Югозападен Университет „Неофит Рилски”

ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Курсова работа:

На тема: Войната в Корея 1950-1953

Дисциплина: Международни спорове и конфликти

Проверил: доц. Белова

Изготвил:

Благоевград

Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея,

продължил от 25 юни 1950 до 27 юли 1953. Това е първият горещ конфликт в
рамките на Студената война, като сблъсък между САЩ и техните съюзници
от ООН и комунистическите сили Китай и СССР. Основните съюзници на
Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, въпреки че и
много други държави изпращат свои войски. Съюзници на Северна Корея са
Китай, който предоставя военни сили, и Съветския съюз, който изпраща
военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и
севернокорейски войски.

Още в края на Втората световна война съветската армия изтласква японците

от Корейския полуостров. Съветската армия заема северната част (Северна
Корея), а САЩ – южната част (Южна Корея).

Войната започва с нападение на севернокорейската армия, защото Ким Ир

Сен смята, че само с война може да наложи комунистическа диктатура и
двете Кореи да се обединят. Съветът за сигурност на ООН взема решение да
подпомогне Юга, в момент, когато СССР бойкотира работата му и не може да
наложи вето. ООН, с решаващото участие на САЩ, оказва помощ на Южна
Корея, като отблъсква Северна Корея до границите на Китай.

След неколкократна промяна на преимуществото на двете страни и след като

през 1952 г. се разглежда дори възможност САЩ да използват ядрено
оръжие. Натискът от страна на мощната СССР обаче не позволява това.
Единствената възможност за приключване на войната е Корея да остане
разделена на две части от петкилометрова демитализирана зона между тях.
Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява
да подпише мирен договор със САЩ.

Понастоящем териториите на двете корейски държави почти съвпадат с двете

окупационни зони след края на Втората световна война.

По време на Втората световна война в Каирската декларация през 1943 г.

съюзниците заявяват, че Корея, явяваща се японска колония от 1910 г., е
обявена за независима.

През 1945, по предложение на СССР, към края на войната територията и е

била разделена по 38-мия паралел на две зони – северна и южна, заети
съответно от съветски и американски войски, които са способствали за
капитулацията на Япония в Корея. СССР се изразили против решенията на
ООН от 1946 за свободния избор на територия на страните. След такъв избор
през 1948 година е провъзгласено създаването на Корейската Република
(Южна Корея).

1
САЩ струпват свои войски в Южна Корея, а след края на войната оставят
достатъчен за подготовката на корейските сили брой военни съветници. В
същата година се създадава Корейската народнодемократична република
(Северна Корея), като властта е в ръцете на комунистите. Както
севернокорейските, така и южнокорейските правителства желаят властта над
цяла Корея и затова през есента и зимата на 1949 година има сериозни
гранични инциденти, които се повтарят и през есента на 1950 година.

През 1949 година китайският комунистически лидер Мао Дзедун завзима

властта. САЩ не позволяват на Мао да заеме мястото си в ООН (дълги
години мястото на Китай в ООН се заема от Тайван), но Йосиф Сталин е
много доволен от преврата в Китай и в знак на несъгласие спрямо решението
на САЩ, СССР се оттегля от ООН.

Начало на конфликта

Войната започва с нападение на севернокорейската армия, с цел военно

обединение на двете Кореи. По данни на наблюдатели от САЩ и ООН,
севернокорейска пехота и танкове преминават 38-мия паралел на 25 юни
1950г . Главният удар е по направление коридора Почхон – Ийджонбу – Сеул,
а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите Онджин и
Чхунчон в източния район. На 25 юни на събрание на Съвета за сигурност на
ООН за обсъждане на кризата е приета резолюция за незабавно прекратяване
на военните действия и оттегляне на севернокорейската войска на север от
38-мия паралел. Представителите на СССР не участват в заседанието и
обявяват тази резолюция за незаконна, а също така заявяват, че нахлуването
на Северна Корея е било провокирано.

На 27 юни Съветът за сигурност приема втора резолюция. Този път против

резолюцията се обявява Югославия; Индия и Египет се въздържат, а СССР
отсъства от заседанието. Така се взема решение ООН да предостави помощ на
Южна Корея за възстановяване от нападението, а президентът на САЩ Хари
Труман да изпрати военновъздушни и военноморски сили в помощ на
корейските сили.

На 29 юни генералният секретар на ООН Тан Ли се обръща към членовете на

ООН с въпроса каква помощ са готови да окажат. В началото се е смятало, че
американската авиация ще бъде достатъчна за разрешаване на конфликта, но
след това по въздух е дислоцирана и 24-та пехотна дивизия на САЩ, която
встъпва в бой на 5 юли в района Осана на юг от Сеул.

2
Последните действия на ООН датират от 7 юли. Съветът за сигурност
предлата на страните военен контингент и помощ под общото командване на
САЩ. Резолюцията гласи, че САЩ ще назначат командващ на обединените
сили и им се разрешава да използват флага на ООН в операциите против
севернокорейците. На 8 юли президентът Труман назначава генерал Дъглас
МакАртър за командващ въоръжените сили на ООН в Корея, а на 13 юли за
командващ 8-ма американска армия е назначен генерал-лейтенант У. Уолкър.
В средата на юли южнокорейската войска е подсилена с 4 батальона от
американската армия, настъпили към река Кум — последната естествена
преграда по пътя към временната столица на Южна Корея Теджон.
Форсирането на река Къмган било проведено на 17 юли а на 21 юли Теджон
пада. Ръководещият атаката генерал-майор У. Дин, командир на 24-та
дивизия на САЩ, изчезва безследно в хода на сражението. По-късно същата
година се разбира, че той е бил пленен. Освободен е на 3 септември 1953
година.

Пусански отбранителен плацдарм

Армията на КНДР в началото провежда успешно настъпление по западния

бряг на страната, докато въоръжените сили на ООН оборудват нова
укрепителна линия на североизток от изключително важния град Тег (80 км.
северно от Пусан). В началото на август силите на ООН създават
изключително надеждна отбранителна линия минаваща по река Нактонган на
север от Чинджу до точката 30 км. северно от Тег и достигаща на изток до
точка северно от пристанището Пхохан, разположено на източното
крайбрежие. Така при положение че, Чинджу и Пхохан паднели,
подразделенията на армията на Северна Корея щели да заемат позиции на 15
км от Тег.

Добре оборудваното пристанище Пусан, бива използвано за доставка на

подкрепления от войските на САЩ. Понасящите цялата тежест на военните
действия 1-ва кавалерийска, 24-та и 25 дивизия са подсилени от 1-ва дивизия
от морската пехота и 2-ра дивизия от армията на САЩ.

Най-големият пробив на севернокорейските войски е на 5 септември, когато

те се вклиняват по източното крайбрежие, превземат Пхохан, насочват се към
Кенджу и дори застрашават Инчхън. В течение на няколко дни имало
опасност град Тег да бъде обходен по фланга и даже да се настъпи срещу
Пусан, но 24-та американска дивизия отблъсва силите на противника и те
така и не успяват да организират ново нападение.

3
Включване на Китай и отстъпление на войските на ООН

На 26 ноември във войната срещу войските на ООН се включват четири

китайски армии (около 200 000 души). В началото настъплението на войските
на ООН е преустановено, а след това няколко последователни нощни атаки
принуждават подразделенията на ООН да отстъпят.

В навечерието на новата, 1951 година китайците предприемат голямо

настъпление на запад от Сеул. Отстъпвайки Сеул, войските на ООН
организирано се установяват на река Ханган и се разполагат по линията на
противника на североизток от района на Пхентхек на Жълто море.
Настъплението на войските на КНДР в централния сектор преминава
успешно и в течение на 10 дена (от 7 до 17 декември 1951) Вонджу на
няколко пъти преминава в ръцете ту на едните, ту на другите. Градът успява
да устои до 24 януари, фронтовата линия се стабилизира, а на войските на
ООН се налага да отстъпят.

Позиционна война и мирни преговори

Контранастъплението на войските на ООН (25 януари – 21 април 1951)

На 7 март започва операция Разрушител - мащабно настъпление на войските

на ООН по целия фронт. На 15 март без особени трудности е освободен Сеул
и противникът става уязвим по целия западен фронт. В края на март войските
на ООН достигнали 38-мия паралел. В първата седмица на април боя се
пренася в околностите на Хвачхон и долината на река Соянган.

На 11 април Труман освобождава Маккартър от командването на войските на

Далечния Изток заради разногласия по въпросите за воденето на бойните
действия. На поста встъпва генерал Риджуей, а командващ 8-а армия става
генерал-лейтенант Дж. Ван Флит.

Настъплението на армията на КНДР (22 април – 8 юли 1951)

Отстъплението на севернокорейските войски спряло и станало ясно, че

събират сили. Новите атаки били предприети на 22 април и скоро останало
без съмнение че целта е унищожението на 8-а армия на САЩ. 8-а армия
отстъпила, но след това нанесла ответен удар. На 29 април армията изнесла
силите си далеч на юг от 38-я паралел простиращи се по северните подстъпи
на Сеул до Хичхон на изток и далеч на североизток до Японско море. На 16
май противникът започнал втория етап от настъплението си. Основният удар

4
бил нанесен по южнокорейските сили на източния участък от фронта.
Бързите ответни действия на американските части предотвратили
настъплението.

Превъзходството във въздуха на силите на ООН принудило северно-

корейците да се установят на манчжурско летище, което било недостъпно за
самолетите на ООН. Пълното господство на силите на ООН в Корейско море
позволявало на корабите под флага на ООН да обстрелват севернокорейските
позиции по крайбрежието. Огромна роля в Корейската война изиграли
хеликоптерите. Използвали са се за доставки в тила, евакуация и превоз на
ранени.

Мирните преговори

На 24 юни 1951 станало ясно, че конфликтът е към своя край. Мирните

преговори започнали на 10 юли в Кесон, а след това се пренесли в
Пханмунджом. Накрая е достигнато до съгласие за установяване на неутрална
територия и наказания в случай на нарушения. Необходимо е било
изготвянето на съглашение за изграждане на демаркационна линия и
демилитаризирана зона от воюващите страни. На 27 ноември било изготвено
друго съглашение за примирие, в основата на което било заложено
състоянието на съществуващия вече договор.

Започнало обсъждането на проблема по инспекцията на демаркационната

линия. Страните стигнали до компромис: провеждането на инспекцията било
възложено на наблюдатели от неутрални страни. Предложението на КНДР, че
СССР е неутрална не било прието от ООН и мирните преговори застинали на
място.

На 2 януари 1952 представителите на ООН в Пханмунджом предложили

мирните преговори да се извършат на доброволни начала и да се освободят
военнопленници. Комунистическа Корея отхвърлила това предложение и на 8
октомври 1952 ООН прекратила мирните преговори. Обществото настоявало
за това, пленените китайци и севернокорейци да имат право да се завърнат в
родината си. ООН предполагала че много от тях предпочитат да останат в
Южна Корея. Надеждата за примирие се подновила на 28 март 1953 КНДР
обявила, че е готова да приеме предложението на ООН за размяна на болни и
ранени военнопленници. Генерал М. Кларк сменил Риджуей от поста
главнокомандващ въоръжените сили на ООН и заявил, че приветства
възстановяването на мирните преговори.

5
На 11 април ООН и Северна Корея подписали спогодба за обмяната на
военнопленници. През април и май 1953 г. комунистическият режим
освободил 684 пленници от войските на ООН и Северна Корея си върнала
6670 пленници.

На 26 април 1953 ООН и КНДР възобновили мирните преговори в

Пханмунджон. Накрая комунистите отстъпили на ООН заради това че нито
един пленник не е върнат в родината си против волята му. Подписването на
мирния договор се състояло на 27 юли 1953 г. Била създадена и 4 км буферна
зона между двете страни. Тази линия увеличавала територията на Южна
Корея с 3900 кв. км. Създадена е международна комисия за наблюдение на
примирието с представители на Швеция, Швейцария, Чехословакия и Полша.

Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява

да подпише мирен договор със САЩ. Войната в Корея коствала на САЩ 18
млн. долара. В Южна Корея без дом останали близо 2,5 млн. души. Около 1
млн. цивилни лица загинали.

Характерни особености на войната

1. Това е първият и единствен случай, когато общото събрание на ООН

успява да вземе бързо решение и да може да го приложи, преди някоя от
постоянните членки да наложи вето. Така войната може да я изнасят
американците, но тя се води под флага на ООН, за разлика от по-късните
конфликти – Виетнам, Афганистан, Ирак.
2. Използва се план за заграждане в чувал на армията на КНДР с цел
разкъсването ѝ, и впоследствие нейното унищожаване (който не е
осъществен).
3. Прави се морски десант на сравнително неочаквано място, в близост до
стратегически обекти.
4. Широко се използва авиацията за материално осигуряване и попълване с
резерви и подкрепления.
5. Крайно недалновидна политико-стратегическа преценка на ситуацията
от страна на САЩ. Макар и КНДР да се явява агресор, зад нея стоят две
велики сили, които не биха позволили толкова близо до тях да се
разполагат американски части.
6. Флотът оказва голяма роля във войната, и по специално
самолетоносачите от Тихоокеанският флот. Елитните части на САЩ –

6
 морските пехотинци – също са включени в бойни действия, като се
проявяват особено в боевете при Пусан и десанта в Инчхън.
7. Плановете на двете командвания са включвали светкавична война, бързо
разбиване на вражеските сили и групировки, и завземане на важни
стратегически обекти.
8. Войната вместо да обедини Корея, отваря нови рани и вече пред
обединението на Корея по мирен път стоят и психологически проблеми.
9. Мирният договор е подписан с главна цел да се запази статуквото в
източна Азия между великите сили и не променя с нищо положението
от преди войната.

Ситуацията в Северна Корея днес :

На 27.05.2009г. Северна Корея обяви, че вече не се смята за обвързана с

примирието от 1953 г., с което бе сложен край на Корейската война.Северна
Корея заплаши, че ще предприеме военни действия срещу южнокорейски и
американски бойни кораби, ако навлязат във водите край оспорваната морска
граница с Южна Корея, съобщи севернокорейският Комитет за мирното
обединение на родината (КМОР).

КНДР реагира гневно на решението на Сеул да се присъедини към

Инициативата за сигурност срещу разпространението на оръжия за масово
унищожение, която позволява на държавите участнички да претърсват
корабите, пътуващи за Северна Корея и да конфискуват товари, които могат
да се използват за производство на ядрени оръжия или ракети.

Северна Корея определи решението на южната си съседка като равносилно на

обявяване на война и обяви, че вече не се смята за обвързана с примирието от
1953 г., с което бе сложен край на Корейската война.