настилка от силно трамбована глина с камъчета. В северната част на
това пространство възникват постройки, чиято функция предстои да бъде
изяснена, но най-вероятно са жилищни. След тяхното непреднамерено
или преднамерено събаряне, в централната част на могилата е издигната
голяма постройка с обществени функции. Тя има абсиден план.
Дългата ос е ориентирана много точно в посока север-юг, абсидата е
на север. Размерите на постройката са: дължина (север-юг) 18,20 м и
ширина (изток-запад) 10 м. Стените - три от тях са прави, а северната е
извита в добре изразена абсида, са изградени в традиционната техника
- набити в земята дъбови стълбове с плет около тях, а цялата дървена
конструкция е обмазана двустранно с глина. Има обаче и една особеност,
която се среща за първи път в Тракия - западната дървено-глинена
стена е изградена с видимо по-тънки стълбове, но е дублирана отвън
с каменна стена от речни и ломени камъни без спойка. Входът е на
източната стена. Вътрешното пространство не е разделено. Направен е
тънък глинен под. В центъра на постройката, който е и геометричният Могила: гърневиден съд с дръжка и израстъци.
център на цялата могила, на пода е изградено голямо огнище от Ранна бронзова епоха І, култура Езеро А.
глина. Преди началото на строежа е извършена строителна
жертва - останките от нея включват плитка яма,
пълна със заоблени, приблизително сферични
камъни (известни като “чукалки”), едностранно
изгладени камъни от ръчна мелница, фрагменти от
керамични съдове и животински кости. Пред абсидата
отвътре, в симетрично разположени спрямо нея плитки
ями, са открити три керамични съда, в два от които
е извършено погребване на новородено или
дори на недоносен плод. Третият (източният)
съд е празен. Между сравнително
немногобройните керамични фрагменти,
на пода е намерена задната половина
на изключително прецизно изработен
каменен скиптър с дупка за дръжка.
Около постройката са открити още
няколко жертвени ями.
Представената сграда е
единствената, която съществува по
това време върху селищната могила. С
нея приключва животът на това място.
В построяването й е вложено специално
внимание, особено що се отнася до
каменната стена, която трябва да защитава
сградата от запад, от където на това място в
долината идват най-силният вятър, дъжд и сняг.
Вътрешното й устройство и инвентар също показват,
че постройката има обществени функции, вероятно

149
Драма: керамична кана със
скосено устие и врязана украса.
Ранна бронзова епоха ІІІ, култура Св. Кирилово.
Караново: керамична кана с дъговидна дръжка.
Ранна бронзова епоха ІІІ, култура Св. Кирилово.
150
свързани с упражняването на властта на протоцаря-жрец. Той може би
има жилище в селището непосредствено на запад от селищната могила,
където се откриват останки от същото време. Много близо на север от
могилата се издигат стръмно склоновете на Стара планина, а на юг се
открива панорамна гледка към долината чак до склоновете на Средна
гора. На няколко километра на юг, върху селищната могила Казанлък
съществува по същото това време голямо светилище с кръгов ров - то
може би е култовият център на целия район и вероятно владетелят на
сградата от Крън е и главният жрец в него. Би могло да се предположи
още, че представената сграда е “резиденция” на владетеля на Долината.
Светилища, които включват кръгов ров с голям диаметър, се появяват
за първи път през третата фаза на ранната бронзова епоха в Тракия.
Тогава върху напуснатата повече от две хилядолетия преди това
раннохалколитна Юрганджийска селищна могила при Коньово,
Новозагорско е направен кръгов ров - рондел. Съоръжението има
диаметър около 40 м и обхваща най-високата част и част от южната
половина на могилата. Има наклон на юг. Разликата във височината на
най-високата и най-ниската му точка е около 1,5 м. Ронделът има две
фази на използване. През първата е изкопан ров с остро трапецовидно
напречно сечение и дълбочина поне в южната част около 3 м. Пак там
дъното му е широко повече от 70 см. Ширината горе на южната част на
съоръжението е поне 4 м. Изкопаната пръст е изнесена извън могилата.
В процеса на използване долната част на рова се запълва, което освен
на антропогенна намеса, се дължи и на климатични фактори. Всички
части на рондела, отворени към северозапад, север и североизток са
подложени на сравнително бързо разрушаване. В случая това се отнася
особено за горната третина на стените на рова, която е оформена в
раннохалколитния културен пласт. За да бъде спрян или ограничен този
процес, след като почти половината от дълбочината на рова е била вече
запълнена, предприето е укрепването на видимите горни части на стените
чрез изграждането на каменен “кожух”. “Кожух” е направен вероятно и по
двете стени на съоръжението. Използвани са ломени, предимно плочести
камъни. Най-долният ред е изграден от по-едри камъни, следващите
нагоре поне още 7 - 8 реда - всеки следващ с отстъп навън, са от по-малки
камъни. Регистрираната височина на “кожуха” е около 1,70 м. След този
наложителен “ремонт” ширината на рова горе поне в тази част става около
5,5 - 6 м, а на дъното - около 2,5 - 3 м (при дълбочина около 1,70 м). В рова
са установени многобройни останки от обредна дейност - фрагментирани
съдове, камъни от ръчна мелница, животински кости.
През периода на използване на рондела във вътрешността му се
отлага културен пласт с дебелина до 35 - 40 см. Дали там съществуват
структури, засега остава неясно.
Съоръжения, подобни на описаното и от същия период на ранната
бронзова епоха, са проучени през последните две десетилетия на още
две места в Тракия.
Типологически много близък до този от Коньово вероятно ще се окаже Караново: керамичен “чайник”.
ронделът върху селищната могила Мерджумекя до Драма, Ямболско. Ранна бронзова епоха ІІІ, култура Св. Кирилово.

151
Езеро: гърневиден керамичен съд с фуниевидна
шия и две дръжки. Ранна бронзова епоха ІІІ,
култура Св. Кирилово.

152
Св. Кирилово: керамична чаша тип Св. Кирилово.
Ранна бронзова епоха ІІІ, култура Св. Кирилово.

153
Караново: керамични канички със скосено устие. Могилното селище възниква през ранния халколит върху ниско естествено
Ранна бронзова епоха ІІІ, култура Св. Кирилово.
възвишение, но животът там продължава и в началото на късния халколит.
През третия етап на ранната бронзова епоха върху могилата е изкопан
ров, който загражда слабо овално пространство с диаметри 38,5 и 41,5
м, с остро трапецовидно напречно сечение, с ширина горе от 3,8 м (в
най-високата част) до 1,8 м (в най-ниската част) и дълбочина съответно
от 3 м до 1,2 м. Съоръжението обхваща част от най-високия и част от
северозападния дял на могилата, съответно е наклонено към северозапад,
като разликата във височината на двете крайни точки е 4 м. В най-високата
част е оставен вход с ширина 3,60 м. Ровът е изпълнен с материални
останки от обредна дейност - фрагментирани и цели керамични съдове,
изпечени късове от стенна мазилка, пластични изображения, тежести за
стан, животински кости и т. н.
Ронделът при Черна гора, Чирпанско е най-големият от известните
досега в Тракия. Направен е през третия етап на ранната бронзова
епоха върху ниско естествено възвишение, като заема високата му
част и северозападните му склонове. Основният дял на комплекса има
неправилна овална форма с диаметър около 40 м. Към него от северозапад
е изкопан втори дъговидно извит ров, краищата на който се свързват с
рондела в две диаметрално противоположни точки. Напречният профил
на рова е остро трапецовиден, дълбочината му варира от 3,20 до 4,50
м, ширината му горе е от 3,50 до 4 м, а на дъното - около 40 - 50 см.
Повърхността на съоръжението е наклонена към северозапад, като
разликата във височината на източния и западния му край е около 3 м.
Влизането е ставало вероятно през дървен мост на южната страна. В
очертанията на рондела са установени поне няколко вкопани структури,

154
а пълнежът на рова е изпъстрен с останки от обредни действия - цели
и натрошени керамични съдове, тежести за вретено и стан, модели на
колело, животински кости.
И трите кръгови рова са запълнени с насип, който съдържа както
натрошени (вкл. и на място), така и цели керамични съдове, също тежести
за стан и вретено, животински кости и други предмети. Във вътрешността
на последните две представени съоръжения са установени само отделни
вкопани структури, но с култово използване.
Светилища с кръгов ров от култура Св. Кирилово са разкопани и на
селищните могили Веселиново, Ямболско и Казанлък, но по време на
теренните проучвания не са били разпознати като такива. Сега обаче
могат да бъдат реконструирани.
Ронделът при Коньово е единствен засега в Тракия, чийто ров е
снабден с каменен “кожух”. Според данните, които са извлечени досега
от проучването му, не може да има съмнение, че ронделът (а това се
отнася и за всички останали) има роля на обществено място. Трябва
Караново: керамична чаша тип Юнаците.
да се има предвид, че изкопаването и изнасянето настрани на такова Ранна бронзова епоха ІІІ, култура Св. Кирилово.
голямо количество земна маса (вероятно не по-малко от 900 куб. м), както
и добиването на камъни за строителство (поне 100 куб. м), пренасянето
им на разстояние повече от 3 км, почистването на съоръжението и
изграждането на каменната облицовка изискват значително количество
труд, което е свидетелство за значимостта на проекта в представите
на неговите създатели. Организацията и влагането на толкова усилия
във вероятно десетките изградени за кратко време рондели в Тракия
предполагат добре функционираща йерархична система в региона.
Ронделите са широко разпространени през късния праисторически
период в Европа и Предна Азия. Те имат несложна ограждаща конструкция,
която и символично обособява мястото от околния свят, също мост или
вход през нея, и практически празно вътрешно пространство. Ронделите са
място за обществени събития, където по определени поводи се събират
всички членове на съответната обществена група или упълномощени
нейни представители, например заради култови обреди, които обикновено
включват принасяне на жертва. Вероятно заради подчертаване на
йерархичната структура, както и заради по-добра видимост по време на
събитието, досега известните съоръжения от този вид през бронзовата
епоха в Тракия са направени не само на по-високо място, но и върху
наклонен терен. Най-високата част на рондела е явно място за извършване
на съответните действия от персонажи, които заемат и най-високото място
в обществената йерархия. Следите от жертвоприношенията се откриват
обикновено в ограждащия ров, където са депонирани.
Долно Сахране: керамична чаша с
врязана и инкрустирана украса.
Надгробните могили като погребално съоръжение се появяват Ранна бронзова епоха ІІІ,
в Тракия заедно със степните номади. Традицията за погребване чрез култура Св. Кирилово.

155
Юнаците: керамична чаша тип Юнаците с
врязана и инкрустирана украса.
Ранна бронзова епоха ІІІ, култура Юнаците ІІІ.

156
трупополагане в некрополи с гробни ями без видима индикация върху
тях се запазва през цялата ранна бронзова епоха. На култура Езеро А
принадлежи проученият голям “плосък” некропол край Берекетска могила
до Стара Загора. В гробните ями е поставен погребален инвентар -
керамични съдове, сечива и украшения. Надгробни могили с гробове с
трупополагане, включително и с много богат инвентар, например сребърни
и златни украшения, са проучени в района на Раднево.
Почти като сензация се приемат резултатите от продължаващото
проучване на могилния некропол при Дъбене, Карловско, в котловина
между Стара планина и Средна гора. Състои се от най-малко девет
отделни надгробни могили, четири от които са съвсем ниски. Ниските
могили са насипани през третия етап на ранната бронзова епоха. Под
някои от тях има плитки вкопавания в древния терен. Там са депонирани
няколко керамични съда. Между съдовете са нахвърляни малкото останки
от кремирани индивиди, единични предмети и значително количество
златни апликации или елементи от накити. Непосредствено над останките
от кремацията е натрупан кожух от речни камъни.
Една от проучените могили се издигаше около 20 см над терена. Белово: бронзова брадва.
Ранна бронзова епоха ІІІ,
Каменният кожух е с диаметър около 10 м и дебелина около 30 см. Под култура Юнаците ІІІ.
него има плитко, почти квадратно вкопаване с дълбочина около 20 см и
дължина на страните около 7 м. В него са направени осем дълбоки до
1,10 м ями, в които са открити речни камъни. Възможно е “ямите” да са
поддържали конструкция, в която са участвали дървени колове, но следи
от тях не са открити. Ямите оформят правоъгълно “помещение” с една
абсидна стена. Размерите на съоръжението са дължина 5 м и ширина
3,85 м. В него са сложени поне седем различни керамични съда - паници,
чаши, кани и др. Между и над тях са нахвърляни малко дребни човешки
кости и части от зъби, които носят следи от кремация. В могилата се
разпръснати различни златни елементи от нанизи и предмети, сред които
и 16 малки златни спирали с тегло 1 - 2 г. Разпръснати са и малки маниста
с диаметър до 2,7 мм, понякога с тънки врязвания по периферията или пък
маниста със сферична форма и дълбок релеф по външната повърхност,
както и два златни наниза. Нанизите вероятно са разкъсани в момента
на полагане на другите гробни дарове и в процеса на натрупване на
каменния кожух.
Единият наниз се състои от златни разпределители и маниста.
Разпределителите са 32 броя, с различни размери и форми и се разделят
в три типа. Имат обикновено 3 дупки, но са намерени по 2 екземпляра
съответно с 6 и 14 дупки. В накита влизат и миниатюрни цилиндрични
златни маниста с размери 1,5 и 1,8 мм. Вероятната възстановка на наниза
предполага, че разпределителите с 14 дупки са в централната му част,
тези с 6 дупки са встрани от тях, а тези с по три дупки са разположени от Караново: бронзови брадви.
Ранна бронзова епоха ІІІ,
двете страни на другите. култура Св. Кирилово.

157
Езеро: бронзови сечива.
Ранна бронзова епоха ІІ,
култура Михалич.

158
 И вторият наниз се състои от златни разпределители и маниста.
Разпределителите са 12 броя от един тип и по дължината си имат по 3 дупки.
Манистата имат кръгло, квадратно или правоъгълно сечение и диаметър/
страна около 3 мм. Във възстановката на наниза разпределителите са
разположени на равно разстояние.
В част от разпределителите и манистата са открити конци, което
показва, че те са били нанизани преди поставянето им в могилата.
В двата наниза влизат 44 разпределители и над 14 950 маниста.
Общият брой на златните елементи на нанизите и предметите в
могилата е над 15 000, а общото тегло е повече от 250 г.
Некрополът от Дъбене подкрепя по блестящ (“златен”) начин
направените вече ясни констататации за това, че в Тракия през
последните столетия на ІІІ хилядолетие пр. Хр. завършва прехода
от егалитарно към елитарно общество, че отварянето към културата
на Източното Средиземноморие ускорява икономическата и социална
диференциация в обществото на Тракия. “Златният човек” от Дъбене
и “човекът с жезъла” от Крън са само две от лицата на “протоцаря-
жрец”, наследниците на който управляват много по-късните тракийски Езеро: антропоморфен керамичен
гърневиден съд с две дръжки. Ранна
държави в същия регион. бронзова епоха ІІІ, култура Св. Кирилово.

Езеро: бронзови сечива.

Ранна бронзова епоха ІІ,
култура Михалич.

159
Дъбене, малка могила 3:
нанизи от златни мъниста.
Ранна бронзова епоха ІІІ,
култура Юнаците ІІІ.

160
 Дъбене, малка могила 3:
нанизи от златни мъниста.
Ранна бронзова епоха ІІІ,
култура Юнаците ІІІ.

За първи път след големия срив на обществото и материалната култура в края на халколита, след около
1800 години, през третия период на ранната бронзова епоха културата на Тракия заема равностойно и достойно
място в Източното Средиземноморие.

161